. Най-чувствителни на измръзване са сортовете Болгар и Султатина, които са от Ориенталската екологогеографска група. Зимните очи при тях се повреждат при температури минус 15, минус 17°С.

. Най-студоустойчиви са сортовете Ризлинг, Каберне совиньон, Пино шардоне, Пино ноар, Алиготе и др., които принадлежат към Западноевропейската екологогеографска група. Зимните очи при тях издържат ниски температури до минус 18, минус 21°С.

. Отглежданите в нашата страна културни сортове се делят по студоустойчивост на три групи:

- към първата група - най-студоустойчиви спадат сортовете: Каберне совиньон, Мискет червен, Ркацители, Совиньон, Ризлинг, Пино шардоне, Алиготе, Мускат отонел, Мерло, Саперави и Памид,

- към втората група средно студоустойчиви спадат сортовете: Перл дьо Ксаба, Царица на лозята, Шасла доре, Широка мелнишка лоза, Мавруд и мискет хамбургски,

- към третата група - най-слабо студоустойчиви спадат сортовете: Болгар, Димят, Юни блан, Гъмза, Алфонс Лавеле, Тамянка, Кардинал и Чауш.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Многогодишните части на лозата - рамене, кордони и стъбла са значително по-устойчиви на ниски зимни температури от пръчките и зимните очи по тях.

. Повреди от измръзване по тях могат да се появят едва след продължително въздействие на температури под минус 24°С.

. Студоустойчивостта на тези части се дължи на натрупаната с годините дървесина и намаленото водно съдържание в органите. Затова младите лозички на 2-3 години, които нямат достатъчно многогодишна дървесина и органите им съдържат повече вода, измръзват много по-често от стари лози.

Корените са най-чуствителното нещо на лозата и асмата!

. От всички органи на лозата корените са най-беззащитни към студа. Те са по-чуствителни от пръчките и зимните очи, и измръзват дори при температура минус 5, минус 7°С.

. Най-главното условие за успешното презимуване на лозите и предпазване на отделните им органи и части от измръзване има тяхната студоустойчивост.

. Отделните сортове лози имат различна устойчивост към ниски температури и тя се определя от протичащите в края на лятото и есента биологични процеси. Най-важни от тях са навременното преустановяване на растежа на леторастите и преминаване на зимните очи в състояние на покой, нормалното узряване на леторастите, закаляването на лозите преди настъпване на студовете.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 02 Декември 2018 19:13

Студоустойчивост на лозата

Отрицателните температури (под –15°С) през периода на покой могат да причинят значителни повреди при лозата – измръзване на зимните очи, едногодишните зрели леторасти и дори на многогодишните части. Степента на поражение до голяма степен зависи от стойността на температурата, продължителността на въздействието й, сортовите особености, възрастта и състоянието на тъканите. Най-чувствителни са зимните очи, които се повреждат при температура –16°С при чувствителните сортове и при –18°С – при устойчивите. Главните пъпки са по-чувствителни от заместващите и въздействието на температури от порядъка на –18°С може да доведе до загиването на до 40% от тях. Многогодишните части (кордони и стъбло) са по-издръжливи и могат да понесат понижение до –23, -25°С. Младите лози (2 – 3 годишни) са по-застрашени от измръзвания в сравнение със старите. Различните сортове се характеризират със различна студоустойчивост и са разпределени в следните групи:

-         с много добра студоустойчивост – Каберне Совиньон, Ризлинг рейнски, Ркацители, Мискет червен, Пино шардоне, Алиготе и др.;

-         с добра студоустойчивост – Мискет Отонел, Памид, Български ризлинг, Пловдивска малага и др.;

-         със средна устойчивост – Мерло, Мавруд, Гъмза, Мискет хабмургски, Широка мелнишка лоза, Камчия, Мискет варненски, Мискет тракийски, Мискет дунавски, Перл дьо Ксаба, Царица на лозята и др.;

-         чувствителни на измръзване – Кардинал, Болгар, Супер ран Болгар, Брестовица, Чауш, Алфонс Лавеле, Димят, Султанина, Русалка, Тамянка и др.

Релефът на месторастенето влияе върху специфичния микроклимат на насждението и по този начин – върху степента на измръзване. Така например, при насаждения на наклонени терени най-голям е процентът на измръзване в долната част, а най-малък в горния край на склона. Трябва да се избягват ниските и затворени котловини, където се наблюдава интензивно стичане и задържане на студения слой въздух.

За предотвратяване повредите от мразовете трябва да се използват по-студоустойчиви сортове, да се избират оптимални местоположения за създаване на новите насаждения.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Често пъти след студена зима едни ябълкови дървета измръзват и загиват, други се повреждат частично, а трети цъфтят и плододават. Затова има прост отговор, едни сортове от вида са студоустойчиви, а други не.

Всяка зима поне по два-три пъти има силни студове. За студоустойчивите сортове тези студове не са опасни. Те преживяват без проблем ниските температури, а при други сортове загиват цели градини, дори и при мека зима.

Студоустойчивостта – това е не само способност на сорта безболезнено да преживее дългите захлаждания, а съвкупност от няколко признака всеки от които не е достатъчен самостоятелно за това, сорта твърдо да се нарече студоустойчив.

Признаците са следните:

  • устойчивост на сорта към силни студове в началото на зимата;
  • устойчивост към екстремни дълги студове в средата на зимата;
  • устойчивост към резки промени на студ и затопляне;
  • устойчивост към постепенни мразове след затоплян.

Сортът може да е устойчив както по всички признаци, така и само по някои от тях. Това е причината, поради която някои дървета не измръзват при -40°С, но могат напълно да измръзнат при -25°С след затопляне. Ако са спазени четирите признака за студоустойчивост, то в даден район въобще няма да има измръзване.

А може ли да се помогне да презимува нестудоустойчив сорт ябълка? Някои любители-градинари се опитват с различни методи да спасят от студа топлолюбивите сортове ябълки, но това е илюзия. Никакви укрития не могат да спасят от измръзване сорт, който няма устойчивост към студа.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За подготовката на овощните растения за понасяне на неблагоприятните зимни условия особено важно е нормалното протичане на фенофазите на узряване на тъканите и запасяването им с пластични вещества, листопада и закаляването. Периодите на вегетация и относителен покой не са рязко разграничени един от друг и при смяната им в растенията настъпват промени, които ги подготвят за постепенното преминаване от един период в друг. През периода на преход от вегетация към относителен покой, започващ най-често с масовото опадане на листата, протичат процеси на закаляване на овощните растения – значително отслабва газообменът през кората на едногодишните прирасти, понижава се интензивността на дишането и транспирацията; протича хидролиза на скорбялата, намалява се водното съдържание на тъканите, а вискозитетът им се увеличава. Ето защо, студоустойчивостта на дърветата е различна през отделните периоди от годишния им цикъл на развитие – тя е най-малка непосредствено след листопада, постепенно се повишава и достига максимума си най-често през декември – януари по време на големите студове. След това устойчивостта на студ постепенно намалява под въздействието на макар и краткотрайните повишавания на температурата и по този начин дърветата стават по-чувствителни на измръзвания с приближаването на началото на вегетационния им период. Това е причината за големите повреди, които се причиняват от повратните студове през март – април.  

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За преодоляване на неблагоприятните климатични условия през зимата растенията са изградили своеобразен механизъм за защита. Той се изразява в преминаване на растителния организъм от вегетация в период на покой, характеризиращ се със спиране на растежа и фотосинтезата, и значително отслабване на дишането и обмяната на веществата. Видимо периодът на покой започва с листопада и завършва с разпукване на пъпките. Окапването на листата през есента е едно от приспособленията за презимуване, което предпазва дървесните видове от прекомерно изпаряване.

Студоустойчивост на отглежданите у нас овощни видове

 

 

Овощен вид

Критична темпе-ратура през дълбок покой, над която се наблюдават поражения
Ябълка -29оС
Круша -25оС
Дюля -23,-25оС
Мушмула -20,-23оС
Слива -27оС
Джанка -23,-24оС
Праскова -20оС
Кайсия -25,-28оС
Череша -24,-25оС
Вишна -28оС
Орех -28оС
Бадем -20оС
Райска ябълка -21,-23оС
Смокиня -15оС
Маслина -9,-12оС
Нар -15оС
Хинап -28оС
Актинидия -15оС

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Агротехническите мероприятия, които се прилагат през вегетацията на дръвчетата играят важна роля за повишаване на студоустойчивостта им. Така например, азотното торене трябва да е съобразено с потребностите на растенията. Ако се прекали с количеството и времето на внасяне на азота, леторастите растат до късна есен, не узряват добре и лесно измръзват през зимата. Напояването има същото неблагоприятно въздействие, ако продължи до късна есен. Резитбата на дръвчетата също трябва да е според особеностите в растежа. При месторастения с екстремно ниски температури трябва да се използват високостъблени формировки. Растителната защита и поддържането на почвената повърхност също трябва да са провеждани в оптимални срокове според конкретния овощен вид, сорт и условия.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листопадните овощни растения се различават по своята студоустойчивост и могат да бъдат наредени ориентировъчно в следния низходящ ред: ябълка (най-студоустойчива), вишня, слива, круша, череша, дюля, кайсия, праскова и бадем (най-чувствителен към ниски температури).

КЛАСАЦИЯТА Е УСЛОВНА

Това подреждане е до известна степен условно, тъй като между сортовете от даден вид може да има голяма разлика в студоустойчивостта. Като критични температури по време на дълбокия покой на дърветата се посочват:

. от –30 до –32˚С за разпространените в нашата страна ябълкови сортове;

. от –28 до –31˚ С при вишнята;

. от –25 до –30˚ С при крушата;

. от –20 до –27˚ С при черешата.

Прасковата започва да измръзва при температура от около – 22˚С. Tрябва да се има в предвид, че степента на повредите зависи от начина на настъпване на студовете, от скоростта на понижаване на температурата, продължителността на действието, изложението на терена, наследствените особености на сортовете и други.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
  1. Много силния студ убива растенията

На практика страдание на растенията причинява не толкова студа, колкото образуващите се в резултат на ниските температури ледени кристали в тъканите, които могат да павредят тъкъните на растението. Тук значение има също така и размръзяването. Ако растенията се охлаждат при условия, при които не се образува бързо лед ( няма резки замръзвания), а след това много бавно става затоплянето, то те биха могли да издържат големи студове. В продължение на много години учените са успели при лабораторни условия да замразят успешно ягодоплодни храсти до -235°С, а след това претърпелите такива замръзвания растения се възстановяват и развиват абсолютно нормално и благополучно цъфтят. Успеха се състои в това, че тези сортове дори не са били студоустойчиви.

  1. Студоустойчивоста - това са температури в градуси, които дадено растение е способно да издържи без загуби

Например в определена овощна градина веднъж през зимата при температури до -25°С ябълките растящи в тази градина не са пострадали от ниските температури - това значи, че този сорт е със студоустоичивост -25°С.

Студоустойчивостта – това не е просто възможността на растението да издържа на ниски температури. Понятието студоустойчивост в случая включва още други определения – растението понася още много неудобства поднесени му от зимата. Това са например резко спадане на температурите, рязко затопляне, разко преминаване от топло в студено и др.

  1. Цялото растение или издържа на ниски температури или не издържа – всички части на растението са еднакво студоустойчиви

При едно и също растение раличните части реагират различно на студа. При плодните дръвчета най-слабото звено са корените: в зависимост от културата и подложката те обикновенно издържат до -9°С, - 10°С. Плодните пъпки са по-нежни от листните, а дървесината често измръзва след кората.

  1. Студоустойчивоста зависи само от растението

Макар че способността на растенията да преодоляват зимните несгоди е заложена в гените на всяко дърво или храст, то много зависи и от състоянието на растението в момента. Какво е здравното състояние на растението - нападение от болести и неприятели, водена ли е борба с тях навреме и успешно, достатъчно и навреме ли са постъпвали хранителни вещества, влагозапасеност и др. Добре гледаните растения през годините естествено проявяват максимална студоустойчивост.

Ако растението е отслабено в резултат на нападение от болести, прекалено много плод, лощо хранене, или други усложнения, то студоустойчивостта на растенията значително се намалява.

  1. Студоустойчивостта на всяко дърво или храст всяка зима е една и съща

През есента всяко растение преминава така наречената закалка, по време на която студоустойчивостта на растението се увеличава. Когато дървото или храста преминава в дълбок покой, то неговата студоустойчивост продължава да расте. Пика се достига при пълен покой, обикновенно това е края на декември. След това студоустойчивостта започва да пада - постепенно и независимо от времето, а още по рязко се губи при всяко затопляне. Колкото затоплянето е по-силно и по-топло, толкова повече спада студоустойчивостта. Този процес е частично обратим и устойчивостта може да се усили отново, но само в случаите, когото затоплянето и захлаждането стават постепенно, а не рязко. Това е причината, поради която една и съща ябълка може да издържи на студ до -25°С в началото на декември, но след това може да измръзне при 25°С в началото на март. А в края на април например при разпукване на пъпките, листата могат да измръзнат при -6°С.

  1. Ниските части на ствола на дърветата най-често измръзват. След преминаване на зимата именно по тези участъци има мъртва кора

Причината обикновено за отмиране на кората не е студът, а резките колебания на температурата. През деня слънцето нагрява даден участък от кората, а там локално се губи устойчивоста към студа и започват функции, като през пролетта. Но през ноща температурите рязко спадат и частите от ствола могат да бъдат повредени. С тези особености са свързани непонятните за много хора препоръки за боядисване на стъблата на дърветата в бяло в края на зимата, а не напролет.

  1. От приключване на листопада до началото на разпукване на пъпките растенията спят

През това време не се променя нищо, но ако пренесеш клонки на топло, те ше се „събудят” и пъпките ще се разпукнат.

Веднага след листопада растенията преминават в състояние на дълбок покой. Той им е необходим и докато не завърши, никаква топлина не може да ги пробуди от съня. След това растенията преминават в принудителен покой. Това е начина по който те преживяват продължаващия студ. При този стадий пъпките могат да започнат да се разпукват в даден момент, само да има затопляне. Външното състояние на дълбок и принудителен покои е съвършенно еднакво. Растенията в стъдий покой само изглеждат „неживи”, но всъщност те незабележимо продължават да се развиват (в пъпките например продължават да се развиват бъдещите цветове и т.н.).

  1. По време на пролетните студове измръзват бутоните. Завързите са устойчиви

Студоустойчивостта на дръвчетата започва да пада по средата на зимата и продължава да се губи до пролетта. Затова завързите са с по-ниска студоустойчивост от цветовете, а цветовете се повреждат повече от късните студове, отколкото бутоните. По същата причина разтворените листа са по-чувствителни към студа от неразтворените листни пъпки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ниските температури, които цветовете могат да понесат, са в определени граници

Пролетта, когато овощните дървета възобновят вегетацията си и дневните температури се повишават чувствително, съществуват периоди на внезапни застудявания, какъвто наблюдаваме в момента.

Критични температури преди цъфтеж

От набъбване на пъпките до начало на цъфтеж, критични температурите за основните овощни култури са:

  • при ябълки - от -2,7 до -3,8˚С;

  • при круши - от -1,6 до -3,8˚С;

  • при сливи - от -1,1 до -5,5˚С.

Критични температури по време на цъфтеж

Най-чувствителни на пролетните измръзвания са цветовете. Не всички части на цвета се повреждат еднакво, на първо място загива плодникът, като потъмнява. След него измръзват и тичинките. При измръзване на венчелисчетата и тичинките те изглеждат свежи, но това всъщност не е така. Опитно око лесно може да открие измръзването на тичинките и плодника, което по-късно ще доведе до понижаване на очаквания добив.

Критичните температури по време на цъфтежа на овошките са:

  • за ябълки и круши - от -1,6 до -2,2˚С;

  • за сливи и вишни - от -0,5 до -2,2˚С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта