Добре балансираните смески осигуряват добър старт на младите птици

Ангел Рангелов

В практиката животновъдите често използват най-различни начини и комбинации за хранене на домашните животни и птици. Някои стопани предпочитат, докато животните са още малки, да използват готови заводски комбинирани фуражи или такива, смесени с житни зърнени фуражи. Пропорциите трябва да са такива, че да дадат добър старт за развитието им през първите 1-2 месеца, след което се преминава изцяло към хранене само с домашно направени смески. Други фермери използват концентрирани фуражи, които смесват най-често с царевица, пшеница или други зърнени култури. При добре съставени смески се получават много добри резултати, животните се развиват нормално. Тези, които са хранени по-икономично, изостават в растежа и често закърняват. Възстановяването на нормалното физиологично състояние е трудно, изисква повече средства и добиваната от тях продукция е със занижени стопански и икономически качествени показатели.

Причините за неблагополучните явления са различни и най-често се дължат на неправилното съотношение между компонентите в дневните дажби. Независимо от това какви фуражи се използват, те трябва да се допълват взаимно и

да се спазват следните изисквания:

* Дневната дажба трябва да съдържа достатъчно белтъчини от животински и растителен произход, съобразно с предназначението на животните и възрастта им – за разплод, за угояване, за производство на яйца и пр. В почти всички ръководства са описани храните, подходящи за всеки вид, и в какво съотношение, изразено в проценти, трябва да участват. Най-често това са зърнени фуражи, различни шротове, извара, обезмаслено мляко, кисело мляко, грах, бакла, кореноплодни, сено и други фуражи. В литературата се посочва и кои фуражи за кои видове животни са най-подходящи. Например от шротовете най-подходящ за птиците е соевият. Дажбите се изчисляват лесно с помощта на тройното правило. Една разлика от 5 – 10 % от предписаните в ръководствата норми няма да се отрази значително върху хранителната им стойност

* Дневната дажба да не съдържа прекомерно много енергия, мазнини и въглехидрати. Ограничете скорбялата, например царевицата, при животните за разплод, особено при птиците.

* Да съдържа достатъчно количество витамини и минерални вещества, които се дават във водата за пиене или с храната – зелена трева (паша, люцерна, детелина, тревни смески). Някои видове се нуждаят от допълнителни количества, които им се поставят в хранилките с варовици, креда, дикалциев фосфат, едър пясък за птиците и др.

В домашните дворове се отглеждат предимно дребни животни, най-вече птици. Ето защо

на птиците ще им обърнем по-голямо внимание

Тъй като те не могат да смилат и усвояват пълноценно зелените фуражи, с тях не трябва да се прекалява, особено при младите птици. Освен това по-големият им обем намалява хранителната стойност на дневната дажба.

След излюпването на малките пилета от всички видове домашни птици, в стомашното им съдържание остава малко неусвоен през ембрионалното им развитие жълтък от яйцето. Забавянето с подхранването с 24 часа няма да навреди, но колкото по-рано се захранят с фуражи и им се даде да пият вода, която е подсладена срещу дехидратиране, толкова по-бързо се резорбира остатъчният жълтък и растежът започва по-нормално.

През първите 7 – 10 дни младите приплоди могат да се захранят вместо със стартерна смеска с такава, съставена от ситно смляни царевица (30 на сто), ечемик (30%), овес (15 – 20%), пшеничени трици (10%), просо или пшеница (15 – 20%) и 3 на сто калциеви и витаминни добавки. От втория ден на 10 – 15 пилета могат да се дават по едно твърдо сварено яйце.

След 7-10-дневна възраст брашнестата смеска може да се разнообразява, като в нея се включват 25 – 40% царевица, 10 – 15% ечемик, 15 – 20% овес, 10% пшеничени трици, по възможност 10% фуражен грах, бакла, фий и други бобови храни. Желателно е смеската два се обогати с 10 – 20% шротове и 5% месокостно брашно. Като белтъчни добавки в дажбата могат да се добавят прясна суроватка, обезмаслено мляко, бирена мая, дрождиране на фуражите, покълнала пшеница или ечемик и пр., както и 0,3 готварска сол. Когато фуражите съдържат достатъчно белтъчини, витамини, а птиците разполагат с жизнено пространство, канибализъмът не се проявява. При финансова възможност на стопаните е добре да се комбинират домашно приготвените фуражи с висококонцентрирани смески от фуражните заводи, примесени с определен от завода процент царевица, пшеница, ечемик или друг зърнен фураж.

Публикувана в Животновъдство

Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.

За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.

За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:

*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;

* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.

Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на

22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.

Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?

Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества

варират от 20 до 25 процента от общата маса.

Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.

Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж

при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.

Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно

за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.

Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови

люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.

Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,

абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж

в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта.

Публикувана в Животновъдство

 Лабконсулт е представител на датска фирма за окачествяване на зърно и фуражи за България. За повече информация разговаряхме с управителя на фирмата доц. д-р Цветан Йорданов.

  • Г-н Йорданов, какво предлагате на клиентите си?

  • Предлагаме уреди за анализ на зърно и фуражи, които работят изключително точно и помагат на производителите да определят качеството на зърното още с прибирането в силозите. На база на качеството те могат да правят целеви партиди с определени показатели зърно – хлебно, фуражно и т.н. Отделяйки хубавата продукция от лошата, те имат възможност да я реализират на по-изгодна цена, т.е. да получат допълнителни ползи от използването на тези уреди.

  • Може ли всяко стопанство да има тези уреди, или са необходими специални лабораторни условия и специалисти?

  • Уредите могат да бъдат използвани от всеки производител и не са необходими специални условия. По принцип всеки може да работи с тези експресни уреди за анализ на зърно. Уредът е много прост за управление и ползване, не е необходимо някакво специално образование – просто зърното трябва да се сложи в уреда, да се натисне програмата за съответната култура и той започва сам да работи. Една проба е за 8,5 тона пшеница, за 3-4 тона царевица и ечемик. Информацията за качеството се получава веднага на място.

  • Важно е също, че точността на уреда е изключително висока – до +– 0,1%. Така че притежаването на този уред ще предотврати загуби на фермера, които той би имал, ако не е направил анализ на произведеното. На тази база той може да увеличи печалбата и приходите си.

  • Къде е базирана фирмата ви и как стигате до клиентите си?

  • Фирмата е базирана в София, но посещаваме също изложби, панаири. Работим директно с клиентите ни. Имаме база данни от около 500 адреса на зърнопроизводители , като 100 от най-големите са при нас. Освен това работим и с контролните организации – всички, които контролират зърното при износ. Притежанието на такъв уред е голям плюс за фермера, защото на пристанището неговата продукция ще бъде окачествена със същия уред, с който той вече си е направил анализ. Няма да има разлики и грешки в негов ущърб. В цял свят около 80% от зърното, което се търгува, се окачествява с този уред. Разполагаме още със сонди за вземане на проби от камионите. Те вземат обективно пробите от всички участъци на камиона, с което се избягва ръчното субективно вземане на проби, които не могат да бъдат толкова прецизни и обективни. С тези сонди се гарантира, че стоката, която се товари за износ ще бъде винаги с едно и също качество.

Публикувана в Бизнес

 

България ще може да изнася за Китай комбинирани фуражи и фуражни добавки. Това се споразумяха при подписването в Будапеща на двустранен протокол заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева и Джъ Шупин, министър на Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на Китайската народна република /ГАНКИК/. Министерството на земеделието, храните и горите чрез Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ е българският изпълнителен орган по настоящия протокол. Договорът влиза в сила от датата на неговото подписване и ще е със срок на валидност от пет години.

Комбинираните фуражи на растителна основа и фуражните добавки трябва да са от преработвателни предприятия, одобрени или регистрирани от БАБХ. Комбинираните фуражи на растителна основа и фуражните добавки могат да се изнасят за Китай само след като ГАНКИК одобри преработвателните предприятия, препоръчани от МЗХГ.

Всички регистрирани и одобрени преработвателни предприятия трябва да имат създадена и да прилагат система за анализ на опасностите и критични контролни точки (HACCP) или система за управление на качеството, основана на концепцията за HACCP, а също и да прилагат система за обратно изземане на продукта и за проследяване. Контролът върху суровините, производството, преработката, съхранението, транспортирането и хигиената на съоръженията за временно съхранение в близост до пристанището трябва да бъде засилен. Целта е да се избегне всякакво замърсяване на комбинираните фуражи на растителна основа и на фуражните добавки с почва, животински трупове и оборски тор, растителни и животински остатъци.

БАБХ трябва да засили официалния контрол върху предприятията, произвеждащи и преработващи  комбинирани фуражи на растителна основа и фуражни добавки, както и да осъществява рутинен надзор върху тях, за да гарантира качеството, безопасността и здравния статус на изнасяните продукти.

Заместник – министър Вергиния Кръстева е в Будапеща като член на делегацията, водена от г-н Бойко Борисов, министър-председател на Република България, за участие в Шестата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от ЦИЕ.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме промени в Закона за фуражите. С тях се засилва контролът върху фуражите, с които се изхранват животните, което ще повиши сигурността по хранителната верига. Разписват се ясни правила и критерии при търговия с фуражи, предлагани чрез интернет.

Промените предвиждат значителни глоби, които стигат до 30 000 лв. при нарушение на забраната по регламент (ЕО) № 999/2001 за изхранване на животни със странични животински продукти. Целта е да се постигне превенция, контрол и ликвидиране на някои сериозни заболявания при животните, като трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (т. нар. луда крава).

Измененията в Закона за фуражите осигуряват и прилагането на европейското законодателство при използването на методи за детоксикация на замърсени фуражи, както и за обучението на работещите в сектора.

Публикувана в Новини на часа

Институтът по фуражни култури – Плевен е единственият, произвеждаш семена от национални, високоадаптирани към местните условия сортове фуражни култури. Перспективата за развитието на сортопроизводството и цялостното развитие на института бяха обсъдени по време на работна среща на колектива на ИФК – Плевен с председателя на Селскостопанска академияпроф. д-р Васил Николов.

Oбсъдeни бяха основните направленията на работа на колектива, приоритетите и проблемите. Проф. д-р Николов отбеляза, че е необходимо разработването на единна скала за определяне на основното възнаграждение на различните категории служители в системата, която да бъде обвързана с минималната работна заплата за страната. За допълнително възнаграждение, получено от реализиране на научни продукти- сортове, хибриди, производствени технологии, препарати и т.н. „таван“ не трябва да има. Формирането на възнагражденията на колектива по този начин, ще стимулира творческия процес, търсенето на научно – приложния ефект, което ще е от ползва за земеделските производители и цялото общество.

При обсъждане на растежа на кадрите, беше поставен въпросът за липсата на кадри и желание сред младите хора за се занимават с научна работа. В тази връзка се обсъди възможността за осигуряване на стипендии на студенти, които след това да започнат научната си кариера в институтите на ССА.

Обсъдена беше и необходимостта от назначаване на научен работник по селекция на животните, тъй като Институтът по фуражни култури – Плевен, е единствения в страната, който работи с едно от националните ни богатства в животновъдството – Плевенската черноглава овца.

Заедно с директора на института – доц. Аналия Кътова, проф. Николов посети опитните полета и овцефермата.

Публикувана в Новини на часа

Необходимо е да се промени Законът за фуражите, според който операторите сами си плащат пробите за официалния контрол, настоява зооинж. Атанас Божков – председател на Съюза на производителите на комбинирани фуражи у нас

По време на 27-мата Пролетна научно-практическа конференция с международно участие разговаряхме със зооинж. Атанас Божков за състоянието и проблемите на фуражопроизводството у нас.

  • Г-н Божков, каква ще бъде ползата за българските производители на комбинирани фуражи от тази конференция на браншовия съюз?

  • Основната полза е, че си сверихме часовника! Видяхме как се работи както в страните членки на ЕС, така и в третите държави. Също така от полза ще са и връзките, които ще осъществят членовете на съюза с представителите на тези държави. Аз съм много доволен, че имаше голямо присъствие на наши членове – над 120 човека. Ще продължим връзката и взаимодействието с Европейската федерация на производителите на фуражи, най-вече с г-н Александър Дьоринг. Видяхме, че те могат да ни помогнат в много отношения по промяна в законодателството в Република България, касаещо сектора фуражи.

  • Има ли данни какво количество фуражи са произведени у нас миналата година

  • За миналата година имаме 1200 хил. тона производство, което в сравнение с 2015 година е увеличение с 3,7%, а 28-те страни членки на ЕС произвеждат 158 мил. тона годишно.
    Ние сме много назад, но това е информация от лицата и операторите, които са в светлата част на сектора, които са регистрирани и одобрени от Закона за фуражите. За останалата част трябва да подаваме сигнали към БАБХ да правят проверки на сивия сектор, за да го принудят да излезе на бял свят.

  • Как ще стане това според Вас?

  • Нашите оператори подават сигнали кой произвежда фуражи, подаваме жалби в Агенцията по безопасност на храните, тъй като те са законният орган, който трябва да извърши проверките. Целта ни е тези производители да бъдат принудени да се регистрират и да излязат на светло.

  • Как си обяснявате, че на конференцията нямаше представители нито от МЗХ, нито от БАБХ, за които разбрахме, че са били поканили?

  • Да, те бяха поканени още на 30 март, бяхме изпратили и писмо до министъра на земеделието и храните, в което искахме да изнесат презентация за перспективи в животновъдството и фуражопроизводството за тригодишен период от време. Но изглежда, че няма такава програма за развитие на животновъдството и затова те не присъстваха на нашата конференция. Надяваме се с новото правителство да се чуе и нашият глас и да работим съвместно.

  • Каква е ситуацията с нашите животновъди, употребяват ли те наши фуражи?

  • Нашите животновъди сами си изграждат фуражни кухни, но не всички от тях могат да докажат, че фуражите, които произвеждат, са качествени и безопасни, т.е. самоконтролът при тях е на занижено ниво. Докато фуражните заводи и основно членовете на съюза всички имат изградени добри производствени практики, въвели са системи за самоконтрол и изпълняват плановете си за самоконтрол. Приблизително най-големите фуражопроизводители дават финансови средства за проби за самоконтрол между 7-8 и 9-15 хиляди лева годишно. Въпреки че не са задължени да изследват всяка партида за нежелани вещества, те изследват самите фуражни суровини, преди да ги вложат в производството на комбинирани фуражи. По този начин фуражопроизводителите гарантират, че спазват законодателството и произвеждат качествени и безопасни фуражи.

  • Какъв процент от производството на българските фуражни заводи остава пласирано в България и колко се изнася?

  • Такава статистика в съюза не водим, тъй като мисля, че макар

да сме в съюз, ние сме конкуренти и такава информация към момента не се подава. Но се надяваме през тази година чрез създаване на общ регистър за самоконтрол на членовете на съюза да получим тази информация и по този начин да намалим разходите за самоконтрол.

  • Членовете на съюза ползват ли средства по някои от мерките на ПРСР?

  • Тук имаше представител на фирма за машини за фуражи, който каза, че нашите производители няма как да финансират машини със собствени пари и че трябва да има някаква европейска мярка за финансиране. Надяваме се на мярка 4.1, която има последен прием сега до юни. От новото правителство зависи дали средствата, които са определени, ще бъдат върнати към първия прием, или ще бъдат раздадени на тези фирми, които в момента кандидатстват за втори прием по документи.

  • Ваши членове направиха ли проекти и за машини?

  • Такива проекти има за оборудване на сгради, машини и оборудване, тъй като оборудване, което се ползва, се амортизира, но към момента не сме взели никакви субсидии. Ние сме единственият сектор, който не е бил финансиран или съфинансиран от европейски или държавни фондове.

  • В тази връзка ще искате ли това от новото министерство?

  • Този въпрос предстои за обсъждане с новия министър на земеделието и храните и се надяваме с промяната на критериите, която вече беше приета за кандидатстване по мярка 4.2, българският фуражен сектор да има място под слънцето.

  • Какъв е най-наболелият проблем на родните фуражопроизводители?

  • Основният ни проблем и административна тежест са заплащането на пробите за целите на официалния контрол в сектор фуражи. През 2010 година в Закона за фуражите беше включен член 50, алинея 4, който гласи, че пробите за официален контрол се плащат от операторите. Както казах, нашите оператори дават голяма част от финансовите си средства за извършване на самоконтрол. И също дават по-големи суми за плащането на пробите за официалния контрол, които се вземат от Българската агенция за безопасност на храните. В нито едно друго секторно законодателство в България тези проби за официален контрол не се плащат от операторите. Това е основна пречка за сектора и нашите фуражопроизводители са неконкурентноспособни спрямо другите сектори като месопреработка, млекопреработка и др. Изпратили сме писмо до служебния министър на земеделието и храните с искане да се премахнат текстовете от Закона за фуражите, отнасящи се до плащането на пробите за целите на официалния контрол, но отговор така и не сме получили.

Публикувана в Бизнес
През 2016 година световното производство на комбинирани фуражи за първи път надхвърли 1 млн. тона, което е с 3,7 на сто повече от 2015 година и с 19 на сто повече от 2012 година. В парично изражение световният пазар на комбинирани фуражи се оценява на 460 млрд. щатски долара.
Лидерите в производството на комбинирани фуражи са Китай, САЩ, Бразилия, Мексико, Испания, Индия, Русия, Германия, Япония и Франция. В тези страни са съсредоточени 56 на сто от всички заводи, произвеждащи комбинирани фуражи в света, като там се произвежда 60 на сто от общото световно количество. При това Китай и САЩ държат 36 на сто от световния пазар. Ръстът в производството през миналата година е обусловен от нарастването на животновъдството в страните от Африка, Азия и Средния Изток.
44 на сто от общото производство на комбинирани фуражи е предназначено за птицевъдството, 27 на сто за свиневъдството, 21 на сто за млечното говедовъдство и 8 на сто за други животновъдства. 
Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 26 Януари 2017 13:31

Биомесото и неговата реална цена

Био охладено свинско месо, продавано в една от столичните търговски вериги, струва 284 лв за килограм. Тази информация предизвика възмущение, учудване и  бурни дискусии в социалните мрежи. Излиза, че  на цената, на която можеш да си купиш пет-шест пържоли био свинско месо, можеш да си купиш цяло прасе, отгледано по конвенционален начин - изчислиха медиите. Колко трябва да струва килограм биомесо, кой контролира истинско ли е или само етикет, който гарантира  по-висока цена?

У нас има 11 сертифициращи фирми. Тяхната дейност се контролира от агенция в Министерството на земеделието.

Има желание за злоупотреба, както и маркетингови трикове. Няма обаче нито една биокланица, отбелязва Веселина Миланова от БНР.

Темата беше коментирана в предаването "Хоризонт до обед" от Филип Хармаджиев в качеството му на свободен фермер. Той вярва в свободното отглеждане с достъп на всяко животно до свободна паша.  

Има постоянно изтъкване на това, че биото е скъпо. Това е популизъм. В миналото разходите за храна са били 15 процента, за здраве – 7. Сега е обратното. Влошаването на здравето се дължи на некачествени храни, смята Филип Харманджиев.

От всички репортажи не видях адекватни въпроси към отговорните в хипермаркета за въпросната цена от почти 300 лв. Такова желание за сензация създава лошо име на биото. Има медиен проблем, смята Харманджиев. Според него така зрителите и слушателите се лишават от съществена информация.

Няма достатъчно търсене на биохрани, няма производство на биофуражи, отбеляза Харманджиев.

В момента България внася 75 процента от свинското си месо, защото нямаме достатъчно производство  в България.

Нямаме достъп до биофуражи. Това оскъпява допълнително. Правя компромис и отглеждам с конвенционални фуражи.

Достъпът до трева и чист въздух компенсира липсата на биофурафи, смята Харманджиев.

Политиката е насочена към концентрационните лагери за животни, каза още той.

Обществото носи вината за отровното гледане на животни. На практика конвенционалното земеделско производство е много по-скъпо. Ако излеете отрова в земята, никой не ви санкционира, каза още Харманджиев. 

Публикувана в Животновъдство
През последните години датските фермери все повече предпочитат да изхранват животните с комбинирани фуражи без антибиотици. Очаква се от използването на антибиотици да се откажат 60-80 на сто от животновъдите.
Месопреработвателите са готови да доплащат на животновъдите, ако при отглеждането на добитъка или птиците не са използвани антибиотици. Така доплащането от Danish Crown за месо, отгледано без антибиотици е  € 0,26 / кг живо тегло. За сметка на подобни доплащания от този и други преработватели от 2014 година насам използването на тетрациклинови антибиотици в комбинираните фуражи е намаляло с 50 на сто. 
Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта