1 август ще е швейцарски ден на Фермерския ни фестивал.  Темата на дегустацията ни ще бъде меко алпийско сирене, направено по швейцарска рецепта от ферма „Под Балкана“   с българско мляко. „Под Балкана“ правят такова сирене от една година, когато те и други фермери от нашия Фестивал преминаха през специално обучение от швейцарски фермер. Елате на специалната ни дегустация от 12 часа да видите дали ще ви хареса българското сирене по швейцарска рецепта. Така Фестивалът ни символично ще отбележи националния празник на Конфедерация Швейцария, празнуван на 1 август.

Ферма „Под Балкана“ произвежда кисело мляко, сирене и други млечни продукти от редки български породи, отглеждани свободно по пасищата на централна Стара планина. Никола Кулов, потомствен каракачанин, и жена му Таня гледат 900 каракачански овце, 150 биволи Българска Мурра, над 200 кози и над 200 крави (включително и месодайни). Уникалният вкус на млечните продукти на фермата „Под Балкана“ се дължи на съчетанието от порода, почви, въздух, свободно пасищно отглеждане в Балкана, както и на традиционната българска рецепта на производство и зреене – само със сирищна мая и млечнокисели бактерии. От юни 2015 година във фермата действа Демонстрационен център за преработка на мляко от редки породи животни, изграден с подкрепата на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Всеки посетител може да види как се сири сирене и кваси овче и биволско мляко, както и да си купи за вкъщи.

Фестивалът „От нашата ферма – с любов за вас!“ се организира всяка сряда от 10,30  до 18,30 часа пред Министерството на земеделието.

Фестивалът предлага разнообразни фермерски и занаятчийски храни на малки производители от страната: краве, овче, биволско и козе сирене и кисело мляко, кашкавал, мед и пчелни продукти, сладка и  сиропи, яйца, прясно месо, занаятчийски хляб, ядки, печена тиква и тиквени семки, био вино, био оцет, био чай, био гъби шийтаке, сезонни плодове и зеленчуци, пресни и сушени билки и подправки, козметика, цветя… Редовно гостуват производители на сувенири и бижута.

Запазена марка на Фестивала са демонстрациите и дегустациите на фермерски храни и рецепти.

Проектът Фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“ се организира от Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА в партньорство с Район „Красно село“ и Сдружение  „За Земята“ , както и с финансовата подкрепа на Програма Европа – 2018 на Столична община.

Всички фермери и производители са регистрирани по наредбите 3 и 26 на Министерството на земеделието, храните и горите  или по Закона за храните. Много от тях в районите от Натура 2000  в Западна и Централна Стара планина са подкрепени от проекта „За Балкана и хората“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Публикувана в Новини на часа

Грюер, известен още като Краля сред сирената, е продукт със знак за контролиран произход (AOC) и се произвежда само в кантоните Фрибург, Во, Нюшател, Юра и някои части на кантона Берн. Специалистите различават около 75 разновидности на вкусове и аромати, присъщи за грюер: от окосена трева, ядки, кестен и мента до виолетки. Сирене с плътна консистенция и подчертано землист вкус. Приготвя се от непастьоризирано краве мляко. Минималният период на зреене е пет месеца, а за да стане пикантно, го оставят да отлежава цяла година.

Ементалът произхожда от долината на река Емме в кантона Берн, откъдето води името си. Отличава се със сладникава консистенция, плодови и орехови нотки и се разпознава лесно по големите дупки в него. Дупките се дължат на въздуха, който се освобождава, когато сиренето се остави да ферментира.

Сбринц се смята за аналог на италианския пармезан. Според швейцарците това е най-древното сирене в страната им. Произвежда се само от краве мляко с местен, швейцарски произход. Процесът на узряване може да продължи до 3 години. Вследствие на продължителното узряване вътрешността на сбринца е много плътна и твърда, поради което се използва специален нож за настъргване. Сиренето има златиста кора, с приятен и нежен орехов вкус с нотки на карамелизирана захар и аромат на алпийски треви и цветя.

Апенцелер се произвежда от 700 години. Неговата родина е районът Appenzellerland, разположен в Североизточна Швейцария. Това сирене дължи своята уникалност на обработката със секретни треви по строго спазвана от векове рецепта. По време на зреенето му то се потапя периодично в специален разтвор от сол, бяло вино, треви и подправки, които варират при различните производители. Като суровина се използва мляко от сименталски породи крави.

Тет дьо моан в буквален превод означава Монашеска глава. Името си дължи на факта, че е сътворено от монаси през ХІІ и ХІІІ век в абатство Белле в кантона Юра в Западна Швейцария. Сиренето се прави от мляко на крави, доени само през лятото. Зрее върху борови дъски 75 дни. Питите са с кафява кора, а вътрешността им е жълта и плътна. Режат се със специален уред, наречен жирол, който остъргва повърхността на питата на малки фунийки с формата на цъфнала роза.

Публикувана в Животновъдство

На 24 и 25 април представители на 11 страни (България, Великобритания, Германия, Испания, Ирландия, Италия, Полша, Франция, Финландия, Холандия, Швеция) се събират в София по проекта Teacheesy, за да разработят програма за обучение за малки занаятчийски производители на сирене и млечни продукти.

Проектът, чието име е игра на думите обучение – сирене - лесно, се изпълнява с финансовата подкрепа на Програма Еразъм на ЕС, а партньор от българска страна е Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА. Участват също организации, производители и експерти от FACE, Европейската асоциация на производителите на занаятчийско сирене.

Една от основните цели на двегодишния проект, който започна през септември 2017, е да изработи Европейска програма за обучение на малки занаятчийски производители на сирене и млечни продукти. Програмата ще се преведе на 24 езика и ще е достъпна за производители и обучаващи организации. Обучението ще помогне на малките производителите да спазват изискванията на „Ръководство за добри хигиенни практики за фермерски и занаятчийски сирена”, изработен на ниво Европейски съюз.

Ръководството бе подготвено от FACE, Европейската асоциация на производителите на занаятчийско сирене, в която членува и БИОСЕЛЕНА. През 2018 експерти от фондацията, които участваха в разработването му, помогнаха за издаването и разпространението му на български език.

Копие на Ръководството ще бъде връчено на 25 април на заместник-министъра на земеделието Цветан Димитров на срещата му с участниците в проекта. В периода 11,30 – 12,30 всички ще бъдат на Фермерския фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“, между който се организира всяка сряда пред Министерството на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Бизнес

През 2017 г.Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ е взела общо 169 проби от следните храни: 98 бр. от сирене; 46 бр. от кашкавал; 17 бр. от масло и 8 бр. от кисело мляко. При лабораторното изпитване на пробите е установено, че в 5 от тях е имало наличие на немлечни мазнини (в 3 проби сирене и в 2 проби кашкавал), което е 2.96 % установени несъответствия, съобщават от агенцията.

За констатираните несъответствия са уведомени ОДБХ на територията, на които са произведени храните и са предприети мерки за изтегляне от пазара на тези храни и преетикетирането им като имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.

На нарушителите са съставени и връчени актове за установяване на административно нарушение.

Проверките продължават и през 2018 година, като на продуктите се прави и физико-химичен анализ за съдържание на мазнини, вода и др. показатели.

Вече втора година по инициатива на дирекция “Контрол на храните” към Българската агенция по безопасността на храните (БАБХ) комисия от представители на агенцията, Асоциацията на млекопреработвателите, Националната асоциация на млекопреработвателите и Комисията за защита на потребителите правят внезапни проверки в търговската мрежа, като на произволен принцип взимат проби от сирене, масло, кисело, прясно мляко и други млечни продукти, които изследват. Целта е да се установи дали се спазват изискванията на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти и дали в тях не са вложени немлечни мазнини.

По предварително споразумение всяка седмица на ротационен принцип представител на една от организациите определя различни търговски обекти, откъдето всеки член на комисията взима по два вида млечни продукти от различни производители за лабораторно изпитване, припомнят от БАБХ. 

Публикувана в Бизнес

ЕС и Япония подписаха договор за свободна търговия миналата седмица. Той създава най-голямата зона за свободна търговия, представляваща около ¼ от световното БВП и включваща 600 милиона души, пише в анализ на Института за пазарна икономика. Предстои представянето му в Европейския парламент за гласуване и ратифицирането му от страните членки на съюза, като желанието на Европейската комисия е то да влезе в сила до 2019 г. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи сделката като „мощен политически сигнал към света, държейки високо знамето на свободната и справедлива търговия“.

Преговорите започват преди 4 години, а новините за финализирането на преговорите идват във важен момент както за едната, така и за другата страна. Европейският съюз договаря условията за напускане на Великобритания, а след изтеглянето на САЩ от Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия, Япония приоритизира засилването на сътрудничеството с Европа въпреки значително по-големия стокообмен със САЩ.

Миналата година общият стокообмен между ЕС и Япония се равнява на близо 140 милиарда долара. Споразумението означава значителни облекчения за японските производители на коли  и европейските производители на селскостопански продукти, като предвижда премахване на митата за вина, някои видове сирена и месо.

Това е голям пробив за министър-председателя Абе, като се има предвид силното селскостопанско лоби в Япония и протекционистките мерки за земеделски стоки.

Договорът отваря още и пазара на услуги като финансовите услуги, транспорта и телекомуникациите, а това отключва значителни възможности за инвестиции. Европейски компании ще имат възможността да участват в конкурси за обществени поръчки и това може да благоприятства производители на влакове като немският гигант Сименс.

Извън сделката обаче остават въпросите за защитата на инвеститорите и защита на личните данни. Очаква се тези да бъдат финализирани следващата година в допълнение на главната рамка на договора.

Ефектите от сделката ще бъдат усетени и у нас. За 2016 г. стокообменът между България и Япония е на стойност 151 млн. щ.д. (с отрицателно салдо от 60 млн щ.д. за страната ни). През миналата година износът на България за Япония е 45,4 млн. долара. България внася от Япония предимно автомобили (24,4 млн. щ.д.), а най-голям дял от износа през 2016 г. заемат интегралните схеми и електронните микрокомплекти (11,2 млн. щ.д.) и етеричните масла (5 млн. щ.д.).

Въпреки значителното облекчение за някои индустрии и възможностите, които отваря за други, „сделката няма да преобрази общата европейска икономика, защото износът за Япония се равнява на близо 2% от общия за еврозоната“, коментира Ангел Талавера, старши икономист по въпросите за еврозоната от Оксфорд Икономикс.



Публикувана в Бизнес

Мъката да отглеждаш крави и овце в България не може да се

компенсира нито със субсидиите, които ни дават и после си ги вземат по малко, нито с изкупните цени на млякото, а да не говорим за проектите по селската програма, категорични са стопаните от брезнишкото с. Ребро

Лили Мирчева

Ние, животновъдите в България, с всичко си имаме проблеми – имаме животни, но пари нямаме. Дават ни субсидиите и после ни ги вземат по малко. Сега вече не ги получаваме накуп, а и със закъснение. Ние само се мъчим, казва фермерът Любомир Симов, който е по-известен с прякора си Муката. Стопанството му се намира в с. Ребро, на 3 км от главния път път между Брезник и Трън. Наследил е прякора, който на тукашния диалект означава „Мъка“, от дядо си, но го е предал и на своя син. Затова в този район хората ги знаят като Голямата Мука и Малката Мука. А на кокетната сграда в селото, където се намират минимандра и магазинче, има табела с надпис „Сирене от Муката“. Тук пристигат приятели и постоянни клиенти, които се отбиват, за да си купят от фермерското сирене и кашкавал, произведени „с извинение“ само от овче мляко, както ни казва Любомир. Започнал да се занимава с животновъдство с три овце в родното си село Ребро, след като се уволнил от казармата и постепенно увеличавал бройката. Сега отглежда към 200 крави и 160 овце на собствени и общински пасища.

Купил при ликвидацията сградите на ТКЗС-то и сега поправя покриви и гради нови постройки. Оплаква се, че няма хора, които могат и искат да работят на село. Като започнеш от строители, та до овчари и общи работници. „Всеки идва да те мами, а не да работи“, възмущава се Муката. След като „майсторите“ изкривили покрива, които градили, се наложило да ги изгони, но иди, та намери нови работници...

Синът му Светослав също е регистриран фермер и дори се е включил в мярката на селската програма, която би трябвало да стимулира младите в агросектора, но отдавна съжалява, че е тръгнал по мъките да се бори с чиновници и бюрократи.

„Държава, която се храни от данъци и акцизи, не е държава. Не виждам светлина в тунела – всички управници ни лъжат“, продължава разказа си Муката. „Вече две години се мотаем с проекта за нова ферма по мярката „Млад фермер“ и щом веднъж си се включил, започват мъките и неволите. Уж щяха да плащат 70% подпомагане, а после ги свалиха на 60%, но и с това лъжите не свършват. За „ВиК“ и за трафопост досега съм дал 15 хил. лв., а искат още толкова. Отделно дадохме 5 хил лв. на консултанти. Така започнаха другите грижи и тичане, тичане... Досега набутахме 30 хил. лв., а за тези пари щяхме да си направим обора сами. Това е мафия и е абсолютна глупост да се занимаваш с проекти по селската програма“, коментира фермерът. По думите му от европарите за земеделие печелят само чиновници и зърнопроизводители. „Животновъдите сме отхвърлени, защото не сме приоритет на държавата“, категоричен е Муката.

Цялото семейството на Любомир, по баща – Седефчов, се е включило в работата във фермата, но както казва той „очите пълни – ръцете празни“. Синът Светослав и съпругата му Сара ежедневно са при животните и на малката мандра, а дъщеря му Александра идва само през лятото, защото учи хореография в Пловдивския университет. Завършила е музикалното училище в Котел и вижда бъдещето си разпределено между танцовото изкуство и... фермата, когато има време. „Брат ми е работник за всичко, а съпругата му си почива, само когато я отменя“, разказва Александра.

В екофермата в с. Ребро животните се отглеждат пасищно и са под селекционен контрол. Дават около 600 л мляко на ден. Кравето мляко фермерът продава на мандра край Кюстендил, която го изкупува по 55 ст. на литър с ДДС.

„Овчето си го сиря за кашкавал и сирене. Хората идват тук да купуват. Имам право да продавам в област Перник и София област, защото съм регистриран по Наредба 26 за директни доставки, но предпочитаме да продаваме тук. Колкото пласираме, толкова правим“, обяснява Любомир. А че правят всичко с мерак, се вижда и с просто око. Около магазинчето с минимандра „естетски“ се разхожда красив паун, а редки породи петли гонят кокошките по двора. Черешово топче стои наблизо и не е само за украса, а може и да гръмне. Пасторалната гледка се допълва от магаренце, кобила, гълъби и каквото още може да види човек на село.

Кравите във фермата на Муката са от черно-шарена порода, а овцете са местни и строго охранявани от красиви каракачански кучета.

Както ни обясни краварят Тодор Иванов, който срещнахме на пасищата край селото, „голяма хигиена има тук и всичко е качествено“. Самият той идва от плевенското село Бъркач.

„Намирането на работници е най-трудното нещо, а на нас винаги ни трябват хора. Вчера дойдоха едни, а днес си отиват. Никой не иска да работи“, споделя Муката. Търси работници в цялата страна - от Велинград, от Ракитово, от Вършец... дори то съседния град Трън, известен с голямата си безработица, пак трудно намира мераклии да работят във фермата.

„Животновъдстното е най-неблагодарния труд. Всеки ден се сменят овчарите, кравите се травмират, заболяват от мастит и после циганите ги купуват по 300 лв. и това е – угоени крави, които струват по 1300 и 1700 лв., си отиват за по 300 лв. Няма пазар, на който да продадеш месото, никой не го изкупува. Мизерията е голяма – няма къде да продадеш овце, нито крави, нито телета, а ако дойдат прекупвачи, искат да ги вземат без пари. Те изкарват повече, отколкото аз съм вложил в животните“, споделя още Любомир. По изчисленията му – едно теле на 3 месеца е изяло фураж за минимум 500 лв., а прекупвачите дават само 300 лв. „Трудът не може да ни се плати по никакъв начин. Да не говорим за нервите и така ще си гинем като круши“, образно завършва разказа си Голямата Мука.

Денят му започва в 5 часа сутринта и „цял ден съм в лайна. Мириша на обор отдалече, колкото и пъти да се къпя“. Продължава работата си на полето, където сега усилено коси сам, а после търси хора, за да събират балите със сено. Работата свършва, щом се стъмни, но пък винаги намира време и за приятелите си.

Така в землището на село Ребро, недалеч от пътя Брезник – Трън, семейството на Муката упорито продължава поминъка на дедите си. Малко известен факт е, че в горите на близкия хълм Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 г. А самото село, чийто кмет сега е съпругата на Муката, е разположено в подножието на връх Любаш (1398 м), като надморската му височина е 888 м. Построено е върху средновековно селище, вписано под същото име "Бебро", "Рабро" в списъците на джелепкешаните от 1576 г. към каза Изнебол. Наблизо са открити и други артефакти - заедно с праисторическата керамика, има фрагменти от късноантична строителна и битова керамика и шлака, които разкриват, че над праисторическата крепост е имало и късноантична. В землището на село Ребро са открити останки от две селища процъвтявали през Античната епоха.

В Пернишкия музей днес се пази оловна плочка с дунавските конници, намерена в местността Въртоп. Плочката е рядък артефакт на античната религия, пряко свързана с източните, ирански култове.

Има данни, че с. Ребро е било обитавано още през късната каменномедна епоха - в землището на селото е открита медна брадва-копач, която е от синхронично селище, следите от което обаче се губят под днешното селище.

Но в древната земя, наситена с история, хората продължават и днес да оцеляват с „мука“, както биха се изразили сами, независимо, че сега са част от „голямото европейско семейство“.

Публикувана в Животновъдство

Във фермата „Под Балкана“ на семейство Кулови в с. Васил Левски, Карловско два дви ще гостува швейцарският фермер Йоаким Аншо. Той ще направи пред фермери от района меко сирене от козе мляко и полутвърдо сирене от биволско мляко. В четвъртък и петък Йоаким ще покаже във ферма „Благовец“, Монтанско пред фермери от Северозападна България технологията за меко и твърдо швейцарско сирене, като този път ще бъде използвано овче мляко.

Обучението се организира в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“.

Мекото сирене, направено във ферма „Под Балкана“, Йоаким ще представи в сряда, 19 юли, на четвъртото издание на Фермерския фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“ пред Министерството на земеделието, храните и горите, където ще организира дегустации и продажби на два пъти на пазара – в 12 и 17 часа.

Йоаким Аншо (28) работи в семейната био ферма Льо Сапале (LeSapalet) в живописното селце Росиниер, разположено в регионалния природен парк Грюер-Пеи дън о (Gruyère Pays d’Enhaut). Фермата се управлява от него, баща му и двамата му братя. От осем години работи във фермата, като отговаря за преработката на млякото и ръководи петима от общо шестте работници във фермата.

Гледат 1000 овце от френската порода Лакон (Lacaune) – порода за мляко, доят в момента 750 овце. Имат 80 хектара в равнината, откъдето добиват само сено, и повече от 500 хектара пасища в планината на 1500-1700 метра надморска височина за лятна паша. Отглеждат и 50 млечни кози и 80 прасета. Преработват годишно 180‘000 литра овче мляко, 170‘000 литра краве мляко, които купуват от съседите, 10‘000 литра козе мляко. Всички млека са биологично сертифицирани.

Йоаким е чиракувал като мандраджия (сиренар) три години, след което е учил две години в земеделско училище в региона Рокфор, Франция, специализирано в млечно овцевъдство.

В момента семейната ферма на Йоаким произвежда 30 различни млечни продукта: краве кисело мляко; кисело мляко овче; сирене овче прясно, меко сирене: козе, краве, овче; козе и краве синьо сирене; полутвърдо сирене от краве, козе, и овче мляко, твърдо сирене от овче мляко, масло; кисели млека с плодове и т.н. Техни клиенти са специализирани магазини за деликатеси и био храни, луксозни магазини, фермерски пазари, супермаркети, също така изнасят някои от сирената в Европа и в Русия.

През 2013 година фермата Льо Сапале печели голямата награда Agroprix’2013.

Публикувана в Бизнес

Разлика в съдържанието и вкуса са установени при проверки на идентични продукти, продавани на Запад и у нас. Става въпрос за безалкохолни напитки, детски храни и сирене.

Това стана ясно от думите на земеделският министър Румен Порожанов в негово интервю за "Дарик".

Експерти от министерството към момента продължават сравнителния анализ на различни продукти, които се продават на Запад и у нас. Това са шоколадови изделия, млечни и месни продукти, безалкохолни напитки и сокове и детски храни. Те са закупени от магазини на 3 големи вериги в Австрия и Германия.

Резултатите от официалната проверка трябва да бъдат оповестени в края на този месец. На тяхна основа България и други европейски страни могат да сезират ЕК за разлика в качеството на продуктите, които се продават на Запад и у нас.

Към момента са извършени сравнителният анализ на информацията върху етикетите на продуктите, както и такъв на техния мирис и вкус.

"Появи се разлика. Значителна е при безалкохолните напитки, при които захарта у нас е заменена с иноглюкоза.

При някои от детските храни също имаме променени параметри в съдържанието", заяви Порожанов.

Отклонение във вкуса е открито при някои сирена, оповести още земеделският министър.

"Вкусът на мляко в западния продукт е по-силно изразен, отколкото при българския",  заяви той.

Основните разлики обаче ще станат ясни след физикохимичния анализ, при който могат да станат ясни евентуални несъответствия между написаното на етикета и фактическото съдържание, уточни Порожанов.

При Чехия и Словакия, където тези проверки са приключили, има отчетени разлики между съдържанието, допълни земеделският министър. 

Публикувана в Бизнес

През 2015 г. в държавите-членки на Европейския съюз най-силен ръст на производството на сирена на годишна база е регистриран в Латвия – 18,4%, следвана от Белгия с 18,1%, сочат данни на Международната федерация за млякото, цитирана от електронното издание DairyNews.

В абсолютно изражение обаче двете страни далеч не са сред най-големите производители в общността – в Латвия са произведени едва 41 хил. тона сирене, а в Белгия – 96 хил. тона. По този показател начело в класацията е Германия с 2,322 млн. тона, макар производството там да е нараснало с едва 1,1% през 2015 г. На второ място е Франция с 1,781 млн. тона при свиване на производството от 0,2% на годишна база. Трета е Италия с 1,010 млн. тона след ръст от 2,2% спрямо 2014 г.

Публикувана в Бизнес
Сряда, 16 Ноември 2016 10:35

Не ни трябват субсидии, а пазари

Стоян Пелтешки - икономистът, дръзнал да стане фермер:

Не ни трябват субсидии, а пазари

Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна

Лили Мирчева

Стоян Пелтешки е сред малкото примери как столичанин може да се върне към своите корени, да зареже професията на икономист и да стане фермер. „Който се захване с това, трябва да знае, че е сериозна работа – по 365 дни в годината. Не питайте експертите какво да правите, защото ще ви объркат повече, просто работете”, посъветва той в Деня на отворените врати в своята ферма „Угърчин”, организиран от фондация „Биоселена”в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората”. Стоян разказа на своите гости, как преди четири години купил 20 овце в опита си да възроди родовата памет. Прави го в буквалния смисъл на думата като възстановява старата фамилна къща и я превръща в минимандра. В нея всичко напомня за живота на предците му – животновъди, които прекарвали по-голямата част от времето си по колибите наоколо. Посочва мястото, където баба му преди век по цял ден е прела вълна от овцете, а овчарското му куче играе пред старинна ярмомелка. Пелтешки наследява и 250 декара земя, които са му достатъчни за пасища и за земеделие. Сега отглежда пасищно 14 крави и 350 овце. Част от годината овцете прекарват на пасищата, стопанисвани от фермера в Каварна. Всъщност

оттам е съпругата му Детелина, която по професия е детска учителка, но също е спряла да се занимава с педагогика, тъй като времето й е изцяло посветено на работата във фермата и продажбата на сиренето, произведено в нея.

Братът на дядото на Стоян е бил интербригадист в Испания, но последвал тъжната съдба на тези революционери, които връщайки се в родината, биват арестувани и екзекутирани. Сега малка паметна плоча напомня за него, но пък къщата му отдавна пустее и започва да се руши. В съседство с нея е родовата къща на Стоян Пелтешки, която вече е част от фермата. Тук се преработва млякото от неголямото стадо на фермера.

Угърчин“ е създадена преди три години, а от 26 юни 2015 г. с помощта на Фондация „Биоселена” получава регистрация по Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните.

Този човек е луд за работа”, така го определи експертът от фондацията Тенчо Тенев. Затова дори правят изключение за Стоян, като го включват в проекта „За Балкана и хората”, тъй като фермата му не отговаря на географските изисквания на българо-швейцарския проект.

В малката мандра се произвеждат само два продукта – овче и краве сирене. Те носят името на опитния сиренар Дачо, който е и баш майстора на млечните деликатеси. Всъщност Дачо Кочевски е един от редките технолози, завършили специализирано образование в Плевен. Работи само с „истински, натурални” продукти, които заквасва с троянска мая.

Като отидеш сега в магазина, почти всичко е имитиращи продукти. Все едно да ти дават да пазаруваш с имитиращи пари”, коментира Стоян Пелтешки.

Отначало начинаещият фермер продавал произведеното мляко на изкупвач, но бързо разбрал колко зле платен е българският млекопроизводител. Затова предприел следващата стъпка – да изгради собствена мандра. В резултат - за последните 12 месеца цената на суровото мляко се е увеличила с 62 % в сравнение с тази, на която тя щеше да бъде продадена на изкупвачи. За този период са преработени 39 523 л краве мляко и 7 666 л овче мляко. Произведени са 5 949 кг краве сирене и 2 010 кг овче сирене и е осигурен допълнителен приход за фермата 29 616.66 лева, изчисляват ефекта от преработката експертите от „Биоселена”.

Сега фермата осигурява работа на 11 души, като седем от тях са в Угърчин, общината, която е с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%. „Всъщност това си беше село, но по протекцията на мощен държавен велможа от времето на социализма, стана град за гордост на жителите си. Сега Угърчин е областно селище със затихващи функции”, обяснява Пелтешки.

В близост до фермата е защитена зона Студенец – един от най-добре запазените карстови комплекси в България, където каньоните се редуват с пасища, ливади, крайречни гори. Стоян е убеден, че поддържането на традиционното пасищно животновъдство опазва природата. А в района има грабливи птици, синявица, черен щъркел. Мястото е обявено за Натура 2000 зона и заради гнезденето на световно застрашения ливаден дърдавец.

Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция. Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна”, твърди Стоян Пелтешки. По думите му фермата сега продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и Стоян е убеден, че бизнес моделът му зависи от устойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си.

Сиренето с марката „На Дачо“ те продават от мобилна хладилна витрина на фермерски пазари и изложения в София и страната. Фермерската марка вече е позната в региона, в София, Каварна, Варна, Бургас, Пловдив. Популярността на сиренето, произведено в Угърчин расте бавно, макар и не с темповете, които биха искали собствениците на мандрата.

Най-силни според Стоян са били Коледното и Великденското издание на Фермерския пазар в центъра на София, зад храма „Св. Александър Невски“. Затова настоява „Подкрепете българското” вместо да е временна кампания, да се превърне в постоянна подкрепа към дребните фермери. „Нужни са повече фермерски пазари и то постоянно действащи пазари“, убеден е Стоян. По думите му българинът все още няма култура на пазаруване на храна и не би пропътувал 20 км извън града, за да си купи сирене, картофи, лук, домати и каквото щете, но произведено във ферма.

Въпреки това, нещата бавно се променят, независимо от всички трудности за производителите. Една от основните грижи на Стоян Пелтешки е да намери работници във фермата си. Въпреки че е осигурил достойна заплата и къща с всички удобства край Угърчин, никога не знае кога пастирите от поредното ромско семейство ще го напуснат. Не помагат нито финансови стимули, нито бонуси като да им осигури кокошки и прасета за лично ползване... Животновъдите знаят за какво става дума.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта