Метеорологичните условия нанесоха щети на реколтата и в Румъния, така че през тази година страната ще събере не повече от 8,75 млн. тона царевица, сочи последната оценка на американската компания за преработка и търговия със зърнени култури Archer Daniels Midland, цитирана от румънската страница на електронното издание EurActiv.

Прогнозата е доста по-слаба от предвиждането на Европейската комисия през юли от 10,7 млн. тона и ако се оправдае, реколтата ще бъде най-малката за последните 4 години. Тя ще остане с 2,6% по-слаба от лошата миналогодишна реколта и много по-слаба от тази през 2014 г., когато бяха прибрани 12 млн. тона.

Заради сушата и високите температури, особено в южните, източните и югоизточните райони на страната, средният добив няма да надхвърли 37,5 центнера от хектар, очакват от Archer Daniels Midland.

Въпреки това Румъния ще успее да запази позициите си на втори производител на царевица в Европейския съюз след Франция, особено като се има предвид, че страната е първа по засети площи със зърнената култура в общността – 2,45 млн. хектара, убедени са експертите на компанията.

Наскоро румънският министър на селското стопанство Ахим Иримеску заяви, че страната може да оглави класацията по производство на царевица в ЕС, позовавайки се на факта, че Франция успява да отгледа повече царевица на по-малко засята площ. Според него за изоставането са виновни румънските фермери, които не успяват да приложат „съответните технологии” в производството.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 13 Септември 2016 08:43

Бележим ръст в малинопроизводството

България е на трето място по производство на малини в Европа след Сърбия и Полша. Това съобщи председателят на Асоциацията на малинопроизводителите в България Божидар Петков. Само тази година площите са увеличени с 5 хиляди декара, което е 25% ръст. Очакваната раколта от малини за тази година е над 10 000 тона, като досега максимумът в производството е бил до 7 500 тона. В момента се прибира реколтата от есенните сортове малини.

Отглеждането на малини у нас вече е пледпочитан агробидзнес, защото подпомагането на културата е завишено в пъти - за хектар малиново насаждение се получава субсидия около 250 евро.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Международният съвет по зърното повиши прогнозата си за световното производство на зърно през настоящия сезон, започнал на 1 юли, с още 23 млн. тона, след като през миналия месец положителната корекция бе в размер на 20 млн. тона, съобщи електронното издание ZOL. Уточнената оценка сочи, че световната реколта ще достигне рекордните 2,046 млрд. тона, надхвърляйки резултата от миналия сезон с 43 млн. тона.

Новото предвиждане е свързано главно с повишаването на прогнозата за реколтата от царевица с 13 млн. тона до 1,030 млрд. тона, при това най-вече за сметка на очакваната по-силна реколта в САЩ. При пшеницата корекцията също е положителна – с 8 млн. тона до 743 млн. тона, като перспективите за по-голямо производство в държавите от бившия ОНД и в САЩ компенсират предвиждания спад на реколтата в Европейския съюз.

Заради неблагоприятните метеорологични условия в някои от големите държави-износителки обаче нарастват притесненията дали ще има достатъчно хлебна пшеница. За сметка на това обилното предлагане и ниските цени ще стимулират потреблението на фуражно зърно. Вследствие на това потреблението на зърно ще нарасне до 2,046 млрд. тона, или с 64 млн. тона над показателя за миналия сезон и със 17 млн. повече от прогнозираното през миналия месец.

Очаква се световната търговия със зърно да се свие с 13 млн. тона спрямо миналия сезон до 330 млн. тона. Прогнозата обаче е по-висока от направената през миналия месец с 6 млн. тона.

Оценката за крайните запаси е увеличена с 4 млн. тона до рекордните 492 млн. тона, като те нарастват за четвърти пореден сезон.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. Румъния ожъна 8,41 милиона тона пшеница, което е със 7 на сто повече от предходната година. Експертите го отчитат като най-големият добив от 10 години насам. Министърът на земеделието на северната ни съседка Ахим Иримеско коментира пред Агерпрес, че площите за основната хлебна култура са били увеличени от 2,04 млн. ха до 2,08 млн. ха.

В същото време, според думите на министъра, реколтата от царевица в страната е компрометирана от сушата и вероятно ще бъде значително под миналогодишния рекорден размер.

По-слаба в сравнение с 2015 г.  се очертава да бъде и реколта от слънчоглед в страната - 1,70 млн.т, в  сравнение с 1,76 млн.т – 2015 г.

Публикувана в Бизнес

 България ще отчете най-добрата си зърнена реколта в последните години. Това каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на посещение в Дом за възрастни хора и Дневен център за възрастни хора с увреждания „Подай ръка“ в Разград. „Жътвата на практика е приключила. В някои райони остават съвсем малко площи. За края на месеца сме свикали Консултативен съвет по зърното, на който ще обявим окончателните си данни“.

 Земеделският министър коментира още, че реколтата е над прогнозите, направени  в началото на годината. За това свидетелства  факта, че българският зърнопроизводител е достигнал ниво на развитие, което го прави конкурентоспособен на производителите в най-развитите земеделски страни. „Безспорен е фактът, че тази година се отчитат и рекордно ниски цени, но това е пазара. Той зависи от много фактори. Все пак трябва да се радваме на положителното – отчетохме една добра зърнена година като добиви”, допълни още земеделският министър. Коментирайки тежкото състояние на пролетните култури в някои региони и нулевият добив на царевица в някои места, Десислава Танева заяви, че пролетниците, поради засушаването, са в тежко състояние в някои региони, но те са единични. „Имаме наблюдения и на Консултативния съвет по зърното ще обсъдим информацията, с която всяка от страните разполага”.

Публикувана в Растениевъдство

В национален мащаб за тази година се наблюдава спад в производството на тютюневата реколта в порядъка от 25 - 30%. Това каза за Радио „Фокус” – Смолян Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ). По думите му миналата година произведените количества тютюн са били 23 600 тона, тази година очакваните количества, които ще се произведат, и ще се приберат в складовете на тютюнопроизовдителите в България ще са между 16 и 18 000 тона тютюн. „Крайните данни като обем и произведени количества тююн стават ясни като приключи изкупната кампания на тютюневата реколта. Очаква се на 100% прибирането да приключи към средата на месец октомври 2016 година”, каза Филев. Той добави, че изкупната кампания трябва да стартира в началото на месец ноември и към края на март 2017 година изкупната кампания да е приключила. Филев направи сравнение с миналогодишната реколта. „Имаме наблюдения, че при двете едролистни сортове тютюн, които се отглеждат в България – „Брълей” и „Виржиния” спадът е съответно за „Бърлей” с 50%, когато миналата година имаше произведен 3850 тона, тази година се очаква да бъде прибран от полето около 2 000 тона. Във втората едролистна сортова група „Вирджиния” имаме спад с около 15% или около 7 400 тона имаше прибрани миналата година, тази година се очакват около 6 000 тона”, обясни председателят. По думите му при двете ориенталски сортови групи „Басми” и „Кабаколак” се очаква съответно да бъдат прибрани количества с около 25% по-малко от миналата година, когато е имало около 10 000 тона, тази година се очаква да бъдат около 6 500 до 7 000 тона „басми”. При сорт „Кабаколак” миналата година прибраната реколта е била около 3 150 тона, очаква се тази година да са около 2 200 тона.

Публикувана в Бизнес

До 16 август в Русия са събрани 73,8 млн. тона зърно. Това е с една трета повече от миналата година, съобщава Руското министерство на земеделието. Но са прибрани едва 47,8 на сто от всички засети площи досега.

"Това е изключителен резултат и повод за гордост на руските фермери", обобщи Александър Ткачов, министър на земеделието на Русия.

Руското земеделско министерство очаква общият добив да достигне 106 млн. тона, а при добро време - дори и до 110 млн. тона. Най-голям дял в добива има пшеницата - 68, 4 млн. тона.

 

 

Публикувана в Бизнес

Около 200 килограма слънчоглед от декар се очаква да бъдат прибрани в Добричкия регион след повече от два месеца засушаване, съобщи за БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. 

По думите му в землищата, където от юни не са падали валежи, добивът вероятно ще бъде и по-нисък. Добричка област е сред най-големите производители в страната на маслодайно семе като през тази стопанска година площите със слънчоглед достигат около 810 000 декара.

Земята е много суха, последният дъжд, при който паднаха около 7 л/кв.м, само обра прахоляка, без да има никакво стопанско значение, поясни председателят на браншовата организация. Костадинов добави, че при неблагоприятните обстоятелства изкупната цена на слънчогледа е почти колкото през миналата година - 630 лева за тон.

Заради сушата жътвата на слънчогледа в региона се очаква да започне по-рано от обичайното - до десетина дни, коментира селекционерът в Добруджанския земеделски институт главен асистент д-р Галин Георгиев пред Дарик радио.

Ученият също потвърди прогнозата за среден добив около 200 кг в повечето райони на областта, където не е валяло. Там, където обаче са паднали локални дъждове, стопаните ще приберат около 250-300 кг семе от декар, каза селекционерът. Георгиев добави, че на места посевите са много изгорели и е възможно семето да е недоизхранено и маслеността да бъде по-ниска.

Публикувана в Бизнес

Царевиците и слънчогледът са съсипани, приключиха вегетацията си преждевременно, добивите се стопиха катастрофално

Агр. Петър Кръстев

Така е в земеделието – никой не може да прогнозира каква ще бъде годината! Ако зимата и пролетта са благоприятни, лятото ще се случи сухо и горещо и ще гнети културите. Точно такава картина наблюдаваме в момента – сухо лято в комбинация с прекалено високи температури, които са непосилни за хора, животни и растения. Тази климатична обстановка постави и пролетните култури в пълен колапс. Рядко, необичайно явление е царевиците да са готови за жътва още през август. Тежка е картината и при слънчогледа.

Тази нерадостна картина се наблюдава почти в цялата страна и не дава повод за оптимизъм на отчаяните зърнопроизводителите. Единствено малко по-добра е ситуацията в Северозападна България, в т. ч. Софийското поле, където паднаха повече валежи със стопанска стойност и културите са все още в активна вегетация. Късмет извадиха фермерите от този район.

Но какво да кажем за останалите райони на страната, където фермерите си бяха свършили отлично работата по пролетните култури. Листната маса там е прегоряла преждевременно и няма кой да изхрани зърното в кочаните на царевицата и семките в питите на слънчогледа. На места картината е още по-трагична – по-късните хибриди царевица дори не са успели да заложат кочани, а тези, които са заложили, не са озърнени. Каквато и селекция да използват зърнопроизводителите, на този слънчев огън нищо не издържа. Няма условия за нормален цъфтеж, опрашване и оплождане на културите. Фазите преминават главоломно от една в друга и топлинният стрес тласка растенията към бързо завършване на жизнения им цикъл.

Добруджа, Русе, Силистра, Шумен, цялото Лудогорие, Южна България – всички тези региони попаднаха в неумолимия сух и горещ капан на времето. Безсилни бяха зърнопроизводителите там да направят каквото и да било, защото битката с природата винаги е неравна. В тези райони от началото на юни не е капвала капка дъжд, а там, където е валяло, количествата са минимални и без стопанско значение.

При тази нерадостна картина комбайните ще влязат в царевичните масиви съвсем скоро, за да приберат макар и минималните количества зърно от по-ранните хибриди царевица. Очакваните добиви от тях са от 150-300 кг/дка. Слънчогледът също няма да чака дълго, защото на повечето места над 2-ри – 3-ти от листната маса е прегоряла. Семената в питите няма да бъдат изхранени и очакваните добиви ще са изключително ниски, наполовина от миналогодишните, прогнозират фермерите.

Изменението на климата е факт – колкото по-рано го осъзнаем и приемем за реалност, толкова по-навременни и адекватни мерки за противодействие ще можем да вземем в земеделието. Основен фактор за отглеждането на всички селскостопански култури е влагата. Дали ключът не е там? Трябва да търсим начин да запазим и да съхраняваме влагата. Помислете си само как може да се запази и съхрани влага в почва, която е изорана дълбоко веднага след жътва на есенници и е подложена на невероятната жега през летните месеци. И не само влагата – кои ще са тези полезни микроорганизми, които ще оцелеят след подобно въздействие (все едно сме ги поставили във пещ)? Дали не бихме могли да направим нещо, което да запази както влагата, така и полезната почвена флора и фауна? Да, възможно е, ако променим начина на производство – фермерите от Северна и Южна Америка са намерили това решение в безорното земеделие. Дали не е дошло времето, когато и ние трябва да се насочим към него? А защо да не започнем с малки площи от стопанството, тогава ще натрупаме опит и ще можем да видим какви са резултатите – положителни или отрицателни. Помислете над това, струва си!

 

Публикувана в Растениевъдство

Зърнената реколта в Русия тази година няма да бъде под 110 милиона тона спрямо 105 милиона тона миналата година, съобщи руският заместник-министър на селското стопанство Евгений Громико, съобщи БТА.

Сега събраната реколтата от 31.5 процента от площите надхвърля 56 милиона тона, което е с 10 милиона тона повече, отколкото за същия период миналата година.

В края на юни руският аграрен министър Александър Ткачов прогнозира, че зърнената реколта тази година ще бъде 106 милиона тона, а ако метеорологичните условия са благоприятни ще достигне 110 милиона тона.

Евгений Громико съобщи още, че руското министерство на селското стопанство очаква сътрудничеството между Русия и Турция в сферата на доставките на зърно да се възстанови на предишното равнище.

Няма да крием, че Турция е един от основните ни партньори в покупката на зърно, тя е на второ място след Египет. Около 9 милиона тона (руско зърно годишно) консумира Египет, а около 7-8 милиона тона - Турция, уточни Громико.

Той допълни, че възстановяването на доставките на предишното равнище зависи не само от руско-турските отношения, но и от световната конюнктура, колебанията на световните цени на зърното и прогнозата за световната реколта. Заместник-министърът отбеляза, че като алтернатива на турския пазар се разглеждат Югоизточна Азия и Северна Африка.

Публикувана в Бизнес

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта