300x250 static

В Германия потребителите избрали най-добрият сорт домати. Първото място заел домат-чери от холандския производител Royal Pride. Холандската компания станала най-добрият производител за годината в Германия, а дребноплодният домат е избран за продукт на годината.

Производствената компания доставя своята продукция във вериги супермаркети, включвайки датските нискоценови супермаркети Netto. Холандските домати, които се продават под търговската марка Markttag Premium в Германия, са оценявани по качество на рекламната кампания, удобство за използване, а също и по съотношение цена и качество.

31 500 германци са взели участие в онлайн-гласуването за най-добър селскостопански продукт. Всичко в конкурсния въпросник са включени 172 продукта, включени в 32 категории . Сред тях били и доматите-чери Markttag , които се оказали в четворката на победителите. Освен основните характеристики на продукта, анкетираните също можели да споделят, дали ще купят продукта повторно и дали ще го препоръчат на други хора. Домата Royal Pride е бил високо оценен в това отношение.

Холандската асоциация на производители Harvest House, която доставя домати на немския пазар посредством собствената си експортна компания T.N.I, е приятно изненадана от този приз.

Този сорт домати се произвежда от 10 години за супермаркетите. Компанията Royal Pride е една от ключовите играчи в областта на първокачествени оранжерийни домати. Производителите от предприятието Франк ван Клиф, Коерт и Барт ван ден Енд, отглеждат културата на площ от 52 хектара. В оранжериите на компанията се обръща голямо внимание на устойчивост в производството, енергоспестяващи и екологично чисти методи.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

На уебстраницата на  Изпълнителната агенция по сортоизпитване апробация и семеконтрол е публикувана  официалната сортова листа за 2018 г.  Новите сортове в листата  от всички групи земеделски култури   са  общо 48.


Най-голям е броят на  новите сортове обикновена пшеница -14, следват  царевица - 8, слънчоглед – 9, рапица -6.

Новите сортове от полски култури са изпитвани минимум две години в полетата на ИАСАС и в полетата на   физически  и юридически лица, получили разрешение да упражняват тази дейност.  При основната полска култура – пшеницата, новите сортове   превъзхождат по добив или  качества утвърдени и разпространени в производството сортове като Аглика, Победа, Енола, Авеню, Анапурна и др.   Българските фермери и търговските фирми могат да  избират и да купуват семена от 2 432 сорта пшеници, вписани в европейския каталог, но резултатите от сортоизпитването в България са важни за тях защото  освен добрите хлебопекарни качества  и добив  се проверяват и  специфични характеристики като студоустойчивост, устойчивост на полягане, устойчивост на икономически важните болести в страната.

Новост за страната са алтернативен тип  пшеница и тритикале, които могат да се засяват както през есента, така и през пролетта и добивите  от тях са напълно конкурентни на зимните типове. През последните  две години в опитното поле в с.Селановци от алтернативен тип тритикале  е получен  добив от над 900 kg от декар.

За първи път в сортовата листа се вписват два сорта   ориз с черен цвят на зърното и  един с червен.

Новите сортове са изпратени към Европейската комисия за включване в общите каталози по полски и зеленчукови култури и  списъка на сортовете лози. Сортовете  могат да се произвеждат и търгуват свободно на пазара на Европейския съюз.

Силната конкуренция между научните институти на Селскостопанска академия и частните фирми   води до традиционно добри  резултати  при  новите сортове от  зеленчукови култури. Новите сортове зеленчуци развиват типичните  за България вкусови качества, като  селекцията има съществен принос  за   запазване типичния розов цвят при доматите,  едрината, също така  за удължаване на пазарната годност и други важни за консуматора показатели.

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 16 Март 2018 12:21

Нов сорт грозде Joybells

На последната изложба „Fruit Logistica“ в берлин, която се проведе през февруари 2018 г., бе представен нов сорт грозде без семки с името Joybells, който зрее 7-10 дни по-рано от сорт Флейм сидлис.

Особеностите на този нов сорт, според организаторите са -"висок добив, устойчивост на напукване, добра поносимост на транспортиране и превъзходен срок на съхранение".

Joybells - е безсеменен, червен сорт грозде, който някои наричат червена версия на сорт Sable, който от своя страна е много популярен сред грозде без семки, благодарение на приятния аромат и висока сладост (продава се под марката Sable Seedless®).

Joybells е създаден от Съвета за научни изследвания на селското стопанство (ARC-Infruittec-Nietvoorbij), със седалище в Стеленбош, Южна Африка.

В момента в Южна Африка с този сорт се отглеждат повече от 200 хектара, а 12 компании участват в износа.

Реколтата в Южна Африка на този сорт се прибира през януари, така че той ще се предлага в магазините от февруари до март.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 11 Януари 2018 14:47

Нов сорт домат - малък и сладък

Трима израелски фермери представиха най-малкия и в същото време най-сладкия домат в света. Новият сорт домат е наречен "Типа" ("Капчица").
През последните три години, Ариел Китрон, Дуби Дагай и Давид Мизрахи, заедно с изследователи на местния Arava Science Center са усъвършенствали новия сортотип домат с размера на един шекел и невероятно вкусен - 30% по-сладък от обикновените домати. Новото произведение на земеделското изкуство има специален вкус, различен от всички останали видове домати. За сега съществува в два цвята - червен и жълт, но в бъдеще може да има и други.
Изследователите са убедени, че новият сорт ще има голямо търсене в целия свят от готвачи, а така също и сред обикновените граждани. Сладките домати могат да заменят вредните и висококалорични закуски и да се превърнат в здравословна закуска.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Във Варшавския университет на науките(SGH) е представен нов сорт ябълки наречен "Шопен". Той е устойчив на струпясване, което значително ще намали употребата на химични обработки, каза Кшищоф Швейк, представител на университета.
Според селекционерите, "Шопен" има много предимства, които го правят привлекателен както за производителите на плодове, така също и за потребители и преработватели.
Освен устойчивост на струпясване, ябълките "Шопен", могат да се съхраняват след прибиране на реколтата до 7 месеца, което е значително по-висок срок за съхранение в сравнение с другите сортове ябълки. Ябълките"Шопен" са сочни и с не много сладък вкус. Въпреки че на пазара, който е доминиран главно от сладки сортове ябълки, търсени са от потребителите и преработвателите и ябълки с "кисел" вкус за производство на сайдер и сок.
Представителят на университета подчертава, че в момента в света се наблюдава тенденция за обновяване на сортовото разнообразие на ябълките: стари дървета се заменят с нови сортове, които са по-устойчиви на болести, отговарят на изискванията на пазара за качеството и големината на плода, а също така са подходящи за отглеждане по съвременни технологии.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Преди да посадите лозичката, трябва да сте много добре информирани за студоустойчивост на сорта, какви изисквания има към температура, светлина, почва. Трябва да познавате и добре мястото на което смятате да засадите новата лозичка - изложение и релеф на терена, минимални температури през зимата.

След изкопаването на ямката, на дъното й изсипвате 1 кофа добре угнил оборски, размесен с рохкава почва - в тази смес може да прибавите и около 100-150 г комбиниран тор, съдържащ фосфор и калий.

Следващият момент е подготовката на лозичката за засаждане.

Добре развитите корени в основата на подложката се подрязват на дължина 6-8 см при засаждане в ямки. Лозичката се поставя на такава дълбочина, че мястото на спойката да бъде наравно с повърхността на почвата.

За доброто прихващане на лозичката е важно почвата около корените да се притъпква добре и да се осигури оптимално овлажняване на кореновата система чрез поливане с 5-6 литра вода на ямка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

На изложението PMA Fresh Summit, проведено неотдавна в САЩ, наред с други новости, беше представен първия в Америка лук непредизвикващ сълзи. Sunions ™ е сорт лук получен в резултат на 30 години научна селекция. Този лук е интересен също и защото по време на съхранение остротата му не се увеличава, (както обикновено се случва с лук за дългосрочно съхранение), а намалява. Този лук е създаден от селекционерите на Bayer по традиционни методи и е подходящ за дългосрочно съхранение.
Както е известно, сълзите се предизвикват от летливи съединения, появяващи се по време на рязване на лука. При други сортове и хибриди съдържанието на тези съединения е стабилно през целия период на съхранение, но при лука сорт Sunions съдържанието на тези съединения намалява с течение на времето, в резултат на тяхното разпадане. Лукът има сладък вкус, а неговата консистенция се подобрява - става по-нежна с времето.
Преди появата на лука сорт Sunions , бяха проведени специални изследвания и опити в лабораториите на Bayer и университета на щата Охайо. Тази година новият сорт се предлага за първи път в САЩ в различни търговски обекти на дребно. Разработена е специална маркетингова програма, включително реклама в социалните мрежи с пълна информация и посочване на местата за продажба.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Иван Панайотов

Селекционер, професор по генетика и селекция на растенията

Опитна станция по земеделие – Дунав

Клон с. Царевец, общ. Свищов

В последно време много се пише за добиви от пшеницата в страната и нейното качество. Многобройните анализи, извършени от различни лаборатории, показват, че българският сорт Младен няма конкуренция в качеството на зърното. От тях се вижда, че основните му качествени показатели не се променят съществено – мокрият глутен се движи от 28 до 36%, а протеинът – от 13,5 до 16%, хектолитровата маса е 82-84.

Съвсем накратко за продуктивността на сорта – тя е от 680 до 820 кг/дка, при различни условия на отглеждане – почви, торене, валежи. Това, което е нужно на българското пшеничено производство, е: ефективност, качество и по-добра цена на зърното. Тук предлагам финансиране от европейските субсидии за производство на семена и зърно от качествени сортове пшеница, създадени в България. Сега всички говорят за добивните западни сортове, но трябва много да се внимава при тяхното използване, те са рискови. Затова ви предлагам сорт Младен – той може да върне славата на качественото българско пшеничено зърно и най-важното – производство на Хляб без подобрители.

Публикувана в Растениевъдство

Ако във вашата градина искате да изпитате нов сорт или да притежавате сорт, който отдавна харесвате, единственият начин е да го присадите в короната на друго дърво. За това не е нужно да се отделя специално място в градината, а присадката след година-две вече ще дава плод. Присаждането в короната на дърветата е по-специфично и изисква повече внимание. За да не се разочаровате от резултата трябва да следвате няколко простички, но полезни правила.

За присаждане се избират само здрави растения с годишен прираст на основните клони не по-малкоот 30 см. Нужно е да се съобразите и със срока на узряване на плода, подложката и калема - трябва да са сходни. При това положение няма да се получи биологична несъвместимост.

Важно правило: не е нормално на летен сорт да се присажда зимен, тъй като те имат и различна продължителност на вегетация - единият може да е вече с пожълтели листа, а другият да е далеч от това.

Мястото на присаждането също се избира старателно. Не се използват слаби клонки, които са разположени някъде встрани, а не на пътя на директно преминаване на хранителните вещества.

Не са добри за присаждане и клонки, които са в ниската част на короната, засенчени или наведени. Възможно е присаждането да е успешно, тъканите да срастнат, но пак не чакайте силен растеж.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В Румъния, Русия и Украйна ще се избият за нашите семена от слънчоглед, а ние и един декар нямаме засят с тях, коментира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт

Лили Мирчева
- Проф. Киряков, Вие неведнъж алармирате обществото, че българската селекция, а заедно с нея – и родните сортове семена, изчезват безвъзвратно. Няма ли светлина в тунела?
- Приключихме с българската селекция. Кажете ми в производството на една култура в България, в която се вкарва поне 10% българско производство. Не казвам повече. Говоря за производството на зърно, домати, краставици... Каква е картинката у нас сега: торовете – чужди, машините – чужди, сортовете –чужди, препаратите – чужди. А къде е българското земеделие?
- Тогава кой и как успя да глътне тези 5.5 милиарда лева, отпуснати досега от Европейския съюз за агросектора у нас?
- Според официални информации от статистиката за тази година, потреблението на хлебна пшеница в България е спаднало до 1,5 млн. тона. Но не цифрата е важна тук, а коментарът - че този спад на потребление е бил вследствие на емигриралите българи в чужбина. Не беше казана истината, че е в резултат на унищожаване на животновъдството.
- Да се върнем на българската селекция. Как се стигна дотам, че обявихте нейния край?
- Няма кадри, няма селекционери. Добре подготвените се пенсионираха или заминаха в чужбина, или са други фирми. Сега злато да ни дават, пак няма да върнем селекцията. Това масово навлизане на западната селекция в България е в резултат на нехайството на държавата ни. Преди се казваше, че на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево не му е работа да продава семена, а да се занимава с наука. Уволниха ме като директор защото съм продавал семена на чужди фирми, за да ги разпространяват.
- Няма ли надежда в бъдещите специалисти - сегашните студенти в агроспециалностите?
- Аз от осем години преподавам в Техническия университет във Варна и мога да ви кажа, че това е единственото оръжие, с което можем да съсипем останалия свят. Студентите, които идват в момента, са толкова неуки, че са абсолютна атомна бомба. Вече не останаха и кандидати за образование. Сега ще ги вземаме от Факултета, от циганската махала. Наскоро попитах ректорката на Пловдивския аграрен университет как са студентите там, а тя отговори, че вече няма деца, които да кандидатстват. На въпроса ми: „А не питахте ли за кандидати в пловдивския Факултет?“, отговори: „Видяхме се с Мешарето, обаче оттам поискаха техните хора да учат само аграрна икономика. Други специалности не искат.“
- Твърдите, че българската пшеница изчезва. Може ли да се противопоставим на тази тенденция?
- Няма сила, която да се противопостави, освен икономическият резултат.Ще се върнат обратно към нашата пшеница, при няколко условия. На първо време, когато маржът между качествени и т. нар. фуражки, което е другото име на некачествената пшеница, стане повече от 70 лв. Не искам да съм лош пророк, но българската пшеница започна да изчезва. Ще дам пример – когато преди години произвеждахме по 7 млн. дка слънчоглед, цената за посадъчен материал беше по 3 лв. за дка. Сега цената е около 15-20 лв. В момента в нашия институт все още продаваме базови семена под 1000 лв.за дка. Доколкото имам ,информация, чуждата селекция върви на 1500 лв. Когато обаче българската селекция изчезне изцяло, цената може да стигне 1500 евро, т.е. българинът трябва да го удариш по джоба, за да се усети. Второ – трябва да има финансов стимул, така че фермерите да предпочитат да изкарват 700 кг качествена пшеница от дка, вместо по 900 кг от дка некачествена пшеница, както е сега.
- Кой може да въведе подобен механизъм?
- Това е работа на държавата. Аз твърдя, че все още има доста известни бизнесмени, на които умственият багаж е обратно пропорционален на джиповете, които карат, и които твърдят, че българската пшеница не е достатъчно качествена. Но същите тези земеделски производители си купиха джиповете именно благодарение на българската пшеница. После самите те ще плащат. От 1991 г. се води целенасочена политика за съсипване на българското производство. В Румъния, Русия и Украйна ще се избият за семената на нашия слънчоглед, а ние и един декар нямаме засят с тях. И ни говорят за иновации и че трябва да правим нови сортове! Какви нови сортове - западняците се учеха от нас! Това, че държавата е решила, че няма да има българска селекция и няма да я субсидира, не означава, че ние няма да правим иновации. Политиката е ясна – сега около 3 млн. дка от общо 7 млн. дка са засети с български семена, което означава, че едва 30% е пшеницата - българска селекция. В добричкия регион нивите, засети със семена - собствено производство, са едва 10 процента. В същото време чуваме коментарите, които се водят от депутати и членове на земеделската комисия в парламента, че Добруджанският земеделски институт нямал хубави пшеници. Всичко това води към други мисли. Задавам следния въпрос към всеки фермер - щом вкараш финансов ресурс за скъпи семена, с какво избиваш – с добив ли? Няма лошо. Но български производители, които са станали такива благодарение на нашите сортове, и хора, които навремето са използвали протекцията на земеделското министерство и лично на министъра, за да си купят сорта „Енола“, сега да твърдят, че той не става за нищо! Не може турците да чакат всеки ден и да искат да купуват, а нашите български производители да не искат. Не е причината в сортовете, а в политиката на плащане на качествена пшеница.
- Какво трябва да се промени?
- На първо място - маржът между качествени и некачествени семена. До 2013 г. маржът между двете категории беше 80 лв. От 2014 г. започна да навлиза чуждата селекция и маржът стана 20 лв. Задайте си въпроса –дали тези, които купуват и изнасят зърно, не са вързани с тези, които вкарват нови сортове… Това не е конспирация, а въпрос към всички зърнопроизводители. Ние няма да можем да продаваме така, както продават чуждите фирми, по простата причина, че нямаме опити в Тенерифе, Барселона, Рим, Канарските острови. Ние не сме търговци и таргетмени, а се занимаваме с наука. Направили сме едни продукти, които са наистина качествени и които хранят България от 1951 г., откакто е създаден нашият институт. Най-лошото от цялата работа е, че и депутати, и видни бизнесмени твърдят, че българската пшеница не е качествена. Питам как така стана некачествена за една година?
- В този контекст – какво е бъдещето на Добруджанския земеделски институт?
- Институтът ще го има, защото Европейският съюз иска да има наука и иновации. Най-големият проблем е, че в Европа има по-трезвомислещи хора за България, отколкото в България.
- Какво политика препоръчвате да предприемат управляващите?
- Може да се регулира чрез субсидиите. Ако фермерите искат да получат подпомагане по определени европейски програми - да засяват с български семена. През миналата година институтът успя да се регистрира като средно предприятие, защото намали числеността си. По този начин държавата му опрости дълг и сега за нейна сметка се прави апробацията на семената, т.е. държавата поема апробациите. Преди институтът даваше около 80-90 хил. лв. годишно за тях. Но това важи за всички семепроизводители. Това не са пари от Европейския съюз, а на българския данъкоплатец. Няма лошо да се подпомагат семепроизводителите, но защо не казаха – само за българска селекция. И какво направихме – сега 90% от семепроизводителите правят западна селекция и България в момента плаща апробациите на западната селекция.
- Как се стигна до това положение?
- Приеха закон, според който държавата подпомага апробация на посевния материал на малки и средни семепроизводители. Това са малки и средни предприятия до 250 човека численост и около 40 млн. оборот. Тъкмо тогава се вмъкна възможността държавата да субсидира семепроизводители на чужди селекции. Повечето семепроизводителни компании в България са малки и така получиха възможност за субсидиране. На практика държавата налива луди пари, за да субсидира чуждата селекция. Ниски изкупни цени на качествената продукция и субсидиране на чуждата селекция – това е картинката.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 5

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта