В пристанището на Ротердам израства триетажен бетонен сал, на който ще се отглеждат 40 крави с млеконадой 1000 литра на ден

2Г жа

Алекс Петров

Някога Ротердам се е славел с най-голямото пристанище на света, докато сега вторият по големина холандски град отново се готви да удиви всички с финализиране на един уникален проект – до края на годината на същото пристанище ще заработи първата в света плаваща млечна ферма. В завършения си вид тя ще представлява железобетонен триетажен сал с размери 20 на 20 метра, на който ще се отглеждат първоначално 40 крави – те ще се доят с роботи и ще дават по 1000 литра на ден. Проектът на фермата пленява с дизайна си – футуристичната стъклена постройка, привързана към дъното на морето, излъчва мека зелена светлина от засадените вътре дървета, треви и храсти, които ще създават природен комфорт на животните.

Проектът не е самоцелен

Застроените градски райони не изглеждат най-разумното място за водене на фермерска дейност. Но построяването на плаващата ферма в Ротердам има своите демографски и екологични аргументи. Според прогнозите световното население ще нарасне до 9,8 милиарда към 2050 г., като се очаква, че 70% от него ще живее в градовете в сравнение със сегашните 55%, така че изхранването на градското население вече не се смята за проблем на необозримото бъдеще. Освен това намаляването на разстоянието, което храната изминава „от фермата до чинията” на потребителя, има смисъл от природосъобразна гледна точка – така се намалява замърсяването, причинено от транспортирането.

5Бетонният плот резерва

Идеята за плаваща ферма хрумнала на инж. Петер ван Вингерден, директор на холандската фирма за недвижимо имущество „Беладон” (Beladon), през 2012 г., когато работел по проект за плаваща къща на река Хъдсън в Ню Йорк. Докато холандецът бил там, ураганът Санди връхлетял на Източното крайбрежие, като предизвикал незапомнени наводнения и блокирал транспорта в мегаполиса. Осъществяването на доставките почти спряло и два дена след бурята по магазините вече било трудно да се намерят пресни продукти. „След като видях пораженията от урагана Санди, реших, че храната трябва да се произвежда възможно най-близо до потребителя – разказва специалистът и допълва: – Ние имаме все по-малко и по-малко земя, а повечето хора искат да живеят в големите градове. Ето защо трябва да се заемем с урбанизацията, градовете нарастват. В бъдеще е възможно да живеем и в Космоса, а сега трябва да се търсят други решения. Около 70% от земната повърхност е вода, така че защо да не я използваме?”

Началото

1. От птичи поглед

Така още през 2012 година екипът на Ван Вингерден започва работа над проекта в сътрудничество с пристанищното управление на Ротердам. Независимо от първоначалните си опасение по отношение на потенциалния шум и миризмата, управата дава на фирмата „Беладон” пространство за създаване на прототипа. Планирането продължава 6 години, преди формите на фермата да приемат окончателния си вид. Строежът на пристанището напредва и в началото на лятото плаващата платформа бе пренесена на шлеп от град Заандам, на север в Холандия, в Ротердам.

Концепцията

На горния етаж на триетажната постройка, струваща 2,6 млн. евро, ще се хранят кравите под сянката на специално посадените дървета и храсти. Близо 80 на сто от храната на животните ще бъде от остатъци от хранителната промишленост на Ротердам. Тя може да включва зърнени култури, изхвърлени от местните пивоварни, остатъци от ресторанти и кафенета, вторични продукти от местни мелници и дори трева. Всичко това ще се събира и транспортира с електромобили, осигурени от компанията за „зелени отпадъци” GroenCollect. Съпругата и делови партньор на Петер – Минке ван Вингерден, потвърди, че фермата ще започне дейността си с 40 крави, което според нея е достатъчно предприятието да работи без загуби.

4. Вътрешен вид 216кВ

Автоматични машини ще изгребват и почистват животинските отпадъци, когато кравите напуснат боксовете и влязат в специализираната зона, оборудвана с роботи за доене. Отходните води ще се пречистват. И ако на стадото понякога се прииска да усети твърда земя под краката си, животните ще могат да преминат по свързващ мост, който ще ги отведе до истински пасбища извън доковете.

На долните палуби на сградата ще се помещават център за посетители със зала за срещи, преработвателен цех за производство на сирена и кисело мляко, както и специално оборудване за почистване и усвояване на суха кравешки тор. Според проекта системата ще генерира част от собствената си енергия – водород, получаван чрез електролиза на слънчеви батерии.

За и против плаващите ферми

Въпреки високия си потенциал, проектът не е без проблеми. Все още съществуват опасения как местните жители ще се помирят с такива "благоуханни" съседи. Има и практически съображения, които не са проблем за сухоземните млекопреработващи ферми.

 

„Проектът е труден, защото кравите са едри животни и обичат да се скупчват. Така че когато се движат от едната до другата страна на платформата, тя трябва да бъде стабилна. Ние трябваше да използваме морска технология, за да сме сигурни, че конструкцията няма да се наклони – отбелязва г-жа Ван Венгерден и допълва: – Много въпроси ни задаваха относно благополучието на кравите над водата. Ние обяснявахме на хората, че дизайнът на фермата не позволява животните да паднат във водата, но дори това да се случи, кравите могат да плуват и ще се справят.”

Д-р Фентън Бид, ръководител на група по прехрана и земеделие към ООН, смята, че градските ферми са полезни, защото те като правило използват по-малко вода, торове и пестициди, отколкото конвенционалните производствени системи.

Развитие и бъдеще на плаващите ферми

„Фермата лесно може да се преустрои и уголеми – просто се добавят допълнителни платформи.. Вече имаме идеи за птицеферми и оранжерии, които могат да съжителстват заедно с млечните ферми. Когато има съвместителство между различните стопанства, обслужването става по-лесно, обменят се ресурси, отстраняват се отпадъци, създава се кръговрат”– казва г-жа Минке ван Вингерден. Смелият замисъл на „Беладон” постигна известност в Ротердам, но компанията смята, че плаващите ферми могат да се разпространят по целия свят – по крайбрежията и в градове на делти, като допринесат за изхранването на непрекъснато растящото градско население.

Публикувана в Бизнес

Месото на козите Боер е признато по света заради своите вкусови и диетични качества. То чудесно замесва и агнешкото на Великденската трапеза, коментира Иванка Манева, зооинженер във ферма „Юстина“

Лили Мирчева

Изненадващо много млади хора искат да си купят животни от нашата ферма и да отглеждат кози от южноафриканската породата Боер, сподели Иванка Манева, зооинженер във ферма „Юстина“, намираща се между Перущица и Кричим. Това е единствената в света месодайна порода кози, създадена преди повече от 100 години в Южна Африка. По време на тазгодишното изложение АГРА 2018 в Пловдив мераклиите искали да откупят всички изложени животинчета и в момента стопанството не успява да удовлетвори големия интерес към козите Боер, които се отглеждат само за месо. Фермерите проявяват подчертан интерес към мъжките екземпляри, защото доста козевъди искат да ги кръстосат с млечни кози.

IMG 4249 1

 

„Юстина" е известна като най-голямата и иновативно оборудвана козеферма у нас, където се отглеждат кози от месодайната порода Боер. Официално е открита в началото на 2017 г. Стопанството е създадено от „Агро Юстина” ЕООД на Милко Цветков, който управлява и бутикова винарна с над 400 дка лозя в община Родопи.

В момента фермата разполага с около 220 кози и 7 пръча, и въобще не отговаря на твърдението, че кози отглеждат само бедни хора. „Може и да е вярно това, защото на бедност в България са изложени фермерите, които доят мляко“, коментира зооинженер Манева. По думите й месото на козите е на здраве, защото ако го сравним с телешкото или свинското, ще видим, че няма никакъв холестерол. „То е истински деликатес, при това здравословен. Протеинът в него е колкото на телетата, а мазнините са по-малко от тези в пилетата“, обяснява Иванка Манева. Нещо много повече – при него липсва характерната остра миризма „на пръч“.

През последните 25-30 години се наблюдава тенденция за увеличаване търсенето на качествено, постно червено месо. На пазара в САЩ един килограм козе месо от Боер струва 30–40 долара. А засега у нас го купуват за гурме изкушения, предимно в луксозните ресторанти.

Козите Боер са доста по-едри от другите породи в България.

Женските животни тежат между 80 и 100 кг, а мъжките стигат 120 -130 кг, като някои екземпляри стават дори 150 килограма. Живото тегло при раждане на яретата е 3.4 – 3.7 килограма. Приръстът на малките е много добър – средно по 300–400 грама на ден. Млечността на майките е висока и съвсем достатъчна за отглеждане на яретата.

Женските, които имат добри развъдни качества, може да дават потомство и 10 години, твърди зооинженерът. По думите й женските най-често раждат по две ярета, периодично се появяват и тризнаци. Затова специалистите отчитат плодовитост над 180 процента.

В момента продаваме само мъжки разплодни животни, а догодина – ще продаваме и женски, защото капацитетът на фермата расте. Ще се опитаме да задоволим търсенето сред фермерите“, добавя Манева.

Ферма „Юстина“ спокойно може да се нарече био, въпреки че няма официален сертификат за биопроизводство. Стопанството е създадено с консултацията на доц. Димитър Панайотов, декан на Аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Животните от уникалната южноафриканска порода са купени от Австрия, Германия и Франция, тъй като само в тези три европейски държави може да се открият ферми, отглеждащи тази порода.

Сега наричат „Юстина“ хотел за козички. Има два обора – единият е за женските животни, другият е за мъжките, както и репродуктивен център, където се прави изкуственото осеменяване. Но това е и първата в България ферма за кози, която се захранва от фотоволтаична централа с мощност 163,90 киловатата. Системата е пригодена за динамично управление на изходната мощност, в зависимост от потреблението на електричество. Изградена е от 596 бр. 275Wp поликристални фотоволтаични модули, произведени по PERC технология от най-големия производител на соларни клетки в света - Hanwha Q CELLS. За преобразуването на добитата електроенергия се грижат шест мрежови соларни инвертори. Носещата конструкция е изработена изцяло от алуминий и неръждаема стомана.

Фотоволтаиците са монтирани върху покрива на централния обор и напълно задоволяват нуждите на стопанството. Голямата сграда за женските кози е с метална конструкция, алуминиева дограма и със система за вентилация и охлаждане.

Оборите са снабдени с модерна технология. Имат автоматична хранителна пътека, а зареждането на фуража става с миксер вагон. За животните е осигурен и външен двор. Храната е люцерново и ливадно сено, слама и концентриран фураж. Фермата е оборудвана и с тревомат, който осигурява свежа храна, когато няма паша. Животните се отглеждат на несменяема постеля, която се обновява три пъти в годината.

Породата е предимно за пасищно отглеждане и козите вече излизат на свобода извън оборите. „Хващат се за зелено“ в близкото пасище, което е над 150 дка. Примерно в Австрия наричат козите Боер „живите храсторези“ и то не само заради впечатляващия им размер, а и заради способността да „почистват“ ливадите и въобще всякакви пасищни терени. Наричат ги още „благородните великани“ заради спокойният им и благ характер. Обикновено сред представителите на породата няма тежки характери, послушни са и имат висок за вида си интелект. Боер са много здрави, устойчиви и непретенциозни, както към храната, така и към условията на отглеждане. Но най-ценните характеристики на породата си остават изключително добрите месодайни качества.

Породата бързо се приспособява и към българските климатични условия, твърдят ветеринарните специалисти. Засега плановете на собствениците на ферма „Юстина“ е да достигнат до 300 броя кози-майки, но бъдещето ще покаже дали търсенето няма да надскочи първоначалните намерения.

Публикувана в Животновъдство

В шведския град Линкопинг е завършено изграждането на първата в света "вертикална зелена къща" - небостъргач, предназначен за отглеждане на растения.
Необичайното здание е на стойност 40 млн. долара и ще изхранва повече от 5000 души годишно, пише Business Insider.
Очаква се до 2050 г. населението на планетата да се увеличи до 9,6 милиарда души, като около 66% ще живеят в градските райони. Тези прогнози поставят много въпроси за това как градовете ще могат да изхранят всичките си жители.
Шведската компания за хранителни продукти Plantagon, предполага, градовете да обмислят възможността за строителство на своеобразни офис кули, които да съдържат гигантски закрити ферми. Plantagon изгражда първата си подобна ферма в шведския Линчепинг.
Фермата ще работи по хидропонна технология, т.е. зеленчуци ще се отглеждат без почвата в богат на хранителни вещества воден разтвор. Според генералния мениджър на Plantagon Ханс Хесел фермата ще бъде напълно автоматизирана. С помощта на системи и естествена вентилация ще бъде създадена екологична зона, където чист въздух и вода, както и пълна липса на тор ще позволят развитието на качествена реколта в сърцето на големия град.
Изграждането на сградата за 40 млн. долара е започнало през 2012 г. и ще бъде завършено и ще заработи до началото на 2020 г. Предвижда се , че там ще се отглеждат по няколко реколти.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В Бостън Freight Farms са разработили технология за вертикално хидропонно отглеждане на зеленчуци в товарни контейнери, които са издържали дори на последните урагани.
В Leafy Green Machine - както нарекли Брад Макнамара и Джон Фридман ​​своето изобретение, може лесно да се отглежда продукция без особен труд 365 дни в годината, съобщава "Хайтек".
"Нашата основна цел е да направим селското стопанство достъпно за обикновения човек, така че да може да обработва не твърде голямо пространство, но все пак да произвежда достатъчно продукция за продажба. Ние бяхме много вдъхновени от възможностите на новата технология и от факта, че всички все още мислят за големите земеделски предприятия ", каза ръководителят Макнамара.
При Freight Farms, напротив, създадваш нещо малко, но то е способно да даде голяма реколта. В резултат на това се появи Leafy Green Machine, ферма, която може да се побере в товарен контейнер с дължина 12 м, ширина 2,4 м и височина около 3 м. Вертикалната хидропоника позволява да отглеждат листни зеленчуци и билки - различни сортове зеле, маруля, босилек, мента, риган и да се прибират веднъж седмично през цялата година. За да се получи 2-4 тона реколта, са необходими само 38 литра вода на ден. Нивото на влага и торове може да се контролира дистанционно, като се използва софтуерът Farmhand.
Ефективността на Leafy Green Machine бе проверена по време на урагана "Харви", който унищожи десетки ферми около Хюстън, Тексас. Служителите на местната хидропонна ферма "Acre in a Box" няколко дни след урагана не можаха да стигнат до насажденията си поради наводнения, но наблюдавайки отдалече растенията, установиха, че те не са претърпели поражения.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

До края на годината в холандския град Дронтен ще заработи най-голямата в Европа вертикална ферма с площ от 900 м². Изследователският център GrowWise вече започна да тества новаторските технологии.
Дронтен е малък град близо до Амстердам. Най-голямата европейска вертикална ферма е с височина 9 етажа. Площта е 900м², а общата площ за засаждане - 3000 м². Въпреки това, европейският рекордьор е два пъти по-голям от най-големия в света вертикална ферма AeroFarms в американската държава Ню Джърси, площта на леглата достига 6500 м².

Технологията за фермата в Дронтен се тества в изследователския център GrowWise с участието на холандската хранителна компания Staay Food Group, която инвестира 8 милиона евро в проекта. За една седмица системата ще произвежда до 30 000 рукола, салата от цикория, салати и др.

Растенията в помещенията са разположени на редове един върху друг, а вместо слънчева светлина, ще им въздействат светодиоди Philips, които ускоряват растежа. Средно за производство на реколтата във вертикалната ферма ще са нужни 30-40 дни, а в обикновена оранжерия 60-65 дни. Сензорите и специален софтуер непрекъснато ще наблюдават състоянието на всяко от растенията и ще адаптират осветлението към неговият цикъл на развитие. Фермите ще позволяват да се коригират "настройките" на растенията - например да се промени цвета на марулята или да направите ягодата по-сладка.

Вместо почвата се използва кокосов субстрат. Корените на растенията преминават през него и се хранят с вода, обогатена с полезни вещества. Поради това фермите използват минималното количество вода и никаква почва.

Вертикалните ферми определят нови стандарти за производството на храни и е вероятно те да спомогнат за изхранването на нарастващото население в бъдеще. Вертикалните ферми FreshBox ще отглеждат до 3 тона зеленчуци на ден. Освен това, такива системи пестят вода и произвеждат повече култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През този сезон никой не бива да си позволява да стои със скръстени ръце

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

През пролетта работата в животновъдните ферми нараства значително. Добрите стопани си имат доста грижи по това време на годината и никой не си позволява да отлага или да стои със скръстени ръце.

Фермерите трябва да отворят широко вратите и прозорците на помещенията, в които отглеждат животните, хубаво да се проветрят, за да може да изсъхнат стените от влагата. Така ще се предпазят от развитие на коварни смъртоносни гъбички или плесени през топлите месеци. След тежката и студена зима сега е време в помещенията да влезе живителна топлина и свежест.

Дворът и площите около фермата следва да се напръскат

с инсектицидни препарати против кърлежи, комари и други летящи и пълзящи паразити. Кръвопийците са много активни през този сезон. И тъй като цяла зима са гладували, сега нападат всичко живо и могат да донесат куп неприятни изненад и- Лаймска болест, хеморагични трески, бабезиоза и др. Подходящи инсектицидни препарати са Фендона, Айкън, Неостомозан, Кардицид и др. Всички помещения за животни трябва да се обработят с препарати против инсекти, а след това да се дезинфекцират с белина. Ако фермерите имат лош спомен със змии от минали години, сега е моментът да предпазят стопанството от опасните съскащи влечуги. Това може да направите като околовръст целия район поръсите в тясна ивица със сяра, белина, нафта или други лошо миришещи вещества.

След като са вече на паша,

агнетата непременно трябва да се обезпаразитят

срещу мониезии (ширити, панделки). Тези паразити представляват огромни по дължина (до 6 метра) тении, които тормозят животните. Дългите, бели, плоски ленти се намират в червата на агнетата и яретата. И както е логично храната отива за паразитите, а блеещите невръстни агнета и ярета силно изостават в развитието си. Резултатът са огромни финансови загуби за стопаните. Решението е просто - противопаразитни препарати, като Албендазол, Довистом, Абантел и др.

Овцете и кравите трябва да се предпазят от метил,

който дебне от мочурливите и влажни пасища. Добре е да използвате гореописаните препарати. Метилът е най-значимото паразитно заболяване при преживните и ежегодно взема хиляди жертви. Овцете и шилетата трябва да се реваксинират срещу ентеротоксемиите (челекме).

Преди пускане на паша на овцете е добре да се подстрижат коремите и опашките, за да се предпазят от кърлежите. Това мероприятие следва да завърши с потапяне на опашките в инсектициден разтвор и поливане по гърбовете (между вълната) с канче със същия разтвор.

Задължително на юниците се поставят постоянни магнити в търбуха

преди излизане на паша, за да се предпазят от попадане на чужди остри предмети в предстомашията. Кравите с дългия си подвижен език буквално „омитат“ пирони, телове, куки и др. остри предмети. На по-старите говеда е добре също да се поставят магнити, макар предните години да е слагано. Тези евтини и прости устройства предпазват живота на преживните твари.

Сезонът е особено опасен за подуване

при паша на сочна, зелена трева в големи количества. След дългата зима зажаднелите за нещо свежо и прясно животни лакомо се нахвърлят на тучната млада трева, но това може… да им коства живота. Добре е да се преминава плавно към пасищно хранене, а не това да стане за един ден.

Първите зайчета вече са се родили

при предвидливите стопани и лакомо хрупкат гранулките. Правилно е да не бъдат прехвърляни в друга клетка (това е непосилен стрес за малките таушанчета), а майката да се прехвърли на друго място, когато те вече могат да се справят и сами с живота. Тази грешка да се прехвърлят малките се прави масово и води до смърт на голяма част от кучилото. Стопаните не бива да забравят да ваксинират зайчетата около 40-ия ден . Когато дребните таушани станат около 0,5 кг (около 40-ия ден) трябва да им бъде поставена ваксина срещу чума. Използвайте ваксините Песторин, Хебовак, Куниправак, Рабигард и др. Около периода на отбиването на малките в продължение на 5-6 дни добавяйте антибиотик във водата за пиене с цел избягване на стреса. Това е най-критичният период за всички дребни зайчета.

Всеки ден против клека на всички пернати (пилета, пуйчета, патета, гъсета и др.) е добре да се дава Селед, витамини за по-бърз и стабилен растеж, а около 15-19-ия ден - препарат против кървавата диария (кокцидиозата). Добре е старите птици да се обезпаразитят с медикаменти срещу глисти – Пиперазин, Левоколумбин и др.

В кочините вече заквичаха първите новородени прасенца.Веднага след раждането те трябва да се инжектират с желязосъдържащи препарати против физиологичната анемия, с която се раждат. Подходящи за целта са Декстрофер, Феридекстран, Фердекс и др. Свинете майки и нерезите е време да се изчистят от глисти - аскариди. При свинете това е един от най-големите проблеми. Използват се Левамизол, Пиперазин, Вермитан, Булмектин, Пандекс и др.

Конете в този сезон страдат сериозно от оксиури

- дълги глисти в правото черво, които непрекъснато безспокоят животните, особено нощно време. По това време на денонощието женската снася яйце в перианалните гънки, което причинява силна болка и тормоз на конете. Последните трият задницата си в околните предмети и стените. Тези дълги до 30-40 см глисти могат да бъдат унищожени лесно с Булмектин, Вермитан, както и с пастите Панакюр, Еквалан и др.

Пчелните семейства трябва да се проверят

и там, където е необходимо, да се постави подбуда, за да се подготвят пчелите за работа.

Гълъбарите трябва да обезпаразитят пернатите с Пиперазин, Левоколумбин, Панакюр и др. и да направят профилактично третиране срещу кокцидиите (Толтразурил) и трихомонадите – Метронидазол, Флажил, Трихомонацид и др.

На всички животни във фермата трябва да се осигури

достъп до живителните слънчеви лъчи, за да наваксат загубата на витамин Д от тежката зима. Това важи особено за младите животни. Витамин Д е жизненоважен при профилактиката на рахита. Без него няма как да се поддържа правилното съотношение между калция и фосфора. Освен това слънчевото греене води до отделяне на освобождаващи хормоните вещества. Това силно способства размножителния процес и повишава плодовитостта на животните. Когато животните във фермата се движат достатъчно свободно на чист въздух под галещото пролетно слънце, те ще бъдат истински щастливи, а стопаните ще използват пълноценно целият им потенциал. Това води само до едно по-големи приходи и по-голяма удоволетвореност от работата.

Публикувана в Животновъдство

споделят собствениците на "Мурра 2002" в с. Лозенец Йордан Койчев и Стоян Желязков

Рая Петрова,

с. Лозенец, община Стралджа, област Ямбол

Хубаво е човек да има мечти, а още по-хубаво е, когато успее да ги реализира. Но в повечето случаи пътят до целта е дълъг и труден особено когато става дума за животновъдство. Затова не ни учудва признанието на двамата собственици на модерната биволовъдна ферма с 520 биволи Йордан Койчев и Стоян Желязков, че са преодолели големи препятствия, докато изградят всичко по евростандартите.

Всичко започна през 2000 г., тук, в района на с. Лозенец, където биволовъдството, може да се каже, че е с традиции, разказва Стоян Желязков. В селото имаше биволовъдна ферма още по времето на ТКЗС-ата през 1993 г. с 400 животни. В онези години раздадоха по-голямата част на правоимащи и биволите отидоха директно в кланицата, спомнят си двамата съдружници Йордан Койчев и Стоян Желязков. От кооперацията остават около 100 животни. А след още няколко години са едва 20. Тези животни бъдещите фермери получават като арендатори и с тях стартира биволовъдната им ферма.

През 2001 г. купуват още 17 биволи и така започват да разширяват стадото със собствени приплоди. В онези години пари няма и през 2004 г.

с първия кредит купуват 39 биволи и правят централен млекопровод за 100 дойни животни

Може да се каже, че това беше и голямото ни постижение на онзи етап на развитие на биволовъдната ферма, е днешната оценка на биволовъдите. И така започват да развъждат стадото сами.

На по-късен етап кандидатстват по програма САПАРД и купуват още 80 биволици, с които увеличават вече значително стадото. И оттогава насам всички животни, които са във фермата, са техни приплоди.

Вече сами си правим селекцията с изкуствено осеменяване

и имаме първите 15 малачета, родени във фермата ни, гордо споделят домакините и поясняват: Големият проблем на бранша е, че у нас не може да се намерят бици за разплод Българска Мурра. През цялото време сме работили с породисти мъжки животни, но идва моментът, когато наистина

трябва в стадото да се вкара нова кръв

И затова използвахме осеменителни животни, с които почти не се е работило. Да, може би са малко по-некачествени, но все пак са с генетично запазена линия, обясняват съдружниците. Вярно, по-късно у нас се вкараха италиански бикове в Института в Шумен, но не сме ги ползвали, казва Стоян Желязков и обяснява защо. Истината е, че това, което видяхме, не ни хареса, а и не мислим, че са по-млечни от нашите, допълва Стоян. Сега чакаме да пораснат приплодите от нашата собствена селекция и ще ги ползваме за размножаване. Скоро предстои още 15 биволици да родят, така че се надяваме всичко да е наред по отношение на

генетичната линия - тя е много важна - подчертава фермерът.

Заплождането в биволовъдната ферма е изкуствено и започва в началото на лятото - май и юни. Намеренията им са да заплодят около 50-60 биволици. За консултации при размножаването използват специалисти от Тракийския университет, които са обучили и ветеринарните техници, работещи постоянно във фермата. А ветеринарният лекар следи както процеса на заплождане, така и бременността на биволиците. Затова и биволовъдите са спокойни, защото ветеринарният екип на фермата от години се справя сам, и то много добре.

В момента биволското стадо е от 520 животни, като 320-330 са основното стадо

а останалите са подрастващи животни до 2-годишна възраст. В България има две-три големи биволовъдни ферми като нашата, поясняват двамата съдружници. Но нашата е единствената, която кандидатства и

през 2012 г. завърши обекта по мярка 121 за нитратна директива

Направихме и нов обор за 200 дойни животни, с доилна зала и нещата тръгнаха съвсем в друга насока. Вече спокойно можем да кажем, че в биволовъдната ферма се работи на високо професионално ниво. Доволни сме, защото успяхме да надградим и да създадем изключително модерна биволовъдна ферма, споделят биволовъдите. И има защо,

фермата разполага със системата „Корал”

- животните се вкарват в специално заграждение и там лесно се обработват при нужда от ветеринарен лекар - за взимане на кръвни проби, прегледи или за други ветеринарномедицински манипулации.

Друг голям плюс в биволовъдната ферма е оборът - цялостно оборудван от Италия

отговарящ на най-съвременните изисквания за оборно отглеждане на едър рогат добитък, в случая биволи. И така през 2012 г. оборудването на биволовъдната ферма окончателно приключва, биволовъдите получават и субсидията.

И като стана дума за пари, биволовъдите изрично държат да споделят, че през 2016 г. за първи път са изключително доволни от финансирането. За първи път получихме една истинска субсидия за биволите, признават двамата съдружници. Досега сякаш бяхме позабравени, но това, което ни се даде, е достойно подпомагане, още повече че такива пари никога досега биволовъдите не сме получавали. Вярно е, че проблемите никога не свършват, но когато секторът е добре подпомогнат, може да се работи по-спокойно, категорични са фермерите от с. Лозенец.

И защото винаги ще има утре, заговаряме за бъдещето. Факт е, че модерната биволовъдна ферма е изградена и работи по всички европейски стандарти. Какво следва по-нататък. Да, наистина, двамата съдружници имат

планове - догодина мислят да кандидатстват с нов проект

С него искат да направят още един обор за 100 биволици, който ще използват като родилно. Според двамата опитни биволовъди е добре да се отделят животните, преди да родят. Така освен че ще се чувстват по-комфортно и ще бъдат по-спокойни, бременните биволици ще бъдат и под постоянен ветеринарен контрол.

Работната ръка

Голямата ферма иска грижи и поддръжка. Затова и във фермата има 28 работници на постоянна работа целогодишно - 10 души са заети с животновъдството, а останалите са ангажирани със земята - работници и механизатори. Фермата обработва 10 000 дка земя, от които 1500 дка са с пасища, а останалите площи са с есенници и пролетници за осигуряване нуждите от качествени собствени фуражи.

Изхранването на биволите

У нас масово се говори и се пише, че биволът не е претенциозен при отглеждане и хранене, но съвсем не е така, твърди Стоян Желязков. Този вид си иска своето - първо, всекидневни грижи и достатъчно качествена храна. И за да осигурят на биволите си необходимите фуражи, фермерите произвеждат люцерна и силаж, купуват и концентриран фураж. Сами си съставяме дажбите и строго се следи съдържанието им според физиологичното състояние на всяко отделно животно, споделят собствениците. И биволиците им се отплащат:

средният месечен млеконадой е 8-8,5 л висококачествено биволско мляко

което според тях на този етап е много добре.

Не се оплакваме и от цената на млякото - поддържа се една цена, която нито е висока, нито е много ниска - 1,30 лв./л биволско мляко, казват фермерите. И допълват: Вярно е, че реалната цена е малко по-висока - около 1,40-1,50 лв./л. Тя би ни помогнала да инвестираме и да доразвием фермата, защото вече мислим и за производство на краен продукт. Но преработвателната дейност също изисква много работа, и то предварително. И обясняват как виждат нещата: първо, трябва да произвеждаш качествена продукция, но преди това трябва да си проучил пазара и да откриеш своята ниша за реализация. И, разбира се, да продаваш на добра цена, категорични са и двама съдружници. Признават, че мислят за нещо по-нестандартно -

малки количества бутиково производство на биволски млечни продукти

Може би дори някакви ръчни изработки в глинени съдове - по 1/2 л до 3 л при млякото. А защо не биволско сирене, питам. Що се отнася до сиренето, българинът не харесва особено силно тръпчивия вкус на биволското сирене, поясняват биволовъдите. И продължават да разкриват тънкостите в бранша: неслучайно италианците правят най-вече моцарела - защото освен че е по-лесна за производство, тя е по-мека, с по-деликатен вкус. Но варианти да провокираш вкуса на потребителя винаги има, стига да искаш да ги откриеш, категорични са биволовъдите от с. Лозенец с 15-годишен професионален опит зад гърба си.

 

Преди 10 години ни беше много трудно

Това е периодът, когато събирахме животните за стадото - около 200 биволи. А още по-голям бе проблемът с млякото. През първите 5-6 години на работа на фермата нямаше никакво финансово подпомагане отникъде и се справяхме сами. Наложи се да сменяме поне 5-6 мандри при предаване на млякото. И всичките до една, с които сме работили, много трудно плащаха, а някои почти не плащаха, просто ни забравяха. И тъй като по онова време при предаването на млякото нямаше и никаква документация, нищо не можеш да направиш, просто трябва непрекъснато да си търсиш парите. За да си вземем 20 хил. лв. сме ходили по няколко пъти, като са ни плащали на части - по 500, по 300, по 200 лв. Трудно се забравя това време, когато се е налагало да се молим за жълти стотинки, припомня си Стоян Желязков.

Сега, 10 години по-късно, положението е съвсем друго, не можем да се оплачем - редовно си получаваме парите. А за животновъда това е много важно, допълва биволовъдът.

 

Разпадане на породата - белите малачета са проблемът на бранша

За наша радост успяхме да не допуснем този проблем, споделят биволовъдите от с. Лозенец. И за да не допуснем близкородствено съешаване (инбридинг),сме обикаляли да търсим съвсем малки стопанства, за да отрием малачета с отдалечена родственост само и само да избегнем разпада на породата Българка Мурра. Причината за всичко това е, че повечето стопани

остават за разплод свои собствени бичета - от една бащина линия

И не искат да инвестират в купуването на нови животни.

Какво правят двамата съдружници: всяка година оставят около 5-6 животни от най-млечните бикопроизводителки, които се следят от Института в Шумен. И отглеждат породистите бичета за продажба, тъй като те не могат да ги ползват при размножаването. Но никой биволовъд не идва да купува и младите мъжки животни накрая заминават на кланицата. Чак миналата година продадохме наистина за разплод 7 бичета, което показва, че колегите вече разбират, че без вкарване на нова кръв, не може, казва Стоян Желязков.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 13 Февруари 2017 10:49

Първи пролетни грижи в животновъдството

Месецът бележи началото и на първите пролетни грижи в животновъдството. Кратките периоди на затопляне след продължителния студен януарски месец е добра възможност за по-продължителни разходки на животните. Чистият въздух и слънцето са добър стимул за по-добра работа на всички органи и системи, съветват от Националната служба за съвети в земеделието.

Агнилната кампания в овцевъдството приключва, но при козите тя е в разгара си. Грижите при овцете майки са насочени към засилено и балансираното хранене, за да се получи максимумът мляко. Добре е в  дажбата да се включат  0,5 кг концентрирани фуражи, 2 кг силаж, 1,2 кг сено, 0,7 кг слама, 10 гр креда и каменна сол на воля. При козите може да се окаже помощ при затруднено раждане. Ако такава е наложителна трябва да се знае, че плодът се хваща за краката и се издърпва внимателно едновременно с напъните в посока назад и надолу към вимето.

В птицевъдството вече се залагат яйцата за люпене на общо ползвания тип пилета. Птицевъдите отглеждащи и предлагащи през пролетта едномесечни такива, трябва да обърнат внимание на няколко основни момента:
- Внимателно да бъде подбрано родителското стадо от което произлизат разплодните яйца или вече излюпени пилета, както по кръстосвани породи, така и по здравен статус. Да не се използват за люпене яйца събрани от селския двор с неизяснен произход, те нямат генетичните заложби   характерни за използваните майчини линии в родителските стада.
- Да не се "спестяват" ваксинациите от профилактичната програма. Те оскъпяват себестойността незначително, но във времето  налагат производителя на пазара като произвеждащ здрави птици. Извоюването на такава известност в голяма степен подпомага реализацията за години напред.

Публикувана в Животновъдство

Стартиращата компания Sea Harmony и нейният проект за изграждане на вертикални ферми за миди, кръстен Pisa Reef, е българския победител на третото издание на състезанието за стартъпи на Chivas - The Venture, съобщи "Капитал Дейли". Общият награден фонд на състезанието е 1 млн. долара, като българскат компания ще се състезава срещу още 31 стартиращи фирми от цял свят на големия финал на конкурса, който ще се проведе през лятото в Лос Анджелис.

Според екипа на Sea Harmony, вертикалните ферми за миди ще възстановят екологичния тбаланс в крайбрежните води и ще спомагат за населване на "мъртвите зони" в моретата и океаните, получени в резултат на замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали.

Във финалната четворка на състезанието стигнаха и проектите на българските компании Stackport, Cupffee и Wasabi Innovations. Първият проект е за система за незрящи, която се състои от очила с камера и мобилно приложение, които в комбинация оповестяват на хората с нарушено зрение за видовете предмети или препятствия пред тях.

Стартиращата компания Cupffee произвежда вафлени чаши за кафе, които, освен че са ядливи, са и биоразградими, направени основно от зърнени продукти. Екипът на Wasabi Innovations създава соларно гориво чрез изкуствена фотосинтеза.

Публикувана в Бизнес

В австралийската пустиня в южната част на страната, е създадена голяма ферма за отглеждане на екологично чисти домати, наречениа Sundrop. За производството на зеленчуци тук не се използват никакви пестициди или дизелово гориво – растенията се поливат с обезсолена морска вода, а енергията за фермата се осигурява от слънчеви панели.
Технологията за строителството на фермата Sundrop е разработена от датска компания, специализирана в "зелени" енергийни източници. За получаване на слънчева енергия са монтирани 127-метрова кула и около 23 хиляди хелиостати, регулиращи положението на слънчевите батерии.
За годината, за да се гарантира поливането на растенията в Sundrop ще се обезсолява около 450 хил. м³ вода. Това спестява над 2 мил. литра дизелово гориво годишно.
Директорът на фермата смята, че през годината във фермата се планира да се отгледат към 15 мил. килограма екологично чисти домати.
За сега Sundrop е най-голямата еко-ферма на планетата. В нея работят 175 души.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта