Ротацията на хербицидите не е достатъчно ефективна да спре развитието на резистентността в нежеланата растителност

Обикновено фермерите се опитват да избегнат развитието на устойчивост към хербицидите при плевелите по пътя на тяхната ротация всеки сезон. Въпреки това устойчивостта се развива, като от година на година тя става по-опасна за селското стопанства. Учени от Университета в щата Илинойс, САЩ, са намерили отговор защо става така.

Устойчивостта към хербицидите се развива в резултат на случайни генетични мутации, които семената придобиват под въздействие на опасни за тях химични съединения. Когато фермерите постоянно пръскат растенията с един и същ хербицид в продължение на много години, тези мутации се запазват и възпроизвеждат, поради което с времето процентът на устойчивост на плевелите непрекъснато нараства.

В същото време тази устойчивост обикновено лишава вредителите от някои важни за тях свойства. Например те стават по-нискорастящи или започват да цъфтят по-късно от обичайното. Освен това не могат да се размножават така ефективно, както по-рано. Това се нарича цена на издръжливостта.

На практика нито един хербицид не убива на 100% плевелните растения. Затова, както потвърждават и учените от Университета в щата Илинойс, трябва да се мисли преди всичко за малкия процент растения, които оцеляват след третиране с 2,4-Д или глифозат.

Ротацията на хербицидите е основана на предположението, че цената на издръжливост е висока и растенията не могат ефективно да се размножават след развитие на устойчивост към едно активно вещество.

За да проверят това предположение, учените са използвали растението Eupatorium cannabinum – вид стевия. При женските растения не е имало никаква устойчивост към хербицидите, но те се опрашвали с прашец от мъжките растения, които са били устойчиви към пет различни хербицида. Тъй като женското растение на вида стевия може да дава до милион семена, учените бързо получили необходимите 45 хил. семена за начало на експериментална популация. Разпръснали семената в оранжерия и ги оставили да се развиват. Женските растения дали семена, които били събирани за получаване на следващите поколения. Между поколенията почвата била обработвана внимателно, за да не остават семена в нея. Така продължили до отглеждането на шест поколения, което като време отнело три години.

Смисълът на експеримента бил да се види реално цената на издръжливост на растенията. Оказало се, че устойчивостта към различните хербициди намалявала с 10 – 15% на поколение и с времето се забавяла. Т. е., ако фермерите използват алтернативни хербициди в продължение на девет години, плевелите все още биха били устойчиви на хербицидите.

След като плевелите в дадени полета са изградили резистентност към определен хербицид, тя не се губи и остава на тези полета за много години напред. Затова е важно преди всичко да не се допуска нейното развитие, защото редуването на хербицидите, независимо колко дълго и разнообразно е то, няма да помогне.

Публикувана в Растениевъдство

Компания Advanta въведе на пазара линия igrowth - първото в света сорго, устойчиво на хербициди.
Соргото е толерантно към имидазолините и не е генетично модифицирано.
Изпитвания на новия сорт сорго са проведени от 35 фермери в Аржентина. Именно там през 2007 година Advanta откри устойчиви на хербициди форми на сорго, които станаха основата за селекцията igrowth. Както уверяват от компанията, толерантното към хербицидите сорго е създадено по пътя на мутагенеза, т.е. без използването на ДНК от други видове.
"Предимствата на сорта са очевидни от самото начало. Традиционното сорго трябва да се третира със специален препарат, който е противоотрова на хербицидите, използвани за обработка на полето. Имидазолините са много по-ефективни срещу плевелите, отколкото хербицидите, използвани преди това за соргото. В допълнение, използваните преди това хербициди трябваше да се прилагат при максималната доза, която предизвиква хербициден стрес при културата. А със толерантното към хербициди сорго няма такива проблеми", така един от фермерите описва новото сорго.
Освен в Аржентина, соргото толерантно към хербициди успешно се отглежда в Австралия и се внедрява в цяла Южна Америка, САЩ, Мексико и Източна Европа.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Американският изследовател Матю Рус е получил международна награда за борба с ръждата по пшеницата, съобщават в Western Farm Press.
През последните 6 години Световната награда за полски изследвания стана основното признание в света на младите земеделски учени на възраст под 40 години.
От 1986 г. насам тя се присъжда на учени агрономи с подкрепата на Фондация "Рокфелер" за принос, за подобряване на качеството, количеството и достъпността на храната в света.
Наградата е кръстена на Норман Борлуг, лауреат на Нобелова награда на "бащата на Зелената революция" в Мексико през 40-те години на миналия век. Борлук кръстосал местни сортове пшеница с японски сортове джудже и създал много нови сортове, устойчиви на полягане. По този начин за 15 години добивът на зърно в Мексико е нараснал 3 пъти. В края на 60-те години добива на зърнени култури се удвоява също и в Индия и Пакистан, от семената получени от Берлоуг.
Настоящият носител на Световната продоволствена награда е изследовател по растителна патология в лабораторията в Университета в Минесота, САЩ. Неговата работа е насочена към предотвратяване на загубите от зърнени култури и устойчивост на пшеница и ечемик към листна и съблена ръжда.
Работата му е довела до създаването на няколко успешни сорта, устойчиви на ръжда, включително Linkert в САЩ, NARC 2011 в Пакистан и Kingbird в Етиопия.
Матю Рус е и автор и съавтор на 75 научни статии за генетиката на устойчивостта на пшеницата към стъблена ръжда.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Броколито расте в прохладен климат и не понася жеги. Именно затова в топлите страни не го отглеждат, а ако искат да се занимават с тази култура трябва да й създадат специални условия.

Селскостопанският изследователски център (ARS) към Министерството на земеделието в САЩ (USDA) работи над нови сортове броколи, които ще могат да растат в жега. Най-големият пазар на броколи се намира в САЩ - там тази култура се продава за $800 млн. на година. При това тя е внесена в Америка едва в края на 19 век от италиански имигранти и много бавно е набирала популярност. Но през последните години тя трайно навлезе в храната на американците благодарение на модата за здравословен начин на живот: ако през 1960-а година средностатистическият жител в САЩ е потребявал всичко половин килограм броколи годишно, сега той консумира 4 кг.

Любовта към тази култура в увлечението за здравословен живот е лесно обяснима. Броколито е добър източник на влакнини, витамин А, фолиева киселина и фосфор, а 250 г от този вид зеле напълно покриват дневната потребност на възрастен организъм от витамините C и K. За фермерите тази култура също е изгодна поради стабилното търсене и добрата й цена. Въпреки това затоплянето на климата и рязката смяна на времето от жега и суша до дъжд, лошо влияе на растежа на броколито, а сортовете до момента не са приспособени към горещини.

Специално за тази цел учените са намерили генетични източници за устойчивост на броколито към жега. Те са открити в група растения, близки до броколито. Устойчивостта им към жега се определя от множество гени, поради което били създадени генетични маркери за устойчивост, които да бъдат използвани от селекционерите и любителите за създаване на нови сортове.

Благодарение на откритите нови гени вече няколко университета в САЩ тестват различни линии броколи в горещи условия. Само когато те се убедят, че линията расте и се развива добре в неблагоприятни условия, ще я предадат на учените за по-нататъшни изпитвания, а след това ще я пуснат за комерсиално използване и за размножаване на семена.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Учените от Университета на Вагенинген (Холандия) са открили дива форма на доматите от островите Галапагос, които са устойчиви на редица насекомни вредители. Важно е, че този вид е близкородствен на култивирания домат, което позволява използването му за селекцията за създадаване на хибриди, устойчиви на вредители.
Културните сортове и доматените хибриди са по-податливи на вредители и инфекции, отколкото техните диви роднини. В процеса на създаване на по-едри и по-високодобивни сортове, част от естествената устойчивост се е загубила. Селекционерите се стремят да възстановят устойчивостта на културните домати към вредители, кръстосвайки ги с дивите форми, но това не е толкова лесно.
Проблемът е в това, че повечето устойчиви видове не образуват жизнеспособно потомство с култивирани домати (Lycopersicon lycopersicum). Дивият вид от островите Галапагос е генетично много по- близък до култивираните домати. Освен това гени, кодиращи устойчивостта към вредители, се открива само в една хромозома, което значително увеличава шансовете за успешна хибридизация с културните домати.
Според Бан Восман - учен от Университета, тяхната група проучва този вид от 2010 г. насам. Те работят със семена от типа Solanum galapagense, получени от генната банка. Първото откритие е, че този вид е устойчив на белокрилка. По-късно се установи, че са устойчиви и на редица други вредители, прасковена въшка и гъсеници на Tuta absoluta при доматите. Това е било приятна изненада за учените.
Културните домати често се нападат от вредители, включително белокрилките, които са и преносители на много вируси. Вредителите обикновено се контролират с инсектициди, но тези методи не винаги са достатъчно ефективни и са вредни за околната среда. Ако се отдаде възможност на учените да създадат доматени хибриди, устойчиви на белокрилка, това ще бъде много полезно и за околната среда.
В оранжерии за контрол на вредителите се използват широко и ентомофагите, но на открито, прилагането на биологична растителна защита е много по-трудно. Учените предполагат, че новите хибриди ще бъдат най-търсени при отглеждането на домати на открити, особено в тропическите страни, където има повече вредители.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Израелски селекционери създадоха сорт пипер, устойчив на галови нематоди. Този нов сорт пипер позволява да се намали използването на пестициди при отглеждането и е подходящ за биологично производство.
Новият сорт 83823 е въведен от компанията Hazera - червен пипер с едри плодове. Устойчивостта на галови нематоди дава на фермерите, които отглеждат този сорт, значително предимство, особено при отглеждане при високи температури на почвата. Обикновено, земеделските производители внасят пестициди преди засаждането на растенията, но в топлата почва нематодите са в състояние да се развиват бързо след прилагането на пестициди. Новият сорт пипер не е податлив на този вредител, така че добивите му не се влияят от горещия климат.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

За подготовката на овощните растения за понасяне на неблагоприятните зимни условия особено важно е нормалното протичане на фенофазите на узряване на тъканите и запасяването им с пластични вещества, листопада и закаляването. Периодите на вегетация и относителен покой не са рязко разграничени един от друг и при смяната им в растенията настъпват промени, които ги подготвят за постепенното преминаване от един период в друг. През периода на преход от вегетация към относителен покой, започващ най-често с масовото опадане на листата, протичат процеси на закаляване на овощните растения – значително отслабва газообменът през кората на едногодишните прирасти, понижава се интензивността на дишането и транспирацията; протича хидролиза на скорбялата, намалява се водното съдържание на тъканите, а вискозитетът им се увеличава. Ето защо, студоустойчивостта на дърветата е различна през отделните периоди от годишния им цикъл на развитие – тя е най-малка непосредствено след листопада, постепенно се повишава и достига максимума си най-често през декември – януари по време на големите студове. След това устойчивостта на студ постепенно намалява под въздействието на макар и краткотрайните повишавания на температурата и по този начин дърветата стават по-чувствителни на измръзвания с приближаването на началото на вегетационния им период. Това е причината за големите повреди, които се причиняват от повратните студове през март – април.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Селекцията непрекъснато работи за създаване на устойчиви на болести сортове от различните овощни видове. За съжаление качеството на плодовете не винаги е право пропорционално на устойчивостта им към болести. Все пак има създадени сортове, които са устойчиви поне на една или няколко от икономически важните болести.

Ако ви предстои засаждане на ябълкови дръвчета, а искате да пръскате по-малко изберете устойчиви на струпясване сортове. Такива са Прима, Либърти, Флорина и Джонафрий.

ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОПАСНОСТТА ОТ ЗАРАЗЯВАНИЯ

При засаждане на дръвчетата се подбират места с добър въздушен дренаж. Чрез разстоянията на засаждане, формирането на короните и резитбата, също може да се ограничи заразяването от струпясване. Условията на отглеждане трябва да са такива, че да създават добро огряване на цялата корона.

Публикувана в Овощната градина

УСТОЙЧИВИ СОРТОВЕ НА СТРУПЯСВАНЕ СА:

. Прима, Либърти, Флорина, Джонатан, Английска зелена ренета, Златна резистентна, Стейман уайнсеп, Нова изигроу, Джонафрий, Мойра, Фридъм, Ландсбергска ренета, Каселска ренета

УСТОЙЧИВИ НА БРАШНЕСТА МАНА СА:

. Старк, Червена превъзходна, Прима, Онтарио, Канадска ренета, Боскопска хубавица

СЛАБОЧУВСТВИТЕЛНИ НА СТРУПЯСВАНЕ И СЛАБО И СРЕДНОЧУВСТВИТЕЛНИ НА БРАШНЕСТА МАНА СА:

. Виста бела, Муцу, Мелроуз, Тракийска ранна, Тракийска слава, Секай ичи

УСТОЙЧИВИ НА ОГНЕН ПРИГОР СА:

. Червена превъзходна, Редфрий, Прима, Присила, Старкримсон, Либърти, Старкинг, Флорина, Смути, Муцу, Белголден, Шарден, Боскопска хубавица, Канадска ренета

СЛАБОЧУВСТВИТЕЛНИ НА ОГНЕН ПРИГОР СА:

. По-слабочувствителни на огнен пригор са Жълт белфльор, Розмарин, Беремска розова и Буховица

ТОЛЕРАНТНИ КЪМ КЪСНИТЕ ПРОЛЕТНИ ЗАСТУДЯВАНИЯ СА:

. Златна превъзходна и Айвания.

Публикувана в Овощната градина

Китайски изследователи са открили ефективен начин за повишаване устойчивостта на пшеницата към болестта Fusarium. В китайски университет учените са създали растения, които блокират гените за синтеза на хитин в гъбните патогени.

Учените от Университета на земеделието Huachzhun в Китай са изследвали ефекта на РНК интерференция (RNAi) на генната експресия на хитин синтаза (Chs) 3b гъбички на Fusarium graminearum с цел повишаване на устойчивостта на пшеницата към този патоген. Fusariumgraminearum причинява болестите фузариоза по класа при пшеница и фузарийно увяхване. Феноменът на РНК интерференция позволява да се потисне генната експресия с помощта на малки РНК молекули.

Китайските учени са установили, че три конструкции на RNAi блокират гените Chs3b в генетично модифицирани (ГМ) щамове на Fusarium graminearum. Същият ефект се получил в две от GM линии пшеница. Тези две линии на GM пшеница показали високо ниво на устойчивост на болестите фузариоза по класа при пшеница и фузарийно увяхване при няколко поколения в полски експерименти. Учените са направили извода, че трите конструкции на RNAi в GM пшеницата ефективно инхибират експресивните гени Chs3b на патогена.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта