Потомственият животновъд Матиас Гербер, президент на Асоциацията „Крава майка Швейцария”, разказва за практикувания в страната му природосъобразен тип за производство на висококачествено месо

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – посочва в свое изследване ИнтелиАгро. В страната ни обаче има достатъчно предпоставки за успешното развитие на това направление: наличните пасища, при подходящи грижи, инвестиции и подкрепа с европейско финансиране, позволяват отглеждането на поне 100 000 месодайни крави, които биха задоволили на 100% на вътрешното търсене за прясна консумация и преработка. В същия анализ се посочва, че икономическа устойчивост в месодайното говедовъдство може да бъде достигната при оптимален размер на стадото от 40-50 месодайни животни, за които може да се грижи едно домакинство, без да използва наемен труд.

Липсата на традиции и познания могат да бъдат наваксани и с познаване на добрите практики – у нас и в чужбина.

2 NB С теленце

С идеята да сме полезни на наши сегашни и бъдещи фермери животновъди представяме един от известните в света типовете за производство на месо – отглеждането на крави с бозаещи телета, което се практикува в Швейцария от четири десетилетия. Тази форма на отглеждане избира и популяризира Матиас Гербер, потомствен животновъд и президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”).

---------

Швейцарският фермер Матиас Гербер управлява животновъдно стопанство с ливади и пасища в китното селце Мон-Трамелан (116 жители), разположено в подстъпите на планината Юра, кантон Берн. За себе си казва, че е орисан да се занимава със селско стопанство – израснал е във ферма на родители животновъди, които отглеждали крави Червено-шарен холщайн (Ред холщайн), учил е в техникум по агрономия, завършил е висше образование със специалност инженер агроном през 1996 г. Дипломната му работа е била на тема – строителство на обор за крави с бозаещи телета. Младият мъж решава да се посвети на животновъдство, когато му се отваря възможност да купи стопанството на свой възрастен роднина, чиито темели са поставени в далечната 1907 година. Желанието му е да отглежда месодайни крави с бозаещи телета и крави от смесена месно-млечна порода. Тъй като винаги е харесвал породата Симентал, за начало купува 15 бременни юници, а с годините увеличава своето стадо с покупки на животни от Шотландия и Германия.

5 Матиаъ NB

Фермерът разполага в Мон-Трамелан с 290 дка полезна земеделска земя и 100 дка гора на 1060 м надморска височина. Сега стадото му се състои от 30-ина крави с теленцата им и един бик Симентал. Матиас сам управлява стопанството си, но поради голямата си обществена ангажираност някои дейности, като разхвърлянето на тора, косенето на тревата или балирането на сеното, предоставя на колеги срещу заплащане.

От две десетилетия Матиас Гербер отглежда крави с бозаещи телета като алтернативен начин за производство на висококачествено месо при естествени условия. Накратко: след раждането си телетата израстват до майките си на пасбището и

могат да сучат мляко – колкото и когато пожелаят

 

3 a. Да

Освен с майчино мляко те се хранят също с трева и сено, а през зимата и със зърнени смески. Използването на добавки за стимулиране на растежа, на протеини или на животински мазнини, на соя, както и на генетично модифицирани фуражи е забранено – пояснява Матиас. – . Сред изискванията на производството на биомесо са отглеждането им на открито – на пасища през лятото и свободен оборен режим през зимата, със задължителни излизания на открито и места за почивка вътре в помещенията, покрити със сламени постелки. Отделянето на телетата от майка им отговаря всъщност на момента, в който младите животни се приготвят за клане. После месото им се продава в магазини и ресторанти под марката Natura-Beef .

Предприемчивият фермер се занимава и с продажби на разплодни животни – от 2001 г., след основаването на клуба на породата Швейцарска Симентал, той продава всяка година 2 или 3 бика за разплод и от 5 до 7 юници. За себе си Матиас също запазва някои екземпляри за възпроизводство.

От четири години Матиас Гербер е президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”), целта на която е да популяризира отглеждането на месо по схемата крави с бозаещи телета. „Отдавна мина времето, когато в Швейцария беше немислимо да отглеждаш „теле под крава” – разказва Матиас Гербер. У нас известната по света форма за производство на месо – от крави с бозаещи телета, се практикува успешно вече четири десетилетия. Нашата асоциацията наброява днес над 5600 фермери, които отглеждат общо 100 000 крави. Въпреки че броят на новите привърженици се увеличава непрекъснато, отглеждането на крави с бозаещи телета представлява едва 14 на сто от общия брой на швейцарското поголовие едър рогат добитък” – обобщава с цифри президентът, който изпълнява сърцато обществените си ангажименти, на които посещава 40 на сто от времето си.

4 NB

Тест контрол, фокусиран върху плодовитостта

Матиас Гербер е отворен към новостите. Така например, за да следи отелванията и други параметри на плодовитостта, от миналата есен фермерът пристъпи към тест-контрол на стадото. Той е поверен на ветеринаря Бийт Берхолд, който прави 15-ина визити годишно в стопанството, но между ноември и януари, когато е бумът на ражданията, идва на всеки 15 дни.

Ветеринарят изследва състоянието на кравата преди и след отелването, оплождането, разгонването, заболяванията... След всяка визита Матиас получава документи от ветеринаря чрез пощата – календар на разгонванията с прогнози за следващия месец, календар за отелванията с дати за ражданията, както и препоръчителни дати за отбиване на телетата. Животновъдът се съобразява с препоръките на ветеринаря, които му предоставят по-добър контрол и сигурност. Матиас Гербер вече знае кои животни са бременни и откога, дори при естествено оплождане, и очаква датите за ражданията, подсказани му с голяма вероятност...

Публикувана в Животновъдство

Британски експерти споделят опита си и дават ценни препоръки на фермерите

Месопреработвателите във Великобритания все повече се интересуват от изкупуването на животни с тегло в определени граници. Това е и причината все повече фермери да променят концепцията си за отглеждане и реализация на стоката си. Според изследвания, около една трета от труповете на животни не отговарят на изискванията за телета с по-ниско тегло.

През последните 12 месеца повечето преработватели са променили изискванията си за горна граница на теглото на изкупуваните животни. Те дори налагат глоби при изкупуването на животни с тегло над 400 килограма.

Според Съветът за развитие на селското стопанство и градинарствотооколо 80 на сто от юниците имат тегло в рамките на 260 – 280 кг и едва 60% от биците отговарят на тези изисквания.

Все пак фермерите могат да предприемат някои стъпки, с които да осигурят клането на животните, преди те да станат на 100-дневна възраст и по този начин да избегнат налагането на такъв тип глоби.

Екип на специализираното британско сп. FarmersWeekly посети Деня на отворените врати на Съвета за развитие на селското стопанство и градинарството в Бишъпс, Хертфордшир и се свързва с експертите Ендрю Линскот и Денис Дрейк, които дадоха полезни съвети.

  1. Преходът в начина на хранене трябва да става постепенно

Много е важно храната, която приема животното през преходния период, да не дразни стомаха, обяснява Линскот. Когато новопостъпила крава бъде преместена във фермата, за да бъде угоена, или пък крави от съществуващото стадо са подложени на диета за угояване, често се констатират разстройства и затруднена стомашната дейност. Значително намалява ефективността на храненето. Това е резултат от неправилно гледане – рязко преминаване от богата на фибри храна към такава, богата на нишесте. В никакъв случай не трябва да се пренебрегва и стресът.

- Всичко това води до нарушаване на стомашната дейност, а в крайна сметка – и до субклинична и клинична ацидоза, които могат да станат причина за по-късното колене на животните – обяснява Линскот.

За да се преодолее този проблем, поне две-три седмици на животните им се дава фураж, с който са хранени до момента на преместването и който не дразни стомаха. Постепенно към него трябва да започне да се добавят и концентрати. Фуражът трябва да остане основната съставка на дневните дажби на животните. Включването на прясна мая, която да действа като буфер за киселините в стомаха, също може да се окаже от полза.

2. Торът може да подскаже много за състоянието на стадото

Съставът на тора трябва да бъде проверяван всяка седмица. Препоръчително е ползването на анализатор, който ще даде информация за доброто усвояване на храната от животните.

Ендрю Линскот обяснява, че изпражненията не бива да са нито твърде твърди, нито прекалено течни. Цели зърна жито и друга несмляна храна не бива да са част от състава им.

- Не бива да виждате голямо количество фекален материал и несмляна храна на върха на ситото. Още нещо, за което трябва да следите, е наличието на слузести субстанции. Те могат да бъдат сигнал за наличие на проблеми с червата, причинени от ацидоза.

3. Обърнете внимание на ефективността при усвояването на храната

Животните трябва да бъдат претегляни поне веднъж месечно, за да се изчислят средните стойности за дневно наддаване и коефициентът на ефективност при усвояването на храната.

Специалистът по храненето Денис Дрейк препоръчва животните да наддават средно килограм за всеки 6 – 8 кг фураж, който приемат. Във Великобритания обаче тези стойности са значително по-високи и животните изяждат по 10 – 12 кг, за да наддават килограм.

4. Хранете животните с повече фуражи, собствено производство

Ендрю Линскот твърди, че висококачественият силаж трябва да е основа за всяка дажба, предвидена за животните. Всеки фермер трябва да се стреми сам да си произвежда именно такъв силаж. Това може да бъде постигнато с коситбата на силажа в края на деня, когато стойностите на захарите са най-високи. Освен това силажирането трябва да бъде извършено в максимално кратки срокове, за да се запазят качествата. Уверете се, че платната, с които покривате окосената трева, прилягат плътно.

5. Давайте на животните прясна и чиста вода

Никога не подценявайте значението на достатъчното количество прясна и чиста вода, която да пият вашите животни. Обикновено всяка крава има нужда от 5 – 7литра прясна вода на килограм прието сухо вещество.

Бокс:

Оптимизиране на ефективността на храненето

Денис Дрейк от английската фирма за производство на фуражи KeenanBeef излага три начина за подобряване ефективността на храненето:

  1. Не оставяйте животните да гладуват. Ако го правите, когато им дадете храната, те ще се опитат да наваксат, като поемат по-големи от нужните им количества фуражи. Ще наддадат много.

  2. Давайте на животните „правилния“ протеин – той може да бъде бързо-, средно- и бавноосвободаващ се. Например 10 – 15% от фибрите трябва да са бавноусвоими, за да не дразнят стомаха на животното.

  3. Използвайте богати на фибри груби фуражи.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 14 Февруари 2018 10:56

И телетата страдат от пневмонии

Лечението във всички случаи трябва да бъде комплексно и многопосочно

Д-р Валентин ИВАНОВ , квмн

Студеното зимно време е рисково не само за хората, но и за стоката. Масово животните започнаха да боледуват от простудни заболявания на горен и долен дихателен тракт, а така също и от заболявания на опорно-двигателния апарат. Най-масови за студените месеци си остават простудните заболявания, което правило не прави изключение и тази зима.

Заболяванията на респираторния тракт обикновено покосяват много животни особено когато става въпрос за по-големи ферми, където на малка площ са събрани големи групи. Така тези заболявания често придобиват масов характер, което ги определя като икономически значими. Простудните инфекции могат да причинят големи стопански щети на фермерите, изразяващи се в преки и косвени загуби.

В литературата заболяванията на дихателната система при младите животни се обозначават с различни нозологични единици, но най-често те се определят под общото наименование ензоотична бронхопневмония.

Причинителите на заболяванията на дихателната система са огромен брой патогени, спадащи към няколко отделни групи микроорганизми вируси, бактерии, микоплазми, гъбички и др. Обикновено инфекциите са от смесен тип и това затруднява лечението. Много често обаче водеща е ролята на един причинител, който провокира заболяването, а впоследствие картината се усложнява с вторична инфекция. Заболявания, причинени само от един единствен причинител, се наблюдават по-рядко. Причинителите на дихателните инфекции са широко разпространени в околната среда. Много погрешно е схващането, че инфекцията е влязла отвън или че някой е пренесъл причинителя. Такива случаи има, но те се наблюдават много рядко. Най-често болестта е вследствие нарушеното равновесие между макро- и микроорганизмите. Макроорганизмите са самите животни, които се намират в непрекъснато, но крехко равновесие с дебнещите ги отвсякъде микроорганизми. Когато спадне имунитетът, микроорганизмите атакуват, и резултатът е поява на заболяването.

Имунитетът на животните спада

рязко през студените зимни месеци

Това се дължи на редица предразполагащи фактори: небалансирано и недостатъчно хранене, силен температурен стрес, влажни, студени обори, въздушни течения, повишена концентрация на азот, въглероден двуокис, сяра и други вредни газове в помещенията, мокър и студен под и др. Всички тези рискови фактори водят до стрес и силен дискомфорт при животните, което нарушава тяхната хомеостаза. Променя се метаболизмът, организмът е принуден да „хвърля в боя“ и последните си резерви, за да съхрани нормалното равновесие на системите. Последните престават да функционират адекватно и всичко това води до спад в общата защита и понижаване на имунитета. В крайна сметка, животните стават податливи на всякакви вредни външни въздействия, в т.ч. и на микроорганизмите. Последните бързо навлизат в организма, преодолявайки бариерата на лигавиците, и започват масово да се намножават. Веднъж заселили се в организма, микроорганизмите стават силно патогенни, а предаването им от животно на животно бързо увеличава тяхната вирулентност и те с времето стават все по-опасни. Така се заражда инфекцията, която бързо може да обхване много животни.

Най-често болестите на дихателният тракт при телетата протичат като катарална бронхопневмония. Доминирането на определен причинител води до характерни прояви в клиничната картина. Така при доминиране на пастьорелозните инфекции заболяват телетата от всички възрасти без обилни носни изтечения, с типична бронхопневмония.

Когато водеща е ролята на вирусите на параинфлуенцата и аденовирусите имаме обилна секреция и заболяването протича с големи вариации на клиничната картина – от леки бронхити до тежки бронхопневмонии. Ринотрахеитът се характеризира с възпаление на горните дихателни пътища и последващо вторично усложнение от бронхопневмония. Респираторни синцитиално вирусните инфекции много често се съпътстват от емфизем на белия дроб. Почти във всички случаи на дихателни инфекции се наблюдават и познатите типични клинични симптоми: повишена температура, отказ от храна, влошено общо състояние, угнетеност, изтечения от носните отвори, кихане, изтечения от очите и др.

Успехът от лечението зависи от ранното откриване на заболелите животни

Последните се изолират в отделен бокс и се поставят на пълноценно хранене. Останалите животни от групата трябва внимателно да се наблюдават, като ежедневно се измерва температурата им и онези, които са показали отклонения от нормата,също незабавно се отделят и лекуват. Известно е, че срещу вирусните инфекции няма сигурно средство, затова се разчита предимно на укрепване имунната защита на организма. Лечението във всички случаи трябва да бъде комплексно и многопосочно. Показано е прилагане на антибиотици като Betamox LA, Alamycin LA, Pen Strep, Tylovet-200, Intramycin и др. За нормализиране на температурата се прилага Analgin 30%, а като общоукрепващи средства: Glucosa 10%, Catosal, Norovit, Duphalite, Vit. C , Cal.borogluconicum , Novacoc и др.

Много важно е наред с медикаментозната терапия да се подобрят условията на хранене и отглеждане на животните, така че последните да не са изложени на студ и течения. Подът на помещенията да се изолира с дървени стърготини, слама или друг подходящ материал. Изпражненията да се почистват редовно и да се следи изправността на поилките.

Публикувана в Животновъдство

Храненето на телетата при индивидуално отглеждане винаги е било трудоемка задача. Работата се облекчава с използването на релсовата система CalfRail

Маркус Палке

dlzPrimusRind, ФРГ

Най-напред ще ви представим схематично новата система. Тръбата, по която се подава млякото, може да регулира височината си. Тя си движи по релса, която е разположена на тавана на помещението и може да доближава индивидуалните боксове на телетата. Накрая на тръбата е поставена пластмасова приставка с биберон. Когато съдът с млякото спре пред бокса на телето, приставката с биберона се приближава на около 30 см от решетката и малкото започва да се храни. Съдът е свободно хванат за горната релса, което позволява на телето да придърпва и бута биберона си. Всяко теле получава определената му порция мляко или млекозаместител. Щом приключи с храненето, приставката се връща в транспортна позиция и се придвижва към следващия бокс. Когато всички телета са нахранени, подвижната хранилка се връща в изходно положение, където всички тръби и приставки се измиват с вода. На другия край на подвижния млекопровод е автоматизирана система, която приготвя млекозаместителите за хранене, измива и почиства тръбопровода и води сметка всяко от телетата какво количество мляко получава.

По своята същност това е нова стъпка към пълното автоматизиране на храненето и отглеждането на телетата. Системата дава възможност за стандартизиране на процеса на хранене, разработване на нови концепции за отглеждане на животните и не на последно място пести работно време. Възможно ли е наистина тази система на индивидуално хранене да се приложи на практика?

В стопанството на Клаус Беле автоматът работи от май 2012 година. Компанията FoersterTechnik, която е разработила системата, я е нарекла CalfRail (релса, влак за телета). Съдът с млякото се движи с колелца по релсата, като тегли след себе си на буксир млекопровода, който е свързан с автомата за хранене. Фермерът, на 22 години, е във възторг от новата система за хранене. Ето какво споделя той:

  • CalfRail ни позволява да пестим време. Не е необходимо да носим до всеки бокс кофите с мляко, нито пък трябва след това да ги мием. Сега работата по отглеждането е много по-малко – трябва само да следим за водата на животните, да зареждаме със сено и концентрати. Зареждаме съда за приготвяне на млекозаместителя със суха субстанция, което ни позволява да следим какво количество мляко пият телетата. По моя преценка в момента работата във фермата ни отнема два пъти по-малко време.

Във семейната ферма се отглеждат 160 крави от породата Холщайн-фризийско. Заедно с Клаус работят брат му Кристиан и техните родители. В момента в индивидуалните боксове се отглеждат 4 телета и още две все още се хранят с коластра. Храненето е 5 пъти: 7.30, 10.30, 14.00, 16.30 и 20.00 часа. „По време на доенето сутрин и в 16.30 проверяваме дали при телетата всичко е наред. През останалото време автоматът действа без нашата намеса. Досега всичко работи безупречно.“

Дозата мляко от 2,5 литра, която телето получава при всяко хранене, трябва да бъде изпита за 2-3 минути. Ако телето не започне да суче веднага, автоматът изчаква 3 минути и едва тогава се премества пред следващия бокс. Ако малкото изсуква значително по-малко количество, суче бавно или не отива да суче, фермерът е уведомен с SMS или може да получи съобщение на монитора на пулта.

По време на целия млечен период (от втория до 35-ия си ден след раждането) теленцето получава по 12,5 л мляко на ден (2,5 л на едно хранене и концентрация на млекозаместителя 150 г/л). От 36-ия до 70-ия ден количеството на млякото намалява за сметка на повече давани концентрати и груби фуражи. Твърдите храни се предлагат на телетата още от първия ден. Тъй като храненето е интензивно, то до отбиването всяко теле изяжда около 84 кг сух млекозаместител. Клаус Беле се е убедил, че така отглежданите телета са по-жизнеспособни, като едновременно с това няма задържане в наддаването при преминаването на хранене с концентрати. (Виж карето). Новият метод на хранене е икономически оправдан, сочат постигнатите резултати при възрастните животни. Теоретично, метаболично програмираният прираст през първите месеци е насочен към израстване на животните, защото това е периодът на активно делене на клетките в тъкани и органи. През следващите месеци прирастът е за сметка на увеличаване на размерите и натрупване на маса.

Телетата започват да се учат да използват новата система за хранене още от втория си ден, след като в автомата се въведат данните за всяко животно поотделно. Техниката е снабдена с копче за „обучаване“. То позволява на стопанина да пуска млякото в биберона на малки порции.

  • Досега нямаме случай на трудност при приучването. Животните много бързо свикват – радва се Клаус.

Много често се чуват аргументи против храненето „на воля“. Причината е в зачестилите случаи на диария при телетата. Опитът на семейство Беле е точно противоположен. „В старите помещения разстройствата при малките бяха често явление. Откакто ги преместихме в новите помещения, нямаме нито един случай на диария!“ Разбира се, причината не е само в новата техника. Има редица други фактори. „Млякото се дава често, през целия ден и винаги с една и съща температура. Това е много важно. Не е за пренебрегване и автоматът, който почиства тръбопровода.“

Стопаните имат намерение тази зима да построят нов телчарник. Тук ще се отглеждат не само сукалчета, но и телета – „старша възраст“. В новите помещения също ще бъде монтиран CalfRail. И двете групи телетата ще бъдат хранени от една станция.

Фирмата, разработила автомата, твърди, че няма опасност тръбопроводите да замръзнат, ако по тях тече топло мляко. Подгряването на млякото не само ще предпази от замръзване, но и ще осигури нужната температура в бибероните. Когато автоматът известно време не се ползва, той може да бъде подгряван с топла вода, да се продуха с горещ въздух под налягане или да се постави в подгряваща камера.

Заключение

CalfRail е интересна система за автоматично хранене; подходяща е за ферми, които имат съответната техника, или за стопанства, които планират разширяване на помещенията за отглеждане на теленца.

 

На воля или ограничено?

Сравнителното изследване на резултатите при хранене на телетата на воля или ограничено беше направено в Университета Хохенхайм, ФРГ. След началния период от 14 дни, когато всички получават по 6 литра мляко на ден, сукалчетата се разделят на групи. Всяка група получава различно количество мляко в зависимост от интензивността на угояване. Двадесет и четири телета продължили да получават по 6 л мляко на ден. Останалите 30 телета до 35-ия ден имали неограничен достъп до млекопровода и поемали средно по около 11 л мляко на ден. След 40-ия ден обемът на млякото е намален до 8 литра, а от 51-вия ден е започнала фазата на отучаване от млякото.

Получените изводи били доста интересни. След влизането в групата на неограниченото хранене, телетата започнали бързо да наддават, като среднодневният прираст бил с около 600 г повече, отколкото при „лимитираната“ група (среднодневният прираст е около 1100 г). Тази разлика не е могла да бъде стопена до края на експеримента (до 90-ия ден).

Един от аргументите за ограничено хранене е, че така животните по-рано се приучават да се хранят с груби фуражи. Въпреки че телетата от „лимитираната“ група от 43-ия до 60-ия ден поемали по-голямо количество концентрати, на по-късен етап нямало различия по този показател между двете групи.

Експериментът доказал, че по-голямото количество мляко, което се поема през първите 4 седмици, осигурява прираст, който по-късно не може да бъде компенсиран. Телетата, които са хранени ограничено, в случаите на заболявания (диария или белодробни възпаления) нямали прираст. Хранените на воля сукалчета даже и по време на боледуване продължили да наддават по около 800 г, по-бързо оздравявали и се възстановявали.

Плюсове и минуси на системата CalfRail

  • Спестява работно време, свързано с разнасянето на кофите с мляко и с последвалотоизмиване

  • Обемът, температурата и хигиената на млечните смеси се контролират автоматично

  • Данните за храненето на телетата още от втория им ден се записват и съхраняват

  • Дава възможност за по-често хранене (хранене на воля)

  • Нужни са автомати за хранене

  • Допълнителни разходи за закупуване на техниката и за монтаж

Публикувана в Животновъдство

Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство
Неделя, 27 Ноември 2016 10:03

Умна система за контрол на телета

Благосъстоянието и здравето на телетата са от ключово значение за ефективността на бъдещото млекопроизводство, тъй като развитието на животните в първите седмици от живота им има трайно въздействие върху реализацията на генетично предразположения потенциален добив.

На тазгодишната международна изложба EuroTier в Хановер фирма Фьорстер-Technik GmbH получи златен медал за представената от нея умна система за отглеждане на телета. Тя включва подобрена концепция хранене 40FIT, която е предназначена за постигане на оптимални резултати при отглеждането на малки телета, съчетана с Generation 2.0 автоматична хранилка и поилка, съчетани с по-интензивното наблюдение на здравословно състояние на телетата с новата

Smart Calf System

Тя се състои от редица нови модули на непрекъснато наблюдение на животните през деня и непосредствено по време на храненето с мляко и водопоя.

Системата измерва актуалното тегло на всяко теле и раздава храна според нуждите му - смес от мляко, млечен заместител и два вида течна храна. По този начин всяко животно получава правилната дажба в зависимост от теглото и възрастта си.

Системата Smart Calf System позволява събирането на важни данни за здравословното състояние на телетата включително данни за активността на животните.

Тя се състои от три модула: Smart Drink Station, индивидуален нашийник Smart Neckband и Smart Water Station.

Първият модул Smart Drink Station подава актуална информация за автоматичната хранилка.

Системата съдържа модул на работния поток със светодиоден дисплей върху умен индивидуален нашийник Smart Neckband. Това позволява бързо да се установи местонахождението на всяко животно за провеждане на наблюдение. След това действията, извършвани от телетата, може да бъдат потвърдени чрез независим бутон за обратна връзка непосредствено на нашийника Smart Neckband и да се предадат обратно на системата за управление.

Третият модул Smart Water Station подава актуална информация за водопоя.

Друга нова функция на системата е изпращане на съобщения на смартфон които показват не само положението на животните, но и на автоматичните хранилки.

Например има сензор-индикатор, който показва кога хранилката трябва да се допълни с мляко на прах, и тази информация се изпраща на фермера/управителя на фермата.

Smart Calf System е иновативен инструмент за ефективен мениджмънт в кравефермата. Благодарение на нея се намалява натоварванетона персонала и се увеличава надеждността на производството. Тя води до подобряване на условията на отглеждането на здрави високопродуктивни телета.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 15 Ноември 2016 12:48

Грешки при хранене на телета

Те се допускат през първите четири месеца от живота им и са няколко. Една от най-честите е, когато коластрата се дава 2 и повече часа след раждането. Първата "порция" коластра е по-малко от 2 литра. Оптималното количество е 4 литра! Ето защо захранването с коластра трябва да стане веднага след раждането. Животните, получили достатъчно количество коластра растат по-бързо;  по-рядко боледуват; имат по-висока млечна продуктивност през първата и втората лактация.

От значение е не само количеството на коластрата и навременното й поемане, но и съдържанието на имуноглобулини в него.

Коластра със съдържание на имуноглобулини под 50 мг на литър се смята за нискокачествена.

Препоръчаното количество имуноглобулини е над 70 мг на литър.

Публикувана в Животновъдство

Животновъдите на Канада са готови да произвеждат месо без хормони за европейския пазар, ако консуматорите им платят за това. Репортаж от ранчо за крави и телета в прериите на провинция Минетоба на сп. France Agricole

Канадският животновъд Ричард Рей е прехвърлил 60-те, но не смята да зарязва любимата си работа – отглеждане на крави и телета. Ранчото му се намира в прериите на западната провинция Минетоба, в селцето Сен-Клод, където по традиция всяко лято се организира родео. Стопанството се е разпростряло на „два сектора и половина” – представя Ричард неговите дименсии, еквивалентни на 750 хектара. Фермерът отглежда 200 майки от породите Червен ангус, която има отличителни месни качества, и Червено-шарен симентал – комбиниран тип, с висока млечност. Към тях стопанинът прибавя и 30-ина расови коня – истинската страст на северноамериканеца.

Ричард и съпругата му Джанет работят сами в стопанството от сватбата им през 1976 година. Имат три деца, „ но те не се интересуват от тази работа, за да поемат щафетата” – обясняват родителите. Споделят, че икономическата конюнктура през последните години не е била благоприятна за тях и за колегите им животновъди. „За да могат да се изхранват две семейства, е необходимо да имаш 300 крави. Между другото, ако не бях продал моите млечни квоти преди 10 години, банкерът щеше да бъде моят най-добър приятел” – шегува се Ричард, за да не каже направо, че щеше да затъне в дългове.

4 милиона глави в канадския Запад

Рей споделя, че е пристрастен към животновъдството и „за нищо на света няма да замени кравите си срещу трактори”. Така той остава рядка птица в околността, тъй като много от неговите колеги предпочетоха да сменят предназначението на земите си и да отглеждат полски култури. Сега в прериите на Западна Канада се развъждат 4 милиона млечни крави. 75 на сто от производството на говеждо месо е концентрирано в провинциите Албърта и Саскачуан. Останалата една четвърт е разпръсната в другите провинции.

В Канада стадата прекарват зимата на открито, въпреки снега и температури, които падат много под нулата. Отелванията се простират между средата на декември и началото на март. „Майките се прибират 2-3 дни преди раждането и излизат 2-3 дни след това, през другото време са в нашия парк – уточнява Джанет и допълва: – . Телетата продаваме през есента на купувач от Квебек, който търси качество.” Цената на теле от 250 кг е около 1700 долара (1 канадски долар е равен на 1,6 лева – б.ред.), макар че миналата есен тя е паднала на 1200 долара. „Но е имало и по-лоши години”, включва се с въздишка Рей, който изчислява прихода си от теле на 800 долара...

От ранчото до угоителната площадка

Продажбата на малки, наскоро отбити телета е широко разпространена сред фермерите в Минетоба, тъй като в Канада, както и в САЩ, в месодайното говедовъдство съществува специализация. Производството на телета е в едни райони, а тяхното угояване – в други. Преобладаващата част от фермите в районите с огромни пасища отглеждат месодайни крави, от които произвеждат телета до отбиването. Тези телета се изкупват от други фермери и със специализиран транспорт се доставят в царевичните райони. Там, при наличието на евтино зърно, телетата се угояват интензивно до високо живо тегло 450 – 600 кг според породата и характера на кръстоската. Угояването става на открити площадки – т.нар фидлот (feedlot) в големи групи. Съществуват угоителни площадки, през които минават десетки и стотици хиляди млади говеда, преди да ги отправят към кланиците...

Ричард Рей обяснява, че в Минетоба телетата след продажбата преминават първи цикъл на угояване и когато достигнат между 315 и 430 кг, ги изпращат на угоителните площадки в неговата или в друга провинция. Младите говеда пребивават във фидлотите шест месеца – време, през което ги хранят със силаж и зърнени култури (ечемик, царевица)!, докато достигнат пазарното си тегло.

В Канада има близо 68 000 стопанства, тип ранчо, и 67 000 угоителни площадки (фидлота). „Трудно е да се направи истинско разграничение между тях, защото някои животновъди извършват и двете дейности” – обяснява .Джон Масуол, директор на отдел „Връзки с институциите” на Асоциацията на канадските говедовъди. Собствениците на угоителни площадки изкупуват телета и млади говеда от стопанствата, или сключват договори с клиентите. Говедата стават годни за пазара на възраст между 12 и 24 месеца с тегло между 460 и 600 кг. Една средна угоителна площадка в канадския Запад наброява 10 000 места, като продукцията от близо 20 000 глави годишно се изкупува от двете мегакомпании Cargill et GBS. „Собственик на угоителна площадка сподели наскоро с мен, че би се чувствал щастлив, ако съумее да получи печалба от 30 канадски долара на глава” - казва Джон Масуол и допълва, че в момента пазарът на говеждо месо бележи низходяща тенденция

90 % от продукцията е ориентирана към износ

Още с откриването на първия случай на болестта „луда крава” (спонгиформна енцефалопатия по говедата) през 2003 година, износните пазари на Канада се затварят отраз. Изнизват се много лоши години. „Загубихме един милион глави през последното десетилетие”– споделя с болка г-н Масуол и изтъква поне три причини за това: липсата на приемственост в селското стопанство, демографският спад и преориентирането на фермерите към зърнените култури.

Канадските животновъди стоят твърдо зад свободната търговия и имат основания за това: 90 на сто от фермите зависят от износа. Сред основните им пазари са Съединените щати, Япония, Мексико, Тайван и дори Китай. „Продаваме месото си на онези, които ни плащат най-скъпо” – резюмира простичко представител на Асоциацията на говедовъдите (Cattlemen). Фермерите разчитат да бъдат сключени по-скоро споразумението за трансатлантическо партньорство между САЩ и Европейския съюз (ТПТИ) – така оспорвано на Стария континент, и споразумението за свободен обмен между Канада и Европейския съюз СЕТА (Всеобхватното икономическо и търговско споразумение), което поне за момента буксува.

Готовност за продукция без хормони, но не безусловна

Проблемът си остава: за да навлязат в европейския пазар, канадците трябва да предлагат продукция без хормони. Използването на растежни технологии е почти повсеместно. Скотовъдци като Ричард Рей поставят първата инжекция с хормони още с излизането на телетата на паша. „Така животното ми наддава със стотина либри, преди да го предам за угояване (малко под 50 кг – бел. ред.)” – обяснява той своята манипулация. До отиването му в кланицата младото говедо е подложено на още две инжекции с хормони.

Сега Канада произвежда ежегодно между 30 000 и 35 000 тона говеждо без хормони за вътрешния си пазар, или за много тясна пазарна ниша. За да стане този нов бранш печеливш в голям мащаб, страната трябва да произвежда 500 000 тона. „За момента нито един пазарен индикатор не показва, че имаме интерес да произвеждаме без хормони” – подчертава Джон Масуол. Производството на говеждо месо без хормони повишава себестойността на продукция с 20 на сто, защото без растежните технологии, пребиваването на животното на угоителната площадка е два пъти по-дълго (5 месеца допълнително угояване и две зими).

В заключение: ако европейският пазар се отвори при евентуалното подписване на СЕТА, износът на говеждо месо ще достигне „едва” 45 840 тона, които ще се прибавят към договорените преди това 15 600 тона меса „екстра качество” , произведени в Северна Америка (Канада и САЩ). „Но ако европейските консуматори ни платят, ние сме готови да произведем качествено и без хормони месо” – възторгва се Джон Масуол.

 

Публикувана в Животновъдство

Недостигът на цинк се среща при телетата, агнетата и козлетата, както и  при прасетата. Цинкът е съставна част на някои ензими и има връзка с витамин В1 и Е, както и с обмяната на калция и фосфора и е необходим за кожата. Недостигът на цинк предизвиква паракератоза, характеризираща се с вроговяване на епидермиса на кожата и с образуване на възелчета, крусти и напукване.

Клинично паракератозата при телетата може да заеме около 40% от кожната повърхност. Най-често измененията са локализирани около ноздрите и очите, основата на лицето, ушите, вътрешната и външна повърхност от бедрата на задните крайници, гънките на колената, хълбока и шията, а при кравите в основата на опашката и крупата. На тези места кожата е покрита със сухи сиви или светлокафяви люспи и крусти, които на сгъваемата повърхност на ставите са напукани и отекли.Тези изменения се съпътстват с упорит сърбеж, хапане и косопад, в устата на телетата се установяват язви и кръвоизливи около зъбите, които затрудняват приемането на храната и причиняват потискане на апетита и намаляване на телесното тегло. Освен посоченото телетата показват намалена растеж, отичане на крайниците, куцота и намалена устойчивост към инфекции.

Диагнозата се поставя по клиничните признаци, чрез биопсия на кожа за хистологично изследване и химично изследване на кръвен серум и косми и по резултатите от лекуването.

Лекуването на телетата се осъществява чрез даването през устата на цинков сулфат в доза 2 - 5 г дневно за няколко дни или 40 мг дневно в продължение на 1- 2 седмици до пълно оздравяване. Профилактиката изисква да се поддържа правилно съотношение между калция и цинка (66:1) или на цинка към медта (9:1) в дажбата. В случаи на отравяне се дават соли на медта и на желязо, които са антагонисти на цинка.

Богати на цинк са зърнените фуражи (пшеница, ръж, ечемик, царевица), трици, моркови и картофи те могат да се използват за тази цел.

Публикувана в Животновъдство

Експерименти показват, че облечените телета растат по-интензивно и са по-здрави. Ако новородените телета се простудят, настъпва асфиксия, последвана от пневмония.
Наметалото комбинезон покрива част от шията на животното и гърдите му, като по този начин стопля цялото туловище. Комбинезонът се състои от топла подплата, а отгоре е от непремокаем плат. Стопленото теле може да насочи енергията от преработване на фуража за растеж и не трепери от студ.
Използването на стоплящ комбинезон води до икономия на фураж, а подрастващите животни формират по-бързо мускулна тъкан и скелетна система.
От теле със здрави органи (бял дроб, сърце) в бъдеще може да се очаква много продукция и по-дълго използване.
В хода на експерименти учени са постигнали увеличение на прираста в сравнение с контролна група млечни крави. Разликата е била 20 г дневно, т.е. за трите студени зимни месеци фермерите са получили 2 кг повече прираст на глава. Но най-важното е здравословното състояние. При "голите" телета в естествени условия се изработва биологична самозащита. Силно нараства космената покривка. А космите съдържат белтък от групата на кератините, т.е. белтъчините, които са необходими за растежа на животното, се изразходват за космите. А през лятото и пролетта при линеенето те падат. Което си е изразходване на фуража напразно.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта