Нашите качествени сортове са устойчиви на различните стресови условия, изискват по-ниски торови норми и минимално третиране срещу болести – с една дума, те са по-ефективни от чуждестранните

Иван Панайотов, селекционер

Професор по генетика и селекция на растенията

Опитна станция по земеделие – Дунав, клон с. Царевец, общ. Свищов

Повече от 10 хиляди години човекът използва житните растения за храна, главно за получаване на хляб и хлебни изделия. Обект на събиране и отглеждане е било растението обикновена, хексаплоидна пшеница. Майката Природа е създала това растение чрез съчетаване на три родителски компонента – еднозърнест лимец (Тритикум монококум и неговите разновидности, с геном А), Егилопс спелтоидес, с геном В, полученият от тяхната хибридизация двузърнест лимец (Тритикум дикокум, с двойния геном АВ) и третият родител Егилопс скуароза, с геном Д. От тяхното съчетание произлиза обикновената пшеница с комплексен геном АВД, като всеки родител внася по 7 хромозома в единично състояние, общо 21, и след удвояване хромозомите в хексаплоидната пшеница стават 42. Така че обикновената пшеница съдържа еднозърнестия, двузърнестия лимец и първоначалната хексаплоидна пшеница спелта в едно растение. След няколко мутации от спелта е получена обикновената пшеница, с нечупливо вретено и лесно отделящо се зърно.

Само тези житни растения притежават белтъчната съставка глутен

основен компонент за производство на хляб. Съдържанието на глутен в зърното на обикновената пшеница варира от 10 до 42% от белтъчната съставка на зърното. Изтъкнатият изследовател на качеството на пшеницата Йордан Христов проучва наличните пшеници в България през 40-те години на миналия век и установява, че сорт №14 е най-качествен от всички изследвани чуждестранни и български пшеници. Сорт №14 е селекциониран от местната пшеница Разградска червенка през 1920 година от един от ветераните на българската селекция проф. Иван Иванов и негови колеги, процесът е дълъг, повече от 15 години. През следващите години на усилена и плодотворна селекция са изпитвани или внедрени в производството много български и чуждестранни сортове пшеница. През 60-те години на миналия век масово навлязоха италианските сортове – Сан Пасторе, Продуторе и др. Това бяха продуктивни сортове с получени добиви тогава 650-750 кг/дка, високи добиви за времето. Моята дипломна работа с ръководители доц. Радка Димова и проф. Христо Коеджиков беше върху сорт Сан Пасторе, великолепен сорт като добив и структура на растението, но с ниско качество на зърното и слаба студоустойчивост. И изведнъж, през 1967 и 1968 година, тези сортове изчезнаха от българските полета, измръзнали през студената безснежна зима. Най-продуктивните западни сортове – Пернел – Франция, Норман – Англия, редица италиански и мексикански сортове също бяха изпитани, но всички постепенно отпаднаха поради ниско качество на зърното и силно променливите условия на континенталния климат на страната ни. Студ и суша, съчетана със суховей (чалгън), това са основните причини за пропадането на чуждите сортове. Тези сортове са създадени при съответните благоприятни условия на влага и температура, но българските условия са често сурови и непредвидими, а по качество на зърното изобщо не могат да се сравняват с българската селекция. Като компоненти за хибридизация са много подходящи, тъй като притежават ниско стъбло, продуктивна братимост и устойчивост на болести. Подобни показатели притежават и сега масово използваните и рекламирани сортове – западна селекция. Една особеност за тях е особено рискова – пролетното братене. Българските сортове братят през есента и зимата, така че пролетното засушаване не е проблем за тях. Те развиват силна коренова система и мощна надземна маса, така че слабо се влияят от студ или суша. Всички тези споменати чуждестранни сортове бяха изместени за кратък срок от сорта Безостая 1 – качествен и устойчив на различни стресови фактори, този сорт е в основата на повече от българската селекция. Добре, но времето върви, хората работят, а ние правим реформи и

селекцията ни изостана, тя загива от липса на кадри и финанси

Тя изостана не само за пшеницата, а за всички култури, с които страната ни беше на първите места в света. И сега се хвалим, че сме получили високи добиви с чуждите сортове. Казват, че и качеството било добро. Препоръчвам на тези, които казват подобно нещо, да си направят хляб с брашно от тези сортове, но без подобрители, и да направят хляб от българските сортове и тогава да се види разликата. Давам на кучето от купения хляб, а то не го яде, защо, какво има в него? Оставиш го един-два дни и този купен от магазините хляб става ронлив или лепкав. Къде е тук тази Комисия за контрол на храните, да провери какви добавки – избелители, набухватели, сухи глутени и т.н. се прибавят към брашно и тесто? Защо кучето не иска да яде от подобен хляб? И защо домашно приготвеният хляб с качествено брашно има съвсем друг вкус, мирис, качество на средата и кората, повишена трайност? Какво зърно получихме през последните 2-3 години,

пшеницата е хлебна култура, а не фуражна

Преди време четем, че в Нова Зеландия получили над 1600 кг/дка пшеница от 100 декара, която щели да използват за храна на кравите. Добре, но и животните не предпочитат зърно с глутен, дайте на кокошките зърно от пшеница и царевица и те ще предпочетат едрите зърна на царевицата. С тези примери искам да изтъкна, че зърното на пшеницата е създадено от Майката Природа за храна на човека, а не на животните, за тях има други храни, по-добивни и ефективни. Селекцията доказа, че плато (граница) на добива при пшеницата няма, продуктивността е без лимит, но това става с бавно натрупване и в съчетание с качеството на зърното. Тук препоръчвам на министъра на земеделието, сега и в бъдеще, да намери възможност да се отдели част от европейските фондове, а защо не и български субсидии, за подпомагане на семепроизводството на качествените български сортове и производството на зърно от тях. Размерът на подпомагане трябва да бъде не по-малко от 25% от цената на обикновеното зърно. От тези 11 милиона декара, засявани с пшеница, половината трябва да се засява с качествени сортове пшеница, тези, признати за група А. Тук искам да изтъкна, че българската селекция в научните институти и частните фирми несъмнено ще създадат продуктивни и качествени сортове и това време ще дойде скоро. Сега

българската пшеница е известна като фуражна, срам и позор за нас!

Това трябва да се промени, българската пшеница трябва да се търси и оценява високо на международния пазар и в страната. В момента разликата между фуражна и качествена пшеница е около 10 долара, а трябва да бъде не по-малко от 25-30 долара. Вярно е, че тази година е рекордна в производството на пшеница в Русия и Украйна, общо над 110 млн. тона, толкова, колкото получава Китай. Но качествената пшеница се търси, главно от Северна Америка, Казахстан, Австралия. Част от нашата, българската пшеница, не е по-лоша от тази, получена в тези страни. Освен това нашите качествени сортове са устойчиви на различните стресови условия, изискват по-ниски торови норми и минимално третиране срещу болести, с една дума те са по-ефективни от чуждестранните. Вярно е, че в последните години изостанахме, все по-малко се признават нови сортове, но това скоро ще бъде преодоляно.

С тази накратко изложена история и настоящо състояние на селекцията на пшеницата в страната бих искал да върна вярата на производителите на пшеница в българската селекция и особено в новите сортове, които са вече официално признати или ще бъдат признати в скоро време. Трябва да има повече производители на хляб, да има конкуренция по отношение на качеството, качественото зърно да получи своята справедлива оценка. В това отношение отговорността е на селекцията и на контрола и помощта на държавата. Националната селекция трябва да бъде издигната на високото ниво на което е била, за да бъде производството независимо, ефективно и желано във всяко отношение.

Снимка без текст: Panajotov

Отделен БОКС:

Новите български сортове пшеница не отстъпват по продуктивност на западните

Новите български сортове притежават положителното от чуждата и отличния клас и зърно от нашата селекция. Но слабите страни остават – старата семечистачна и пакетираща техника, липсата на маркетинг и реклама. Генетичният материал е налице, но пазарната ни система е почти никаква. Ето, на този фон тук

предлагам на производителите три нови сорта пшеница

– Младен, Нове и Роки 2. Разбира се, това не изключва сортовете на институтите в Генерал Тошево и Садово, а също и частните селекционни фирми.

Сорт Младен е вече значително известен в страната и чужбина като един от най-качествените сортове в Европа. Показателите му за качество са високи и стабилни – протеин 14-16%, глутен – 28-38%, W – над 300, отлични хлебопекарни показатели. Продуктивните му възможности са между 650 и 820 кг/дка, с минимални разходи при отглеждането му. Засега това е един от сортовете, от които трябва да се приготвя хлябът на народа – без подобрители и различни химически добавки.

Сорт Нове е сравнително по-слабо познат в производството, но по продуктивност той не отстъпва на западната селекция. В Добруджа добивът му достигна 920 кг/дка, а в районите на Монтана, Враца и Видин – 650-680 кг/дка, което за техните условия е много добре. Най-важното условие за отглеждането на този сорт е торенето с ниски торови норми, до 12 кг/дка активен азот.

Селекцията и семепроизводството на тези два сорта се извършва в района на Свищов, в земеделската кооперация на с. Царевец. Това е част от Дунавската равнина, силно изложена на променливите температурни и валежни условия, така характерни за тези заоблени хълмове. Тези условия определят и високата пластичност на сортовете, селекционирани тук, пригодни за използване в цялата страна, а също и в чужбина. Преди седмица получихме писма от Хърватия и Чехия с молба за семена за изпитване. При това без никаква рекламна дейност.

Сорт Роки 2. Това е продуктивен, пластичен сорт от втора група – Б, по качество на зърното. Отличава се с добра устойчивост на полягане, отлична толерантност към комплекс от болести, студове и суша, с потенциална продуктивност 900 кг/дка. Семепроизводството му се извършва в района на г. Лозница, Разградско, от земеделския производител Стефан Пенев. В продължение на 3-4 години резултатите от него са много добри. Тази година, след силна градушка, от този сорт е получено над 500 кг/дка зърно при по-ниски добиви от останалите изпитвани сортове. Това се дължи на здравото класово вретено и глуми (външните плеви). Стъблото е устойчиво и еластично, листната система е отлично развита, тези особености са предпазили сорта от силната градушка.

Публикувана в Растениевъдство

За да не направим грешка за години напред при разполагането на видовете и сортовете овощни дръвчета в градината, трябва предварително да си изготвим план, къде кои видове ще разположим. Този план трябва да е съобразен с изискванията на отделните видове и техните характеристики. Това значи, че трябва да се съобразим с техните изисквания към светлина, устойчивост на вятър, големината на короните според формировките, които ще изберем, силата на растежа и др.

Като правило се използва засаждането на по-дребноплодните и силно растящи видове да започва от северната страна. Такива са сливи, бадеми, череши и др. Плодовете им по-трудно се събарят от вятъра, а по-високите им корони не засенчват по-нискорастящите /на вегетативна подложка/, едроплодни и чуствителни към вятъра ябълки, круши, дюли и др., които се засаждат от към южната страна на мястото.

Задължително трябва да се вземе предвид опрашването на отделните видове и сортове и те да се разположат, така че взаимно опрашващите се сортове да са един до друг. Тогава процентът на опрашване и завърза е най-голям. Ако засаждате самостерилни видове трябва да засадите поне по два сорта от тях. Не разчитайте на това, че съседът има от същите видове – няма голяма гаранция, че неговите дръвчета ще опрашват вашите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 15 Септември 2017 11:17

При ремонтантните сортове малини

При ремонтантни сортове плододаване има още на първата година. Тук вече има и разлика в резитбата. След плододаването се изрязват всички надземни части на растенията. При тях през пролетта ще израснат нови стъбла. Между тях ще има и доста слаби. Тогава е нужно да се направи прореждане. И отново след плододаването е нужно да се изреже всичко, което е израсло през сезона. Така при ремолтантните сортове се получава не двугодишен, а едногодишен цикъл на плододаване.

Всяка година храстите наремонтантни сортове се оздравяват. Няма натрупване на болести и неприятели. През зимата няма измръзване на стъблата защото просто ги няма. Работата е проста и удобна.

Възможно е да се прави резитба както при обикновените малини. Едногодишното стъбло даже и да е плододавало, няма да изсъхне. След като презимува ще се развие и отново ще плододава. През това време ще се развият и другите стъбла и те ще плододават. През есента те ще дадат допълнителен добив. Ще се получат два добива, и периода с пресни плодове от малини ще се удължи.

Не оставяйте пънчета при резитбата на стъблата!

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Отделните ябълкови сортове се нападат различно от кръвната въшка. Тази реакция зависи от биохимичния състав на ябълковия сок. Най-силно се нападат сортовете Златна превъзходна, Златна дицова, Белфльор, Ландсбергска ренета и др. По устойчиви са Айвания, Канадска ренета, Онтарио и др.

Борба

Може да се приложи механично унищожаване на колониите по стъблото и клоните. Самостоятелна химична борба се провежда рядко. За предпочитане е да се използват системни инсектициди, които действат и чрез парите си, за да проникнат под памукообразния налеп.

Пръскането да е насочено към стъблото и скелетните клони, при по-голямо налягане, за да може силната струя да разкъса восъчния налеп, който предпазва въшките.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Институтът по фуражни култури – Плевен е единственият, произвеждаш семена от национални, високоадаптирани към местните условия сортове фуражни култури. Перспективата за развитието на сортопроизводството и цялостното развитие на института бяха обсъдени по време на работна среща на колектива на ИФК – Плевен с председателя на Селскостопанска академияпроф. д-р Васил Николов.

Oбсъдeни бяха основните направленията на работа на колектива, приоритетите и проблемите. Проф. д-р Николов отбеляза, че е необходимо разработването на единна скала за определяне на основното възнаграждение на различните категории служители в системата, която да бъде обвързана с минималната работна заплата за страната. За допълнително възнаграждение, получено от реализиране на научни продукти- сортове, хибриди, производствени технологии, препарати и т.н. „таван“ не трябва да има. Формирането на възнагражденията на колектива по този начин, ще стимулира творческия процес, търсенето на научно – приложния ефект, което ще е от ползва за земеделските производители и цялото общество.

При обсъждане на растежа на кадрите, беше поставен въпросът за липсата на кадри и желание сред младите хора за се занимават с научна работа. В тази връзка се обсъди възможността за осигуряване на стипендии на студенти, които след това да започнат научната си кариера в институтите на ССА.

Обсъдена беше и необходимостта от назначаване на научен работник по селекция на животните, тъй като Институтът по фуражни култури – Плевен, е единствения в страната, който работи с едно от националните ни богатства в животновъдството – Плевенската черноглава овца.

Заедно с директора на института – доц. Аналия Кътова, проф. Николов посети опитните полета и овцефермата.

Публикувана в Новини на часа

Институтът по лозарство и винарство – Плевен притежава най – голямата генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта. Това стана ясно по време на работната срещата на председателя на Селскостопанска академияпроф. д-р Васил Николов с колектива на ИЛВ – Плевен. Тези изключително ценни за страната ни сортове се отглеждат на площ от 120 дка.

Кратка презентация за дейността на института представи неговият директор- проф. д-р Иван Пачев. Проф. д-р Васил Николов представи своето виждане за развитието на Академията, формирано и от срещите с научните колективи на институтите, които е посетил и подчерта, че Академията трябва да работи като единно звено. „Необходимо е обединяване на специалистите от системата в общи екипи за решаване на общите проблеми, които в научно-приложната си част трябва да се планират съвместно със земеделските производители и браншовите организации“, добави той.

Проф. д-р Николов е категоричен, че е необходимо по- „агресивно“ представяне на създадените в системата на ССА сортове и породи, да се лансират, да се покажат предимствата им „Да се постави акцент върху „българското. Научната институция има много ценни продукти, които съхраняват автентичността на българските сортове и породи“, добави той. „Ние може да притежаваме уникални ценности, да работим по най- важните световни проблеми – но ако не ги представяме постоянно пред обществото – нямаме нищо, не работим“. Професорът изтъкна, че за устойчивото развитие на ССА от основополагащо значение е развитието на кадрите, както сега заетите, така и привличането на млади учени.

Според него при работа по фундаментални проблеми- а без развити на фендаментална наука е невъзможно развитието и на приложна- трябва да са се търси международно сътрудничество и проекти.

Учените от Института, демонстрираха на Председателя на Академията своите лаборатории, приложението на нови съвременни биотехнологични методи в лозарството.

Демонстрирана беше винарската изба, с колекция на уникални вина от 1892 г.

Заедно с директора на института, проф. Николов направи оглед на лозовите масиви на Института.

Публикувана в Растениевъдство

Почти във всяка градина се отглеждат по-няколко сорта домати. Неизменно там присъстват и сортовете известни като гиганти – едроплодни домати. Характерно за тях е, че младите върхове нарастват интензивно и са по-нежни. През топлите часове на деня те изглеждат, като леко повяхнали и тревожат стопаните.

Повяхването не се дължи на болест, а е сортова особеност на едроплодните сортове домати. Достатъчно е само да установите, че наблюдавате това явление именно по тях и да ги сравните с останалите сортове, при които няма да видите подобна картина. Това ще е условието, което ще ви даде верният отговор.

Наблюдава се също характерно разцепване на долната част (дъното) на плода на доматите. То също е особеност на едроплодните сортове, като най-често то се проявява при плодовете от първите цветни китки. Дължи се на факта, че тези плодове са многокамерни и част от семената не са оплодени. При нарастване на плода по-силно напрастват камерите с оплодени семена за да ги изхранят. Неравномерното нарастване води до разцепване на дъното, като в повечето случаи се получава характерен ръбец от зарастнала (кафяво оцветена) тъкан. Плодовете не са болни и са годни за консумация.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

При поливни условия българските сортове пшеница не падат у нас под един тон добив от декар, заяви Кемал Юзтюрк, собственик на Добруджанска семепроизводителна фирма и агроконсултант, г. Коня, Турция

Интервю на
Лили Мирчева
- Г-н Юзтюрк, към кои сортове от листата на Добруджанския земеделски институт, Генерал Тошево, проявявате интерес и защо?
- От 2013 г. съвместно с Добруджанския земеделски институт усилено работим върху зимни сортове пшеници, твърди пшеници и бобови култури. Успехите ни са сериозни. Първо възпроизводство получиха сорт Мерилин и сорт Лазарка, които от 2013 г. бяха на изпитване при нас, и от 13 април 2017 г. се утвърдиха в националната листа на Република Турция. Благодарим на научния колектив с ръководител проф. Иван Панайотов, който е създател на сорт Мерилин. На практика от 2017 г. двата сорта пшеница на института – Мерилин и Лазарка, получиха официално лиценз за най-малко 10 години възпроизводство в Турция.
- Защо проявявате интерес тъкмо към тези сортове?
- В областта Коня, Турция, 80% от площите са поливни и от тези сортове, в поливни условия, получаваме над 1 тон семена от декар. При изпитването на сорта Мерилин получихме 1138.9 кг от декар, а при Лазарка – 1292 килограма. Това са официалните данни, с които двата сорта се утвърдиха пред държавната комисия. Тези сортове са много пластични, от „А“ група са и не преминават към „В“ група, производителни са, качествени са, но най-вече - студоустойчиви и издържливи на измръзване.
- Всъщност, откога работите съвместно с Добруджанския земеделски институт?
- Неофициално от 20 години, а официално – от 10 насам. Аз съм родом от Силистра, завършил съм Учителския институт в Ямбол и 20 години съм даскалувал, така да се каже. През 2009 г. се пенсионирах като учител-специалист и оттогава работя в областта на семепроизводството.
- Само към сортовете пшеница ли проявяват интерес?
- Фирмата ни произвежда и ечемик, ръж, твърда пшеница. Аз работя сериозно и с Института по полски култури в Чирпан, с Института по земеделие в Карнобат, с Института край Генерал Тошево. Сериозно работим и с Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ в Русе. Там изпитвахме два сорта грах и фий, които вече са внедрени за възпроизводство при нас. Ечемикът на Карнобатския институт се изпитва сега, както и 7-8 сорта твърди пшеници. Имаме възпроизводство само на един сорт твърда пшеница на Чирпанския институт. Очакваме при твърдите пшеници да утвърдим най-малко още два сорта.

- Говорите за български сортове семена, които изпитвате. Какви резултати отчитате при производството им в Турция?
- Областта Коня е житницата на Република Турция. На полето там пшеницата, ечемикът, слънчогледът се отглеждат поливно. Турция произвежда между 22 млн. до 26 млн. тона пшеница, от които 12 млн. се създават само в Коня. От тях 8 млн. тона са хлебна пшеница, 4 млн. тона твърда пшеница. 80% от твърдите пшеници в страната, предназначени за производство на макарони, са от Коня. При поливни условия българските сортове не падат под един тон. При други почви в Турция и при обикновени, т.е. неполивни условия, резултатите варират от 460 кг до 850 кг от дка. Зависи много от технологията на отглеждане и от специалистите. Има добри стопани, които правилно използват и спазват технологията. Те получават високи добиви и при неполивни условия.
- Защо избрахте българската селекция семена, при условие че западните компании предлагат много примамливи оферти?
- Като собственик на семепроизводителна фирма казвам, че западните семена в Турция не могат да прогресират. Участвах в отворените дни на институтите в Чирпан и Карнобат и знам какво предлагат западните семенарски компании. Казват, че предлагат семена за хлебна пшеница. Но не е така, защото хлебна пшеница с глутен под 30, под 80 число на хлебопекарната сила и протеин - под 15, не може да се каже, че е такава. И почва в Турция няма да намери. Там се гледа качеството и производителността на сорта, неговата устойчивост на студ и на суша. Работя предимно с български сортове и съм много доволен. Вече съм купил лиценза за сорта Рада, Ками, Пчелина, както и на два сорта боб. Пет твърди пшеници, пак на селекционери от института край Генерал Тошево – Мирела и Мелина, сега се изпитват. Много съм доволен от сорта Виктория на Чирпанския институт.
- Как става подпомагането на фермерите в Турция?
- Подпомагането е чрез държавни субсидии на декар обработваема площ. Плаща се за горивото, използвано за селскостопанска дейност. Сумата за подпомагане на семепроизводителите е примерно около 100 хил. лири, при произведени 1000 тона семена.
- Изплаща ли застраховки държавата в различни ситуации, следствие на агрометеорологични условия?
- Има система, в която са включени всички селскостопански производители. Чрез регистрация в нея те получават документ за използване на кредити, субсидии и други помощи. Няма ли такъв документ, фермерът не може да получава никакви субсидии, никакви привилегии.

Публикувана в Растениевъдство

Агенцията за защита на околната среда на САЩ одобри три нови сорта картофи, получени чрез генно инженерство. Производството на фирмата JR Simplot Co. Айдахо получи разрешение да засажда ГМ картофи тази пролет, а през есента те вече ще са в търговската мрежа.

Трите нови сорта картофи: Russet Burbank, Ranger Russet и Atlantic са били одобрени от Агенцията за защита на околната среда (EPA) и Министерството за контрол на качеството на храните в САЩ (FDA), съобщава Associated Press. По-рано, тези сортове са били одобрени от Министерството на земеделието на САЩ (USDA).

Според Асошиейтед прес, ГМ картофите са устойчиви на фитофтора, по-малко податливи на черни листни петна, а друго предимство е, че те съдържат по-малко вещества, които при високи температури (например при пържене на картофи) се превръщат в канцерогенни. Също така, при отглеждането на новите сортове са необходими 50% по-малко фунгициди за контрол на вредителите.

От компанията твърдят, че новите сортове картофи по вкус, текстура и хранителна стойност не са по-различни от обикновените картофи. Но за сега няма доказателства за безопасността на генетично модифицираните продукти. Компанията "Макдоналдс" е отказала да използва картофите от Simplot Company за приготвяне на пържени картофи.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Площите с пшеница са намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година, твърди Тодор Губатов, собственик на селекционна компания „Агроном“.

Интервю на Лили Мирчева

–                  Г-н Губатов, как оценявате тазгодишното издание на международната селскостопанска изложба АГРА?

–                  Мисля, че е по-добро от миналата или предишните години. Има и повече изложители.

–                  С какви очаквания и нагласи дойдохте на панаира?

–                  За това, което предлагаме, сезонът не е точно през месеците февруари и март, но се запознаваме с изключително много нови клиенти, които пристигат на изложението. Пловдивският панаир е място, където се събират абсолютно всички земеделски производители или хора, които участват в земеделското производство по един или по друг начин. Това е мястото, където те могат да бъдат срещнати и съответно – да бъдат създадени нови контакти, както и да бъдат затвърдени по-старите връзки.

–                  Странен е животът на панаирите в България. Примерно Добричкият панаир бе един от основателите на селскостопанските изложения у нас, но в последните години едва крета. Споменавам това, защото фирмата Ви е базирана в Добрич.

–                  Когато Добричкият панаир започна да функционира веднага след това, в рамките на 2-3 години, във всички окръжни градове започнаха да се организират подобни изложения. Сега тях ги няма, а Добричкият панаир все още продължава. Мисля, че голямата грешка е в общината и в държавната администрация, а не толкова в хората и бизнеса. Частният бизнес е пластичен – като види, че няма почва за развитие някъде, веднага си търси друго място, но продължава да се развива. Така че – да му мисли държавната администрация. И ако в България стане много трудно, българският частен бизнес ще намери почва за изява, ако трябва да е в чужбина – няма нищо невъзможно. Европа е голяма и много лесно се работи навсякъде.

–                  Какво предложи селекционната компания „Агроном“ на панаира АГРА 2017?

- На това изложение показахме основно продукти, които са от новата генерация сортове пшеница, създадени от нас. Надявам се, че читателите на в. „Гласът на фермера“ знаят много добре какво представлява нашата фирма, знаят, че имаме нова селекция и чисто нова генерация, където се съчетават съвсем нови показатели и признаци, които носят показаните сортове. Те се доказват много добре в опитите, които извеждаме не само в страната, но и извън нейната територия. Това, което показахме на панаира и оттук нататък ще предлагаме, не е само ноу-хауто, което традиционно предлагаме, но и елементи от технологията на отглеждане на тези наши сортове. Целта е по този начин да постигнем изключително високи стойности на добивност, незапомнени досега в рамките на нашата държава. Това се дължи на новостите, които имаме в генетиката на нашите сортове и на новите елементи, които вкарваме в технологията на отглеждане на семената. Нашата цел е крайният резултат да е много добър за фермера, т.е. българският земеделец да печели добре. Ние не искаме да продаваме нашите семена, които да бъдат много хубави, много високодобивни, но в края на краищата фермерът да не може да спечели от тях. Стопанинът трябва да печели. Ние разчитаме изключително много на високодобивните сортове, които носят такива показатели, че фермерът да може да продаде стоката си и днес, и утре, и след 6 месеца, като вземе най-добрата цена. А не просто да направи производство, където да хвърли изключително много усилия, средства и труд, и в края на краищата да не може да реализира приходите, които очаква, както и цената, която иска да получи. Нашите румънски колеги така са „завъртели курса“ в тази посока, че там чисто фуражни пшеници и да искате, няма къде да намерите. Те отдавна ги изхвърлиха и се върнаха там, където бяха преди. Сега ползват румънски сортове, които стават и за фураж, но носят качеството и на хлебните пшеници. В Румъния принудиха всички  фирми, които внасят семена и произвеждат, или размножават семена от пшеница, да носят генетиката на качествените пшеници.

- Как ги принудиха – чрез закон ли?

- Много просто ги принудиха и не законодателно, а само с  много разяснителна работа. Сега фирмите, които купуват пшеничените зърна, не искат да купуват други, защото по този начин не могат да реализират необходимата печалба. Тази разяснителна работа доведе до там, че румънските фермери сега са много по-информирани и знаят предварително какво да правят. Веднага ще дам пример - в момента всички в България се стремят да ограничат площите, засети с пшеница, защото смятат, че от нея не могат да спечелят. Ако българският земеделски производител продължава да върви в посоката – аз гоня високия добив, но в края на краищата  не печеля нищо, защото пшеницата е с ниска цена, това ще е резултатът. През стопанската 2016-2017 година  много от нашите фермери намалиха площите си с пшеница, а в същото време в Румъния фермерите са засели много повече от тази култура. По Коледа се оказа, че заради информацията, която имат румънските фермери, са взели изключително правилно решение, като са увеличили площите с пшеница. Оказа се, че в Европа, в Северна Америка и в много други държави, площите с тази култура са намалени изключително много.

- Това само на срива на цените и свръхзапасите ли се дължи?

- Ние не знаем какви са цените, но площите са драстично намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година. Българският земеделски производител трябва да има тази  информация, отнякъде трябва да я получава, а не да разчита само на това, което се разпространява от уста на ухо.

- Какво направи румънският фермер?

- Първо увеличи производството на пшеница, защото тази година в света ще се произведат по-малко количества, заради по-малкото засети площи. Второ – той премахна  и се отказа от производството на фуражните сортове в името на висококачествени сортове. По този начин румънските фермери ще реализират по-висока печалба.

-Какво да прави българският фермер?

- Малко повече да се вслушва в българските фирми, а не само в мултинационалните компании, защото там всичко е реклама. При нас има повече професионализъм, отколкото реклама, но това е мое мнение. Фактите обаче потвърждават думите ми.

- Мит ли са климатичните промени, според Вас и съответно - съобразяването на сортовия състав с нови условия?

- Пшеницата е много особена култура. Тя изглежда като много лесна, но е изключително трудна за отглеждане и създаване. Новите промени, които настъпват, така или иначе, са факт. Едва ли някой може да каже за период от 5 или 10 години дали имаме трайно засушаване, трайно затопляне, или други промени. Най-вероятно това е елемент от развитието и състоянието на самата планета, защото тя има периоди на разширение и на свиване. Това са естествени неща и ние не можем да ги променим или да им повлияем. Има години, които са по-сухи, има години, които са по-влажни, има други, когато е по-студено или по-топло. Ако досега връзката беше – ако годината е по-суха, съответно е и по-топла, аз искам да попитам - тази година каква е? Тази зима каква е - има ли сняг - няма ли, суха ли е годината, топла ли е? Нещата са много различни, защото ако през месец май няма валежи, може да се окаже, че снеговалежът, който имахме, няма да е достатъчен за влагозапасяване. Може влагата, която съществува в дълбоките слоеве на почвата, да не се свърже с горните слоеве. Това на практика означава, че растенията автоматически ще изпитат невероятен стрес в резултат на сушата, а тава ще рефлектира изключително върху добивите в края на годината. Изобщо нещата са много непредсказуеми. Климатичните промени са процес, с който трябва да се съобразяваме.

- Как  трябва да се нагаждат към тях селекционерите?

- Пшеницата е много особено нещо и ние го знаем това. В нашата фирма селекцията се извършва изключително по правилата на занаята. Нямаме никакви забежки и авантюри при  нас. За да бъде регистриран един сорт, ние спазваме всички изисквания, иначе няма да го дадем за тестване и изпитания в Държавна сортова комисия. Той може да е високодобивен, но в същото време да е податлив на суша и да не може да преживее засушаванията. За нас е много важно сортовете да са комплексно устойчиви, а добива да е елемент на тази устойчивост. Само тогава сортът може да е стабилен и полезен за фермера, т.е. да му гарантира, че всяка година може да разчита на него. В това отношение ние не правим компромиси в нашия селекционен процес.

- България е малка страна, но регионите се различават дори климатично. Имате ли семена, които да препоръчвате за отглеждане в различните райони в страната?

- Има такива семена, има такива сортове. Преди години беше достатъчно сортът да бъде регистриран и предложен на практиката , а неговото райониране се извършваше от самите земеделски производители. Един го харесва, друг – не, но при нас не е така. Ние правим ежегодно тестване на  сортовете. Имаме опитни участъци в цялата страна, където тестваме по-голямата част от тях, след  което събираме много информация. Имаме над 150 участъка в страната и на практика след жътвата отчитаме добивите, както и всички качествени показатели. Правим много задълбочен анализ на данните и по този начин успяваме да постигнем крайните заключения. Така можем да кажем – този сорт става за тук, този сорт- не става за тук. Примерно, сортът „Невен“ върши перфектна работа в южната част на страната, защото се представя много добре въз основата на базовите високи добиви, които носи в себе си. Той е много устойчив на болести. Но нещата са много различни. „Фактор“ примерно е сорт, който много обича водата и добрите условия, ако мога така да се изразя. Той реализира изключително високи добиви, но става толкова голям, че в един момент класовете му започват да полягат. Ние даваме рецепта какво трябва да направи фермерът, за да реализира добиви в порядъка на стотина килограма по-високи от тези, които нормално би изкарал. Това означава ръст от 15% и е сериозен добив. Тези подробности водят до по-добър краен резултат за фермера. Районирането е елемент от отглеждането на сортовете. Не е възможно всичко да се направи наведнъж, но ние работим по този въпрос.

- Оптимист ли сте или песимист относно чуждото нашествие на семена в България?

- Защо да съм песимист. Трябва да ви кажа, че много се радвам, че чуждите фирми ги има. Ние в края на краищата сме фирма, която не само създава, но трябва и да печели.  При нас работят много хора и всички са специалисти. Смея да заявя, че ние имаме много добро заплащане и сигурно е едно от най-добрите в страната. Когато западната селекция не беше стигнала до нас, ние имахме голям проблем. Аз нямаше как да продам един тон семена, примерно, който е база и е с перфектно качество, носи всички ценности на едно семе. Аз не можех да го продам на цените, на които мога сега. Не говоря за цените, на които западните фирми продават. Ако обикновената пшеница е примерно 30 стотинки, аз го продавам на 35-36 ст., но нямаше кой да ми го купи.

- С една дума –  летвата се вдигна.

- Летвата я вдигнаха западните семенарски компании и ние сме длъжни да следваме тази тенденция.

- Докъде може да стигне надскачането?

- Това води до там, че ние се принуждаваме да работим все по-точно, все по-прецизно, все по-високотехнологично, което значи, че ние растем непрекъснато, благодарение на тях. Ние не можем да се съизмерваме със себе си и растем когато виждаме какво прави конкуренцията и какво тя предлага. Само когато си кажеш, че трябва да си като нея или да си по-добър от нея, само тогава един бизнес расте. Така че – добре дошли са и колкото повече нови фирми идват, толкова по-добре е за нас. Ние сме свикнали отдавна с тяхното присъствие. Първо влязоха препаратите, после – семената, а след това и торовете. Добре дошли са – който може – ще го прави, който но може – няма да го прави. Ние нямаме никакъв страх от тях. Факт е, че успяхме да се преборим с българската конкуренция, не без успех се преборваме и с държавните институти. Вярно е, че западните мултинационални компании имат много повече възможност и ресурси, но нямат нашето ноу-хау. Смея да кажа, че по въпроса с пшениците в България, много трудно някой ще успее да вкара друга генетика. Това се е ечемик, не е царевица, не е слънчоглед... Много трудно може да направи нещо по-добро от нас, защото ние изпитваме всички сортове на място, тук в България. Разбирате, че когато оценяваме или регистрираме наши сортове, ние няма да се сравняваме с нашите, а с най-рекламираните и прехвалени техни сортове. Когато ние трябва да регистрираме наши сортове, смятате ли, че ще дадем нещо, което е по-лошо от тяхното? Щом даден хибрид е създаден тук, той е адаптиран към условията, означава, че нашите сортове са по-добри, било от позицията на стреса, било по отношение на добиви. И те са по-добри, което показва и практиката. Ние ги сравняваме и знаем всеки един от техните сортове къде издиша. Ако  има едно, друго – няма. Българските сортове носят комплексната устойчивост и качества на сорт, който е създаден тук, а не просто внесен отвън. Така че сме спокойни в тази насока и смея да твърдя, че колкото по-голяма е конкуренцията, толкова по-силни ставаме, защото за нас тя е като кислорода и въздуха.

-Пожелавам Ви все по-високо да скачате.

- Ще скачаме. Няма друга алтернатива.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта