300x250 static

Може ли по подмярка 6.4. "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ да се кандидатства като ЕТ, или друг вид юридическо лице,  без регистрация за земеделски производител?

Въпроса задава Ива Петрова от г. Исперих

Според индикативния график, публикуван на интернет страницата на МЗХГ, прием на проект по подмярка 6.4.1 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014-2020 г. ще бъде отворен на 1 декември 2017 г. и ще приключи в края на месеца. Съгласно одобрения от ЕК текст на подмярка 6.4. бенефициенти по подмярката е предвидено да са земеделски стопани или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Бенефициентите трябва да имат седалище/клон или съответно постоянен адрес за физическите лица на територията на селски район.

При определянето на едно предприятие за микропредприятие се следва дефиницията на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията т.е. микропредприятия са тези, които имат средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв. и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.

Проектите и кандидатите  ще трябва да отговарят и на следните условия:
• Инвестицията да се осъществява в селски район;
• Инвестицията да няма отрицателно влияние върху околната среда;
• Кандидатът да представи разработен бизнес план, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години/ 10 години при строително-монтажни работи;
• Стопанството на кандидати, земеделски стопани, трябва да има стандартен производствен обем над 8 000 евро;

• При производство на биоенергия (включително биогорива) суровините от  зърнени и други богати на скорбяла култури, захарни култури, маслодайни култури, както и суровини, които могат да се използват за фуражи се ограничават до 20%.
Ограниченията от 20% не се прилагат за отпадъчни продукти от тези култури, които не се използват за фуражи.

Подпомагат се проекти за обновяване или изграждане на места за настаняване с до 20 помещения за настаняване.
Минимална стойност на допустимите разходи – 10 000 евро.
Максимална стойност на допустимите разходите по проекта – 600 000 евро.
В случай, че кандидатът е малко земеделско стопанство регистрирано като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, т.е. стопанство с икономически размер между 2 000 и 8 000 евро стандартен производствен обем (СПО), то може да кандидатства по подмярка 6.4.2. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитие на малки стопанства”, като финансовата помощ е в размер до 85% от общия размер на допустимите. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 5 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 70 000 евро.

Подробна информация за подмярка 6.4. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“от ПРСР 2014-2020 г. все още няма, тъй като наредбата за прилагане на подмярката е в процес на изготвяне от страна на министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и все още не са ясни конкретни изисквания и условия по нея. 

Публикувана в Бизнес

Има опасност от спиране на средствата по Програмата за развитие на селските райони от Европейската комисия, обяви премиерът Огнян Герджиков.

Лили Мирчева

Забавяни са обществени поръчки от Министерство на земеделието и храните - за изготвяне на последваща оценка на Програмата за развитие на селските райони 2013-2017. Неизпълнението на този ангажимент може да доведе дори до спиране на средствата по ПРСР от Европейската комисия, заяви Огнян Герджиков. Поне това е първата вест, която долетя от аграрното министерство откакто стана „смяната на караула“. По традиция, междувременно изхвърчаха няколко глави, назначиха се нови хора, за които научихме по малко от кратките им биографични справки.

Кои са нередностите обаче, разкрити при ревизията на предишното управление на земеделското министерство, едва ли ще стане ясно в информационната мъгла. Примерно защо близо половин милион лева отидоха за изготвянето на Кодекса на поземлените отношения, който трябваше да е „черешката на тортата“ при управлението на земеделието по времето на ГЕРБ. Срещу некадърно направения колаж от 7 закона консултантската фирма, спечелила обществената поръчка и облажила се с тлъстата сума, скочиха дружно от всички страни – и отделните фермери, и обединените в браншови организации. В такъв случай – ще върнат ли парите юристите или за пореден път ще стане ясно, че най-печеливши от еврофондовете за земеделие си остават...белите якички. Тук се включват безкрайните редици на чиновниците от мегаминистерството и прилежащите му агенции, както и знайни, и незнайни консултантски фирми, юридически кантори и самостоятелни адвокати.

Но знаете ли къде изтекоха най-много пари? Отидоха в джобовете на юристите. Едва ли някой някога ще ни поднесе данни от статистиката колко дела са проведени досега за установяване на собствеността на земята. А за какви суми става дума , и от НАП не знаят. Още повече, че хаосът в поземлените отношения не е станал по-малък, нито пък земите с неясна собственост. И това не е по вина на собствениците, а на хората, които стават все по-богати в мътните води на беззаконието.
А толкава надежди се възлагаха на този нов Кодекс за земята! Той трябваше да реши и въпроси като инвестициите за напояване, и раздробената собственост, и арендните отношения. Нещо повече – трябваше да гарантира устойчивост на инвестициите в земеделието, за даде насоката за бъдещето на целия агросектор. Но както казва Николай Хайтов: Едно е да искаш, друго е да можещ, а трето и четвърто е да го направиш.

Така върху стотиците кръпки в „Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) бе добавена поредната, неумело съшита дрешка.

А какво да кажем за т.нар. електронизация на административната дейност в МЗХ? Според мнозина фермери и там е пълна каша.

Но ще кажат ли управляващите сега колко средства са потънали в пясъка на „електронните намерения“? Или пък да обяснят защо все не се получава пустото му електронно управление в България, което се оказа най-скъпото в света, но пък не съществува на практика?

Упрекват фермерите ни, че не можели да се сдружават. Ами вижте държавата и нейните представители – всеки дава сигнал, че не вярва на никого преди себе си. Та за какво съгласие става дума, да не говорим за съчетаване на бизнес-интереси? В този ред на мисли и вторият (май последен) програмен период на ОСП за България ще изтече, без да стигнем до началните стъпки в напояването, т.е. „А“ и“Б“ за земеделието. На сдруженията се разчита да изградят инфраструктурата за напояване, а МЗХ щяло да изгради „гръбнака на системата“. Кога в необозримото бъдеще ги виждате да се реализира това?

А как ще стане прословутата комасация на земята по собственост като на много места хората още се съдят за парченца от ниви? А какво ще стане с близо 1 млн. декара обработваеми площи, обозначени като „бели петна“? Към апетитната хапка за всеки арендатор посегнаха и местните власти, но досега не сме чули да има резултат.

Може би някой изчаква и българската нация да се превърне в бяло петно, щом по изчисления на ЦРУ, тя се топи с 6 души на час.

Публикувана в Бизнес

Преди точно 20 години в ирландския град Корк делегати от цяла Европа подписват декларация, която впоследствие води до промени в Общата селскостопанска политика. Новостите тогава са основно в посока директни плащания и развитието на селските райони. Днес по всичко личи, че е време за нова равносметка и нови насоки в европейската земеделска политика. През септември бе изготвена и подписана нова „Декларация от Корк“, озаглавена "По-добър живот за селските райони". Документът представя възможните начини за справяне с икономическите предизвикателства, пред които са изправени селските райони, а именно: инвестициите и създаването на работни места, опазването на околната среда, изменението на климата, както и ефективното прилагане на политиките. Декларацията също така се отнася до необходимостта от проверка и евентуални промени на други области на политиката на ЕС, като се вземат предвид селските райони. Тя подчертава значението на разработването на политика, отразяваща местните нужди и възприемането на „подхода отдолу-нагоре" за развитието им.

10 политически насоки

Участниците във Втората европейската конференция за развитие на селските райони в Корк, заявяват в приетата Декларация, че иновативната, интегрирана и приобщаваща селскостопанска политика на Европейския Съюз следва да се ръководи от следните десет насоки:

  • Насърчаване на благоденствието в селските райони

  • Укрепване на добавената стойност по цялата верига на земеделското производство

  • Инвестиране в жизнеспособността на селските райони

  • Запазване на селскостопанския ландшафт

  • Управление на природните ресурси

  • Насърчаване на дейности, свързани с адаптиране към климатичните промени

  • Увеличаване на подкрепата за науката и иновациите

  • Подобряване на управлението на селските райони

  • Опростяването на прилагането на политиките

  • Подобряване на ефективността и отчетността

Препоръки

Тези "насоки за политиката" са последвани от серия заключителни препоръки от конференцията, с които делегатите призовават за подкрепа от страна на политиците в ЕС. Сред тях са нуждата от подобряване на обществената осведоменост за потенциала на селските райони, инвестирането в "идентичността" на селските общности и необходимостта да бъдат привлекателни за хората, които живеят и работят там през целия си живот. В документа се посочва още, че политиката за развитие на селските райони трябва да премине към "ориентиран към резултатите, опростен и гъвкав подход, основан на партньорство, който същевременно да отразява целите на ЕС, както и нуждите и стремежите на земята".

Освен това в декларацията се казва още, че другите макро и секторни политики трябва да бъдат преразгледани през призмата на селското стопанство като се вземат под внимание потенциалното и реалното въздействие върху работната заетост в селата, социалното благополучие и състоянието на околната среда в селските райони и общините. Документът призовава също така политиците да включат постулатите на декларацията в бъдещото развитие на политиката.

Политика

Еврокомисарят Фил Хоугън подкрепя насоките на новата Декларация от Корк, заставайки зад призива за признаване на потенциала на селските райони да доставят иновативни, приобщаващи и устойчиви решения за настоящите и бъдещите предизвикателства пред обществото. Той заявява, че тази декларация ще бъде включена в обсъжданията за бъдещето на ОСП. Хоугън подчертава още, че публичните средства трябва да създават обществени услуги, "които са едновременно подходящи и с добавена стойност". Еврокомисарят подчертава също необходимостта от опростяване и прозрачност на администрирането на селските райони, като в същото време се запазят високите наложени стандарти. По думите му приетата декларация е "важен крайъгълен камък", но подчертава, че "истинската работа започва сега".

В отговор на въпрос по отношение на това какви промени в селските райони се очаква да бъдат видяни в следващите 10 години, Фил Хоугън очертава редица проблеми, на които се надява да бъде обърнато внимание. Той посочва продоволствената сигурност като най-голямо предизвикателство пред човечеството и че ЕС трябва да гарантира осигуряването на висококачествена храна не само за своето нарастващо население, но и за гражданите по целия свят. На второ място той посочва повишената грижа от страна на фермерите към поддържаните от тях обществени блага, така че те да отговорят на промените в околнота среда и изменението на климата. Еврокомисарят подчертава, че „ако искаме да прегърнем технологиите на бъдещето“, би искал да види производството на храна като професионална заетост на младите хора, което да доведе до смяна на поколенията в селското стопанство. По отношение на агро технологиите той е категоричен, че след 10 години те ще бъдат "неузнаваеми", в сравнение с днес, позовавайки се на повишено използване на нано-технологиите, фотониката и сензорите.

Фермерски реакции

Европейските неправителствени организации приветстват приемането на плана от десет точки от Корк. От фермерската организация Копа-Коджека посочват, че декларацията признава необходимостта от опростяване на политиката за развитие на селските райони и намаляване на бюрокрацията и че е необходимо да се преодолее цифровото разделение, за да може селските райони да се възползват от потенциала на цифровизацията, така че земеделските производители да могат да използват най-новите технологии. От европейската организация на биологичните производители IFOAM определят декларацията като своевременна, тъй като налице е "нарастващо признание, че европейската политика за земеделието и селските райони вече не може да продължава по старому". IFOAM посочват, че малки промени в политиките няма да имат ефект и ОСП има нужда от „основен ремонт".

Бившият еврокомисар по земеделие, Франц Фишлер, който председателства конференцията, която произвежда оригиналната „Декларация от Корк“ преди 20 години и е считан от мнозина за архитект на политиката за развитие на селските райони като част от ОСП, също призова след тазгодишната конференция, ролята на селските райони в Европа да бъде доминираща в напредъка на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Материалът е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, по материали на Agra Europe.

Публикувана в Бизнес

Управляващият орган на ПРСР предлага следните промени в ПРСР (2007-2013 г.), формулираникато предложения за 15-то изменение на Програмата:

  1. Предложение за изменение на текста на мярка 214 „Агроекологични плащания“ с включване на практики за управление с по-висок екологичен ефект по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ от подмярка 4 „Опазване на почвите и водите“

Новите изисквания към кандидатите, в допълнение към изброените в чл. 47 на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., са:

1. осигуряване вземането на почвени проби за съдържанието на N,P,K на всеки 5 ха в блока на земеделското стопанство, а в случай, че блокът е с размер под 5 ха за всеки блок, през четвъртата година на прилагане на направлението;

2. осигуряване вземането на почвени проби и анализ за съдържание на N на всеки 5 ха в блока на земеделското стопанство, а в случай, че блокът е с размер под 5 ха за всеки блок, през третата година на прилагане на направлението. На база на резултатите от анализа на взетите почвени проби се разработва план за балансирано торене (план за управление на хранителните вещества) с N;

3. поддържане на растителна покривка през зимата на цялата земеделска площ, описана в плана за сеитбообращение;

Мотиви за предложеното изменение:

Предложените изменения в изискванията по управление целят постигането на по-добър екологичен ефект от прилагането на направлението. Осигуряването на зимна покривка на 100 % от площта, включена в сеитбооборотния план, е ефикасен метод за борба с ветровата и водната ерозия на почвата, като същевременно чрез задължителното заораване се повишава почвеното плодородие. Въвеждането на допълнителни почвени анализи цели прецизното управление на азот в почвата. Пробовземането на всеки 5 ха ще покаже в пълна степен ефекта от прилагане на направлението и ще подобри процеса на управление на хранителния баланс в обработваните площи. Промените са в концепцията на мярката за устойчиво управление на природните ресурси.

2. Предложение за изменение на размера на годишното компенсаторно плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ от подмярка 4 „Опазване на почвите и водите“ и методологията за изчисление на ставките

Въвеждането на новите изисквания по управление налага и разработването на нова методология за изчисление на допълнителните разходи и пропуснати ползи, което обуславя промяна на нивото на годишното компенсаторно плащане по направлението. Разработената методология отчита възможността площите със зимна покривка да бъдат използвани за изпълнение на екологично насочени площи с междинни култури по Първи стълб на ОСП 2014-2020 и в тази връзка е предвидена диференциация на плащанията:

  • Общо компенсаторно плащане по направление „Сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ за кандидати, които изпълняват изискването за зимна покривка с междинни култури по Първи стълб – 83,83 евро/ха

  • Общо компенсаторно плащане по направление „Сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ за кандидати, които не изпълняват изискването за зимна покривка с междинни култури по Първи стълб – 90,88 евро/ха

Елементите на новата методология са:

  • Разходи за оран, дисковане и подготовка на почвата за засяване на предкултури

  • Разходи за семена за предкултури

  • Разходи по засяване на предкултури

  • Разходи по заораване на предкултури

  • Вземане на почвени проби и извършване на почвени анализи

  • Спестени разходи по почвообработка за редовната пролетна следкултура

  • Увеличаване на добива на пролетните следкултури

  • Задължения за ЕНП от І стълб

Мотиви за предложеното изменение:

Актуализацията на нивото на компенсаторното плащане цели както осъвременяване на изчисленията на елементите, които участват във формирането на ставката и отчитане на промените в новата ОСП, така и остойностяване на новите надграждащи изисквания, свързани с бъдещото прилагане на дейността за въвеждане на сеитбооборот за опазване на почвите и водите. В допълнение, с предложеното изменение се гарантира изпълнение на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 и заложените индикатори за постигане на агроекологичен ефект, като същевременно се гарантира балансирано и пропорционално усвояване на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Актуализираните изисквания по управление и нивото на компенсаторното плащане ще бъдат приложени за стопанската 2015-2016 година.

На основание Регламент 1974/2006, кандидатите, които не приемат адаптираните условия по направлението могат да прекратят участието си без да се налага да възстановяват получените до момента агроекологични плащания.

Секретариат на КН

Публикувана в Бизнес

Мярката за подпомагане на младите се отлага за септември

Албена Филипова

Нереални се оказаха обещанията на аграрното министерство, че най-късно този юни ще бъде отворен приемът за проекти на млади фермери. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на Програмата за развитие на селските райони, която ще действа у нас до 2020 г. Ръководни чиновници обещаха миналия септември, че начинаещите земеделци ще могат да кандидатства за субсидии най-късно през май 2014 г. Това, също не се случи. По думите на министъра на земеделието Димитър Греков и на неговия заместник Явор Гечев, окончателният вариант на Програмата трябва да се внесе за одобрение от Министерския съвет до 20 юни, а до 30 юни – да бъде изпратен в Европейската комисия. Явор Гечев обясни, че след приемането на пакета с мерки за модернизация на селските райони - през този септември – ще започне поетапното разписване на наредбите така, че да може всички направления да бъдат отворени за кандидатстване още от началото на 2015 г. До тогава щял да бъде изготвен и индикативния график, в който предварително се оповестява кои мерки кога ще се отварят. Намеренията на МЗХ са до януари 2015 г. нормативната уредба да бъде окончателно приета и публикувана в „Държавен вестник”, както и на сайтовете на агроведомството и на фонд „Земеделие”. Според Гечев земеделското министерство има готовност да пусне заповеди за прием на проекти веднага след утвърждаването на правилата. Наредба 9, за младите фермери, вече била готова и всеки момент се очаква нейното обнародване.

Нямаме притеснения по отношение на справянето с наредбите. Притеснението ни беше свързано по-скоро с разписването на Програмата, защото имаше къси срокове и изключително много изисквания, заяви Гечев. Той уточни, че до месец септември най-вероятно комуникацията по ПРСР 2014-2020 г. с Брюксел ще продължи, тъй като някои от преходните регламенти все още не са окончателно приети.

Бюджетът на новата селска програма е 2,847 млрд. евро, от които 2,338 млрд. евро са евро-субсидии. Нито лев няма да отиде за фотоволтаици от новата селска програма, обеща Гечев. По думите му, слънчевите панели са изключени от новата Програма за развитие на селските райони. Ще има пари за преработването на оборски тор в биогаз, биомаса или електричество, съобщи още той.

До 3 млн. евро ще се отпускат за преработка на биомаса от оборски тор.

Половината от отпадъка трябва да е от собствено производство. Така по-големите инсталации ще преработват тор и от малките ферми, а след това ще го ползват на полето. Това ще са сред първите проекти, които ще се приемат, след като бъде отворена програмата. Другите ще са за нови трайни насаждения

Много пари влязоха в земеделието, изляха се над 10 млрд. евро по програма САПАРД, по ПРСР, както и европейски и национални субсидии, но има нещо сбъркано в цялата схема за подпомагане, изтъкна Гечев. Той обясни, че въпреки финансовото подпомагане, БВП от земеделие не се е повишило и си остава на нива 6,3-6,5%. Колебанията не идвали от производството на по-голям продукт, а от по-високата цена на зърнените култури. Според зам. – министърът, родното селско стопанство не е добре структурирано. Пример за това са изоставащите сектори, като животновъдството, зеленчукопроизводството, трайните насаждения и десертните лозя. Той обеща по- различна програма в следващия програмен период до 2020 г. Новата философия, на която залага ръководството на аграрното министерство, била да се постигне по-балансирано селско стопанство, а не да се дават привилегии на един или друг сектор. В новия пакет мерки е разработена специална програма за малките стопанства, за да не се налага да се конкурират с едрия агробизнес, защото резултатът е предизвестен, обясни Гечев.

Във връзка с мерките за повишаване на добавената стойност в селското стопанство, председател на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров предложи, към мярка 10 „Агроекология и климат“ в ПРСР 2014-2020 г. за финансовото подпомагане да бъде включена и дейността „Подобряване на структурата на почвата“. Идеята на фермера е да се дават финансови стимули за наторяването с оборска животинска тор. Той изтъкна, че когато се говори за агроекология и климат, едва ли би имало по-ползотворня мярка за цялостното подобряване на структурата на почвата от естественото торене. Проблемът е сериозен и ще улесни животновъдите при изпълнението на Нитратната директива, в частта за оползотворяване на животинската отпадна тор. Така стопаните ще имат задължение да плащат за отделяните в оборите парникови емисии.

Земеделското министерство работи по създаването на

единни електронни регистри в аграрния сектор,

както и за създаване на електронни системи, които да улеснят кандидатстването на земеделските производители за директни плащания, каза още Явор Гечев. Той заяви, че следващият етап е свързан с възможността земеделските производители да подават проектите си по ПРСР 2014-2020 г. по електронен път. От „Гласът на фермера”, ще припомним обаче на читателите, че подобни обещания – за подаване на заявления за кандидатстване онлайн, не чуваме за първи път още през 2008 – 2009 г. фонд „Земеделие” започна работа по изграждане на система за електронно подаване на документи, която да е в улеснение на земеделските стопани. Но добрите намерения приключиха с встъпването на Калина Илиева на шефската длъжност в Разплащателната агенция.

Ако работата продължи със същите темпове, в рамките на 2015 г. трябва да имаме изградена цялостна система по електронно кандидатстване, каза Гечев. Той заяви своя оптимизъм, че до края на 2015 г. може да има цялостно електронизиране на процесите по кандидатстване.

Между 40 и 50 милиона евро отиват за агротехника

Между 40 и 50 милиона евро от Гаранционния фонд ще могат да бъдат прехвърлени към мярката за купуване на селскостопанска техника по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., оповести Явор Гечев. Той обясни, че във фонда има около 90 милиона евро, които може да бъдат загубени, заради сложната процедура за тяхното усвояване. Преди около две седмици Разплащателната агенция пусна 84 проекта за земеделска техника. През следващите дни се очаква да бъдат одобрени още проекти. Все още не е ясно за колко предложения става въпрос, тъй като оценката не е приключила. Подадените по мярката проекти са 937 за субсидия от близо 247,5 млн. лв. А бюджетът за модернизиране на стопанства е 88,4 млн. лв.
С другите 40 млн. евро ще бъдат обновени помпени станции на „Напоителни системи , каза Гечев. Дружеството има 188 помпени станции.

За да стане прехвърлянето на въпросните 90-те млн. евро, министерството ще изпрати искане до Брюксел. Проектите ще бъдат одобрени преди решението на Еврокомисия-та, но субсидиите ще могат да се ползват след това. Срокът за подписване на договори по селската програма до 2013 г. изтича на 30 юни.

В края на миналия месец стана ясно, че повече от година след като Гаранционният фонд заработи, са усвоени едва около 10% от възможните средства. Ако останалите пари не бъдат ангажирани до септември 2015 г., те ще трябва да бъдат върнати на ЕС. Гаранционният фонд беше създаден от кабинета Борисов в края на 2011 г. с цел да се спасят средства от селската програма, които щяха да бъдат загубени. В него бяха прехвърлени 237 милиона лева. С тях фондът гарантира пред банките нисколихвени кредити за земеделските стопани. Според Европейската комисия обаче с прехвърлянето на парите страната ни е опитала да заобиколи правилата за изразходване на средствата по ПРСР, а първите средства от фонда са използвани чак през 2013 г. Затова Брюксел предлага България да бъде санкционирана с 97 милиона евро за заобикаляне на правилото n+2. По него парите, отпускани за дадена година, могат да бъдат усвоени в рамките на не повече от 2 години след това.

  

Публикувана в Бизнес

Мога да карам трактор не по-зле от момчетата, казва Рейчъл Чърчес от Съмърсет, Великобритания

Рейчъл е на 18 години и бе избрана за най-секси фермерка на Великобритания в конкурса на списание Farmers Weekly. Тя учи в селскостопански колеж и споделя, че в нейния клас има 28 студента, но само 4 от тях са момичета. Затова младото момиче е убедено, че земеделието трябва да бъде активно рекламирано сред младите и особено сред девойките.

„В земеделието има точно толкова възможности за момичетата, колкото и за момчетата, твърди Рейчъл. – Момичетата се справят със земеделската работа не по-зле от момчетата.“

Рейчъл, чието семейство има ферма със 120 млечни крави (нейният баща е пето поколение фермер), е номинирана за конкурса от своите родители. Тя е била изненадана, но после решила, че това е възможност да рекламира фермерския живот. Нейните родители споделят: въпреки че Рейчъл е младо и красиво момиче с много почитатели, тя не се страхува да изцапа ръцете си и върши много работа във фермата, включително дои кравите и кара трактор.
Девойката е член на местния Съюз на младите фермери. „Там срещнах много приятели и имаме отличен социален живот, а освен това членството в съюза ни дава много нови знания и шансове за професионално развитие“, разказва Рейчъл.
„Не мисля, че бих могла да живея в голям град, аз обичам живота във фермата, споделя тя. – Искам да кажа на всеки, който смята да прави кариера в земеделието, че тук има много възможности, и не само във фермата. Земеделието е отрасъл с много и различни сектори“ – казва Рейчъл. Самата тя планира бъдещата си кариера в земеделския маркетинг.
Farmers Weekly

Публикувана в Бизнес

Страните-членки на ЕС призоваха Европейската комисия да намали административната тежест по мерките за диверсификация в рамките на Втори стълб (Р2) от ОСП. Правителствата посрещнаха критично доклада на Европейската сметна палата (ЕСП) за финансиране по P2, относно усилията за справяне с проблемите, пред които са изправени селските райони, като например обезлюдяването, липсата на икономически възможности и на безработицата. Проучването на ECA установява, че за тези мерки е предвиден ограничен финансов ресурс и често не избират най-подходящите и ефективни проекти. В приетите "Заключения на Съвета" миналата седмица, държавите-членки приветстваха препоръката на Сметната палата да се намали административната тежест за P2- финансирани схеми през следващите години.

Комисията заяви, че предвижда намаляване на бюрокрацията чрез въвеждане на опростени разходи за периода 2014-2020 г.Въпреки това Европейската сметна палата призова Комисията да не одобрява националните програми за развитие на селските райони, освен ако те имат "всеобхватни" и "ясни" стратегии за диверсификация на селската икономика.

Публикувана в Новини на часа

 

Преходни разпоредби за подкрепа за развитието на селските райони (ЕЗФРСР)

1. Преходни разпоредби относно подпомагането на развитието на селските райони.

Член 1. Правни задължения, съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005 през 2014 година.


Чрез дерогация, държавите-членки могат да продължат да извършват нови правни задължения към бенефициенти през 2014 година за:
• Мерки насочени към насърчаване на знанието и подобряване на човешкия потенциал чрез:
- Създаване на млади земеделски производители
• Мерки насочени към преструктуриране и развитие на материалния потенциал и насърчаване на иновации, чрез:
- Модернизация на земеделски стопанства;
- Подобряване на икономическата стойност на горите;
- Подобряване и разработване на инфраструктурата, свързана с развитието и адаптирането на земеделието и горското стопанство.
• Мерки целящи устойчиво използване на земеделски земи, чрез:
- Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони;
- Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските;
- Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО;
- Плащания за агроекология;
- Плащания за хуманно отношение към животните;
- Подкрепа за инвестиции в непроизводствени дейности
• Мерки целящи устойчиво използване на горите, чрез:
- Плащания по Натура 2000


Държавите-Членки могат да продължат да извършват нови правни задължения на бенефициентите през 2014, в съответствие с програмата за развитие на селските райони, дори и когато финансовите ресурси на програмен период 2007-2013 са използвани.
Условието за земеделски производители „да поемат задължението да продължат селскостопанската си дейност в необлагодетелствани район в продължение на най-малко пет години, считано от момента на първото плащане на компенсаторното обезщетение“ не се прилага за нови правни задължения, поети от държавите-членки.

Член 2 Продължава прилагането на чл. 50а и 51 от Регламент № 1698/2005.


До 31 декември, 2014 продължават да се прилагат критериите за планински райони:
„съществуването поради надморската височина, на неблагоприятни условия, ефектът от което е значително скъсеният период на вегетация“, както и чл.51 намаляване или отказ на плащания (при неспазване на задължения).


Чл. 3 Допустимост на някои видове разходи.


Чрез дерогация, разходите свързани с правно задължения към бенефициенти, поети в рамките на следните мерки:
- Създаване на млади селскостопански производители;
- Модернизация на земеделски стопанства;
- Добавяне на стойност към земеделските и горски продукти ;
- Сътрудничество за разработка на нови продукти, процеси и технологии в селското стопанство, хранителния сектор и горския сектор;
- Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони;
- Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските;
- Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО;
- Плащания за агроекология;
- Плащания за хуманно отношение към животните;
• Мерки целящи устойчиво използване на горите, чрез:
- Плащания по Натура 2000
- Горско-екологични плащания, са допустими за финансиране от ЕЗФРСР през програмния период 2014-2020 година в следните случаи:
- Плащанията да бъдат извършени между 1ви януари 2014 и 31ви декември 2015 година, ако финансовото разпределение за съответните мерки на съответната програма, приета с Регламент № 1698/2005 е вече оползотворена и,
- Плащанията да бъдат направени след 31 декември 2015 за всички поети задължения (плащания на фермери в планински райони с природни ограничения, Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските, Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО, Плащания за агроекология, Плащания за хуманно отношение към животните, както и за мерки целящи устойчиво използване на горите, чрез: Плащания по Натура 2000, Горско-екологични плащания)
Разходите са допустими по ЕЗФРСР в програмен период 2014-2020 при следните условия:
- Тези разходи са предвидени в програмния период на 2014-2020;
- Държавите-членки гарантират, че съответните преходни операции са ясно идентифицирани, чрез системите им за управление и контрол.


2. Изменения


2.1 Изменения на Регламент (ЕО) № 73/2009


Регламент № 73/2009 се изменя, както следва:
(1) В член 29 се добавя следният параграф:
Чрез дерогация, държавите-членки могат да изплащат, считано от 16 октомври 2014 авансови плащания  на земеделски производители в размер до 50 % от преките плащания по схемите за подпомагане , по отношение на направените заявления през 2014 година.

(2) Член 40 се изменя със следното:
Член 40 Национални тавани:
За всяка държава-членка всяка година, общата стойност на всички отпуснати права на плащане от националния резерв, трябва да се равнява на съответния национален таван.


Национален таван за България:
2014 година – 660 848 €
2015 година – 741 606 €
2016 и следващи години – 814 295


Когато е необходимо, с цел да не се надвиши определената сума на тавана, държавите-членки прилагат линейно намаляване на размера на директните плащания за 2014 година.

(3) В член 51 (2) се добавя:
За 2014 година таваните на директните плащания за овче и козе месо и говеждо и телешко месо, трябва да бъдат идентични на горните граници определени за 2013, умножени по коефициента изчислен за всяка държава-членка , като се раздели национален таван за 2014 година на тавана за 2013 година.

(4) Изменение в член 68(8):
Държавите-членки, които са избрали да използват до не повече от 10% от националните тавани или, в случая на Малта — сумата в размер на 2 000 000 EUR, за специфичното подпомагане, за следващата година от взимаме на решението, имат правото да преразгледат своето решение което ще може да влезе в сила през 2014 година.

(5) Параграф 3 от Член 69 се изменя:
Сумите използвани за предоставяне на подпомагане за  области, в които се прилагат програми за преструктуриране и/или развитие, за да се предотврати изоставянето на земя и/или да се преодолеят специфични неблагоприятни условия за земеделските стопани, ще се приспаднат от националния таван .   

(6) В параграф 6, втора алинея се заменя със следното:
Когато държавата-членка се възползва от възможността за специфично подпомагане за:
• специфични видове селскостопанска дейност, които са важни за опазването или подобряването на околната среда,
•  подобряване на качеството на селскостопанските продукти, или подобряване на реализацията на селскостопанските продукти,
•  прилагане на подобрени стандарти за хуманно отношение към животните,
• специфични селскостопански дейности, водещи до допълнителни ползи за селското стопанство и за околната среда;
• за преодоляване на специфични неблагоприятни фактори, които засягат земеделските стопани в секторите на млякото и млечните продукти, на говеждото и телешкото, овчето и козето месо, и в сектора на ориза в икономически уязвими или чувствителни от гледна точка на екологията области, или в същите сектори — за икономически уязвими видове селско- стопански дейности,
съответната сума не се счита като част от тавана.

(7) Член 90:
Размерът на помощта за допустим хектар се определят като се умножат определените добиви (за България – 1,2 тона/ха) на референтната сума – 520,20 € за България.

(8) Член 122, параграф 3 се заменя със следното:
Схемата за единно плащане на площ се прилага до 31 декември 2014.

(9) Член 133 б Преходна национална помощ през 2014 година.
Новите държави членки които прилагат единно плащане на площ имат правото да решат дали ще отпуснат преходна национална помощ и през 2014 година. България и Румъния могат да предоставят помощ само ако решат в рамките на един месец след прилагане на регламента, да не предоставят никакви допълнителни национални директни плащания. Общия размер на помощта, която може да бъде предоставена на земеделските производители, се ограничава до 80% от специфичните за сектора финансови пакети.

(10) Член 136а Гъвкавост между Стълб 1 и Стълб 2.
Държавите-членки могат да вземат решение преди 31 декември 2013 година дали ще предоставят като допълнителна подкрепа до 15% от годишните си национални тавани за календарните 2014-2019 години. В резултат на това, съответната сума вече няма да е на разположение за отпускане на директни плащания. Държавите-членки, които не се възползват от тази възможност предостави до 25% от сумата за предназначена за подкрепа на мерки в рамките на развитието на селските райони, под формата на преки плащания.

2.2 Изменения на Регламент (ЕС) № […] [HZ] Хоризонтален регламент.

(11)  Съответните правила за отпускане на финансово подпомагане, продължават да се прилагат до 31 декември 2014 година, както и за извършени плащания за финансовата 2013 година.

(12) Член 114 а Дерогация от Регламент (ЕС) №966/2012:
Чрез дерогация от чл. 59 (5) и от Регламент (ЕС) №966/2012 и чл. 9 (1) от настоящият регламент, за финансовата 2014 година становището на сертифициращия орган, не се изисква да се установи дали разходи за които е поискано подпомагане от Комисията са редовни и законосъобразни.

(13) Член 115 се изменя както следва:
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския Съюз. Прилагането му ще започне от 1 януари  2014.

Въпреки това, следните разпоредби влизат в сила и прилагане от:

От 16 октомври 2013 – за акредитиране и оттегляне на акредитация на разплащателни агенции и координиращите органи, правомощия на комисията, бюджетен таван, резерв за кризи в селскостопанския сектор, финансова дисциплина, прехвърляне на приходи.

За разходи извършени от 16 октомври 2013 година по разпоредбите за: процедура за месечните плащания, сертифициращи органи, спазване на сроковете за плащане, прехвърляне на приходи.

1 януари 2015 – уравняване по съответствие.
 

Анекси

Анекс 1.
Съответствие на членове по мерките в рамките на програмите периоди 2007-2013 и 2014-2020.

Регламент (EК) № 1698/2005 Регламент (EС) № […] [RD]
Член 20(a)(ii) – млади селскостопански производители Член 20(1)(a)(i) – помощи за запоюване на бизнес за млади селскостопански производители 
Член 20(б)(i)- модернизация на земеделски стопанства Член 18(1)(a) – Инвестиции във физически активи 
Член 20(б)(iii) – добавняне на стойност на селскостопански и горски продукти  Член 18(1)(б) – Ивестиции във физически активи и Член 27 – Инвестиции в технологии за лесовъдство и първична преработка/търговия
Член 20(б)(v) – подобряване и развиване на инфраструктура свързана с приспособяване на земеделието и лесовъдството  Член 18(1)(в) –  Ивестиции във физически активи и Член 27 – Инвестиции в технологии за лесовъдство и първична преработка/търговия
Член 36(a)(i) and (ii) – Плащания за производитeли в планински райони и с природни ограничения и райони с ограничения различни от планинските   Член 32 – Плащания за региони с природни или други специфични ограничения 
Член 36(a)(iii) – Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/EК Член 31 – Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите
Член 36(a)(iv) – Агро-екологични плащания Член 29 – Агро-екология и климат
Член 30 – Биологично земеделие
Член 36(v) – Плащания за хуманно отношение към животните Член 34 – Хуманно отношение към животните
Член 36(б)(i) and (iii) – Първо залесяване на земеделска земя и първо залесяване на неземеделска земя  Член 22(1)(a) – Залесяване и създаване на гори
Член 36(б)(iv) – Плащания по Натура 2000 Член 31 – Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите
Член 36(б)(v) – Горско екологични плащания Член 35 – Екологични услуги и опазване на горите

Анекс 3


Анекс 3 се изменя по следният начин:
Текстът за „Опазване и управление на водите“ се заменя със следният текст“

Опазване и управление на водите - Изграждане на защитни ивици по продължението на водните басейни
Опазване на водите от замърсяване и изтичане, и управление използването на водите - Където е нужно разрешение водата да се използва за напояване, да се спазват разшрешителните процедури
  Опазване на подземните води от замърсяване: забрана за пряко и непряко замърсяване чрез освобождаване на земята и просмукване през почвата на опасни вещества

Анекс 8


В анекс 8, колоната за 2014 година в таблица 1 и 2 се заменя по следният начин:
Таблица 2(*)
(Евро 1000)

България [642 103]
Чехия [875 305]
Естония [110 018]
Кипър [51 344]
Латвия [168 886]
Литва [393 226]
Унгария [1 272 786]
Малта [5 239]
Полша [2 970 020]
Румъния [1 428 531]
Словения [138 980]
Словакия [377 419]

Схеми за подпомагане, Сектори: единно плащане, схема за единно плащане на площ: твърда пшеница, протеинови култури, ориз, черупкови плодове, енергийни култури, картофи за нишесте, семена, полски култури, овче и козе месо, говеждо и телешко месо; специфични видове селскостопанска дейност и качествено производство, специфично подпомагане: маслинови гори, копринени буби, тютюн, хмел, захарно цвекло, захарна тръстика и цикория (използвани за производство на захар и инулинов сироп), плодове и зеленчуци, доставяни за преработка, ягоди и малини доставяни за преработка. За предвидените плащания за говеждо и телешко, държавите-членки могат да увеличат размера плащане и да достигне 80%.

Национален таван за България:

2014 година - 660 848 евро 

2015 година -741 606 евро

2016 година и следващи години - 814 295 евро

 

 

източник  Институт за агростратегии и иновации

http://agroinnovations.bg

 

Публикувана в Бизнес

Бюджетът за развитие на селските райони до 2020 г. е 2,338 млрд. евро

Финансирането на директните плащания за България за периода 2014-2020 г. ще се увеличи постепенно от 581.3 млн. евро през 2014 г. до 796.3 млн. евро през 2020 г. Общо сумата възлиза на 5,121 млрд. евро. Финансирането за развитие на селските райони ще бъде намалено от 335.5 през 2014 г. до 332.6 млн. евро през 2020 г. Общата сума тук е 2,338 млрд. евро. Това, заедно с финансирането по Първи и Втори Стълб на ОСП е регулирано с Регламент 1305/2013 на ЕС, публикуван в официалния вестник на ЕС. Многогодишната финансова рамка за 2014-2020 г. определя бюджета на ОСП на 362.79 м.рд. евро при цени от 2011 г., което отговаря на 408.31 млрд. евро по текущи цени с увеличение от 2% на годишна база заради инфлацията.

От тези 408.31 млрд. евро, 312.74 млрд. евро са предназначени за Първи стълб. От тях само над 294 млрд. евро за директни плащания и 95.58 млрд. за съфинансиране на развитието на селските райони по Втори стълб.

Реформата на ОСП беше ратифицирана в средата на декември миналата година, докато бюджетът на ЕС определя финасирането на ОСП заедно с индивидуалните директни плащания и средствата за развитие на селското стопанство.

Директните плащания за бюджетната 2014 г. (за които се подават заявления през 2013 г.) бяха потвърдени отделно, докато тези за 2015 (подадени през 2014 г.) и за периода 2016-2020 г. бяха потвърдени в новите регулации публикувани в края на декември.

Публикувана в Новини на часа

 

В новата програма за развитие на селските райони има много мерки за финансиране на изостаналите производства. Това обяви министърът на земеделието и храните Димитър Греков, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет.
 
Мобилизацията на Министерството на земеделието и храните е максимална, за да може до края на годината да бъдат усвоени всички оставащи средства за 2013 г. по програмата за развитие на селските райони, коментира министър Димитър Греков. В предаването „На шестия ден" по радио К2 той съобщи, че в първата десетдневка на декември ще бъдат разплатени 146-148 млн. евро агроекологични плащания. Освен това, с решението на Министерския съвет от сряда за наддоговаряне по програмата с още 9%, се дава възможност на общините да усвоят допълнителни 117 млн. евро, което ще сведе потенциалните загуби до минимум. Министърът на земеделието и храните призова местните власти да са активни, за да се възползват от отпуснатите средства, и съобщи, че за своевременното разглеждане на проектите им са мобилизирани допълнителни 70 специалисти от страната.
 
„Основната ни задача до края на годината е да можем да използваме всички европейски средства, които са помощ не само за земеделските производители, но и за общините. От началото на годината до 1 септември са усвоени само 89 млн. евро, което е изключително малко в сравнение с това, което ни остава до края на 2013 г.", каза министър Греков. Според него вина за неусвояването има преди всичко недостатъчният човешки капацитет, което, по думите му, не зависи само от министерството и администрацията, а в голяма степен от готовността и кадрите на общините и фермерите.
Проф. Греков съобщи, че до края на следващата седмица в Брюксел ще бъде представен първият вариант на програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Тя ще даде нов хоризонт за устойчиво развитие на селското стопанство като продължи подкрепата за успешните сектори и стимулира изостаналите производства, коментира министърът. Той посочи, че с мерките, които са заложени в програмата, се цели не само да се насърчат традиционни за България сектори като животновъдство, трайни насаждения и зеленчукопроизводство, които в момента са в криза, но дори да се мисли за износ. Предвидени са мерки също по отношение на напояването, агроекологията, малките ферми, създаването на тържища.
 
Министър Греков посочи, че целта на направените в последните месеци промени в ръководството на ДФ „Земеделие" е да се увеличи усвояемостта на средствата, да се постигне по-голяма прозрачност в работата на фонда и по-добра координация с МЗХ. „Основното за нас е парите да отиват при хората, които имат нужда от тях", подчерта министърът на земеделието и храните и категорично отрече да съществува политически натиск върху работата на разплащателната агенция. „Нека да не гледаме на хляба като червен, син или бял, а като на земеделско производство, което е изключително необходимо на България", призова министър Греков.

 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта