300x250 static

До края на годината министерството на земеделието ще приема предложения по промените в Закона за селскостопанската академия, предвиждащи преструктуриране на опитните станции и бюджетна самостоятелност на академията. В предложенията е записано, че академията става бюджетна организация в системата на министерството на земеделието.

Според проекта Селскостопанската академия ще съставя, изпълнява и отчита бюджета като част от консолидираната фискална програма по реда на чл.13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, се посочва в проекта. В мотивите към закона е записано още, че липсата на фиксиран разходен таван ще доведе до възможност за значително увеличение на собствените приходи и управление на паричните средства на академията. Аксо сега годишно приходите са малко над 6 милиона лева, то при новата структура се очаква годишно в бюджета на научната институция да влязат 12 милиона лева.

Най-голямата промяна е свързана с опитните станции, които се обединяват под ноша шапка - „Научно-производствен център“, който ще бъде юридическо лице със статут на държавно предприятие по Търговския закон.

В неговия състав ще влязат опитните станции по земеделие – Видин; по земеделие – Лом; по кайсията и земеделието – Силистра; по земеделие – Търговище; по земеделие – Лозница; по земеделие – Хан Крум; по лозарство и винарство – Варна; по земеделие – Поморие; по земеделие – Средец; по земеделие – Сливен; по тютюна – Хасково; по земеделие – Кърджали; по лозарство – Септември; по картофите – Самоков; по земеделие – Ямбол и Системата за агропазарна информация САПИ – София.

Държавното предприятие „Научно-производствен център“ е универсален правоприемник на тези станции и встъпва в правата и задълженията си в едномесечен срок от приемането на правилника по на законовите промени.

Според измененията от 1 април 2018 г. държавното предприятие Опитна станция по бубарство и земеделие – Враца се преобразува в Научен център по бубарство – Враца към Селскостопанската академия. Опитната станция по соята в Павликени се преобразува в Научен център по соята – Павликени, Опитната станция по поливно земеделие в Пазарджик става Научен център по поливно земеделие.

Опитната станция по животновъдство и земеделие в Смолян се преобразува в Научен център по животновъдство и земеделие.

Също от първи април 2018 г. се преобразуват и Експериментална базата – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен в научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен.

Същото се отнася и за Експериментална база – държавно предприятие към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян, която се преобразува в научно звено – експериментална база към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян.

Публикувана в Бизнес

Партизанщината приключи. Ще предложим финансирането от страна на държавата да бъде по един малко по-особен параграф, който да даде възможност на самата академия да управлява своите средства, заяви новият председател на аграрната научна организация за проф. Васил Николов

  • Проф. Николов, поехте поста ръководител на Селскостопанската академия в трудно време за старата институция с богата история и бедно настояще. Каква е визията Ви за бъдещето на академията?

  • Моята идея и моята визия, която миналата седмица изложих пред министъра на земеделието и той я подкрепи, това е запазването на Селскостопанската академия като единен, мощен, силен център за развитие на аграрната наука в страната, за развитие на иновации. Според мен партизанщината и представата, че академията трябва да бъде разделена, да бъде разрушена, да останат няколко института, които са силни, а другите да преминават към различни ВУЗ-ове, приключи и оттук нататък работим за единна, силна академия.

  • Предвиждате ли преструктуриране, т.е. сливане или дори закриване на институти в рамките на Селскостопанската академия?

  • В момента – не. Нека постепенно станат нещата. Засега не искаме да сливаме звена. Самото сливане е безсмислено. Било е предвидено създаване на някакви центрове, но да вземем за пример Пловдив. Там имаме пет института - овощарски институт, институт „Марица“, института в Садово за зеленчукопроизводство, които имат име, разпознаваеми са като такива. Какво печелим като обединим институтите под една обща шапка, за да спестим една директорска заплата? Няма нужда от такова нещо. Ние страдаме от липсата на кадри в академията. Само за последните няколко години от над хиляда човека, са останали половината. Обединение ще стане на основа на тематика.

  • Какво на практика означава това?

  • Примерно за всички институти, които се занимават с твърда пшеница, създаваме работна група и тя работи по проекти. Това разбирам под обединение, а не просто формално сливане на един институт с друг.

  • Казахте, че един от най-силните звена в селскостопанската академия е Добруджанският земеделски институт край Генерал Тошево. Каква ще е неговата съдба?

  • В момента искаме да направим следното нещо. Да предложим финансирането на Селскостопанската академия от страна на държавата да бъде по един малко по-особен параграф, който да даде възможност на самата академия да управлява своите средства. На среща с директорите на научните институти в рамките на Селскостопанската академия казах, че основната част от парите, които изкарва всеки институт, трябва да остават в него. Но в момента парите, които се изкарват, се централизират и след това се разпределят в рамките на академията. Разбира се, след като сме единна структура, такова преразпределение ще има, но трябва да се знае на практика къде отива всеки лев. Примерно ако Добруджанският институт тази година има определена печалба, тъй като реализира значителен брой научни продукти, нови технологии, нови сортове и т.н., тогава част от тази печалба може да се заделя в общ фонд за развитието на академията.

  • Какъв процент от печалбата трябва да се заделя за този фонд?

  • Може да е 10-15 или 20 процента, това ще го определим по-късно. Но останалите пари да има възможност да остават в самия институт, който да ги реинвестира, да може да се заплаща адекватно на хората, които създават тази печалба.

  • В какъв период от време може да стане тази промяна във финансовата организация на Селскостопанската академия?

  • Нашето желание е тази промяна да стане при гласуването на Закона за държавния бюджет за 2018 г. Вече сме разговаряли по въпроса с ръководството на земеделското министерство. Знаете, че няколко пъти се предлага закон за Селскостопанската академия, той стига до някъде и се връща, но доколкото знам, по този член в миналия парламент е имало консенсус. Ако това не се случи, академията ще продължава да вегетира, а на нас не ни се иска това. Един от първите институти, който посетих на новия си пост, е Добруджанският. Обиколих половината полета и видях какво има. Аз продължавам да казвам, че имаме прекрасни сортове и продукти, които са наследени от години и ще ви кажа, че ми направи страхотно впечатление когато колегите представят своите продукти, казват: Това са моите сортове, а това са сортове, които съм наследил от еди-кой си професор. Тази приемственост я няма в много научни институти. Ние не обичаме да създаваме школи, не обичаме да градим приемственост, защото искаме всичко да започва и да свършва с нас. В добруджанския институт аз видях тази школа.

  • Има ли проблем сега със заплащането на научните работници в системата на Селскостопанската академия?

  • Не, няма проблем със заплатите. Само че е трудно да говорим за заплати, когато 60% от хората в академията са с минимална работна заплата, разбирате за какво говорим. Ако реализираме тази първа крачка, за която ви казах, това ще даде възможност да се заплаща на тези колективи, които разработват качествени продукти. Би трябвало в академията да има една заплата по отношение на специалиста, на асистента, на доцента, на професора във всички институти. Оттам нататък всичко, което идва от реализацията на научни продукти, една част трябва да се реинвестира в института, а другата - да се даде на колективите. Това е предвидено в новия закон за Селскостопанската академия.

  • Колко са звената в Селскостопанската академия в момента?

  • Академията има 25 института и 19 държавни предприятия.

  • Какво може да се промени по отношение на държавните предприятия, за да бъдат и те печеливши?

  • Броят на държавните предприятия трябва да бъде намален, което не значи, че те ще бъдат закрити. Най-вероятно ще бъдат обединени в едно предприятие, което да изпълнява функциите, които са им възложени. В момента има силна разпокъсаност, липса на координация между отделните звена.

  • Какви други промени се предвиждат в проектозакона за Селскостопанската академия?

  • На този етап считам, че трябва да се реализират отделни компоненти от този закон. Това е първото нещо, което ще ни даде възможност да функционираме нормално. От отчетите виждам, че държавното субсидиране на Селскостопанската академия годишно възлиза на около 20 млн. лв. и това, което институтите допълнително изкарват със собствения си потенциал, е някъде към 15 млн. лв. Аз търсех структура, която е близка до нашата и такава видях в ИНРА във Франция. Няма да се сравняваме с Франция, но там субсидията е 800 млн. евро на година, от които 93% е публично финансиране, т.е. идва от държавата. Казвам това, защото наскоро при обсъждане на проблемите в Селскостопанската академия „виден специалист“, разбира се не по земеделски науки, е издигнал лозунга, че научно-приложните институти в академията трябва да преминат към самофинансиране, което щяло да повиши тяхната конкурентноспособност. Това е пълна глупост – няма държава в света, която да не подкрепя своята наука. Помислете какво е държавното финансиране към академията в момента – 20 млн. от общо 35 млн. лв. Никъде няма такова нещо по света.

  • Проф. Николов, ще успеете ли с тези реформи да върнете младите хора в научните институти в България?

  • Във всички институти, които посещавам, това е задача №1, която поставям. Но искам да кажа следното нещо – в момента образованието в по-голямата си част е регионално, за огромно съжаление. Един аграрен университет в Пловдив, който имаше традиции в създаването на агрономи, през 40-те години изграждаше кадри за цялата. Но сега и във Варна има филиал, и в Шумен и не знам още къде. Така хората, които искат да се обучават, отиват там, където е най-близо. Аз призовавам институтите – ако те искат да имат собствени кадри, трябва сами да намерят тези млади момчета и момичета, да ги изучат и ако трябва да им дадат стипендии, да плащат държавните такси, да сключват договори, както преди време. Тези хора после трябва да се върнат да работят 1-2-3 години в института и тогава хората с афинитет към науката да бъдат стимулирани да останат. Но в момента, при една докторантска стипендия от 500 лв. и заплата на асистент под 600 лв., е много демотивиращо да се работи в институт.

  • Вие какво предлагате като заплащане на първо време?

  • Ако може да се разреши въпросът с възнаграждението на колективите, които разработват дадени продукти, мисля, че ще се разреши и въпросът с младите хора. Но без тях няма как да се случи някаква промяна. Обикаляйки институтите, виждам че имаме както много ценни корифеи, които имат желание да помагат, имаме и много качествени хора, които остават, но е пропуснато едно средно звено. Както знаете, Селскостопанската академия е оставена да вегетира в рамките на десетилетия. Трудно може да говорим за статистика, но около 25-27% са младите асистенти, но друг е въпросът дали те са съвсем млади хора.

Публикувана в Бизнес

Въпреки че отдавна браншовите организации предизвикват Селскостопанска академия за съвместна договорна работа по най-практични земеделски проекти и иновации, досега тази връзка между науката и практиката се оценява от фермерите като скъсана.

Новият програмен период на Общата селскостопанска политика обаче я заложи като приоритет в съвместната работа между фермери и институти за 2014-2020 г. На това бе посветен българо- полски форум.

Единствено с общите усилия на научната мисъл и солидната й връзка с практиката ще можем да осигурим развитието и просперитета на селското стопанство и селските райони у нас, заяви зам.-председателят на Селскостопанска академия проф. Лазар Козелов при откриването на Българо-полската научна конференция за промени и перспективи в селските райони и в селското стопанство в България, Полша и в други страни от ЕС.

Директорът на полския институт във Варшава проф. Анджей Ковалски пък предупреди, че не е нужно да се повтарят грешките и да се разбиват врати, които вече са отворени", а да се работи по новому.

А директорът на Инситута по аграрна икономика доц. Димитър Николов представи изследователски проект, анализиращ приложението на иновациите в малките земеделски стопанства, където ключов фактор ще бъде връзката между научните звена и бизнеса с практиката.

Публикувана в Бизнес

Днес, 04 юни 2014 г., председателят на парламентарната комисията по земеделие и храни проф. Светла Бъчварова и председателят на Комисията по образование и наука Ваня Добрева внесоха в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия. Вносители на документа са още 23 –ма народни представители от различни парламентарни групи от 42-то Народно събрание.

С промените в Закона Селскостопанска академия ще придобие статут на първостепенен бюджетен разпоредител. Това е жизненоважно за оцеляването и бъдещето развитие на аграрната наука в България, заяви председателят на институцията доц. Христо Бозуков. Той допълни, че Академията трябва да стане автономна организация за научни изследвания, приложна, обслужващо-спомагателна и образователна дейност. Тези промени са отговор на  нарастващите  обществени потребности от модерно развитие на селското стопанство, въз основа на повишаване нивото на научния потенциал и реално прилагане на ефективна държавна политика в областта на земеделието.

Със законопроекта се въвежда изискването за отчетност на постигнатите резултати и ефективността на вложените средства. ССА се задължава не само да съставя годишен отчет за своята дейност, което тя прави и сега, но  и да представя този отчет всяка година пред Министерския съвет. Така ще се осигури прозрачност и контрол върху ефективността на публичните средства, инвестирани в Селскостопанската академия.

Следващата основна промяна е свързана с въвеждане на принципите на академичност и вътрешна автономност.  Предвижда се досегашният ред за назначаване на председателя на ССА да бъде променен и изборът на председател на ССА да става от Общо събрание на академичния състав на академията. В законопроекта се разписват основните правомощия на Общото събрание на академичния състав, на Управителния съвет и Председателя на ССА Дейността на всички останали ръководни и изпълнителни органи за управление, включително в основните научни звена, ще бъдат подробно конкретизирани в Устав на ССА.

Измененията на закона ще спомогнат за създаване на качествени продукти и ще мотивират младите учени да разгърнат кариерното си развитие. Ще могат да се осъществят и сериозни проекти, които ще допринесат за задоволяване на високия интерес, който съществува и в момента към постиженията на аграрната наука, убеден е доц. Бозуков.

Публикувана в Новини на часа

За реколта 2014 г. институтите и опитните станции към Селскостопанска академия са увеличили с над 5 500 дка заложеното семепроизводство. Това съобщи председателят на научната институция доц. Христо Бозуков, предават от Академията. Най-голям ръст е отчетен при площите с мека пшеница. Миналата есен са заети 16 981 дка хлебно зърно за посев, което е с 5 300 дка повече в сравнение с 2012 г., когато са засети 11 619 дка.

Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево е водещ в селекцията и семепроизводството на зърнено-житни култури в България. Той разполага с площи от над 22 000 дка. От тях за реколта 2013 бяха ангажирани 7 125 дка, в които са произведени около 2 500 тона базови семена от основните селекции – пшеница, ечемик и тритикале. Въпреки, че това количество беше с около 20% – 30% повече, в сравнение с 2012 г., семената за посев не стигнаха за всички желаещи. За да задоволят търсенето за кампания 2014 г., учените от Института са увеличили площите с пшеница за семепроизводство със 713 дка – до 7 838 дка. Има огромно търсене на сортовете „Енола”, „Кристи”, „Драгана”, и „Киара”.

Учените от Института по полски култури в Чирпан са засели 1 493 дка повече с мека и 412 дка с твърда пшеница за посев. Там се предлагат пет сорта зърно за макаронени изделия – „Прогрес”, „Виктория”, „Предел”, Деяна” и „Звездица”. Със близо 80 дка – от 170 на 249 дка са нараснали и площите с памук.

От Института по растителни генетични ресурси „К. Малков” (ИРГР) в Садово са засели със 186 дка мека пшеница повече – до 1462 дка. Предлагат се 12 сорта хлебно зърно. Най-новите селекции на учените са сортовете „Николай”, „Никибо” и „Гизда”.

В Селскостопанска академия са увеличени и площите за семепроизводство на зеленчуци, картофи, боб и грах, каза още доц. Бозуков.

Публикувана в Растениевъдство

Маргарита Цветанова
През октомври изпращаме първите образци на зародиши от типичните българските сортове култури в Глобалното хранилище за семена, известно още и като новия Ноев ковчег. Новината съобщи гл. ас. д-р Гергана Дешева, която отговаря за родната генбанка в Института по растителни генетични ресурси „Константин Малаков“ в Садово. Новият Ноев ковчег събира наследство за бъдещите поколения. Той се намира в най-северната част на Норвегия - зад Полярния кръг, в Северния ледовит океан. Там, скован от студ и обвит в мъгла, извисява снага архипелагът Шпицберген, известен и като Свалбард, който включва над 1000 острова. Ценната пратка ще замине по силата на споразумение между звеното към Селскостопанска академия и Министерство на земеделието и храните на Кралство Норвегия. Д-р Дешева обясни, че в момента учените уточняват с кураторите съдържанието на колекцията - и като брой култури, и като видове.
“Ще изпратим от почти всички видове култури - зърнено-житни, зърнено-бобови, технически култури. Първоначално говорим за 2000 - 3000 образци, като постепенно ще обогатяваме колекцията”, каза младата специалистка. Първи засега ще заминат специално изсушени семена от пшеница, ечемик, нахут, царевица, сорго, фасул, бакла, леща, вигна и секирче.
«Всъщност едва започваме нашата колекция. Имаме възможност да направим една от най-големите такива до 3-4 години”, каза още д-р Дешева.
По думите й страната ни изпраща изцяло български форми, към които в Норвегия интересът е изключително голям.
Пазим над 150
милиона образци
Над 150 милиона семена съхранява в леден сейф при минус 18°С Институтът по растителни генетични ресурси в Садово. Растителната генбанка на България е трета в света по богатството на образци от културни и диви растения след тези на Русия и Германия. 58 000 са видовете и сортовете, които се пазят при строги условия, а от всеки един има по 2500 семена, разказва д-р Дешева.
Българската генбанката обогатява фонда си от 1984 г., когато е създадена. През 2014 г. ще отбележи 30-годишната си история. Първите постъпили образци са на растителни видове от 1951 г. „Имаме генетичен материал както на културни растения, така и на диворастящи видове. Най-много са образците от triticum aestivum“, поясни д-р Дешева. Съхраняват се семена на билки и медицински растения, на фуражни, маслодайни, етерично-маслени, технически… и на всякакви видове култури, влезли в различни класификации. Тук има не само български видове, но и такива от непознати растения, постъпили по линията на международния обмен. Семена на дървесни видове не се пазят в Садово, но д-р Гергана Дешева информира, че аграрното министерство възнамерява да направи генбанка на горските видове.
Съвременният български Ноев ковчег се включва в системата за обмен на данни, наречена AEGIS. Това става с подписания през 2009 г. Меморандум за разбирателство за създаване на Европейската генбанка. Така националната ни съкровищница влиза с изграждането на т. нар.
„виртуална“ Европейска генбанка,
включваща Европейска колекция от „уникални образци“. Основната цел е свързана с подобряване на координацията за опазването на растителните генетични ресурси в Европа.
Казано образно, ако някога заради някакъв катаклизъм, предизвикан от хората, Земята или Космоса, се унищожат зелените съкровища на планетата, семената в малкото генбанки по света ще възстановят в значителна степен растителното разнообразие.
За да се запази кълняемостта
семената минават през няколко процедури. Първо се проверява процентът кълняемост на постъпилите образци, за да се види дали са достатъчно жизнени, за да оцелеят години наред. Ако пробата покаже, че той е над 90%, се преминава към следващата стъпка – намаляване на влагата в семената. Те се изсушават постепенно, докато водното им съдържание не падне до 3-5 процента. Процесът продължава 3-4 месеца.
След това семената – по 2500 от образец, се поставят в специална опаковка, от която се изтегля въздухът. Накрая се складират в генбанката. Методът на съхранение позволява семената да запазят свойството да се развият в растения и след 150 години. Сред най-дълголетните зародиши са тези на люцерната, а с най-слаба продължителност на съхранение са видовете, които съдържат повече мазнини.
Кълняемостта на семената се тества в Якобсенов апарат, обяснява д-р Дешева. Първата колекция образци се нарича работна или активна. Семенните образци, постъпили от чужбина, се изпитват в карантинен участък от научните работници в института в Садово. Създава се работна комисия, която трябва да прецени качествата им и доколко е ценен изпитваният генетичен материал, за да бъде консервиран в генбанката. Семената за работната колекция също се съхраняват при специални, макар и не толкова строги условия. В помещенията влажността е до 60%, а температурата – около 6° С.
Институтът по растителни генетични ресурси осъществява международен
безвалутен обмен на зародишна
плазма
Идеята е научният свят да си сътрудничи в мисията за опазване на природните богатства. Заедно със семенния материал, заделен за обмена, образците в генбанката стигат до 62 000.
Въпреки големия интерес към старите сортове и видове, семената са недостъпни за практиката. Производителите на лимец например имат желание да пробват качествата на някой от 90-те сорта, които се съхраняват в генбанката, но получават отказ. Единствено научни работници от сферата на земеделието и ботаниката, както и природозащитници могат са влязат в програмата на института за обмен на семена, уточни д-р Гергана Дешева.
Семената за дългосрочно съхранение са особено ценни с качествата, които носят родителите. Тук има сортове от културните видове, които вече не се срещат. Те най-често са ниско добивни, но притежават устойчивост към болести и силна енергия, с която издържат на неблагоприятни климатични условия. Ако генният материал не е в резултат на селекция, а е оцелял благодарение на естествения подбор, той не е просто ценен, а скъпоценен. И точно затова съхранението на зародишите на растения, които вече не се срещат, е особено важно.
Ежегодната издръжка на генбанката излиза около
2 милиона лева за Селскостопанска академия
Само за поддържане на отрицателните температури в хранилището, сметката за електроенергия е близо 6000 лева месечно. (В института има и резервен генератор, който се задейства автоматично при прекъсване на електрозахранването.)
До 2007 г. издръжката на генбанката се е поемала от държавния бюджет. Но вече седма година, тя тежи на финансите на Селскостопанска академия, които пък „олекват“ непрекъснато, за да стигнат абсолютния под тази година. В момента генбанката е едно от най-големите разходни пера на академията, чийто годишен бюджет е 24 милиона лева.
Световният трезор събира 4,5 млн.
семенни банки
Съвременият Ноев ковчег трябва да издържи на ядрена война и да запази разнообразието на природата за поколенията, защото видовете и без война изчезват. В Шпицберген над 93-метров тунел в планината води до площадка с 3 входа. Металните врати са стегнати в четири пръста лед, а той е заскрежен.Зад тях са трите зали на хранилището Global Seed Vault (трезор за семена от цял свят). Входът е висок 26 м. На огромен прозорец отгоре са налепени изрисувани пирамиди и огледала, а зад тях има прожектори.
Светят, за да се вижда портата отдалече от корабите в Баренцово море. От другата страна са бреговете на Норвегия и Русия. На по-малко от 1000 км на север е полюсът. Официално трезорът е открит на 26 февруари 2008 г. в присъствието на шефа на Еврокомисията Жозе Барозу.
“Хранилището побира 4,5 млн. семенни банки. Засега имаме 490 000, но ООН планира да прибере под покрив семената на всички растения, които са годни за консумация, обяснява Ула Вестенген. Този норвежец е човекът, който само три пъти в годината отваря вратата на хранилището, вкарва кутиите със семена и ги замразява. Той е единственият, който знае кодовете за достъп.
Построяването на хранилището струва 9,1 млн. долара.
По информация на World Food Program, организацията на ООН, която храни гладните и онеправданите в Третия свят, парите са изцяло платени от Кралство Норвегия. Уговорката е хранилището да е собственост на Норвегия, но семената да остават притежание на националните семенни банки на всички страни, които ги изпращат в Шпицберген. При нужда целият свят ще ги ползва.
Над 7000 растителни вида са били отглеждани в историята на човечеството. Днес фермерите се занимават с по-малко от 150. А едва 12 зеленчука присъстват в ежедневното ни меню. Всяко растение е източник на генетично многообразие. Например има повече от 100 хиляди вариации на ориза.
Семената се поставят в специални кутии или пакети за съхранение. Ниските температури и ограниченото наличие на кислород спират естествения метаболизъм на семената и ги предпазват от стареене. Вечно замръзналата почва и скали, под които е изкопано хранилището, поддържат жизнеността на семената дори и при липса на ток. Температурата в залите за съхранение е минус 18 градуса. Ако прекъсне електричеството, няма да се “стопли” повече от минус 3,5 - 4 градуса. Дори и глобалното затопляне да продължи със същите темпове, нищо няма да промени естествените температури под земята на Шпицберген.
Очаква се климатичните промени да задълбочат т.нар. “стрес в селското стопанство”. Имат се предвид новите болести по растенията, които ще засегнат фермерските райони. Предизвикващите затопляне въглеродни емисии донасят не само по-горещо време, но и причиняват зачестяване на сушите и наводненията. Три четвърти от биоразнообразието при растенията вече е окончателно загубено за последните 100 г., сочат данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). 80% от видовете царевица, отглеждани преди 1930 г., са заминали. В САЩ 94 на сто от видовете грах отдавна ги няма.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 01 Май 2014 10:48

Не подхвърлят и трохи за наука

23 млн. лв. е бюджетът на Селскостопанска академия. 100 млн. лв. държавна субсидия получиха тютюнопроизводителите.

Ангел Върбанов

Учените искат бюджет от 30 млн. лв. Само 7 млн. лв. допълнително, за да могат да функционират нормално. Известно е, че който не храни собствена наука, ще трябва да внася плодове и зеленчуци от чужбина. Днес практически никой не сее световноизвестните български сортове слънчоглед и царевица. Всичко е внос. А там са големите печалби. Навремето един български премиер, станал леко за присмех със своя руски акцент – Георги Атанасов, обичаше да казва: „Семената са електрониката на земеделието”. Демек, става дума за високоинтелектуален труд, който носи големи печалби.

Възниква въпросът, не разбира ли българското правителство и днешното ръководство на българското земеделие мястото на науката в земеделието? Днес българският учен е поставен на колене и е в унизителното положение да моли за нещо, което сам би могъл да изработи и да печели не само за себе си, а и за цялата страна. Не е тайна, че вървят приказки и се спрягат слухове за разпускане на Селскостопанска академия и приватизиране на нейните научни звена. Интересът според някои е основно към притежаваните от нея земи и други материални активи. Но на нас ни се струва, че огромен интерес има и към научните възможности на останалите, макар и малко, учени, към тяхното интелектуално богатство под формата на разработени и патентовани сортове. Няма никакво съмнение, че ако стане това, много бързо ще се намерят бизнесмени, които ще извадят необходимите пари, за да закупят отделните институти, които сега се водят за безперспективни.

Още повече не е тайна, че водещите специалисти от този институт вече са намерили добре платени места в световноизвестни западни фирми или във водещи български такива. Там получават добри заплати, но пък и разработените от тях нови сортове стават притежание на новите им собственици. Вие, представяте ли си какво би станало, ако държавата предостави на научните институти не 7 млн. лв., които са необходими само за заплати и за продължаване на мизерното им съществуване, а примерно 70 млн. лв.!

Зад стените на тези учреждения и в опитните полета все още витае духът на онези учени, създали преди години сорта Албена, който дори една водеща държава като Франция бе принудена да закупи, за да разработи собствените си сортове въз основа на него. Странна е тази късогледа правителствена политика. Държавата, която не храни собствени учени, ще купува техни разработки от чужбина.

Не сме против това да се помага на тютюнопроизводителите, въпреки че Европа не го приветства. В крайна сметка парите са национални, тоест държавата ги отделя от нашия залък, а не от залъка на европейския данъкоплатец, но пък е странно, че тютюнопроизводството за държавата се оказва по-приоритетно от науката.

Публикувана в Агроновини

Председателят на Селскостопанска академия доц. д-р Христо Бозуков: Зърнените и технически култури формират половината от приходите на селското стопанство

Албена Филипова
След влизането на България в ЕС под влияние на Общата селскостопанска политика производствената структура в селското стопанствосилно се промени. Вече има ясно очертани тенденции в развитието на отрасъла. Откроява се превесът на растениевъдството над животновъдството и се очаква в рамките на тази година съотношението да е 70 към 30. И през тази година секторите „Зърнени култури” и „Технически култури” ще имат доминиращото място, като заедно ще формират около 80 % от стойността на крайната продукция от растениевъдството и около половината от стойността на продукцията на цялото българско селско стопанство. Възможностите за подобряване на стопанските и финансовите резултати на зърнопроизводството ще се запазят и дори ще се разширяват. Площите със слънчоглед у нас достигнаха ниво между 700 и 800 хил. ха и изискванията за спазване на сеитбооборота няма да позволят да се запази тенденцията на нарастването им. Затова усилията трябва да са насочени към подобряване на агротехниката, повишаване на средните добиви и на качеството.
Не се очаква съществена промяна и в очертаната негативна тенденция на спад в площите и производството на
плодове и
зеленчуци,
което се дължи на незначителното равнище на подпомагане, ниското ниво на сдружаване, както и на проблемите с реализацията на продукцията. Спадът в зеленчукопроизводството се дължи главно на намаляване на откритите площи. Има намаление и на площите при почти всички овощни видове, същевременно се увеличава възрастта на насажденията. Производствените резултати в лозарството ще останат ниски. През последните години се наблюдава драстично намаление на лозовите масиви, като в същото време има увеличение на неподдържаните лозя извън лозарските стопанства, както и влошаване на възрастовата структура на лозята.
Животновъдство. Поради ниската осигуреност със земя, подкрепата за фермерите на база единица площ силно ощетява животновъдните стопанства.
Млечният сектор продължава
да се свива
през последното десетилетие, като това основно се отнася до броя на млечните животни и производството на мляко. Въпреки протичащата концентрация, преобладаващото производство остава предимно дребно и разпокъсано. Развитието на свиневъдството у нас показва макар и все още слаби, но негативни тенденции - продължава намалението както на броя на стопанствата, така и на броя на животните. Причините за това са свързани с високите цени на фуражите, разрешения безмитен внос, липсата на интеграция по вертикала на свързаните със свиневъдството дейности и сектори в икономиката. Променя се структурата на свиневъдните стопанства, като се увеличава делът на големите ферми, които имат по-големи възможности да отговорят на изискванията за безопасност и качество на продуктите, за хуманно отношение към животните, на санитарно-хигиенните норми и на изискванията за опазване на околната среда. Намалението на броя на птиците и производството на яйца е по-малко, което се дължи на запазване до голяма степен на промишления характер на птицевъдството. Положително въздействие върху сектора има и общата организация на пазара на птиче месо и яйца – мито върху вноса им от трети страни и експортни субсидии върху износа..
Тенденции
Произведената през отделните години обща селскостопанска продукция за периода след 2007 г. е с тенденция към увеличение. Нивото на брутната добавена стойност (БДС) по базисни цени също нараства, но с по-нисък ръст от стойността на крайната продукция. Наблюдава се неравномерно, но все пак забележимо намаление на нетната добавена стойност, главно като следствие от нарастването на междинното потребление и потреблението на основен капитал (амортизациите). Българското земеделие през последните години се обновява с навлизането на съвременни машини и оборудване, които от една страна, увеличават производството и намаляват производствените разходи, но от друга, увеличават постоянните разходи за амортизация.
Търговията със селскостопански стоки е от голямо значение за икономиката на страната, поради високият й дял във външнотърговския оборот и при формирането на търговския баланс. Делът на аграрния внос и износ до 2007 г. е относително постоянен, но в годините на членство в ЕС нараства. В последните години в износа на селскостопански стоки все по-голям дял заемат непреработените продукти, като три групи продукти дават 50% от селскостопанския износ - зърнено-житни, семена от маслодайни и тютюн. Преобладаването в износа на страната на непреработени продукти само от три стокови групи прави експорта силно зависим от конюнктурата на световните пазари.
Зърнопроизводството е единственият отрасъл в икономиката на страната, който през последните години (с изключение на 2007 г.) формира положително външнотърговско салдо. Това определя селското стопанства като жизнен отрасъл, способен да допринесе за изграждането на конкурентен и ефективен производствен и бизнес потенциал.
И през следващата година селското стопанство остава основен сектор за българската икономика и ще играе важна роля по отношение на заетостта, за осигуряване на продоволствието на населението, за снабдяването със суровини на свързани с него вторични производства и във външнотърговския оборот.
Предизвикателства
Българското земеделие ще продължи да се развива в условията на засилен конкурентен натиск в условията на единен европейски пазар. Основните предизвикателства са свързани главно със:
 модернизация на селскостопанското производство, която да позволи по-добро използване и запазване на естествените ресурси – земя, биоразнообразие и пр.;
 подкрепа за преобразуване на част от малките стопанства в пазарноориентирани ферми;
 подкрепа за консолидацията на стопанствата на млади фермери;
 диверсификация на стопанската дейност преди всичко в малките земеделски земеделските стопанства;
 подкрепа на инвестиции за посрещане на последиците от климатичните промени;
 развитие на селскостопанската инфраструктура – напояване, подобрения на земите, борба с ерозията и др., с цел нарастване на производителността и запазване на природните ресурси;
 създаване на групи на производителите с цел икономия от мащаба и приспособяване към пазарните изисквания;
 подкрепа на инвестициите в преработката, пазарната реализация и продуктовото развитие на селскостопански и горски продукти;
 стимулиране на вертикалната интеграция между земеделските производители на суровини и преработвателните предприятия;
 насърчаване на експорта към трети страни. По-пълно използване на европейските фондове за реклама на традиционни продукти на тези пазари;
 прилагането на по-гъвкава национална политика за субсидиране на земеделието в условията на ОСП на ЕС в новия програмен период (2014-2020 г.).
Перспективите са свързани с по-пълно използване на ресурсния потенциал и оползотворяване сравнителни предимства на българското земеделие - благоприятни почвено-климатични условия, сравнително добра осигуреност със земеделска земя, слабо замърсяване на земеделските земи, традиции и опит, производство на продукти със специфични местни характеристики и добри вкусови качества и др.
Перспективите за развитие
Развитието на сектор „Плодове и зеленчуци” е тясно свързано с решаване на проблемите с нелегалния внос, диференцирано подпомагане на екстензивни и интензивни култури, сериозна намеса от страна на държавата за поне частично възстановяване на разрушената хидромелиоративна система. При изготвянето на национална инвестиционна политика може да се даде приоритет на изграждане на нови овощни градини. Има реална възможност да се създадат нови лозови масиви с пазарно ориентирани винени сортове. Наред със спецификата на родните сортове, които притежават неповторимост и автентичност, само вина с гарантиран контрол на качеството имат шанс да намерят добро място на международните пазари. Задължително е въвеждането на системи за управление на качеството. Неизползвана възможност от българските винопроизводители е производството на значителни по обем качествени вина със Защитено географско указание и Защитено наименование за произход. Не липсват и перспективи за разширяване на площите с плодове и зеленчуци.
Животновъдният подотрасъл има потенциал да се развива, при условие че финансовата подкрепа продължи по линия на националните доплащания. Може да се използват схемите за специфично подпомагане за животни. Добра идея е нотифицирането на нова държавна помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните.

Публикувана в Коментари

До 2018 г. площите с царевица се очаква да нараснат с 5% спрямо 2012 г., сочи изследване на Института по аграрна икономика. Проучването обхваща следващия петгодишен времеви хоризонт и отразява динамиката на основните индикатори, засягащи петте основни култури в зърнения сектор – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. Площите с царевица се очаква да се увеличат поради относително по-добрата й рентабилност, в сравнение с останалите четири култури. Прогнозата е разработена по проект за изследвания в селското стопанство - САРА, финансиран от Фондация „Америка за България”. Това съобщи ръководителят на проекта доц. д-р Божидар Иванов.
По проекта CAPA са създадени иконометрични модели, отразяващи националната действителност за проектиране и изчисляване на важни показатели за развитието на основни сектори в земеделието на България. Данните се основават на актуална статистическа информация. Свързани са и с последните прогнози за движението на глобалните цени, производство и пазари, направени от Изследователския институт по храни и аграрна политика към Университета в Мисури.
От анализа на доц. Иванов става ясно, че до 2018 г. се очаква петте култури да останат водещи в растениевъдството. Следствие на изискванията за по-голяма екологична насоченост в Обща селскостопанска политика, е възможно засетите площи с тях да намалеят с около 1-2%.
Обемите на производство от петте култури ще нараства, което се преписва на обновяване на агротехниката, изтъкна доц. Иванов. По думите му, в прогнозите са взети предвид и възможни неблагоприятни засушавания. Анализът на валежите от 1970 година насам отчита, че през последното десетилетие има намаляване на високите дъждовни стойности, но все по-често се редуват по-добри с по-лоши години.
Цените на петте култури ще бъдат поставени под натиск, следствие на очакваните низходящи тенденции в глобален мащаб, подчерта доц. Иванов. Това се дължи на стабилизиране на зърнопроизводството и запазване на световното търсене. За България цените през настоящата година се очаква да са в рамките на около 270-290 лв. тон при пшеницата, ечемика и царевицата. Естествено, това силно зависи от състоянието на реколтата в глобален мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Селскостопанска академия (ССА) обяви днес имената на десет нови директори на научни институти в системата. Те са избрани след спечелен конкурс по утвърдените правила от Управителния съвет на ССА с протоколно решение РД-09-02/03.10.2013 г., сочи съобщението.

- Земеделски институт -Стара Загора – доц. д-р Стайка Станева Лалева 

- Институт по аграрна икономика – София – доц. д-р Димитър Николов Николов

- Институт по декоративни растения – София – проф. д-р Бистра Янева Димитрова – Атанасова

- Институт по животновъдни науки – Костинброд – доц. д-р Мая Миткова Игнатова

- Институт по земеделие – Кюстендил – проф. д-р Димитър Йорданов Домозетов

- Институт по полски култури – Чирпан – доц. д-р Нели Кирилова Вълкова

- Институт по растителни и генетични ресурси “К. Малков “- Садово – доц. д-р Тенчо Любенов Чолаков

- Институт по рибарство и аквакултури – Пловдив – проф. д-р Таня Атанасова Хубенова

- Институт по рибни ресурси – Варна – доц. д-р Даниела Петрова Георгиева – Клисарска

- Институт по тютюна и тютюновите изделия – с. Марково – доц. д-р Стефка Петрова Киркова – Хадзиниколау

По решение на Комисията за избор на директори в системата на Селскостопанска академия, на Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък не бе избран директор. Проф. Лилия Кръстева е назначена за временно изпълняващ длъжността, до провеждане на нов конкурс.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта