300x250 static

Неделя, 09 Септември 2018 11:00

12% спад на БВП в агросектора за година

Брутният вътрешен продукт (БВП), създаден в аграрния сектор в периода април-юни 2018 г. е едва 745 млн. лв. или с близо 100 млн. лв. под сумата за същите месеци на 2017 г., когато е отчетен аграрен БВП в размер на 843 млн. лв. Спадът е с близо 12%, сочат предварителните отчети за второто тримесечие на тази година, публикувани от Националния статистически институт (НСИ). 
Същевременно националният БВП се е увеличил на годишна база от 24,149 млрд. лв. през второто тримесечие на 2017 г. на 25,913 млрд. лв. през същия период на тази година. Селското стопанство е единственото от общо десет икономически сектора, за което статистиката отчита отрицателни темпове на растеж  на годишна база в продължение на четири последователни тримесечия – от юли 2017 г. до края на юни 2018 г. 
Делът на агросектора в БВП през второто тримесечие на 2017 г. е бил 3,5%, докато през същия период на тази година вече е 2,9%. Очевиден е спадът в дела на аграрния бизнес в Брутната добавена стойност (БДС) на страната. През второто тримесечие на 2017 г. този показател е бил на равнище 4,1%, докато за същото тримесечие на тази година е 3,3%.
През второто тримесечие на 2018 г. НСИ отчита 1095,20 лв. брутна добавена стойност на един зает в сектора или едва 2,70 лв. брутна добавена стойност за един отработен човекочас. Година по-рано стойностите са били съответно 1165,30 лв. БДС на един зает в селското стопанство и 2.90 лв. брутна добавена стойност за един отработен човекочас.
Неравностойното положение на селското стопанство личи особено ясно при сравнение с производителността на труда в промишлеността и в сектора на услугите. По предварителни данни за второто тримесечие на 2018 г. производителността на труда в индустрията е в размер на 7219,70 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16,80 лв. за един отработен човекочас.
В сектора на услугите всеки зает е произвел средно 6328,20 лв. брутна добавена стойност, като за един отработен човекочас се създават средно 15,20 лв., сочат данните на НСИ за второто тримесечие натази година. 
Публикувана в Бизнес

Световната реколтата от пшеница, ечемик и рапица през тази година е надолу с между 2-4% заради неблагоприятни природни условия, прогнозират от САРА. През август 2018 г. се отчита ценови връх на световните пазари, подобен на този от август, 2014 г. 

FOB цените от Украйна през м.август, 2018 г. сравнени с м.август, 2015-2017 г., са: 237 US$/т – ечемик (+34%), хлебна пшеница - 235 US$/т (+27%), фуражна пшеница – 205 US$/т (+23%).
Причина за резкия скок на цените на зърнените култури от новата реколта се дължи на забавяне на жътвата, опасенията за по-слаби добиви, силното търсене през тези месеци и високите нива на световната икономика, изразяващи се във високо потребление, растящи доходи и голяма парична ликвидност.
Публикувана в Бизнес

Актуализираната прогноза на Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) предвижда по-голям отколкото се очакваше преди спад в производството на рапично семе в света и най-вече в Евросъюза през новата маркетингова 2018/19 г., в сравнение с предходния сезон. Прогнозата за глобалното производство от маслодайната култура е сведена до 72,4 млн.т, в сравнение с 75,1 млн.т, очаквани в средата на юни и 74,8 млн.т реколтирани през 2017/18 г.  Най-голямо намаление на производството се очертава в ЕС -  с 2 млн.т (с около 10 на сто), до 20,2 млн.т. Негативната корекция е вследствие на неблагоприятните  агрометеорологични условия в основните страни производителки на маслодайната култура и преди всичко Германия и Франция. Агроспециалистите отново акцентират върху силната суша в северните и източните райони на Германия, където всъщност е концентрирано производството на рапица. Щетите от сухото време са налице и в Обединеното кралство, Дания и страните от Балтийския регион. Според най-новите данни, най-неблагоприятно е положението във Франция (с 900 хил. тона !).

Необичайно горещото и сухо време през май доведе до прекъсване на нормалното развитие на цъфтежа, а на по-късен стадий, в дъждовния период новата реколта беше масово атакувана от рапична стъблена бълха, което нагледно демонстрира  със снимки, направен през юни от специален  проучвателен екип на FAS. Ларвите се носят в стъблото на рапичното растение и ядат целулозата. Това отслабва растението и прекъсва поемането на основни хранителни вещества.

Забраната на ЕС върху  използването на неоникотиноидите и други химикали са  поставили европейските фермери в много неравностойно положение спрямо  армията от вредители. Производителите на маслодайната култура  се оплакват, че срещат  големи трудности при отглеждането  и мнозина от тях са настроени крайно  скептично относно бъдещето развитие на производството.

Публикувана в Бизнес

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 5.1%, като спадът в растениевъдството е с 8.4%, а в животновъдството се наблюдава увеличение със 7.5%, сочат данните на Националния статистически институт.Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2017 г. намалява с 4.7% спрямо същото тримесечие на 2016 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се понижава със 7.5%, а цените на продукцията от животновъдството се увеличават с 8.9%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава спад в цените на зърнените култури - с 1.8%, на техническите култури - с 13.8%, на пресните зеленчуци - с 9.2%, на картофите - с 15.5%, и на плодовете - с 6.0%. По-високи са единствено цените на фуражните култури - с 39.8%. По-ниски са цените на царевицата за зърно - с 5.9%, на овеса - с 20.2%, на рапицата - с 18.0%, на слънчогледа - с 15.3%, на фуражния грах - с 21.4%, и на тютюна - с 3.2%. Намаление се наблюдава в цените на оранжерийните домати - с 16.9%, на оранжерийните краставици - с 13.4%, на морковите - със 7.7%, на зрелия кромид лук - с 4.4%, и на пипера - с 25.0%. Понижение отбелязват и цените на ябълките - с 8.8%, на култивираните гъби - с 21.6%, и на гроздето - с 6.0%. По-високи са цените на твърдата пшеница - с 10.0%, и на неолющения ориз - с 18.4%.

Спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в цените на живите животни - с 1.6%, и на животинските продукти - със 17.7%. Увеличение е отчетено в цените на едрия рогат добитък - с 13.8%, и на козите - с 4.1%. Намаляват цените на свинете - с 1.7%, и на домашните птици - с 2.9%. Цените на овцете остават без промяна. При животинските продукти най-голямо е увеличението в цените на кравето мляко - с 29.6%, и на кокошите яйца за консумация - с 29.2%. Цените на биволското, овчето и козето мляко отбелязват намаление - съответно с 2.5, 18.7, и 8.1%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. намаление е отбелязано в цените на техническите култури - с 15.4%, на пресните зеленчуци - с 18.2%, на картофите - с 16.3%, и на плодовете - с 11.8%. Увеличение се наблюдава единствено в цените на фуражните култури - с 34.9%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 2.7%, а на животинските продукти се увеличават с 19.6%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. по-ниски са цените на царевицата за зърно - с 5.8%, на ориза - с 16.1%, на слънчогледа - със 17.4%, на фуражния грах - с 18.9%, и на тютюна - с 6.6%. Понижение е отчетено в цените на оранжерийните домати и краставици - съответно с 25.8 и 7.1%, на бялото главесто зеле - с 25.3%, на морковите - със 17.5%, на зрелия кромид лук - с 26.6%, и на пипера - с 29.8%. По-ниски са цените на ябълките - с 5.5%, на орехите - с 20.4%, на култивираните гъби - с 21.7%, и на гроздето - с 11.6%. По-високи са цените на меката пшеница - с 2.9%, на твърдата пшеница - с 8.9%, и на рапицата - с 2.0%.

В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. увеличение се наблюдава в цените на едрия рогат добитък - с 9.2%, и на козите - с 10.4%. Понижение е отчетено в цените на овцете - с 2.1%, и на домашните птици - с 12.0%. При животинските продукти най-голямо увеличение се наблюдава в цените на кокошите яйца за консумация - с 39.2%, и на кравето мляко - с 32.5%. Намаление е отчетено в цените на овчето мляко - със 17.6%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2017 г. се повишава с 2.0% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 1.7% спрямо 2016 година.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на 2016 г. се увеличават цените на електроенергията и горивата - с 2.9%, на минералните торове - с 9.6%, и на продуктите за растителна защита - с 6.2%. По-ниски са цените на посевния и посадъчния материал - с 2.2%, на ветеринарномедицинските продукти - с 4.3%, и на фуражите - с 1.0%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 6.3%, а на продуктите за растителна защита - с 5.2%. По-ниски са цените на посевния и посадъчния материал - с 2.5%, на минералните торове - с 1.3%, на ветеринарномедицинските продукти - с 3.8%, и на фуражите - с 2.1%, сачат данните на статистиката.

Публикувана в Бизнес

По предварителни данни на Националния статистически институт /НСИ/ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2017 г. намаляват с 34.0 хил., или с 1.5%, спрямо края на септември 2017 г., като достигат 2.28 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 12.1%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 12.0%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 5.1%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 1.9%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ - съответно 22.2 и 17.3%.

В края на декември 2017 г. в сравнение с края на декември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 5.4 хил., или с 0.2%. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Административни и спомагателни дейности“ - с 3.2 хил., и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 2.2 хил., а най-голямо намаление - в „Търговия; ремонтнаавтомобилиимотоциклети“ - с 2.9 хиляди. И в процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Административни и спомагателни дейности“ - с 2.8%, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 2.1%, докато най-голямо намаление е регистрирано в „Операции с недвижими имоти“ - с 2.8%.

Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2017 г. е 1 084 лв., за ноември - 1 078 лв., и за декември - 1 123 лева.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата e 1 095 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2017 г. с 5.6%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ - с 19.2%, „Операции с недвижими имоти“ - със 7.7%, и „Други дейности“ - с 6.2%.  

През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата нараства с 10.6% спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Образование“ - с 18.5%, „Други дейности“ - с 14.5%, и „Административни и спомагателни дейности“ - с 14.4%.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2017 г. са:

  • „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения“ - 2 448 лева

  • „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 1 808 лева

  • „Финансови и застрахователни дейности“ - 1 783 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности:

  • „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 647 лева

  • „Други дейности“ - 789 лева

  • „Строителство“ - 847 лева.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 10.2%, а в частния - с 10.8%, сочат данните на НСИ.

Публикувана в Бизнес

Площите, засети с пшеница през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли 2017 г., ще намалеят с 1% спрямо сезон 2016-2017 г. до 218,5 млн. хектара заради очакваното им свиване в Европейския съюз, Индия и Северна Америка, се посочва в последния доклад на Международния съвет по зърното, цитиран от електронното издание УкрАгроКонсалт.

В Европейския съюз засетите с пшеница площи ще намалеят с 2% до 25,9 млн. хектара заради влажното време в държавите от северната част на континента, което попречи да бъде довършена есенната сеитба в оптималните срокове. Конкретно в балтийските републики и Германия засетите площи са свити с 5%. Експертите изтъкват и запазващата се почвена суша в Италия и Испания. Заради неблагоприятните метеорологични условия при есенната сеитба площите с пшеница в Русия се прогнозира да останат с 1% под първоначалните очаквания на ниво от 26,5 млн. хектара. Въпреки недостатъчната снежна покривка в централните и южните региони на страната експертите на съвета не очакват температурите да застрашат посевите.

В САЩ се очаква свиване на площите, засети с пшеница през есента, за 5-ти пореден сезон. Когато обаче се вземат предвид увредените посеви от студовете през януари след неколкомесечна суша и евентуалното им презасяване, в страната има потенциал за разширяване на засетите площи с пшеница през пролетта. Предвижданията на експертите на съвета са общата площ, засята с пшеница в САЩ, да нарасне с 2,2% до 15,5 млн. хектара.

В Канада площите със засята през есента пшеница са намалели с 11% спрямо тези през 2016 г., като тенденцията се запазва за 13-ти пореден сезон. Пролетната сеитба ще започне през май и според експертите на съвета размерът на засетите площи ще зависи от динамиката в цените на пшеницата на международните пазари през периода, предшестващ засяването. Засега прогнозите са за разширяване на засетите площи общо през есента и пролетта с 0,2% до 9 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес

Производството на картофи в Европейския съюз през 2017 г. възлиза на приблизително 62,1 милиона тона и е с над 5 милиона тона по-високо в сравнение с 2016 г., т.е. с над 9%. Производителите на пържени картофи и чипсове в Западна Европа имат достатъчно суровина, получена по договор. Поради това търсенето на картофи за преработка на храни на свободния пазар е много ниско, а цените на клубените не надвишават няколко десетки евро / т - според последния доклад за селскостопанския пазар, подготвен от Института за аграрна икономика на храните.

Публикувана в Новини на часа

Производството на птиче месо в Европейския съюз през 2017 г. е намаляло с 1,7% до 14,38 млн. тона, след като година по-рано бе отчело ръст от 4,4% до 14,63 млн. тона, сочат оценки на експерти на Европейската комисия, цитирани от полското електронно издание Farmer.pl. Като основна причина за неблагоприятния резултат е изтъкнат птичият грип, като многобройните огнища на болестта, регистрирани на територията на общността, са ограничили развъждането на пилетата, отглеждани за месо.

В периода между октомври 2016 г. и юли 2017 г. вирусът на птичия грип е бил установен над 1 100 пъти в 23 от държавите-членки на ЕС. Най-много огнища на заболяването са регистрирани във Франция, но то засегна сериозно и Унгария, Германия, България и Полша. Освен преките загуби за производителите от унищожаването на болните и контактувалите с тях птици, част от държавите-вносители извън общността се отказаха от купуването на отглежданите в ЕС пернати.

През първото тримесечие на 2017 г. най-силен е бил спадът в производството на птиче месо в България – с 12,5%, Унгария (-7,3%), Германия (-1,3%) и Франция (-0,2%), сочат данни на анализатори на френската банка BNP PARIBAS. Този спад обаче е бил компенсиран до известна степен от ръста в страни, пострадали по-слабо от птичия грип. Във Великобритания например е отчетено уввеличаване на производството на птиче месо с 10,5%, в Испания – с 3,9%, в Холандия – с 1,6%, а в Полша – с 1,1%.

Според анализаторите на финансовата институция обаче производителите на птици в ЕС са преодолели доста добре проблемната ситуация и резултатите от износа сочат, че държавите-членки са в състояние да се приспособят дори към значителен срив в търговсикте потоци. Експертите на ЕК пък прогнозират, че през 2018 г. производството на птиче месо в ЕС ще нарасне с 1% и това ще доведе и до увеличаване на износа на продукта от общността.

Публикувана в Животновъдство

През периода 10 – 17 януари 2018 г. средните цени на едро и на дребно на яйца за страната бележат понижение спрямо предходната седмица се отбелязва в доклад на експерти на МЗХГ. Цените на едро на яйцата – размер М на тържищата в страната варират от 0,24 лв./бр. (Добрич) до 0,30 лв./бр. (Монтана и Хасково). В осем области се наблюдава седмично поевтиняване на яйцата, достигащо до 0,05 лв./бр. в Ямбол, докато леко поскъпване е налице единствено в Силистра – с 0,02 лв./бр. Така, средната стойност за страната се понижава с 0,01 лв./бр., до 0,27 лв./бр.

В големите търговски вериги (ГТВ) яйцата – размер М се предлагат на цени от 0,24 лв./бр. (Варна) до 0,35 лв./бр. (Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен). Седмични ценови изменения се отчитат в десет области, като при всичките е налице понижение на стойностите, в рамките на 0,01 лв./бр. – 0,06 лв./бр. (най-значително във Варна). Това води до намаление на средната за страната цена на дребно на яйцата от този размер в ГТВ с 0,01 лв./бр., до 0,31 лв./бр.

По области, цените на яйцата – размер L в ГТВ са в границите от 0,30 лв./бр. (Пловдив) до 0,38 лв./бр. (Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен). В дванадесет области продуктът поевтинява с между 0,01 лв./бр. и 0,03 лв./бр. спрямо предходната седмица, най-съществено в Стара Загора. Средно за страната, цената на яйца – размер L в ГТВ е 0,34 лв./бр., с 0,01 лв./бр. по-ниска на седмична база.

През изтеклата седмица средните цени на дребно на яйцата в другите търговски обекти (ДТО) се понижават, съответно с 0,01 лв./бр., до 0,31 лв./бр. за размер M и с 0,02 лв./бр., 0,33 лв./бр. за размер L, обобщават още експертите на МЗХГ.

Яйцата – размер М се търгуват в ДТО на цени от 0,25 лв./бр. (Добрич) до 0,35 лв./бр. (Стара Загора). В дванадесет области се отчита седмично понижение на стойностите – от 0,01 лв./бр. във Варна, Пазарджик и Хасково до 0,06 лв./бр. в Добрич.

Предлагането на яйца – размер L в по-малките магазини е в ценовия диапазон от 0,29 лв./бр. (Варна) до 0,37 лв./бр. (Велико Търново и Плевен). Изменения на цените на седмична база се отчитат в осемнадесет области, като във всички от тях продуктът поевтинява, в рамките на 0,01 лв./бр. – 0,03 лв./бр.

Средно за страната, цените на дребно на яйца - размер М в двата типа наблюдавани търговски обекти са на едно ниво. Във Варна цените в ГТВ са с 0,05 лв./бр. по-ниски от тези в ДТО, докато в Добрич е налице разлика от 0,05 лв./бр. в обратната посока.

През изминалата седмица цените на дребно на яйца – размер L в големите супермаркети са средно с 0,01 лв./бр. по-високи от тези в по-малките търговски обекти, като тази разлика достига до 0,04 лв./бр. в Благоевград, Добрич и Кюстендил. В девет области се отчита разлика между двата типа цени в обратна посока, в рамките на 0,01 лв./бр. – 0,03 лв./бр. (Пловдив).

Маржът между цените на едро на яйца – размер М и тези на дребно е средно 0,04 лв./бр. за ГТВ и за ДТО, като е най-голям за големите супермаркети в Плевен – 0,10 лв./бр., а за по-малките магазини – във Враца и Плевен – 0,07 лв./бр. Във Варна цената на дребно на яйца – размер М в ГТВ е с 0,05 лв./бр. по-ниска от тази на едро.

Публикувана в Новини на часа

Произведената в Европейския съюз (ЕС) селскостопанска продукция през 2016 г. възлиза на 405 млрд. евро, което е спад от 2,8% спрямо предходната година, сочат данните на Евростат.

През 2016 г. еквивалентът на 59% от стойността на произведената селскостопанска продукция е изразходван за междинни разходи (стоки и услуги), докато брутната добавена стойност (стойността на продукцията минус стойността на междинните разходи) е еквивалентна на 41% или 165,7 млрд. евро.

Със 70,3 млрд. евро (или 17% от общото производство в ЕС) през 2016 Франция отбелязва най-голям дял от производството в Общността. Следват Италия (53,4 млрд. евро, 13%), Германия (52,9 млрд. евро, 13%), Испания (46,8 млрд. евро, 12%), Великобритания (27,9 млрд. евро, 7%), Холандия (27 млрд. евро, 7%), Полша (22,4 млрд. евро, 6%) и Румъния (15,4 млрд. евро, 4%).

За България данните са 4 млрд. евро, което е спад с 0,7% спрямо 2015 г. 

Стойността на селскостопанската продукция се влияе от промени в цената или обема, а може и в комбинация от двете, поясняват от Евростат.

Спадът от 2,8% в селскостопанското производство през 2016 г. може основно да бъде свързан с понижение (от 3,3%) в стойността на произведеното от животновъдството, основно заради намаление на цените (с 4,9%), което бе частично компенсирано с ръст в обемите (1,7%). На общия фон влияе спадът от 5,2% при млякото и от 3,6% за едрия рогат добитък.

Стойността на продукцията от растениевъдството намалява с 2,5% при 1,8% спад на цените и 0,7% намаление на обемите. Намалението от 13,5% при зърнените култури бе частично компенсирано от увеличение от 23,5% при картофите, 4,5% при фуражите и 2,7% при техническите култури.

Разходите за суровини (междинните разходи) намаляват с 3,4%, като причините са намаляване на разходите за торове и почвени подобрители с 8,6%, намаление от 7,8% за горивата и смазочните масла, и от 5,1% за поддръжка на сградния фонд и 2,7% за фуражите, уточняват експертите.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта