Сивото гниене по гроздето се причинява от гъба, която напада освен лозата и ягодите и малините. Явява се в хладна пролет по цветовете и дръжките на току-що оформени зърна и дори по нежните леторасти. Покрива ги със сив, плесенов налеп като предизвиква тяхното загиване.

По гроздето първите признаци на сивото гниене са светлокафявите петна по кожицата, която твърде лесно се свлича и месото се оголва.

Болестта напада гроздето през целия вегетационен период, дори и по време на гроздобера, когато има висока атмосферна влага и по-ниски температури, благоприятни за развитието му.

Най-подходящите моменти за пръскане са: след цъфтеж, преди да се затвори чепката, при прошарването (начало на зреене) на гроздето и 20 дни преди пълното узряване.

Публикувана в Овощната градина

Болестта сиво гниене по ягодата се изразява обикновено в загниване още на зелените плодове, но щетите се установяват при узряващите и зрелите. Причинител на болестта е гъба, която освен плодовете напада също листата, дръжките, цветните пъпки, венчелистчетата и стъблата.

При благоприятни условия през пролетта гъбата причинява първични заразявания. Най-голямата инфекция се осъществява през периода на цъфтежа на ягодите. В този период гъбата се развива много бавно и не дава видими признаци на болни растения. След това при влажни условия, гъбата напада развиващите се плодове. Само след няколко дни тя започва вторично заразяване със спори, което осигурява постоянно наличие на зараза през периода на плододаване и зреене. Най-важният фактор за развитието на болестта е влажността.

Химичната борба се извършва в определени фази от развитието на ягодите:

Първо пръскане - в началото на цъфтеж

Второ пръскане - непосредствено след цъфтежа.

Броят на пръсканията обаче зависи и от конкретните агрометеорологични условия.

Регистрирани ПРЗ са - Тирам 80 ВГ, Каптан 80 ВГ.

Пръсканията се прекратяват две седмици преди узряване на ягодите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В едно скорошно проучване, бразилски изследователи показаха ефективността на някои солеви разтвори, използвани за контрол на развитието на гъбата Botritis cinerea, причинителя на сиво гниене в десертно грозде след прибиране на реколтата.

Работата, извършена от изследователите Хамис Юсефа и Серхио Руфо Роберто е публикувана в научното списание Postharvest Biology and The Technology. Експериментите с използването на ин витро методи са показали, че солеви разтвори на калиев сорбат, калиев карбонат, калиев бикарбонат и ниска концентрация на калциев хелат може да затрудни развитието на мицела на Botrytis.
Полските тестове са проведени в град Парана (Paranà) в южната част на Бразилия, в област, която, подобно на Италия със своите климатични условия, предразполага към епифитотия сивото гниене по гроздето. Честотата на заболяването е била изследвана в два различни периоди: след един месец, по време на съхранение след прибиране на реколтата - при температура от около +2°С и една седмица след прибиране - при температура от около плюс 22°С
Проучването предвижда използването на солеви разтвори в 1% концентрация в три варианта:
1) обработка една седмица преди прибиране на реколтата;
2) потапяне на гроздовете в разтвор в периода след прибиране на реколтата;
3) предварителна обработка и обработка след прибиране на реколтата.
Всички варианти на експеримента показват намаляване на заболеваемостта в сравнение с контролата (без обработка). Сред солите, използвани за обработка преди беритба (вариант 1), най-голямата ефективност е установена при приложение на калиев бикарбонат, докато при вариант 2 (след прибиране на реколтата) най-ефективен се оказва калиевия сорбат.
Използваните соли, освен че не показват фитотоксичност при експериментални условия, нямат остатъчни токсични вещества в продукцията и са безопасни за потребителя. Ако се прилагат преди прибиране на реколтата, те могат да станат жизнеспособна алтернатива за намаляване развитието на сивото гниене по време на съхранението на десертното грозде.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Независимо, че се причинява от гъба, сивото гниене намира среда за развитие там, където не се създават условия за добро развитие на растенията.

За да намалите до минимум опасността от сиво гниене, спазайте следните правила:

  • Разположете растенията на оптимални разстояния едни от други – знаем че през зимата пространството е ограничено и на малка площ се струпват голям брой саксии. Това обаче повишава влажността на въздуха и не дава възможност за добро проветряване на растенията, а от там и условия за развитие на ботритиса.
  • През зимните месеци поливайте умерено цветятя – поливането по възможност трябва да се прави в подложките на саксиите или ако се прави отгоре, след отцеждане излишната вода от подложките се отстранява.
  • Голяма значение за устойчивостта на цветятя на сиво гниене има и торенето. Необходимо е през зимата да се прилага торене с фосфорни и калиеви торове, които благоприятстват оптималното развитие на растенията и повишават устойчивостта им към болести.
  • Поддържайте оптимална температура на въздуха в помещенията и проветрявайте всеки ден.
  • Избягвайте да нанасяте механични повреди по цветята – раните благоприятстват заразяване с ботритис.

При поява още на първи признаци отсиво гниене, направете третиране на цветятя с химични средства. Пръскането трябва да е с фина мъгла, без стичане на разтвор и се прави в преди обедните часове, за да може през деня разтвора да изсъхне. При силно нападение, със същия разтвор полейте и почвения субстрат в саксиите.

Петър Кръстев        

 

Публикувана в Цветарство

Като всички растения и цветятя в саксиите не са застраховани от нападение от болести и неприятели.

Най-често срещаното и опасно заболяване при саксийните цветя е сивото гниене. Причинител е гъба с името Botrytis. Болестта се развива интензивно при повишена влажност на въздуха или при силно повърхностно навлажняване на растенията в резултат на често поливане. Оптималната температура за развитие на патогена е 20-23° С, но той не спира да се развива и при температурен интервал от 0 до 30° С. Особено силно е развитието на заболяването при висока влажност и ниска температура, както и при наличие на ранички от механични повреди по цветятя.

Нападнатите от сиво гниене тъкани покафеняват, омекват и се покриват с обилен мръсносив гъбен налеп. Ботритисът се развива върху листа, листни и цветни дръжки, пъпки, цветове, грудки, т.е. напада всички жизнино важни органи на растенията. Това води до бързо загиване на растенията, ако не се вземат навременни мерки.

Голяма е групата на чувствителните на сиво гниене цветя. От него страдат сентполията (стайните теменужки), цикламата, стайните иглики, калата, мушкатото, бегониите, калцеоларията (чехълчето), каланхоето, импатиенса (циганчето), еуфорбията (коледната звезда) и други.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Познато ви е вредоносното гниене на зазряващите зърна при лозата. Опасността не е отминала. Културата е особено чувствителна спрямо заразяване при дъждовни условия от цъфтежа нататък. Заразяване може също така да се извърши при повреди от градушка или от други вредители (брашнеста мана, гроздови молци). Ако то се появи във фаза затваряне на гроздовете и в началото на зазряване или преди прибиране на реколтата може да причини сериозни щети до пълно унищожаване на гроздовете.

Основната стратегия за борба е в опазването на гроздовете и предпазване от повреди от други вредители. Листата около гроздовете трябва да бъдат отстранявани, при което се подобрява огряването и проветряването на гроздовете. Известни са различия в устойчивостта на отделните сортове и те се дължат на дебелината и анатомията на обвивката на зърната, както и на техния химичен състав. Сортове с по-слабо сбити гроздове се препоръчват в области, където заразяването обикновено е по-често. Прекомерно азотно торене и съответен прекомерен растеж на вегетативната маса трябва да бъдат избягвани.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Борбата срещу сивото гниене по ягодите включва агротехнически и химични средства за борба.

Мулчирането на почвата и редовното унищожаване на растителните остатъци спомагат за намаляване степента на поява на болестта. Ограниченото използване на азотни торове също допринася за ограничаване на сивото гниене. За да се избегне инфектирането на стъблата, разсадът трябва да се засажда на оптимална дълбочина, а не твърде дълбоко.

Химични мерки включват третиране с подходящи фунгицциди в определени фази от развитието на ягодите:

. първо пръскане - в началото на цъфтеж;

. второ пръскане - непосредствено след цъфтежа.

Броят на пръсканията зависи от конкретните агрометеорологични условия.

Установена е появата на устойчивост на сивото гниене както към системните, така и към контактните фунгициди, затова те трябва да се редуват.

Разрешен за борба със сивото гниене по ягодата е Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2 % .

Спазвайте стриктно карантинният срок на използваните препарати. Пръсканията се прекратяват две седмици преди узряване на ягодите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Сивото гниене е икономически най-важната болест по ягодите. Болестта се изразява обикновено в загниване още на зелените плодове, но щетите се установяват по узряващите и зрелите. Сивото гниене напада също листата, дръжките, цветните пъпки, венчелистчетата и стъблата.

Гъбата презимува в растителните остатъци, и при благоприятни условия през пролетта причинява първични заразявания. Най-голямата инфекция се осъществява през периода на цъфтеж на ягодите. В този период гъбата се развива много бавно и не дава видими признаци на болни растения. След това, при влажни условия, гъбата напада развиващите се плодове. Само след няколко дни тя започва вторично заразяване със спори, което осигурява постоянно наличие на зараза през периода на плододаване и зреене. Най-важният фактор за развитието на болестта е влажността.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Сивото гниене по гроздето се причинява от гъба, която напада освен лозята още и ягоди и малини. Явява се в хладна пролет по цветовете и дръжките на току-що оформени зърна и дори по нежните леторасти. Покрива ги със сив плесенов налеп като предизвиква тяхното загиване.

По гроздето първите признаци на сивото гниене са светлокафявите петна по кожицата, която твърде лесно се свлича и се оголва месото.

Болестта напада гроздето през целия вегетационен период, дори и по време на гроздобера, когато има висока атмосферна влага и по-ниски температури, благоприятни за развитието му.

Най-подходящите моменти за пръскане са: след цъфтеж, преди да се затвори чепката, при прошарването (начало на зреене) на гроздето и 20 дни преди пълното узряване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. АГРОТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ

Мулчирането на почвата и редовното унищожаване на растителните остатъци спомагат за намаляване степента на поява на болестта. Ограниченото използване на азотни торове също допринася за ограничаване на сивото гниене.

. ХИМИЧНИ МЕРКИ

Те включват третиране с подходящи фунгициди в точно определени фази от развитието на ягодите:

. Първо пръскане - в началото на цъфтеж;

. Второ пръскане - непосредствено след цъфтежа;

Броят на пръсканията все пак зависи и от конкретните агрометеорологични условия.

ПРЕПАРАТИ

Контактни - Фолпан 80ВДГ в доза 10 г, Тирам 80ВГ -30 г. Системен - Топсин М 70ВДГ - 10 г. Посочените дози са за 10 л вода.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Установена е появата на устойчивост на сивото гниене както към системните, така и към контактните фунгициди, затова те трябва да се редуват.

Спазвайте стриктно карантинният срок на използваните препарати. Пръсканията се прекратяват две седмици преди узряване на ягодите.

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта