Горещото време може да бъде една от причините карфиолът да не формира правилно глави. В такова време е необходимо напояване. При горещо време са необходими поне две –три поливки на седмица. Важно е растенията да формират достатъчен брой листа (10-12 броя). Дълъг период на захлаждане също не е благоприятен за растенията, защото влияе върху образуването на голями глави при карфиола.
Понякога стопаните премахват най-долните листа от стъблото с цел да ускорят развитието, но това води до обратен ефект. Карфиолът расте усилено, но не образува глави.
Една от основните причини за не формирането на глави при карфиола е прекомерното внасяне на азот при растенията и недостатъчното количество микроелементи в почвата, особено бор и молибден. Проблемът може да бъде разрешен с внасянето на минерални торове, съдържащи бор и молибден в почвата с поливната вода под формата на подхранване на растенията. Това може да стане и във вид на листно подхранване на растенията с листни торове.
След като карфиолът завърже малки глависе препоръчва връхните листа да привържат или леко да направят сянка (пукане на листата) - това ще подейства добре за наедряване на главите и те няма да се разпукват при прегряване от слънцето.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Първите три години от живота на сливата през пролетта е необходимо правилно да се формира формата на короната, защото именно от нея зависи качеството и обема на плододаването.Ако това се пропусне клонките започват да растат безразборно и хаотично.

Обикновено за сливата се избира т. нар. етажна корона. Като основни се избират 6-8 от най-мощните и здрави клонки, които растат на разстояние 15-20 см една от друга. Те трябва да са равномерно разположени по диаметъра на стъблото, а идеалният им ъгъл на растеж трябва да е около 45-50 градуса. За да се получи такава корона в продължение на 3години се изпълняват следните действия:

  1. През първата година от живота на сливата е необходимо напълно да се премахнат всички предивременни странични клонки, а централното стъбло (водач) да се съкрати на височина около 60 см.
  2. Втората година продължителят на централното стъбло (развит от най-високо разположената пъпка) се съкращава на 40-50 см. Разположените непосредствено под него странични клонки се съкращават на пънче от около 7 см, а тези под тях се съкращават с една трета от дължината им. Веднага след като започнат да се очертават основните скелетни клони, трябва да се следи наклонът им спрямо централното стъбло да е в рамките на 50-60 градусов. Клонките растящи на неподходящи места или под неправилен ъгъл се премахват напълно от основа (без да се оставя пънче).
  3. На третата година от живота на сливата е необходимо да се изберат 6-8 скелетни клонки, а всички останали се премахват. На оставените клонки се оставят не повече от 4 пъпки.

През следващите години пролетната резитба на сливата се състои в поддържане правилната форма на короната.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Практиката е показала: За ускорено плододаване, влагане на по-малко разходи, опростени начини на резитба и др., се препоръчва на овощарите да използват два типа корони - подобрена етажна и свободно вретено.

Подобрената етажна корона се изгражда в продължение на 3-4 години

Тя се формира от 5-6 основни клона. Първият етаж се формира от два-три ниско разположени клони. За изграждане на етажа се допуска клонките да са от близки или съседни пъпки. Следващите етажи са от единично разположени клони по централния клон (водач). Между първия етаж и следващия скелетен клон се оставя разстояние от 35-40 см, а между него и следващия - 15-20 см.

На основните скелетни клони се оставят скелетни разклонения дълги до 1 м и на разстояние 35-40 см от основата на ствола и едно от друго. Централният клон се нарича водач и се ограничава всяка година след формиране на последното скелетно разклонение.

След започване на плододаването короната регулярно се прорежда, като се поддържат размери съобразени със състоянието на дървото, хранителната площ, намаляване на полускелетните и плодни клонки. Тази корона е подходяща за всички сортове ябълки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Целтана тази резитба еподпомагане намладитефиданки, зада се развият като силниидобре оформенидървета. Структурата на всяко дърво може дабъде значително подобреначрез избирателнопремахване на определени клони.Това осигуряваздраво срастване на основните скелетни части идобраструктура накороната.

Задачата на формиращата резитба е създаването на силни, удобни за обгрижване корони, способни да встъпят рано в плододаване и да раждат качествени плодове характерни за сорта.

За младите дръвчета още не встъпили в плододаване, резитбата трябва да бъде минимална – колкото по-силно се реже младото дръвче, толкова по-късно то ще встъпи в период на плододаване.

Резитбата за формиране започва след засаждането на дръвчетата и продължава до 4-5-а година, а при семкови подложки и до 6 годишна възраст. Тя е особено важна, защото с нея се постига оформяне на избраната корона, подходяща за съответния овощен вид и подложка. Целта на резитбата за формиране е растежът на младите дръвчета да се насочва в правилна посока, максимално близка до избраната формировка.

Основни задачи на резитбата за формиране са:

. максимално бързо формиране на избраната корона;

. изграждане на здрав скелет, способен да носи бъдещият плодов товар;

. ускоряване на периода до встъпване в плододаване на дръвчето.

Независимо от вида на избраната корона, с формиращата резитба трябва да се осигури:

. здраво срастване между скелетните части на корона;

. подходящ наклон на скелетните клони и разклонения;

. съподчиненост на отделните скелетни части.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Равната повърхност се прилага при отглеждане на много ранни и много късни зеленчуци при неполивни условия. Затова отглеждането на културите трябва да съвпадне с период, когато има достатъчно влага в почвата. Затова сеитбата при този начин трябва да е възможно най-рано напролет.

На равна повърхност се отглеждат лукът, чесънът, баклата, грахът, морковите, репичките и др.

Дългите бразди и ленти представляват профилирана повърхност на почвата, за отглеждане на култури на поливни площи.

На дълги бразди могат да се отглеждат домати, пипер, грах, фасул, лук, зеле, моркови и др. При този начин на отглеждане се засаждат от 40-60 процента повече бройки растения на декар, от където се получава и повече продукция.

Високите лехи позволяват получаване на по-ранна и по-голямо количество продукция, защото подобряват въздушно-газовия режим на почвата и предполагат по-малко развитие на болести и неприятели. Поливането при тях се извършва по гравитачен път, като водата се подава в браздата между две ленти.

Високите лехи са подходящи за отглеждане на зеле, домати, моркови, магданоз и др.

Лехо-браздова повърхност съчетава браздите с дългите лехи, върху които растенията се засяват или засаждат ленточно. Лентите могат да имат различен брой редове, в зависимост от културата, която се отглежда. Ширината на лехата и браздата са съобразени с това колко реда ще има от съответната култура и могат да бъдат от 1,20 до 1,50 м.

Този начин на засаждане е удобен с това, че растенията могат да се поливат по два начина – чрез браздите и вътре в лехата. Когато растенията са още малки и имат нужда от по-малко вода се поливат в лехата. Когато са вече големи и в плододаване и имат нужда от повече вода се поливат по браздата, като водата стига до корените чрез инфилтрация. По този начин се предпазват и плододаващите растения от директен досег с водата и се предотвратява развитието на болести.

На лехо-браздова повърхност могат да се отглеждат почти всички зеленчукови култури, които изискват поливане.

Фитариите са подходящи за култури, които изискват чести и обилни поливки, както и въздушна влажност. Те са подходящи за сеитба или засаждане на воден лук, подправки – чубрица, целина, магданоз и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Резитбата през втората година има за цел да засили растежа на скелетните клони от първия етаж. Тази резитба може да е и по-различна в зависимост от силата на растеж на дръвчетата.

  • При много добре развите дръвчета, водачът се съкращава над мястото, където ще се формира втория етаж, а всички излишни клонки (и привитите през лятото) се отстраняват.

  • При много силно развит водач, за да задържим неговото развитие той се съкращава на нивото на скелетните клони от първия етаж.

  • При много силно развит водач, а слабо развити клони на първия етаж, той се премахва от основа, като се отклонява на по-слабо развита странична клонка, която ще служи за негов продължител и ще даде възможност на скелетните клони от първия етаж да се засилят.

Третата и следващите резитби са както втората – аналогично на първия се формират следващите етажи. Спазва се правилото клоните да са по-възможност в посока на реда, а ако е необходимо се прави корекция с някой от посочените начини. Премахват се конкурентите на водача и скелетните клони и се оставя само обрастваща дървесина от едногодишни клонки. След като се формира и последния етаж, водачът се съкращава на 50-60 см над него.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 23 Февруари 2017 10:51

Формиране и резитба на палмети

Формирането на овощни дръвчета като палмети се прилага основно при ябълкови и крушови сортове, присадени на слабо или полуслабо растяща вегетативна подложка.


Палметата представлява едностранно разположена плоска корона – клоните са разположени в една плоскост, по посока на реда. Тази формировка е много подходяща за вилни и дворни места, където пространството е малко и не позволява изграждане на закръглени корони. Освен това с палметата се заемат пространства край огради.

Палметата се състои от стъбло с височина 50-60 см. В овощарството са разработени различни видове палмети – общото между тях е ниското стъбло и разположените в една плоскост етажи от по два срещуположни скелетни клони. Освен това при всички палметни формировки не се оставят многогодишни скелетни разклонения, а само млада обрастваща дървесина.

Разликата при палметните формировки идва от това как са разположени скелетните клони спрямо хоризонталата на почвата. Те могат да са наклонени – на 35-45 градуса спрямо хоризонталата, могат да са хоризонтални (успоредни на почвата) или вертикални. Освен това някой от палметните формировки имат централен клон – водач, а при други, като лировидната палмета например – няма.

Броят на етажите при палметните формировки също може да бъде различен. Той зависи от силата на растеж на подложката - при по-силна подложка етажите са три, а при по-слаба стигат до пет. В първия случай разстоянието от етаж до етаж е от 90-120 см, а във втория – от 50 до 70 см.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 23 Февруари 2017 10:27

Особености при резитба на праскова

Прасковата се отличава със силен растеж в млада възраст и образуване на много предивременни клончета, ранно встъпване в плододаване, залагане на много повече плодни пъпки и натоварване с плодове, отколкото може нормално да изхрани. Това налага ежегодна резитба както за формиране на короните, така и за регулиране на растежа и плододаването. Дърветата отглеждани без резитба се претоварват с плодове, растежът им бързо отслабва и загиват по-рано.

Прасковата е силно светлолюбива култура и затова се налага ежегодна резитба за просветляване на короните (изрязване на преплитащи се и растящи навътре клони), изрязване на клони и клончета с вертикален растеж. При прасковата най-често се прилага чашовидна формировка, която осигурява оптимален светлинен режим.

Чашовидна корона се оформя от 3 скелетни клона израстващи от съседни пъпки.Върху всеки от тях се оформят по 3 скелетни разклонения . Първото от тях е на 50-60 см от основата на скелетния клон а следващите на 70-80 см едно от друго.

Максималната височина на възрастното дърво е около 3 метра.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Една от най-използваните системи за формиране на ябълковите дървета при високоинтензивните насаждения е стройното вретено.

При тази система за формиране в началния период резитбата е съвсем ограничена, което позволява дървото да постигне по-бърз растеж.

При извършването на по-силна резитба израстват силни леторасти и короната се сгъстява прекомерно, а периодът на плододаване се забавя. Освен, че води до по-бързо встъпване в плододаване, слабата резитба намалява чувствително и трудовите разходи.

При засаждането дръвчетата се съкращават на височина 80-100 см, като предивременните клонки, разположени встрани на централното стъбло не се съкращават. Не трябва да се допуска израстване на силна дървесина по стъблото при формиране на дръвчето. Ето защо, силните клони, израстнали над скелетните разклонения се премахват, за да не се превърнат в дървесина от полускелетен тип. Прореждането на обрастващата дървесина също трябва да се избягва. Оставените върху стъблото клонки с умерен растеж спомагат за по-бързото встъпване в плододаване и залагане на плодни пъпки.

Централният клон (водачът) не се съкращава до окончателното израстване и оформяне короната на дървото. Когато се получи доминиране на централната ос на дървото, за водач трябва да се избере клонка-конкурент, а продължителят на стъблото се отстранява.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Вретеновидната корона в завършен вид наподобява формата на пресечен конус, в основата на който има 3-5 постоянни, силни полускелетни клони (рамена), а над тях по централния клон е разположена плододаваща дървесина до тригодишна възраст.

Короната достига 2,5-3 м на височина, а диаметърът в най-широката й част е 1,5-2 м.

Тези размери на короната се поддържат посредством ограничаващи резитби на водача и основните рамена.

Формирането на тази корона при слабо растяща подложка е за 3-4 години, а на силно растяща може да продължи по-дълго - до 7-8 години. Необходимо е да се знае, че през този период се получават и първите добиви, което налага резитби за стимулиране на плододаването.

При формирането на тази корона след засаждане дръвчетата се съкращават на 80-90 см, когато нямат предивременни клонки и на 90-100 см при тези, при които има. Предивременните клончета не се режат.

През следващите години от тях се формират основните рамена и част от обрастващата дървесина. През последните години у нас започна засаждане на двугодишни дръвчета върху слаборастящи подложи (М9 и М26), които са с предварително формирана вретеновидна корона още в разсадника. При тези дръвчета след засаждането се съкращава само водача, а ненужните клонки се отстраняват. Прави се наклоняване на по-дългите изправени клонки, с цел заемането на хоризонтално до леко наклонено надолу положение. Тези дръвчета започват да дават плодове още през първата година след засаждането им на постоянно място. Те се засаждат на по-малки вътрередови разстояния (1-1,5м).

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта