Повредите от ниски стойности на температурата са познато явление за условията на нашата страна.

Те могат да предизвикат както локални поражения по растителните тъкани, така и пълно измръзване на дърветата.

Признаците в градината могат да се проявят по различни начини.

Те могат да са под формата на измръзване на кореновата шийка и основната част на стъблото. Листата на измръзналите дървета напролет могат да бъдат дребни, хлоротични и деформирани и да ви заблудят, че дръвчетата боледуват от други болести.

От периферията на листата могат да тръгнат пригори, които постепенно предизвикват пълно изсъхване на листата.

Обезлистените корони на измръзналите дървета се различават отдалеч между здравите - това става по-късно напролет. При отделяне на кората в областта на кореновата шийка може да се види, че слоят под кората (камбият) е потъмнял силно.

По ствола и дебелите скелетни клони на дърветата повредите от ниски температури се проявяват под формата на надлъжна ивица. Тя постепенно се вдлъбва и загубва нормалния си цвят. Тези повреди се получават най-често при слънчеви дни през януари и февруари, когато независимо от ниската въздушна температура стъблото от южната и югозападна страна се загрява силно - затова е необходимо варосването на дръвчетата.

Нагряването на ствола е съпроводено със загуба на студойчивост, поради това при следващи студове отделни негови участъци могат допълнително да измръзнат - кората хлътва и потъмнява. Получават се т.нар. мразобойни раковини от по-тъмна и хлътнала кора. В последствие тази повредена кора подпухва и се отделя лесно.

При нашите условия сравнително често се наблюдава измръзване на пъпките- листни и цветни. Те почерняват и не се развиват напролет, а цветните пъпки са по-силно чувствителни от листните.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При повишаване на температурата на почвата се поврежда подземната част на стъблото на картофите, особено в началния период на растеж. Получава се пояс от бял до ръждиво-кафяв цвят. Понякога е възможно загниване на тъканите и опадване на връхните листа. Интензивната слънчева радиация причинява изгаряния на клубените на повърхността на почвата и последващо го гниене.

По време на вегетацията при високи температури и ниска влажност, особено при леки почви във вътрешноста на клубена се появяват дифузни кафяви петна. Понякога те са жълти или черни на цвят. Поразената тъкан обикновенно не загнива и остава твърда даже и след сваряване на картофите. В някои случаи по повърхността на клубена се появява некроза на кожицата във вид на безцветни петна. При болните клубени силно е намалена кълняемостта. Признаци на заболяване може да се появят и в периода на съхранението, ако преди прибирането има високи температури. Понижаване на процента болни клубени се наблюдава при поливане и разрохване на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Повредите от ниски стойности на температурата са познато явление за условията на нашата страна. Те могат да предизвикат както локални поражения по растителните тъкани, така и пълно измръзване на дърветата.

Къде да търсите симптомите - първо в основата на дървото

Признаците във вашата градина могат да се проявят по различни начини. Те могат да са под формата на измръзване на кореновата шийка и основната част на стъблото.

Листата на измръзналите дървета напролет могат да бъдат дребни, хлоротични и деформирани и да ви заблудят, че дръвчетата боледуват от други болести. От периферията на листата могат да тръгнат пригори, които постепенно предизвикват пълно изсъхване на листата.

Обезлистените корони на измръзналите дървета се различават отдалеч между здравите - това става по-късно напролет.

При отделяне на кората в областта на кореновата шийка може да се види, че слоят под кората (камбият) е потъмнял силно.

По стъблото и дебелите скелетни клони

По тези части на дърветата повредите от ниски температури се проявяват под формата на надлъжна ивица. Тя постепенно се вдлъбва и загубва нормалния си цвят. Тези повреди се получават най-често при слънчеви дни през януари и февруари, когато независимо от ниската въздушна температура стъблото от южната и югозападна страна се загрява силно - затова е необходимо варосването на дръвчетата. Нагряването на стъблото е съпроводено със загуба на студойчивост, поради това при следващи студове отделни негови участъци могат допълнително да измръзнат - кората хлътва и потъмнява. Получават се т.нар. мразобойни раковини от по-тъмна и хлътнала кора. В последствие тази повредена кора подпухва и се отделя лесно.

Повреди по листните и цветни пъпки

При нашите условия сравнително по-често се наблюдават повреди именно по тези части - измръзналите пъпки почерняват и не се развиват напролет. Цветните пъпки са по-силно чувствителни от листните.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ниските зимни температури често са причина за повреждането на овощните дървета. Студоустойчивостта на някои овощни видове е достатъчно висока и те могат да преодолеят студа, затова са пригодни за отглеждане в студените райони.

Измръзванията могат да доведат до загиване на пъпки, леторасти, клони, а често и цели дървета. Върху издръжливостта на дърветата на ниски температури влияат видовите и сортови особености, закаляване, фазата на развитие при настъпване на студовете, агротехниката. Студоустойчивостта на овощните дървета е най-малка непосредствено след листопада, а най-висока през декември – януари.

Ябълката се счита за най-устойчива на студ - някои сортове издържат температури по-ниски от -30°С. След ябълката се нареждат вишната, сливата, крушата и черешата - те понасят температури с няколко градуса по-високи от тези при ябълката. Към чувствителните на студ видове спадат кайсията, прасковата и бадема.

Повредите причинени от измръзване през зимните месеци зависят от бързината, с която се понижават температурите - при рязко застудяване те са значително по-големи.

През периода на покой повредите са предимно върху плодните пъпки, особено при прасковата, кайсията и бадема. При покой по-слаби са пораженията при ябълката, сливата, крушата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През следващото денонощие по-често ще преобладава облачно време. Само на отделни места, главно в Южна България, ще превали. Ще има и временни разкъсвания и намаления на облачността. В сутрешните часове на места в Горнотракийската низина ще се образува мъгла. Ще духа умерен до силен южен вятър, северно от планините - фьон. Към вечерта вятърът ще отслабва, в Западна България и ще стихва. Ще бъде топло, с минимални температури предимно между 7 и 12 градуса, максимални - между 15 и 20 градуса.
По Черноморието облачността ще е по-често значителна, но ще е почти без валежи. Ще духа умерен до силен южен вятър, който до вечерта ще отслабва. Максималните температури ще са 16-19 градуса, температурата на морската вода е 13-14 градуса. Вълнението на морето ще е 1-2 бала, на север - до 3.
В планините ще е предимно облачно и мъгливо. Ще има валежи от дъжд, над 2200 метра - сняг, по-значителни в крайните южни планински райони. Ще духа силен, по високите и откритите части бурен вятър от югозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 10 градуса, на 2000 метра - около 5 градуса.
На 14 и 15 ноември по-често ще преобладава облачно време. Във вторник все още ще е топло за периода, почти без валежи, само на отделни места са възможни незначителни превалявания; ще има и временни разкъсвания и намаления на облачността. В източната половина от страната през по-голямата част от деня ще духа до умерен югозападен вятър и максималните температури ще достигат 17-20 градуса, но от северозапад, а през нощта срещу сряда и от изток-североизток, ще започне застудяване.
В сряда валежи ще има на повече места из цялата страна. Вятърът ще се ориентира от изток, ще бъде слаб до умерен. Температурите ще са с много малък дневен ход, като минималните ще са сравнително високи, но понижението на дневните в сравнение с предишните дни ще е чувствително.

Публикувана в Агропрогноза

В сутрешните часове на отделни места в низините ще се образува мъгла или ниска облачност. Ще бъде почти тихо. Минималните температури ще са предимно между 5° и 10°, максималните - между 21° и 26°.

Атмосферното налягане още малко ще се понижи, но ще остане по-високо от средното за октомври.

Над планините времето ще бъде предимно слънчево, с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб югозападен вятър, който до вечерта ще се ориентира от северозапад. Ще остане топло, с максимална температура на височина 1200 метра – около 18°, на 2000 метра – около 12°.

Над Черноморието ще бъде предимно слънчево. В сутрешните часове на отделни места ще се образува мъгла или ниска облачност. Ще духа слаб югоизточен вятър. Максималните температури ще са 18-22°. Температурата на морската вода е 17-18°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.

Публикувана в Агропрогноза

Днес отново ще бъде слънчево, сутринта в повечето райони хладно. В Югоизточна България духа слаб до умерен вятър от изток-североизток. Дневните температури още малко ще се повишат и максималните ще са между 27° и 32°, в София около 27°. Такава е прогнозата за времето на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН, съобщи за Агенция „Фокус” дежурният синоптик Мартин Славчев. Атмосферното налягане ще бъде по-високо от средното за месеца. През деня ще се задържи почти без промяна.
Над Черноморието ще бъде слънчево. Ще духа бриз. Максималните температури ще са 26-27°. Температурата на морската вода е 24°-25°. Вълнението на морето ще е около 2 бала.
Слънчево ще бъде и над планините. Ще духа слаб, само по най-високите върхове на Рила и Пирин умерен север-североизточен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 22°, на 2000 метра – около 15°.

Публикувана в Агропрогноза

Фитофторното гниене е силно вредоностна болест по детерминантните домати. Най-характерни признаци се развиват по зелените нарастващи плодове. В мястото на заразяването се появява закръглено тъмно зелено,а впоследствие светлокафяво неясно ограничено петно, което нараства бързо и се прошарва от концентрично наредени оловносиви и ръждивокафяви пръстени, наподобяващи еленово око. В условията на по-ниска влажност повредите са без зониране и силно наподобяват повредите причинени от мана по доматите. Петната бързо обхващат изцяло плодовете и във влажно време се покриват изцяло с бял налеп. Повредите обикновено са по най-долните китки. При условия на съхранение не се извършват нови заразявания, но инфекцията от полето продължава развитието си. Болестта се развива силно при дъждовно време или прекомерно напояване и когато върху почвената повърхност се задържа вода. Високите температури също провокират силно развитието на патологичния процес. При поява на болеста се препоръчват фунгицидни третирания с препарати за мана. Задължително се напръсква и почвата под растенията. Добри резултати се наблюдават при поставане на син камък в поливната вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Атмосферното налягане е малко по-високо от средното за август и ще остане без съществена промяна.
Днес ще е предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста облачност, но само на изолирани места ще превали и прегърми. Ще духа слаб, в източната половина от страната – умерен вятър от север-североизток. Максималните температури ще са между 29° и 34°. Това съобщи за Агенция „Фокус“ дежурният синоптик от НИМХ Евгения Егова.
Над Черноморието ще преобладава слънчево време, около и след обяд с по-значителни временни увеличения на облачността, но вероятността за валеж е малка. Ще духа предимно умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са 27-30°. Температурата на морската вода е 25°-26°. Вълнението на морето ще бъде около 3 бала.
Над планините ще е предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста облачност, но само на изолирани места ще превали и прегърми. Ще духа до силен североизточен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 25°, на 2000 метра – около 16°.

Публикувана в Агропрогноза

Високите температури през лятото причиняват прегряване на почвата. В резултат на това се стига до силно обезводняване и набръчкване на нежната кора на младите леторасти на дръвчетата, което понякога води дори до изсъхване. Нагрятата почва пък угнетява растежа на корените и също може да предизвика тяхното засъхване.

В дни с високи температури е добре сутрин рано или привечер дръвчетата да се поливат обилно. Оптималната влага регулира температурния режим на почвата, като охлажда корените и подкоронното пространство. Така високите температури стават по-лесно поносими за дръвчетата.

Дръвчета присадени на слабо растящи вегетативни подложки са по-уязвими към високи температури и ниска влажност на почвата, защото развиват кореновата си система по-плитко. Затова при сухи периоди поливките при тях трябва да са по-обилни и по-чести.

Охлаждането на дръвчетата може да става и като в подкоронното пространство се постави маркуч с фин дъждовален накрайник (разпръсквач). Той се пуска в хладните часове на деня, като единственото условие е водните капки да падат под короната без да мокрят листата на дръвчетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта