За подготовката на овощните растения за понасяне на неблагоприятните зимни условия особено важно е нормалното протичане на фенофазите на узряване на тъканите и запасяването им с пластични вещества, листопада и закаляването. Периодите на вегетация и относителен покой не са рязко разграничени един от друг и при смяната им в растенията настъпват промени, които ги подготвят за постепенното преминаване от един период в друг. През периода на преход от вегетация към относителен покой, започващ най-често с масовото опадане на листата, протичат процеси на закаляване на овощните растения – значително отслабва газообменът през кората на едногодишните прирасти, понижава се интензивността на дишането и транспирацията; протича хидролиза на скорбялата, намалява се водното съдържание на тъканите, а вискозитетът им се увеличава. Ето защо, студоустойчивостта на дърветата е различна през отделните периоди от годишния им цикъл на развитие – тя е най-малка непосредствено след листопада, постепенно се повишава и достига максимума си най-често през декември – януари по време на големите студове. След това устойчивостта на студ постепенно намалява под въздействието на макар и краткотрайните повишавания на температурата и по този начин дърветата стават по-чувствителни на измръзвания с приближаването на началото на вегетационния им период. Това е причината за големите повреди, които се причиняват от повратните студове през март – април.  

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За преодоляване на неблагоприятните климатични условия през зимата растенията са изградили своеобразен механизъм за защита. Той се изразява в преминаване на растителния организъм от вегетация в период на покой, характеризиращ се със спиране на растежа и фотосинтезата, и значително отслабване на дишането и обмяната на веществата. Видимо периодът на покой започва с листопада и завършва с разпукване на пъпките. Окапването на листата през есента е едно от приспособленията за презимуване, което предпазва дървесните видове от прекомерно изпаряване.

Студоустойчивост на отглежданите у нас овощни видове

 

 

Овощен вид

Критична темпе-ратура през дълбок покой, над която се наблюдават поражения
Ябълка -29оС
Круша -25оС
Дюля -23,-25оС
Мушмула -20,-23оС
Слива -27оС
Джанка -23,-24оС
Праскова -20оС
Кайсия -25,-28оС
Череша -24,-25оС
Вишна -28оС
Орех -28оС
Бадем -20оС
Райска ябълка -21,-23оС
Смокиня -15оС
Маслина -9,-12оС
Нар -15оС
Хинап -28оС
Актинидия -15оС

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Агротехническите мероприятия, които се прилагат през вегетацията на дръвчетата играят важна роля за повишаване на студоустойчивостта им. Така например, азотното торене трябва да е съобразено с потребностите на растенията. Ако се прекали с количеството и времето на внасяне на азота, леторастите растат до късна есен, не узряват добре и лесно измръзват през зимата. Напояването има същото неблагоприятно въздействие, ако продължи до късна есен. Резитбата на дръвчетата също трябва да е според особеностите в растежа. При месторастения с екстремно ниски температури трябва да се използват високостъблени формировки. Растителната защита и поддържането на почвената повърхност също трябва да са провеждани в оптимални срокове според конкретния овощен вид, сорт и условия.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листопадните овощни растения се различават по своята студоустойчивост и могат да бъдат наредени ориентировъчно в следния низходящ ред: ябълка (най-студоустойчива), вишня, слива, круша, череша, дюля, кайсия, праскова и бадем (най-чувствителен към ниски температури).

КЛАСАЦИЯТА Е УСЛОВНА

Това подреждане е до известна степен условно, тъй като между сортовете от даден вид може да има голяма разлика в студоустойчивостта. Като критични температури по време на дълбокия покой на дърветата се посочват:

. от –30 до –32˚С за разпространените в нашата страна ябълкови сортове;

. от –28 до –31˚ С при вишнята;

. от –25 до –30˚ С при крушата;

. от –20 до –27˚ С при черешата.

Прасковата започва да измръзва при температура от около – 22˚С. Tрябва да се има в предвид, че степента на повредите зависи от начина на настъпване на студовете, от скоростта на понижаване на температурата, продължителността на действието, изложението на терена, наследствените особености на сортовете и други.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
  1. Много силния студ убива растенията

На практика страдание на растенията причинява не толкова студа, колкото образуващите се в резултат на ниските температури ледени кристали в тъканите, които могат да павредят тъкъните на растението. Тук значение има също така и размръзяването. Ако растенията се охлаждат при условия, при които не се образува бързо лед ( няма резки замръзвания), а след това много бавно става затоплянето, то те биха могли да издържат големи студове. В продължение на много години учените са успели при лабораторни условия да замразят успешно ягодоплодни храсти до -235°С, а след това претърпелите такива замръзвания растения се възстановяват и развиват абсолютно нормално и благополучно цъфтят. Успеха се състои в това, че тези сортове дори не са били студоустойчиви.

  1. Студоустойчивоста - това са температури в градуси, които дадено растение е способно да издържи без загуби

Например в определена овощна градина веднъж през зимата при температури до -25°С ябълките растящи в тази градина не са пострадали от ниските температури - това значи, че този сорт е със студоустоичивост -25°С.

Студоустойчивостта – това не е просто възможността на растението да издържа на ниски температури. Понятието студоустойчивост в случая включва още други определения – растението понася още много неудобства поднесени му от зимата. Това са например резко спадане на температурите, рязко затопляне, разко преминаване от топло в студено и др.

  1. Цялото растение или издържа на ниски температури или не издържа – всички части на растението са еднакво студоустойчиви

При едно и също растение раличните части реагират различно на студа. При плодните дръвчета най-слабото звено са корените: в зависимост от културата и подложката те обикновенно издържат до -9°С, - 10°С. Плодните пъпки са по-нежни от листните, а дървесината често измръзва след кората.

  1. Студоустойчивоста зависи само от растението

Макар че способността на растенията да преодоляват зимните несгоди е заложена в гените на всяко дърво или храст, то много зависи и от състоянието на растението в момента. Какво е здравното състояние на растението - нападение от болести и неприятели, водена ли е борба с тях навреме и успешно, достатъчно и навреме ли са постъпвали хранителни вещества, влагозапасеност и др. Добре гледаните растения през годините естествено проявяват максимална студоустойчивост.

Ако растението е отслабено в резултат на нападение от болести, прекалено много плод, лощо хранене, или други усложнения, то студоустойчивостта на растенията значително се намалява.

  1. Студоустойчивостта на всяко дърво или храст всяка зима е една и съща

През есента всяко растение преминава така наречената закалка, по време на която студоустойчивостта на растението се увеличава. Когато дървото или храста преминава в дълбок покой, то неговата студоустойчивост продължава да расте. Пика се достига при пълен покой, обикновенно това е края на декември. След това студоустойчивостта започва да пада - постепенно и независимо от времето, а още по рязко се губи при всяко затопляне. Колкото затоплянето е по-силно и по-топло, толкова повече спада студоустойчивостта. Този процес е частично обратим и устойчивостта може да се усили отново, но само в случаите, когото затоплянето и захлаждането стават постепенно, а не рязко. Това е причината, поради която една и съща ябълка може да издържи на студ до -25°С в началото на декември, но след това може да измръзне при 25°С в началото на март. А в края на април например при разпукване на пъпките, листата могат да измръзнат при -6°С.

  1. Ниските части на ствола на дърветата най-често измръзват. След преминаване на зимата именно по тези участъци има мъртва кора

Причината обикновено за отмиране на кората не е студът, а резките колебания на температурата. През деня слънцето нагрява даден участък от кората, а там локално се губи устойчивоста към студа и започват функции, като през пролетта. Но през ноща температурите рязко спадат и частите от ствола могат да бъдат повредени. С тези особености са свързани непонятните за много хора препоръки за боядисване на стъблата на дърветата в бяло в края на зимата, а не напролет.

  1. От приключване на листопада до началото на разпукване на пъпките растенията спят

През това време не се променя нищо, но ако пренесеш клонки на топло, те ше се „събудят” и пъпките ще се разпукнат.

Веднага след листопада растенията преминават в състояние на дълбок покой. Той им е необходим и докато не завърши, никаква топлина не може да ги пробуди от съня. След това растенията преминават в принудителен покой. Това е начина по който те преживяват продължаващия студ. При този стадий пъпките могат да започнат да се разпукват в даден момент, само да има затопляне. Външното състояние на дълбок и принудителен покои е съвършенно еднакво. Растенията в стъдий покой само изглеждат „неживи”, но всъщност те незабележимо продължават да се развиват (в пъпките например продължават да се развиват бъдещите цветове и т.н.).

  1. По време на пролетните студове измръзват бутоните. Завързите са устойчиви

Студоустойчивостта на дръвчетата започва да пада по средата на зимата и продължава да се губи до пролетта. Затова завързите са с по-ниска студоустойчивост от цветовете, а цветовете се повреждат повече от късните студове, отколкото бутоните. По същата причина разтворените листа са по-чувствителни към студа от неразтворените листни пъпки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ниските температури, които цветовете могат да понесат, са в определени граници

Пролетта, когато овощните дървета възобновят вегетацията си и дневните температури се повишават чувствително, съществуват периоди на внезапни застудявания, какъвто наблюдаваме в момента.

Критични температури преди цъфтеж

От набъбване на пъпките до начало на цъфтеж, критични температурите за основните овощни култури са:

  • при ябълки - от -2,7 до -3,8˚С;

  • при круши - от -1,6 до -3,8˚С;

  • при сливи - от -1,1 до -5,5˚С.

Критични температури по време на цъфтеж

Най-чувствителни на пролетните измръзвания са цветовете. Не всички части на цвета се повреждат еднакво, на първо място загива плодникът, като потъмнява. След него измръзват и тичинките. При измръзване на венчелисчетата и тичинките те изглеждат свежи, но това всъщност не е така. Опитно око лесно може да открие измръзването на тичинките и плодника, което по-късно ще доведе до понижаване на очаквания добив.

Критичните температури по време на цъфтежа на овошките са:

  • за ябълки и круши - от -1,6 до -2,2˚С;

  • за сливи и вишни - от -0,5 до -2,2˚С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Това може да се получи с повдигане на стъблото на лозовия храст на височина над 1 м с подходящи формировки.

. Внасянето на оптималното количество торове. Периодът на покой е най-подходящ за внасянето на калиеви и фосфорни торове - ориентировъчно на 1 кв. м трябва да внесете по 100-200 г калий и 100 г фосфор.

. След листопада (декември) е добре да се пръскат лозовите храсти с варно мляко, с добавено олио ( на 10 л вода - 3 кг вар плюс 50 г олио).

Калият от почвеното торене, което сте извършили и варта се допълват взаимно. Калият повишава вътрешното съпротивление, а варта е известна като защитник на външния слой. Олиото в случая играе роля на прилепител.

. Влагозащитни поливки - известно е, че добре вдървесинени корени с дебелина 1 мм, в умерено влажна почва не измръзват. Всички останали малки коренчета измръзват с настъпване на студовете, а хранителните вещества от тях преминават в старите и по-дебели корени.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Известно е, че ако лозовите храсти са били претоварени с грозде, те ще имат по-ниска студоустойчивост, от растения които предната година са били с нормален добив или пък съвсем не са имали добив. Тъй като те по този начин са натрупали по-голям запас хранителни вещества.

ВНИМАНИЕ!

При понижаване запаса от хранителни вещества, дори и при по-топла зима, с незначителни студове, може да се получи значително увреждане на очите. Това се дължи на факта, че в топли дни лозовите храсти значително по-бързо губят пластични вещества отколкото по време на студ.

Затова дори слабо понижаване на температурите може да доведе до измръзване на отслабени храсти.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При повечето сортове ягоди се наблюдава добра студоустойчивост и особенно когато растенията са с добре развита надземна част, и добро вкореняване. Устойчивостта към студа се увеличава след първата година на плододаване. Тези ягоди вече са хармонично развити, имат добре облистена и развита надземна част, дълбока и мощна коренова система. Там вече има достатъчно натрупана скорбяла, която ще позволи на растенията да устоят на ниски температури до – 12-15˚С, при недостатъчно сняг, или при липсата му.

Двугодишните и повече растения се сблъскват с други проблеми. Техните вдървесинени корени могат да издържат на доста ниски температури без да се получат увреждания, но техните разклонения формират собствени млади корени, който имат функцията да снабдяват с вода и хранителни вещества. В същото време при първичните, осеви корени, тези функции постепенно отпадат, превръщайки се в място за складиране на скорбяла. В резултат действащите корени се изместват в периферията на растенията, а също и към повърхноста, с което стават уязвими на студа. Това е причината, поради която е нужно да се разхвърля слама, или други подходящи материали.

Особенно внимание трябва да се обръща на ремонтантните сортове. Те са изключително чувствителни към ниските температури, особено ако има резки захлаждания след затопляне. С настъпване на нощните минусови температури до 2-3 седмици преди това е нужно да се премахнат цветоносите, за да не се губят растенията хранителни вещества за формирането на плодове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Според студоустойчивостта на зимните очи сортовете лози се разделят на няколко групи:

•с много добра студоустойчивост - Ркацители, Каберне совиньон, Мискет червен, Ризлинг италиански и немски, Алиготе и Пино шардоне;

•с добра студоустойчивост - Памид, Мискет отонел, Български ризлинг, Тракийска слава и др.;

•със средна стусоустойчивост - Мерло, Перл дьо Ксаба, Шасла доре, Мавруд, Хамбургски мискет и Царица на лозята;

•чувствителни на студ - Болгар, Супер ран Болгар, Кардинал, Чауш, Брестовица, Алфонс Лавале, Димят, Тамянка, Юни блан, Султанина и др.

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта