Европейският съюз възнамерява да модернизира и опрости своята обща селскостопанска политика и да я приведе в съответствие с новите технологии, екологичните изисквания и международните търговски задължения.
Очаква се реформата да намали бюрокрацията при прилагането на цялостната селскостопанска политика, да подобри координацията, гъвкавостта по отношение на страните и регионите и да контролира разходите, каза заместник-председателят на Европейската комисия Юрк Катайнен.
Според него, страните сами ще формират плановете си за развитие на селското стопанство, а Брюксел само ще наблюдава и координира.
Фил Хоган - комисарят по земеделие и развитието на селските райони заяви, че документът за реформа се основава на консултации със заинтересованите страни. При подготовката му са обработени повече от три хиляди писма с мисли и предложения от фермери, работници и предприятия от аграрната сфера.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие, коментира Слави Кралев, директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ в МЗХГ

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Кралев, колко са в момента групите и организациите на производители в България?

  • Над 70 са сдруженията, които са признати от министъра на земеделието.

  • Може ли да се каже как са разпределени по браншове?

  • Водещ е секторът на плодовете и зеленчуците. На второ място се класира секторът на млякото и то предимно на производители на овче мляко. Оттам нататък следват другите сектори като зърнопроизводството и други. Има и пчеларски организации. Сравнително малко са все още сдруженията в сектора на месото.

  • Преди непрекъснато се повтаряше, че българската народопсихология пречи за хората да се сдружават. За колко време се организираха производителите сега?

  • Започнахме през 2015-та година, но реалната бройка се натрупа през 2016 г. и началото на този година.

  • Има ли много кандидатстващи сдружения във времето преди отварянето на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ от Програмата за развитие на селските райони?

  • Не виждам някакъв скок на кандидати. Общо взето са тези, които са имали намерение да кандидатстват по мярката и искат да станат организации и групи на производители.

  • Малко преди старта на мярката обаче се наложи да се направят промени в наредбата. Какви бяха мотивите за това?

  • Не само ние от Министерството на земеделието, храните и горите, но и сертифициращият орган отчете, че в някои от по-старите групи на производители има роднинска свързаност, което поставя под въпрос демократичността на управлението на групата или организацията на производители. Тази свързаност позволява на едно лице чрез другите съдружници да управлява групата или организацията, което противоречи на основните идеи за тяхното създаване. Противоречи и на европейското, и на българското законодателство. Затова взехме мерки главно по отношение на роднинския тип свързаност. Има се предвид съпрузи или други роднини, работодатели и работници.

  • Кои текстове точно се промениха?

  • Променят се и трите наредби, които уреждат организации и групи на производители – Наредба 1 за млякото, Наредба 11 за плодовете и зеленчуците и Наредба 12 за организациите на производители на земеделски продукти, асоциациите на организации на производители и междубраншовите организации. Идеята е да има вътрешен синхрон и да създадем еднакви условия за всички сектори, а не да съществува някаква дискриминация между тях.

  • Смятате ли, че ще успеете да надхитрите хората, които винаги успяват да намерят вратичка в закона и пак да прокарат роднини в една група или организация на производители?

  • Тук не става дума за някакво надхитряне. Очевидно е, че когато създавате организация или група на производители, вие няма да се сдружите с непознат човек. Той може да не ви е роднина, но може да е приятел, може да е човек, с който сте имали общ бизнес и т.н. Дори и генерално погледнато, организациите и групите на производители се създават, за да има свързаност между самите производители. Нали в крайна сметка тези хора трябва да се свържат и за правят общ бизнес. Но тук говорим за такава свързаност, при която има пряка зависимост между двама члена от общо четирима, шест или 10 души. Това означава че участниците в сдружението са много по-малко, защото един от тях ръководи още двама-трима. Погледнато от друга гледна точка така не се изпълнява изискването за минимален брой членове. Оказва се, че те не са четирима, а са само двама, да речем. Това е гледната точка на свързаността при организациите и групите на производителите. Тук не говорим за свързаност по смисъла на мярката за подпомагане, при която трябва да има свързаност между възложител и изпълнител, изпълнител и подизпълнител, и т.н.

  • Преди казвахме, че ахилесовата пета на нашите земеделци е невъзможността им да се сдружават. Промени ле се психиката или просто бизнесът има необходимост да го прави?

  • Много често ми казват, че организациите и групите на производители се създават, за да вземат едно подпомагане по една мярка. Аз се надявам, че не е така. Може би някакъв процент от групите и организациите на производители са създадени точно за това. Времето ще покаже.

  • Какви субсидии получават сега фермерите, ако се сдружат? Какво получава една група?

  • Организациите и групите на производители имат някои малки предимства при ранкинга на мерките 4.1 и 4.2, които са основните мерки по Програмата за развитие на селските райони. Споменахме, че в края на годината ще стартира една специална мярка, а в сектора на плодовете и зеленчуците има и едно конкретно инвестиционно подпомагане, от което сравнително малко организации досега са се възползвали дотук, но то също би могло да събуди интерес. В този смисъл – има някакъв стимул, но на мен ми се иска да вярвам, че голямата част от тези групи и организации на производители са създадени, за да работят фермерите съвместно и защото са осъзнали, че това е пътят за увеличаване на конкурентноспособността и оцеляване на пазара. Това е начинът да стигнат до по-високи цени на продукцията си, да се наложат на пазара и да просъществуват.

  • Използваме ли опит на друга европейска държава, за която знаем, че има добри практики в обединяването на малките фермери?

  • Не бих казал, че на този етап нашите групите и организациите на производители приличат на другите. Примерно в Холандия, която е страната с най-висок процент на сдружаване, особено в сектора на плодовете и зеленчуците, се оказа, че средният оборот на една групае и организация на производители е 70 милиона евро. Очевидно не приличат на нашите. В Италия пък организацията обединява между 200 и 400 члена. И тези на приличат на нашите. В този смисъл не бих казал, че следваме някакъв модел, но аз съм доволен, че този процес стартира и с времето нещата ще се насочат в определена посока. Ясно е, че тези организации няма как да оцелеят с 4 или 6 члена, и ще трябва да приемат повече хора.

  • Има ли вече такива примери у нас?

  • Има и ще кажа, че някои от по-старите организации като „Българска праскова“ в Сливен, която вече надхвърли 20 и наближава 30 члена, а може би и тях ще надхвърли. Има вече такава тенденции да се обединяват голям брой производители. С високия оборот е малко сложно в България, защото при нас мащабите са други и цените на продукцията са други, т.е. има много фактори, които дърпат оборота надолу, но надявам се, че и това ще се промени.

  • Какви обороти трябва да има дадена група или организация на производители, за да бъде призната?

  • Засега не мога да дам точни цифри защото при нас идват и се регистрират с минимума, т.е. на този етап те все още не си обявяват оборота.

  • В кой момент те ще си извадят оборота на светло?

  • Примерно когато тръгнат да кандидатстват по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“, защото подпомагането там е на процент от оборота. Подпомагането в сектора на плодовете и зеленчуците също е свързано с процент от оборота.

  • Ще бъдат ли създадени още реални стимули, така че българските фермери да видят, че имат конкретна полза от сдружението, да знаят защо го правят и каква ще е ползата им?

  • Най-добрия стимул е да се убедят, че това е начинът да се преборят, образно казано, с натиска на изкупвачите, а понякога и със самите преработвателни предприятия. Че това е начинът да получат по-високи цени и да направят икономия на разходите. Точно това убеждение е най-добрия стимул и когато част от производителите видят, че други са успели по този път, това ще ги накара да се сдружават. Иначе всичко друго – раздаването на пари само по себе си, не може да бъде траен и сериозен стимул.

  • Какъв е пътят за създаване на групи и организации на производители? Към кого трябва да се обърнат фермерите, за да успеят да се сдружат?

  • В Министерството на земеделието, храните и горите, дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ , и особено в отдела „Организации и групи на производители“. Там колегите веднага ще им обяснят всичко, ще им изпратят готови материали, образци и т.н. Няма да имат никакви проблеми в това отношение.

  • За колко време се признава една организация?

  • Около месец и малко повече време, след като се подадат документите за кандидатстване. Все пак има административни процедури, събиране на подписи, преглед на документите, проверка на място. Това са задължителни етапи, които трябва да се преминат.

  • Има ли отказали се кандидати за създаване на групи и организации на производители?

  • Има и те изобщо не стигат до предложение, и до заповед на министъра. В тези случаи очевидно тези, които искат да се сдружават, не отговарят на едно или друго изискване, т.е. не се е стигало до там самият министър да пише отказ. Просто те виждат, че не могат да покрият определени изисквания и се отказват.

  • Сложна ли е процедурата, която трябва да се премине, за да се направи група или организация на производители?

  • Никак не е сложна. Направили сме я максимално опростена и това донякъде поражда известен страх, да не би пък прекалено опростената процедура да доведе до не съвсем реални организации и групи. Аз мисля, че с времето и с избистрянето на изискванията към тях, нещата ще се изяснят, редуцират, може да се стигне до окрупняване. Вече чувам за идеи на признати организации, особено на групи производители, които казват, че вече искат да да се обединяват едни с други. Това вече е чудесно.

  • Ще има ли бъдеще този процес, така че болшинството български фермери да стигнат до идеята, че трябва да се сдружават, но и чиновниците да им помагат за това?

  • Със сигурност ще има, още повече, че това ще бъде една от насоките на следващата реформа на Общата селскостопанска политика. Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие. Все пак Европейският съюз не иска да комуникира с милиони производители, а от друга страна – това е най-естественият начин за извършване на земеделска дейност. Разбира се, това не се отнася за всички сектори. Примерно при птицевъдството, свиневъдството и по-промишления тип земеделски сектори, нещата се по-различни. На пък в областта на зеленчукопроизводството, производството на мляко, етерично-маслените култури, дребните и средни фермери трябва да се сдружават.

Публикувана в Бизнес

Референтната 2009 г. остава и в следващия програмен период при определяне на националните помощи, защото е по-справедливо, заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева пред български земеделски производители. Нашите фермери не са на това мнение

Лили Мирчева

Ще се опитам да бъда максимално честен с вас. Най-важното в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. – бюджетът, не се обсъжда на този етап, защото той не трябва да е на парче. Трябва да се стигне до едно решение в този процес. Това заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева на Петата национална среща на земеделските производители, организирана от АЗПБ.

Ако отсеем плявата от зърното в изказването на Йежи Плева, става ясно, че досега няма бюджетна рамка, сиреч основата и най-общата конструкция на сградата, където ще живеем след 2020 г. Но затова пък по брюкселски оптимистично евродиректорът заяви на добър английски език, че 10-те години откакто България е страна-член на ЕС, са един преход в бъдещето. Той дори сравни нашата страна със своята родина – Полша, където отдавна догонват държавите, които се движат на друга скорост. Любопитна подробност е, че Плева знае добре български език, но поне от трибуната на форума не направи опит да „приласкае публиката”. По думите му разликата и при двете държави от началото на присъединяването им към ЕС и сега е, че имаха за цел да се адаптират към съществуващата рамка и съответната политика. „Сега ние сме част от тези процеси, които са в ход. Има промени в Европа, в новоприсъединените държави по отношение на развитието на селското стопанство, във всички аспекти на този процес се забелязват промени”, отбеляза Йежи Плева.

При обсъждане на директните плащания ще вземе становището на фермерите, обеща гостът. ЕК подготвя оценка на въздействието им и обсъжда пет варианта за бъдещите плащания. Основна опция била да се продължи това, което в момента се случва. Втората версия е по-скоро теоретична и по-скоро цели да се анализира въздействието на сегашната обща политика върху земеделските производители. Третата и четвъртата версия разглеждат ефективността на земеделието върху глобалните предизвикателства и промените в климата, как те се реализират чрез първи и втори стълб на ОСП. Петата версия обсъжда варианти за подпомагането на дребните фермери.

„В настоящия момент има предизвикателства, с които трябва да се справим. В средата сме на ОСП, но вече мислим за след 2020 г. и предизвикателствата пред нас. Някои от тези предизвикателства са глобални – като промените в климата, промените в околната среда, докато други са специфични за сектора. Всички знаем колко трудни бяха последните години за селскостопанските производители, вкл. и тези в България”, добави още генералният директор на дирекция в ЕК. За да не бъде разбран от присъстващите оповести, че се в Брюксел си дават сметка колко е сложна селскостопанската политика и колко трудно може да се обясни на фермерите. Затова опростяването й е основният приоритет през следващия период. Като го слуша човек му идва чак да зажали брюкселските и нашенски чиновници, които се скъсват от работа в желанието си да обясняват на фермерите. Сякаш на последните им е работа да знаят всички нескопосано написани правилници, вечно променящи се наредби и безкрайно допълваните закони.

Не стана много ясно от изказването на Плева какво е бъдещето на директните плащания. По думите му те имат огромна роля като стабилизиращ доходите фактор в земеделието. „Разбира се, има и критики. Някои от тях са, че 80% от тях отиват към 20% от фермерите, така че трябва да се съобразим и с тези мнения. Според  мнението на фермерите директните плащания са много важни за стабилизиране на доходите, в този смисъл са много важни. По време на дебата за бъдещата Обща селскостопанска политика и обсъждането на директните плащания ще вземем предвид мнението на фермерите“, заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК. Той обясни по-късно, че Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) бе въведена като временна мярка, но бе удължена до 2020 г. Какво ще е нататък – не е ясно. Но пък се знае, че референтната дата от 2009 г. ще си остане, защото така било по-справедливо!

Както обясни председателят на Националния съюз на говедовъдите вБългария Димитър Зоров ако през февруари 2009 г. фермер е имал 100 крави, тази бройка ще бъде подпомагана от националния бюджет и през февруари 2020 г., нищо че кравите са вече 1000 на брой. Според европейския регламент държавата няма право да субсидира повече брой животни на този фермер. При неясните финансови рамки на ЕС и промяната в подпомагането може да се окаже, че държавната хазна ще е единствената сигурна опора на земеделците. От тази ситуация ще спечелят единствено богатите страни в Европа, където агросекторът отдавна е с установени граници и параметри, пък и портфейлът им е достатъчно дебел.

Отново стигаме до идеята - Европа на две скорости, а обяснено на фермерите – всяка държава ще има различно субсидиране за селското стопанство. После всички единно ще се конкурират на Общия и световния пазари. С една дума – горко им на малките фермери и на бедните държави..

Публикувана в Бизнес

Не всички държави-членки на ЕС искат нова всеобхватна реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) от 2017 година. Това стана ясно от последното заседание на Специалния комитет по селско стопанство (SCA) миналата седмица в Брюксел.

По повод на дебат за предстоящата позиция на Съвета за намаляване на бюрокрацията, представителите на Франция, Италия, Испания, Португалия, Австрия и Ирландия поискаха да се премахне изискването за „междинен преглед“ на основния акт в рамките на по-следващата година, което се съдържа в настоящия текст с промени.  

Както беше съобщено от кръговете на ЕС, терминът „междинен преглед“ може да предизвика различни реакции, предвид факта, че реформата от 2013 г. едва сега влезе в сила. Други делегации са на мнение, че евентуалните корекции в реформата трябва да се ограничат само до опростяване на програмата за озеленяване. Латвийското председателство на ЕС ще подготви нов текст за следващото заседание на комитета по селско стопанство, което е предвидено за следващия понеделник.   

Комисарят по земеделието на ЕС, Фил Хоган, многократно е подчертавал в миналото, че не желае да се правят промени в основния акт при приемане на предложения за намалявана на бюрокрацията. Въпреки това, той не е напълно против въвеждането на „междинен преглед“ от 2017 година.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Бизнес

По отношение на изискванията за озеленяване земеделските производители вече имат повече яснота. Миналата седмица Европейската комисия прие предложенията на страните за детайлни правила към европейската земеделска реформа. От становището на Комисията става ясно, че на страните – членки са дава правото сами да решават кои култури да се отглеждат върху приоритетни области и по какъв начин - с или без пестициди и торове.

Въпреки свободата на действие, националните органи трябва да докажат, че насажденията увеличават биологичното разнообразие. За целта те трябва да представят списък с подходящите култури. При засаждане на култури с употреба на азот, трябва да се вземат предвид разпоредбите и директивите за нитратите и водите.

Страните – членки имат и правото сами да затягат предписанията от ЕС. Към допустимите характеристики на ландшафта спадат живият плет, дървета, необработваеми полета, традиционни каменни стени и езера, канавки и канали без пластмасови и бетонни стени. По отношение на ивицата по краищата на гората, държавите – членки решават дали там ще се разреши селскостопанското производство или ще се приложи забравана. Във втория случай на фермерите се предлага и възможността за паша.

Различен начин на оценяване

Изчисляването на екологичните зони зависи от различни фактори. Така например отглеждането на 1 ха. азотни фиксажи или междинни култури се счита за 0,3 ха. екологична зона. Площта на плет или канавка се изчислява двойно. Свободно стоящи дървета, групи от дървета, ограждения на ниви или езера са изчисляват с коефициент 1,5 при определяне на необходимия дял от 5% обработваема земя. Едно към едно се изчисляват угарите и т.н. тераси.

Нарушенията срещу екологичните предписания ще бъдат санкционирани. Ако фермер не зачита част от разпоредбите три поредни години – например не спазва екологичните области, но реализира диверсификацията на културите правилно -, премията му за озеленяване ще бъде намалена частично. Ако неспазването продължи, след четвъртата година ще му бъде отнета изцяло. Ако нередностите като цяло зачестят, от 2017- та година ще бъде застрашено съществуването на цялата озеленителна програма.


Дискусията за „активен фермер”

Според аграрната реформа всички физически и юридически лица, които извършват селскостопанска дейност, ще имат право на парична помощ. Те са т.н. „активни фермери”.
На специална проверка подлежат определени обекти на територията на ЕС, а именно летища, водни съоръжения, трайни, спортни и развлекателни площи, железопътни линии и доставчиците на услуги за недвижими имоти.

Страните – членки могат сами да допълват списъка и в зависимост от това да определят допълнителни критерии за отказ и изключване, когато дадена земеделска дейност е счетена за несъществена. За тези цел Комисията определи, че земеделските дейности се считат за несъществени, когато печалбата от тях е по-малко от една трета от общия приход. Държавите – членки, които искат да въведат такива допълнителни критерии, могат да намаляват прага до тогава, докогато се установи, че никой не получава директни пращания, само защото твърди, че упражнява селскостопанска дейност.

Във връзка със запитване, от Комисията увериха, че ферми с оферти за селски туризъм няма да бъдат оценявани като доставчици на услуги (недвижими имоти), които да трябва да доказват тяхната пригодност.

Източник: http://www.topagrar.com/

Публикувана в Бизнес

Очакваме конструктивни предложения от институтите за реформа в Селскостопанската академия. Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков на среща с ръководството на Селскотопанската акдемия, директорите на институтите към Академията, синдикати, ректори на висши учебни заведения и председателят на Комисията по земеделие и храни към Народно събрание проф. Светла Бъчварова и народният представител от „Коалиция за България” Пенко Атанасов.

Министър Греков изтъкна, че предложенията за реформиране на Академията трябва да дойдат от научните колективи на институти и допълни, че решението за бъдещото на аграрната наука трябва да бъде подкрепено от всички заинтересовани страни. „Не говорим за съкращения на научни работници, говорим за нов модел, чрез който да запазим и развиваме българската земеделската наука”, увери министърът. Той подчерта, че е необходимо институтите на Академията да създават приложна наука, която веднага да дава резултати, да работят в пряка връзка със земеделските производители и аграрния бизнес. „Вие притежавате научен потенциал, който трябва да се развива”, каза още министърът. Той обобщи, че както и на предишната среща със синдикатите, така и днес отново всички се обединяват около тезата, че това състояние на ССА не може да продължава.

По време на селскостопанското изложение „Агра” ще бъде проведена следваща среща в същия формат, на която ще се обобщят получените предложения от институтите.

Публикувана в Новини на часа

Реформата на ОСП приключи. Пред представител на "Гласът на фермера" в Брюксел, еврокомисарят по земеделие на ЕС Дачиан Чолош разказа осъществяването на стимулирането на търговията и споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС. Според него, ЕС се намира в началото на път, където страните члеки трябва да направят много за осъществяването на реформата на национално ниво. Европа си е поставила амбициозни цели и новата ОСП е насочена към създаването на устойчиво, екологично, съвременно и конкурентноспособно селско стопанство.
Свободно пространство за страните членки
Вече сме готови за реализиране на политическите решения в практиката, каза Чолош. Субсидиите ще бъдат запазени, но искаме яснота за това как се изразходват средствата по ОС 1.
Въпрос, който вълнува европейските фермери е дали ще бъде разрешено използването на средства за растителна защита и торове на екологичните площи. В Германия вече отговориха с да на този въпрос. И според властите този отговор не може да е грешен, тъй като тези мерки са необходими, за да се излекуват болните растения на екологичните площи.
Европейската комисия изисква, мерките предприемани на екологичните площи да подобряват биоразнообразието и качеството на почвата. Страните членки на ЕС работят върху реализирането на план, който след това да представят пред еврокомисията. Ако биоразнообразието се увеличава, а качеството на почвата се подобрява, то мярката ще бъде одобрена, каза Чолош.
Съдействие на експорта, а не неговото субсидиране
Друг въпрос, на който евкомисията иска да се отдели специално внимание е износът на селскостопанска продукция от Европа - както на вътрешния европейски пазар, така и на международните пазари. До 2020 бюджетът за промоция на износа трябва да се увеличи до 200 млн. евро годишно, тоест три пъти.
Чолош подчерта, че тези мерки са насочени не към субсидиране на износа. Търговската политика трябва да отразява стойността на аграрната продукция. Става дума да направим нашите продукти по-известни, да повишим знанията сред потребителите за стоката, да увеличим безопасността на хранителните продукти, както и тяхното качество, което ще се изисква от фермерите. Става дума не за създаването на политически инструмент, които да подтисне по-малко развитите страни за сметка на увеличаването на износа от Европа. Чолош дори стигна дотам, че заяви - готов съм да се откажа за винаги от износ в развиващите се страни на Африка.
Стандартите остават високи
Проследяемостта на хранителните продукти, хуманното отношение към животните, забраната за използване на хормони в животновъдството, забраната за клониране, използването на ГМО са често чувани при обсъждането на предполагаемото съглашение за свободна търговия между ЕС и САЩ. Критиката на това съглашение расте, тъй като хората се опасяват от понижаване на стандартите.
«ЕС поддържа високи стандарти. Там няма да има никакви компромиси. Ние произвеждаме и внасяме само от гледна точка на безопасността», каза еврокомисарят по земеделието. «Направено в Европа" е знак, който отличава европейското селско стопанство и хранителна промишленост.
Пазар на млякото след 2015 
Еврокомисарят по земеделие оценява ситуацията на пазара на млякото като благоприятна. Той е настроен оптимистично и смята, че пазарът се развива успешно. Като пример той посочи високото търсене на млякото и млечните продукти на развиващите се пазари.
Когато през 2015 г този пазар бъде напълно либерализиран, ЕС иска да бъде готов и да разполага с инструмент за предотвратяване на проблеми в работата на пазара. Основната цел ще е избягването на свръхпроизводството.
С оглед на благоприятната ситуация някои производители се обърнаха с молба да се намали глобата за свръхпроизводство и да се регулира корекцията на маслеността. Чолош обаче твърдо се отказва от вземането на такива допълнителни мерки, благодарение на които млекороизводителите в навечерието на 2015 г ще си създадат допълнителни запаси от продукция.
От следващата година Комисията планира създаването на специален орган за надзор на пазара. Той ще отчита периодично производството на мляко, а страните членки ще получават информация. Главната задача на този орган ще бъде предотвратяването на кризисни ситуации.

Публикувана в Бизнес

Вчера в Информационния център на ЕС в столицата представителството на ЕК в България организира пред бизнеса, неправителствени организации и медиите новата реформа на Общата селскостопанска политика. Основен лектор във форума беше Марио Милушев – директор в Генерална дирекция “Земеделие“ на ЕК. В дискусията участваха Павел Паволни, Робин Манинг и Нивелин Ноев – експерти от генерална дирекция „Земеделие“ на ЕК. На въпроси отговаряха представители на МЗХ.

През новия програмен период реформата на ОСП ще е приоритетна за малките и средни производители и за младите фермери.

Двата стълба, които които действаха и досега – Директни плащания и Програма за развитие на селските райони остават. По първи стълб Директни плащания България е продължи прилагането на системата СЕПП (система за единно площоне на площ). Разликата е, че те са разпределени по пластове: 1. Основно плащане, 2. Екологично плащане до 30% от бюджета и 3. За млади фермери допълнителни 25% от бюджета.

По втория стълб – ПРСР, мерките ще бъдат 17 плюс Лидер.те са вкарани в шест приоритета. При нас приоритетни ще бъдат малките стопанства и младите фермери и проектите в направленията животновъдство, плодове и зеленчуци Възможни са прехвърляния на средства от първи към втори стълб и обратно, но това за нашата страна не е за препоръчване, защото средствата и по двата не са са достатъчн. За новия програмен период средствата по ПРСР са с 11% по-малко.

Парите за България за периода 2014-2020 за директни плащания ще са 10,4 милиарда лв. Цялата реформа ще влезе в сила от 1 януари, 2015 година.

Публикувана в Новини на часа

Пакетът от реформи на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), включително мерки за прекратяване на прекомерния улов и забрана за изхвърляне на риба в морето, беше одобрен с окончателно гласуване на пленарно заседание във вторник. Правилата за етикетиране също са ревизирани, за да се подобри информацията за потребителите. Новото законодателство трябва да даде възможност за по-устойчив риболов и да влезе в сила навреме — в началото на 2014 година.

Реформата ще се справи с най-големия проблем на общата политика в областта на рибарството, който е продължaващият свръхулов. Съветът ще бъде задължен да действа по устойчив начин при договарянето на квотите за риболов“, заяви докладчикът Улрике Родуст (С&Д, Германия).

Рибарите ще трябва да спазват „максимален устойчив улов“ (МУУ), т.е. улов не повече от количеството, което рибният запас може да възпроизведе в рамките на дадена година. Целта е да се възстановят и поддържат запасите над нивата, които могат да произвеждат максимален устойчив улов.

Забрана на изхвърлянето на улов

Изхвърленото — рибите, изхвърлени обратно, тъй като са били от нежелан вид или размер — възлиза на почти една четвърт от общия улов на ЕС. Повечето от изхвърлените видове умират.

За да се сложи край на тази разточителна практика, която в момента не е забранена, риболовните кораби ще трябва да разтоварват най-малко 95% от целия улов, в съответствие с график, съдържащ конкретни дати за различните видове риболов, като се започне постепенно от 2015 година. Европейският парламент се пребори да запази това количество възможно най-високо — почти до нивото на пълната забрана.

Уловени риби, които са маломерни, например, ще бъдат използвани за цели, различни от консумация от хора.

Цялостна реформа

Реформата преразглежда много правила от ОПОР. Така например, принципът на устойчивост отсега нататък ще се прилага за кораби на ЕС, които извършват риболов извън водите на ЕС, така че рибарите от ЕС ще могат да ловят само риба в излишък от териториалните води на трети страни. Освен това, държавите членки с големи флотилии могат да бъдат наказвани чрез спиране на субсидии и фондове в областта на рибарството на ЕС.

В допълнение, новите правила за търговия ще гарантират, че потребителите са по добре информирани за рибата, която купуват, като наред с това се изисква, етикетите да дават повече подробности за зоната на улов и за вида на използваното съоръжение.

Следващи стъпки

Държавите членки трябва да дадат формалното си одобрение на приетата на второ четене позиция на Парламента преди законодателството да се публикува в Официален вестник на ЕС.

Публикувана в Новини на часа
Реформата на новата Обща селскостопанска политика 2014-2020 г. на Европейския съюз ще се приложи практически от началото на 2015 г., съобщи в Брюксел еврокомисарят по земеделските въпроси Дачиан Чолош. „Очаква се Европейската комисия, Европейският парламент и държавите членки да постигнат съгласие по промените до юни, най-късно юли”, отбеляза комисарят. 
Националните администрации, които управляват плащанията, няма обаче да са готови да приложат законодателството от началото на следващата година, когато стопаните подават заявките си за субсидиране. „Затова през 2014 г. то ще се извършва по старите правила”, уточни Чолош.
Основното в реформата е, че 30% от преките плащания ще зависят от това дали получателят им прилага екологични мерки, като например сеитбооборот и оставяне на земя под угар. Проектът предвижда също намаляване на разликата в субсидията на декар между страните членки, регионите и между различните категории земеделци. Реформите включват стимули за младите фермери, засилване на ролята на браншовите органицазии в производството и преработката за съкращаване на пътя на доставките и постепенно премахване на производствените квоти.
За първи път ЕП има равна законодателна роля в ОСП с държавите членки. Тя му е дадена от Лисабонската стратегия, която влезе в сила през 2009 г. Досега парламентаристите даваха само мнение по правилата за субсидиране на сектора, които се предлагаха от Комисията и се решаваха от правителствата.
Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта