300x250 static

През седмицата настъпи корекция в посока надолу на повечето от цените на основните зърнени контракти по световните борси. Това намаление се дължи предимно на променените оценки за количествата при прибиране на новата реколта, които са по-обилни от предишните очаквания. В Чикаго пшеницата поевтиня с 6.00 долара до 230.00 щд/тон, във Франция с 6 евро до 214.00 евро/тон. В Украйна и Русия обаче котировките отново се повишиха със съответно 3.00 и 1.80 долара до 225.00 и 233.80 долара/тон. При царевицата промяната в цената в Чикаго също е надолу с 2.00 долара до 172.00 щд/тон, във Франция и Русия цените намаляха с 6.50 евро и 1 долар – 188.50 евро/тон и 196.00 щд/тон. Рапицата в Евпорейския съюз /Еuronext/ този път качи само 0.25 евро и се котираше на 383.00 евро/тон, а ечемикът във Франция  и Германия „свали“ еднакви стойности – минус 5.00 евро до 213.00 и 215.00 евро/тон.

Нерафинираното слънчогледово олио продължава твърдо да поевтинява, при това със сериозните минус 20.00 долара до цена от 735.00 щд/тон, а рафинираната захар също преустанови движението нагоре и също спадна с над 10 долара до 311.20 щд/тон. Цените са съответно от Ротердам за олиото и Лондон за захарта.

У нас в кръг "Зърно" на Софийска стокова борса АД цените на контрактите останаха стабилни. Има обилно предлагане хлебна пшеница на 400.00 лв/т в отговор на големите количества търсене ( над 33000 тона), чиято начална цена е  310.00 лв/тон. Фуражен ечемик се търси на 280.00 лв/тон, предлагането е на 310.00 лв/тон. За царевица имаше само оферти „купува“ на начална цена 220.00 лв/тон. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат без промяна, има предлагане на фъстъци и орехи с черупка на начална цена от 3500 и 3400 лв/тон.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД имаше множество сделки, които се сключиха за разнообразни видове смазочни материали. Моторни масла на 4366.67-5675.00 лв/хил.л, диференциални на 6600.00 лв/хил.л, трансформаторни на 8908.33 лв/хил.л, трансмисионни на 18766.67 лв/хил.л, хидравлични на 8408.33-12000.00 лв/хил.л и специални масла на 4766.67 лв/хил.литра. Продадоха се и бензин А 95 Н от 1830.00 до 1883.33 лв/хил.л, бензин А 98 Н от 2033.33 до 2116.67 лв/хил.л, дизелово гориво в диапазона 1756.39-1908.33 лв/хил.литра. Изкупиха се газьол за ПКЦ в диапазон 1722.00 – 1825.00 лв/хил.литра, газ пропан бутан от 840.00 до 858.33 лв/хил.л, и същият в бутилки на 19.00 лв/брой. Имаше сделки и за антифриз на 7933.33 лв/хил.л, спирачна течност на 11816.67 лв/хил.л и течност за чистачки на 2691.67 лв/хил.литра. Реализираха се и различни видове скрап – отпадъчно желязо на 150.00-220.00 лв/тон, отпадъчен алуминий на 1400.00 лв/тон, отпадъчно олово на 1200.00 лв/тон и електронен отпадък в диапазон 200.00-300.00 лв/тон.

Публикувана в Бизнес

Днес цените на пшеницата в Чикаго се повишиха, а цената на царевицата се понижи. В Париж цената на рапицата и пшеницата се повишиха, а цената на царевицата се понижи минимално, съобщават от Софийската стокова борса. На пода на борсата не са сключени сделки за търговия със зърно през последната седмица, тъй като предложенията на продавачите се разминават с желанието на купувачите.

На 15 март 2018 държавната компания на Египет GASC проведе пореден търг за покупка на пшеница с доставка 15 – 25 април. Закупени бяха общо 240,000 тона пшеница от Русия и Румъния, съответно - 120,000 тона и 120,000 тона.

Предложената най-ниска цена е за 60,000 тона руска пшеница – 216.97 USD/тон FOB.

След търга египетската страна декларира, че запасите и от пшеница са достатъчни за задоволяване на вътрешното търсене за над 3 месеца. На търга бяха представени следните предложения за продажба:

- Русия – Три предложения с цени 216.97- 23.01USD/тон FOB.

- Румъния – Три предложения с цени 218.89 – 222.99 USD/тон FOB.

Предложената най-ниска цена е за 60,000 тона руска пшеница – 216.97 USD/тон FOB, съобщиха световните агенции. След търга египетската страна декларира, че запасите и от пшеница са достатъчни за задоволяване на вътрешното търсене за над 3 месеца.

Наблюдателите сочат, че спрямо предходния търг цените на зърното отново се повишават. При тези стойности от търга, цената на пшеницата от производител в България трябва да бъде 290 – 295 BGN/тон.

Публикувана в Бизнес

На поредния търг, проведен от държавната Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC) на Египет, бяха закупени само 120 хил. тона руска пшеница, съобщи електронното издание АПК-Информ, като се позова на свои пазарни източници.
Удовлетворени са само 2 оферти за по 60 хил. тона руска пшеница, на компаниите ADM и Friends, при това с еднакви цени – по 196,5 долара за тон FOB и 13,5 долара на тон за транспортиране по море, ли общо 210 долара C&F. Закупуването на толкова малки количества е странно, след като на предишния търг удовлетворените оферти бяха с над 3 долара за тон по-високи, а дори и най-неизгодните предложени цени на настоящия бяха с близо 2 долара на тон под нивата на сключените договори на 19 октомври.
Доставката на закупената пшеница трябва да бъде осъществена между 15 и 30 декември.

Публикувана в Бизнес

Областната дирекция „Земеделие“ – Добрич откри процедура за провеждане на Първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под наем на свободните пасища и мери от държавния поземлен фонд (ДПФ) в област Добрич за стопанската 2017/2018 година. Срокът за отдаване е една стопанска година и важи за собственици на пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, както и за лица, които поемат задължение да поддържат пасищата и мерите в добро земеделско и екологично състояние.
Обект на търга са свободните пасища и мери от ДПФ на територията на област Добрич, подробно описани по общини, землища, имоти, площ, начин на трайно ползване, форма на отдаване, срок на предоставяне, начална тръжна цена в списък, който е неразделна част от тази заповед. Повече информация за пасищата и мерите може да намерите на страницата на ОДЗ-Добрич.В община Балчик предложените на търг имоти са с площ 810,009 дка, в Добричка община – 1667,886 дка, в Каварна – 171,006 дка, в Крушари – 765,032 дка и в Тервел – 1 306,906 дка. Общо за областта става дума за земи с площ 4 720,837 дка.Началната цена варира между 7 и 9 лв./дка. Депозитът за участие в търга е в размер на 20% от първоначално обявената цена.

Публикувана в Бизнес

Свободните имоти от държавния поземлен фонд в област Перник с начин на трайно ползване „пасище, мера“, за 2017/2018 стопанска година ще бъдат отдадени под наем за една година чрез провежда на тръжна процедура. Това съобщиха за Zapadno.com от Областна дирекция „Земеделие“-Перник.

Сред свободните земеделски земи от държавния поземлен фонд в региона с начин на трайно ползване „пасище, мера“ са 700 квадратни метра земя, която се намира в землището на град Брезник. Категорията на земята е IX-та. Това е единственото свободно пасище за отдаване под наем от държавния поземлен фонд на територията на община Брезник. Търгът ще се проведе с тайно наддаване, а информация за земите от държавния поземлен фонд, обект на търга, както и образците на документите за участие в търга са изложени в Областна дирекция „Земеделие”-Перник и в общинските служби по земеделие – за имотите от държавния поземлен фонд на територията на съответната община.

Освен в Брезнишко свободни земеделски земи с начин на трайно ползване „пасище, мера“ има и в общините Перник, Земен и Радомир. Общият брой на всичките имоти е 26. Първата тръжна сесия ще се проведе на 30 август от 14:00 часа в сградата на Областна дирекция „Земеделие”-Перник.

Публикувана в Новини на часа

Чрез търг ще бъдат отдадени под аренда свободни земеделски земи от държавния поземлен фонд в община Брезник с начин на трайно ползване „нива“. Това съобщиха за Zapadno.com от Областна дирекция „Земеделие“-Перник.

Търгът ще се проведе с тайно наддаване. Право на участие в търга имат физически лица, кооперации, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които: са регистрирани като земеделски стопани, не са лишени от правото да упражняват търговска дейност, не са обявени и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност, не се намират в ликвидация, нямат парични задължения към държавата, нямат прекратени договори за ползване на земи от държавния поземлен фонд поради неиздължаване на паричните задължения по тях и нямат просрочени задължения към Държавен фонд „Земеделие“, нямат качеството на „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон с лице, което не отговаря на изискването по точки 5 и 6 и сами или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, извършващи стопанска дейност, обработват не повече от 10 000 декара земеделска земя, независимо от формата на стопанисване или вида собственост.

Четири са имотите от държавния поземлен фонд в община Брезник с начин на трайно ползване „нива“. Два от тях се намират в землищата на град Брезник, а другите два в селата Бабица и Завала. Срокът за отдаване под аренда на земеделските земи е 5 години. Началната тръжна цена за четирите имота е 40 лева на декар. Освен земеделски земи от държавния поземлен фонд в община Брезник се отдават имоти и в общините Перник и Радомир.

Първата тръжна сесия ще се проведе на 30 август от 10:00 часа в сградата на Областна дирекция „Земеделие”-Перник. В случаите, когато от няколко участници е предложена една и съща цена за даден имот, между тях се провежда търг с явно наддаване с начална цена – предложената от кандидатите цена. Стъпката за наддаване е в размер на един лев от началната тръжна цена. При отказ за участие в наддаването търгът се прекратява.

Публикувана в Новини на часа

Община Тервел ще предостави на публичен търг за отдаване под наем на общински земеделски земи.
Търгът е планиран за 2 август 2017 г. от 10:00 часа в заседателната зала на община Тервел. Срокът за отдаване под наем е 5 години, считано от началото на стопанската 2017-2018 г. до края на стопанската 2021-2022 г. , съобщават от кметската управа.

Депозитът за участие в търга е в размер на 30% от началната тръжна цена.

Фермерите ще могат да наддават за повече от 566 декара в землищата на 18 селища.



Начална тръжна цена:

За ІІ до VІ категория  – 60 лв. на дка земеделска земя за година.

За V ІІ до Х категория  – 40 лв. на дка земеделска земя за година.

За  парцели в регулация  – 60 лв. на дка земеделска земя за година.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През изминалите седем дни (12-18.05.17 г.) цените на пшеницата на международните пазари продължиха да се плъзгат надолу под пресата на рекордните глобални запаси и подобрение на агрометеорологичната обстановка на Стария континент и в Щатите. Според първата официална прогноза на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) производството на пшеница в ЕС през новата 2017/18 маркетингова година ще нарасне с 5,5 млн.т - до 151,0 млн.т. Възстановяването на производството след спада през текущия сезон позитивно ще се отрази върху износа – 31 млн.т, с 4 млн.т повече спрямо 2016/17 г.

Впрочем най-коментираната новина за пазара в Европа бяха резултатите от мащабния египетски търг за внос на мелничарско зърно, в който отново основният дял (61%) извоюва черноморската пшеница. На 18 май Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 295 хил. тона пшеница, в това число:

60 хил. т руска пшеница по $ 198,00 /т FOB ($208,49/т C&F);

60 хил.т украинска пшеница по $ 197,05 /т FOB ($208,74 /т C&F)

60 хил.т румънска пшеница по $ 197,49 /т FOB ($207,18/т C&F)

55 хил. т пшеница от САЩ по $ 185.40/т FOB ($207.90/т C&F)

60 хил. т пшеница от САЩ по $ 186.75FOB ($207,25/т C&F)

Специално внимание заслужава и първото успешно от 2014/15 г. насам участие на американска пшеница в търга за Египет. Този факт безспорно допринесе за понижение на цените на борсата в Париж, от EUR 170/т до EUR 165,75/т в края на седмичния период. С 4 евро спаднаха и експортните котировки на мелничарското зърно на френския пазар – до EUR 166/т FOB Руан за френска пшеница (11-12,5% протеин), но в същото време цените на германската пшеница 12,5% протеин останаха почти непроменени – около EUR173/т СРТ Хамбург (EUR156/т и EUR159/тсъответно на 18.05.16 г.).

Експортните котировки на царевицата също бяха подчинени на низходящия тренд. На 18-19 май френската царевица се предлагаше за износ по EUR 172/т FOB Бордо, в сравнение с EUR 176 в края на предходната седмица и EUR 167/т FOB Бордо на 18.0516 г.

. Със слаб тон на развитие през изминалите седем дни бяха цените на пшеницата (12,5% протеин) на руския и украинския пазар $182- 186/т FOB черноморско пристанище.Анализаторите отбелязват рекордните темповете на износа на зърнени храни от Украйна – 39,14 млн.т (1.07.16 г. – 17.05.17 г.), в това число: 16,28 млн.т пшеница; 17,5 млн. царевица и 5,14 млн.т ечемик.

Публикувана в Бизнес

Египет купи още 360 хил. тона пшеница от Черноморския регион на последния търг, проведен в края на миналата седмица, като средната цена достигна 207,23 долара за тон с включено навло при 203,96 долара за тон на предишния търг, проведен 3 седмици по-рано, когато бе сключена сделка за 410 хил. тона руска пшеница, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Закупените сега количества трябва да бъдат доставени между 16 и 26 март.

Общо 240 хил. тона руска пшеница ще пътуват за Египет, включително: 60 хил. тона от Aston при 197 долара за тон франко борда и 11,60 долара за тон навло, 60 хил. тона от Grainbow при 196 долара за тон и същите транспортни разходи, 60 хил. тона от AOS при 195 долара за тон франко борда и 9,85 долара за тон навло и още 60 хил. тона от Daewoo при 196 долара за тон и същите транспортни разходи.

Освен това бяха сключени сделки за 60 хил. тона румънска пшеница с компанията Nidera при цена от 197,50 долара за тон и 10,85 долара за тон навло и за 60 хил. тона украинска пшеница при 195,50 долара за тон франко борда и 12,60 долара за тон разходи за транспортиране по море.

Публикувана в Бизнес

Спор за животновъден обект остави без пасища стадо от 100 крави или как кметове и местни чиновници прилагат изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Лили Мирчева

Свищовският районен съд е подготвил обвинителен акт срещу Митка Иванова Митева заради неверни данни в заявлението, подадено в общината за включване в търг за разпределянето на общински пасища и мери. Наказателното дело е насрочено за 27 януари тази година.

Става дума за попълнена през април 2016 г. декларация, че собственичката на животновъден обект, за който се водят спорове в общината, е написала, че не дължи данъци в Националната агенция по приходите (НАП) и към държавния бюджет.

Сега районният съд ще съди г-жа Митева за невярно съдържание на декларацията. „Предстои глоба в размер от 100 до 300 лв., но най-лошото е, че на цялото семейство животновъди, което има 100 крави, вече е лепнат етикет: „Престъпник“, жалва се съпругът й Милко Марианов Митев. А невярното съдържание на декларацията касае данъчни задължения за един обор, намиращ се извън регулация в община Свищов и един лек автомобил, спрян от движение преди повече от 5 години. За обора се водят спорове с местната власт защото му е наложен данък-сгради, но пък до там не стига нито сметопочистваща фирма, нито снегорин през зимата, да не говорим за поддръжка на пътя. Това не пречи на местните власти да включат имота в данъчните задължения на семейството. „Ние оспорихме в общината данък-сгради за обора, но никой не ни е казал, докъде стигна преписката. Затова пък санкциите сега ни унищожават“, обяснява Митка Митева.

Заради оспорвания местен налог сега фермерката не само че ще плаща глоба, но и няма никакъв шанс да получи така необходимите за кравите й пасища. „Ще изгубим и към 20 хиляди лева от субсидии за земята, които бихме получили, ако я наемем“, коментира Милко Митев. „Ние не сме измамници. Просто се питам защо чиновниците в общината не ни казаха за тези спорни местни данъци още при приемането на документите ни? Можехме да потърсим изход от положението, а не сега да ни глобяват и да ни лишават от субсидии“, казва съпругът. Едва от призовката на районния съд семейството научава, че е допуснало нарушение в изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Питат се фермерите, питаме се и ние – как общинските чиновници не проверяват и не коментират със стопаните какви и как точно се попълват документите в заявлението за включване в търг за пасища? Трябва ли фермерите да знаят буквата и точката в закона или пък е работа на служителите в разните служби да им го съобщават? Да не забравяме, че в северозападния край с постоянна и сигурна безработица, техните чиновнически бюра са единственото сигурно работно място в Свищов? Затова пък сега се открива още работа за съдии и адвокати, а поредната глоба ще закърпва местната опърпана хазна. Но в този район има случай, в който за неизплатен местен данък от 10 стотинки, собственик на животни не е допуснат до търг за общински пасища. „Никъде не пише, че данъчно задължение, което е оспорвано от нас, може да ни лиши от право на участие в търг“, казва Митев. По думите му има и обратните случаи, когато „по-информирани“ фермери успяват навреме да се оправят. Както е известно – в нашата страна законите не са еднакви за всички.

Заради спорен данък за собствен обор и заради бракувана лека кола сега семейството фермери е изправено пред дилемата - дали да продължи с отглеждането на крави или просто да обяви фалит. А иначе Митеви си плащат редовно задълженията към НАП, нямат дългове и към фонд „Земеделие“, въпреки че отдавна са регистрирани земеделски производители. „ Поставиха ни пред свършен факт. Ще бъдем осъдени и обявени за престъпници, а можеше още при подаване на заявлението чиновниците в община Свищов да ни обяснят, за да можем навреме да обжалваме“, коментира Милко.

Докато за семейство Митеви Новата 2017 г. започва с призовка в съда, депутатите в Народното събрание усилено бранят парчето от баницата, което смятат, че им се полага. В последните дни от работа си или както заяви новият президент – в оставащата една седмица, те трябва да приемат на второ четене поредната кръпка в в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Преди година - точно на 2 февруари миналата година, народните избраници пак доизкъпрваха допълнения към злополучния закон. Тогава се чудеха как да разграничат реалните животновъди от тези без животни при раздаването на общинските и държавни пасища и ливади. Сега отделните кметове и общини правят свой прочит на закона.

В последните дни от работата на 43-то Народно събрание, на заседанието на Земеделската комисия, а и на Първо четене в Парламентарната зала, единодушно бе приета друга поправка в закона, която включва и пасищата, мерите и ливадите в сключването на споразумения за земите. В проекта пише :“Целта на промените е окрупняване на ползваните от животновъдите имоти, а тези, които ползват ливади под определената норма за изхранване на животните, да могат да я достигнат. Това ще стане, като на фермерите се дава право да ползват и имоти, определени като „бели петна“ – непотърсени от собствениците терени“.

През лятото на миналата година един от аргументите пасищата да бъдат изключени от споразуменията бе тъкмо това - как да се отсеят мнимите животновъди. Трябваше да се намери начин хора без животни да получават субсидии за наети пасища.

Дойде време за нова кръпка за тази най-кърпена риза в българското законодателство или тъкмо на аграрния закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Докато депутатите търсят аргументи как да се справят с казуса така, че пасищата да се стопанисват само от истинските животновъди, т.е. те да се получават евросубсидии, кметовете четат текстовете на закона както дявола чете евенгелието.

Но колкото и да е чудно – дори в северозапада пасищата не стигат, поне според практиката на кметовете да ги раздават на „правилните“ хора. За целта има много тънкости в прилагането на местните данъци и такси.

Като че споровете за българската земя са обречени. Наследниците са отдалечиха от нея и са на път да я изгубят. Доведеното да състояние на неконкурентноспособност, така нареченото малко и средно фермерство, също е на път да се откаже. Примерът със семейство Митеви от Свищов е показателен.

Но тук лъсна поредното недоумение или неумение на българските управници да мислят стратегически. Фактът, че малките и средни ферми нямат своя законова защита, да не говорим за лоби в парламента, да не говорим за единно и синхронизирано законодателство, което да гради национална стратегия – как да се развиват регионите в България, как да подкрепим и издигнем в приоритет на земеделието. Още повече, че 2020 г., когато субсидиите меко казано ще се променят или просто ще спрат, вече се задава на хоризонта. Богатите и силни държави вече знаят своите приоритети и със сигурност ще ги налагат на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, ако има такава и след петилетка. Ще оцелява онова земеделие, което може да работи и без субсидии, което продължава собствените си традиции, просъществували през вековете. На тези ниши големите държави в ЕС вече залагат в новата ОСП. Поне това се разбира от започналите дискусии за бъдещето на земеделието на Стария континент.

При нас останаха само добре изговорените намерения и отиващата си средна класа в аграрния сектор. Едва ли някой може да обясни защо досега не е написан Закон за браншовете организации? Нали те щели да поемат в свои ръце ръководството на съответните сектори? Как да си обясним, че злополучната Наредба 26 за директните продажби на фермерите, все се доизгражда и пак не е по мярка на стопаните? Защо само малцина производители се възползват от нея? Редичката с въпроси може да продължава още...

Пред поредните управници ще остане да тежи питането – какво да направят за малките и средни стопани, така че България да не остане само крайна територия на картата на Европа.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта