През тази година в Украйна фермери прибраха рекордна за историята на страната реколта от слънчоглед – 12,9 млн. тона, или с 1,7 млн. тона повече, отколкото през миналата година, съобщиха от пресцентъра на украинското министерство на селскостопанската политика и храните, цитирани от местната агенция УНИАН. От ведомството очакват през селскостопанския сезон 2016-2017 г., започнал на 1 септември, преработвателните предприятия в Украйна да произведат около 5,5 млн. тона слънчогледово олио, от които около 5 млн. тона да заминат за чужбина, става ясно от изказване на министър Тарас Кутовой.

„Вземайки предвид резултатите от настоящата жътвена кампания, страната е в състояние да произведе 5,5 млн. тона слънчогледово олио и да осигури износа му на ниво от 5 млн. тона”, привежда съобщението думите на министъра.

Ако тези очаквания се оправдаят, Украйна ще запази водещата си позиция в света в производството на слънчогледово семе и олио. От министерството прогнозират, че през настоящия сезон делът на Украйна в световното производство на слънчогледово масло ще достигне 31%, на олио – 34%, а в износа на олио – 57%.

От УНИАН припомнят последните прогнози на браншовата организация Укролияпром, според които производството на олио през сезона ще надхвърли 5,5 млн. тона, а износът му – 4,9 млн. тона. За сравнение – през миналия сезон износът бе едва 4,5 млн. тона. По данни на асоциацията само за първите 2 месеца на настоящия сезон производството на олио в Украйна е нараснало с 24,5% спрямо същия период на миналия сезон до рекордните 916 хил. тона, а доставките за чужбина са се увеличили с 24,7%.

Украйна изнася слънчогледово олио в 105 държави, като основните клиенти са държавите-членки на ЕС (с дял от общо 32%), Индия (31%) и Китай (13,8%).

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

Търговската активност на американските зърнени пазари през миналата седмица беше силно намалена заради празнуването на Деня на благодарността. Експортните котировки на щатската мека зимна пшеница в рамките на изминалите седем дни (18-24.11.16 г.) се задържаха в границите $183-186/т FOB ($205-208/т FOB – към 25.11.15 г. ), а фобните цени на американската царевица зациклиха на равнище около $163 ($170/т). За разлика от САЩ, цените на пшеницата на Стария континент останаха подчинени на плавен възходящ тренд обусловен от стабилно търсене на зърно за износ и преработка на фона на относително ограничено предлагане.

В рамките на седмичния период цената на декемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж скочи с нови 3,50 евро - до EUR 168,25. В същото време експортните котировки се покачиха само с 1-1,5 евро за тон – до EUR 175-176FOB Руан за френска пшеница 11-12,5% протеин, EUR169/тСРТ Хамбург и EUR174-179/т FOB Балтийско море за германска пшеница качество „В”(EUR181/т; EUR178/т и EUR183-188съответно към 25.11.15 г.).

Пазарът на фуражното зърно в Европа през миналата седмица също остана твърд, като на 24 ноември януарският контракт царевица затвори на борсата в Париж на равнище EUR166,25/т, в сравнение с EUR 164,50 на 17.11. Средно с 2 евро поскъпнаха и фобните цени на царевицата през изминалия период – до EUR 169/т FOB Бордо. Интересно е да се отбележи, че при същите стойности царевицата е търгувана на европейския пазар на 20-25 ноември 2015 г.

Борсата в Будапеща на 24 ноември затвори както следва: мелничарска пшеница м.XII - $139/т ($142/т -17.11.16 г.); фуражна пшеница м.XII - $134/т ($137/т; царевица м.XII - $141/т ($142/т) и ечемик м.XII - $126/т ($128/т). Подобно на предходната седмица, отрицателните отклонения на борсата в унгарската столица са следствие на поскъпването на щатската валута.

Възходяща ценова динамика беше характерна и за черноморския пазар. Експортните цени на руска и украинска мелничарска пшеница 12,5% протеин в рамките на изминалите седем дни се изкачиха от $179-182/т до $182-184/т FOB дълбоководно черноморско пристанище ($193-195/т FOB – 24.11.15 .).

Потенциалът за повишението на цените на основните зърнени култури на международните пазари изглежда ограничен, предвид рекордното глобално производство и запасите през настоящия сезон. Вчера Международният съвет по зърното (IGC) отново увеличи прогнозата си за добива от пшеница в света през 2016/17 г. Този път летвата беше повдигната с 1 млн.т – на равнище 749 млн.т, а това е с 12 млн.т повече в сравнение с предходния сезон и с 31 млн. т над нивото от 2013/14 г. Впрочем, най-важното в ноемврийския доклад на Съвета е мнението на водещите агроспециалисти за перспективите на пазара през 2017/18 г. Съвета очаква повторение на рекордната житна реколта, като „намалението на добивите в САЩ и Казахстан ще бъде балансирана чрез увеличение на производството в Русия и Северна Африка”. В Северното полукълбо „условията за развитието на посевите са благоприятни при навлизане в зимния период”, констатират експерти и прогнозират, че „размера на реколтираните площи за пшеница в глобален мащаб едва ли ще се промени значимо” през новия маркетингов период.

Публикувана в Бизнес

Последният месечен доклад на Международния съвет по зърното оценява световното производство на пшеница през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли, на ниво от 748,4 млн. тона при прогноза от 747 млн. тона през октомври, съобщи електронното издание Казах-зерно. През миналия сезон световната пшенична реколта достигна 736,6 млн. тона, а през сезон 2014-2015 г. – 730,3 млн. тона.

Предвиждането на експертите на съвета за световното потребление на пшеница също е коригирано в посока на повишение, този път с 2,4 млн. тона до 736,5 млн. тона, като през миналия сезон достигна 719,8 млн. тона.

Оценката за световната търговия с пшеница е завишена с 3 млн. тона спрямо октомврийската прогноза и вече е 167 млн. тона, като вече надхвърля резултата от миналия сезон от 164,3 млн. тона при 153,3 млн. тона само година по-рано.

Преходните запаси от най-продаваната зърнена култура в света се очаква да нараснат с 12 млн. тона спрямо тези от миналия сезон и да достигнат 233,5 млн. тона, като и тук корекцията е в посока на повишение спрямо доклада от миналия месец, в случая – с 2,2 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

През настоящата година в ЕС има рязко намаляване производството на шам фъстък близо 2,2 пъти

По предварителни данни добивът на шам фъстък в Стария континент се оценява на 5,3 хил. тона. Отглеждането на фисташка в ЕС е съсредоточено основно в Италия, в частност на остров Сицилия. Така делът на сицилийските орехопроизводители е около 90% от производството на този продукт в Евросъюза.

Трябва да се отбележи, че при съществения спад на собственото си производство през настоящия сезон по прогноза на експертите, ЕС ще увеличи обема на внос на шам фъстък с 2-3% – до 82-83 хил. тона. Основните доставцици на тази продукция в страните на съюза са САЩ и Иран.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Късното засяване на големи площи с есенници в Украйна през тази година се оказа рисковано, тъй като през октомври липсваха достатъчно топли часове за нормалното развитие на растенията, обявиха от украинската Национална академия за селскостопански науки, цитирани от електронното издание Инфоиндустрия.

Метеорологичните условия през по-голямата част на октомври се оказаха доста сложни, както и през последните няколко години, като не осигуриха в пълна степен потребностите на растенията. Заради лошото време повечето посеви ще започнат презимуването с недостатъчно развита надземна маса. Недостигът на топлина доведе до забавяне на покълнването при зърнените култури, засети в през първата половина на октомври.

За успешно презимуване растенията трябва да вегетират в продължение на 50-60 денонощия след сеитбата, като за това време трябва да се оформят с 3 до 5 листа. Дългогодишните данни за Украйна сочат, че есенната вегетация приключва най-често през третата десетдневка на септември. Това означава, че при по-голямата част от есенниците презимуването ще започне, когато те в най-добрия случай са на етап братене.

Недостатъчното темпо на натрупване на необходимите вещества в началото на зимата, незавършеният вегетационен процес и слабото развитие на кореновата система могат да се отразят неблагоприятно върху резултатите след презимуването, а оттам – върху добивите, особено на пшеницата, и на реколтата догодина.

Публикувана в Растениевъдство

Реколтата от царевица във Варненска област е прибрана на 96,28%. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. По думите й са реколтирани общо 152 353 дка. Производството е 61 686,7 тона, при среден добив за момента 405 кг/дка. Даря Велинова каза още, че като цяло добивите на земеделските производители са средни, като на места има и добиви между 475 и 550 кг/дка. По думите на експерта най-ниски добиви към момента има в община Девня.

Публикувана в Новини на часа

Европейската агенция за наблюдение на селскостопанските ресурси (MARS) в доклада си от 24 октомври отново понижи оценката за добивите от царевица в Европейския съюз като цяло, този път до 68,2 центнера от хектар от прогнозираните преди месец 68,4 центнера от хектар, съобщи електронното издание Agrimoney. Ако последните очаквания на експертите на агенцията се оправдаят, тазгодишните добиви ще останат с 1,6% под средния показател за последните 5 години.

Като причина за неблагоприятната корекция са посочени силните валежи в държавите от Източна Европа през първата половина на октомври.

Що се отнася до метеорологичните условия за сеитбата на есенниците, експертите изтъкват, че за момента регионалните специфики надделяват над формирането на ясна обща тенденция. Липсата на дъждове във Франция например затруднява полската дейност, а в Германия техният недостиг е забавил процеса на покълнването на семената.

Същевременно в Полша и в държавите-членки на ЕС от Югоизточна Европа прекомерните валежи пречат както на прибирането на царевицата, така и на сеитбата на есенниците.

Публикувана в Бизнес

Производството на зърнени култури във Великобритания през тази година отчита спад от 10,7% спрямо миналата до 22,1 млн. тона заради слабите добиви вследствие на по-малкото слънчеви дни в началото на лятото, сочи официалната оценка на министерството на околната среда, храните и развитието на селските райони на страната, цитирано от електронното издание Farmers Weekly. При пшеницата реколтата е намаляла с 12% до 14,5 млн. тона, а при ечемика спадът е с 9,7% до 6,7 млн. тона, отчитат от ведомството.

Освен това се очаква производството на рапица да остане с 30,4% под миналогодишния резултат, намалявайки до 1,8 тона. Причината е както в по-слабите добиви спрямо 2015 г., така и в свиването на засетите площи с маслодайната култура, посочват от министерството.

Публикувана в Бизнес

208 кг/дка е средният добив на слънчоглед във Варненска област след прибиране на реколтата. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. По думите й са реколтирани всички 44 396 дка, като няма установени пропаднали площи. Производството е 84 256,1 тона. Даря Велинова коментира, че е имало опасения за засегната продукция заради сушата, но на много малко места в региона добивите са по-ниски и като цяло земеделците отчитат добри добиви. Даря Велинова допълни, че най-високи са добивите в общините Аксаково, Варна и Провадия - 230 кг/дка. В общините Бяла и Дъгопол добивите са под 200 кг/дка, каза още експертът.

Публикувана в Новини на часа

Качеството на реколтата от рапица в държавите-членки на Европейския съюз може да се окаже под очакваното заради продължителното засушаване през летните месеци на голяма част от територията на Европа, вследствие на която в момента част от покълналите растения са в лошо състояние, съобщи агенция Ройтерс. Освен това неблагоприятните метеорологични услови спъват прогнозираното досега разширяване на площите, засети с маслодайната култура, добавят от агенцията. Експерти на френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains очакваха, че привлекателната цена на рапицата ще доведе до разширяване на засетите площи през тази година до 6,7 млн. хектара от 6,5 млн. хектара през миналата година. Заради лятната суша обаче мнозина европейски фермери не успяха да засеят планираните площи с маслодайната култура. Във Франция например вестни търговци и анализатори изчисляват засетите площи на 1,4 млн. хектара, или със 7% по-малко, отколкото през миналата година. Освен това не е изключено отслабените от сушата покълнали растения да понесат зле застудяванията и да се окажат по-уязвими за вредителите. Посевите с рапица в Германия също отчасти са пострадали от засушаването, но като цяло общото състояние на покълналите растения в страната се оценява като удовлетворително, при това засетите площи с маслодайната култура са останали на нивото от миналата година – 1,3 млн. хектара. В Полша пък засетите площи са се увеличили до 820-850 хил. хектара, макар фермерите да изпитват известни притеснения от състоянието на покълналите растения, засети след оптималните срокове, които пострадаха в най-голяма степен от засушаването. По-сухото време и нападнатите от вредители посеви доведоха до свиване на засетите площи с рапица във Великобритания до най-ниския показател за последните 7 години – 579 хил. хектара.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта