Понеделник, 26 Ноември 2018 13:27

Пшеница 2019 – суша и пролетно поникване

Какво може да се очаква при сегашната ситуация, как ще се развият поникналите и непоникнали посеви – прогноза на специалиста

. Проф. Иван Панайотов

Опитна станция по земеделие – Дунав,

с. Алеково, общ. Свищов

Силна есенна суша и поникване през ранната пролет на пшеницата не са изключение за България. Сега това е характерно за централната част на Източна Европа и част от Украйна. Подобно пролетно поникване е имало през 1946-а и през 2002 година. Ние сме свидетели на това развитие на пшеничените посеви през 2002 г., подобно развитие ни очаква и сега, реколта 2019 г. Според наблюденията върху посевите в страната около 20% са поникнали навреме и са във фаза братене, те са предимно след предшественик рапица или рано прибрана царевица. Тези посеви са силно нападнати от житни мухи. Останалите посеви – особено след слънчоглед, не са поникнали, семената са здрави и жизнеспособни. На много места има неравномерно, шарено поникване и са във фаза първи лист.

Какво може да се очаква при сегашната ситуация, как ще се развият посевите, особено тези, които не са поникнали?

При падналите вече валежи от сняг и дъжд семената ще започнат да покълват при наличие на температури над 4 градуса, ако температурите са по-високи, възможно е да се появи и първи лист до края на декември - начало на януари. Това е много опасен период поради замръзване и размразяване на почвата и повреди от изтегляне и прекъсване. Ако това се случи, е наложително валиране – по възможност колкото може по-рано. При дълбока сеитба, повече от 5 см, често явление е слаба пробивна способност на колеоптила и кълновете може да загинат. През 2002 година в края на февруари кълновете едва се показваха на повърхността, активният растеж започна в началото на март. След това започна бърз растеж и активно братене при влажна и сравнително прохладна пролет. В резултат на това посевите бяха с нормална плътност, а класът се формира отлично при оптимални условия. Изкласяването беше сравнително късно – след 12 – 15 май, но цъфтежът, образуването и наливане на зърното преминаха без температурни сътресения. Въпреки краткия суховей след средата на юни добивите се движеха от 450 до 750 кг/дка. Всичко това потвърждава високата пластична способност на българските сортове. Е, тази година ще видим тази способност и на западната селекция. Новите селекционни материали, получени с участието на западноевропейски сортове, притежават положителните качества на двата биотипа.

От настоящото състояние на посевите може да се направи изводът, че ще очакваме активен растеж от края на февруари, братене през март и изкласяване през втората десетдневка на май. Това определя да се извърши точна и навременна хербицидна кампания, почвено и листно подхранване на младите растения и предпазване от болести и неприятели. Несъмнено добивите няма да са рекордни, но ще бъдат в нормалните си граници. Все пак условията - температури, влага и ветрове, ще определят до голяма степен развитието на пшеницата. Но това е растение с голяма пластичност и приспособимост , което дава възможност изоставането да бъде преодоляно.

Публикувана в Растениевъдство

Не само реколтата от есенниците е застрашена още от самото начало, но под въпрос е и бъдещето на пролетниците

Агр. Петър Кръстев

Отпреди 10-11 години не сме били свидетели на подобна суша, каквато ни сполетя тази есен. Явлението е повсеместно и засегна цялата страна. Дъжд не валя нито в равнините, нито в планините. Сушата ще засегне всички сфери, защото дефицит вече има и във водните басейни. Но най-силно засегнати от това природно бедствие остават земеделците, които безпомощно кършат ръце и изпадат в отчаяние. Както коментират метереолози, в еднометровия почвен слой няма никакво наличие на влага. Дъжд със стопанска стойност не е валял повече от три месеца. Падналите на отделни места спорадични валежи от 3 – 5 литра на кв. м не подобряват, а напротив – влошават картината, като провокират фатално поникване. Почвата пресъхна и в нея не остана грам влага. Всичко това се отрази изключително негативно на земеделското производство и вероятно на места ще има пагубно въздействие върху есенните култури.

Почти никъде не могат да се видят дружно поникнали посеви от пшеница и ечемик, от рапица още по-малко. Дори и първите засети площи с пшеница не са братили. Изключенията са на минимален процент площи, главно там, където в края на август и началото на септември са паднали локални валежи в количества около и малко над 15 литра на кв. м. Отсега стопаните с тревога говорят за разораване на рапици, които не са поникнали, и посевите нямат нормална гарнираност с растения. Да не говорим, че на много места дори да има необходимият брой растения, те няма да могат да влязат във фазата за успешно презимуване розетка. Съдбата на такива посеви засега не може да се предскаже.

Слабите растения са податливи на вредители

Както сме свикнали да казваме, – една беда никога не идва сама. Такава е ситуацията и през настоящата есен. Заедно със сушата, която не позволи нормално поникване и развитие на есенниците, дойдоха и вредителите – болести и неприятели. В Добруджа посевите с пшеница са нападнати от хесенска муха и на места зърнопроизводителите вече третираха площите. И друга година е имало известно нападение от житните мухи есента, но когато посевите са нормално развити и имат достатъчно братя, тези повреди не са от съществено значение. Бедата през тази година е, че при липса на братя неприятелят снася яйцата си върху основното пшенично растение. След излюпване ларвата поврежда именно централното стъбло и от тези растения не може да се очаква много.

Слабото развитие на посевите доведе и до ранно нападение от ръжди по пшеницата, като на места вече има изведена борба с фунгициди.

Посевите с пшеница на царевичен предшественик са обект на нападение и от още една напаст – полската мишка. Нападението е масово и стопаните залагат отровни примамки. От друга страна, пшениците, засети на площи с този предшественик, поникват най-трудно, дори има такива, които още не са поникнали.

Трябва да отбележим, че на фона на фаталната суша, технологиите все повече имат основно значение в растениевъдството. На местата, където се правят минимални обработки на почвата и веднага след прибиране на предшественика, както и директните сеитби, в почвата има повече запазена влага и посевите поникват дружно.

От суха есен, посевите влизат в студена зима

Синоптиците прогнозират, че температурите рязко падат. Предстои слабите растения да попаднат под следващия стрес – ниски температури. Липсата на влага в почвата не позволя нормално изхранване, защото, от една страна, кореновата система не е достатъчно добре развита, от друга, – няма как да се усвоят хранителни елементи от сухата почва. Изоставането във физиологичното развитието на посевите също е рисково за успешно презимуване на растенията. Напълно възможно е, ако зимата е безснежна и ветровита, масово да се наблюдава физиологично изсъхване на растенията.

Твърде мрачна е предполагаемата картина, която в момента описваме. Дано не сме лоши пророци и състоянието да се подобри. Но каквото и да се случи оттук нататък, щетите, които сушата нанесе на есенните култури, няма как да бъде компенсирана. Изоставането на растенията в края на ноември е факт и той няма как да не се отрази негативно на растенията. На места сушата е толкова драстична, че има изсъхване на растения, а слабите растения са изкючително податливи на нападение от болести и неприятели.

Продукцията от пролетници залежава

Прекалено рано е да се каже, но липсата на влагозапасяване към този момент може да се окаже фатална и за пролетните култури царевица и слънчоглед. Не се знае дали ще се стигне до набавяне необходимия запас зимна влага най-малко от 500 мм за тези култури. То и без друго ниската цена и липсата на търсене от купувачите задържа слънчогледа от тазгодишната реколта по складовете на производителите. Въпреки по-високите добиви от културата, ниската изкупна цена от 520 – 530 лв/т не е достатъчна да покрие вложените разходи, както и рентата, която се изплаща на декар. Отсега се говори, че следващата година ще има повишено търсене на олеиновите слънчогледи, за които обаче няма достатъчно семена.

По-добре се търгува царевицата, която се изкупува по 270 лв/т. Сравнително добра е и търговията с пшеница, която, разбира се, не е хлебна. Въпреки това цената от 350 лв/т устройва производителите.

Лоша шега изигра на производителите и залитането им по нахута тази година. Оказа се, че протеиновата култура не се търси, освен това качеството й е доста ниско. То се дължи на валежите в края на юли и началото на август, които доведоха до набъбване на зърната, които впоследствие се сбръчкаха от сушата. Не само липсата на търговски вид е причина за залежаване на стоката. Производителите бяха подведени от високите цени миналата година от 2000 – 2100 лв/т, но се оказа, че нахутът е изкупуван за заготвяне на семена. Тази година това вече не е актуално и няма търсене.

Публикувана в Растениевъдство

Площите, засети с рапица във Франция, ще се свият с 30-35%, прогнозират от Френската федерация на производителите на маслодайни и зърнени култури, цитирани от „Ройтерс”. Сухото време не позволи на френските фермери да засеят всички планирани площи с рапица, поради което през 2019 г. те няма да надхвърлят 1-1,1 млн. хектара, твърдят от федерацията.

Оценката е доста по-ниска от тази на групата производители на маслодайни култури Terres Univia, според която догодина фермерите ще прибират реколта от 1,5 млн. хектара.

Франция е най-големият производител на рапица в Европейския съюз, като по данни на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL през тази година местните фермери са прибрали 4,6 млн. тона от маслодайната култура.

Публикувана в Бизнес

Дефицитът на влага в почвата продължава повече от 100 дни не само у нас, но и в цяла Европа

Агр. Петър Кръстев

Поредна ситуация на непредвидимост сервира времето на земеделските производители и тази есен. Този път потърпевши са земеделците, които стопанисват и обработват най-голямата част от земеделските площи в страната - зърнопроизводителите. Невероятно сухата есен кара засетите семена дълго да стоят в почвата, което силно ги изтощава и изчерпва кълняемата им енергия. На местата, където имаше минимална влага за покълване, пониците изсъхват от последвалия дефицит на влага.

Трагично е състоянието на есенните култури в цялата страна. Повече от три месеца никъде не е валял дъжд със стопанска стойност. Спорадичните валежи в минимални количества от 2-3 до 4-5 литра на кв. м само провокират семената към покълване и впоследствие ги тласкат към гибел от силния дефицит на влага.

В резултат на тази изключително неблагоприятна за есенните култури картина, почти никъде в страната няма нормално развити за сезона посеви. Там, където има поникване, то е неравномерно, растенията са хилави, корените им са слабо развити, фазата изостава във времето. Това се отнася както за зимните житни култури, така и за зимната маслодайна рапица. Не се очертава възможност растенията и от двете групи култури да успеят до настъпване на зимните студове да наваксат фазата, в която могат да презимуват успешно.

В такава ситуация трудно може да се направи нещо, безсилни са и фермерите, които са си свършили работата както трябва, но по-нататък нещата не зависят от тях.

Очертава се доста непредвидима картина в полето както през зимата, така и напролет, когато ще се види кои култури ще оцелеят. Възможно е да има тотално пропадане на площи, което ще принуди стопаните да развалят посеви и да търсят алтернатива с пролетни култури. А изборът от такива не е много голям, трябва да се спазва и сеитбооборот, така че без да сме прекалено черногледи, трудностите предстоят.

Държавата доколкото ни е известно едва ли ще направи нещо съществено, за да подпомогне стопаните в тази очертаваща се трудна стопанска година.

Ако все пак прояви разбиране и отовност за подпомагане, може да вземе пример от държави като Полша, Швеция и Германия, чийто правителства вече стартираха програми, с които ще подпомогнат своите земеделци.

Продължителната суша нанесе значителни щети на селското стопанство в много части на Европа. В редица страни за пострадалите фермери вече работят програми за държавна подкрепа. Нашите фермери също се нуждаят от такава подкрепа!

Как Полша ще компенсира своите фермери?

Миналата седмица правителството на Полша взе решение за изплащане на държавни помощи на фермерски стопанства, пострадали от сушата. В края на годината агросекторът трябва да получи около 187 милионов евро субсидии за понесените щети. Министрът на селското стопанство на Полша Яна Кшиштоф Ардановска, казва че планираните компенсации са до 234 евро за хектар.

В Швеция помощ за щетите от сушата ще получат животновъдите

Добивите на зърно в Швеция са най-ниски за последните 30 години. Правителството там е отделило за фермерите, пострадали от сушата, помощ в размер на 117 млн. евро. Но за разлика от поддръжката на растениевъдите (както е в ситуацията с Полша), в Швеция основно внимание се отделя за поддръжка на животновъдите, за чийто животни в резултат на сушата фуражите не достигат.

Фермерите в Германия също ще получат компенсации

Сушата в Германия е призната за бедствие от национален мащаб. Федералният министър на селското стопанство Германия Юлия Клекнер съобщава, че фермерите ще получат компенсации за щетите общо в размер на 340 милионаевро!

„Заявявам, че сушата тази година е събитие от национален мащаб“, казва Клекнер миналата сряда в Берлин. Тези фермери и компании, чийто агробизнес се намира под заплаха от прекратяване поради загубите, могат след проверка да получат компенсация за над 30% -на загуба на добив средства от федералната програма. Така правителството определя конкретните мерки за поддръжка.

Според министър Клекнер, тази година Германия се е сблъскала с най-високата температурна аномалия от началото на записите на времето от 1881 година.

Публикувана в Растениевъдство

Почвената влага в страната е различна, но сушата преобладава

Агр. Петър Кръстев

Ако перифразираме заглавието на романа на Богомил Райнов „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, към днешна дата за земеделието актуално би звучало: „Няма нищо по-лошо от хубавото време!“ Основната есенна кампания – сеитбената, за пореден път и този път е подложена на изпитание. Докато хората извън земеделието се радват на топлата и красива есен, фермерите са петимни за капка дъжд! На повечето места в страната земята е суха и в нея няма грам влага, която да активира жизнените процеси.

В полето обработките са трудни. Вместо с тях да се подготви уютно и комфортно легло за семената, зад техниката се вдигат огромни облаци от прах, от което структурата на почвата все повече се влошава.

На този фон по-късната сеитба, за която по-рано писахме, че е препоръчителна, става все по-актуална. Освен че решава редица възникващи през последните години фитосанитарни проблеми, тя дава по-голяма гаранция за дружно поникване на семената, защото така или иначе в късната есен без дъжд няма да мине. Но да говорим отсега за рискове при есенниците е твърде рано и няма да е обективно, защото оценката им се прави напролет, след като зимата си отиде. Суха есен не е да не се е случвала и по-рано, но пък предстои зима, която може да набави достатъчно влага и да напои земята. Затова е по-добре да се сее в сухо време, стига да няма слаби, провокиращи валежи, без стопанска стойност, които могат само да излъжат семената да покълнат и после да изсъхнат.

Отмина времето, когато техниката, с която разполагаха земеделските стопанства, беше остаряла и нископроизводителна. Сега те са оборудвани с нови високопроизводителни машини, с които всички полски операции се извършват бързо и качествено, в т. ч. обработката и сеитбата на есенниците.

Все пак каквито и теории да развиваме дали трябва да се обработва и сее в сухо време, или не, за всички е ясно, че есента времето за сеитба е ограничено и бързо намалява. Зимата чука на вратата, а от семето в земята трябва да се развие растение, което да е в състояние да презимува. Природата си знае работата и ще се погрижи и този път семената да поникнат, друг е въпросът дали ще има време растенията да се подготвят за зимуване. Професионалистите знаят, че най-добрата фаза за презимуване на пшеницата и ечемика е братене. Растенията презимуват и във фаза 3-ти лист, дори във фаза поникване, но в този случай някои от тях не оцеляват и посевите се разреждат.

Но навлязлата у нас западна селекция пшеници и ечемици имат способността да братят много силно, което компенсира евентуална загуба на растения в резултат на зимните студове.

В житницата на България условията са много добри

Все пак има и добри новини и то точно за житницата на България – Добруджа. Падналите там валежи преди две седмици, макар и в различни по размер количества (от 5 –30 литра на кв.м), значително подобриха условията за обработка и сеитба на есенниците. В резултат на това сеитбата за региона е над 70% от предвидените площи. Разбира се, и там не е съвсем лесно, защото растителните остатъци от много добре развитите царевици тази година усложняват обработката и сеитбата. Налагат се минимум по три, а на повечето места и по четири обработки и въпреки това сеитбата е тежка. Трудно се очертава границата между засята и незасята площ, затова повечето фермери, които досега не са имали GPS-и, вече са оборудвали машините си с тях, за да имат ясен ориентир. Семената не навсякъде могат да се заровят в почвата, остават на повърхността, поради многото нераздробени растителни остатъци от царевицата. Фактът създава известни тревоги у стопаните, защото тези полета са потенциални носители на фузариум и различни видове кореново гниене. Затова напоследък все повече нашите фермерите говорят по законен път да се позволи контролирано палене на проблемни стърнища с много растителни остатъци.

Поникването в Добруджа е в съвсем начални фази. Очаква се полетата със сеитби от последните дни на септември да започнат масово да поникват през следващите дни.

Ечемикът традиционно за Добруджа е на сравнително малки площи, като част от тях ще бъде засята след пшеницата, каквата е практиката през последните години.

За рапицата може да се каже, че в Добруджа тя е на значително малко площи, но вече е засята и е във фаза от котиледони до 2-ра-3-та двойка листа.

Торенето не бива да се пренебрегва

Много важно е да се спазват агротехническите изисквания на пшеницата, като един от основните акценти в агротехниката е торенето. Най-добрият вариант е педсеитбеното торене с комбинирани торове, съдържащи основните хранителни елементи. Много добра практика е и внасянето на комплексни торове заедно със сеитбата, което все повече се практикува.

В началото на вегетацията пшеницата приоритетно усвоява амонячния азот. Нитратната форма се предпочита в по-късен етап от развитието на културата и при по-високи температури. Карбамидът не е подходящ за използване при почви с алкална реакция, каквито са карбонатните черноземи. Препоръчително е заедно с обеззаразяването на семената срещу болести при възможност те да се третират и с биоторове.

Публикувана в Растениевъдство

Някои от страните на Европейския съюз не са изпитвали подобно бедствие от половин век. Търговци надуват цените на фуражите и зърнените храни, задават се фалити на животновъди. Европейската комисия представи два пакета от мерки в помощ на пострадалите фермери

Мила Иванова

„Нашите крави живеят от средата на юли благодарение на сеното, прибрано през юни. Вече няма трева! А сигурно няма да имаме и животни!” – този вопъл се изтръгна от гърдите на фермера Жан-Гийом Анекен от Източна Франция пред агенция Франс прес, който подобно на хиляди животновъди от Швеция, Германия... или Великобритания, се пита с какво ще храни добитъка си през тази зима.

2. SécheresseFace au manque de fourrage

И ако южните страни от Средиземноморието отдавна са приспособили земеделските си практики към липсата на вода, това лято сушата връхлетя в Европа и нанесе поражения на страните, разположени по на север, като удари преди всичко производителите на мляко. В Швеция, в която горските пожари поразиха и изсушиха хиляди хектари, Федерацията на земеделците (LRF) заговори за най-тежката криза през последните 50 години. „Недостигът на храна за добитъка ще се почувства от тази зима занапред – прогнозира икономистът Харалд Свенсон, директор на Шведската правителствена агенция по земеделие. – Повечето от животновъдите раздадоха на животните си през лятото резервите от фураж, които бяха заделили за зимата” – обясни той пред Франс прес и изтъкна „историческия спад от 29 на сто” в шведското производство на зърно в сравнение с 2017 г. Същото важи и за Германия, където всяка една от 25 ферми е застрашена от затваряне. В Долна Саксония – големия селскостопански район на страната, безпокойствието е обсебило фуражните ферми, чието производство е спаднало най-малко с 40% в сравнение с една нормална година. В Нидерландия дефицитът на фураж се оценява между 40% и 60%, а този от зърнени култури – 20 процента.

3Отиват в кланицата

Неприятни спекулации със сламата

За разлика от идиличните картини със зелените английски поля, Великобритания не е изпитвала такава суша в продължение на 80 години, според данни на държавния Борд за развитие на селското стопанство и градинарството (AHDB). Поради липсата на трева спаднаха рязко и млечните доставки. Във Франция източната част на страната пострада от началото на юли, а останалата – от август, когато дойде горещата вълна и предизвика продължителна суша – обясни Патрит Бенезит от ръководството на Националната федерация на синдикатите на земеделските производители FNSEA. Според него ситуация е съизмерима с историческата суша през 2003 година. „В много райони, дори в Централния масив, който е кладенецът с вода на Франция, нямаме втора коситба на трева и това е много тревожно” – изрази безпокойствието си синдикалистът. Същевременно той разобличи остро „неприятните спекулации” с цените на сламата. „Животновъдите се нуждаят от закупуване на слама, за да я смесват със сеното и да хранят животните си, а търговците се възползват от това. Те надуват цените до 100 евро на тон, срещу 60 до 80 евро през миналата година” – посочи Бенезит.

Тревожни факти изложи и Пол Офре, председател на Националната федерация по свинете (FNP) във Франция. "След покачването на цените на пшеницата в световен мащаб това лято цената на пшеницата, доставена в региона Бретан, надхвърли 215 евро за тон през август, докато тя беше 160 евро година преди това. Това увеличение с 34% вдигна до небето производствените разходи на свиневъдите – изтъкна той и добави: – Положението се влошава за фермерите, които отглеждат крави, защото освен с увеличаването на цените за храна, те се сблъскват и с недостига на фураж.”

3 а Към кланицата

Преждевременно към кланиците

И тъй като цените на фуражите подскочиха, много животни бяха отправени към кланиците по-рано от обикновено. Във Великобритания изколването на добитъка беше с 18% по-високо, отколкото през юли м.г., като немалка част от тях бяха млечни крави, според данни на AHDB. В Германия, в която правителството наскоро деблокира 340 милиона евро помощ, кланетата се увеличиха с 10 на сто през първите две седмица на юли, сочи Германската агенция по земеделие и хранене. В Швеция правителството също отпусна помощ от 1,2 милиарда крони (117 милиона евро) за закупуване на фураж и за предотвратяване на преждевременните кланета. Във Франция обаче темата е табу, тъй като животновъдите се опасяват от рязък спад в изкупните цени, най-вече поради факта, че Групата "Бигар" има монопол в клането. (Групата Bigard държи половината от кланичната индустрия във Франция на говеда, агнета и свине – б. а.) „Страхуваме се, че компаниятаще се възползва от неочакваната си придобивка – сушата, за да изкупува нашите животни още по-евтино, докато ние вече едва оцеляваме” – довери животновъд пред Франс прес, пожелал анонимност.

4. Трудна сеитба

Риск от масови оттегляния и фалити

По отношение на млечното животновъдство „съществува риск зимата да се окаже катастрофална – изказа предположението си друг животновъд. – За да изпълним рациона на животните, ще ни се наложи да купуваме различни зърнени храни, а още през това лято цените им се повишиха.” „Производството на мляко ще става все по-скъпо и разходите ни ще се увеличават – това потвърди и Ервин Шьопес, председател на Европейския съвет по млекопроизводство в Брюксел, който обединява 100 000 дребни млечни фермери от ЕС. И допълни: – И без тази суша производствените разходи на млекопроизводството далече не се покриват. Ние твърдим, че в цяла Европа те са около 45 – 50 цента, а продажната цена на млякото в Европа се движи около 30 – 33 цента. Е, как тогава искате със сушата, която ще увеличи още повече разходите ни, положението да се подобри” – недоумява представителят на дребните фермери. Очевидно, предполага г-н Шьопес , ще бъдем свидетели как фермери се отказват от млекопроизводството и още по-лошо – на предстоящи фалити.

Мерки на Европейската комисия в помощ на пострадалите от сушата

Европейската комисия прояви гъвкавост и само през август на два пъти прие пакети от мерки в подкрепа на засегнатите от сушата земеделски стопани. Още в началото на месеца, когото сушата продължаваше да върлува в няколко страни членки, изпълнителният орган на Европейския съюз реши да деблокира авансово плащанията (директните помощи и помощите за развитие на селските райони). Така тя откликна на исканията, отправени от 16 държави членки на Общността.

В края на август Комисията представи допълнителен пакет от мерки за повишаване на количествата фураж – един от основните проблеми пред животновъдите, с цел да помогне за изхранването на добитъка. Предвид извънредната ситуация новите дерогации (равностойният български термин е отклонение, изключение – б.а.) са извън някои „обичайни изисквания за екологично насочени площи”:

• възможност зимните култури, които обикновено се засяват през есента с цел да се прибират или да се използват за паша, да се считат за междинни култури (нещо, което според действащите понастоящем правила е забранено), ако са предназначени за паша или за производство на фураж;

• възможност междинните култури да се засяват като чисти култури (а не като смес от култури, както се изисква според действащите правила), ако са предназначени за паша или за производство на фураж;

• възможност определеният за междинните култури 8-седмичен минимален период да се съкрати, за да могат земеделците навреме да засеят след тях зимните култури;

• включване на Франция в приетата по-рано дерогация за косене и паша на оставена под угар земя.

Официално бе представено и оповестеното по-рано предложение за по-големи предварителни плащания. За да се осигурят повече финансови ресурси на земеделските стопани, те ще могат да получат до 70% от полагащите им се преки плащания и 85% от плащанията за развитие на селските райони още от средата на октомври 2018 г., вместо да чакат до декември.

Декларация на Националната федерация по говедовъдство във Франция

Така оповестените мерки от Комисията и авансовите плащания по ОСП не са достатъчни, за да помогнат на френските животновъди за справяне с тежката ситуация, изтъкна в декларация Националната федерация по говедовъдство на Франция, публикувана на 6 септември т.г. В нея се настоява френското правителство да предприеме спешни мерки в подкрепа на животновъдите, които продължават да изпитват остра нужда от фуражи и слама. "Докато Германия и Ирландия вече обявиха план за подкрепа, френските власти изглежда не са осъзнали сериозността и неотложността на ситуацията и се ограничават да изчисляват растежа на тревата. Държавата не може да се задоволява само с авансовите плащания по Общата селскостопанска политика на ЕС” – не скрива възмущението си федерацията.
В декларацията се настоява за освобождаване от данъка за недвижими имоти на пострадалите фермери и за прилагането на процедурите при бедствия във възможно най-кратки срокове. Тя призовава и другите субекти в сектора „да помогнат на животновъдите да преодолеят тежкото изпитание, като прекратят състезанието си за най-ниските цени, което разрушава този бранш от националната икономика".

5. Кравите на Лионел

Без помощта на държавата, не мога да се оправя

Споделя младият фермер Лионел Сшнеп от селце в Алзас, който това лято не може да си задели и минимална заплата

Във фермата Deux Moulins (Двете мелници) в департамента Ба Рен в Алзас, Източна Франция, отглеждат 200 крави, юници и телета и различни култури на 1400 декара площ – полета с царевица, пшеница, ечемик и ливади. Стопанството се управлява от 27-годишния Лионел Сшнеп, който бе избран от Сдружението на младите земеделци в Ба Рен да изложи трудностите на селскостопанските производители в периоди на суша, като тазгодишната във Франция. След като два месеца не бе паднала капка дъжд в Алзас, младият фермер разказва как сушата е изтормозила кравите му, изсушила е тревата за паша, смалила е царевицата и е оставила мамулите без сок. Лионел е принуден да запази цялата си царевична реколта, колкото и малка да е тя, за храна на добитъка. Не може да си позволи да продаде и зрънце, което представлява загуба от най-малко 16 000 евро, изчислява френският фермер. Сумарно, стопанството рискува намаляване между 25 – 30 на сто на реколтата от полетата и ливадите и 10 –15% от млечната продукция. „Царевицата е много суха, дребна, с малки мамули и с посредствена фуражна стойност, тоест няма да имам мляко и цялата 2019 година ще ми бъде трудна, опасява се отсега Лионел, който не може да си даде и минималната заплата. И допълва: – Без държавна помощ няма да мога по никакъв начин да се оправя.”

 

Публикувана в Животновъдство

Тази година, времето красноречиво показа на земеделските стопани, които са собственици тук, оставяйки ги без част от реколтата. Сега е ред на учените, които работят усилено, за да създадат устойчиви на суша култури.

Учените от Измирския технологичен институт са решили да отидат по-далеч и да извлекат от неблагоприятните атмосферни явления максимална полза. Те са създали сорт домат, който под влияние на стресови фактори, като например суша и засоляване става по-вкусен.

В същото време новият сорт получава не само вкусовите качества, но и добива, който е с 50% по-висок от този на обикновените колеги. Новият сорт не се страхува от сушата, нито от увеличеното засоляване на почвата като резултат от внасяният тор: той има самостоятелно произвеждан химичен елемент за защита от стресови фактори. Този елемент от своя страна, прави доматите по-вкусни.

Турските производители ще трябва да почакат още малко - новият сорт ще бъде на тяхно разположение в следващите три години, след като бъде завършена регистрацията на търговската марка.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Сушата, обхванала от седмици много райони в Германия, е причинили на селското стопанство до момента щети за повече от 1 милиард евро, съобщава БТА. Сумата на загубите в най-тежко засегнатите провинции е достигнала 1.1 млрд. евро. Само провинция Шлезвиг-Холщайн, най-северната в страната, търпи загуби от 422 милиона евро.

Асоциацията на германските фермери призова за отпускането на помощ от 1 млрд. евро за компенсиране на загубите от съсипаната реколта. Министърът на прехраната и земеделието Юлия Кльокнер даде указания на провинциите да проучат какви са щетите и да съставят списък с предложения за облекчаване на трудностите, макар че в краткосрочен план не се очакват обвързващи решения на федералното правителство по въпроса за помощта.

Кльокнер иска да се изчакат окончателните данни за реколтата в края на август. В Германия отговорността за осигуряване на помощи за фермерите в кризисни ситуации е главно в ръцете на 16-те провинции.

Публикувана в Новини на часа

Сухото и необичайно горещо време в Европа и най-вече в северната част на Стария континент драстично влоши перспективите за производство на пшеница в Евросъюза. Според актуализираните разчети на Германската асоциация на фермерите DBV(Deutscher Bauernverband ) в резултат на силния дефицит от влага и много високите температури (най-горещия май от 1881 г. насам) добивът от пшеница в страната ще спадне с 25 на сто – до 18 млн.т.

Експертите споделят, че традиционният голям износител на качествена пшеница Германия, през 2018/19 г. вероятно ще внася мелничарско зърно. Международният съвет по зърното прогнозира, че през 2018/19 г. производството на пшеница в ЕС ще намалее до 139,9 млн.т, в това число мека пшеница – 131,2 млн.т, в сравнение с 147,3 млн.т и 138,4 млн.т съответно през 2017/18 г.

На 3 август мелничарската пшеница се търгува на борсата в Париж по EUR 213/т, в сравнение с EUR 182/т на 3 юли 2018 е г. и EUR 166/т на 2 август 2017 г.

Ситуацията в ЕС непрекъснато се влошава, което води до паническите настроения на пазара. Търговците изтъкват, че ценовото рали на пазара на пшеницата съживява спомените за 2007/08 маркетингова година, когато нарастващите цени на зърното предизвикаха продоволствена криза. Според по-опитните анализатори обаче повторение на кризата от 2007/08 г. „изглежда малко вероятно предвид рекордните преходни запаси от предходния сезон и значителни наличности от други зърнени култури, които биха могли да компенсират част от недостига от пшеница”.

Все пак да припомним, че през месеците февруари-март 2008 г. мелничарската пшеница на борсата в Париж достигната исторически връх от EUR 295/т , а пиковите стойности през 2012 г. бяха около EUR 285/т.

Публикувана в Бизнес

Ранният старт на кампанията по прибиране на реколтата в Германия, както и повсеместно установените стабилни летни температури са предпоставки за  нестабилни добиви при зърнените култури, пише специализираният портал topagrar.

По информация на Германския земеделски съюз дори зимната пшеница и рапица също почти са прибрани. Заради продължителното засушаване на места се наблюдават загуби на зърно, като в някои региони  има опасност и за сериозен процент пропаднали площи. Метеоролозите не очакват край на горещата вълна преди средата на август.

„През 2018 година реколтата ще е най-лоша от началото на 21-и век при всички култури”, заяви пред АФП Удо Хемерлинг. Земеделският бранш вече поиска правителството в Берлин да компенсира фермерите за загубите общо с 1 млрд. евро.

Ситуацията според президента на браншовата организация Йоаким Рюквид е тежка и по отношение на фуражните култури заради почти изчерпаните запаси и факта, че засушаването ще окаже негативно влияние и върху добивите от царевица. От друга страна фермерите са под натиск, защото ще се наложат допълнителни разходи за закупуване на фуражи. Ето защо в най-застрашените региони на федералната република според него ще се наложи дори финансово подпомагане на фермерите, като освен това според Рюквид ликвидността на стопанствата трябва да се подпомогне и с известни данъчни облекчения. На фона на резултатите средните добиви от зимен ечемик в Германия към момента са 600 кг/декар, което е спад с 18% спрямо миналогодишното ниво от почти 700 кг/дка. Общата реколта се очаква да достигне до 7,3 млн. тона спрямо 9 млн. тона през 2017/18 година. „Нивото и качеството на добивите през тази година са много различни, и в две съседни стопанства дори могат да се получат различни резултати”, коментира  Рюквид. Засушаването според него ще окаже  влияние и върху реколтата от ръж, която може да е с до 40% по-слаба в сравнение с миналата година. Кампанията по прибиране на  две от най-важните култури за фермерите - зимната пшеница и рапицата в редица региони на страната започна с до три седмици предварително. Засушаването възпрепятства и работата на фуражопроизводителите, особено в северните и източни части на страната.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта