Стопанството на Лон Фрам с площ 123 000 дка в Зърнения пояс на щата Канзас дава представа как ще изглежда селското стопанство на САЩ: производство в големи количества, нови технологии и минимум работна ръка – изводи на авторитетния американски в. The Wall Street Journal

2. На полето

Зърненото стопанство на фермера Лон Фрам от градчето Колби, разположено в Зърнения пояс на равния като палачинка щат Канзас, се е ширнало на площ от 30 600 акра (над 123 000 декара). Кабинетът на 59-годишния фермер, от който започва репортажът на в. The Wall Street Journal, се намира в двуетажна офиссграда, над която хвърлят сянка няколко 80-футови стоманени контейнера със зърно. Пред картата на стопанството си Лон Фрам показва пачуърка от квадратни и кръгли полета с посевите си – царевица и пшеница. Те заемат близо 10 на сто от земеделската земя на областта Томас в щата Канзас и когато Лон се качва на самолета си Cessna Skylane, за да проконтролира посевите си от въздуха, той може да лети 30 мили, преди да стигне до края на нивите си. Стопанството на фермера е едно от най-големите в областта – средната му годишна реколта от царевица и пшеница запълва 4500 полуремаркета.

С безпристрастния език на статистиката

Големите стопанства, като тези на Лон Фрам, който изграждаше своето в продължение на десетилетия, процъфтяват в САЩ, независимо от най-дълбокия спад във фермерството от 80-те години насам – е изводът на в. The Wall Street Journal. Ниските цени на царевицата, пшеницата и на другите зърнени култури, които се задържаха в продължение на години вследствие на излишъците на зърно в световен мащаб, изхвърлиха дребните американски фермери от бизнеса.

3. Жътва на царевица погледната от самолета на Фрам

Стопанства с $1 милион или повече годишен обем на продажбите – което съставлява 4 на сто от общата сума, сега произвеждат две трети от селскостопанската продукция на страната, сочи статистика на Министерството на земеделието на САЩ (USDA). Промяната означава, че производството на храни все повече се съсредоточава в големите ферми, които са и по-добре финансово обезпечени. Така се подхранва един цикъл, в който размерът придобива все по-големи мащаби и предизвиква по-нататъшно преобразование на селското стопанство. По-дребните фермери се борят да разширят своите дейности, за да станат по-рентабилни. От друга страна, фермите-доставчици на дребните търговци и зърнените компании се намират под натиск, тъй като по-големите ферми се възползват от размера си, за да сключат по-добри сделки. Последните използват по-ефикасно машините и технологиите, предлагат по-добри цени за големите си доставки и успяват да запазят приходите си, като орязват посредниците.

С мисъл за ефикасността на всеки цент

Лон Фрам потвърди пред екипа на в. The Wall Street Journal, че всички решения в неговата ферма се вземат след обстоен анализ на ефикасността, получена от всеки цент и от добива от единица площ. „Винаги съм знаел колко далече мога да отида” – сподели той и допълни, че за повече от три десетилетия управление на фермата, независимо от сушите и колебанията в стоково-паричните отношения, той е имал една-единствена губеща година.

4. Прецизно земеделие в действие

Американският фермер е изчислил, че стопанство от неговия мащаб може да произвежда зърно на стойност между 10 и 15 милиона долара в една добра година. При такова количество продукция умело управляваните ферми могат да получат от 1 до 3 милиона долара печалба, дори в условия на ниски цени на реколтата.

Една типична по-малка ферма, която продава годишно зърно за $500 000, през последните три години е имала 5-процентов марж от печалбата или около $25 000, допълва картината Марк Ууд, икономист по земеделие със седалище в Колби от Асоциацията Kansas Farm Management.

История на фермата

Предците на Лон се заселват в градчето Колби, което сега наброява 5419 души, и се заемат със земеделие в далечната 1880 година. Лон Фрам поема управлението на фермата през 1986 година, след смъртта на баща си, покосен от сърдечен удар. Той наследява стопанство от 5600 акра (1 акър е равен на малко повече от 4 дка – б.ред.), което по онова време се е считало за голямо, но не и уникално за Канзас. Оттогава Лон използва всеки случай, за да разширява площите – най-напред, като убеждава роднините си да му преотстъпят земите си, и сетне – като използва печалбите от добрите години за покупки на земя. През 2013 г. той договаря най-голямата си сделка, като изкупува 7000 акра от свой чичо, който излиза в пенсия, и увеличава землището си с близо една трета. Тази пролет г-н Фрам взема под аренда други 480 акра, като се договори да купи още земи през есента.

8. Майкъл Джунеман работи за други фермери фермата му е малка 1

Земеделската демография също действа в полза на г-н Фрам

Средната възраст на американския фермер е 58 години. Младите хора напускат селските райони, а с течение на времето вятърът от полята издухва собствениците и техните наследници в градовете, понякога на стотици мили оттук. Местното училище е изгубило повече от една четвърт ученици през последните 20 години.”Една от причините за напускането на младото поколение е, че фермерите се нуждаят от все по-малко помощ. Модерните машини и технологиите, използвани от големите ферми, като например сензори в напоителните системи, намаляват нуждата от работници.

В областта Томас в Канзас, където аграрните икономисти изчислиха, че над половината от земите сега принадлежи на липсващи собственици, г-н Фрам се възприема като атрактивен стопанин. Не малко собственици се договориха с него за аренда на земите им, разчитайки на репутацията му на честен и надежден платец и добър стопанин.

Как оцелява дребният фермер на Колби

Окрупняването на фермерството е нож с две остриета и има пагубни последствия върху дребните фермери. Сред тях е 29-годишният Майкъл Джуенман. Той е израснал в семейна ферма близо до Колби, в която неговите родители със 160 акра земя едва издържат себе си, камо ли да могат да помогнат на сина си и на неговото семейство. През последните пет години Майкъл, вече семеен мъж, взема под аренда няколко малки парцела, наема машини и става от леглото по тъмно, за да балира собственото си сено. За да свърже двата края, той работи за други фермери и споделя, че през тези години синът му е израснал без него. „И все пак, споделя примирено младият и работлив фермер, откакто се помня, исках да се занимавам именно със земеделска работа.”

5. Фрам с Чесна инспектира имота си

Майкъл Джуенман има нужда от много повече земя, ако иска да се занимава с фермерство за себе си. Но закупуването на достатъчно акри изисква средства, които младият мъж просто няма. „Тази пролет даваха под аренда няколко много хубави участъци, покрай пътя до фермата на моя тъст. Но ги открих, след като г-н Фрам вече бе започнал да ги обработва. Тежко ми е, защото такава земя изпада много рядко, но очевидно собствениците предпочитат да се обръщат директно към големите „акули” – споделя с болка Майкъл, макар че не държи карез на г-н Фрам.

Много едри фермери плащат с налични пари арендата, за разлика от разплащане с част от реколтата, към която прибягват дребните фермери и излагат на известен риск собственика. Някои едри фермери предоставят подробни сведения за това как се грижат и как използват собствеността. Г-н Фрам например предлага мобилно приложение на собствениците на земя с множество данни, включително колко влага получават техните полета.

Двете страни на медала

Три четвърти от обработваемите земеделски земи на Америка се контролират от 12% от фермите – показват данни на Министерството на земеделието на САЩ. Броят на фермите с един и повече милиона приходи нарасна над два пъти в периода от 1992 до 2015 година, докато редиците на малките стопанства с доходи от $350 000 до $999 999 се намалиха с 5%, поради нарасналата възраст на фермерите и трудните за постоянни печалби времена. В доклада си от декември м.г. изследователи от земеделското министерство прогнозират, че консолидацията вероятно ще продължи.

10. Поглед към полята на Фрам от неговия самолет

Едно фермерско домакинство в Колби се нуждае от годишен приход най-малко от $50 000, за да върже бюджета си, твърди аграрният икономист Ууд, което трудно се постига от една малка ферма. Едрите фермери могат да покрият разходите си и да им останат пари за развитие, докато по-малките ферми трябва да водят борба за оцеляване.

Г-н Фрам пояснява, че от много време – от близо 15 години, е престанал да работи с местните кооперативи, а намира по Интернет по-добри цени за сделките си със семена и торове. Поръчаните от него семена и пестициди му се доставят в стоп анството с камиони. А когато дойде време да продава реколтата си, фермерът предпочита да общува с брокери, свързани с платформи за угояване на добитък или със заводи за производство на етанол, които могат да му дадат по-добри цени. Освен това Лон Фрам съхранява почти цялото си зърно в собствени зърнохранилища и управлява собствена товарителна станция, с което си спестява транспортни разходи и придобива по-голяма гъвкавост при продажбата на зърното на най-изгодни цени. „Кооперативите станаха място за пиене на кафе – твърди малко високомерно едрият фермер. – Те не могат да се променят бързо и да се борят с конкуренцията, която изисква да се въртиш на пета.”

Прецизно земеделие

Г-н Фрам, който има три висши образования в сферата на бизнеса и селското стопанство, е уверен, че неговата дейност процъфтява, защото държи сметка на ефективността на всяка крачка. Неговият 9-членен екип не се разделя с таблетите си – специалистите контролират системата за напояване на стотици мили и могат да я изключват, когато сензорите показват, че влагата е достатъчна. А когато тракторите навлязат в полетата, автоматизирани системи проследяват количеството и типа на семената във всеки ред, за да не се губят семена в неблагоприятна почва, например. Лон Фрам и неговият екип анализират данни, получени и от най-отдалечените сървъри, за да определят как може да се управлява машината по-ефективно или къде могат да се разпръснат по-малко торове. Тази година фермерът тестира автоматизирани капани, които предават данни за броя и типа на насекомите, унищожени от разпръскването на пестициди.

9. Майкъл в зърнохранилищетоработи и за други

Социални придобивки и спонсорство

Г-н Фрам съзнава добре, че едрите фермерски стопанства променят облика на обществото. И възприема дейността си като икономически двигател за Колби. Неговите сътрудници работят целогодишно, със здравни осигуровки и четири седмици отпуск. Най-дългогодишният щатен сътрудник е започнал работа при бащата на Лон преди 43 години. Собственикът предоставя като бонуси за прилежен труд океански круизи, а за възпитанието на чувствата отпуска на всеки по 1000 долара годишно, за да ги пожертва за благотворителност. „Тези работни места им предлагат по-високо качество на живот, отколкото ако се бяха пробвали сами във фермерството” – убеден е Лон Фрам.

Офисът на Лон Фрам разполага с роял, на който понякога фермерът в джинси и с беизболна шапка изпълнява джазови стандарти. Започнал със заеми от банката, сега той живее в голяма къща накрая на града, притежава две къщи за почивка в Денвър и Аризона и вила на брега на близко езеро. Спонсорира ежегодния областен фермерски панаир, поддържа училището в Колби, местното историческо дружество и обществената радиостанция.

6.Фрам в кабинета си той използва таблет и други технологии за да наблюдава

Милионерът Лон Фрам няма наследници и планира да създаде фондация със собственото си имущество, така че след смъртта му неговите служители да запазят работата си, а парите да се ползват за благотворителните фондове на града. „Имам основание да продължавам натрупванията. Главната ми грижа е нещата да се движат и след мен” – казва на сбогуване с екипа на вестника Лон Фрам.

Публикувана в Бизнес
Земеделието е един от най-силно покровителстваните сектори в световен мащаб. Дори активните подръжници на свободната търгови променят принципите си, когато става дума за селското стопанство. В съответствие с нормативните документи на СТО мерките за държавна подкрепа на земеделието се разделят на три категории .
"Кехлибарената кошница" включва различни продуктови дотации и субсидии, тоест мерките, които непосредствено изкривяват пазарната среда. Нейният размер се регулира от нормите на организацията и е предмет на международни дискусии.
В "Синята кошница"  са програмите, насочени към намаляване на производството, те също могат изкуствено да изкривяват конкуренцията, но по-непосредствено.
И накрая, "Зелената кошница" включва мерки, несвързани с финансирането на земеделските производители - отпускане на средства за развитие на инфраструктурата в селските региони, научни изследвания в аграрния сектор, ветеринарни дейности, екологични програми, падабряване на плодородието на почвите и т.н. Тази подръжка не се поддава на регулиране в рамките на международната търговия и може да се отпуска във всякакъв обем без специално разрешение.
Основният начин на протекционизъм се изразява в огромните субсидии
ЕС, САЩ и Япония ежегодно насочват в земеделието си десетки милиарди долари. Там нивото на държавната подкрепа достига до 35-40 на сто от стойността на земеделската продукция.
Класически пример на протекционизъм е случилото се на пазара на памук в САЩ през последното десетилетие. За да се подобри положението на 40 000 фермери, отглеждащи културата, правителството на САЩ отпуска огромни средства - 4 милиарда щатски долара субсидии. Препроизводството, дъмпингът от страна на националните производители и протестите на международните организации не промениха стратегията на американското правителство, която нанесе смъртоносен удар по памукопроизводството на Мали и други бедни страни по света, като постави под заплаха живота на над 3 млн. души в Западна Африка, зависещи напълно от производството на памук.
Освен това, за да защитят различни сегменти от селското си стопанство, някои страни поставят различни бариери пред вноса. Така например, данъците, митата и таксите върху вносните месни продукти във Финландия и някои продукти на растениевъдството в Япония достигат няколкостотин процента.
Използват се и различни немитнически бариери, като например фитосанитарни изисквания.
Субсидирането в развитите страни не е насочено към увеличаването на производството, а към това отрасълът да стане по-екологичен, а фермерите - по-благополучни. В САЩ, например, по линия на "Зелената кошница" се отделят 30 млрд. щатски долара. По данни на американските изследователи впечатляващият ръст на селското стопанство на страната през последните десетилетия на 50 % е осигурен благодарение на държавното финансиране на земеделската наука.
В същото време най-ефективните земеделски производители - тези в Австралия, Канада и Ново Зеландия работят прекрасно с минимални субсидии.
Публикувана в Бизнес

Индексът на цените на производител в селското стопанство за първото тримесечие на 2018 г. намалява със 7.4% спрямо същото тримесечие на 2017 година, съобщава Националният статистически ниститут (НСИ). Индексът на цените на продукцията от растениевъдството намалява с 11.2%, а на продукцията от животновъдството - с 1.2%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 1.5%, като намалението в растениевъдството е с 3.1%, а в животновъдството е отчетено увеличение с 1.2%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава намаление в цените на: зърнените култури - със 7.0%, техническите култури - с 15.6%, пресните зеленчуци - с 13.7%, и картофите - със 17.3%. По-високи са цените на фуражните култури - с 37.8% и на пресните плодове - с 31.9%. Намаление е отчетено в цените на: меката пшеница - със 7.5%, царевицата за зърно - с 8.9%, слънчогледа - с 18.6%, зрелия фасул - с 13.7%, оранжерийните домати - с 27.7%, оранжерийните краставици - с 4.8%, морковите - с 22.7%, и зрелия кромид лук - с 35.5%. Повишават се цените на: твърдата пшеница - с 28.8%, неолющения ориз - с 9.2%, рапицата - с 5.5%, царевицата за силаж - с 13.6%, ябълките - с 38.5%, и орехите с черупки - с 20.2%.

Спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава намаление в цените на живите животни - със 7.9%, и увеличение на цените на животинските продукти - с 3.0%. При живите животни намаление е отчетено в цените на: едрия рогат добитък - с 1.5%, свинете - със 7.0%, и домашните птици - с 11.5%. Увеличение отбелязват цените на овцете - с 0.9%. При животинските продукти най-голямо е увеличението в цените на кравето мляко - с 4.9%, и на кокошите яйца за консумация - с 8.0%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отбелязано в цените на: фуражните култури - със 7.4%, пресните зеленчуци - с 11.6%, и пресните плодове - с 33.2%. Спрямо 2017 г. цените на зърнените култури намаляват с 1.0%, на техническите - с 5.6%, на картофите - с 19.3%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 6.4%, а на животинските продукти се увеличават c 5.9%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отчетено в цените на: твърдата пшеница - с 12.9%, оранжерийните домати - с 12.7%, оранжерийните краставици - със 79.2%, и ябълките - с 41.1%. По-ниски са цените на: слънчогледа - с 8.9%, зрелия фасул - с 27.1%, морковите - със 17.8%, и зрелия кромид лук - с 34.2%.

В животновъдството през първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. намаление се наблюдава в цената на: едрия рогат добитък - с 8.4%, свинете - с 5.2%, козите - с 4.5%, и домашните птици - с 8.8%. По-високи са единствено цените на овцете - с 1.6%. При животинските продукти увеличение отбелязват цените на: кравето мляко - с 4.9%, овчето мляко - с 4.0%, и кокошите яйца за консумация - с 16.7%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2018 г. е по-висок с 0.6% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо 2017 година, отчита още статистиката.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на 2017 г. по-високи са цените на електроенергията и горивата и на продуктите за растителна защита - с 1.8%, и на ветеринарномедицинските продукти - с 0.3%. По-ниски са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.1%, минералните торове - с 1.2%, и фуражите - с 1.7%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 2.4%, а на продуктите за растителна защита - с 1.4%. Намаляват цените на посевния и посадъчния материал - с 0.8%, и на фуражите - с 1.0%.

Цената на производител в селското стопанство е цената, която земеделското стопанство получава за продадените от него селскостопански продукти/живи животни, уточняват от НСИ. Тя се отчита на първия пазарен етап от движението на стоките - „цена от производителя за пазара“. Цената на производител не включва получените от стопанството субсидии върху селскостопанските продукти/животни, транспортните разходи и данъците. ДДС също се изключва при формирането на цената.

Изследването за цените на стоките и услугите за текущо потребление, използвани в селското стопанство (Input I), се осъществява чрез провеждането на пет наблюдения, в рамките на които се наблюдават цените на:

  • минералните торове;

  • фуражите;

  • продуктите за растителна защита;

  • ветеринарномедицинските продукти;

  • посевния и посадъчния материал.

Наблюдаваната цена е цената, която купувачът действително е платил за средствата за закупуването на стоките и услугите за текущо потребление. Тя включва данъците и таксите и изключва субсидиите (ако има такива) и приспадаемия ДДС.

Публикувана в Новини на часа

В Добричка област най-много инвестиции за придобиване на дълготрайни материални активи в икономиката са направени в селскостопанския сектор - 99 700 000 лева, съобщават от териториалното статистическо бюро - Североизток обобщените данни за 2016 година. Общо направените разходи във всички сектори достигат 293 700 000 лева като се отбелязва спад с 24.7 на сто в сравнение с предходната година.
Вторите по обем инвестиции в размер на 66 000 000 лева са направени в сектора на услугите - търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети,транспорт, складиране и пощи,хотелиерство и ресторантьорство.
Статистиците отбелязват, че през годината се наблюдава промяна в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове в сравнение с 2015-а.

Отчетено е увеличение на инвестициите за закупуване на земя - с 4.9 пункта. Нарастват и извършените разходи - с 3.2 пункта, за сгради, строителни съоръжения и конструкции, транспортни средства. В същото време намаляват с 2.6 пункта инвестициите за машини, производствено оборудване и апаратура.
Публикувана в Бизнес

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 1.9%, като намалението в растениевъдството е с 3.4%, а в животновъдството е отчетено увеличение с 6.8%., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).  Индексът на цените на производител в селското стопанство за третото тримесечие на 2017 г. се увеличава с 3.6% спрямо същото тримесечие на 2016 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава с 2.3%, а на продукцията от животновъдството - с 10.9%. 

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в цените на: зърнените култури - с 2.7%, пресните зеленчуци - с 19.0%, и на картофите - с 15.2%. Намаление е отчетено в цените на техническите култури - с 2.5%. В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. по-високи са цените на: меката пшеница - с 4.3%, ечемика - с 3.3%, соята - с 9.1%, лавандулата (зелена маса) - с 42.1%, оранжерийните домати - с 5.4%, доматите от открити площи - с 28.1%, салатите и марулите - с 13.1%, оранжерийните краставици и корнишони - с 10.0%, зрелия кромид лук - с 15.4%, пипера за прясна консумация - с 11.1%, фасула за зърно - с 5.7%, и десертното грозде - с 21.9%. Намаление се наблюдава в цените на: царевицата за зърно - с 4.4%, неолющения ориз - с 15.2%, слънчогледа - с 11.2%, фуражния грах - с 19.1%, прасковите - с 15.3%, черешите - с 3.0%, и орехите с черупки - със 17.4%.

Спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в цените на живите животни - със 7.1%, и на животинските продукти - с 13.0%. При живите животни увеличение е отчетено в цените на: едрия рогат добитък - с 9.2%, овцете - с 5.7%, козите - с 11.7%, и домашните птици - с 16.3%. По-ниски са единствено цените на свинете - с 2.4%. При животинските продукти се увеличават цените на: кравето мляко - със 17.3%, кокошите яйца за консумация - с 24.7%, и пчелния мед - с 1.8%. По-ниски са цените на овчето мляко - с 6.5%, и козето мляко - с 8.1%.

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. увеличение е отбелязано само в цените на фуражните култури - с 29.4%, и на картофите - с 5.9%. По-ниски са цените на: зърнените култури - с 2.2%, техническите култури - с 6.3%, и плодовете - с 5.9%.

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. е отчетено увеличение в цените на: краставиците и корнишоните от открити площи - с 3.0%, салатите и марулите - с 13.2%, морковите - с 24.8%, зеления градински фасул - с 29.0%, пипера за прясна консумация - със 17.4%, дините - с 9.9%, ябълките - с 2.7%, сливите - с 10.3%, вишните - с 32.0%, и сеното от естествени ливади - с 51.5%. По-ниски са цените на: меката пшеница - с 1.4%, ечемика - с 4.6%, овеса - с 16.7%, неолющения ориз - с 24.3%, слънчогледа - с 15.6%, фуражния грах - с 30.0%, фасула за зърно - с 8.6%, зеления градински грах - с 14.3%, прасковите - с 13.1%, черешите - с 32.5%, орехите с черупки - с 20.4%, и люцерната за сено - с 5.5%.

В животновъдството през третото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. цените на живите животни се намаляват с 1.2%, а на животинските продукти се увеличават с 11.4%. По-ниски са цените на овцете - с 2.7%, и на домашните птици - с 4.8%. Увеличение е отчетено в цените на: едрия рогат добитък - с 2.4%, козите - с 10.4%, и свинете - с 0.6%. При животинските продукти се наблюдава увеличение в цените на кравето мляко - с 16.3%, и на кокошите яйца за консумация - с 9.9%. По-ниски са цените на: овчето мляко - с 10.3%, козето мляко - с 4.5%, и пчелния мед - с 6.5%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2017 г. се запазва почти без изменение - с 0.1% надравнището на същото тримесечие на предходната година и с 0.1% по-нисък спрямо 2016 година.

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на 2016 г. се увеличават единствено цените на електроенергията и горивата - с 1.3%. По-ниски са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.0%, минералните торове - с 0.6%, продуктите за растителна защита - с 0.9%, ветеринарномедицинските продукти - с 3.7%, и фуражите - с 0.9%.

През третото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 3.6%. Намаляват цените на: посевния и посадъчния материал - с 2.2%, минералните торове - с 6.6%, продуктите за растителна защита - с 1.1%, ветеринарномедицинските продукти - с 3.7%, и фуражите - с 1.6%, сочат данните на НСИ. 

Публикувана в Бизнес

Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Селско, горско и рибно стопанство” - с 4.0%. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт за наетите лица по трудово и служебно правоотношение. Към края на септември 2017 г. работещите у нас намаляват с 30.1 хил., или с 1.3%, спрямо края на юни 2017 г., като достигат 2.31 милиона. Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство” - със 17.7%, „Култура, спорт и развлечения”- с 8.1%, и „Операции с недвижими имоти” - с 3.5%. 

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” - съответно 22.1 и 17.0%.

В края на септември 2017 г. в сравнение с края на септември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение остават на същото ниво. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство” - с 4.0 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 3.7 хил., а най-голямо увеличение в „Административни и спомагателни дейности” - с 5.6 хиляди. И в процентно изражение намалението е най-значително в икономическа дейност „Селско, горско и рибно стопанство” - с 5.0%, а увеличението - в „Административни и спомагателни дейности” - с 4.9%.

Средната брутна месечна работна заплата за юли 2017 г. е 1 039 лв., за август - 1 008 лв., и за септември - 1 064 лева. През третото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e1 037 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2017 г. с 0.3%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Финансови и застрахователни дейности” - с 5.3%, и „Операции с недвижими имоти” - с 4.9%, а най-голямо увеличение е отчетено в дейност „Селско, горско и рибно стопанство” - със 7.5%, сочат данните на НСИ..  

Публикувана в Бизнес

Компания Yamaha презентира селскостопански дрон — YMR-01. Новото съоръжение е предназначено за внасяне на пестициди в полетата. Дронът ще влезе в продажба през 2018 година.

Селскостопанския отдел на компания Yamaha е известен с дистанционното управление на вертолетите Fazer и Rmax, които се използват за обработка на големи по площ полета. Дронът YMR-01 ще бъде в достъпен ценови вариант и ще може да разпръсква химикали над полета с площ до 10 хил. кв.м.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Почти една четвърт от БВП на Индия се формира от селскостопанска продукция. Тя е най-голямата аграрна страна в света. По данни на Министерството на земеделието на САШ, Индия е лидер по производствона мляко в смета (52,3%). Обемът на произведеното в страната мляко през 2016 година е 154 млн. т., в това число краве мляко – 68 млн. т. В сравнение с показателя от 2015 година ръстътв производството е почти 5%, а в сравнение с този показател през 2014 година – почти с –9%. По данни за 2016 година общото поголовие от едър рогат добитък в Индия е достигнало 67,5 млн. животни.

Индия е вторият след Китай производител на ориз (22,2%) и трети производител на пшеница в света (11,6%). Освен това страната произвежда много зеленчуци, плодове, орехи, тютюн.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес
Министрите на селското стопанство от Г-20 призоваха за намаляване на употребата на спорни антибиотици и за по-ефективно използване на водните ресурси.
Селското стопанство трябва да повиши своята производителност и да се отнася отговорно към ресурсите, призова германският министър на прехраната и земеделието Кристиан Шмит, цитиран от БТА.

Той и колегите му от Г-20 призоваха в изявление за навлизане на дигитализацията в сектора с цел получаване на по-точни метеорологични прогнози и по-ефективно използване на водата. 

Министрите се обявиха за по-устойчива употребата на водните ресурси, които се изчерпват бързо заради промените в климата, увеличаването на населението на Земята и нарастващите нужди на индустриализацията. 

Агенцията отбелязва, че Саудитска Арабия изобщо ще закрие аграрния си сектор, за да спести вода и вместо това ще внася необходимите й храни. 

Страните от Г-20 се ангажираха да намалят болестите по добитъка, но и да спрат ненужната употреба на антибиотици в селското стопанство. 

Германия е ротационен председател на групата тази година. 

Канцлерът Ангела Меркел иска да използва това като платформа за защита на многостранното сътрудничество. 

Руският министър на селското стопанство Александър Ткачов също участва в първата среща на Г-20 за годината, въпреки че има забрана за влизане в ЕС като част от санкциите срещу страната му заради конфликта в Украйна.

Домакинът Германия направи специално изключение за него.
Публикувана в Бизнес

Спад от 16.4% на доходите в селското стопанство през 2016 г. спрямо миналата година. Това покозват занните на първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство за смесения индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство за тази година.  Нетният опериращ излишък/смесен доход намалява с 4.5%, а нетният доход по факторни разходи - с 4.1%.

Крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2016 г. възлиза на 7 359.7 млн. лв., което е с 6.7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5.6%, и по-малко на спад в обемите - с 1.2%. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 956.6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3.5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5.7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2.4%. Продукцията в животновъдството е 1 744.5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14.3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите.

Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4 398.5 млн. лв., което е с 6.8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти поравно на спад в цените и в обемите.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2 961.2 млн. лв. и е с 6.6% по-ниска от 2015 година. Намалението се дължи изцяло на понижение в цените - с 8.8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите - с 2.4%.


[1]Смесеният индекс на дохода в селското стопанство се изчислява като номиналната стойност на показателя за 2016 г. се отнесе към номиналната му стойност през 2015 година.

[2]Базисните цени включват субсидиите по продукти и не включват данъците по продукти.Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство смесеният индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство през 2016 г. намалява спрямо 2015 г. с 16.4%. Нетният опериращ излишък/смесен доход намалява с 4.5%, а нетният доход по факторни разходи - с 4.1%.

Крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2016 г. възлиза на 7 359.7 млн. лв., което е с 6.7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5.6%, и по-малко на спад в обемите - с 1.2%. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 956.6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3.5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5.7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2.4%. Продукцията в животновъдството е 1 744.5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14.3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите.

Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4 398.5 млн. лв., което е с 6.8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти поравно на спад в цените и в обемите.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2 961.2 млн. лв. и е с 6.6% по-ниска от 2015 година. Намалението се дължи изцяло на понижение в цените - с 8.8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите - с 2.4%.


 
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта