Извършването на зимната резитба може да започне непосредствено след листопада и да продължи до средата на месец март, докато овощните дървета все още са в принудителен покой. Желателно е да се започне с резитба на по-старите плододаващи дървета, а след това да се премине към по-младите. С цел избягване на рисковете от измръзване при рязко застудяване, най-рано се режат по-студоустойчивите видове - ябълка, круша и слива, а след това по-топлолюбивите - праскова, кайсия, череша и вишня. Прасковите може да се режат и на два етапа - преди настъпването на по-трайно застудяване и след това към средата на март. В такъв случай, при резитбата на дърветата късно наесен, трябва да се оставят повече плодни клончета за резерв при евентуално измръзване. В края на зимата се извършва преглед и се отчита степента на повредени от студовете плодни пъпки, след което се извършва и втората резитба, с цел осигуряване на оптимално натоварване на дърветата с плодове.

В райони с много ниски зимни температури резитбата трябва да се прави в края на зимата и началото на пролетта след преминаване на големите студове. Резитбата, извършена преди преминаване на зимните студове води не само до по-продължително засъхване на раните, но ги излага и на негативното въздействие на ниските температури върху откритите рани, което причинява загиването на много клетки и затруднява зарастването им.

В южните райони, където зимата е по-мека и няма опасност от екстремно ниски температури извършването на резитбата може да започне още през есента след листопада и да завърши преди началото на вегетацията през пролетта. Важно е да се знае, че прекалено ранната резитба след листопада, както и много закъснялата резитба след започване на сокодвижението и набъбване на пъпките и особено при напреднало набъбване на пъпките отслабват значително овощните дървета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 02 Декември 2018 18:58

Срокове на съхранение

Всеки вид плод или зеленчук има ограничен период на съхранение. Той е в зависимост както от начина на отглеждане на плодовете и зеленчуците – торене, опазване от болести и неприятели, поливане и др, така и от условията, при които ще се съхранява продукцията. В таблицата посочваме ориентиравъчния срок на различните видове плодове и зеленчуци.

 
Периодна съхранение на плодове и зеленчуци в зависимост от температурата и влажността
Вид плодове Температура, °С Влажност, % Период на съхранение
Ябълки -1+4 90-95 1-8 месеца
Патладжан 8-12 90-95 1-2 седмици
Броколи 0-1 95-100 1-2 седмици
Вишня -1+2 90-95 3-7 дни
Ягоди 0 90-95 5-7 дни
Зеле 0-1 95-100 3-7 месеца
Моркови 0-1 95-100 4-8 месеца
Цветно зеле 0-1 95-100 2-4 седмици
Целина 0-1 95-100 1-3 месеца
Слива -1+2 90-95 1- 8 седмици
Касис -0,5-0 90-95 7-28 дни
Краставици 8-11 90-95 1-2 седмици
Чесън 0 70 6-8 месеца
Грозде -1-0 90-95 4-6 месеца
Дини 4-15 85-90 1-3 седмици
Лук -1-0 70-80 6-8 месеца
Круши -1+3 90-95 1-6 месеца
Картофи (пресни) 4-5 90-95 3-8 седмици
Картофи 4-5 90-95 4-8 месеца
Малини -0,5-0 90-95 2-3 дни
Лук 7-10 90-95 1-3 седмици
Праскови -1+2 90 2-6 седмици
Череши -1+2 90-95 2-3 седмици

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Когато препоръчваме конкретни препарати за растителна защита, почти винаги отбелязваме кои от тях са контактни и кои системни. Тези им качества са тясно свързани с условията, при които се прилагат.

Контактните препарати имат за цел предпазване на растенията от евентуално заразяване. Те са формулирани така, че действат повърхностно върху растителните части. Финият слой, с който листата или плодовете се покриват при пръскане, не позволява на попадналите патогени да проникнат в тях. Нещо повече - те имат убийствено действие за спорите на гъбите, които попадайки върху тях загиват без да могат да осъществят заразяване. Същото важи и за неприятелите.

Контактните препарати са за предпочитане в случаите, когато растенията са здрави и метеорологичните условия не са благоприятни за развитие на болести. По-простата им формулация ги прави и по-евтини. Много по-малка е и вероятността за остатъчни количества от тях по плодовете.

Контактните препарати имат своето място при защитата на растенията от болести и неприятели. Те обаче имат и недостатъци, с които трябва да се съобразяваме. Начинът им на действие (повърхностно покритие) ги прави неустойчиви на дъжд, т.е. те се измиват. В случай на измиване от валеж не може да се изчаква изтичането на карантиният срок, а пръскането трябва да се повтори.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Добивите се формират и в зависимост от природните условия по време на вегетацията на културата

Агр. Петър Кръстев

Добивите на царевицата у нас са доста колебливи. Производителността на различните по ранозрелост хибриди и влажността на зърното по време на прибиране в значителна степен зависят от срока на сеитба и природните условия в периода на вегетация. Една от причините за ниската реализация на биологичния потенциал на културата е недостатъчната адаптация на хибридите царевица от различните групи ранозрялост към съответните агроклиматични условия и несъвършената технология на отглеждане.

Факторът сеитбооборот

Мнозина от производители смятат, че царевицата е непретенциозна към разполагането й в сеитбооборота, няма никакви специфични изисквания към предшественика, не е носител и разпространител на болести и неприятели за другите видове културни растения. Затова според тях добри предшественици за царевицата са торените окопни (в това число и самата царевица) зърнени и зърненобобови култури. Според научни изследвания обаче това е доста погрешно мнение. Много добри водно-физически, агрохимически, биологични и фитосанитарни условия за тази култура се създават след зимни зърнени (пшеница, ръж, ечемик, тритикале), а лоши – след окопни, особено след царевица. В последните години все по-широко разпространение придобиват такива опасни вредители като царевичния стъблен пробивач. С увеличаване на площите с царевица въпрос на време е проблеми да създаде и царевичният бръмбър – диабротика. Основни вреди на царевичните растения нанасят и гъсениците на различни видове нощенки. Срещу тези вредители се провеждат организационно-стопански, агротехнически, биологични и химични мероприятия. Най-голямо влияние за ограничаване на размножаването на вредителите има предшественикът. Добре известно е, че царевичният стъблопробивач зимува в стадий гъсеница в стъблата на царевицата, а царевичният бръмбар – в стадий яйца (тях бръмбърът отлага в повърхностния 15-сантиметров почвен слой на кореновите остатъци на царевицата). Затова отглеждането на царевицата на повторка или като монокултура е нецелесъобразно.

Факторът обработка на почвата

Царевицата развива мощна коренова система, 70% от която се намира в обработваемия почвен слой от 0 – 30 см. Така че културата изисква дълбок хомогенен хоризонт почва, който осигурява благоприятни условия за растеж и развитие на културните растения. След прибирането на зърнено-житни или зърнено-бобови култури преди царевица е целесъобразно да се направи обработка на стърнището с дискови брани на дълбочина 6 – 8 см. След две-три седмици, след покълване на семената от самосевка на относително чисти откъм плевелни растения площи се прави обработка на почвата с продълбочител или други плоскорезни работни органи без обръщане на почвения пласт на дълбочина 25 – 27 см. Такава есенна обработка създава благоприятни агрофизични, агрохимически и фитосанитарни условия.

На заплевелени полета, особено с многогодишни кореновоиздънкови и коренищни плевели (пирей), а също след царевица, използвана с различни направления, и рапица, следва да се направи дисковане на дълбочина 6 – 8 см, а след царевица – две дискования. След това във фаза розетка на многогодишните кореновоиздънкови плевели, а на коренищните – във фаза поникване, трябва да се направи оран на дълбочина 25 – 27 см, а по възможност и на 27 – 30 см.

Факторът сеитба

Сред факторите, определящи добива на зърно от царевица, на природните условия се падат около 45%, а на технологията на отглеждане – 36%. Сред агротехническите мероприятия особено място заема своевременната сеитба. За правилното определяне на оптималните срокове на сеитба е нужно да се вземат предвид изискванията на царевицата към условията на отглеждане и особеностите на агроекологическите условия на текущата пролет. Агрономически е установено, че за покълване на семената и за дружното им поникване е необходима сума от ефективни температури, която превишава аналогичния показател за ранните пролетни култури. За най-ранните хибриди тя е 800- 900°С, за ранните – 900-1000, за средноранните по зрелост – 1000-1050, за среднокъсните – 1000-1100 и за късните –1100-1250°С.

Установено е, че оптималните срокове за сеитба на царевица са при загряването на почвата на дълбочината на сеитбата на семената до 10 –12°С. През последните години природните условия през пролетния период показват, че климатът съществено се променя към затопляне. Четири години от пет потвърждават, че продължителността на пролетния период продължава всичко 10 – 12 дни със среднодневни температури от 8 до 15°С, след което температурният режим рязко се повишава и достига 23 – 25°С и повече.

 

Цялата статия четете само в хартиеното или онлайн изданието на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 08 Март 2018 11:52

Срокове за торене при овощните

Сроковете и начините на торене са различни от познатата ни практика в миналото. Запасяващото торене за няколко години напред отстъпи място на ежегодното торене. Основното торене може да се прави както наесен, така и рано напролет. Това е възможно поради новите формулации на торовете, повечето от които са водоразтворими и не е нужно да се преобразуват в почвата. Подхранването с азотни торове през вегетацията също може да отпадне, ако се използват торове съдържащи азот, който е с дълго последействие, не се измива и не е летлив.

Площното разхвърляне на торовете при трайните култури пък е изместено от локалното браздово торене в редовете близо до растенията от едната или от двете страни, а при единичните дръвчета в малките градини в под коронното пространство.

Освен основното торене, което в никакъв случай не трябва да се пренебрегва, хранителни вещества могат да се подават и през листата чрез листни торове. Листното торене е едно допълнение и то в никакъв случай не може да замени основното торене. Освен това чрез него могат да се коригират специфични физиологични смущения в растежа на дръвчетата предизвикани от дефицит на определен елемент или група от елементи, като желязна хлороза и др. Храненето на дръвчетата може да става и по най-съвременният начин - чрез капково напояване. За тази цел има специални торове наречени фертиганти.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Резитбата на дърветата започват от края но октомври и продължава през цялата зима, но при условие, че температурите не са по-ниски от -5 градуса. Пролетта резитбата продължава до началото на цъфтежа.

Първо се режат летните и устойчивите на измръзване есенно-зимни сортове ябълки. Младите дървета ябълки и круши и костилковите се режат края февруари-март, а прасковите – по време на бутонизация и цъфтеж.

Резитбата на кайсия, череша, вишна, джанка се извършва в края на зимата или началото на пролетта. Резитбата на тези дървета през есенно-зимния период и особено в сурова зима, предизвиква силно смолотечение.

За кайсията добър резултат се получава при резитба през май- юни. Тя предизвиква вторичен растеж на филизи, залагане на цветни пъпки, а от там задържане (изоставане). Дърветата по-леко изкарват зимата, а пролетта пъпкити по-късно се разпукват и цъфтят. По този начин се избягват и късните пролетни мразове.

Резитбата на прасковите през първата година след засаждането е на височина над присадката 50-60 см. Всички клонки до тази височина се отрязват. След това се формира короната от 3-4 скелетни клони, разположени на разстояние 10-15 см един от друг равномерно, в кръг около ствола. След като се изберат тези клони, централният водач се отрязва. Резитба за формиране – клонките се режат на 10-15 см на външна пъпка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 17 Ноември 2017 14:16

Кога, какъв тор да внесем?

Комплексните (комбинирани) торове се обозначават с цифри, означаващи процента на съдържащите се в тях елементите.

На първо място винаги се изписва елемента азот (N), след това е фосфорът (Р) и накрая калият (К). Например комплексен тор азот-фосфор-калий с цифри 16:8:20, е тор с ниско съдържание на фосфор и повишено на калий. Цифрите 10:8:8 показват че тора е сравнително беден, и полезните вещества в него са малко.

Освен общото количество на полезни вещества в тора е нужно да се отчита и съотношението на важните за растението вещества азот и калий. Тези вещества се конкурират помежду си, тъй като азота е по-активен от калия и даже когато са в съотношение 1:1 ще бъде усвоен основно азота. Затова оптималното съотношение на азота към калия е примерно 14:25. Именно тази пропорция поставя калия наравно с азота.

Ако първият показател на азота е повече от 16, то значи че тора е за пролетно торене, когато предстои активен растеж на зелена маса. Следващото съдържание на елементи трябва да е фосфор от 8-12, а калий - 20-25.

Съотношението 0,5:10:20 или 1,5:12:25, говори за това, че съдържанието на азот е много малко и следователно тора е предназначен за есенно торене. Тогава активният растеж е приключил и потребноста на растенията от азот е понижена до минимум, а потребността от фосфор и калий се увеличава. Извличането на тези два елемента през зимата е голямо.

Наистина, смята се, че през зимата не е необходимо да се внася азот. Защо тогава е включен в комплексните торове? Това е така, защото при многогодишните дървета и храсти през есента започва сезонния прираст на кореновата система. А освен това лесно разтворимите азотни съединения обезпечават пълната разтворимост на комплексните торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 08 Ноември 2017 16:48

Срокове на торене

Сроковете на торене на овощните дървета зависят от вида на тора, възрастта на растенията, свойствата и овлажняването на почвата и др.

Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента, а азотните торове - на 2 или 3 пъти през годината.

Фосфорните и калиевите торове може да се внасят заедно с оборския тор през 2-3 години със завишени торови норми.

При две подхранвания на овощните дървета с азотни торове 2/3 от годишната торова норма се внасят в края на зимата (февруари-март), а 1/3 към края на май - началото на юни. При три подхранвания 1/2 от нормата се внася в края на зимата, 1/4 към края на май - началото на юни и 1/4 през есента. Ако цъфтежът на овощните дърветата е слаб, а растежът е силен, второто подхранване не е необходимо.

БЛИЗОСТТА ДО КОРЕНИТЕ Е ВАЖНА

От начина на внасяне на торовете зависи достъпът на корените до тях.

Азотните торове, които са лесно подвижни, се разхвърлят по повърхността на почвата и се заравят чрез плитки обработки. Повърхностно се разхвърлят и оборският тор, фосфорните и калиевите торове, но се заорават по-дълбоко с есенната оран, за да достигнат по-близо до корените на овощните дървета.

В овощните насаждения от видове с по-дълбоко разположена коренова система и на по-тежки по механичен състав почви фосфорните и калиевите торове трябва да се внасят на дълбочина около 35 см с помощта на дълбока обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Лозите могат да се засаждат, както през есента, така и през пролетта, но за предпочитане е есенното засаждане.

За тази цел мястото Ви трябва да е риголвано още през лятото, за да има време почвата да се слегне. Есенното засаждане гарантира по-добро прихващане на младите лозички и по-ранно встъпване в плододаване. Ако все пак не сте успели, това може да стане и през пролетта в края на март и началото на април, като по-ранното засаждане е за предпочитане.Но и при есенното и пролетното засаждане трябва да се избягва саденето на лозички при температура под 0˚С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В процеса на вегетация в различни части на плодните дръвчета често израстват допълнителни леторасти, които са ненужни или са на неподходящи места.

Затова трябва да оглеждаме дръвчетата и при необходимост да се намесваме.

. Когато по стеблото покарат леторасти, трябва да ги премахваме още в началото, когато са зелени /невдървесинени/. Тогава раните са най-малки, бързо зарастват и не се налага да използвате инструменти, защото лесно се отстраняват с ръка.

От тях може да оставите само тези, които се намират под повредено място по стеблото. Те ще ви трябват по-късно за заздравяване на повреденото стебло чрез мостово присаждане.

. Тези леторасти, които са излезли от основата на стеблото от кореновата шийка на подложката, също се премахват.

Но за да е свършена качествено тази работа, първо разровете почвата около основата на стеблото и изрежете издънките от основата им, след което заровете отново.

Ако ги премахвате повърхностно ще предизвикате обратен ефект. Отрязвайки с ножицата само стърчащата част от издънките над почвата, ще започне разклоняването им и още по-активен растеж на издънки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта