„Определено закъсняхме с приема по мярка 4.1 и една от причините бе заради спирането на 145 млн. евро от ЕК, загубени по старата програма. В момента по първия прием на мярка 4,1 договорихме 165 млн. евро. Това бяха проектите с 39-те точки“. Това заяви бившият директор на Държавен фонд „Земеделие“ Румен Порожанов. Той припомни, че със заповед на Десислава Танева под условие стартира прием на проекти, получили между 38 и 33 точки и те бяха договорени допълнително.

Каква е ситуацията към момента? – „ Бяха договорени общо 416 проекта, получили от 38 до 33 точки. 228 бенефициенти се отказаха и ги прехвърлихме към новия прием по мярката“, обясни Порожанов.. В момента са договорени 188 проекта на обща стойност 66 млн. лв. субсидия. Остават още близо 20 хил. проекта.

Сега се подписват заповедите за тях, тъй като ЕК изисква да се направи оценка на бизнес плана. „Както е видно - мерките непрекъснато се затягат. Затова сме задължени да направим преоценка на бизнес плана – както на прогнозирани добиви, така и на цени. Съвсем отделно се прави преоценка и на допустимите разходи“, обясни Порожанов. Както обясни той рестрикциите относно техника, строителство, нови насаждения и т.н., са много по-големи в сравнение с предишния период на ПРСР.

„Въведена е реферетна база, която не е най-комфортната, но ние работим по нея, независимо дали се харесва на един или друг. Не е тайна, че в стария програмен период, особено за техниката, имаше трески за дялане“, коментира бившия директор на ДФЗ.

Сега предстои да се приключи разглеждането на останалите близо 20 хил. договора. Досега това не станало, заради обратната документация, която се изисква от фермерите.

„Ще има пари за всички, които са подписали договорите и те са в рамките на договорите, получилите до 33 точки. Договорите с 38 точки вече са с осигурен бюджет. Вече се обмисля дали да се свалят условията и за договорите с 37 точки. До няколко седмици и това ще стане, уверяват от фонда. С това ще приключи договарянето на тези бенефециенти, чийто проекти са получили 38-37 точки и те ще могат да кандидатстват за плащане.

До месец-два се очаква фермерите, които смятат, че няма да се справят, да направят отказ от проекта си. Това ще даде шанс на други стопани, които са получили от 36-35 до 33 точки, да успеят да кандидатстват за освободения бюджет.

„Убеден съм, че през следващите месеци проектите, получили по-малко точки, ще успеят да се включат в субсидирането на мярката“, увери Румен Порожанов.

В новият прием по мярка 4.1от ПРСР 2014-2020 г. са кандидатствали 3165 проекта, които трябва да си разделят бюджет от 463 млн. лв. Заявената субсидия при тях е за 1,5 млрд. лв. Както споделят експертите от фонда, при ранкирането на проектите най-големи трудности има при бизнес-плановете за строителство. „При този бюджет и при свалените тавани до 1,5 млн. евро, вече има референтна база и с малко изключения ще се изискват по 3 оферти за покупка на техника, за строителство на силози или за нови насаждения“, каза още Порожанов.

Новоназначеният директор Живко Живков  допълни, че се работи усилено в началото на март да започнат по график всички плащания към стопаните. 

Публикувана в Бизнес

Концернът BASF и Европейската космическа агенция, (ESA) са подписали споразумение за сътрудничество, което има за цел да намери най-ефективните начини за използване на сателитни данни и снимки в селското стопанство. Работейки в тясно сътрудничество с фермерите, партньорите планират да превърнат информацията в цифрови инструменти и услуги.
Проектът ще даде на земеделските производители възможност да планират ефективно ежедневната си работа. По-специално, те ще получат по-точни агрономически препоръки за употребата на продукти за растителна защита. Основният източник на данни за цифровите методи за управление са сателитите. Те ще предават информация за вземането на много решения в областта на земеделието, например, определяне на оптималното време на сеитба и прибиране на реколтата. BASF Group и Европейската космическа агенция се фокусират върху разработването, изпитването и развитието на иновативни електронни услуги, които ще отговорят на нуждите на земеделските производители.
„Ние искаме да помогнем на фермерите да подобрят своята производителност чрез предлагане на иновативни продукти за справяне с екологичните и икономически въпроси. Инициативите са важна стъпка в реализацията на нашия новаторски подход. Ние виждаме потребностите на фермерите и благодарение на професионалния опит и общи усилия с партньорите, предлагаме нови инструменти, които ще помогнат за по-ефективна работа в стопанствата“, обяснява д-р Райнер Пройс, вицепрезидент за световни стратегии и управление на продуктовата гама на BASF.
Проектът ще се реализира с помощта на експертните знания на специалисти от компанията BASF в селското стопанство, както и полски данни и отзиви от страна на фермерите. ESA се ангажира да предоставя сателитни данни и фотографии.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Неподлежащ на унищожаване чрез хербицидите плевел - толкова силен, че може да навреди на селскостопанското оборудване - бързо се разпространява в големи райони в щатите Охайо, Илинойс, Минесота и Индиана.
Една от разновидностите на щира (Palmer amaranth), който експертите наричат най-плодовития, е най-разрушителен за посевите от царевица, соя и др. зърнени култури. Плевела обикновено расте в югозападната част на страната, но през последните години се разпространява далеч извън тези региони. Развитието му допринесе за възпрепятстването на редица правителствени програми, насочени към опазването на пчелите и други обитаващи дивата природа насекоми. Семената, които земеделските стопани са използвали, се оказали заразени със семена на Palmer amaranth. Много фермери са закупили семената от компании, разположени в Тексас и Канзас, където Palmer amaranth е широко разпространен.
Сега Palmer amaranth се изгаря, за да се предотврати попадането на семената му в почвата през предстоящата пролет (едно растение може да произведе около милион семена). Експертите смятат, че пълното унищожаване на плевела може да отнеме няколко години.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Аткуализирана е индикативната годишна работна програма за 2017 година за ПРСР 2014-2020 г. Според програмата се предвиждат приеми по някои от най-атрактивните и очаквани мерки – 4.1.2 "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", насочена към малките стопанства за инвестиции в материални и нематериални дълготрайни активи, които водят до подобряване на икономическата устойчивост и резултати на стопанството.

Предвижда се също така и прием по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, Подмярка 6.1 "Създаване на стопанства на млади фермери", Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ и други мерки.

Цялата индикативна работна програма можете да видите на сайта на МЗХ.

 
Публикувана в Бизнес

В срок до 1 декември 2016 г. кандидатите по Схемата за млади земеделски стопани (МЗС), които заявяват за първи път участие или кандидати, при които има промяна в обстоятелствата, трябва да предоставят в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ документи за придобити професионални умения и познания, съобщиха от фонда. Съгласно изискването на чл. 15, ал. 1 на Наредба 3 младите стопани представят документи за завършено средно и/или висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или документи за икономическо образование със земеделска насоченост. Придобити професионални умения и познания се доказват и с удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство.

Фонд „Земеделие“ напомня на младите земеделски стопани, че документите, издадени от висши учебни заведения, трябва да бъдат от акредитирани институции. Предоставените документи за завършен курс трябва да бъдат издадени от лицензирани центрове за професионално обучение. Допустими са и документи за извършено обучение по мярка 111 от ПРСР 2014-2020 г., съобщават от фонда.

Безплатни курсове по мярка 111 от 150 учебни часа бяха организирани, освен от НССЗ, и от други институции, които бяха публикувани на сайта на Програмата за развитие на селските райони на Министерство на земеделието и храните, припомнят от НССЗ. В публикуваната информацията бе включен списък на учебните центрове с телефони и контакти, както и темите и продължителността на обучителните курсове в различните области на земеделието.

Както е известно, допълнително по 25 т. точки получават проекти на млади фермери, които към момента на подаване на заявлението за подпомагане имат съответните професионални умения и познания, а именно: имат завършено средно или висше образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина и/или икономическо образование със земеделска насоченост, и/или вече са приключили 150 часа курс на обучение по мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” от Програмата за развитие на селските райони

Ще припомним, че обучителен курс за млад фермер се изисква на третата година от реализацията на проекта. Ако кандидатът не отговаря на изискванията за професионални умения и познания той може да бъде одобрен за подпомагане в случай, че се задължи в представения бизнес план, да изпълни тези изисквания в 3-годишен период от сключването на договора за отпускане на финансовата помощ по проекта. Тъй като нямате завършено специализирано образование в областта на земеделието, ще трябва да представите документ за завършен обучителен курс от минимум 150 часа.

Публикувана в Бизнес

Сега научих, че строителството на административно-битови сгради в стопанствата не са част от допустимите разходи в проектите по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г. Кои разходи за строителство са допустими по подмярката?

Въпроса задава Пламен Николов от г. Пловдив

Строителството на административно-битови сгради няма да бъде признавано като разход и няма да се подпомага по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г., съобщиха от Министерството на земеделието и храните. До 65% от разходите за строително-монтажни работи (СМР) в проектите. ще се признават единствено и само за селскостопански сгради – за складове за торове и препарати, изграждане на плодохранилища и др. Ще си подпомагат строителството и ремонтните дейности на силози, сгради за отглеждане на животни, оранжерии, съоръжения с конструкции за зеленчукопроизводството и трайните насаждения, вкл. мрежи за предпазване от градушки.

Допустими разходи за строителство са и тези за изграждане на сгради, където се монтират съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделската техника. Тези машини обаче трябва да се използват пряко за производство, съхранение и продажба на земеделска продукция.

Инфраструктурни проекти за изграждане на прилежащи пътища до силози, цехове или работни площадки, също няма да се признават за разходи и няма да носят точки към проектите. Няма да се подпомагат до 65% и разходите, направени за строителство на помещенията за отдих на служителите. Такива помещения се водят административна сграда. Бонус точките ще се отпускат само за производствени помещения, но при кандидатстване трябва да се представят и строителни разрешителни, които се изискват по Закона за устройство на територията.

Публикувана в Бизнес

Осем държавни горски стопанства от Южно-централното държавно предприятие ще бъдат одитирани в края на ноември, за да се реши дали ще получат FSC сертификат. През последните 3 години WWF подпомага активно подготовката на стопанствата като част от мисията си да насърчава отговорното управление на горите в България.
Над 200 служители от Държавно горско стопанство (ДГС) Асеновград, ДГС Пловдив, ДГС Първомай, ДГС Хисар, ДГС Карлово, ДГС Клисура, Държавно ловно стопанство (ДЛС) Кормисош и ДЛС Тракия преминаха през серия теоретични и практически обучения, организирани от WWF. Застъпените по време на обученията теми са свързани с горска сертификация по системата FSC, с идентифициране, стопанисване и мониторинг на гори с висока консервационна стойност, с „близки до природата" лесовъдски практики и с опазване на биологичното разнообразие в горите.
WWF проучи 150 000 ха (4% от горите в страната) на територията на 8-те стопанства, разположени основно в Родопите, Средна гора и Централна Стара планина, за да идентифицира горите с висока консервационна стойност. В тях беше установено многообразие от редки и защитени видове растения и животни, като родопска горска майка, балкански ранилист, венерина пантофка, зановец, блатно кокиче, черен щъркел, кафява мечка, видра, черен кълвач и много други. В резултат на теренните проучвания на територията на ДГС Клисура бяха установени две нови находища за страната на вида червеногуша мухоловка (Ficedula parva), защитен от Бернската конвенция и българския Закон за опазване на биологичното разнообразие.
Експертите на WWF подпомогнаха идентифицирането на заинтересованите страни и изготвянето на социални проучвания, които са неразделна част от подготовката за сертифициране. Активното ангажиране в управлението на горските ресурси е едно от условията за успешното прилагане на принципите на FSC сертификацията и горските стопанства са задължени да подпомагат местните хора и организации в този процес.
„Продължаващият процес на сертификация на горски стопанства в България означава, че идеите за устойчивото стопанисване на горите намират не само добра почва за реализиране, но и все по-голямо разбиране и разпространение – коментира инж. Александър Дунчев от WWF. – Този процес развива и по-тясно специализираната задача за опазване на старите гори, по която WWF работи вече 10 години, тъй като FSC сертификацията обръща особено внимание на тяхната защита и съхраняване."
WWF приложи на практика най-съвременните научни методи в проучването на 30 000 ха гори само в Родопите, от които установи и картира 7000 хектара във фаза на старост. Опазването на старите гори е приоритет заради съхранените естествени процеси и значимото биологично разнообразие, припомни още инж. Дунчев. Всички данни от тези проучвания са публично достъпни онлайн на специално разработена платформа.

Публикувана в Новини на часа

От Държавен фонд „Земеделие“ съобщиха, че вече е приключила предварителната проверка за подбор на проектите, подадени по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР 2014 – 2020 год. От всички приети и оценени по критериите за подбор 3 753 проекта с общ размер на финансова помощ 110 101 761 лева на последващо разглеждане подлежат общо 2 402 броя на обща стойност 70 467 474 лева. Това  стана възможно със Заповедта на министъра на земеделието и храните за увеличаване на бюджета по подмярката до 120%. Съгласно данните от ДФЗ-РА на последващо разглеждане подлежат проектите, които имат над 23.72 точки.

Подлежащи на разглеждане са основно проекти, насочени към отглеждането на трайни насаждения, зеленчукопроизводство и пчеларство, в съответствие със заложените приоритети в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.  

Всички проекти са оценени съгласно нормативната база по подмярката в рамките на 120 на сто от бюджета.

Обобщените данни показват, че ще бъдат обработени 64 % или 2 402 от подадените заявления за подпомагане по подмярката.

От Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) пък обявиха, че през периода на прием на проекти са подадени 2 870 заявления за получаване на консултантска помощ и са изготвени 2 861 бизнес планове и заявления за подпомагане по подмярка 6.3. От тях 2 842 проекта са подадени в Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателна Агенция (ДФЗ–РА). Този брой представлява 76% от общо 3 755 проекта подадени в ДФЗ-РА.  Проектите на НССЗ с точки над 23.72 са 1 762, което представлява 73.4% от общо 2 402 броя проекти попадащи в тази категория. 107 от изготвените от НССЗ проекти включват култури/животни отглеждани по биологичен начин. По данни на службата най-много бизнес планове са изготвени на растениевъдни стопанства общо 1 421 броя. Животновъдните стопанства са 966 бр, а тези със смесено направление са 455 броя.

При животновъдните стопанства най-висок е делът на проектите отглеждащи основно пчели, а при растениевъдните стопанствата преобладават тези, в които се отглеждат плодове и зеленчуци. При смесените стопанства също преобладават тези, отглеждащи пчелни семейства, плодове и зеленчуци.

Най-висок е делът на стопанствата, попадащи в интервала между 6 000 и 7 999 евро СПО и съответно най-нисък - от 2 000 до 3 999 евро СПО.

Високият дял на стопанствата със СПО между 6 000 и 7 999 евро не е в пряка зависимост с проектите, които имат най-голям брой точки. Най-много са проектите (1774), които попадат в групата от 20 до 29.99 точки (62,40 %). Причината за липсата на пряка връзка между икономическия размер на стопанствата и броя точки, които са получили се дължи на критерия „планински район“, обясняват експерти от НССЗ.

Публикувана в Бизнес

Проф. д-р Трифон Дарджонов
При структурата на нашето земеделие, субсидирането на площ оказва много вредно въздействие върху развитието на животновъдството. Уви! Никой не чува. Нека да повторим накратко какви са нашите особености в структурата на земеделието, които правят вредно субсидирането на площ?
Първо, то е силно диференцирано - свръхедри и много дребни, В 5300 стопанства (6,2 на сто от всички стопанства) с над 1000 дка се намират 78,6% от използваните земеделски площи(ИЗП), а в групата до 1000 дка, в която влизат 80 300 стопанства (93,8 % от броя), остават 21,4 % от ИЗП. (Данните са от 2012 г. за регистрираните стопани, т.е тук не влизат стопанствата с под 10 дка площи).
Второ: В групата на едрите се отглеждат само зърно и слънчоглед и едва 12,5 на сто от животните. При дребните стопани се намират 87,5 процента от животните и почти всички зеленчуци и плодове. При тази крайно изкривена структура субсидиите, давани на площ, облагодетелстват предимно зърнените култури, а интензивните производства са ощетени. Причина за това е, че
зърното създава сравнително по-малка стойност на декар,
например за 2009 то е създало 111,8 лв., зеленчуците и плодовете 708,2 лв., а площите, които хранят животни 430,1 лв., но всички получават еднакви субсидии на декар площ. Бедата е, че площите под интензивни култури, поемат съответно и повече разходи на труд, на средства и най- важното на квалификация, а получават много по-малко субсидии, пресметнато върху стойността, която създават и поемат при обработката. Така за 2010 г зърнопроизводството е получило 22% върху създадената стойност, животновъдството – 6,3%, а зеленчуците и плодовете - само 4,5%. За да се изравнят тези тре отрасъла при субсидирането ще трябва да се направи коренна реформа. А именно, да се прехвърлят 500 милиона от площите към производството на животинска продукция, плодове и зеленчуци. Възприетото от ЕК прехвърляне от 13 на сто, изобщо не решава българските проблеми. То може би решава нещо за Европа, където няма такава разлика между едрите и дребните, но за страни като България, където диспропорциите са огромни, това е просто залъгалка. Ето защо,
прехвърлянето от площите към производството трябва да стане не 13%
По моя преценка за България то трябва да бъде 38,5% (съответно 23,1% за животновъдството и 15,4 % за зеленчуци и плодове), което в пари възлиза на 300 милиона и съответно на 200 милиона. Докато тези 500 милиона не се прехвърлят от площите към обвързаното с продукцията субсидиране, ние няма да имаме интензивни отрасли. Тук не се касае да отвоюваме повече субсидии от ЕК, а да отвоюваме правото това което ни дават, да го разпределим според нашите нужди. А нашите специфични нужди са да бъдат стимулирани закъсалите интензивни отрасли. Това стимулиране няма да стане както правим сега със 120-140 милиона (за животновъдството) или съответно18-25 милиона (за зеленчуците), а със цитираните по-горе 500 милиона. А самото разпределение, разбира се, че не бива да бъде нито на глава, нито на декар, а само върху получената и предадена по документи продукция. Докато не се реализира това ново субсидиране, само ще говорим за животновъдство и зеленчуци и плодове, а те ще продължават да тъпчат на едно място по продуктивност и да намалява по обем. Не ми възразявайте, че Европа няма да се съгласи на такова голямо прехвърляне. Никой досега не е обяснил пред Брюксел нашия хал с интензивните отрасли и какви са последствията от субсидирането на площ. Как може да се балансира икономиката в земеделието при разлики 6 животински единици(ЖЕ) на 1000 дка при едрите зърнопроизводителите и 128 ЖЕ при дребните стопани?
Обяснил ли е някой тези цифри пред Брюксел, за да говорим, че няма да се съгласят?
Нищо повече не искаме от ЕК, освен правото да разполагаме с полагащите ни се пари и да ги разпределяме според изискванията на нашето земеделие, а не както е сега - да хвърляме над милиард лева всяка година давани върху площите (защото е най-лесно) и да не можем да регистрираме напредък в земеделието.
След публикуването на тези материали, получих писма в които се оспорваха данните за създадената стойност върху един декар при отглеждането на животни, която аз съм посочил, за 2009 като 430 лв. и питания откъде съм я взел. Направо отговарям, че тази цифра е взета от „Аграрния доклад на МЗХ от 2010 г”. Тъй като разполагам с докладите от 2008 до 2013 г включително, и данните са много сходни и винаги еднопосочни. Затова ги публикувам напълно уверен в истината. Но този факт не е нещо ново или неизвестно. Икономистите от цял свят знаят, че декарите, върху които се гледат животни или зеленчуци или плодове, дават много по висока добавена стойност. Тук спорове няма. Цифрите, които ползвам, се получават като общата сума на създадената стойност по отрасли, се раздели на декарите, от които е получена тази продукция. Това е фактическото положение, доказано от отчетните данните на МЗХ. А разсъжденията и сметките, които правят някои като превръщат в стойност създадената продукция фуражи, са погрешни и не съответстват на действителността. Те пропускат факта, че тези фуражи се преработват от животните в мляко, месо и яйца, а те създават по-високата добавена стойност. Второто възражение, което често чувам, е свързано с твърдението, че стимулирайки зърнопроизводството, то става по-евтино и така се стимулира и животновъдството, което пак е една абстракция, не приложима за България. Да, в Европа, където животните са там където се отглежда и зърното, това е вярно.
Торът от животните отива на нивите със зърно, зърното отива при животните и така кръгът се затваря
Но при нас не е така. Зърното се отглежда при едрите арендатори, то се стимулира. Те обаче нямат животни и не продават зърното на по-ниски цени на стопаните със животни. Нашите зърнопроизводители не ползват оборски тор и може би затова (но не само за това) нашите добиви на зърно са много по-ниски от европейските. Засега ние сме под 400 кг на декар (не включвам 2014 г), а в Европа са над 600 кг. Докато едрите зърнопроизводители получават високите субсидии на площ (до 18-22 % от стойността на създадената продукция), те няма да се захванат с развитието на животновъдство, от които да получават само 6,3 %. Животновъдството изисква много повече капиталовложения, знания и умения, постоянна ангажираност. Ако сме съгласни с тази констатация, то трябва да се съгласим и с тезата, че субсидирането за интензивните отрасли трябва да бъде много по-голямо. За да стане по-голямо това субсидиране, единствения път е да се прехвърлят тези 500 милиона от европейските пари за площите към съответните производства. С националните доплащания (както се мъчим досега да го правим) това не може да стане, защото бюджетът е достатъчно претоварен със здравеопазване, образование, инфраструктура, отбрана и прочее. Ето защо, изходът е прехвърлянето от субсидиите върху площите към интензивните отрасли.

Публикувана в Животновъдство

 

Броят на земеделските стопанства в САЩ непрекъснато намалява. За сметка на това съществуващите ферми стават все по-големи и продуктивни.
На всеки 5 години Министерството на земеделието на САЩ (USDA) събира огромен обем данни за земеделието в страната  (Census of Agriculture). Те са показали, че през 2012 г в САЩ са работили 2, 1 млн. фермерски стопанства. 
Повечето ферми се намират в Тексас (248 810), следват Мисури (99 170) и Айова (88 631). Площта на обработваемите земи се е увеличила от 2007 г с около 3 млн. ха. Средно всяко земеделско стопанство през 2012 г е обработвало около 175 хектара, което е с 8 хектара повече от 2007 г.
 
Средната възраст на американските фермери е 58, 3 години
 
В САЩ фермерите стават по-възрастни. През 2012 г средната възраст на земеделските производители е 58, 3 години, докато през 1982 тя е била 50, 5 г. 
 
Но доходите се увеличават
 
Почти в 75 на сто от стопанствата доходът през 2012 година е бил малко под  50000 щатски долара. " на сто от фермите са спечелили повече от 1 млн. щатски долара. В САЩ стопанствата стават все по-продуктивни - през 2012 г всеки фермер е произвеждал хранителни продукти на стойност средно 187093 долара. В сравнение с 2007 г, това е увеличение с 52286 долара. 
Цялата селскостопанска продукция на САЩ се оценява на 394, 6 млрд. долара, което е с 97 млрд. долара повече от 2007 г. През 2012 продукцията от растениевъдството е превишила тази от животновъдството - 212, 4 млрд. долара и 182, 2 млрд. долара съответно. Това се случва за първи път от 1974 г
 

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта