Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите на подпомагане са въпрос на дискусия между държавите - донори и държавите - бенефициенти

Лили Мирчева

Има пет сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Двата са крайни. Единият предвижда да няма подпомагане, а другият - субсидиите да останат в същия модел, както е в момента. Това са невъзможните сценарии, но пък очертават лимитите, които няма да се случат. Това каза за в. „Гласът на фермера“ Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България. По думите му той е имал личен разговор с генералния директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева по време на гостуването му в България и това е било неговото заключение.

„Трябва да спрем да говорим, че няма да има подпомагане“, категоричен е Чуканов. Другият невъзможен сценарии е нещата да останат както са в момента. „Всичко останало е дискусия и в нея ще се проявят интересите на страните-членки. Някои от тях са нетни донори, други са бенефициенти. „Тази тематика бе преекспонирана така у нас, като че ли нещо зависи от нашите медии.

Да бъдем реалисти и да спрем да дъвчем една и съща тема

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите са въпрос на дискусия на европейско ниво и затова ние трябва да избистрим позицията си като държава, да търсим съмишленици в рамките на новоприсъединили се страни членки на ЕС, с които имаме общи позиции относно бъдещата политика в земеделието“, коментира той.

Предстои нещо много по-важно – европейските лидери да очертаят бюджета на Общността след 2020 година. След като бъде обсъдена цялата финансова рамка, едва тогава ще се изяснят и параметрите на ОСП. В момента се водят дискусии между браншовите организации в опит да сближат становищата си, като всяка има право на собствено мнение.

„Моето мнение е по-крайно – смятам, че не трябва да има субсидии“, заяви Младен Радев, изпълнителен директор на Био-Дженезис България и собственик на „Ферматъ“ ООД. По думите му субсидиите изкривяват пазара. „Много по-лесно е да имаш 100 бройки животни и да не те интересува какво ще изкараш, защото знаеш, че ще ти дадат едни нелоши пари. Субсидията за глава животно в България не е малка в сравнение със средната за Европа. При това държавата ни осигурява и пасища. Образно казано, половината от нашата страна е в НАТУРА или се води необлагодетелствани райони, или някакъв природен парк... Така че като дадат субсидиите, рязко се увеличава броят на купените от фермери автомобили.

Субсидиите не ни стимулират да работим правилно. Аз смятам, че не трябва да ги има, но не ги и връщам“, признава предприемачът и предлага подпомагането да е обвързано с произведената продукция.

„Ако произведеш повече и по-качествена продукция – вземи повече. Ако заради субсидията си обявиш всички животни и фактурираш всичката си продукция,

ще излезем дружно от зоната на сивия бизнес

коментира още той. Цитира статистика на МЗХГ, според която през 2016 г. в България са заклани 26 хиляди телета до една година. „Не е нужно да си завършил аграрна икономика, за да изчислиш, че щом в България има 300 хил. крави – половината да родят мъжки, половината - женски, се получават близо 150 хил. мъжки телета на година. Това показва, че сивият сектор е над 80% в България“, заяви Радев. Той сподели още, че търгува и с малки магазини, и с големи търговски вериги собствената си продукция. „Онези в сивия сектор са с 20% напред с ДДС-то, което не плащат. На всяко животно са по-евтини с 10 лв. заради печата на ветеринаря, заради това че съм заклал телето в лицензирана кланица – още 20 лв. по-скъпо излиза. Заради това, че съм го дал в екарисажа – още 10 лв. Само дотук съм с 30% по-скъп и неконкурентноспособен спрямо хората в сивия сектор“, изчислява собственикът на животновъдна ферма.

„Приоритетите ще се променят, но моето лично виждане е, че

субсидиите трябва да отиват при по-малките производители

за да бъдат рентабилни“, предлага Васил Морфов, млад фермер, който преди година се е завърнал от Лондон, където учил, а после работил като мениджър. „Когато една фирма има годишна нетна печалба от порядъка на милиони лева, не е от жизнено важно значение да получава още десетки милиони субсидия. Нека тези пари отидат при стопаните, които имат нужда от тях“, предлага той. Смята, че нещата ще се преструктурират и вероятно някои от мерките ще се пренапишат, „за да не отиват парите при най-големите зърнопроизводители, както в момента се получава. Необходимо е да отиват при по-малките или диверсифицираните фермери, тези, които произвеждат не толкова рентабилен продукт. Има достатъчно работни групи по този въпрос и се надявам да се вслушват в гласа на фермерите, а да не се вземат решенията на най-горно ниво. В момента

разни лобита се включват активно в дискусията

и щом 10 фирми обработват 40% от земята в България, трудно ще се променят нещата. Според неговото определение лобизмът работи тогава, когато парите се връщат при тези, които чертаят правилата.

Според Тони Тонев, който е програмист по професия, а отскоро и фермер, българското животновъдство трябва да е малко, да се използват пасищните ресурси, а не да се сеят слънчоглед и рапица на нископродуктивните земи в България.

„Първият стълб на подпомагане трябва да се запази поне с минимални ставки. Да се насочат повече средства към животновъдството, за да не стане пак - гъските изядоха парите...“, казва компютърният спец. Според него трябва

субсидирането да се насочи към пасторализъм

т.е. да се подпомагат стопаните, които са вложили средства и труд в подобряване на пасището, а не защото са го очертали.

„Миналата седмица си дойдох от Америка. Там държавата почти не участва в бизнеса. Частната инициатива сама определя правилата“, разказва Алекси Дурев, собственик на ферма в Разложкото село Горно Драглище. Отглежда

около 150 животни месодайна порода Херефорд и близо 100 животни от млечна порода черношарено говедо. По думите му в САЩ „няма РИОСВ, няма Басейнова дирекция, няма никакви спънки. Там 20 човека гледат 30 хиляди животни без проблем. А при нас бумащината е много“, коментира Алекси.

Ние, фермерите, печелим само от субсидиите

Не ни излиза сметката, защото животните не са машина за производство. Да има мляко кравата, трябва да се храни добре, а ние постоянно сме на нулата заради фуражите“, добавя той. „Трябва да има подпомагане, за има тласък бизнесът. При това изпитваме остър недостиг на работна ръка. В Америка дори по време на родео децата се възпитават в любов към животните и фермерския живот. Те от малки ходят на търгове за продажба на говеда и така се захранва интересът им“, обяснява фермерът. По думите му животновъдите в САЩ не получават големи субсидии. „Там нещата са устроени и вървят по канален ред – има пазари, а при нас няма. Тук всичко е в ръцете на прекупвачите и циганите определят цените. Няма регламентиран пазар. Държавата уж участва в регулацията, а накрая ни оставя сами на пазара. Ако махнат субсидиите сигурно ще останем само тези фермери, които бяхме и преди 20 години. А нашите животни не отстъпват по нищо на американските. Там слагат хормони, хранят ги с ГМО храни, а ние тук ги гледаме на чисти пасища“, казва фермерът. Дава пример с колегите си от други държави. „Шотландецът каза, че изкарва по 5 000 евро от едно живото, в Америка – 180 хил. долара от един бик, а ние не можем да продадем нашите животни. Има отлични условия за животновъдство в България и пак не се получава“, тъжно констатира животновъдът от разложкия край.

Публикувана в Бизнес

Вицепремиерът Томислав Дончев ще открие дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ в София на 21 септември, който се очертава без аналог за страната ни до момента. Мащабната инициатива със сериозно международно участие се провежда под патронажа на министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов. Експертът Алън Матюс е специален гост на форума. Повече информация и регистрации на www.bcap.bg .

„Въпреки, че ЕС едва ли ще въведе радикални промени в администрирането и условията на ОСП в близките 10 години, земеделските стопани ще се сблъскат с много различен свят от 2021 г.“ Това заявява анализаторът Алън Матюс в своя публикация, пояснявайки, че това е неизбежно поради промените, които ще настъпят в бюджета на ЕС. „Дори законодателството свързано с ОСП да не бъде изцяло преразгледано в близките години, съществуват все повече доказателства, в това число и сценариите, изложени в документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на финансите на ЕС, че ще има значително намаляване на бюджета на ОСП в следващата Многогодишна финансова рамка. Ако това се случи, ще бъде нужен сериозен дебат в рамките на Европейския съвет за разпределението на този стеснен бюджет между двата стълба на земеделската политика.“, допълва още експертът.

Темата за бюджета на ОСП след 2020 г. безспорно ще бъде една от най-дискутираните и интересни за присъстващите гости на дебата в София на 21 септември тази година. Гости от Франция, Испания, Ирландия и Полша ще споделят визиите на своите държави за предстоящите промени. Гост на събитието ще бъде и представител на най-голямата земеделска браншова организация в Италия, Coldiretti, с над милион и половина членове. Паоло Магараджия е и представител на основния партньор на дебатите у нас – Copa-Cogeca.

Според Алън Матюс и други експерти по европейска политика, отделните държавите-членки ще имат много различни възгледи по въпроса за разпределението на бюджета между първи и втори стълб на ОСП. Най-лесният начин за разрешаване на тези различия може да бъде предоставянето на възможност за по-голяма гъвкавост на държавите-членки и даването на по-голяма свобода да прехвърлят средствата на ЕС между стълбовете.

Освен бюджета на ЕС и в частност на ОСП, други теми на дебата в София ще бъдат „Управлението на риска“, „Финансовите инструменти“ и „Социалните аспекти на ОСП“. Силно експертно и международно присъствие ще обогати дебата и ще допринесе за неговата полезност. В програмата фигурират и двама представители на Европейската комисия, както и на Европейската инвестиционна банка и ECORYS.

Форумът, който ще се проведе в София Хотел Балкан (Шератон) на 21 септември от 10.00 часа, ще бъде открит от заместник министър-председателя Томислав Дончев и ще се проведе под патронажа и с участието на министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов. Участие в дебата ще вземат също имена като Левон Хампарцумян, Нивелин Ноев, Арнд Спан и др.

„Събитие от подобен род и в такъв мащаб не е правено до момента у нас. Благодарение на инициативата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ в европейските институции вече се говори за България като за страна, в която нещо се случва по темата ОСП. Надяваме се, че този дебат, както и всички съпътстващи инициативи, които са част от нашата кампания, ще доведат до това да имаме един добре информиран и прогресивен земеделски сектор, независимо какво ще се случи с европейската земеделска политика от тук нататък.“, заяви Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации – съорганизатор на инициативата.

Инициативата „ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“ се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро с участието на най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca и се провежда под патронажа на Министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов.

Публикувана в Бизнес
В Канада земеделието създава 1,7 на сто от БВП, и в него са заети около  277,6 хиляди души.
Как се подкрепя земеделието в страната?
Семейните ферми са около 98 на сто от всички стопанства в Канада. Като цяло броят на фермите в страната намалява, но средният размер на стопанствата се увеличава, тъй като оставащите изкупуват фермите на напускащите отрасъла производители. В момента в Канада се наблюдава бум на т.нар. семейни ферми за милион долара, тоест на стопанствата, чийто годишен оборот е равен на 1 млн. канадски долара. Техният брой е 5902.
Земеделието в Канада получава държавни помощи чрез финансирането на отделни отрасли на производството и фермерски стопанства като надбавки към пазарните цени; надбавки към обемите на производствените разходи под формата на кредити; погасяване на лихвите по кредити; гаранции по кредити; данъчни облекчения за земеделски производители.
Освен това в страната съществуват програми за подкрепа на отделни географски области. Трябва обаче, да се спомене, че сумите, които канадското правителство отделя за подкрепа на своите земеделски производители са в пъти по-малки от тези в Европа и САЩ, тъй като в страната съществува уникален държаван монопол за изкупуване на земеделската продукция. Експортът се ограничава с помощта на много високи мита. Освен това, цените на крайните продукти в Канада са с от 30 до 300 на сто по-високи отколкото в другите страни. По този начин купувачите подкрепят от собствения си джоб производителите на хранителни продукти. А специално създадени държавни компании регулират пазарите на мляко, сирене, яйца и птиче месо, контролирайки вътрешното производство.
Публикувана в Бизнес

Департаментът по земеделие и развитие на селските райони към Европейската комисия създаде  нов Bioeconomy Knowledge Centre, който стартира на 20 юли тази година. Той ще помогне за споделянето на знания и информация между фермерите относно биоикономиката, съобщава ЕК 

Центърът е създаден от и за ЕК и ще представлява централен познавателен хъб, който ще подпомага доказани политики в земеделието и развитието на селските райони в сектора, чрез осигуряването на знания по биоикономика, включително данни, статистика и експертно мнение.

Селското стопанство и развитието на селските райони играят съществена роля в развиването на биоикономиката. Този тип икономика включва употребата на възобновяеми биологични ресурси от земята и морето до произвеждането на храна, биоенергия и суровини.

Относно земеделието и селските райони ресурсите идват от горите, културите и животните.

За периода 2014-2020 г. са планирани дейности в тази насока. За тях са предназначени 800 млн. евро.

Изчислено е по този начин да бъдат генерирани други инвестиции в общ размер от 2,7 млрд. долара за производството на възобновяема енергия. Създаването на енергия във фермите и на местно ниво запазва и създава работни места в селските райони, където се произвеждат агропродукти и горска биомаса.

С тези средства ще бъдат финансирани различни проекти в Европа, които са насочени към биоикономиката.

Например румънски млекопроизводител изгради съоръжение за възобновяема енергия с помощта на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съоръжението използва вторични продукти от производството на мляко и ги трансформира в биогаз. Това е спомогнало да бъде намалена консумацията на енергия във фермата, а също така да се намалят емисиите от газ почти до нулата.

От друга страна производството на биогаз е понижило цената на продукцията – така стопанството е увеличило приходите си и е станало по-конкурентоспособно в дългосрочен план, обясняват експерти от Еврокомисията.

Публикувана в Бизнес

Как да увеличи добива в овощната си градина? – това се замислил Джон Джордж, земеделски производител в Америка и така изобретил специални конуси за дървета. Те са предназначени за защита на растенията от вятъра и от загуба на влага, а също така ускоряват развитието и подобряват ефективността от торенето.

Фермерът нарекал своето изобретение Tree T-PEE. Външно конусът прилича на обърната саксия за растения. Той се поставя още докато дървото е младо. Стъблото излиза от дупката на върха на конуса. Tree T-PEE е произведено от 100% рециклирана пластмаса и може да служи повече от 20 години.

Височината на конуса е 38 см, а ширината 50 cm. Tree T-PEE може да е черно или бяло, в зависимост от климата, при който се отглеждат дърветата. Черни конуси се използват за дървета, които се отглеждат в топла, тропическа среда - например цитрусови плодове. Те поглъщат топлината и повишават температурата до 12 градуса в основата на дървото. А белите Tree T-PEE са за дървета, които не понасят горещ и тропически климат и се нуждаят от защита от прегряване.

Първо това изобретение се използвало само за да спаси младите дръвчета от измръзване. Но след това Джон решава да го подобри. Той добавя и системата за поливане и подхранване с тор.

Полива и оптимално подхранва растението и за година дължината на корените достигнали 18 до 23 cm. Конусът не пропуска светлината, така че в пристъбления кръг не се развиват плевели.
Изобретението може да се използва за цитрусови плодове, за черупкови, праскови, череши, ябълки. И не само за дървета. Фермерът твърди, че е подходящ за къпини, боровинки и дори домати.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако се установи, че стопанинът е злоупотребил с 2 животни – няма ги при проверка, или не са от обявената порода, той връща цялата субсидия в двоен и троен размер, казва Стоян Стоянов, главен експерт овцевъдство и козевъдство в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Стоянов, според статистиката преди 30-40 години в България е имало 10 милиона броя дребен рогат добитък, а сега са един милион. Трагично ли е положението в овцевъдството в момента?

  • Чак трагично не е, но постепенно се възстановява.

  • Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството ли е посредникът между фермерите и Държавен фонд „Земеделие“ при определяне на кой-какви субсидии да получи?

  • Фермерите работят пряко с развъдните организации, които извършват дейности по съответните породи животни. Те подават към нас заявления за животни, които ние преглеждаме, включваме в Регистъра на разплодните животни, одобряваме тези, които отговарят на определените условия за развъдните стада, който се води от ИАСРЖ ги и пускаме към фонд „Земеделие“.

  • Какви субсидии получиха овцевъдите през 2016 г. за животни под селекционен контрол?

  • Два вида са субсидиите – животни под селекционен контрол и агроекологични плащания. През миналата година за овце и кози под селекционен контрол парите бяха от порядъка на 62 лв. на глава, а отделно автохтонните породи, които участват и по мярка 10 от ПРСР, или бившата 214 за агроекологичните плащания, получиха още една субсидия от порядъка на 22 евро. Но всяка сумата е различна.

  • Но дребните и средни фермери непрекъснато се оплакват, че са пред фалит. Това означава ли, че трябва да се увеличат помощите или нещо друго в системата трябва да се промени?

  • Особено трудно им е тази година, защото ако имат под 50 броя животни, не участват в схемите за субсидиране по Наредба 3. Това се прави с цел да се стимулира уплътняването на стадата. Наредбата би трябвало да влезе в сила за комерсиалните, млечни стада, които дават продукция за мандрите. За съжаление са засегнати и автохтонните породи.

  • Какво е поголовието на овцете в България сега?

  • Мога да кажа колко са под селекционен контрол. В България са към 1милион и 200 хил. общо поголовие, като майките са към 800 хиляди по статистика на Министерството на земеделието и храните. Под селекционен контрол овцете са 350 хиляди.

  • Много фермери ли изгубиха субсидии с влизането в сила на Наредба 3 за минимални 50 бройки овце или кози, които да се подпомагат?

  • Не са много такива фермери.

  • Какви са трудностите за фермерите, заели се с овцевъдство, освен постигането на минимума от 50 животни, които да отглеждат?

  • Овцевъдството е трудно занятие. От стопанина се искат дух и любов към животните, защото когато субсидиите отпаднат, той ще продължи да ги гледа. Но има фермери, които казват – няма ли субсидии, оставяме животните. Но пък има и такава, които са впрегнали цялото си семейство в работата, и те са предимно потомствени животновъди. За тях е доход и начин на живот.

  • Шмекеруват фермерите, за да получат субсидии?

  • О, да, най-вече с ветеринарните марки. Не ги подават за регистриране във ветеринарната система. Марката стои в торбичка, окачена на стената, а не на животното. Опитахме се още преди 2-3 години да изчистим този проблем. Бяхме получили сигнали, че в дадено стадо има животни, които не са от определена автохтонна порода, а са записани като такива. Затова комисии от ИАСРЖ се стараят да влязат във всяко стадо, където има животни под селекционен контрол, за да преценим и ние дали развъдната организация е подала точни данни. Случвало се е фермерът да свали марката, да продаде животното, а марката да сложи на друго животно, което няма нищо общо с предишното. Това е проблемът с маркирането, където собствениците най-много злоупотребяват. Но много фермери си изпатиха по мярката за агроекология. Ако се установи, че стопанинът е злоупотребил с 2 животни – няма ги при проверка, или не са от тази порода, той връща цялата субсидия в двоен и троен размер.

  • Колко са развъдните организации за овце и кози в България?

  • Развъдните организации за овце са общо 17, а четири са в козевъдството.

  • Не са ли много за малка страна като нашата и на какъв принцип се създават тези организации?

  • Създават се в зависимост от това каква развъдна програма са представили в земеделското министерство. Ако тя получи одобрение, организацията получава лиценз с кои породи животни има право да работи. Не може една асоциация да каже – утре ще работя с тези животни. Има право само за породата, за която е получила лиценз. Примерно има асоциации, които работят с 3 породи, максимумът в практиката е за 6 породи, но има асоциации и с една порода. Примерно, една порода може да бъде към три асоциации, но не може една асоциация да работи с два вида животни - овце и говеда. Трябва да бъде само овце. Не може също да са овце и кози.

  • Могат ли още да са увеличават развъдните организации?

  • Могат, но по-добре ще е ако за дадена порода бъде само една организация.

  • Повече организации за една порода не означава ли, че така се раздробяват парите, които държавата отпуска всяка година за развъдна дейност?

  • Сумата е една и когато са повече асоциациите, тя намалява.

  • Има ли опасност като спрат субсидиите, да останем без овце?

  • Има. Напълно няма да изчезнат овцете, защото ще останат тези, които са гледали овце и без субсидии.

  • Говори се, че сме изгубили породата Свищовска овца. Колко местни породи сме загубили досега?

  • Имало е Рило-манастирска овца, Свищовска, Странджанска, но във времето са изгубени. Те са били малко екземпляри. Отглеждани са и са Били типични в района, в който са отглеждани. Но пък за сметка на това сме възстановили поне 2-3 породи, като Цигайската например.

Публикувана в Животновъдство

Днес от 17 часа най-после ще товори врати фермерският пазар, чийто организатори преодоляха всички административни бариери. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, посланикът на Швейцария Денис Кнобел и заместник-кметът на Столична община Дончо Барбалов ще открият постоянният фермерски пазар „От нашата ферма - с любов за Вас". Той ще се провежда всяка сряда до края на октомври от 10,30 до 18,30 ч. пред сградата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), съобщиха от ведомството.

Организатор на събитието е Фондацията за биологично земеделие "Биоселена" и Българското дружество за защита на птиците /БЗДП/. Проектът се изпълнява с подкрепата на Столична община и Програма Европа 2017.

Фермерите - участници в пазара, получават техническа и финансова подкрепа по проекта „За Балкана и хората“, който е врамките на на Българо-швейцарската програма за сътрудничество с общ бюджет от 200 млн. швейцарски франка.

Публикувана в Новини на часа
От началото на 90-те години на миналия век американските фермери получават средно по 50 млрд. щатски долара годишно. През 2013 година тази сума е намалена до 20 млрд. долара поради повишаването на рентабилността в отрасъла. Въпреки че подкрепата на фермерите в ЕС и САЩ като сума е почти еднаква, то подходът за нейното разпределяне е доста различен. Ако в Европа подкрепата се ориентира повече към социална стабилност, то в Америка се стъпва на състоянието на самата икономика.
В кризисните години нивото на субсидиране на американските фермери се увеличава, а в печелившитге - намалява. Държавното регулиране на аграрния сектор в САЩ предвижда използването на такива критерии като заеми, кредити, данъци, субсидии, цени, осигуряване на вериги за реализиране на продукцията със срокове на доставка, обеми и цени, определяне на пътища за реализиране на продукцията. Конкурентноспособността на международните пазари се осигурява по пътя на правителственото влияние върху обема на произвежданата земеделска продукция, стабилната политика за ценообразуване и доходи на фермерите. Това е основата на американското земеделие.
През 2014 г. интензивните ферми в САЩ са получили 48 на сто от правителствените помощи. И въпреки, че малките стопанства получават малка част от държавната подкрепа, тя все пак им позволява да останат в бизнеса. Активно се използва и още един пазарен механизъм за подкрепа на фермерите - в САЩ съществуват два вида цени - целеви (гарантирани) и заложни (ставки). Първите гарантират на фермерите достатъчно ниво на доходите за самофинансиране на растящото производство. Земеделската продукция се реализира по пазарни цени, които могат да са по-високи, по-ниски или равни на целевите, а в края на годината производителят получава разликата между целевата и продажната цена, ако последната е по-ниска. По фиксираната заложна цена (ставка) фермерът предава продукцията си в стоково-кредитните кооперации в залог в случай, когато пазарните цени са по-ниски от заложните. Заложената продукция в течение на 9 месеца може да бъде откупена от фермера, в противен случай става собственост на стоковата кооперация, а фермерът получава парична компенсация по залоговата цена (ставката) , намалена с цените за съхраняване.
Също през 2014 г. привичната за страната бюджетна помощ бе заменена на законодателно ниво с други инструменти - застраховка на рисковете. Американският конгрес прие Закон за селското стопанство, които предвижда в продължение на няколко години заделяне на $956,4 млрд за стартирането на редица програми, в частност в областта на търговията, научните изследвания в земеделието, възобновяемата енергия и продоволствената помощ. А директните плащания са заменени със застрахователни. Тоест, най-важният критерий за помощ е застраховането на реколтата, като концепцията за застраховането е разширена и в други отрасли като производството на хранителни продукти.

 

Публикувана в Бизнес

Сформираната от 30 браншови организации работна група към Националния земеделски форум – ОСП след 2020 г. ще проведе второто си заседание на 29 юни в Арбанаси.  Участниците ще дискутират по изготвяне на единна позиция за визията на бъдещата Обща селскостопанска политика, като основните теми са структура на ОСП и Стълб 1.

Екип от Института по аграрна икономика и ССА ще представи цялостен анализ за 10-годишното прилагане на ОСП в България, който бе възложен по време на първото заседание на 18 май 2017г в Стара Загора.

В програмата на второто заседание браншовиците са заложили теми, свързани с еволюцията на Стълб 1 в ОСП, обсъждане на настоящата структура, финансовото съотношение, прехвърляне на средства между стълбовете, място на „екологизирането“ в структурата, „зелени“ схеми и мерки, сближаване нивата на подпомагане в ДЧ, СЕПП и Схемата за основно плащане/права на плащане, приоритетност в обвързаната подкрепа, преразглеждане на национални решения.

Работната група ще дискутира и по целесъобразността, приложимоста и администрирането на схемите в настоящия програмен период от Стълб 1 в България-  СЕПП, „зелени“ плащания, обвързана подкрепа, национално съфинансиране, преразпределително плащане, активен фермер, малки стопанства, млади фермери, схема за големи бенефициери, изкуствени условия, контрол и санкции, електронизация, прозрачност, административна тежест и пр.

Целта на второто заседание в Арбанаси е да бъдат оформени и аргументирани основните предложения за визията за структурата на ОСП след 2020“, както и визията за Стълб 1 след 2020.

От секретариата на работната група съобщават, че ще има техни представители на 6 и 7 юли 2017 в Брюксел, когато ще бъдат представени резултатите от проучване на ГД АГРИ „Изследване относно управлението на риска в селското стопанство в ЕС“, както и  резултатите от допитването на Комисар Хоугън за модернизация на ОСП 2014-2020 и ОСП след 2020.

Резултатите ще бъдат обсъдени след това в заседание на Работната група към форума, което се очаква в края на юли/началото на август месец, когато дискусията ще продължи с теми по Стълб 2 на ОСП/Програми за развитие на селските райони, пазарни мерки на подкрепа, управление на риска, „американски“ модел на подпомагане, „модернизация“ ОСП 2014-2020 и оформяне на предложения за финална позиция на земеделската общност за визията на ОСП след 2020. 

Публикувана в Бизнес
През последните 3 години в света за подпомагане на производителите на земеделски продукти ежегодно са давани средно  $519 млрд, се казва в ежегодния доклад "Мониторинг и оценка на земеделската политика 2017", подготвян от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие  (ОЕСР). Основната част от тази сума, почти 60 на сто, се дава за поддържане на цените на вътрешния пазар. "Други форми, такива като подкрепа на ефективното производство и регулирането на търговските дисбаланси, като цяло са имали най-малка роля, но тяхното значение остава важно на определени пазари", се посочва още в доклада.
В документа са разгледани показателите на 52 страни, в повечето от тях делът на подкрепа на аграрния сектор в обема на БВП през последните 20 години е намалял. В страните от ОЕСР това съотношение е намаляло до 1,4 на сто през 1995-1997 г. до 0,6 на сто през 2014-2016 г. "Най-голямо е намалението в страните, където нивото на подкрепа на аграрния сектор по отношение на размера на икономиката е било най-високо, в това число Южна Корея, Турция, Швейцария и Исландия. Въпреки това, делът в тези страни остава висок - от 1,2 % до 1,7 % от БВП, въпреки факта, че селското стопанство продължава да има важна роля в икономиката само в Турция", се казва в обзора.
Освен това, съществено понижение във финансирането на агросектора е регистрирано в страни като Колумбия, Казахстан, Русия и ЮАР, докато в Китай, Индонезия, Коста-Рика и Филипините подкрепата се е увеличила. Сред различните отрасли най-голяма парична подкрепа от 2016 г. в света са получили производителите на ориз, памук и захар.
 
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 20

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта