300x250 static

Когато препоръчваме конкретни препарати за растителна защита, почти винаги отбелязваме кои от тях са контактни и кои системни. Тези им качества са тясно свързани с условията, при които се прилагат.

Контактните препарати имат за цел предпазване на растенията от евентуално заразяване. Те са формулирани така, че действат повърхностно върху растителните части. Финият слой, с който листата или плодовете се покриват при пръскане, не позволява на попадналите патогени да проникнат в тях. Нещо повече - те имат убийствено действие за спорите на гъбите, които попадайки върху тях загиват без да могат да осъществят заразяване. Същото важи и за неприятелите.

Контактните препарати са за предпочитане в случаите, когато растенията са здрави и метеорологичните условия не са благоприятни за развитие на болести. По-простата им формулация ги прави и по-евтини. Много по-малка е и вероятността за остатъчни количества от тях по плодовете.

Контактните препарати имат своето място при защитата на растенията от болести и неприятели. Те обаче имат и недостатъци, с които трябва да се съобразяваме. Начинът им на действие (повърхностно покритие) ги прави неустойчиви на дъжд, т.е. те се измиват. В случай на измиване от валеж не може да се изчаква изтичането на карантиният срок, а пръскането трябва да се повтори.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Добивите се формират и в зависимост от природните условия по време на вегетацията на културата

Агр. Петър Кръстев

Добивите на царевицата у нас са доста колебливи. Производителността на различните по ранозрелост хибриди и влажността на зърното по време на прибиране в значителна степен зависят от срока на сеитба и природните условия в периода на вегетация. Една от причините за ниската реализация на биологичния потенциал на културата е недостатъчната адаптация на хибридите царевица от различните групи ранозрялост към съответните агроклиматични условия и несъвършената технология на отглеждане.

Факторът сеитбооборот

Мнозина от производители смятат, че царевицата е непретенциозна към разполагането й в сеитбооборота, няма никакви специфични изисквания към предшественика, не е носител и разпространител на болести и неприятели за другите видове културни растения. Затова според тях добри предшественици за царевицата са торените окопни (в това число и самата царевица) зърнени и зърненобобови култури. Според научни изследвания обаче това е доста погрешно мнение. Много добри водно-физически, агрохимически, биологични и фитосанитарни условия за тази култура се създават след зимни зърнени (пшеница, ръж, ечемик, тритикале), а лоши – след окопни, особено след царевица. В последните години все по-широко разпространение придобиват такива опасни вредители като царевичния стъблен пробивач. С увеличаване на площите с царевица въпрос на време е проблеми да създаде и царевичният бръмбър – диабротика. Основни вреди на царевичните растения нанасят и гъсениците на различни видове нощенки. Срещу тези вредители се провеждат организационно-стопански, агротехнически, биологични и химични мероприятия. Най-голямо влияние за ограничаване на размножаването на вредителите има предшественикът. Добре известно е, че царевичният стъблопробивач зимува в стадий гъсеница в стъблата на царевицата, а царевичният бръмбар – в стадий яйца (тях бръмбърът отлага в повърхностния 15-сантиметров почвен слой на кореновите остатъци на царевицата). Затова отглеждането на царевицата на повторка или като монокултура е нецелесъобразно.

Факторът обработка на почвата

Царевицата развива мощна коренова система, 70% от която се намира в обработваемия почвен слой от 0 – 30 см. Така че културата изисква дълбок хомогенен хоризонт почва, който осигурява благоприятни условия за растеж и развитие на културните растения. След прибирането на зърнено-житни или зърнено-бобови култури преди царевица е целесъобразно да се направи обработка на стърнището с дискови брани на дълбочина 6 – 8 см. След две-три седмици, след покълване на семената от самосевка на относително чисти откъм плевелни растения площи се прави обработка на почвата с продълбочител или други плоскорезни работни органи без обръщане на почвения пласт на дълбочина 25 – 27 см. Такава есенна обработка създава благоприятни агрофизични, агрохимически и фитосанитарни условия.

На заплевелени полета, особено с многогодишни кореновоиздънкови и коренищни плевели (пирей), а също след царевица, използвана с различни направления, и рапица, следва да се направи дисковане на дълбочина 6 – 8 см, а след царевица – две дискования. След това във фаза розетка на многогодишните кореновоиздънкови плевели, а на коренищните – във фаза поникване, трябва да се направи оран на дълбочина 25 – 27 см, а по възможност и на 27 – 30 см.

Факторът сеитба

Сред факторите, определящи добива на зърно от царевица, на природните условия се падат около 45%, а на технологията на отглеждане – 36%. Сред агротехническите мероприятия особено място заема своевременната сеитба. За правилното определяне на оптималните срокове на сеитба е нужно да се вземат предвид изискванията на царевицата към условията на отглеждане и особеностите на агроекологическите условия на текущата пролет. Агрономически е установено, че за покълване на семената и за дружното им поникване е необходима сума от ефективни температури, която превишава аналогичния показател за ранните пролетни култури. За най-ранните хибриди тя е 800- 900°С, за ранните – 900-1000, за средноранните по зрелост – 1000-1050, за среднокъсните – 1000-1100 и за късните –1100-1250°С.

Установено е, че оптималните срокове за сеитба на царевица са при загряването на почвата на дълбочината на сеитбата на семената до 10 –12°С. През последните години природните условия през пролетния период показват, че климатът съществено се променя към затопляне. Четири години от пет потвърждават, че продължителността на пролетния период продължава всичко 10 – 12 дни със среднодневни температури от 8 до 15°С, след което температурният режим рязко се повишава и достига 23 – 25°С и повече.

 

Цялата статия четете само в хартиеното или онлайн изданието на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 08 Март 2018 11:52

Срокове за торене при овощните

Сроковете и начините на торене са различни от познатата ни практика в миналото. Запасяващото торене за няколко години напред отстъпи място на ежегодното торене. Основното торене може да се прави както наесен, така и рано напролет. Това е възможно поради новите формулации на торовете, повечето от които са водоразтворими и не е нужно да се преобразуват в почвата. Подхранването с азотни торове през вегетацията също може да отпадне, ако се използват торове съдържащи азот, който е с дълго последействие, не се измива и не е летлив.

Площното разхвърляне на торовете при трайните култури пък е изместено от локалното браздово торене в редовете близо до растенията от едната или от двете страни, а при единичните дръвчета в малките градини в под коронното пространство.

Освен основното торене, което в никакъв случай не трябва да се пренебрегва, хранителни вещества могат да се подават и през листата чрез листни торове. Листното торене е едно допълнение и то в никакъв случай не може да замени основното торене. Освен това чрез него могат да се коригират специфични физиологични смущения в растежа на дръвчетата предизвикани от дефицит на определен елемент или група от елементи, като желязна хлороза и др. Храненето на дръвчетата може да става и по най-съвременният начин - чрез капково напояване. За тази цел има специални торове наречени фертиганти.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Резитбата на дърветата започват от края но октомври и продължава през цялата зима, но при условие, че температурите не са по-ниски от -5 градуса. Пролетта резитбата продължава до началото на цъфтежа.

Първо се режат летните и устойчивите на измръзване есенно-зимни сортове ябълки. Младите дървета ябълки и круши и костилковите се режат края февруари-март, а прасковите – по време на бутонизация и цъфтеж.

Резитбата на кайсия, череша, вишна, джанка се извършва в края на зимата или началото на пролетта. Резитбата на тези дървета през есенно-зимния период и особено в сурова зима, предизвиква силно смолотечение.

За кайсията добър резултат се получава при резитба през май- юни. Тя предизвиква вторичен растеж на филизи, залагане на цветни пъпки, а от там задържане (изоставане). Дърветата по-леко изкарват зимата, а пролетта пъпкити по-късно се разпукват и цъфтят. По този начин се избягват и късните пролетни мразове.

Резитбата на прасковите през първата година след засаждането е на височина над присадката 50-60 см. Всички клонки до тази височина се отрязват. След това се формира короната от 3-4 скелетни клони, разположени на разстояние 10-15 см един от друг равномерно, в кръг около ствола. След като се изберат тези клони, централният водач се отрязва. Резитба за формиране – клонките се режат на 10-15 см на външна пъпка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 17 Ноември 2017 14:16

Кога, какъв тор да внесем?

Комплексните (комбинирани) торове се обозначават с цифри, означаващи процента на съдържащите се в тях елементите.

На първо място винаги се изписва елемента азот (N), след това е фосфорът (Р) и накрая калият (К). Например комплексен тор азот-фосфор-калий с цифри 16:8:20, е тор с ниско съдържание на фосфор и повишено на калий. Цифрите 10:8:8 показват че тора е сравнително беден, и полезните вещества в него са малко.

Освен общото количество на полезни вещества в тора е нужно да се отчита и съотношението на важните за растението вещества азот и калий. Тези вещества се конкурират помежду си, тъй като азота е по-активен от калия и даже когато са в съотношение 1:1 ще бъде усвоен основно азота. Затова оптималното съотношение на азота към калия е примерно 14:25. Именно тази пропорция поставя калия наравно с азота.

Ако първият показател на азота е повече от 16, то значи че тора е за пролетно торене, когато предстои активен растеж на зелена маса. Следващото съдържание на елементи трябва да е фосфор от 8-12, а калий - 20-25.

Съотношението 0,5:10:20 или 1,5:12:25, говори за това, че съдържанието на азот е много малко и следователно тора е предназначен за есенно торене. Тогава активният растеж е приключил и потребноста на растенията от азот е понижена до минимум, а потребността от фосфор и калий се увеличава. Извличането на тези два елемента през зимата е голямо.

Наистина, смята се, че през зимата не е необходимо да се внася азот. Защо тогава е включен в комплексните торове? Това е така, защото при многогодишните дървета и храсти през есента започва сезонния прираст на кореновата система. А освен това лесно разтворимите азотни съединения обезпечават пълната разтворимост на комплексните торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 08 Ноември 2017 16:48

Срокове на торене

Сроковете на торене на овощните дървета зависят от вида на тора, възрастта на растенията, свойствата и овлажняването на почвата и др.

Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента, а азотните торове - на 2 или 3 пъти през годината.

Фосфорните и калиевите торове може да се внасят заедно с оборския тор през 2-3 години със завишени торови норми.

При две подхранвания на овощните дървета с азотни торове 2/3 от годишната торова норма се внасят в края на зимата (февруари-март), а 1/3 към края на май - началото на юни. При три подхранвания 1/2 от нормата се внася в края на зимата, 1/4 към края на май - началото на юни и 1/4 през есента. Ако цъфтежът на овощните дърветата е слаб, а растежът е силен, второто подхранване не е необходимо.

БЛИЗОСТТА ДО КОРЕНИТЕ Е ВАЖНА

От начина на внасяне на торовете зависи достъпът на корените до тях.

Азотните торове, които са лесно подвижни, се разхвърлят по повърхността на почвата и се заравят чрез плитки обработки. Повърхностно се разхвърлят и оборският тор, фосфорните и калиевите торове, но се заорават по-дълбоко с есенната оран, за да достигнат по-близо до корените на овощните дървета.

В овощните насаждения от видове с по-дълбоко разположена коренова система и на по-тежки по механичен състав почви фосфорните и калиевите торове трябва да се внасят на дълбочина около 35 см с помощта на дълбока обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Лозите могат да се засаждат, както през есента, така и през пролетта, но за предпочитане е есенното засаждане.

За тази цел мястото Ви трябва да е риголвано още през лятото, за да има време почвата да се слегне. Есенното засаждане гарантира по-добро прихващане на младите лозички и по-ранно встъпване в плододаване. Ако все пак не сте успели, това може да стане и през пролетта в края на март и началото на април, като по-ранното засаждане е за предпочитане.Но и при есенното и пролетното засаждане трябва да се избягва саденето на лозички при температура под 0˚С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В процеса на вегетация в различни части на плодните дръвчета често израстват допълнителни леторасти, които са ненужни или са на неподходящи места.

Затова трябва да оглеждаме дръвчетата и при необходимост да се намесваме.

. Когато по стеблото покарат леторасти, трябва да ги премахваме още в началото, когато са зелени /невдървесинени/. Тогава раните са най-малки, бързо зарастват и не се налага да използвате инструменти, защото лесно се отстраняват с ръка.

От тях може да оставите само тези, които се намират под повредено място по стеблото. Те ще ви трябват по-късно за заздравяване на повреденото стебло чрез мостово присаждане.

. Тези леторасти, които са излезли от основата на стеблото от кореновата шийка на подложката, също се премахват.

Но за да е свършена качествено тази работа, първо разровете почвата около основата на стеблото и изрежете издънките от основата им, след което заровете отново.

Ако ги премахвате повърхностно ще предизвикате обратен ефект. Отрязвайки с ножицата само стърчащата част от издънките над почвата, ще започне разклоняването им и още по-активен растеж на издънки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При подготовка на площи за засаждане на нова овощна градина много важни са изборът на място, овощният вид и сортоподложковата комбинация.

Ограничаващ фактор при избора на площ за създаване на овощно насаждениеса стойностите на абсолютните минимални и максимални температури през отделните сезони на годината, а също и честотата на повратните зимни студове и късните пролетни мразове.

Най-подходящи за създаване на овощни насаждения са местата с добър въздушен дренаж -каквито са подножията на планините, както и приосновните им склонове с неголям наклон.Долините на реките са предпочитани места за овощни насаждения, но поради по-продължителното задържане на ниските зимни температури и късните пролетни мразове в най-ниските части е желателно да са разположени на втората речна тераса.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Държавен фонд Земеделие публикува приеми и срокове, актуални към момента.

Селскостопански пазарни механизми

Схема

Срокове за прилагане

Училищни схеми за доставка на плодове и зеленчуци/мляко и млечни продукти за учебната 2016/2017 г.

15 август – 20 септември 2016 г.

Мярка за помощ за намаляване на производството на краве мляко

(Мярката е част от допълнителния пакет на Европейската комисия, с който се предоставят 150 млн. евро за производителите от ЕС, които доброволно се ангажират да намалят доставките си към първи изкупвачи за период от 3 месеца)

от 12 септември 2016 г.

до 13:00 чна 21 септември 2016 г.

(за първия период на намаление на продукцията, обхващащ октомври, ноември и декември 2016 г.)

от 26 септември 2016 г.

до 13:00 чна 12 октомври 2016 г.

(за втория период - ноември и декември 2016 г. и януари 2017 г.)

от 13 октомври 2016 г.

до 13:00 чна 9 ноември 2016 г.

(за третия период на намаление на продукцията - декември 2016 г., януари и февруари 2017 г.)

от 10 ноември 2016 г.

до 13:00 чна 7 декември 2016 г.

(за четвъртия период на намаление на продукцията, обхващащ януари, февруари и март 2017 г.)

Държавни помощи

Схема

Срокове за прилагане

Прием по Държавна помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свине за угояване
 

Втори транш

1-26 септември 2016 г.

Трети транш

10-21 октомври 2016 г.

Държавна помощ за компенсиране разходи, свързани с изпълнение на мерки по Националнатата програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera)

11 април - 30 септември 2016 г.

Държавна помощ de minimis за подкрепа на пчеларите през 2016 г.

8 - 26 септември 2016 г.

Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Схема

Срокове за прилагане

Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020

2 септември – 3 октомври 2016 г.

Кредитиране

Схема

Срокове за прилагане

Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство

Целогодишно

Целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и за използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница от реколта 2017

3 октомври - 15 ноември 2016 г.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта