Министерството на земеделието разяснява условията, при които ще се налага така нареченият „жълт картон” при наддеклариране на площите, надхвърлящо 10 на сто от реално обработваемата земя. Този вид наказания бяха въведени от Европейската комисия през 2016 г., като самите санкции ще действат и през следващите години. Ако примерно при проверки се установи, че през миналата година сте имали само 3% наддеклариране над това, което реално обработвате, през 2017 г. няма да търпите наказание. Стопаните просто ще получат субсидиите, които им се полагат за точния не надписания размер на обработваната земя.

Ако наддеклариранат площ обаче нараства и е между 3 и 20 процента, тогава субсидиите ще се изчисляват като разлика между установената и удвоената наддекларирана площ.

При първо нарушение, ако сте надписали между 3% (или 2 ха) и 10%, вие получавате „жълт картон”. Самото помагане се изчислява като разлика между установената и намалената наполовина (1.5 пъти) наддекларирана площ.

Примерно, ако през 2016 г. реално сте работили 95 хектара, но сте декларирали 100, тогава наддекларираните 5 хектара се изчисляват като процент от тази площ по следния начин - (5*100/95)=5.26%. Т.е. вместо 5% вие имате над 5 процента наддеклариране.

Площта за санкциониране от 5 ха се умножава по 1,5 и се получават 7,5 ха. Намалената санкция съответно се изчислява по следния начин 7,5 ха се умножават по 50%, така че се получават 3,75 ха.

В резултат на това наказание субсидиите през следващата година ще се начислят вместо върху 95 ха върху 91,25 ха (95 – 3,75 ха=91.25 ха).

В случай, че нарушението ви е по-голямо и сте наддекларирали над 10% от обработваемата земя, тогава ще ви се налага и финансова санкция.

Дава се и трети пример с над два пъти наддеклариране на площите. Ако сте декларирали по СЕПП 100 ха, но при реално установената площ е 30 ха, тогава вие сте наддекларирали със 70 ха, или разминаването е с цели 233.33%. И ако за 100-те хектара сте поискали примерно 20 000 лв. (100 ха по 200 лв./ха). В този случай през следващите три години имате сериозно намаление на сумите и вместо по 20 хил. лева, то санкцията се изчислява по средния начин - 105 ха ( по 200 =20 000 лв.)-(30*200=6 000 лв.)=14 000 лв.

Ако се обобщи, ще видите, че при наддеклариране през 2016 межд 3% (или 2 ха) и 10%, през 2017 г. се налага жълт картон, като през следващите години ще се начислява нормална санкция.

Ако обаче наддекларирането през 2016 надхвърля 10%, тогава през 2017 г. няма жълт картон, като за 2016 и следващи години санкцията е нормална.

Ако през 2016 и 2017 фермерът спазва нормите, но наддекларира между 3% (или 2 ха) и 10%през 2018 г., тогава има жълт картон за 2018. За последващите години се налага нормална санкция.

Ако през 2016 г. има "жълт картон", административната санкция е намалена с 50% през 2016. Сумат а по "жълт ия картон" не подлежи на възстановяване заради спазването през 2017. За последващи години има нормална санкция.

Ако през 2016 има жълт картон и ново неспазване на декларирането през 2017., тогава през 2016 г. има намалена с 50% административна санкция, а през 2017 г. нормалната санкция се възстановява и сумата по "жълтия картон" . За последващите 2 години има нормална санкция.

Публикувана в Бизнес

Колко крави минимум трябва да притежавам, за да получавам субсидии за отглеждането им в планински и необлагодетелстван район и в кой период се прави отчитането им?

Въпроса задава Петър Савов от с. Горна Диканя, общ. Радомир, област Перник

Можете са кандидатствате за субсидии в Кампания 2017 г. по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони, ако отглеждате най-малко 5 животни. По тази схема се финансират фермери с най-много 9 млечни крави.

Допустими за подпомагане по схемата са физически и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си от 5 до 9 (включително) крави с предназначение за производство на мляко и чиито стопанства се намират в планински район. Земеделски стопани, отглеждащи по-малко от 5 и повече от 9 млечни крави не са допустими по тази схема.

Стопанството включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, вписани в Системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). За да бъде допустим по тази схема е необходимо всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин, да са разположени в планински район.

Млечни крави са кравите на възраст над 24 месеца, които в Системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ са вписани с предназначение за производство на мляко. За да са допустими за подпомагане, животните трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер;

2. да са регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ и да имат отбелязано предназначение „за мляко“

3. да имат индивидуален паспорт;

4. да са вписани в регистъра на стопанството.

Трябва да знаете, че информацията от Системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, от индивидуалния паспорт и регистъра на стопанството за съответното заявено за подпомагане животно, трябва да съвпадат.

Важно е също да се знае, че периодът на задържане на животните е 80 дни, считано от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Това означава, че трябва да задържите заявените за подпомагане животни в стопанството си през този период.

За Кампания 2017 г. периодът на задържане на животните е от 10 юни (включително) до 28 август 2017 г. (включително). Земеделските стопани могат да заменят заявените животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по схемата към момента на замяната, при условие че извършат замяната в срок до 20 дни от края на събитието, което я е наложило. Те трябва да заявят писмено замяната в срок до 7 работни дни в съответния отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане” в областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“.

Допустим е земеделски стопанин, на който всички регистрирани животновъдни обекти са разположени в планински район. Земеделски стопани, които имат дори един животновъден обект извън планински район, не са допустими по схемата. Ще добавим, че има специален списък на необлагодетелстваните райони в България. В него са включени селищата, намиращи се на средна надморска височина над 700 метра, имат 20% среден наклон на терена, райони с комбинация от средна надморска височина от 500 м и наклон на терена от 15%, както и райони със слабопродуктивни земеделски почви.

Публикувана в Животновъдство

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 10 978 101 лева на 2 653 земеделски стопани по Схемата за държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство. Парите са втори транш на плащанията по схемата и се отпускат след извършена повторна проверка от НАП на представените от кандидатите фактури за закупено гориво. Първата част от помощта от близо 71 млн. лева беше изплатена през декември 2016 година.

  Държавната помощ се предоставя на земеделски производители в секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“ под формата на намаление на акцизната ставка на газьола, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство. Отстъпката за литър гориво е определена в размер на 0,40 лева.

   Механизмът за прилагане на Схемата за държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство е под формата на изплащане на парични средства (възстановяване на част от стойността на акциза) и заменя досегашния с ваучерите за гориво.

Публикувана в Бизнес

Освен това през 2018 г. нашите земеделци няма да получат субсидии за земи в необлагодетелстваните райони, съобщи проф. Светла Русева, директор на институт „Н. Пушкаров“ на дискусия „Предизвикателствата пред ОСП на ЕС и развитието на българското земеделие“, организирана от Балканската земеделска камара

Лили Мирчева

В Германия фермерите теглят 10-годишни кредити с лихва 0,5 процента и ако заемът е за срок от 5 години, лихвата достига 0,8 процента. Това съобщи Алберт Дес, евродепутат и член на Комисия по земеделие и селски райони на Европейския парламент по време на дискусия „Предизвикателствата пред ОСП на ЕС и развитието на българското земеделие“, организирана от Балканската земеделска камара и фондация „Конрад Аденауер”. В същото време Михаил Георгиев от Национално обединение на младите фермери в България каза за в. „Гласът на фермера“, че нашите фермери страдат от остър недостиг на средства за инвестиране. Той даде пример с негов колега, който иска за закупи обор с 10 крави, обявен за продан в съседно стопанство, но от никъде не може да намери финансиране. Друг наш фермер с гордост обявил, че се е споразумял с търговска банка за заем с най-ниската възможна лихва от 6,8 процента.

И от птичи поглед става ясно, че земеделските практики в България се различават от тези в другите държави от Европейския съюз. У нас младите фермери под 30-годишна възраст са под 6% и застаряването сред стопаните продължава неудържимо. „Младите фермери имат нужда от по-дългосрочно финансиране и промяна на формите на кредитиране, чрез стартиране на нови финансови инструменти на Програмата за развитие на селските райони“, коментира още Михаил Георгиев.

Един от сериозните проблеми пред младите и дребните фермери е липсата на начален капитал за стартиране на собствен бизнес. Сега е моментът да бъде осигурена подкрепа за създаването на кредитни кооперации, гаранционни фондове и други финансови инструменти за подкрепа на малките производители, обяви Петя Ставрева, председател на Балканска земеделска камара. По думите й едва 8% от

фермерите в България получават близо 85% от европейските субсидии.

След 2020 г. се очертават няколко ключови промени, свързани с намаляване на европарите за земеделие.

Сега бюджетът на Европейския съюз за селското стопанство възлиза на 38% от общия, докато преди е бил цели 70 на сто от парите на европейските фондове. Но дори при присъединяването на нови страни-членки към Общността, бюджетът не се увеличава, обясни Торстен Гайслер, ръководител на Бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в София. Още повече, че след напускането на Великобритания, бюджетът за фермерите в ЕС ще олекне с още 3,6 млрд. евро. Според Петя Ставрева все още няма разчети с колко ще намалеят парите за земеделците у нас след 2020 г. „Важното е бързо да договорим на национално ниво критериите по програмите и те да отговарят на възможностите на дребните и средните фермери. Относно инвестирането на субсидиите в момента Ставрева каза, че се дават доста пари на отрасъла, но не се постига очаквания ефект заради неравномерното разпределение на средствата. Бившият евродепутат отчете, че през първите 10 години от членството на България в ЕС тече процес на намаляване на броя на малките фермери и увеличаване на броя на стопанствата с площ над 10 хектара. Въпреки силно раздробената структура, земеползването е организирано в сравнително едри стопанства с площ над 10 хектара. От 2007 г. досега земеделските площи у нас са се увеличили от 3 млн. хектара на 3,7 млн. хектара, но същевременно броят на малките стопанства е намалял с 49%., констатира Петя Ставрева. Сред проблемите в България по отношение прилагането на Общата селскостопанска политика тя подчерта, че животновъдните са ощетени при ползването на европейски субсидии. Извън плащанията остават и производителите на плодове и зеленчуци, които имат ограничена възможност за получаване на подкрепа поради малката площ на отглеждана земя.

У нас животновъдството и производството на плодове и зеленчуци драстично намалява. Огромна част от европейските средства отиват за отглеждането на фуражни култури. В резултат - 10 години след прилагането ОСП в България, 70% от храните на нашия пазар са от внос. Въпреки това, членството на страната ни промени условията за правене на аграрен бизнес, коментира Петя Ставрева.

Според нея България като аграрна страна трябва да определи земеделието и регионалната политика като свой приоритет. Тя бе категорична, че не можем да разчитаме само на европейско финансиране.

По време на дискусията проф. Светла Русева, директор на институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ алармира, че от 1 януари 2018 г. земеделските производители със земи в необлагодетелстваните райони няма да получат субсидии . Причина е, че МЗХ не е задействало ново очертаване на тези земи.

Алберт Дес, евродепутат, член на Комисията по земеделие и селските райони на Европейския парламент, представи немския опит по отношение на кооперативите. Той посочи, че 60% от млякото се преработва от кооперации в Германия.

Сега е моментът да бъде осигурена подкрепа за създаването на кредитни кооперации, гаранционни фондове и други финансови инструменти за подкрепа на малките производители, настоя Петя Ставрева. /news.bg

Публикувана в Бизнес

„Въпреки твърденията, че смяната на ръководството на Държавен фонд „Земеделие“ ще предизвика сътресения в аграрния сектор, фактите показват съвсем друго нещо. 


Според европейското законодателство директните субсидии се превеждат в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Основните разплащания по схемите и мерките за директно подпомагане ще приключи в рамките на май 2017 г. Това е с един месец по-рано от миналата година.“ 
Това заяви министърът на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков днес на пресконференция в МЗХ. Той съобщи още, че към февруари 2016 година по линия на директните плащания са преведени 816,5 млн. лв., а до края на този февруари сумата е над 827 млн. лв. 


„Натъкнахме се обаче на сериозни проблеми, които спъват работата ни и объркват земеделските производители“, каза още проф. Бозуков и спомена някои от откритите нарушения. 


Установен е остър недостиг на средства за агроекология и биопроизводители. Въпреки, че Програмата за развитие на селските райони е предвидена да действа в продължение на седем години – от 2014 до 2020 година, парите за агроекология и биопроизводство са похарчени само за две години. Подобна и дори още по-критична е ситуацията със субсидиите за биопроизводителите. Само за изминалите две години са разпределени суми, които надхвърлят наличния бюджет с 49,3 млн. евро. 


Затова на 28 февруари 2017 г.  министърът е подписал заповед за ограничаване на приема на нови заявления по мерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“. Тази заповед не прекратява изплащането на средствата за онези бенефициенти, към които вече е поет ангажимент в предишни кампании. Спряно е приемането на заявления на нови кандидати.


„Въпреки сложната ситуация, в момента търсим начини да се осигурят допълнителни средства за животновъди и сертифицирани биологични производители“, допълни министърът. 


Той съобщи още, че през миналата седмица е сезирал прокуратурата за две скандални обществени поръчки за юридически услуги. Те са общо за почти един милион лева и са свързани с така наречения „Кодекс за поземлените отношения“. 


Единият договор е „Анализ на режима на земеползване“, а другия е „Изготвяне на проект на нормативен акт с работно заглавие „Кодекс за поземлените отношения“. Договорите са сключени с една и съща външна адвокатска кантора, въпреки че МЗХ разполага с експерти и административен капацитет да се справи и с двете задания.  


Проф. Бозуков обясни и защо е направил промяна в ръководството на „Напоителни системи“ ЕАД. Само за осем месеца задълженията на държавното дружество са се увеличили с около 5 млн. лв. Към 30.06.2016 г. те са 29 574 000 лева, а към 08.03.2017 г. - 34 439 000 лева. За същия период несъбраните вземания са нараснали с около 4 милиона лева и от 13 511 000 лв. са станали 17 252 000 лв.


Установени са и нередности, свързани с възнагражденията на Галина Панайотова като изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите. Според Търговския закон тя няма право да бъде едновременно и на двата поста. Въпреки това само за шест месеца от своето управление Панайотова е получила общо над 36 000 лв.


За главен счетоводител на „Напоителни системи“ в продължение на пет месеца се е разписвало лице, наето на граждански договори като консултант и са му изплатени 18 700 лв. В същото време това лице е държавен служител в Министерство на земеделието и храните. 


През 2016 г. „Напоителни системи“ – Клон Сливен финансира ремонта на стопански път до частна прасковена градина в местност „Речица“. Платени са над 60 хил. лв. на външната фирма, която е извършила строителните работи. Напоителните канали в местността „Речица“ са обрасли и не се използват. 


„Това са само малка част от нарушенията, които установихме. Всеки ден в министерството постъпват сигнали от недоволни земеделски производители“, обобщи земеделският министър. 

Публикувана в Бизнес

Европейският съюз трябва да намали субсидиите като част от планираните реформи, за да се справи с очаквания спад от 3 милиарда евро в бюджета за селско стопанство на ЕС, след като Великобритания напусне евросъюза, заяви еврокомисарят по въпросите на земеделието Фил Хоган, цитиран от "Ройтерс". Пред списание "Шпигел" Хоган отбеляза, че фермерите, които използват устойчиви практики на земеделие, трябва да се възползват най-много от бъдещите субсидии.


Ако фермерите искат преки субсидии, те трябва да допринасят повече за постигане на общите цели, изтъкна той пред списанието. Хоган каза, че планира да представи отново предложение, което Германия досега е отхвърляла, призоваващо за значително намаление на субсидиите за по-големите реципиенти. Трябва да намерим начини да получим повече пари за малките и средните ферми, подчерта той.

Публикувана в Бизнес

Средствата по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, ще се разпределят на досегашния принцип като сумата се намалява с 5%. Това гласува Консултативният съвет по тютюна, който се проведе в сградата на Министерството на земеделието и храните на 28 февруари.  Присъстваха представители на браншовите организации в сектор „Тютюн“, които обединяват производители, преработватели и търговци.

Следващата седмица се очаква да се проведе Управителен съвет на Държавен фонд „Земеделие“, който ще гласува общия бюджет на схемата. След това ще бъде издадена заповед с конкретните ставки по сортови групи. Запазва се разделението на група „Басми“ на 3 подгрупи по произведено количество – до 1 тон, от 1 до 2 тон и над 2 тона. Приетият вариант е принципно идентичен с миналогодишния като подпомагането се намалява с 5% на годишна база.

Членовете на Консултативния съвет обсъдиха изкупната кампания на тютюна от реколта 2016 година и съпътстващите я затруднения. Представител на фирмата изкупвач, забавила част от плащанията, пое ангажимент да се погасят задълженията към тютюнопроизводителите до 31 май.

По време на обсъждането на промените в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и обнародване на наредбите към него, бяха обсъдени възможности за улеснение на производителите.  От бранша поискаха удължаване на срока за регистриране на тютюнопроизводителите до края на април, което беше прието.

Министърът на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков заяви, че очаква средствата по преходната национална помощ за тютюн да бъдат изплатени до средата на април.

По-рано през деня, проф. Бозуков се срещна с президента на Европейската организация на тютюнопреработвателите Доменико Кардинали и президента на Европейската организация на тютюнопроизводителите Цветан Филев. Гостите разказаха на министъра за идеята да се учреди Европейска междубраншова организация в сектор "Тютюн".

Земеделският министър приветства начинанието им и изтъкна, че обединяването на преработватели и производители е важна стъпка към  стабилизиране на сектора.

Публикувана в Бизнес

От началото на март стартира приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017. От фонд „Земеделие“ обявиха, че ще има нови схеми и допълнителни изисквания към тях

Лили Мирчева

В очакване на промените в Общата селскостопанска политика, за който никой - нищо със сигурност не знае, българските фермери най-после обявиха, че всички браншови съюза се обединяват. Това е добрата новина. Лошата обаче е, че сдружаването им е заради общо недоволство от работата на агроадминистрацията. Конкретният повод бе промените в индикативния график за преките плащания за 2016 година. От фонда мъгляво обясниха причините за забавянето на парите. Една от тях била наложена от реформата в ОСП. „Промениха се алгоритмите за изчисление на сумите за подпомагане и това създаде нов модел за налагане на санкции, които се въвеждат от ДФЗ –РА, или т. нар. система „Жълт картон“. Системата предвижда намален размер на административните санкции, но се въвежда и проследяването им в следващите кампании. Така директните плащания се обвързвали с механизма „Финансова дисциплина“. Досега той бил прилаган единствено в „старите“ страни членове на ЕС.

Агрочиновниците се оправдаха със сложния процес на изчисления на около 20 различни схеми и мерки за подпомагане. „Периодите на изплащане зависят от предоставянето както на финалния слой „Площи, допустими за подпомагане”, така и на всички специализирани слоеве, свързани с прилаганите схеми и мерки за Кампания 2016“, отсякоха от ДФЗ. Още повече, че сега имало допълнителни контроли по заявленията на стопаните преди оторизация на средства за кампания 2016. С една дума – всеки фермер е заплашен от получаване на „жълт“ картон.

От началото на март стартира приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017 с въвеждане на нови схеми и допълнителни изисквания към тях. Но вместо административна реформа в сектора и въвеждане на електронни услуги, отгоре пак идват заплахи – намаляване или спиране на субсидиите.

През 2018-та България ще трябва да води дебата за развитие на Общата селскостопанска политика на ЕС, при срамната реалност, че биопроизводството ще е един от основните приоритети на евросъюза, а у нас липсва реална подкрепа за него. Сега страната ни подготвя план за развитие на сектора, без да има национално финансиране и с източени евросредства. Последният и най-ясен пример е липсата на пари по мярка 11 "Биологично земеделие" на ПРСР 2014-2020 г. На практика тези фермери, които през първите две години на новия програмен период са поели ангажименти за преход към био, ще трябва да се откажат от намеренията си.

В плана за развитие на агросектора до 2013 г. биоземеделието в България беше предвидено да има 8% от обработваемите площи и 2% от произведената продукцията. В настоящия момент, 4 години по-късно, делът на биоземеделието е 5,5%, значителна част от които са спекулативни, с цел печелене на точки за кандидатстване по други програми.

Не е тайна, че големи зърнопроизводители поеха фиктивно ангажимент за преминаване към биоземеделие, с което получиха допълнителни точки при кандидатстване по някои инвестиционни мерки на ПРСР. Другият механизъм, по който големите производители източват парите за агроекология, е чрез субсидиите за сеитбооборот.

На практика управляващите от всички цветове на политическия спектър не успяха да се справят с основните проблеми на българското земеделие - окрупнените стопанства, спадът в производството на традиционни за България продукти, недостатъчното производство на биопродукти. Сега 4% от земеделските производители в България управляват 80% от земята и практически липсват средни стопани, които обикновено са семейни ферми с няколко работници.

Публикувана в Бизнес

14 дни срок дават зеленчукопроизводителите от Пазарджик на управляващите да ревизират предлаганите промени в трудовото законодателство, съобщава БНР. 

Стопанските работници от града протестираха с настояване да отпаднат еднодневните трудови договори за сезонните работници и винетките за тракторите. Те предлагат да бъде изработен нов механизъм за отчитане на полагания селскостопански труд, при който облагането да става чрез декларираните обработваеми декари. 

С плакати "Не ни унищожавайте" десетки производители се събраха пред сградата на областната управа в Пазарджик и заявиха, че предвидените промени ще обслужат само и единствено картелите в областта на земеделието:

Това, което са намислили, е пагубно за българския селянин, но тези хора на жълтите павета живеят в друг, техен свят, измислен свят на многото пари. Явно на някои от тези чиновници ние им пречим, тъй като те имат фирми, които внасят зеленчуци и плодове – коментира един от протестиращите.

Производителите са категорични, че няма да отстъпят и ще преминат към драстични действия.

Последната седмица от февруари ще блокираме АМ "Тракия". Този път заедно с пловдивчани. Ще ги принудим да ни чуят – заканиха се зеленчукопроизводителите.

Публикувана в Новини на часа

Имат ли нужда фермерите от промяна в земеделската политика и директното подпомагане или всички вече жадуват за поне относителна стабилност на средата, в която работят? На тези въпроси отговаря анализът на Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации. Публикуваме пълния текст на анализа.

 

Може да се каже, че дебатите за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., поне в Европа, навлязоха в най-разгорещената си фаза. За добро или за лошо вече и широката общественост е допусната в него, чрез публичното он-лайн обсъждане, което стартира Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” под мотото „Модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика”.

Но нужна ли е наистина промяна на ОСП?

Новата система на директните плащания се прилага едва от 2015 г., а две години по-късно започва дебат за промяна. Толкова неуспешна ли беше реформата от 2013 г.? Истината е, че все още е рано да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Икономическите и социалните ефекти от последните промени ще бъдат видими едва към 2020 г., когато ще има достатъчно данни за анализ. Кой тогава има нужда от промяна? Не са фермерите със сигурност. Смяната на системата на директното подпомагане през 7 години освен, че е скъпо, е и опасно. Липсата на предвидимост определено влияе негативно в икономически план на земеделските производители. Същото важи и за администрацията, независимо дали е национална или европейска. Това обаче не е така за политиците. Докато властимащите получават политически дивидент, обещавайки на своите избиратели светло бъдеще, чиновниците губят време и енергия, опитвайки се да поправят допуснатите грешки и да дадат смислено обяснение на потърпевшите. Ето защо ако има промяна в ОСП след 2020 г., то най-важният елемент – директните плащания - трябва да бъде структуриран така, че през 2023 г. да няма нужда от нови реформи.

В очакване на развоя – по-малко пари, повече хора, нестабилен пазар

През 2016 г. когато неофициално се заговори за промяна в ОСП, много държави-членки, по примера на Франция и Холандия, започнаха да представят своите анализи и концепции. През есента на същата година по поръчка на Европейския парламент бяха изготвени и публично представени три концепции за промяна на Директните плащания, Пазарните мерки и Развитието на селските райони. В момента Европейската комисия прави консултации на политическо и експертно ниво, като се очаква в края на 2017 г, да изготви и представи Комюнике с различните политически варианти. На база на това Комюнике, през 2018 г. ще започне детайлният дебат, свързан с ОСП, нейният вид и бъдеще.

В момента идеите и предложенията за промяна са много и различни, като варират от запазване на настоящата система, до пълно преструктуриране и създаване на допълнителни стълбове в ОСП. В едно обаче всички са убедени – за да съществува ОСП, тя трябва да бъде адекватно финансирана. Въпреки, че дебата за новата Многогодишна финансова рамка все още не е започнал, вече се промъкват опасения за намаление на бюджета на ОСП. Като основна причина за това се изтъква Brexit, икономическата обстановка и увеличения миграционен натиск. В същото време намалението на цените на земеделската продукция и забраната за внос на земеделска продукция, която Русия едностранно наложи, допълнително оказват натиск върху земеделските производители. Не трябва да се забравят и международните ангажименти, свързани с опазване на околната среда и климата, които бяха поети на ниво ООН и които ще трябва да бъдат инкорпорирани във всички сфери на производство.

Общоевропейско плащане

Като един от възможните варианти за промяна може да се разгледа идеята за разделяне на ОСП на две направления – национално и общоевропейско. Не трябва да се забравя, че ОСП е една от първите общи политики на ЕС. В тази връзка напълно е възможно част от директните плащания, а именно базовото плащане, да стане общоевропейско. Съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, до 2020 г. всички държави-членки трябва да въведат схемата за основно плащане. Важно е да се отбележи, че схемата за основно плащане, а в случая с Р България - Схемата за единно плащане на площ, е най-опростеното и предвидимо плащане. При това положение, въвеждането на едно общо европейско основно плащане с еднакъв размер за територията на целия Европейски съюз, е напълно резонно. Във финансово отношение това би означавало бюджетът на ЕС за земеделие да се раздели на две. Първата част да формира бюджета на това общоевропейско плащане, а от втората част да се формират индивидуалните пакети на Държавите-членки. Ако се появи такова предложение е важно да се преценят положителните и отрицателните страни на едно такова общоевропейско плащане.

Положителни страни:

От политическа гледна точка основната положителна страна ще бъде заздравяването на Европейския съюз като такъв. Формирането на общоевропейско плащане ще даде гаранции, че всички членове на ЕС и всички негови граждани са равноправни и се третират като такива. Това ще гарантира, че създаването на ЕС на „две скорости”, няма да се отрази на най-голямата и стара обща политика на ЕС, а именно ОСП. В същото време, във външнополитически аспект, това ще даде много положителни сигнали на всички партньори на ЕС. От икономическа гледна точка това общоевропейско плащане ще даде сигурност на европейските фермери, както от гледна точка на размера на плащането, така и от гледна точка на времето, в което те ще го получат. Това ще осигури и така нужната предвидимост в доходите и възможност за планиране на разходите. Отделно ще се намали постоянно увеличаващото се икономическо разделение между земеделците, което ще спомогне за създаването на една по-добра конкурентна среда вътре в самия ЕС.

Отрицателни страни:

От политическа гледна точка основната отрицателна страна на въвеждането на едно такова общоевропейско плащане ще бъде намалението на индивидуалните пакети на Държавите-членки и свързаното с това намаляване на националното влияние и националните политики за сметка на общоевропейските. Отделно това би означавало администрацията в Брюксел да поеме отговорност за прилагането на част от политиката, която формира. От икономическа гледна точка, може да се окаже, че въвеждането на едно такова общоевропейско плащане ще доведе до намаление на общия размер на директните плащания спрямо фермерите в някои държави-членки, докато в други ще доведе до увеличение.

Запазване на базовото плащане

Независимо от всичко трябва да се има предвид за кого е създадена ОСП, към кого са насочени всички приоритети в нея и каква е нейната цел. Затова при всички случаи опростеното основно плащане трябва да се запази. А ако се приеме създаването на общоевропейско базово директно плащане, то по отношение на подпомагането, което ще зависи от държавите-членки и чрез което те ще правят национална политика, трябва да има ясно разделение между инвестиционните и компенсаторните схеми. Напълно възможно и резонно би било националните директни плащания да съдържат всички компенсаторни плащания, които земеделските производители получават в замяна на поетите от тях ангажименти за опазване на околната среда и климата. Особено като се има предвид, че тези ангажименти в бъдеще ще стават все повече. Няма логика еднотипни плащания да се съдържат и в двата стълба на ОСП. По-добрия вариант би бил всички плащания на площ от сегашния Втори стълб да бъдат обединени с тези в Първи стълб. При това положение, чрез Програмите за развитие на селските райони, всяка една държава-членка ще може по-добре да отрази инвестиционните нужди на своите земеделски производители.

Без подкрепа за индустриалните фермери

Паралелно с понятието за „Активен фермер” е напълно възможно да се появи и понятието „индустриален фермер”. В условието на намален бюджет е напълно възможно системата за намаление на плащанията над определен размер т.нар. „capping“ да бъде заменена с едно такова понятие. При това положение, с цел запазване на средства за малки и средни земеделски производители и развитие на икономиката в селските райони, ферми, които попадат в едно такова определение да бъдат изключени от субсидиране.

Един такъв хипотетичен сценарий е напълно възможно да се случи. Идеите и възможностите за модернизиране, опростяване или просто промяна на ОСП са много и идват отвсякъде. Част от тях ще се реализират, част от тях ще си останат просто идеи. Промяната обаче е започнала. Ето защо е много важно Министерство на земеделието и храните да направи публичен анализа, на база на който администрацията подготвя националните ни приоритети. Много е важно тези приоритети да бъдат представени и обсъдени със земеделските стопани. Още повече, че началото на реалния дебат ще стане по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Това означава, че ще имаме реалния шанс националните ни идеи да станат европейски и да се реализират.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 23

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта