300x250 static

Николай ЧАПАНСКИ

Жътвата в община Раковски е в разгара си, обобщават от общинската земеделска служба. От засетите 36 000 дка с пшеница и ечемик са ожънати 22 000 дка. В селата Болярино и Момино кампанията е приключила до вчера, а в Секирово, Стряма, Шишманци и Ген. Николаево все още се жъне. От ожънатите 16 000 дка с пшеница е отчетен среден добив 450 кг., а при ечемика най-висок добив са регистрирали в Болярино 540 кг.

Въпреки позакъснялата със седмица жътва в района, прибирането на реколтата е в нормални срокове и без поражения от градушки, както в някой райони на страната. От 13 хил. декара с рапица 5 хил. са пропаднали, а при останалите добивът е 182 кг от декар.

С 8 комбайна от най-висок клас прибира реколтата дружеството „Гранд Агро“ на Йосиф Делгянски, което стопанисва над 80 хил. декара земя в Пловдивска и Старозагорска област. От тях 43 хил. са засети житни, а добива за сега е по-слаб от миналогодишния под 500 кг. от декар, пояснява Делгянски. – Докато не ожъна всичко не искам да правя сметки, защото нашият завод е на отрито. При добро време се надяваме че до 15-16 юли ще приключим с жътвата, допълва той.

В селищата на община Раковски дори завърши и раздаването на рентата. Фирмата, която стопанисва най-много земя в Момино село „Тракия РМ“ вече преустанови раздаването на рентата по 60 кг. за нает декар. Тези от арендодателите, които са закъснели ще трябва да ходят до офиса на фирмата в Пловдив, за да получат дължимото. И тази година повечето предпочитат рентата си в пари – 0,30 лв. за кг. жито. Тази седмица приключва жътвата в Борец, Златосел и Чоба, Брезовска община.

Публикувана в Бизнес

Земеделието ни е на автопилот. Не може да реекспортираме над милион тона слънчоглед от Молдова, а нашата продукция да си стои, коментира Кольо Великов, председател на земеделска кооперация в Добруджа

Лили Мирчева

Земеделието ни работи на автопилот. Как да си обясним иначе факта, че през миналата година България и Румъния са внесли над един милион и половина тона слънчоглед от Молдова и са го реекспортирали от пристанищата във Варна и Констанца, докато нашата стока си стои в хамбара? Къде е държавата? В България работи едно земеделие и май нищо друго. От туризма печелят няколко големи фирми, а земеделието храни хората, защото им осигурява работа и ренти. Това коментира за в. „Гласът на фермера” Кольо Великов, председател на земеделска кооперация за производство и услуги „Безводица”. По думите му нито едно правителство досега не е спазило обещанията си да въведе ред в поземлените отношения. Стопанинът се възмущава от хаоса, който цари при очертаванто на нивите. „Режат ни субсидиите с определени проценти заради сянката, която хвърлят поясите при заснемането на ортофото картата от самолет”.

Земеделската кооперация в Добруджа вече 5-6 години осигурява рента по 100 лв. от декар не само на своите член-кооепратори, но и на всички собственици, отдали земята си под наем заради доброто й стопанисване. „Успехите си дължим единствено на добрата техника, с която работим”, казва Кольо Великов. Станал председател на кооперацията съвсем случайно и както смятал тогава – за кратко време. Преди това повече от 20 години се е занимавал професионално с електроника, а земеделието му било хоби. Стопанисвал е на частно ким, кимион, кориандър в Плевенско и Ловешко. Изнасял етерично-маслени култури за Чехия и Германия. За да е в крак с работата си, наложило му се да завърши агрономство. Като член на УС на кооперацията в Безводица отива на събрание, където споровете и страстите се разгорещяват дотолкова, че кооператорите искат смяна на ръководството. Тогава член-кооператорите го избрали за председател и вече 20 години продължават да му вярват. Кооперацията започва с обработката на 2300 дка земя, а сега стопанисва 10 хиляди декара. В стопанския двор, където се намират халетата за техниката и красива офис-сграда за персонала, все още стои първият фургон, откъдето е тръгнало всичко. Председателят си спомня, че през 2004 г. са купили първата си машина от Рапид КБ. Всичко тръгва от приятелска връзка с представителя на компанията в България, но след това фирмата става предпочитан партньор за покупка на техника.

Мощните машини спестяват и много разходи

„Започнахме с Рапид КБ и сега ще видите, че дворът на стопанството ни е пълен само с машини CLAAS. През 2006 г. взехме един трактор, след това и Аres 836. Увеличихме земята и това наложи да купим по-мощна техника”, разказва Великов. По думите му има и още една причина фермерите да купуват скъпа и високоефективна техника. При екстремните природно –климатични условия и анамалиите на цените на земеделската продукция на световните борси, единствено може да се печели от намаляването на разходите за обработка на земята. Това е причината и за следващите покупки на кооперацията в добруджанското село Безводица.

Последната е голям трактор Аxion 950 , който има разход от 1,8 до 2 л гориво на декар. За сравнение при стандартните машини разходът на гориво е към 5.6 л на дка. „С препарати или торове не можем да правим икономии, защото не нахраниш ли почвата, няма да вземеш нищо. Остава единствено отпимизиране на разходите от гориво”, обяснява Кольо Великов.

Пак от Рапид КБ купуват преди 2 години и втория си комбайн - Tucano. „Продадохме Мega 208 и купихме Аxion 660 от най-ново поколение. Купихме и приспособление за прибиране на слънчоглед. Сега от 200 дка прибираме реколтата само с една машина, а преди това за същата работа ни трябваха 2-3 машини”, разказва председателят на земеделската кооперация.

През 2004 г. купуват пръскачка Амazone. Тя е с компютърна навигация. „Голяма машина – покрива по 16 реда едновременно и обработва по 100 дка на едно зараждане с гориво. Никакви проблеми няма да обработваш с нея 1000-1500 дка на ден. Със старите пръскачки ни трябваха по 2-3 дни, за да приключим. Сега забравяме, че имаме да вършим тази операция”, споделя Кольо Георгиев.

Както се казва – апетитът идва с яденето. Затова покупките от Рапид КБ продължават. „Взехме торачки Амazone с компютър Амatron 3. Настройват се според определени дози от семена, а при завоите не правят застъпване. Много сме доволни от тези машини. Имахме 2 сеялки Амazone, а новата е модел Сirius 6003. Когато обработваме есенниците стигаме до 500 дка на ден и то с едно зареждане на сеялката. Всичко се дозира и мери чрез компютър - просто реди семената. Малко по-скъпи са тези машини, но си плащат цената”, коментира той. В резултат сега 10 хил. дка земя се обработват от 4-5 човека. Допълнително работници трябват по време на кампания по прибиране на реколтата. Навремето са били необходими двойно повече хора за същата работа. Така мощните машини спестяват и много разходи.

Перфектно сервизно обслужване

Сервизната база на Рапид КБ в Добрич работи като по часовник. Щом стане авария специалистите реагират веднага и ако не могат да помогнат по телефона, веднага пристигат на място. Председателят на кооперацията разказва как по време на есенната кампания скоростната кутия на един от тракторите се повредила. Тъй като машината била само на 5-6 години, от сервиза предоставили друг трактор, докато отстранят повредата. Така кампанията продължила с престой само от два часа, а както се знае, в земеделието ден - година храни.

В първия ден на жътвата през миналата година един от комбайните се поврежда много сериозно –– дърво изкъртва хидромотора, който струва близо 30 хил. лв. „Обадихме се в сервиза и оттам веднага реагираха. На втория ден пуснахме комбайна да работи, но в промеждутъка от Германия със самолет изпратиха нов хидромотор, който бе платен от застраховката”, припомня Великов.

Всяка година в кооперацията се прави зимна акция за описване на техниката за навременна поправка на повредите, но преди това специалист от компанията прави диагностика на място и помага на машинистите при огледа на техниката.

Прецизната работа на немските инженери

Бившият инженер по електроника не може да се начуди на работата на своите колеги от Германия. „Високо ниво на техника и организация. Това, което прави немският инженер, няма кой да го направи. Там всичко е прецизно и точно”, споделя Кольо Великов преживяванията си от двете пътувания до заводите на Аmazone и Claas с фирма Рапид КБ. „Направи ми впечатление как в тишина и спокойствие хората отиват на работа, стоят на работното си място и не мърдат оттам. В края на работния ден оставят всичките си инструменти подредени, но без да ги прибират. Голяма дисциплина”, разказва председателят на кооперацията, която стопанисва земя в 12 добруджански селища. „Землищата са отдалечени едно от друго и преди да купим мощната техника се налагаше вечер да организираме охрана за машините, тъй като ни трябваха по 2-3 дни за обработка. Но откакто купихме новия комбайн Аxion, само за ден прибираме реколтата и приключваме работата в землището”, разказва стопанинът. „Имаме всякаква техника, но няма спиране – ще продължаваме да надграждаме постигнатото”, обещава Великов.

Кооперацията отглежда предимно ечемик, пшеница, рапица, царевица и слънчоглед. „Преди години в тези землища са засявали по 2000-2500 дка фасул, но след като армията ни се разтури, няма кой да го изкупува. Сега изискват от земеделците да имат азотофиксиращи култури, защото подобряват почвата, но не се намира пазар за тях. Наш колега зася 40 дка с фасул и вече трета година не може да го продаде. След като един наш политик внесе китайски фасул, не остана място на нашия пазар за българските производители. Обикновено раздаваме на член-кооператорите по няколко килиграма боб, но идват някакви търгаши и искат да го изкупят за стотинки”, обяснява неволите на земеделските производители Кольо Великов. В кооперацията отглеждат леща – поне за нея все още се намира пазар у нас.

Техниката е незаменила и в тежка година

Изминалата стопанска година бе изключително тежка за фермерите ни. Незапомнена от 20 години суша бе на път за съсипе цялата селскостопанска реколта. „От 4 юни нямахме дъжд. Отначало всичко тръгна много добре, но после бе много трудно да се спазват агротехническите срокове. Разходът на гориво скочи, но благодарение на хубавите и качествени машини, успяхме да изорем и засеем преди настъпването на същинската зима. Пшеницата все пак се отблагодари и даде около 740 кг от дка. При царевицата добивите бяха наполовина. Докато през миналата стопанска година имахме по 1,3 тона среден добив, тази година сме на 530-560 кг от декар, въпреки че земята бе обработена много добре и нямаше и тревичка в междуредията. При слънчогледа получихме към 330 – 360 кг на дка, което е добре”, обяснява фермерът. Той коментира сегашната ситуация в земеделието така: Сега много фермери се спуснаха към различни култури, и то заради субсидиите. Някои засадиха орехи и сега са недоволни, че им спират помощите. Няма лошо да има субсидии, но нека да има реколта, да има стока на пазара. А какво става у нас - дадоха хубави субсидии за дини, тикви и орехи, а като спряха парите, хората дори не прибират реколтата, но пък неводолстват. Сега масово садят лавандула, но и там ще стане същото”, прогнозира Великов. Затова е любопитно каква ли ще е картината на българското земеделие след няколко години, когато евросубсидиите секнат...

Колкото по-трудно се постига нещо, толкова е по-сладко

Преди години много хора останаха без работа и се спуснаха към земеделието. Имаше благоприятни времена, когато от 100 дка земя се изхранваха цели семейства. Много неща се промениха оттогава, а предстои да отпаднат и повечето субсидии. Станахме свидетели как много фирми инвестираха в земеделието, наляха се много пари. В Добруджа цената на земята стигна по 2500- 2800 лв. на декар. Това е безумна инвестиция, която никога не се връща. Сега фирми предлагат покупка на земя на отложено плащане, но пак няма много кандидати за покупка”, споделя председателят на земеделската кооперация. По думите му ако отпаднат субсидиите – ще останат професионалстите в земеделието. Една част от рентите също ще се регулират. „Хубаво е да разчиташ на реколта – когато хамбарът е пълен, тогава е добре, но да чакаш на субсидии – не бива”, категоричен е земеделецът. Той смята, че европейските и национални помощи трябва да отиват за обновяване на машинния парк. Единственият път на земеделието у нас е с нова и модерна техника да се търси оптимизиране на разходите. Затова в кооперацията в Безводица вече обмислят следваща покупка на машина от Рапид КБ. 

Публикувана в Агротехника
Четвъртък, 08 Септември 2016 18:17

Как се движат рентите в страната

Тримесечните данни за договорите за аренда на земеделска земя дават донякъде ясна представа за това къде пазарът е по-развит в сравнение с останалите градове на страната.

Добрич е известен с това, че именно там са най-скъпите земеделски земи у нас, но регионът за поредно тримесечие не е на челна позиция при договорите за аренда. За периода 1 април - 30 юни 2016 г. там се отчитат 759 арендни договора, като единствено Плевен е с повече - 934.

Трети се нарежда Ловеч, а топ 5 се допълва от Лом и Провадия. За първите три месеца на 2016 г. начело бе Лом, изпреварил Плевен и Провадия. Обобщените данни за полугодието сочат общо 28 870 договора спрямо 33 638 за първите шест месеца на 2015 г. и 31 483 до 30 юни 2014 г.

Данните на Националния статистически институт /НСИ/ сочат, че през 2015 г. под аренда са отдадени 10.4 млн. дка, като средната цена за страната е 42 лв./дка спрямо 41 лв. за година по-рано и 23 лв. през 2010 г. Повишението за периода 2010 - 2015 г. е от близо 83 на сто.

Най-висока рента у нас се плаща в Балчик - 90 лв./дка, докато в селата на Добрич средните цени са 84 лв./дка. С по над 80 лв. рента на декар земеделска земя могат да се похвалят в Крушари, Генерал Тошево, Добрич и Шумен.

Цени между 70-80 лв./дка може да ви донесе притежавана земя в Шабла, Каварна, Главиница, Тервел, Ситово, Дулово, Вълчи дол и Силистра, показват още данните на националната статистика.

Между 60 и 70 лв. на декар се заплащат в Тутракан, Алфатар, Брацигово, Кайнарджа, Завет и Суворово. Най-евтина земеделска земя пък може да се наеме в Смолян, Карлово, Чепеларе, Девин, Черноочене, Ковачевци, Кюстендил и Пирдоп.

Публикувана в Бизнес

През 2015 година средната рента на един декар наета или арендувана земеделска земя в област Добрич достига 82 лв. Това е с 2.5% повече спрямо 2014 година, съобщават от Отдел "Статистически изследвания - Добрич" на Териториално статистическо бюро - Североизток. В страната средната рента за миналата година е 42 лв. В област Добрич най-висока през 2015 година е рентата в община Балчик - 90 лева на декар. Следва община Добричка (селска) с 84.

През 2015 година средната цена на един декар земеделска земя в област Добрич достига 1 406 лв., при средна цена за страната 732 лв. на декар. Спрямо  предходната година средната цена на земеделската земя в област Добрич се увеличава с 11.9% и продължава да бъде най-висока в сравнение с останалите области на България. По данни на Отдел "Статистически изследвания - Добрич" на Териториално статистическо бюро - Североизток средната цена на сделките със земеделска земя през миналата година в областта е най-висока в община Балчик - 1739 лева на декар. Следва община Генерал Тошево с 1718.

Публикувана в Бизнес

Пазарът на земеделска земя видимо се охлажда след периода на бурен ръст, последвал приемането на България в ЕС. Темпът на нарастване на рентата и цената на земята е все по-скромен през последните три години и от двуцифрен вече е под 10%. Може да се каже, че е налице елемент на инерция, като се усещат и еднократни ефекти от шокове извън сектора (като например кризата в банковата система след фалита на КТБ), довели до приток на свежи капитали. Едно изглежда сигурно – пазарът на земеделска земя е около връхната си точка и времената на спекулативен интерес приключиха. В очакваното „разместване на пластовете“ основни играчи ще бъдат тези, които знаят какво правят със земята – отговорните земеделци, сериозни нови инвеститори, а случайните играчи в голяма степен ще изчезнат, или ще зарият глави в пясъка в очакване на по-добри дни. Ще има ли по-добри дни, обаче? Кога, евентуално ще настъпят те и за кого?

Факторите, движещи пазара на земя

На първо място това бяха нарастващите субсидии на площ в периода 2007-2013 година. Доходността от масово отглежданите зърнени и индустриални култури естествено също играеше значителна роля в годините 2010-2012. В по-малка степен на локално ниво имаше значение и повишеното търсене на земя за нуждите на строителството и инфраструктурата. Ниските такси при прехвърлянето на собствеността, липсата на данък върху земеделските земи и либералните рентни отношения допълнително стимулираха инвеститорския интерес.

В резултат, само за първите две години от членството на България в ЕС земеделската земя поскъпна с 50%, а след това, през периода 2010-2015 – над два пъти и половина, като средната цена достигна 761 лв./дка (близо 3900 евро на хектар). Значително по-висока е тя в области като Силистра, Разград, Русе, Варна, но абсолютния рекорд е в област Добрич с над 1400 лв. за дка.

 

За страна като България, чиито поземлени отношения се характеризират с голяма разпокъсаност на собствеността и огромно значение на арендата за развитието на едромащабно земеделие, не е изненадващо, че темпът на нарастване на цената на земята изпревари този на рентата. В добрите стопански години фермерите предпочитаха да плащат повече, за да придобият даден парцел и да елиминират конкуренцията за наемането му, понижавайки бъдещите си разходи за аренда.

 

При настоящите нива на цените на земята, достигнатият лимит на директните плащания на площ и с оглед на пазарната конюктура при основните селскостопански суровини, ситуацията е различна.

Субсидии

Основният двигател на пазара – плащанията на площ, е изчерпал горивото си. През 2016 г. България достигна тавана на бюджета за субсидии. Вече е ясно, че те ще се движат средно в рамките на 31-33 лв/дка до 2020 г., калкулирайки различните схеми на плащания. В допълнение, близо една трета от тази сума е обвързана с изпълнението на т.нар. „зелени“ изисквания, които в голяма степен ограничават постигането на оптимални резултати от стопанствата.

Пазарна конюнктура

Цените на преобладаващите в структурата на българското земеделие зърно и маслодайни култури се отдалечиха значително под нивата си от 2007/08, 2010/11 и 2012/13 г. Глобалните запаси на пшеница и царевица са на най-високите си исторически нива, което оформя нагласа, че текущите цени могат да се разглеждат по-скоро като връщане към нормалната пазарна ситуация (повече за кратко- и средносрочните перспективи пред зърното можете да прочетете тук и тук). Сривът в цената на петрола и задържането му на ниски нива също играе съществена роля на пазарите на земеделска продукция. Свиващата се доходност постепенно се отразява и на разходите за рента, а от там и на пазара на земя. Очакванията на основните анализаторски звена по света са за успокоение на международните пазари на суровини в краткосрочен и средносрочен план.

Възвръщаемост и лихви

За инвеститора в земеделска земя, чиято основна цел е постигането на определена норма на възвръщаемост, доходността има решаващо значение. Разминаването между цената на земята и рентата води до трайно намаляване на рентната доходност на новите инвестиции – с една трета за последните пет години.  Респективно, периодът на изплащане на покупката на  земеделска земя с рента става все по-дълъг. Средният показател за страната вече е над 17 години, при близо 12 години през 2010 г. Показателят варира силно между отделните области в страната като в Стара Загора, Видин, Сливен и Ямбол са необходими над 20 години, за да се изплати с рента вложението в нива.

 

В комбинация с относително слабата ликвидност спрямо други типове вложения, тези данни намаляват атрактивността на земеделската земя и по-скоро ще обезсърчат начинаещите инвеститори. Говорейки за алтернативи, продължителният спад в лихвите по депозитите породи очаквания за отлив на спестявания от банките и насочването им към други инвестиции, включително в земеделска земя. Депозитите, обаче, продължават да нарастват, въпреки спадащата им доходност и значително „преливане“ на капитал поне досега не се случи. С оглед на настоящите нива, лихвите по депозитите трудно могат да спадат повече, така че влиянието на този фактор в подкрепа на цените на земята ще става все по-ограничено.

Дори при намаляваща доходност от рента, тя остава осезаемо над тази от банков депозит, което вероятно ще стимулира стъпилите на пазара през първите години на бума да задържат позициите си.

Чужди инвеститори

Въпреки всички страхове от бродещия призрак на чужденеца, който ще изкупи безценната българска земя и всички безполезни и спорни опити за ограничаване пазара за външни инвеститори, които тепърва ще подлежат на санкция от ЕС, интерес към развитието на земеделски бизнес в страната от граждани на други страни продължава да липсва.

Разпокъсаността на земята, липсата на сигурност при опазване правото на собственост, трудностите и разходите, свързани с напояване, осигуряване на електричество и пр. ще държат чуждия интерес към земеделската земя надалеч.

Законодателство

По-сериозно разместване на пластовете на пазара на земеделска земя няма да бъде породено от европейското субсидиране и програми, нито от някакъв бум в родното производство. Основната неизвестна тук остава Министерство на земеделието и храните, и готвеният изцяло нов кодекс за земята. Кои ще бъдат основните печеливши и губещи в очакваното ново преразпределение на поземления ресурс на страната на този етап ще остане в ръцете на политиците и администрацията.

Фундаменталните фактори показват, че една част от поскъпването на земеделската земя през предходните години е формирана в следствие на спекулативен интерес. Поскъпване породено от нагласите за бъдещо поскъпване. В подобни случаи историята недвусмислено е показвала уязвимостта на пазарните очаквания.

 

източник ИнтелиАгро

Публикувана в Бизнес

Около 100 лева за декар, толкова се очаква да бъде рентата, която ще раздаде за тази стопанска година земеделската кооперация за производство и услуги „Сокол” в балчишкото село Соколово, съобщи радио „Варна“. Още е рано да се говори с точни цифри, но тазгодишната реколта е 650 килограма от декар при пшеницата, докато за миналата година добивите са били с 50 килограма по-малко, обясни председателят Денчо Попов.

Тези резултати са по-високи и от средните за община Балчик, които са около 570 кг от декар, на областно ниво добивите са около половин тон зърно от декар. „Надявам се, че и търговците ще повишат изкупните цени и финансовата година ще е добра”, коментира още Попов. Кооперацията в Соколово е най-големият дарител за построяването на църквата „Св. Св. Кирил и Методий”, която тази събота бе официално осветена от митрополит Йоан. По думите на кмета на Соколово Минко Попов селото е притегателен център за над 30 националности, като най-екзотичният собственик на имот е пакистанец, а най-многобройни са англичаните и руснаците. Кметът на най-дългото село в община Балчик съобщи още, че през август ще бъде напълно завършено ново спортно съоръжение – многофункционална площадка с изкуствено покритие, чиято стойност е 80 хиляди лева.

Публикувана в Растениевъдство

Състоянието на пролетниците ще бъде определящо за нивото на рентата в Добруджа  тази година, но те няма да са по-ниски от миналогодишните, каза председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Кирил Жендов. Намеренията на земеделски кооперации от Балчишко да дават рента от 100 лева на декар, той коментира с това, че Балчик и районът около морето винаги са облагодетелствани. За тях изкупната цена е по-висока, тъй като търговците имат по-малко транспортни разходи.

От друга страна, те са по-близо до складовете за резервни части и всички консумативи. „Другите райони не сме поставени при същите условия, но се стремим да поддържаме приблизително същата рента”, коментира Жендов. Рентите могат да бъдат и 100, могат да бъдат и 120 лева за декар, но след това 1-2-5 години няма да има кой да обработва земята, обясни Жендов.  Според него, ако се повишат много рентите, хората, които са се заели с този бизнес, ще фалират отведнъж. „Нормално е, тези, които обработват земята, да печелят. А, тези, които имат земя, да получават достатъчно добра рента. Трябва винаги  да има равновесие и двете страни да са добре”, посочи той. Реколтата от пшеница вече е на 80-90% е прибрана и, според първоначалните анализи,  е с добро качество, съобщи Кирил Жендов. Според него, получаваните в област Добрич средни добиви са с 30-50 кг повече, спрямо миналата година. Ако през лятото на 2014 г. земеделските стопани са прибирали средно по 450-460 кг/дка, то тази година средният добив ще е около 500 кг/дка.  „Все пак искам да кажа, че разходите, които правим на декар, не са никак малко – 100-100 лева, а някои колеги стигат и до 120 лева. При 500 кг среден добив и цена от 300 лева да тон, приходите са 150 лева за тон, които със субсидиите стават 180 лева за тон. Като имаме предвид, че плащаме 70-80 лева рента, на някои места приходите от пшеницата са около 0 лева. Отделни земеделски производители, които работят по-ефективно, печелят по 10-15 лева. Защото, всеки работи, за да печели”, обясни Кирил Жендов. По думите му, изкупните цени на пшеницата в момента са много ниски – 300-310 лева франко пристанище, което не отговаря на икономическите потребности на зърнопроизводителите. Има износ, но все още само на  жито от стара реколта, която се продава на цени 320-330 лева за тон. Земеделските стопани се надяват цените на пшеницата от нова реколта  да се повишат, за да получат печалба, която да могат да реинвестират в производството.  Припомняме, че, според данни на Териториалното статистическо бюро в Добрич, размерът на рентите в областта е двойно по-голям от средния за страната. През 2014 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя в област Добрич достига 80 лв., което е с 3.9% по-високо спрямо 2013 година. В страната средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 41 лв. В класацията за най-високи ренти продължават да водят земеделските стопани от Балчишко, където през 2014 г. собствениците на земя в района са получили средно по 93 лева рента за декар. С рента от 82 лева на декар втора се нарежда община Добричка, следната от община град Добрич със средна рента от 81 лева. В останалите общини собствениците на земя са получавали между 71 и 78 лева на декар.

Публикувана в Растениевъдство

Средните ренти у нас се движат между 16 и 58 лв. на декар, показват данни на НСИ за пазара на земеделска земя през 2013 г. Спрямо предходната година найголямо е увеличението при лозята. Там рентата е скочила с 61,9 на сто до 34 лв.


Арендаторите плащат средно 39 лв./дка за ниви, 30 лв. за овощни насаждения и 16 лв. за ливади.


Най-високите ренти у нас са в Североизточния район. В Добруджа плащанията стигат и до 100 лв./дка. Средно обаче рентата е 58 лв.


На другия полюс е Югозападна България, където собствениците на земи получават средно едва 16 лв./дка от арендаторите. Почти навсякъде през 201 Зг. е отбелязан ръст в рентите. 8,6% увеличение е регистрирано и на средната цена на сделките със земеделски земи през миналата година. Декарът се е търгувал по 594 лв. Ръстът в цената на нивите е 11,7%, на лозята - с 21,8%, и на овошките - с 5,1%.


През 201 Зг. обаче е започнал спад на цената на земята в някои райони. Например в Югозападна България тя е поевтиняла с 35 процента. От 860 на 827 лв./дка е паднала цената и в Североизточния район, където земята е най-скъпа.


„Няма по-бързо развиващ се пазар от пазара на земя. За последните 10 г. цените са скочили 10 пъти", коментира Венцислав Върбанов, шеф на Асоциацията на земеделските производители в България. Все още обаче милиони декари пустеят. „Затова е необходим данък за пустеещите ниви. Земеделските асоциации не искат да вземат на някого земята. Тя обаче е национално богатство", аргументира предложението си Върбанов. 

Публикувана в Бизнес

И в България, както и в останалите европейски държави цените на зърното предизвикаха верижна реакция и размерът на рентата пада. 
Докато в Северна България (без Добруджа) арендните плащания се движат между 35 и 38 лв. за дка, в южните райони те са по-ниски - около 30 лв. за дка. Намалението спрямо миналата година е с около 30%.


Припомняме, че до края на месеца фермерите трябва да регистрират договорите, подписани със собствениците за ползването на земеделската земя.
Веднага след това през август в земеделските служби трябва да бъдат представени и доброволните споразумения за ползване, които гарантират, че арендаторите не ползват неправомерно имоти на наследниците.

Публикувана в Новини на часа
Вторник, 09 Юли 2013 09:42

Цените на зърното падат

Трудни времена очакват българското земеделие и всеки трябва да си направи добре сметката

Ангел Върбанов
2013 година ще е тежка за българските зърнопроизводители. Срещнаха се няколко фактора - сриващи се цени на зърното на международните пазари, изненадваща промяна в правилата за субсидиране от Евросъюза, намаляващи цени на земеделската земя и рентите. За съжаление, тенденцията на възход в земеделието, която се наблюдаваше през последните няколко години ще се забави през тази.
Как се формира цената на зърното
Когато говорим за реална цена на българското зърно, тоест, за парите, които в действителност се плащат в момента на сделката, трябва да имаме предвид, че тя се определя от  т. нар. цена на Черноморския басейн. Тази цена се формира от цените на зърното от новата реколта в Русия, Украйна и Румъния, най-големи производители сред нашите съседи. Как си представяте цена от 500 лв на тон в България, при положение, че цената в Констанца, само на няколко десетки километра от българската граница е 300 лева за тон? Та нали всеки нормален потребител ще хукне да пазарува от там. При това без да напуска офиса си, а посредством компютъра си. Затова нека не се учудваме, че на нашите борси практически сделки не стават, а виждаме единствено цени „купува“ и „продава“ с изключително голям марж между тях, и които действително в известна степен може да се каже, че са спекулативни.
За да добием представа за истинската цена на зърното, е необходимо да  направим нещо съвсем простичко - да се вземат резултатите от добитите количества в Русия, Украйна и Румъния и формираната вътрешна цена в тези държави. Някъде около нея ще се формира и цената в Черноморския басейн.
Знаем, че основното количество, което произвеждаме отива за износ. Страните вносителки, главно африкански и азиатски, изхождат от тази цена.
Истина е, че в навечерието на всяка нова реколта има и спекулативни цени. Истина е, че сме свикнали да надаваме ухо и да търсим някаква вътрешна информация, която да ни подскаже каква ще бъде реалната цена на българския пазар. Само, че времето на тези балкански нрави вече безвъзвратно отмина. И без да сме големи песимисти, и без да сме напълно съгласни, но все пак ще цитираме мнението на Иван Стефанов, главен мениджър Агробизнес в Агрия груп холдинг, който твърди, че 2013 г. ще отрезви земеделието. Последните 2-3 г. климатичните и ценовите условия за България бяха много добри, а лоши за преките ни конкуренти от Русия и Украйна. Това със сигурност засили конкуренцията в земеделието като цяло и оказа огромно влияние на рентните нива и оттам на цената на земеделската земя, която е функция на доходността.
Само ще добавим, че колкото и да не ни се иска, споменатите по-горе три държави тази година ще бъдат в състояние да предложат за износ значително по-големи количества от миналата година. Само от Русия се очаква да дойдат 20 млн. т повече, а от Украйна – 7 милиона. Дори и ние  ще изнесем, според МЗХ, поне половин милион тона повече. Нормалната логика подсказва, че предлаганите допълнителни количества зърно ще подбият международната цена. Очевидно е, че страните потребителки ще се възползват от свръхпредлагането и ще понижат своята цена.
Намалените цени водят до свито потребление
Силен спад на цената на пшеница и царевица по световните пазари, отчетоха от Софийска стокова борса (ССБ). В основата на негативния тренд са очакванията за изключително добра реколта през тази година, която ще е далеч над потреблението в световен мащаб, коментираха експерти.
Очакваният добив на хлебна пшеница в света се очаква да достигне 695.9 млн. тона, или с 40.3 млн. тона повече от миналата година, каза Антония Белопитова, директор на дирекция “Търговия и информация” на ССБ, цитирайки данни на американското земеделско министерство. Потреблението се очаква да е 694 млн. тона, или с близо 2 млн. тона по-малко от производството на пшеница.
От началото на годината цената на житото в САЩ се е понижила с 10%, а във Франция спадът е 22% съответно до цени 280 и 261 долара за тон. Ситуацията с цените в България е по-тревожна - от началото на 2013 г. хлебната пшеница е заличила 28% от стойността си до цени от 340-350 лв. за тон към момента без ДДС. Данните на американското министерство на земеделието сочат, че у нас добивите ще са 4.63 млн. тона. Това почти покрива прогнозата на българското земеделско министерство, което очаква 4.7-4.8 млн. тона реколта от пшеница.
Заради големите количества се очаква през юли цените да продължат да се сриват - с между 5 и 20%. Цената ще зависи най-вече от климата, поясни Антония Белопитова. “Заради по-ниската цена на житото може да се очаква и поевтиняване по веригата на производните, както и при фуражите”, добави Васил Симов, председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на ССБ.
За всички е ясно, че ниските цени говорят за свито потребление... “Ще има битка за пазари и българските търговци и производители ще трябва да се борят с гиганти в производството като Русия и Украйна”, каза още Симов. Данните му сочат, че по-голяма част от реколтата ни ще е  за износ, защото страната ни консумира не повече от 2 млн. тона пшеница на година.
Освен при пшеницата се очакват и рекордни добиви при царевицата. Прогнозата е за 962.6 млн. тона, или със 106 млн. тона повече от миналата година. Прогнозата за юли е цените в САЩ да се сринат с между 25 и 40%, а от началото на годината стойността е намаляла с едва 4% до 286 долара за тон.
Понижението на цените на царевицата в България е 10% за първото полугодие на годината до 360 лв. за тон към момента.
Добра реколта се очаква и при слънчогледа, което може да затвърди тенденция за спад в цените, които през 2013 г. са намалели с 4%в Русия, докато в България и Унгария спадът достига 16%.
От всичко казано до тук не произтича, че българските фермери трябва да бързат да продават своето зърно. Ние говорим по горе все пак само за тенденции, за очаквания и възможности. В скоро време ще тръгнат зърновозите със закупеното ново жито от страните потребителки. Международната черноморска цена ще стане ясна (нормално е африканските и азиатските страни да купуват зърно от тук, а не от далечната Америка). Тогава ще станат ясни окончателно и вътрешниге цени в България. Дали ще удовлетворят фермерите или не е въпрос на съвсем малко време, но истината ще стане ясна и времето на всякакви прогнози и “спекулации” ще отмине.
Настъпва време на трезви оценки, очевидно и на преосмисляне на някои инвестиционни намерения. Всеки трябва да си направи сметките много добре. Както е известно нищо в света не се губи, така че животнъводите могат да разчитат на по-ниски цени. А що се отнася до хляба, цените едва ли ще паднат независимо от по-евтиното жито, тъй като картелът на производителите му няма да позволи това да се случи.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта