300x250 static

Американско изследване потвърждава важността от редуването на културите

Както е известно, много агрономи препоръчват спазването на сеитбооборота. Например редуването на царевица със соя и/или пшеница.

Първото и очевидно най-важното за земеделците предимство на такъв сеитбооборот е възможността да прекъснат цикъла на размножаване на болестите и неприятелите, характерни за монокултурата.

Вторият важен фактор е съхраняване на екологията. Ученият от Университета Илинойс Хевън Банк е намерил допълнителни доказателства, че сеитбооборотът намалява емисиите на парникови газове в сравнение с непрекъснатото отглеждане на царевица например.

„Мисля, че съвременните земеделски производители трябва да направят избор в посока на сеитбооборота отчасти поради опасения, свързани с околната среда, а също и затова, че ротацията на културите може да доведе до значително увеличение на добивите“, казва Хевън Банк, който е провел уникални по рода си проучвания.

Американският учен е проучвал и съпоставял показателите на емисиите парникови газове на полета, където непрекъснато са отглеждани царевица или соя, с полета със сеитбооборот (царевица-соя или пшеница-царевица-соя) на обработваеми площи и на площи, където културите са отглеждани по технологията No-till в продължение на 20 години.

Сравнението на сеитбооборота царевица-соя с този на постоянно отглеждане само на царевица е показало средна доходност на добива, по-висок с 20%, и намаление на емисиите на азотния окис примерно с 35%. Азотният окис представлява парников газ с изключително силен ефект върху глобалното затопляне. Това е страничен продукт от процеса на денитрификация, по време на който бактериите в почвения слой превръщат нитритите в инертен газообразен азот.

Не е изненадващо, че емисиите на азотен оксид са свързани с времето на внасяне на азотните торове. „Нивата на азотен оксид в нивите само с царевица бяха постоянно високи в началото на сезона и намаляваха към края му. Земеделските производители обикновено използват торове през пролетта, така че резултатите при царевицата бяха напълно очаквани“, казва Банк. В същото време, в случай на сеитбооборот царевица-соя, ротацията увеличава добива на соя с около 7%“.

Според Хевън Банк начинът на обработка на почвата не влияе по никакъв начин на емисиите на парникови газове, но практикуването на технологията No-till е дала допълнително около 38 кг/дка зърно царевица.

Включването на пшеницата в сеитбооборота на царевицата и соята е увеличило добива от царевица с 25 кг/дка и добива на соя с 15 кг/дка. Въпреки че отглеждането на пшеница не е така изгодно, както на царевица или на соя, сеитбооборотът с нея нарушава цикъла на плевелите, което е особено важно при появата на видове плевелни растения, устойчиви на хербициди.

Публикувана в Растениевъдство

Развитите страни извличат максимума от растителните остатъци, като така осигуряват съхранението на плодородието на почвата и правят икономия на минерални торове

Раздробяването и равномерното разпръскване на следжътвената маса повишават плодородието на почвата и спестяват средства

Агр. Петър Кръстев

Опитът на фермерите от развитите страни по света, специализирани в производството само на растителна продукция, показва, че те отглеждат ограничено количество култури, като правило – в кратки сеитбообороти (известна е например американската соево-царевична „двуполка“). При такива условия на производство, именно постоянното използване на допълнителната, вторична продукция (растителните остатъци) от предшественика осигурява съхранението на плодородието на почвата и икономия на минерални торове.

Известно e, че научнообоснованото редуване на културите се реализира по-лесно и пълно в многополни сеитбообороти с продължителност

на ротацията 7 – 11години. В краткосрочните сеитбообороти разполагането на културите след добри предшественици се усложнява, дори става невъзможно. В пазарните отношения в аграрния сектор, влиянието на икономическите фактори върху сеитбооборота се увеличава значително и те често преобладават в сравнение с агроекологичните фактори.

През последните години все повече се говори за възможностите и необходимостта от концентриране на посевите от водещите стокови култури при краткосрочни сеитбообороти с малък ротационен ред. При такова интензивно производство на растителна продукция основната задача е интензификацията на селското стопанство, по-специално прилагането на високи нива на торене, интензивно обработване на почвата, вторични продукти от предшествениците и интензивна химична растителна защита.

В последните десетилетия широко се прилага прибиране на предшествениците с раздробяване и разпръскване на листно-стъблената маса на растенията. Този метод на комбиниране е лесен за осъществяване и е икономически целесъобразен, защото чрез него се намаляват разходите за транспортиране и съхраняване на слама или листно-плевелна маса.

Допълнително тези процеси играят голяма роля в биологизацията на земеделието, повишаване плодородието на почвата и съхранение на околната среда.

Наред с положителните свойства, използването на растителните остатъци има и някои особености, свързани с отглеждането на следващите в сеитбооборота култури. При наличие на голямо количество растителни остатъци (над 50% покрита почвена повърхност) загряването на повърхностния слой почва напролет се задържа с 0,5 – 1°С в сравнение с чистите от остатъци полета. От начина на разпределение на растителните остатъци зависи и влажността на почвата. Интензивно изпарение на влага се наблюдава на площи, където е направено заораване на стърнищните остатъци на дълбочината на обработка на хумусния хоризонт, а при разпределението им по повърхността на полето, без обръщане на почвения пласт – загубата на влага е значително по-малка. Във връзка с това посевите започват добре началното си развитие на полета с минимални количества растителни остатъци на повърхността на почвата, а по-добре завършват на тези почви, където тяхното количество е максимално.

Вторичната продукция, раздробена от комбайните и равномерно разхвърлена по полето, ускорява инфилтрацията на влага в почвата, намалява повърхностния отток, отслабва скоростта на вятъра в повърхността на полето, снижава температурата на почвата. По този начин тя намалява загубата на влага чрез изпаряване, поема кинетичната енергия на дъждовните капки, възпрепятства преовлажняването на почвата и образуване на повърхностна кора, отслабва ерозията и не по-малко важно – поглъща остатъчния, неизползван за формирането на добива азот, като предотвратява неговата загуба и замърсяване на подпочвените води.

Систематичното използване на сламата като органичен тор съживява жизненоважната активност на микрофлората на почвата и интензивността на нейното дишане.

Това на свой ред способства за подобряването на хранителния режим на почвата. Внасянето на слама, богата на въглерод и бедна на азот (с широко съотношение С:N, равно на 80-100), води до фиксирането на леснодостъпния азот в почвата, поради повишената микробиологична активност, и до намаляване добива на следващата култура.

Положителните последствия от прилагането на технология на прибиране на културата с раздробяване и разпръскване на листно-стъблената маса на растенията са биологизация на земеделието, повишаване плодородието на почвата и опазване на околната среда. В състава на сламата влизат всички необходими за растенията хранителни вещества, които след минерализацията стават леснодостъпни за растенията. Научно е установено, че съдържанието на хранителни елементи в сламата е по-голямо, отколкото в зърното. Средно в сламата на пшеницата и ечемика се съдържат 0,5% азот, 0,2% фосфор, 0,9 -1% калий и 30-40% въглерод, а в листно-стъблената маса на слънчогледа – 1,56% азот, 0,76% фосфор, 4,52% калий, а също и сяра, калций, магнезий и различни микроелементи (бор, мед, манган, молибден, цинк, кобалт и др.). Листно-стъблената маса на слънчогледа е значително по-богата на макро- и микроелементи.

По отношение възвращаемостта на хранителните вещества в почвата с растителните остатъци спрямо изнесените с добива при основните полски култури, показателите са: при зимна пшеница – 35% азот, Р2О5 – 34,6%, К2О – 28,8%; при царевицата – 33%, 29,3% и 42,2% съответно. Най-високият процент на възвръщане на хранителни елементи със следжътвени остатъци е отчетен след прибиране на слънчоглед и многогодишни треви.

В агрономията традиционно съществува мнението, че интензивното отглеждане на слънчоглед и разширяването на неговите площи в структурата на посевите изтощават почвата, намаляват нейното плодородие, водят към влошаване на структурата й, а така също и към намаляване на количеството на агрономически ценните почвени агрегати. Но много производители, ръководейки се от своя опит и наблюдения, поставят такива твърдения под съмнение и то не без основание.

Също така е важно да не се нарушава екологичното равновесие поради риска от влошаване на показателите за плодородие на почвата. Ето защо земеделците трябва да се съсредоточат върху дейности, които повишават ефективността на производството и допринасят за икономичното и балансираното използване на минерални торове и други ресурси.

Слънчогледът, в сравнение със зърнено-житните култури, реагира по-слабо на торене.

Цялата статия четете само в хартиеното или електорнното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Сеитбооборотът на културите в градината е необходим! Той помага за поддържане равновесието на съдържанието на хранителни вещества в почвата и ограничава до определена степен вредителите и болестите.

Как да се направи опростен сеитбооборот на културите?

За да направите това, разделете всичките си зеленчуци на четири основни групи:

  • плодове (с добив от културата - плодове): домат, пипер, патладжан, краставици, тиквички, тиква, царевица и други;

  • листни: всички листни зеленчуци, също и всички видове зеле;

  • зеленчуци, отглеждани за кореноплоди, клубени или луковици: моркови, цвекло, картофи, лук, чесън;

  • бобови : грах, боб, бакла и др.

Във всяка група се оказват представители на различни семейства, но това не е толкова страшно. Сега следва проста схема на сеитбооборот:


1-ва година: зеленчуци с добив от културата на плодове;

2-ра година: листни зеленчуци;

3-та година: кореноплодни, клубени и луковици;

4-та година: бобови.

Тази е последователността, в която зеленчуците трябва да се отглеждат. Важно е група от бобови растения винаги да предхожда зеленчуци, чийто добив са плодове. По този начин всяка група се връща на същото място след 3 години. Остава да се раздели парцела на 4 и да се пристъпи към работа.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Германският опит: фермерът Фридрих Хофман обяснява кои са мотивите и факторите за решението му да приведе стопанството си на площ от 280 хектара на екологични релси

Д-р Улрих Клишат

Селскостопанска палата на Долна Саксония, Германия

Във време, когато цените на традиционното зърно намаляват, търсенето на органични продукти се повишава, цените растат, а и размерът на премиите за селско стопанство в съответствие с екологичните принципи е увеличен. Преди да направи първата крачка в това направление, фермерът Фридрих Хофман бе преценил целесъобразността на прехода към органично земеделие и се бе обърнал за помощ към консултанти.

Идеята да се занимава с органично земеделие е обсебила не само предприемача Хофман. Търсенето на консултантски услуги за преминаване на производството на екологични релси никога не е било толкова високо, както в последно време. През миналата пролет този начин на производство е бил характерен за много млечни предприятия, които са се опитвали да си спестят проблемите на пазара за традиционно мляко за сметка на производството на органично. В момента все повече растениевъдни стопанства се стремят да поемат по аналогичен път.
Преходът на земеделските стопанства от традиционно земеделие към екологично означава за тях не толкова внедряване на нови технологии в производството, а изменение на подхода към производството като цяло. В растениевъдството протича замяна на няколко звена в сеитбооборота с краткосрочна зависимост от пазарните цени на широкия сеитбооборот, в който на преден план излиза осигуряването на почвата с хранителни вещества и регулиране растежа на плевелната растителност.

Целта на екологичното земеделие е осигуряване на постоянен кръговрат на хранителни вещества. Изнасянето на хранителни вещества с реколтата е необходимо да се компенсира чрез отглеждане на бобови култури (за постъпване на азот), прилагането на органични торове от собственото стопанство или разрешените за употреба торове от търговската мрежа. Освен това пред фермерите стои въпросът преди да приведат предприятието към производство на органична продукция, да се погрижат за насищане на почвата с хранителни вещества, преди всичко с фосфор, особено в стопанства без животни.

Времето е пари

Централен елемент в органичното земеделие е сеитбооборотът. На ротацията на културите влияе не само наличието на животни в стопанството и тяхното количество. Следва да се изготви такъв сеитбооборот, който би позволил да се отглеждат растения в съответствие с потребностите на почвата, насищането й с хранителни вещества. Грешката в сеитбооборота се проявява в нарушение на нейната структура, едностранно заплевеляване или натрупване на различни причинители на болести, както и вредители, които на свой ред водят до намаляване ефективността на производството.

Земеделските стопанства се стремят да намалят преходния период за сметка на един вид подобрен сеитбооборот, различен за всеки метод на селскостопанско производство.

Според Директивата на ЕС (Постановление за екологично земеделие) фермерът Хофман трябва да се занимава със земеделие по екологичните правила минимум една година до прибиране на реколтата, за да може отгледаната продукция да бъде реализирана като „преходна стока“.

Така, ако в стопанството е взето решение за отглеждане на органични култури от 1 ноември 2017 година, то реколтата от пшеница, прибрана до септември 2017 година, ще се счита произведена по традиционна технология, дори ако всички норми на екологичното земеделие са били спазвани още до получаване на тази продукция. Следващата култура, засята до 31 октомври 2018 година, също ще се смята за традиционна до прибиране на реколтата през септември 2019 година, тъй като и в този момент още няма да са изминали необходимите 12 месеца. Затова целта на „преходния“ сеитбооборот е комбинация от съответстващи полски култури и благоприятен срок за начало на прехода, така че да се направи максимално кратък период на висока издръжка на екологично производство при по-ниски цени на обикновената продукция.

Началото на преходния период следва да се планира така, че към момента на прибиране на реколтата земята да се обработва в съответствие с екологичните директиви вече 12 месеца. Само при такива условия продукцията може да бъде декларирана и реализирана като „преходна“.

За пример сеитбооборот (поле 2), където преходният период е започнал на 1 ноември 2016 година, Хофман може да реализира ечемика като екологичен едва в 2021 година (Табл. 1). Това говори какъв икономически потенциал е заложен в преходния сеитбооборот.

Започваме през лятото

Повечето селскостопански предприятия, които планират да преминат на органично производство, започват да отглеждат своите площи по екологични норми в летния период, когато всички обработки по традиционната технология вече са завършени, а културите изискват още известно време до узряване и прибиране. Благодарение на това за следващата култура е спазен 12-месечният интервал и тя може да се продава като преходна. Алтернатива може да стане отглеждането на детелина в продължение на този период, за да се възстанови структурата на почвата, да се обогати тя с азот и като цяло да се подготви за по-нататъшно използване.

Средната добивност на пшеницата в органичното земеделие се очаква на ниво 400 кг/дка. Ако реализирането на пшеницата по цени на „органична“ продукция не се получава, фермерът може да я продаде като обикновена пшеница. Разликата в цената на органичната и традиционната пшеница представлява примерно 20€/ц (1 центнер = 100 кг), което като сума е 800€/ха. Това се отразява съществено на ликвидността и естествено на приходите.

Планиране на сеитбооборота

Фридрих Хофман се интересува от въпроса как ще се измени ликвидността на неговото стопанство, ако той започне прехода към екоземеделие към 1 юли 2017 година. За прехода той трябва още пролетта да подаде съответното заявление и в органа по екологичен надзор да подпише договор за осъществяване на контрол. До началото на юли 2017 г. в стопанството следва напълно да е завършено провеждането на всички мероприятия по обработка на посевите със средства за растителна защита и внасянето на торове. 

Цялата статия може да прочетете само във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

 Държавен фонд „Земеделие“ преведе 20 854 803 лева по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Плащане получиха 192 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“.

 Заедно с изплатените до момента направления „Биологично растениевъдство”, „Биологично пчеларство” и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, общата сума на финансовото подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за Кампания 2016 достигна 34 милиона лева.

 Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, са регламентирани в Наредба 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 25% - от националния бюджет.

Публикувана в Бизнес

Фермерите остават без плащания по сеитбооборот до края на годината. Това се налага, защото е спряно изпълнението на Наредбата по мярка 214 заради съдебна процедура. При тази ситуация не е възможно да се правят плащания към земеделците, поели ангажименти за изминаващата година. Проблемът ще бъде преодолян след като има окончателно решение по съдебната процедура. Това стана ясно от думите на зам. министърът на земеделието Васил Грудев при откриването на Шестия Национален агро семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите в Пловдив. Прилагането на наредбата беше спряно от съда след обжалване от Асоциацията на агроекологичните производители в България през есента на 2015 г. Това обаче не отменя задължението на стопаните да спазват стриктно поетите ангажименти. След излизане на съдебното разрешение на процедурата, те ще получат средствата си.

Над 12% от общия бюджет на Програмата за развитите на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. е договорен и се изпълнява, обяви още Васил Грудев в Пловдив. Към момента 34% от бюджета на Програмата вече е предоставен на бенефициентите като възможност за сключване на договорите.

„От средата на следващата година земеделските производители ще могат да подават електронно заявленията си при кандидатстване за финансиране по ПРСР“,съобщи още зам.-министърът в оставка. По някои от мерките на програмата дори вече е започнало електронното подаване на документи.

Публикувана в Бизнес

За да поникне при благоприятни условия, маслодайната култура се сее рано

Aгр. Петър Кръстев

Рапицата е един от най-предпочитаните предшественици, макар самата да не предявява големи претенции към културата преди нея. Подходящи за нея са площи освободени от зърнено-житни и зърнено-бобови култури. Те се прибират сравнително рано, което е предпоставка за добра предсеитбена обработка. Обработката на почвата трябва да се направи така, че да осигури добра влагозапасеност, твърдо легло, рохкав повърхностен пласт, без буци и плевели. Начинът на обработка зависи от състоянието на почвата, предшественика и срока на засяване. Валирането преди и след сеитбата е задължително.

В сухо време рапицата се сее рано

Най-благоприятния срок за сеитба на зимната рапица е от 25 август до 10 септември при междуредово разстояние 12-15 см и дълбочина на сеитбата 2-3 см. Сеитбена норма е 0,4-0,5 кг/дка, осигуряваща 85-100 семена на м2. Завишаване на посевната норма води до етиолиране (изтегляне) на растенията, намаляване на разклоненията, броя на чушките и добива.

Специалистите препоръчват в суха година, каквато е настоящата, ранна сеитба на рапицата. По-късно през есента се очаква условията да се нормализират, което ще даде възможност за навременно и дружно поникване на семената.

Културата има висока потребност от хранителни вещества

Рапицата, както всички маслодайни култури, е силно взискателна към хранителните вещества в почвата. Торенето трябва да е съобразено със запасеността на почвата. Рапицата се нуждае от два пъти повече азот, фосфор и калий в сравнение с пшеницата. Примерни торови норми: 15-18 кг/дка азот, 8-10 кг/дка фосфор и 4-8 кг/дка калий. Фосфорът и калият се внасят преди основната обработка, а азота 30% предсеитбено. Останалото количество от азотния тор се внася през пролетта във фаза бутонизация на културата.

Публикувана в Растениевъдство

Farmers Weekly

Производството на хранителни продукти може да бъде сериозно застрашено, ако продължава забраняването за използване на нови препарати за растителна защита. Това ще доведе до рязко намаляване на доходите на фермерите, предупреждава доклад, подготвен по поръчка на Европейската асоциация на фермерите Copa-Cogeca.

Цели 75 активни вещества са под риск да бъдат забранени от Брюксел, сочи анализът. 40-те най-застрашени от забрана вещества струват 1,1 млрд. евро. Докладът се съсредоточава върху ефекта от изтеглянето на тези продукти върху 5 основни култури.

Производителите ще получат с 10 – 20 на сто по-ниски добиви от пшеница, ечемик, захарно цвекло, картофи и рапица, ако не могат да използват при отглеждането им тези 40 активни вещества, сочи документът. В същото време разходите за отглеждането на тези култури ще се увеличат с около 15% на хектар. Специализираните култури, като граха например, ще бъдат засегнати по подобен начин.

Най-пострадалата култура ще бъде пшеницата, като годишните печалби от производството на тази култура ще намалеят с 400 000 евро само във Великобритания.

Докладът изследва също комулативния ефект в ЕС от прилагането на това рисково законодателство. Генералният секретар на Copa-Cogeca Пекка Песонен подчерта, че забраната на препарати за растителна защита застрашават доходите на фермерите и техните семейства.

„Много от субстанциите, посочени в доклада, все още се използват в страните, които не са членки на ЕС, което ни прави абсолютно неконкурентни и не носи никакви ползи за европейския потребител“ – изтъква г-н Песонен.

Като цяло докладът посочва, че 75 активни вещества са заплашени от забрана, след като ЕС върви към въвеждането на лицензионна система.

Докладът предвижда до 40 на сто загуби от добивите при някои от основните култури, намаляване на доходите на фермерите с до 40 на сто до общо 17 млрд. евро за целия ЕС. Седемте основни култури, посочени в доклада – ечемик, пшеница, рапица, царевица, картофи, захарно цвекло и грозде, осигуряват 1,2 млн. работни места в ЕС.

Последните активни вещества, които пострадаха от забраните на ЕС, са глифозата и неоникотиноидите.

Макс Шуман, председател на работната група по зърнени култури на Copa-Cageca, каза: „Вече наблюдаваме негативното въздействие на забраната за третиране с неоникотиноиди на рапицата и слънчогледа в ЕС. Добивите намаляват и има все повече пропаднали площи. Много фермери преминават към отглеждането на други култури, тъй като не желаят да рискуват. Това означава, че рапицата все по-често отпада от сеитбооборота, което има негативно въздействие върху околната среда. Резистентността също се задълбочава, тъй като няма редуване в активните субстанции“. 

Публикувана в Растениевъдство

При засаждане на фиданка на място от където са изкоренени стари дървета, не очаквайте добри резултати. С годините там се е натрупала по-голяма зараза от болести и неприятели, което и вие сам сте забелязал по добива през последните години.

ОЗДРАВЕТЕ МЯСТОТО

За да имате добри резултати от засаждането на фиданки, не избързвайте със засаждането. И при дръвчетата е необходим сеитбооборот или ротация на културите. Най-добре е на това място в продължение на 4-5 години да се отглеждат житни треви, зеленчуци, бостан, цветя или други едногодишни култури. Тези растения не са родственици на овощните дървета, действат очистващо на почвата, особено житните треви, а след тях ще останат много коренови и стъблени остатъци, който ще обогатят почвата с органично вещество.

КОМПРОМИСЕН ВАРИАНТ

Ако все пак държите да засадите овошки на местата на изкоренените дървета, трябва да смените видовете. На мястото на костилковите във вашият случай, може да засадите семкови видове – ябълки, круши, дюли, мушмули. Те не страдат от болестите и неприятелите, които нападат костилковите видове.

Публикувана в Овощната градина

Земеделските производители, които през 2012 г. и 2013 г. поеха ангажимент да прилагат сеитбооборот (смяна на културите) за следващите пет години, ще получават допълнителни субсидии само до края на 2015 г., когато изтича действието на сегашната програма за селските райони.
За това предупреди експертът Емил Дърев, който е член на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейските програми.
Компенсаторните плащания за сеитбооборот се предоставят по линия на агроекологичните плащания. За да бъде усвоен бюджетът през първия програмен период, фермерите масово сключиха 5-годишни договори.
Така освен базовите плащания от 30 лв. за дка зърнопроизводителите, които традиционно прилагат смяната на културите, за да опазват почвите, получиха допълнително около 30-35 лв. за този сеитбооборот.
Тези средства ще бъдат изплащани само за сключени до 2013 г. договори, като новозаявилите стопани ще получат субсидии само за три години. Това означава, че през 2016-а и 2017-а  г. те са длъжни да спазват поетите в договорите ангажименти, защото в противен случай може да бъдат санкционирани.
Подводният камък е в това, че през новия програмен период заради ограничения бюджет средствата за агроекология не включват допълнителни субсидии за смяна на културите. Стопаните са длъжни да спазват поетите ангажименти за сеитбооробот, разписани в 5-годишните договори с фонда. Това е разписано в договор, който ако не бъде изпълнен, може да се наложи фермерите да връщат взетите субсидии, поясни Дърев.
Експертът съветва производителите да потърсят информация от офисите на фонд „Земеделие” или земеделските служби, за да не изпаднат в ситуация да бъдат санкционирани. „По правило фермерите спазват сеитбооборота, но е важно да продължават да изпълняват и останалите изисквания, които са разписани в 5-годишния договор”, обясни за Farmer.bg експертът.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта