Семейната двойка Мириар Бридрон и Антоан Бресак придоби свиневъдна ферма в селцето Жирак, Южна Франция, и предава на кооператив по 4200 угоени прасенца годишно

Мила Иванова

Младата френска двойка стигна до свиневъдството по обиколен маршрут. Антоан Бресак винаги е искал да бъде земеделец, но родителите му нямали нищо общо с това занимание и не поощрявали сина си. Докато Мириам Бридрон, дъщеря на земеделци, е искала да отглежда не земеделски култури, а прасенца. И двамата са от Южна Франция и се срещат като специализанти в град Вилфранш-дьо-Руерг – Антоан се обучава в курс за производство и преработка на говеждо месо, Мириам – за отглеждане на прасета, след като вече е работила в технически институт с профил свиневъдство. Антоан заминава на 6-месечен стаж в Австралия, а след завръщането си в работи в няколко ферми, за да изучи на практика тънкости на занаята. Така се запознава с Мари-Кристин и Жан-Ноел Лагорс, собствениците на свинеферма в селцето Жирак, департамент Лот в Южна Франция. Мястото е чудесно – селцето с 370 жители е разположено живописно между две реки, в най-ниската част на гориста равнина, населението се занимава с животновъдство, отглеждане на тютюн и орехи. През 2007 г. Мириам е наета като работничка във фермата, а после Антоан я замества по време на двете й майчинства. Тогава и двамата разбират, че си струва да се занимават със свиневъдство – да отглеждат малки прасенца, да ги угояват и да ги продават.

Diversification

Сделката се сключва с помощта на медиатор психолог

Антоан и Мириам познават добре стопанството, когато семейство Лагорс решава да им го предаде няколко години преди да се оттегли в пенсия. Но старите стопани искат фермата им да просъществува на всяка цена – условие, което напълно удовлетворява младата двойка, която пък мечтае да се установи на едно място и да работи заедно. През 2012-а Антоан и Мириам вече са готови за покупката, но поемат изцяло стопанството година и половина по-късно. Ситуацията е малко необичайна, тъй като Мари-Кристин и Жан-Ноел още не са навършили пенсионната възраст, поради което младите стопани им предлагат да си разменят ролите и да ги наемат като работници. Това ги улеснява, защото така старите собственици предават на новите своите познания и умения. Интересно е също, че медиатор психолог провежда с четиримата стопани няколко сеанса, за да няма съмнение, че двете двойки могат да работят заедно. И чак тогава сделката е сключена, а семейство Лагорс дава кредит на купувачите срещу част от цената на фермата, който да се изплати за 13 години.

--

„Идеята ни беше да поемем стопанството в работещ режим, като се опитваме да го подобрим – споделя пред френското сп. FranceAgricole младата двойка, която създава семеен кооператив от типа EARL(Земеделско стопанство с ограничена отговорност – б.а.) – Разполагаме с 1200 места за прасета за угояване. Отглеждаме четири партиди от 40 свине майки и 20 женски прасенца и угояваме 4200 прасета за месно производство годишно. Продаваме също прасенца, когато са ни в повече.” Храната за животните се приготвя във фермата – от зърнени култури и царевица, но стопанството не може да произведе цялата храна и фермерите купуват допълнително от техните съседи.

2.Les porcs sont engraisses

Коопериране на дребни и средни стопани

„В дух на взаимопомощ ползваме и услугите на кооператива CUMALotEnvironnement – разказват Мириар Бридрон и Антоан Бресак . (CUMA, в превод – Кооперативи за ползване на стопанския инвентар, представлява типична френска форма за взаимопомощ между минимум четирима стопани, които най-често инвестират в закупуване на машини и съоръжения за общо ползване – б. а.) – Ние предлагаме на стопаните втечнения тор от нашата ферма, който те могат да разпръскват на техните земи, а някои от тях ни се отплащат с реколта” – уточняват фермерите.

Антоан, Мириам и трите им деца живеят в къща на 17 км от стопанството, така че семейството си е създало уют, отделно от работната среда. Но и от вкъщи знаят какво се случва във фермата: всички сгради там са съоръжени с аларма, които предупреждават за аварии и повреди в системите за вентилация, отопление, охлаждане или разпределението на храната.

Макар и поливалентни, стопаните си разпределят задачите. Мириам се занимава по-скоро със свинете майки и ражданията, Антоан – с отглеждането на прасенцата след отбиването им, производството на храната, с реколтата на полето и изкуствените осеменявания. Прасенцата се отбиват на 28-ия ден, после се отглеждат 7 седмици на режим след отбиване и се угояват в продължение на три месеца – храната им е съставена 70 на сто зърнени храни (25 на сто от тях са от фермата), минерали и кюспе. Продават ги на 180-ия им ден, с тегло 95 кг.

Фермата предава на всеки пет седмици 420 прасета със спецификации за производство на прочутата Байонската шунка (JambondeBayonne) на Сдружението на свиневъдите Paiso към кооператива на департамента Лот – Capel. (В него участват 60 свиневъди от три големи региона, произвеждащи 101 000 прасета за колбаси годишно, със спецификации за Байонска шунка – продукт със защитен географски произход.) Ще допълним, че този деликатес бил любим на гигантите лакомници Гаргантюа и неговия баща, за които разказва Франсоа Рабле още през 1534 г. в знаменития си роман. Мириам и Антоан спазват всички изисквания при отглеждането на тази партида прасета – цената на прасето за този колбас се определя на аукцион, а когато курсът е нисък, младите фермери могат да получат бонус от кооператива.

Разнообразяване на продукцията

След пет години семейството може да събира първа реколта от лешници в градина от 80 декара, която току-що посади около сградата за отглеждане на прасенцата. „Обичаме дърветата – добавят Антоан и Мириам. – Градината ще освежава със зеленината си стопанството, а ще прибираме лешниците в период, когато няма да имаме работа по полето. Освен това допълнителните ни доходи подхранват желанието ни да наемем помощник на пълен работен ден – разкрива близките си планове семейството животновъди.

Стопанството в цифри

Площ: 450 декара

Персонал:

Антоан Бресак и

Мариам Бридрон в семеен кооператив, тип EARL

Мари-Кристин, наета за1/2 работен ден

Редуване на посевите:

. 250 дка напоявана царевица

. 60 дка пшеница

. 40 дка ечемик

. 80 дка лешници

. 20 декара сезонни ливади

Животни

180 свине майки, от които 160 продуктивни

Продукция 2016 г.

. 4200 прасета за колбаси

. 300 прасенца

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 29 Август 2017 12:00

Ваксина отбива миризмата на нерез

Алтернатива на хирургическата кастрация на прасетата може да стане химическата, имунологичната кастрация. Ваксинациите заместват кървавата операция – репортаж от стопанство в Бавария на сп. dlz primus Schwein

Алекс Петров

Кастрацията на прасетата е неизтребима практика, поне засега. Тя се налага поради редица икономически причини, една от които е премахването на неприятния мирис на месото от некастрирани животни. Използваните досега хирургически методи с употреба на облекчаващ болката аналгетик или чрез анестетик с въглероден диоксид (СО2) са в разрез с изискванията за хуманно отношение към животните. Прасетата невинаги са 100% анестезирани, могат да изпитват болка, след като се събудят, имат допълнителен стрес от самия процес, чувстват, че се задушават... И въпреки че представители на отрасъла свиневъдство на страните членки на Европейския съюз се задължиха да прекратят тази практика след 1 януари 2018 година, през останалите по-малко от четири месеца едва ли всички държави от Общността ще сколасат да намерят алтернатива. Ще припомним, че решението да се спре физическата (хирургическата) кастрация на прасетата бе постигнато след няколко сесии в Брюксел от представители на всички организации, свързани с отрасъла – свиневъди, месопреработватели, търговци, природозащитници, ветеринари. Германия, вторият производител на свинско месо след Испания (2016 г.) в ЕС, отдавна търси начини да изостави скалпела и да спести страданието на животните. Алтернатива на хирургическата кастрация на прасета може да стане химическата (имунологичната) кастрация, която се извършва чрез ваксинации.

Практическите аспекти на този нов метод са разгледани в германското специализирано списание по свиневъдство dlz primus Schwein в репортаж от животновъдно стопанство в Бавария, който предлагаме на нашите читатели.

--------

Свиневъдът Райнхард Брунер от град Вайден-ин-дер-Оберпфалц (Бавария) от половин година използва ваксина против миризмата на нерез, което му позволява да даде препоръки на колегите и съмишлениците си. Главното правило, което спазва 53-годишният баварец, е да избере точно срока за ваксинация и след това да наблюдава прасенцата. „На нас вече не ни е необходим скалпел! Това означава, че се затваря вратата за инфекции, а и работата на персонала намалява. Освен това на сърцето ми е по-леко, когато гледам животни, които не са били подложени на хирургическа операция. Ще добавя, че според колеги от бранша инхалационната наркоза при традиционната кастрация не е толкова безопасна, дори за персонала” – споделя Райнхард.

Преимущества на новия метод

Райнхард Брунер оцени отдавна преимуществата на метода ваксинация, която освен всичко друго пести и време. „Твърдо съм убеден, че това е верният път за моето предприятие” – казва той. Спомня си и началото. През 2009 година свиневъдът преминава към екологично отглеждане на прасета според стандарта на съюза Naturland. Именно от експертите на този съюз той научава за съществуването на алтернатива на хирургическата кастрация. Разбира се, че той се е запознавал и с други варианти за кастрация, докато се спре на ваксинацията.

Оценка на пазара

Преди да премине към новата технология, фермерът претегля нейните плюсове и минуси. Първата ваксинация се извършва, когато прасенцата наддадат до тегло 50-55 кг. Идеалният момент за втората ваксинация е примерно до шест седмици преди предполагаемата дата на заколване, когато животните тежат около 90 кг. Само втората ваксинация дава видим резултат.

Определени белтъчни молекули, съдържащи се във ваксината, блокират производството на андростенон и скатол, предизвикващи специфичната миризма на нереза. Семенниците намаляват размерите си, животните стават по-спокойни, хранят се по-добре, а характерното „мъжко поведение” затихва.

Непрестанно наблюдение

Германският фермер съветва колегите си да наблюдават внимателно всяко ваксинирано прасенце, само така могат да се убедят, че е получен стопроцентов резултат. По време на повторното инжектиране семенниците са достатъчно добре развити, затова не за всички животни може да сме уверени, че растежът им е прекратен. „Характерен признак е зачервяване на торбичките (скротума), кожата им е много чувствителна и се влияе от времето. Наблюдението по време на храненетоне е най-удачният вариант. Аз се убедих, че прасенцата са толкова увлечени в борбата за храна, че семенниците им се стягат.” Най-сигурният признак е проявата на типичното мъжко поведение: удари на съперника в корпуса, ритници, скачане един върху друг. Бурните все още „нерезчета” лесно се открояват – на тях им е нужна трета ваксина. Ефектът от провеждането на 2-ро или 3-то инжектиране продължава не повече от 10 седмици.

Процедурата на ваксинация бързо се вписва в работния график на стопанството, независимо че изисква допълнително изразходване на труд. „На група от 33 животни са нужни примерно 10 минути”, твърди от опит Райнхард. При провеждане на манипулацията обикновено не се наблюдава стрес – свиневъдът подхвърля на прасенцата малко сено, с цел да им отвлече вниманието им. Разбира се, някои животинки квичат по време на инжекцията, но повечето са унесени в изяждане на кърмата и не реагират на интервенцията. „Аз съм уверен, че тази процедура не е така неприятна, както хирургическата кастрация под наркоза или чрез обезболяване”, заключава фермерът.

Трикратна ваксинация

От внедряването на практика на химическата кастрация свиневъдът извежда извода: необходимо е трикратната ваксинация да се въведе като стандартна. Само така можем да бъдем уверени, че нито едно животно няма да се отправя към кланицата с миризма на нерез. Освен това трябва да се кастрират химически само здрави животни и да се спазват правилата за ваксинация. Схемата, разработена в стопанството, предполага ваксинация на три етапа през 20-ия, 50-ия и 80-ия ден от отбиването на прасенцата. Такъв подход е напълно подходящ за свинеферми, в които не отделят животните според пола – така можете да бъдете уверени, че женските „особи” няма да бъдат покрити. „Разбира се, ваксинацията изисква определени разходи. Моите допълнителни разходи са по 10 евро на всяко прасенце, в които включвам трите ваксинации и вложения труд. Това стана възможно благодарение на финансовата подкрепа от държавна пласментна организация” – обяснява Брунер, който получава за всички свои животни (мъжки и женски) по 5 цента отгоре за 1 кг месо от заклано животно.

За и против

Брунер смята, че е направил най-добрият избор. „Мускулната маса при самците се увеличи средно с 5 – 10%, откакто прилагам имунната кастрация. Според моите наблюдения ефективното усвояване на храната се подобрява след второто инжектиране”. Свиневъдът няма проблем при приемането в кланицата на отгледаните прасенца. По този начин допълнителните разходи се компенсират. „Свиневъди като мен зависят изключително много от купувача: дали той е готов да заплати малко повече за месо от животно, което не е било подложено на хирургическа кастрация. Ето защо, преди да се пристъпи към химическата кастрация, трябва да се изчислят вариантите. При всички случаи обаче времето никого не чака – 2018 година, когато ще влезе в сила забраната за хирургическа кастрация на мъжките животни, вече е на прага” – заключава практично и далновидно Райнхард Брунер.

Кастрацията – начин на употреба

Кастрацията или принудителното прекъсване на половата дейност вълнува свинепроизводителите от далечни времена. По време на растежа в организма на прасенцата се увеличава производството на полови хормони – естрогени и андрогени. Измененията са нежелателни и водят до икономически загуби. Основните причини за извършване на кастрация са:

  1. При некастрираните прасета регулярно възниква полов нагон; и двата пола са превъзбудени, нервни, раздразнителни, губят апетит, наддават неефективно, което се отразява на влошено качество на месото.

  2. При случайно покриване се раждат непродуктивни приплоди.

  3. Кастрацията предотвратява агресивността, прасетата не налитат едно на друго, не нападат хора, не потрошават инвентара.

  4. Месото на некастрираните притежава характерна, устойчива и неприятна миризма, която прави продукцията непригодна за консумация. Обяснението следва от физиологията на животното. В процеса на съзряване в семенните жлези на нереза се образува стероид – андростенон, който се натрупва в слюнката и се преобразува във феромон, чиято роля е да привлича женските. Втората смрад – скатол, се произвежда при разлагането на аминокиселината триптофан в дебелото черво от бактерии. Просмуква се от стените на червата и попада в кръвта, като се натрупва в мастната тъкан. При термична обработка миризмата се появява и месото става непригодно за консумация.  

Публикувана в Животновъдство

Една пета от свиневъдите страдат от хроничен бронхит

Усещането, че сте болни от грип, но състоянието не се подобрява и след

седмица – кашлица, хрема, задух по време и след работа във фермата. Това са първите признаци на заболявания на дихателните пътища, които

впоследствие могат да преминат в хроничен бронхит или астма.

Всеки пети се разболява

Фермерите, в частност онези, които се занимават със свиневъдство, често страдат от заболявания на дихателните пътища. Те заемат първо място сред професионалните заболявания. Всяка година около 600 души от цяла

Германия се обръщат за медицинска помощ, като при всички симптомите са идентични. И това е само върхът на айсберга.

Изследвания показват, че от заболявания на дихателните пътища страдат над 18 на сто от работещите в свинефермите. Подробните разчети отчитат, че една пета от свиневъдите страдат от хроничен бронхит (за сравнение при говедовъдите са 13 на сто, птицевъдите – 19 на сто, а при всички останали фермери – общо 12%). Потвърдени са предположенията, че при хората, заети в селското стопанство, рискът от заболяване от хроничен бронхит е висок и съществува тенденция към нарастване на броя на заболелите.

Причината е прахът

В по-голяма част от случаите причина за заболяванията е прахът във въздуха във фермата. По състав той е дразнещ, токсичен, инфекциозно опасен или предизвикващ алергии фактор. Прахът е съставен от огромно количество различни субстанции, към които се отнасят:

* алергени от животните (козина на животните, люспи от кожата);

* съставни части от храната;

* кърлежи;

* бактерии и ендотоксини;

* гъбни спори (плесенни гъби);

* вируси;

* остатъци от почистващи и дезинфекциращи средства;

* минерална пепел;

* газове от оборския тор (например амоняк).

Когато дихателните пътища са подложени на вредното въздействие на праха и дразнещите газове, в зависимост от състава и размера на частиците това може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Действително съществува механизъм за самопочистване, който извежда от организма чуждите вещества, които попадат в белите дробове. За съжаление, високото равнище на запрашеност и газове може да доведе до претоварване на организма. В тези случаи подвижните реснички в бронхите, които участват в очистването на организма, отмират.

Изключително опасен е най-финият прах

тъй като той не може да бъде изведена от организма, а прониква в алвеолите на белите дробове, откъдето не може да бъде изведен или откашлян. Така алвеолите буквално се затлачват и се нарушава кислородният обмен.

В свиневъдството особено значение през последните години имат заболяванията на дихателните пътища, описани по-долу:

* Хроничен бронхит

Това е чест проблем при работниците в селското стопанство, който води до

продължително възпаление на бронхите. Типични признаци на заболяването са кашлица и отхрачване на секрет. Когато под въздействие на възпалението имаме допълнително стеснение на дихателните пътища, вследствие на подуването на бронхите и имаме спазми, говорим за хроничен обструктивен бронхит. В началните стадии заболяването се лекува успешно. Болният трябва своевременно да се обърне към лекар-пулмолог.

* Алергична астма при фермерите

Това заболяване е реакция на свръхчувствителните бронхи към структурата и състава на вдишвания въздух. Представлява възпаление и подуване на стените на бронхите. Като резултат се образува жилава храчка. Отново имаме пристъпообразно и спазматично свиване на бронхите при кашлица. Причинителите за алергичната астма при фермерите са козината на животните, плесенни гъби, кърлежи или разпрашената суха храна. Най-разпространената причина за астма с неалергичен характер е амонякът.

* Инхалаторна треска се причинява от органичния прах

Ендотоксините, които се отделят от бактериите, причиняват инхалаторна треска (токсичен синдром на органичния прах). Често се наблюдават грипоподобни симптоми: задух, кашлица, температура. Те се проявяват 4-12 часа след приключване на работата във фермата и затова често се пропуска връзката с нея. Токсичният синдром на органичния прах може да бъде причина и за други хронични заболявания.

Как да се избегнат заболяванията

Вземането на различни мерки за безопасност изисква определена последователност и взаимозависимост.

Техническите мерки трябва да се разглеждат преди организационните, а те, от своя страна, да предхождат използването на индивидуални защитни средства. Към техническите и строителните начини на защита се отнасят добрата вентилация, редовното почистване на филтрите и техническото обслужване на вентилационните съоръжения. Повишените норми на обмен на въздуха подобряват значително неговото качество в помещенията. Трябва да се внимава с теченията и въздухообмена да не пречат на отглеждането на животните в свинефермата. Механизираното хранене предполага закрита система за подаване на храната и ниска степен на запрашеност. Освен това при отделянето на производствената от непроизводствената сфера при строителството на фермата могат да бъдат избегнати натрупванията на прах в помещенията.

Към организационните мерки се отнасят (където това е възможно) предлагането на храни, отделящи по-малко прах. Става дума за гранулирани и течни храни. Към сухите храни се прибавят растителни масла.

При почистването на помещенията трябва предварително подовете да се намокрят. Машинното почистване значително намалява натоварването на организма с прах в сравнение с почистването с метла. Използването на шлюзове за отстраняване на замърсяванията и разделянето на дрехите на работни и цивилни ще намалят преноса на прах от производствените помещения.

Как да защитите дихателните си органи

В някои сфери на работа и при извършването на определени дейности във фермата не трябва да се пренебрегват индивидуалните средства за защита на дихателните органи. Те трябва да бъдат подбирани според работата, която ще се извършва.

От твърдите частици в праха работниците се защитават чрез филтърни полумаски FFP (Filteringfacepiece) с клас на защита 2 и 3. Вентилът за изход на въздуха намалява овлажняването на въздуха в маската. При избора на маската трябва да се обърне внимание на размера. За да има нужното прилягане към лицето, всеки фермер трябва сам да пробва маски на различни производители и сам да избере най-подходящата. Само тогава ще се осигури нужната защита на дихателните органи.

Полумаските са за еднократна употреба и след завършване на работата (а когато се налага и по-често) трябва да бъдат подменяни. Те осигуряват защита от твърдите частици, но не защитават от газове и пари. За защита от пари се използват маски със сменяеми газови филтри. Всеки тип филтри предпазва от определени вещества. Възможни са и комбинации. Газовите филтри се прилагат за защита от дезинфекциращи и почистващи препарати, както и от изпаренията на оборския тор - амоняка. При продължително използване и при хора, които имат вече заболявания на дихателните пътища, се препоръчват прибори с въздух под налягане. При тях вентилатор всмуква въздух от околната среда и през филтър го насочва към маската. Тъй като при даденото оборудване налягането е леко завишено, то няма значение, когато херметизирането не е абсолютно. Важен момент при използването на филтриращи прибори е наличието на достатъчно количество кислород в околната среда. Ето защо те не са подходящи при работа в ями, канали и пр.

Да се избягва контакт с кожата

За индивидуална защита и избягване на контакт на кожата с праха във фермата се използват работни дрехи (например комбинезони), които покриват максимално тялото. Покриването на главата пречи на натрупването на прах в косата. Както прахът, така и почистващите течности могат да проникнат през кожата в организма. Ето защо е толкова важно да се използват средства за защита – например кремове. В зависимост от естеството на работата се препоръчва използването и на защитни ръкавици.

(По данни на Германската корпорация за социално застраховане в селското стопанство, ФРГ)

Публикувана в Животновъдство

По-късното отбиване предпазва прасетата от заболявания. Свиневъди дават ценни препоръки от практиката си

Дания, която е членка на Европейския съюз от 1973 г., заема едно от водещите места в света по производство на свинско месо около 2 млн. т годишно. Местните фермери угояват годишно 22 милиона свине, като три четвърти от това количество отива за износ.

Датското свинско месо се изнася в повече от 180 държави, най-вече в страните членки на ЕС, Япония, Русия и САЩ. И въпреки че Дания е относително малка държава, тя може да изхрани 25 млн. души, което е 5 пъти повече от собственото й население.

В местните свинеферми средният разход на фураж за получаването на 1 кг прираст е 2,7 КЕ (кръмни единици), а в отделни ферми 2,3 КЕ. От една свинямайка датските фермери получават по 26 приплода. А среднодневният прираст на свинете, от раждането до клането, е 0,63 кг.

В момента в Дания се отглеждат основно четири високопродуктивни породи свине: Датски ландрас, Йоркшир (Голяма бяла свиня), Дюрок и Хемпшир. Още през 1990 г. В страната бе забранено профилактичното даване на антибиотици в животновъдните ферми, както и за стимулиране растежа на прасетата. Датските свиневъди могат да прилагат антибиотици единствено за лечебни цели. За да се съобразят с изискването, след влизане в сила на забраната на стопаните им се наложи да направят промени в отглеждането на животните, включително да оставят новородените при майките им седмица по-дълго, за да ги предпазят от заболявания.

Датският ветеринарен лекар д-р Хенриксен обяснява, че се увеличава броят на свинефермите, които надхвърлят определеното равнище на употреба на антибиотици и че е необходимо те да бъдат намалени.

Датчанинът Кай Мунк, който отглежда 10 000 свине близо до Копенхаген, разказва, че за да намали употребата на антибиотици във фермата си, обръща по-голямо внимание на здравословния статус на угояваните животни и на фуражите, с които ги изхранва. Ето какво споделя той от своята успешна практика:

* Всекидневно проверява здравословното състояние на животните.

* През зимата стриктно следи температурата в помещенията да

е такава, че на животните да им е топло.

* Отбива прасетата на 28-ия ден от раждането, а не както преди – на 21-вия, тъй като по-рано отбитите прасета са по-податливи на заболявания.

Фермерът използва различни прийоми, с които намали или напълно замени употребата на антибиотици за стимулиране растежа на прасетата.

Той предлага на животните повече пробиотици и продукти, съдържащи цинков оксид.

Когато въведоха забраната за използване на антибиотици, бях много против, не крие Мунк. – Но сега мисля, че това е едно от най-хубавите неща, което се е случило на датските свиневъди. Днес свиневъдството е истинско предизвикателство за нас, съвременните фермери. Към днешна

дата броят на фермите в Дания е намалял в сравнение с 1998 г. с 35 000 броя, докато производителността на свинефермите се е увеличила с близо 20 на сто.

Публикувана в Животновъдство
Епидемията от африканска чума по свинете докара полските животновъди почти до банкрут. Като един от способите да подобри положението, министерствотго на замеделието на Полша избра доста спорен вариант - интервенционно изкупуване на свинско с последващото му преработване в консерви при температури над 80 градуса по Целзий и консумацията им в държавните учреждения.
"Вирусът не е опасен за хората, дори и ако те консумират месо от болно или заразено животно, - казва Тадеуш Якубовски, ръководител на отдела по инфекциозни заболявания в Главната школа по земеделие. Това решение на правителството беше посрещнато на нож от защитниците на правата на потребителите.  
Да, днес е факт, че Африканската чума по свинете не е заразна за хората, но доколко е безопасно месото на заразените животни никой не може да каже със сигурност. Мярката ще позволи на фермерите да намалят загубите, тъй като при възникване на огнище на зараза, се колят и здрави животни, за да се спре разпространението на болестта. Потребителите са притеснени и от факта, че информация за наличието на заразено месо в консервите ще бъде тайна и няма да бъде изписвана на етикетите.
Публикувана в Животновъдство

Нараства търсенето зад Океана на свинско месо, произведено без употреба на антибиотици, което отваря ниша за европейските производители. Кейт Морганс от Йоркшир вече се пренастрои и печели от това – репортаж в сп.FarmersWeekly

.

Семейство Морганс от Йоркшир получава достъп до ниша на американския пазар за свинско и увеличава цената на произвежданото от тях месо с 10%, като се отказва от употребата на антибиотици при отглеждането на животните. Освен това фермерите спират да хранят прасетата с риба по време на периода, в които животните се отглеждат навън – така започва репортажът си британското сп. FarmersWeekly.

Морганс, които се грижат за животни на закрито в Източен Йоркшир и на открито в Северен Йоркшир, научили за новата възможност от компанията, която изкупувала месото им, през януари 2015 година. Търсело се месо, произведено без употреба на антибиотици. Животните били хранени с фуражи, несъдържащи месо. След като узнали новината, още на следващия денМорганс решили да приключат с употребата на антибиотициприемани чрез инжекции или чрез храната, поне за своите животни, отглеждани навън. Пет месеца по-късно, през юни 2015, първата партида свине, отглеждани във фермата без прием на антибиотици и без хранене с месо, била продадена. Днес семейство Морганс произвежда около 500 такива свине на седмица.

Заради своите усилия семейството печели по 810% повече от прасе, в сравнение с животните, отглеждани по конвенционален метод на закрито.

Изкупните цени на свинското във Великобритания, вследствие на наложеното от Русия ембарго, са най-ниските отчетени за последните осем години. Кейт Морган, която управлява фермата си с помощта на своите майка, баща и сестра, възприема новия метод на отглеждане на животните като възможност за диференциация на своя продукт.

– Има пазарна ниша за подобни продукти – казва тя. – Защо пък да не се вместим в нея? Всичко, което е по възможностите ви за постигане на по-високи изкупни цени, е добре дошло. В момента преживяваме тежки времена, така че ако успеете да диференцирате продукта си, можете само да спечелите от това.

Без антибиотици

Още от своето раждане, прасетата във фермата на семейство Морганс, предназначени за американския пазар, не получават никакви антибиотици нито чрез храната, нито чрез инжекции. Те се ваксинират преди отбиването и на 28-дневна възраст се отделят от майките си. Все пак, когато се появи случай, в който не могат да се справят без антибиотици, на животните им се дават такива.

– Ако някое животно се нуждае от лечение, то все пак трябва да го получи. Не можем да позволим то да страда. Разбира се, ако става дума за едно определено животно, ние му поставяме отличителен знак. При повече болни животни им даваме медикаменти във водата.“

Тъй като изкупуващата компания се интересува и от месо от животни, третирани с антибиотици, което е предназначено за други клиенти, във фермата никога не се колебаят да приложат медикаменти при нужда.

– Доброто отношение към животните е най-важен приоритет за нас – споделя Кейт.

До момента от трите групи от животни – по 900, 700 и 500 глави, едва при 5 на сто се е наложило да се използват антибиотици

Вегетариански начин на хранене

Животните, отглеждани навън, не само не получават антибиотици при своето отглеждане, ами и не се хранят с никакво месо. Те получават жито, ечемик, захар, бисквити, соя, а понякога и варовик, и рапица.

– Звучи като шега – казва госпожица Морган, – но има пазар за такова месо в САЩ.

Животните, отглеждани на закрито в Източен Йоркшир, получават същата храна, но освен това им се дава и по 25 килограма риба на всеки тон смеска. Що се отнася до свинете, отглеждани навън, те трябва да получават концентрат от соев протеин и монокалциев фосфат, за да може да бъде заместен приемът на риба.

– Вегетарианският начин на хранене е малко по-скъп – казва Кейт, – но пък не ни се налага да плащаме за антибиотици. Като цяло излиза, че ако се вземат предвид темповете на растеж, двата начина на отглеждане дават подобни резултати.

Все пак фермерката признава, че стопанството й не е готово да приложи лишеното от антибиотици отглеждане и за животните, гледани на закрито.

– В момента даваме антибиотици на свинете в тяхната храна, тъй като имаме проблем с менингита – споделя тя. Бих се притеснявала, ако спра антибиотиците и при втората група животни именно поради проблемите с това заболяване. Но не я изключвам като бъдеща възможност за развитие. Подобна промяна би намалила разходите ни за лекарства и в крайна сметка би била добра за животните. На практика няма да има лоши последствия.

Американското търсене

Според Американския национален борд по свинете САЩ са способни сами да отговорят на вътрешното си търсене. По тази причина се внася съвсем малко количество месо от ЕС. За сметка на това пък търсенето в САЩ на свинско месо от животни, отглеждани без употреба на антибиотици и хранени без месо, е значително. Такова месо в САЩ се нарича „натурално“.Но предлагането му е ограничено, заради широката употреба на антибиотици от свиневъдите зад Океана. „Когато бях на обмен в САЩ през 2012 година, там имаше значително производство на месо от свине, отглеждани без антибиотици и без прием на месо – разказва госпожица Морган. – Сега обаче американските производители не могат да продължат да произвеждат по този начин свине, тъй като нивото на тяхната имунна защита не е достатъчно високо. За сметка на това тук е достатъчно високо нивото на сигурност – нашите животни са здрави.”

Изкупуващата компания, която работи с фермата, има собствени стопанства в Брайдък, Шотландия, където произвежда свинско месо по този начин. Тази фирма има установен пазар в САЩ, но трябва да се справи с цялата бюрокрация, преди да започне да изнася свободно към Америка.

Последната година компанията подписа договор с американска верига за бързо хранене за изкупуването на свинско месо. От веригата признават, че 95 на сто от произведеното в САЩ свинско месо не отговаря на техните стандарти за добро отношение към животните и по тази причина е било необходимо да се обърнат към външния пазар. Стандартите изискват да бъде изключена употребата на антибиотици при отглеждането на животните.

Резистентност към антибиотиците

Стивън Хауард, маркетингов специалист в Борда по селско стопанство и развитие на земеделието във Великобритания, споделя, че има няколко вериги за бързо хранене от САЩ, които търсят европейски производители, от които да изкупуват месо, произведено без употреба на антибиотици.

– Използването на антибиотици за стимулиране на растежа не е законно в ЕС – казва той. – По тази причина сме крачка пред САЩ, що се отнасядо целите при употребата на антибиотиците.

Имайки предвид нарасналия интерес към резистентността към антибиотиците при животните и при хората, Стивън Хауард предрича, че е твърде вероятно този тип производство да се разшири както във Великобритания, така и в Европа.

Госпожица Морган споделя, че не може да разбере защо няма пазар за месо, произведено без употреба на антибиотици, във Великобритания. И добавя, че отчитайки високите стандарти за добро отношение към животните във Великобритания, преминаването към безантибиотично отглеждане на свинете би следвало да е естествен, сравнително лесен процес за фермерите.

Стига да имат добър имунен статус и здраво стадо, аз не мисля, че за фермерите ще представлява проблем да пристъпят към промяната – казва фермерката. – За нас не беше трудно.

Според господин Хауард именно сега е моментът да се извърши преходът – в момент, когато американското търсене на такива продукти значително надвишава вътрешното за САЩ предлагане.

– Това, което се опитваме да кажем, е, че хората, предприели промяната по-рано, биха получили добра печалба, имайки предвид голямото търсене. Те ще продават на цена, която със сигурност би покрила допълнителните разходи, произтичащи от новия начин на отглеждане – прогнозира маркетинговият специалист.

Факти за фермата:

  • Животните, които се отглеждат на открито, са в Северен Йоркшир

  • Животните не се хранят с месо

  • Още от раждането си прасетата не получават антибиотици

  • Все пак, болните получават необходимите медикаменти

  • Компанията, която изкупува месото от фермата, има интерес както от месото, произведено без употреба на антибиотици и без хранене на животните с месо, така и от това, произведено по конвенционален начин.

  • Животните, отглеждани на закрито, са в Източен Йоркшир.

Публикувана в Животновъдство

 

Съществува много лесен начин за незабавно намаление на разходите във всяка ферма с 60-70% във всяка точка на света, твърди Саймън Грей генерален директор на Checkfarm, GenesusInc . Не хранете свинете! Може да отидете и по-нататък и да намалите разходите с още 4-5%, като просто уволните работниците си. Предполагам, че всички свиневъди разбират, че тези две действия ще се отразят на бизнеса по не най-добрия начин.

Невъзможно е да се прави бизнес, без да да се правят разходи!

Но ако искате, вярвайте, посещавал съм свинеферми, в които от икономии са стигнали до...фалит.

Да, следващият лесен начин за намаляване на разходите е за нищо да не плащате. И отново това не е добре за бизнеса.

Невъзможно е да ръководиш ферма без снабдяване, фуражи, генетика, ветеринарни медикаменти, ток, вода и т.н. И ако не плащаш за тях, в крайна сметка снабдяването ще секне. А липсата на необходимите ресурси води до фалит.

Последният лесен вариант за намаляване на разходите е да договорите толкова ниски цени с доставчиците, че те да нямат никаква печалба. И това не е най-добрият начин за дългосрочно управление.

Какво реално могат да направят свиневъдите?

Намаляване на разходите чрез увеличаване на продукцията (продажбите).

За да разберете как да го направите, трябва да знаете кои са постоянните и променливите разходи във вашата ферма.

Постоянните разходи си остават непроменени независимо от обема на продажбите. Докато променящите разходи зависят от обемите на продажба.

За по-голяма яснота ви давам пример с една-единствена свиня. Тази свиня се готвим да я продадем при достигането на кланично тегло от 120 кг, а не 110 кг. Какво ни трябва да купим? И какви ще бъдат променливите разходи? Стойността на фермата, работната сила, електричеството, водата и административните разходи си остават едни и същи.

Дори количеството фураж, изполван за свинята майка, дала живот на това прасе, стойността на генетиката и т.н. остават еднакви. Кои са нещата, които внасят известни промени. Преди всичко това е допълнителнтата храна и вода потребени от свинята, за да достигне допълнителните 10 кг, и освен това малко повече произведени от нея екскременти.

Въпреки че на практика стойностата на допълнителното потребената вода и преработката на допълнителния тор е толкова ниска, че може да я причислим към постоянните разходи.

Увеличението на обема продажби (производството на по-голямо количество свинско месо) - ето какво винаги намалява разходите!

И също така е абсолятно очевидно, че увеличението на продажбите на по-голямо количество свинско месо води до увеличаване на доходите.

Всъщност какво именно се има предвид под съкращаване на разходите? Говорейки за съкращаване на разходите, говорим за отстраняване на бъзвъзвратнитезагуби в процесана производство

Как се определя кои са безвъзвратните загуби?

Фактическите загуби на нещо са абсолютно очевидни или поне трябва да са такива. Например мене ме учудва огромното количество свинеферми с лошо проектирани хранилки, поради което фуражът се разпилява а това е крайно разточително! Фураж на пода около хранилките или под решетъчния под означава напразен разход на фураж от 5 до 10%.

Ако посъветвам управителите на свинефермите в продължение на 3-5 седмици да хвърлят фураж направо в торовата лагуна, те със сигурност ще решат, че съм полудял. Но пък при неправилно монтирани или пък некачествено проектирани хранилки огромно количество фураж направо отива в торовата яма, така че къде е разликата?

Посетил съм огромно количество свинеферми, където гордо ми показваха техни самоделни хранилки благодарение на които те успели "да икономисат цяло състояние" и които разхвърлят храна по целия под. Икономисали ли са пари? Абсолютно еднозначно не!

През хранилка, предназначена за 40 угоявани свине, ще преминават дневно около 100 кг фураж дневно. А това означава, че за 10 години експлоатация през хранилката ще преминат около 365 т фураж!

Ако цената на 1 т фураж е около 230 долара, това означава, че стойността на фуража, преминаващ през хранилката, ще бъде 84230 долара. Изхождайки от това, че 10% фураж се хаби, ние ще загубим до 8423 долара в сравнение с икономията от правенето на самоделни хранилки!

За да откриете фактическите загуби от своите вложения, просто минете през фермата си, както се казва, с отворени очи и внимателно я разгледайте.

И най-важното, не забравяйте: печалбата = продажбите - разходите!

НА КАКВИ ВЪПРОСИ ТРЯБВА ДА СИ ОТГОВОРИ НА СВИНЕВЪДЪТ

Колко килограма повече свинско месо мога да продам ако:

купя това оборудване;

използвам този фуражен компонент;

използвам тази ваксина;

заплождам именно с тази сперма?

Колко килограма по-малко свинско месо мога да продам ако:

престана да правя тази манипулация;

спра да купувам този фуражен компонент;

спра да използвам тази ваксина или лекарство;

спра да заплождам с качествена сперма? 

БЕЗВЪЗВРАТНИ ЗАГУБИ В ПРОЦЕСА НА ПРОИЗВОДСТВО

Фактически загуби на фураж, медицински препарати, производствени материали, ток, вода и др.

Губене на време за изпълнение на определени работи, които не са необходими.

Харчене на пари за оборудване, хранителни добавки, медикаменти и други материали които не са абсолютно необходими!

Губене на време за прекалено администриране и отчетност.

Пропусната възможност да се произвежда повече.

Прекалено високо равнище на смъртност, въпреки че е невъзможно 100-процентово запазване на поголовието.

СВИНЕВЪДИ, НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА!

Ето ви примери на решения, които практически винаги може да се причислят към неправилните,тъй като в действителност повишават разходите и намаляват рентабилността на производството:

самоделни хранилки;

предоставяне на свинете на по-голямо пространство;

водене на собствена генетична програма;

намаляване на размера на стадото

намаляване на кланичното тегло;

да имате помещения, които са празни в продължение на дни, а понякога и седмици;

строителството на "допълнителни" площи просто така - за всеки случай;

продажба на бракувани животни;

увеличаване на броя на управленските кадри;

самоделни програми за водене на отчетност.

Публикувана в Животновъдство

Изразходва се от 4 до 10 пъти повече вода за питейни нужди и 2-3 пъти повече за технологични

От какво количество вода се нуждае организмът на свинете зависи от живото тегло, от външната температура, влажността на въздуха и други фактори. Нормалната дейност на техния организъм е свързана със загубата на вода, която трябва постоянно да се възстановява.

Много често се наблюдава неоправдано голям разход на вода в свиневъдните ферми, алармират от Европейския ветеринарен съюз (Food and Veterinary Office - FVO) и от Федерацията на ветеринарите в Европа (FVE) на сайтовете си. Установено е, че се изразходват от 4 до 10 пъти повече вода за питейни нужди и 2-3 пъти повече за технологични. Особено голям разход се прави и при почистването на тора в помещенията. Придвижването му по каналите до колекторните шахти налага да се замества водното почистване на тора в свинефермите с други методи.

Същевременно е необходимо да се спазват нормите за питейна вода на свинете, тъй като тя е важен фактор за нормалното им развитие и продуктивност.

Средните норми са 7-8 литра на 1 кг сухо вещество

Денонощното приемане на вода варира в широки граници – от 0,4 до 1,2 литра на 10 кг живо тегло. Ако загубата на вода от организма е над 20 на сто, обикновено се стига до гибел на животните.

Други разходи за вода

Водата се използва не само за пиене, но и за:

* измиване на помещенията;

* периодични дезинфекции;

* къпане на свинете и др.

Около 75 на сто от необходимата за свинете вода се осигурява чрез водата за пиене, 45% се получават от храната и около 20% постъпват от разграждането на хранителните вещества в организма. От приетата вода едва 10% се използват при растежа, около 20% се изпаряват при дишанетоот белите дробове и 70% се отделят от урината.

Фактори, влияещи върху нужното количество вода:

* възрастта;

* живото тегло;

* физиологичното състояние (бременност, кърмене);

* количеството и съставът на дажбата, видът на фуража (гранулираните смески увеличават приемането на вода);

* температурата и влажността на въздуха в помещението и др.

Диариите увеличават значително нуждите от вода

При свободен достъп до вода се отчитат големи индивидуални различия при консумацията й.

От голямо значение е и качеството на водата. В съвременното земеделие се използват много азотни, фосфорни, комбинирани торове, хербициди, пестициди, и др. При дъждове чрез почвата те попадат във водоизточниците на животните. Освен тях попадат и отпадъчни продукти от промишлеността, вода с фекалии и урина, включително от болни от заразни и паразитни болести животни.

Водата за свинефермите трябва да се контролира

Водата за пиене трябва да отговаря на всички изисквания, без допълнителни механични или други замърсители. Съдържанието на по-големи количества нитрати във водата забавя разгонването на свинете и повишава нуждите от витамин А и витамин Е.

Изисквания към температурата на водата

Препоръчителните градуси са 14-16. Най-добре е водата да се дава със стайна температура, т.е. да е с температурата на въздуха в помещението. През горещите летни месеци температурата й трябва да е по-ниска от тази на въздуха. Не е желателно водата да е с температура по-ниска от 10градуса, особено през студените зимни дни. Студената вода е най-опасна за бозайничетата, подрастващите прасета и бременните свине.

Същевременно топлата вода и прахът в помещението намаляват консумацията.

След раждането

Още на 3-тия ден на прасенцата трябва да им се дава вода. В противен случай ще започнат да пият урина или замърсена вода и ще получат диария. В количеството вода за възрастните категории животни се включвавода за пиене и за измиване на помещенията и на инвентара. Освен това трябва да се предвиди вода за изкъпване на майките през лятото и преди постъпване в помещенията за опрасване – по 20-30 литра на глава. За периодично основно почистване и дезинфекция се предвиждат по 5 литра на 1 кв. м площ.

Животните се поят след всяко хранене

По-добрият вариант е свинете да имат постоянен достъп до водата, особено кърмещите майки. Най-добре е да се поят от автоматични поилки, които могат да бъдат биберонни (нипелни), с постоянно ниво на водата (всмукващи) или капкови (клапанни). Те се монтират малко над височината на гърба на свинете, за които са предназначени. Биберонните поилки се монтират под ъгъл от 5 до 45 градуса и на определена височина от пода в зависимост от възрастта. При свързване на биберонните автопоилки с водопроводната мрежа трябва да се използват вилкенсови уредби за избягване на хидравлични удари. Тези поилки работят нормално при 1 атмосфера налягане. При по-високо налягане във водопроводната мрежа (над 2 атмосфери) пръскат и разпиляват вода в помещенията. Монтирането на специалните дросел-вентили предотвратява изтичането на вода от поилките. Биберонните автопоилки се захранват от специални резервоари по 1000 литра, монтирани в буферните зони на сградите на височина 2 м от пода.

Публикувана в Животновъдство
  • Приложението им бавно, но сигурно се налага, защото осигуряват благополучие и комфорт на животните

Доц. Пламен Георгиев

През последните години едно от нововъведенията в свиневъдството са гумените подови постелки. Приложението им бавно, но сигурно се разширява. Същевременно ефектът от употребата им все още е в процес на проучване, дискусии, противоречиви становища.

Основен аргумент в полза на гумените покрития е безспорният факт, че във всички случаи те са предпочитани от свинете пред твърдия циментов, чугунен или пластмасов под. И това не се отнася единствено за леглата, но така също и за пътеките за придвижване - навсякъде, където се намират животните. Желаният и прокламиран ефект е осигуряването на благополучие и комфорт за животните. Това се налага от актуалните законови изисквания и доминиращото обществено мнение и нагласи. Не бива обаче да се забравя и здравният аспект на по-добрите условия на живот, което неминуемо води до по-висока продуктивност и ефективност.

Дали това съвпада с интересите на фермерите?

Икономическата целесъобразност налага да се получават най-големи приходи за единица вложени труд и капитал, като се избягват възможните конфликти със закон и общество. Когато животните са в най–добро здравословно състояние и са подложени на по-малко стрес, те дават най-голям прираст. Добре известно е, че получаването на желаните постижения не би могло да се постигне с минимални инвестиции и капиталовложения. Трябва да се търси оптималният баланс. Възниква въпросът: Могат ли гумените подови постелки за свине да се впишат в този изискуем от обстоятелствата баланс, гарантиращ конкурентноспособно и ефективно производство в унисон със законовата уредба и обществени очаквания ?

В Германия непрекъснато се публикуват не само резултати от специализирани научни изследвания, но и съобщения и различни сигнали от практиката, свързани с използването на гумените подови постелки при свинете. С част от тях ще запознаем нашите читатели, като се базираме на материали, публикувани в немския печат.

Приложението на гумените постелки при свинете е изпитано в по-голяма степен при две технологични групи:

  • при разплодни свине по време на сервиз периода (от отбиването до заплождането);

  • при бременните животни.

Доктор Кристина Йеисизучава влиянието на гумените подови покрития при групово отглеждане на бременни свине. Тя споделя своите впечатления, поместени в списание Bayerische Landwirtschaftliche Wochenblatt. В практиката приложение намират следните три системи:

  • Гумени постелки само в леглата. Обикновено в тези случаи се използват плътните варианти.

  • Гумени постелки, снабдени с отвори (шлицове), които, освен в леглата, се монтират и върху пътеките за придвижване. Най-често новите покрития се налагат върху стар скаров под, което е и причината те да бъдат с отвори (снимка 1).

  • Отскоро на пазара се намират тотални гумени покрития със и без интегриран наклон.

Основното изискване за гумените постелки е те да са еластични, но същевременно да са устойчиви на гризане и риене от страна на свинете.

Първоначално, през 2006-2007г., се започва с постелки за крави. Но те не са защитени и представляват идеална възможност свинете да упражняват своите естествени потребности да рият, гризат и разкъсват. Въобще, не е могло да се говори за трайност на този вид изделия. Новите генерации покрития за свине са многослойни и страничният им ръб в рамките на 5 cm е по-твърд, което играе защитна функция против изгризване и разрушаване (Снимка 2).

Безспорно, би могло да се обобщи, че по отношение на ползите

гумените постелки са безалтернативни за леглата

Животните ги предпочитат във всички случаи !!! (снимка 3)

Резултатите от приложението на шлицовани гумените постелки са обещаващи. С тях се правят изпитания в продължение на вече 2,5 години. Размерите на самите отвори варират и най-често са с 10 cm дължина и широчината 1,5 cm. Това ги прави доста по-малки от процепите на подлежащата бетонова скара, върху която са монтирани. Отворите представляват атрактивна точка за захващане от страна на животните, които се мъчат да дълбаят в тях. Вътрешната част на постелките не е защитена така, както ръбът й. Ето защо тя представлява застрашена област. В крайна сметка не е изключено пространствата около отворите да бъдат успешно атакувани от свинете, което да доведе до нарушаване на подлежащото захващане и структурата на гумата. Най-голяма опасност от нарушение и увреждане на гумата има в самите клетки, където се залагат фуражите и животните се хранят. Единствено, там в продължение на тези 2,5 години се е наложила подмяна на някои гумени платна или укрепване на монтираните вече (фиксирането им на допълнителни точки), което е свързано с непредвиден разход на труд.

Друг проблем епочистването

Когато се използват гумени покрития с отвори, процепите им са по-малки, в сравнение с тези при бетонов скаров под, където те са 15-16%, а при гумата – 7-8 % от цялата повърхност. Това ги прави по-трудно преодолимо сито. Получава се по-голямо замърсяване, т. е. торът преминава по-трудно и остатъчното му количеството е с 20 на сто повече. Това е причината на гледачите да им се налага 2-3 пъти в седмицата да изнасят останалите отпадъци с колички. Влагането на повече труд се приема като субективен фактор – в едни ферми е повече, в други по-малко.

Не се препоръчва монтиране на гумени покрития на местата, където животните най-много дефекират и уринират (Снимка 4). Прекалената влага и замърсяване ги правят нежелано хлъзгави. Животните са несигурни при придвижване.

Кои са най-замърсените площи?

Доктор Кристина Йейссъобщава, че в областта на покритите пътеки (площите за придвижване под навес), където първоначално са поставени постелките, впоследствие се е наложило да бъдат демонтирани. Причината е, че през зимните месеци повърхността им не може да съхне, те стават хлъзгави.

Гумените постелки могат да бъдат спестени и в клетките, където се подават фуражите. Там обикновено свинете са по-нервни, „ровят” повече, а понякога възникват йерархични конфликти и конкуренции - все предпоставки за разрушаване на гумата. Това прави движенията по-некоординирани, не добре осъзнати, което учестява хлъзганията или попаданията и „спъването” на копитата в отворите.

Ако в областта на пътеките липсва контакт с бетонов под, не може достатъчно да се изтърква копитният ръб, което е причина заудължаване на рога с около 1 до 2 cm през периода на бременността. Някой би попитал – защо тогава са монтирани гумените покрития по пътеките. Отговорът е прост! И свинете, аналогично на кравите, предпочитат и се чувстват по-комфортно върху мека повърхност не само при лежане, но и при придвижването си.

Нека разгледаме и един друг проблем –

копитната травматология

язви, пукнатини възпаления и др. До този момент са направени изследвания единствено в групите, в които гумените покрития са монтирани в леглата. Отбелязва се намаляване на страничните драскотини и пукнатини на роговата стена. В момента се проучва влиянието на монтираните гумени постилки и в областта на пътеките. Все още не е изследвано влиянието им върху неправилната постановка и държане на крайниците.

Съществува един много сериозен аргумент в полза на гумените легла през студените месеци. За да се справим с нежеланата влага в обора през зимата, е нужно по-сериозно проветрение. Но така допълнително се понижава температурата. При бетонния или скаров под това води до допълнително преохлажда животните. С гумените покрития може да се направи компромис, подът в областта на леглата е не само по-мек и комфортен, но същевременно той изолира и по този начин е по-топъл. Ето как приложението на гума може да окаже влияние върху микроклимат, в посока подобряването му и редуциране на разходите по оптималното му поддържане.

Може да се обобщи, че окончателните резултати от приложението на гумени покрития с отвори при групово отглеждане на бременни свине е в процес на финална преценка. Със сигурност обаче положителното преобладава.

Първите впечатления от използването на плътните, затворени гумени покрития за цялостно покриване на пода са много добри. В тези случаи свинете също правят опит да ги „разравят”, но постелките остават незасегнати, с някои малки изключения, включващи леки набраздявания, което не е причина за тяхната подмяна.

Няколко думи и за необходимите инвестиции

В Германия цената на гумените покрития възлиза на около 7% от инвестиционните разходи за изграждане на помещението. Същевременно трябва да се има предвид, че гумите покрития нямат този експлоатационен живот, както скаровият под например. От двугодишните наблюдения до този момент е установено, че гумите са запазени много добре и че срокът им на експлоатация би бил минимум 5 години. Това предполага тяхната подмяна през този период от време.

При преценката дали вложенията за гумени покрития се възвръщат или допринасят за по-голяма ефективност във фермата, трябва да се има предвид нещо много важно – това, с което започнахме, а именно благополучието и комфорта на животните, залегнало все повече като задължително условие в законовата уредба.

Мнозина, не без основание, са поддръжници на максимата – добре гледаните и поставени при оптимални условия животни са здрави и реализират в максимална степен своя продуктивен и репродуктивен потенциал. А това е основна предпоставка за увеличаване на икономическата ефективност.

Резултатите от приложението на шлицовани гумените постелки са обещаващи. С тях се правят изпитания в продължение на вече 2,5 години. Размерите на самите отвори варират и най-често са с 10 cm дължина и широчината 1,5 cm. Това ги прави доста по-малки от процепите на подлежащата бетонова скара, върху която са монтирани. Отворите представляват атрактивна точка за захващане от страна на животните, които се мъчат да дълбаят в тях. Вътрешната част на постелките не е защитена така, както ръбът й. Ето защо тя представлява застрашена област. В крайна сметка не е изключено пространствата около отворите да бъдат успешно атакувани от свинете, което да доведе до нарушаване на подлежащото захващане и структурата на гумата. Най-голяма опасност от нарушение и увреждане на гумата има в самите клетки, където се залагат фуражите и животните се хранят. Единствено, там в продължение на тези 2,5 години се е наложила подмяна на някои гумени платна или укрепване на монтираните вече (фиксирането им на допълнителни точки), което е свързано с непредвиден разход на труд.

Друг проблем епочистването

Когато се използват гумени покрития с отвори, процепите им са по-малки, в сравнение с тези при бетонов скаров под, където те са 15-16%, а при гумата – 7-8 % от цялата повърхност. Това ги прави по-трудно преодолимо сито. Получава се по-голямо замърсяване, т. е. торът преминава по-трудно и остатъчното му количеството е с 20 на сто повече. Това е причината на гледачите да им се налага 2-3 пъти в седмицата да изнасят останалите отпадъци с колички. Влагането на повече труд се приема като субективен фактор – в едни ферми е повече, в други по-малко.

Не се препоръчва монтиране на гумени покрития на местата, където животните най-много дефекират и уринират (Снимка 4). Прекалената влага и замърсяване ги правят нежелано хлъзгави. Животните са несигурни при придвижване.

Кои са най-замърсените площи?

Доктор Кристина Йейссъобщава, че в областта на покритите пътеки (площите за придвижване под навес), където първоначално са поставени постелките, впоследствие се е наложило да бъдат демонтирани. Причината е, че през зимните месеци повърхността им не може да съхне, те стават хлъзгави.

Гумените постелки могат да бъдат спестени и в клетките, където се подават фуражите. Там обикновено свинете са по-нервни, „ровят” повече, а понякога възникват йерархични конфликти и конкуренции - все предпоставки за разрушаване на гумата. Това прави движенията по-некоординирани, не добре осъзнати, което учестява хлъзганията или попаданията и „спъването” на копитата в отворите.

Ако в областта на пътеките липсва контакт с бетонов под, не може достатъчно да се изтърква копитният ръб, което е причина заудължаване на рога с около 1 до 2 cm през периода на бременността. Някой би попитал – защо тогава са монтирани гумените покрития по пътеките. Отговорът е прост! И свинете, аналогично на кравите, предпочитат и се чувстват по-комфортно върху мека повърхност не само при лежане, но и при придвижването си.

Нека разгледаме и един друг проблем –

копитната травматология

язви, пукнатини възпаления и др. До този момент са направени изследвания единствено в групите, в които гумените покрития са монтирани в леглата. Отбелязва се намаляване на страничните драскотини и пукнатини на роговата стена. В момента се проучва влиянието на монтираните гумени постилки и в областта на пътеките. Все още не е изследвано влиянието им върху неправилната постановка и държане на крайниците.

Съществува един много сериозен аргумент в полза на гумените легла през студените месеци. За да се справим с нежеланата влага в обора през зимата, е нужно по-сериозно проветрение. Но така допълнително се понижава температурата. При бетонния или скаров под това води до допълнително преохлажда животните. С гумените покрития може да се направи компромис, подът в областта на леглата е не само по-мек и комфортен, но същевременно той изолира и по този начин е по-топъл. Ето как приложението на гума може да окаже влияние върху микроклимат, в посока подобряването му и редуциране на разходите по оптималното му поддържане.

Може да се обобщи, че окончателните резултати от приложението на гумени покрития с отвори при групово отглеждане на бременни свине е в процес на финална преценка. Със сигурност обаче положителното преобладава.

Първите впечатления от използването на плътните, затворени гумени покрития за цялостно покриване на пода са много добри. В тези случаи свинете също правят опит да ги „разравят”, но постелките остават незасегнати, с някои малки изключения, включващи леки набраздявания, което не е причина за тяхната подмяна.

Няколко думи и за необходимите инвестиции

В Германия цената на гумените покрития възлиза на около 7% от инвестиционните разходи за изграждане на помещението. Същевременно трябва да се има предвид, че гумите покрития нямат този експлоатационен живот, както скаровият под например. От двугодишните наблюдения до този момент е установено, че гумите са запазени много добре и че срокът им на експлоатация би бил минимум 5 години. Това предполага тяхната подмяна през този период от време.

При преценката дали вложенията за гумени покрития се възвръщат или допринасят за по-голяма ефективност във фермата, трябва да се има предвид нещо много важно – това, с което започнахме, а именно благополучието и комфорта на животните, залегнало все повече като задължително условие в законовата уредба.

Мнозина, не без основание, са поддръжници на максимата – добре гледаните и поставени при оптимални условия животни са здрави и реализират в максимална степен своя продуктивен и репродуктивен потенциал. А това е основна предпоставка за увеличаване на икономическата ефективност.

Публикувана в Животновъдство

В бъдеще, свиневъдите в Дания възнамеряват да постигнат баланс между бизнес интересите, социалните интереси и етичните аспекти в свиневъдството. Както обяви Клаус Йоргенсен от датския специализиран център за производство на свинско месо, в рамките на тазгодишния EPP-конгрес (European Pig Producers) в Брюж, целта е да се постигне равновесие между областите икономика, обществото и етика.

Усилията в областта на икономиката трябва да се насочени към цялостна оптимизация на икономическите резултати и към запазване на местните пазари. Чрез тях ще се създаде връзка между производителност и рентабилна продукция. Обществените усилия трябва да бъдат задача на всички страни, за да се създадат най-добрите условия за производство на свинско месо и така да се допринесе за общия икономически растеж. Икономическо усъвършенстване и социален растеж обаче не са достатъчни за бъдещо сигурно развитие на свиневъдството, каза Йоргенсен. „Необходимо е да се почустваме длъжни да действаме по етичен и отговорен начин и това включва безопасност на храните, хуманното отношение към животните и умерено въздействие върху околната среда в следствие на индустриалното производство.“
Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта