Индексът на цените на производител в селското стопанство за първото тримесечие на 2018 г. намалява със 7.4% спрямо същото тримесечие на 2017 година, съобщава Националният статистически ниститут (НСИ). Индексът на цените на продукцията от растениевъдството намалява с 11.2%, а на продукцията от животновъдството - с 1.2%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 1.5%, като намалението в растениевъдството е с 3.1%, а в животновъдството е отчетено увеличение с 1.2%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава намаление в цените на: зърнените култури - със 7.0%, техническите култури - с 15.6%, пресните зеленчуци - с 13.7%, и картофите - със 17.3%. По-високи са цените на фуражните култури - с 37.8% и на пресните плодове - с 31.9%. Намаление е отчетено в цените на: меката пшеница - със 7.5%, царевицата за зърно - с 8.9%, слънчогледа - с 18.6%, зрелия фасул - с 13.7%, оранжерийните домати - с 27.7%, оранжерийните краставици - с 4.8%, морковите - с 22.7%, и зрелия кромид лук - с 35.5%. Повишават се цените на: твърдата пшеница - с 28.8%, неолющения ориз - с 9.2%, рапицата - с 5.5%, царевицата за силаж - с 13.6%, ябълките - с 38.5%, и орехите с черупки - с 20.2%.

Спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава намаление в цените на живите животни - със 7.9%, и увеличение на цените на животинските продукти - с 3.0%. При живите животни намаление е отчетено в цените на: едрия рогат добитък - с 1.5%, свинете - със 7.0%, и домашните птици - с 11.5%. Увеличение отбелязват цените на овцете - с 0.9%. При животинските продукти най-голямо е увеличението в цените на кравето мляко - с 4.9%, и на кокошите яйца за консумация - с 8.0%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отбелязано в цените на: фуражните култури - със 7.4%, пресните зеленчуци - с 11.6%, и пресните плодове - с 33.2%. Спрямо 2017 г. цените на зърнените култури намаляват с 1.0%, на техническите - с 5.6%, на картофите - с 19.3%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 6.4%, а на животинските продукти се увеличават c 5.9%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отчетено в цените на: твърдата пшеница - с 12.9%, оранжерийните домати - с 12.7%, оранжерийните краставици - със 79.2%, и ябълките - с 41.1%. По-ниски са цените на: слънчогледа - с 8.9%, зрелия фасул - с 27.1%, морковите - със 17.8%, и зрелия кромид лук - с 34.2%.

В животновъдството през първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. намаление се наблюдава в цената на: едрия рогат добитък - с 8.4%, свинете - с 5.2%, козите - с 4.5%, и домашните птици - с 8.8%. По-високи са единствено цените на овцете - с 1.6%. При животинските продукти увеличение отбелязват цените на: кравето мляко - с 4.9%, овчето мляко - с 4.0%, и кокошите яйца за консумация - с 16.7%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2018 г. е по-висок с 0.6% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо 2017 година, отчита още статистиката.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на 2017 г. по-високи са цените на електроенергията и горивата и на продуктите за растителна защита - с 1.8%, и на ветеринарномедицинските продукти - с 0.3%. По-ниски са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.1%, минералните торове - с 1.2%, и фуражите - с 1.7%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 2.4%, а на продуктите за растителна защита - с 1.4%. Намаляват цените на посевния и посадъчния материал - с 0.8%, и на фуражите - с 1.0%.

Цената на производител в селското стопанство е цената, която земеделското стопанство получава за продадените от него селскостопански продукти/живи животни, уточняват от НСИ. Тя се отчита на първия пазарен етап от движението на стоките - „цена от производителя за пазара“. Цената на производител не включва получените от стопанството субсидии върху селскостопанските продукти/животни, транспортните разходи и данъците. ДДС също се изключва при формирането на цената.

Изследването за цените на стоките и услугите за текущо потребление, използвани в селското стопанство (Input I), се осъществява чрез провеждането на пет наблюдения, в рамките на които се наблюдават цените на:

  • минералните торове;

  • фуражите;

  • продуктите за растителна защита;

  • ветеринарномедицинските продукти;

  • посевния и посадъчния материал.

Наблюдаваната цена е цената, която купувачът действително е платил за средствата за закупуването на стоките и услугите за текущо потребление. Тя включва данъците и таксите и изключва субсидиите (ако има такива) и приспадаемия ДДС.

Публикувана в Новини на часа

В Добричка област най-много инвестиции за придобиване на дълготрайни материални активи в икономиката са направени в селскостопанския сектор - 99 700 000 лева, съобщават от териториалното статистическо бюро - Североизток обобщените данни за 2016 година. Общо направените разходи във всички сектори достигат 293 700 000 лева като се отбелязва спад с 24.7 на сто в сравнение с предходната година.
Вторите по обем инвестиции в размер на 66 000 000 лева са направени в сектора на услугите - търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети,транспорт, складиране и пощи,хотелиерство и ресторантьорство.
Статистиците отбелязват, че през годината се наблюдава промяна в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове в сравнение с 2015-а.

Отчетено е увеличение на инвестициите за закупуване на земя - с 4.9 пункта. Нарастват и извършените разходи - с 3.2 пункта, за сгради, строителни съоръжения и конструкции, транспортни средства. В същото време намаляват с 2.6 пункта инвестициите за машини, производствено оборудване и апаратура.
Публикувана в Бизнес

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 1.9%, като намалението в растениевъдството е с 3.4%, а в животновъдството е отчетено увеличение с 6.8%., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).  Индексът на цените на производител в селското стопанство за третото тримесечие на 2017 г. се увеличава с 3.6% спрямо същото тримесечие на 2016 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава с 2.3%, а на продукцията от животновъдството - с 10.9%. 

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в цените на: зърнените култури - с 2.7%, пресните зеленчуци - с 19.0%, и на картофите - с 15.2%. Намаление е отчетено в цените на техническите култури - с 2.5%. В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. по-високи са цените на: меката пшеница - с 4.3%, ечемика - с 3.3%, соята - с 9.1%, лавандулата (зелена маса) - с 42.1%, оранжерийните домати - с 5.4%, доматите от открити площи - с 28.1%, салатите и марулите - с 13.1%, оранжерийните краставици и корнишони - с 10.0%, зрелия кромид лук - с 15.4%, пипера за прясна консумация - с 11.1%, фасула за зърно - с 5.7%, и десертното грозде - с 21.9%. Намаление се наблюдава в цените на: царевицата за зърно - с 4.4%, неолющения ориз - с 15.2%, слънчогледа - с 11.2%, фуражния грах - с 19.1%, прасковите - с 15.3%, черешите - с 3.0%, и орехите с черупки - със 17.4%.

Спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в цените на живите животни - със 7.1%, и на животинските продукти - с 13.0%. При живите животни увеличение е отчетено в цените на: едрия рогат добитък - с 9.2%, овцете - с 5.7%, козите - с 11.7%, и домашните птици - с 16.3%. По-ниски са единствено цените на свинете - с 2.4%. При животинските продукти се увеличават цените на: кравето мляко - със 17.3%, кокошите яйца за консумация - с 24.7%, и пчелния мед - с 1.8%. По-ниски са цените на овчето мляко - с 6.5%, и козето мляко - с 8.1%.

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. увеличение е отбелязано само в цените на фуражните култури - с 29.4%, и на картофите - с 5.9%. По-ниски са цените на: зърнените култури - с 2.2%, техническите култури - с 6.3%, и плодовете - с 5.9%.

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. е отчетено увеличение в цените на: краставиците и корнишоните от открити площи - с 3.0%, салатите и марулите - с 13.2%, морковите - с 24.8%, зеления градински фасул - с 29.0%, пипера за прясна консумация - със 17.4%, дините - с 9.9%, ябълките - с 2.7%, сливите - с 10.3%, вишните - с 32.0%, и сеното от естествени ливади - с 51.5%. По-ниски са цените на: меката пшеница - с 1.4%, ечемика - с 4.6%, овеса - с 16.7%, неолющения ориз - с 24.3%, слънчогледа - с 15.6%, фуражния грах - с 30.0%, фасула за зърно - с 8.6%, зеления градински грах - с 14.3%, прасковите - с 13.1%, черешите - с 32.5%, орехите с черупки - с 20.4%, и люцерната за сено - с 5.5%.

В животновъдството през третото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. цените на живите животни се намаляват с 1.2%, а на животинските продукти се увеличават с 11.4%. По-ниски са цените на овцете - с 2.7%, и на домашните птици - с 4.8%. Увеличение е отчетено в цените на: едрия рогат добитък - с 2.4%, козите - с 10.4%, и свинете - с 0.6%. При животинските продукти се наблюдава увеличение в цените на кравето мляко - с 16.3%, и на кокошите яйца за консумация - с 9.9%. По-ниски са цените на: овчето мляко - с 10.3%, козето мляко - с 4.5%, и пчелния мед - с 6.5%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2017 г. се запазва почти без изменение - с 0.1% надравнището на същото тримесечие на предходната година и с 0.1% по-нисък спрямо 2016 година.

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на 2016 г. се увеличават единствено цените на електроенергията и горивата - с 1.3%. По-ниски са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.0%, минералните торове - с 0.6%, продуктите за растителна защита - с 0.9%, ветеринарномедицинските продукти - с 3.7%, и фуражите - с 0.9%.

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 3.6%. Намаляват цените на: посевния и посадъчния материал - с 2.2%, минералните торове - с 6.6%, продуктите за растителна защита - с 1.1%, ветеринарномедицинските продукти - с 3.7%, и фуражите - с 1.6%, сочат данните на НСИ. 

Публикувана в Бизнес

Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Селско, горско и рибно стопанство” - с 4.0%. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт за наетите лица по трудово и служебно правоотношение. Към края на септември 2017 г. работещите у нас намаляват с 30.1 хил., или с 1.3%, спрямо края на юни 2017 г., като достигат 2.31 милиона. Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство” - със 17.7%, „Култура, спорт и развлечения”- с 8.1%, и „Операции с недвижими имоти” - с 3.5%. 

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 22.1 и 17.0%.

В края на септември 2017 г. в сравнение с края на септември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение остават на същото ниво. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство” - с 4.0 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 3.7 хил., а най-голямо увеличение в „Административни и спомагателни дейности” - с 5.6 хиляди. И в процентно изражение намалението е най-значително в икономическа дейност „Селско, горско и рибно стопанство” - с 5.0%, а увеличението - в „Административни и спомагателни дейности” - с 4.9%.

Средната брутна месечна работна заплата за юли 2017 г. е 1 039 лв., за август - 1 008 лв., и за септември - 1 064 лева. През третото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e1 037 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2017 г. с 0.3%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Финансови и застрахователни дейности” - с 5.3%, и „Операции с недвижими имоти” - с 4.9%, а най-голямо увеличение е отчетено в дейност „Селско, горско и рибно стопанство” - със 7.5%, сочат данните на НСИ..  

Публикувана в Бизнес

Компания Yamaha презентира селскостопански дрон — YMR-01. Новото съоръжение е предназначено за внасяне на пестициди в полетата. Дронът ще влезе в продажба през 2018 година.

Селскостопанския отдел на компания Yamaha е известен с дистанционното управление на вертолетите Fazer и Rmax, които се използват за обработка на големи по площ полета. Дронът YMR-01 ще бъде в достъпен ценови вариант и ще може да разпръсква химикали над полета с площ до 10 хил. кв.м.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Почти една четвърт от БВП на Индия се формира от селскостопанска продукция. Тя е най-голямата аграрна страна в света. По данни на Министерството на земеделието на САШ, Индия е лидер по производствона мляко в смета (52,3%). Обемът на произведеното в страната мляко през 2016 година е 154 млн. т., в това число краве мляко – 68 млн. т. В сравнение с показателя от 2015 година ръстътв производството е почти 5%, а в сравнение с този показател през 2014 година – почти с –9%. По данни за 2016 година общото поголовие от едър рогат добитък в Индия е достигнало 67,5 млн. животни.

Индия е вторият след Китай производител на ориз (22,2%) и трети производител на пшеница в света (11,6%). Освен това страната произвежда много зеленчуци, плодове, орехи, тютюн.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес
Министрите на селското стопанство от Г-20 призоваха за намаляване на употребата на спорни антибиотици и за по-ефективно използване на водните ресурси.
Селското стопанство трябва да повиши своята производителност и да се отнася отговорно към ресурсите, призова германският министър на прехраната и земеделието Кристиан Шмит, цитиран от БТА.

Той и колегите му от Г-20 призоваха в изявление за навлизане на дигитализацията в сектора с цел получаване на по-точни метеорологични прогнози и по-ефективно използване на водата. 

Министрите се обявиха за по-устойчива употребата на водните ресурси, които се изчерпват бързо заради промените в климата, увеличаването на населението на Земята и нарастващите нужди на индустриализацията. 

Агенцията отбелязва, че Саудитска Арабия изобщо ще закрие аграрния си сектор, за да спести вода и вместо това ще внася необходимите й храни. 

Страните от Г-20 се ангажираха да намалят болестите по добитъка, но и да спрат ненужната употреба на антибиотици в селското стопанство. 

Германия е ротационен председател на групата тази година. 

Канцлерът Ангела Меркел иска да използва това като платформа за защита на многостранното сътрудничество. 

Руският министър на селското стопанство Александър Ткачов също участва в първата среща на Г-20 за годината, въпреки че има забрана за влизане в ЕС като част от санкциите срещу страната му заради конфликта в Украйна.

Домакинът Германия направи специално изключение за него.
Публикувана в Бизнес

Спад от 16.4% на доходите в селското стопанство през 2016 г. спрямо миналата година. Това покозват занните на първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство за смесения индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство за тази година.  Нетният опериращ излишък/смесен доход намалява с 4.5%, а нетният доход по факторни разходи - с 4.1%.

Крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2016 г. възлиза на 7 359.7 млн. лв., което е с 6.7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5.6%, и по-малко на спад в обемите - с 1.2%. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 956.6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3.5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5.7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2.4%. Продукцията в животновъдството е 1 744.5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14.3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите.

Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4 398.5 млн. лв., което е с 6.8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти поравно на спад в цените и в обемите.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2 961.2 млн. лв. и е с 6.6% по-ниска от 2015 година. Намалението се дължи изцяло на понижение в цените - с 8.8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите - с 2.4%.


[1]Смесеният индекс на дохода в селското стопанство се изчислява като номиналната стойност на показателя за 2016 г. се отнесе към номиналната му стойност през 2015 година.

[2]Базисните цени включват субсидиите по продукти и не включват данъците по продукти.Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство смесеният индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство през 2016 г. намалява спрямо 2015 г. с 16.4%. Нетният опериращ излишък/смесен доход намалява с 4.5%, а нетният доход по факторни разходи - с 4.1%.

Крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2016 г. възлиза на 7 359.7 млн. лв., което е с 6.7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5.6%, и по-малко на спад в обемите - с 1.2%. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 956.6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3.5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5.7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2.4%. Продукцията в животновъдството е 1 744.5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14.3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите.

Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4 398.5 млн. лв., което е с 6.8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти поравно на спад в цените и в обемите.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2 961.2 млн. лв. и е с 6.6% по-ниска от 2015 година. Намалението се дължи изцяло на понижение в цените - с 8.8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите - с 2.4%.


 
Публикувана в Бизнес

Дания, която е един от световните лидери в потреблението на биологични продукти, през 2020 г. смята да премине на 100% органични продукти.
За тази цел през 2015 г. беше одобрен Органичен плана за действие, предвиждащ по-нататъшно развитие и увеличаване производството на биологични продукти. Неговата цел е до 2020 г. да се удвои площта на биологично производство в сравнение с наличните за 2007 г.
Планът се състои от 67 точки, и отразява както активното въвеждане на методи за биологично земеделие, така и финансова помощ за производителите на тези продукти. Планирани са инвестиции в разработването на нови технологии и идеи, свързани с биологичното производство. Също толкова важно е да разработят програми за стимулиране на търсенето на органични продукти. За реализиране на този амбициозен проект е заделена впечатляваща сума от 53 млн. евро.
Ключова задача стояща пред правителството е привеждане към изпълнение на плана към колкото може повече частни земевладелци. За да имат интерес, на фермерите трябва да се покажат ползите от такъв преход. Ето защо от бюджета бяха отпуснати големи суми, за да се инвестират в изследвания в областта на биологичното производство, за програми за запознаване на населението с биологичните продукти и насърчаване на търсенето им. Отделно са заделени средства за консултиране на работниците от селскостопанския сектор, заинтересовани от прехода към производство на биологични продукти.
За да се подпомогне контролът по прехода, опазването и поддръжането на биологичното земеделие, както и за субсидиране на пилотни проекти, в периода 2015-2018 г. ще бъдат изразходвани 3,6 мил. евро.

Петър Кръстев

Публикувана в Агроновини

Финансирането за селското стопанство през 2017 г.  може да намалее с близо 11 млрд рубли до 202.95 млрд. рубли. Това е заложено в проектобюджета на страната, внесен за обсъждане в Държавната Дума. През 2016 г. финансирането на агроиндустрията бе на стойност от 214 милиарда рубли.

В сравнение с проектобюджета, публикуван от Министерството на финансите в началото на октомври, който предвиждаше 204.5 милиарда рубли, размерът на държавната подкрепа намалява с 1,6 милиарда рубли.
Според проекта за държавна програма за развитие на селското стопанство в периода 2013-2020 г. , са планирани 173.8 милиарда рубли, включително подпрограма "Развитие на клонове на селското стопанство" на стойност 69.6 милиарда рубли.
Държавната подкрепа се разпределя по пера: за подкрепа на доходите на фермерите се предвиждат 33.639 млрд. рубли, подпомагане на хектар обработваема земя  - общо 21.675 млрд. рубли и за увеличаване на производителността в млечното говедовъдство - 11.964 млрд. рубли.

Проектобюджетът за догодина предвижда да се заделят 3,05 млрд. рубли за пазарна подкрепа в търговията със суровини и храни и 94.050 млн. рубли за техническа и технологична модернизация, научни разработки, както и за внедряване на обещаващи иновативни проекти в селското стопанство.
Специална схема предвижда субсидиране на лихви по кредити за инвестиционни проекти в агросектора. За нея се предвиждат 11,5 милиарда рубли, а за за субсидиране на краткосрочни заеми - 5.1 милиарда рубли. Други 58,8 милиарда рубли са за компенсиране на преките разходи за изграждане и модернизация на ферми.

За финансирането на държавната целева програма за развитие на мелиорациите се планират около 8.7 милиарда рубли.

Първоначално федералната програма на Русия за развитие на селското стопанство в периода 2013-2020 г. предвиждаше финансиране в размер на 258 млрд. рубли през 2016 г., 300 млрд. рубли - за 2017 г, 324 млрд. рублиза 2018 г. и 337,8 млрд. рубли за 2019 год. Но в предложения за обсъждане и приемане от парламента на Русия проектобюджет показателите се променят съответно - 204,486 млрд. рубли за 2017 г., 197,957 млрд. рубли за 2018 г. и 194,055 млрд. рубли за 2019 год.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта