Начинаещи любители овощари смятат, че идеалните условия и доброто гледане на дървото се състоят в наторяване с оборски тор и обилна поливка през вегетацията. Резултатите от такива грижи са, че дървото расте на височина, короната се сгъстява от клони, а резултатът е липса на плодове.

Ако дървото расте на добре запасена почва и при засаждането е наторено с необходимите елементи, след първите 2-3 години торенето трябва да бъде много премерено, а не обилно. На дървета, които бързо са израстнали на височина и такива, които не са плододавали - азотно подхранване не е необходимо. При тях трябва да се внесат фосфорни (троен суперфосфат) и калиеви (калиев сулфат) торове, които помагат за образуването на цветни пъпки. Може да се внесе и комбиниран изкуствен тор, съдържащ и двата елемента.

В зависимост от типа почва за 7-годишни дървета нормата е около 300-400 грама суперфосфат и 150-200 грама калиев сулфат. Тези торове е добре да се внесат наесен в почвата с прекопаване по ширината на короната на дървото, защото там е разположена основната маса корени.

Поливането трябва да е в зависимост от годината. Обилните поливки водят до силно вегетативно развитие, но пречат за залагане на плодни пъпки. През вегетацията е важно да има достатъчно влага само в зоната, където са разположени корените на дръвчетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

На 16 октомври 2018 със специална пресконференция стартира първата НАЦИОНАЛНА СЕДМИЦА ЗА ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА. СЕДМИЦАТА е част от инициативата ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА на Фондация „Българска месна традиция“. „Избрахме 16 октомври за начало на кампанията не случайно. Това е Световният ден на прехраната, обявен от Организацията на ООН по прехрана и земеделие в деня на нейното основаване. Проектът ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА, насочен към изследване на практиките и предизвикателства пред Достъпа до добра храна в България, стартира още през 2007. Целта е да обединим усилия и да осигурим форум за дискусии за предизвикателствата и добрите практики в регулаторната рамка, производството, търговията и публичния образ на добрата храна. Седмицата ще завърши с конференцията ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА а 24 октомври 2018 в Интер Експо Център, в София“, откри пресконференцията инж. Живка Георгиева, основател на фондация „Българска месна традиция“ и инициатор на кампанията ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА. 

„Евро-ток България“ е партньор на инициативата от 2015. Въпреки постоянните ни усилия, остава една огромна работа, която трябва да се свърши по отношение на детските градини и училищата. Много често нещата остават само на хартия. Оборудването е на ниво, което аз си спомням от моята училищна възраст. Как да приобщим децата към едно нова визия за храненето, когато самата естетика е непривлекателна за тях. Но ние затова сме тук и продължаваме с инициативи като тази“, сподели шеф Георги Иванов от Евро-ток България.„Създаването на национален модел за храненето, който да е база за превенция на заболявания, да стимулира растежа и здравето на децата, отнема много време. Не е лесно. Влияят фактори като информираността на семейството, което често е объркано от информацията в Интернет. За да имаме база за стабилна промяна е необходима надеждна, научнообоснована информация. Систематично образование в областта на храненето за учители и директори, за общински служители. Все пак нещата тръгват в положителна посока – изследванията показват, че има увеличаване на консумацията на плодове и зеленчуци от децата и намаляване на затлъстяването“, каза проф. д-р Стефка Петрова, водещ изследовател и консултант в областта на храните, по време на пресконференцията. „Важно е да имаме хранителна грамотност, за да можем да направим добър избор в нашите покупки и потребление. Това е ролята на нашата фондация. Ние се специализираме в неформалното образование за устойчиво развитие. Храната е основна тема, която отговаря на целите за устойчивото развитие. Например, около 670 хил. тона на година годна за консумиране храна се изхвърля у нас, като това се равнява на около 2 млрд. порции или по 100 кг на глава на населението. В същото време гладуват над 1,5 млн. души. Това количество, което се изхвърля, би могло да бъде разпределено по разумен начин, така че да задоволи необходимостта на останалата част от населението“, каза в интервю за програма „Хоризонт“ Христина Преславска, изпълнителен директор на фондация ЕкоЦентрик. „В рамките на седмицата планираме с нашите партньори да организираме общински форуми, на които местни производители да се срещнат с местната администрация, за да обсъдят общинските продоволствени политики. Също и училищни дебати – предложили сме много интересен филм, по който ученици могат да дебатират. Очакваме партньорите от Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство да организират т.нар. училищни мостове - срещи между ученици от професионалните гимназии с деца от детските градини и ученици от основните училища на тема „Вдъхновението да учиш за храната“. Очакваме да се организират открити кухни, където деца и ученици ще могат да посетят местни кухни и да се срещнат с водещи местни кулинари; както и срещи на деца и ученици с производители на традиционни, фермерски и занаятчийски храни“, представи част от планираните инициативи за СЕДМИЦАТА д-р Христо Христозов, председател наДружество Европейско право и секретар на организационния комитет на инициативата. „В ХРАНКООП се събираме повече хора, за да решим проблема с качеството на храната за себе си и за нашите семейства. Формата, която прие е Фермерски пазари, които са едно възраждане на произвеждането на качествена храна. И ние забелязваме, че се увеличава потреблението на плодове и зеленчуци. С тези фермерски пазари се опитваме да стимулираме не само производителите, но и потребителите да повишат културата си на хранене. Забелязваме тенденция хората да се интересуват все повече от качеството на храната, не само от безопасността й. Имаме и много посещения по училища. Част сме от конференцията ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА от самото начало“, сподели инж. Николай Генов от движението ХРАНКООП.
 „Необходимо е децата и младите хора да знаят от къде идва храната, която е на масата им, на каква цена, какво означава за младия организъм и какво се случва с отпадъците, за да се научат младите хора да правят информиран избор за храната си“, каза Диана Банчева, програмен директор на Граждански институт и съучредител на фондация ЕкоЦентрик. „Поздравявам Ви по случай организирането и провеждането на Националната седмица за достъпа до добра храна ‘2018. Радостен съм от факта, че фокусът на поредицата от събития е поставен именно върху младите хора, които ще имат възможност да научат нещо ново за значението на правилното хранене, което преди всичко е в основата на тяхното здраве, а също така и за необходимите условия за изграждане на устойчиво земеделие!“, изрази готовността си за бъдещи съвместни инициативи областният управител на област Русе г-н Галин Григоров. Във връзка със седмицата и предвидените инициативи Диана Банчева поясни. „Всеки може да се включи в кампанията ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА като избере ЗЕЛЕНИЯ КАРТОН. Вземете лист зелена хартия и си направете снимки, които да покажат съпричастието ви към инициативата. Публикувайте ги в събитието ЗЕЛЕН КАРТОН във Фейсбук страницата ни. Най-вдъхновяващата снимка ще спечели награда, която ще връчим на конференцията на 24 октомври 2018“.
На пресконференцията бе дадено началото на процеса на номинации в десетте категории за наградите „Достъп до добра храна“. Всеки може да изпрати номинация на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..">Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Наградите ще бъдат връчени по време на V-та Национална конференция ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА, която ще се проведе на 24 октомври 2018 в Интер Експо Център в София. Регистрацията и участието в конференцията са без такса чрез платформата на инициативата: www.dobrahrana.info/registration.
ДОСТЪП ДО ДОБРА ХРАНА е инициатива на Фондация „Българска месна традиция”, която е създадена за изследване, формиране, подпомагане и застъпничество на политики за съхраняване и развитие на българската месна традиция. В 2014 г към инициативата се присъединяват сдружение „Устойчиво общество“, Граждански институт и Дружество Европейско право. От 2015 партньор на инициативата е и Евро-Ток България - организация с над 10 годишна история като неразделна част от Евро-Ток Интернационал, която е официален консултант на Европейската комисия в областта на храните. В 2016 към инициатива се присъединява движението ХРАНКООП. През 2017г. с цел фокус върху хранителната грамотност на децата като част от образованието за устойчиво развитие към инициативата се приобщава фондация „ЕкоЦентрик“. През 2018 г. като партньор се включва и Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство - първата и най-голяма организация на образователни институции в областта на туризма и общественото хранене в България.
Публикувана в Бизнес
Нова наредба удари даренията на храна. От Хранителна банка обявиха, че те са спаднали с 30% заради новата нормативна уредба.

Храната пристига от институции, търговци, производители и всякакви браншови организации, като именно те са основните донори на Хранителната банка.

Заради новата наредба обаче опаковането на храната за нуждаещите се изисква отделянето на повече време заради допълнителното маркиране на опаковката – мярка, чрез която се цели предотвратяването на евентуална продажба на дарените продукти.

,,Всички ние като общество имаме интерес това да се случва особено когато става въпрос за най-бедната страна в Европейския съюз'', заяви представител от Хранителната банка.

,,Просто е престъпление една трета от храната да отива в коша за боклук, вместо за над един милион бедни, които имат реална нужда от нея'', допълни още той.

Публикувана в Бизнес

Много градинари използват междуредията не само при млади, но и при плододаващи градини за отглеждане на цветя, зеленчуци и др. При плододаващи дървета е абсолютно забранено да се използват междуредията за получаване на допълнителна продукция.

Конкуренцията на влага и хранителни вещества между овощните и другите култури засадени в междуредията може да доведе до задържане на началото на плододаването, намаляване на добива и преждевременно остаряване на дърветата.

За да се намали влиянието на културите в междуредията на овощните е нужно да се спазват правила:

  • Да не се засажда кръга около стъблото на дървото, а да се държи постоянно окопан.

  • Ежегодно да се разширява диаметъра на кръга около ствола, с увеличаване на короната на дървото.

  • Да се отглеждат междуредови култури с поливане, оросяване.

  • Отглеждане на зеленчукови култури с повишено подхранване и пълно обезпечаване на всички минерални елементи.

  • След засаждането през първата година в почвата около стъблото на дървото не се внася тор.

  • През втората година задължително се внася тор около стъблото на дървото или в междуредията

  • През следващите години на бедните почви ежегодно се внасят торове на овощни и ягодоплодни, на по-богати почви е достатъчно веднъж на две- три години независимо от добива.

    Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Овощните дръвчета растат и плододават, като използват хранителни вещества от ограничен обем почва през целия си живот. Този обем не е в състояние непрекъснато да поддържа необходимото количество елементи за нормалния живот на растенията. Затова се налага периодично почвените запаси да бъдат попълвани чрез торене.

Торене се налага и при естествено богата почва, тъй като ресурса и в нея се изчерпва за няколко години от отглежданите дръвчета. Има натрупан достатъчно практичен и научен опит, относно количествата извлечени хранителни вещества от почвата за определен период от време. Това дава възможност на всички овощари да поддържат хранителната дажба на овошките, като внасят в почвата определени количества естествени и изкуствени торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Роботи и дронове могат да отглеждат и да ни носят чиста, „домашна” храна, отгледана от самите нас в избрани от нас градини, до градските ни домове, за да се храним с екологично чиста и здравословна храна, без да се откъсваме от динамичния градски живот и професията си, съобщава GreenTech.bg.

Роботите, въоръжени с изкуствен интелект и автономни енергийни ресурси, могат да обработват полята и да берат узрелите плодове и зеленчуци. След тях ролята на дроновете е да доставят свежата храна право на трапезата ни. Концепцията, наречена Joypol Agrobot, е разработка на българските иноватори арх. Димитър Паскалев и Красимир Мандаджиев.

Joypol Agrobot е визия за бъдещето на устойчивото земеделие. Нуждата от подобно решение е породена от цялостното откъсване на хората, особено в големите градове, от екологичната и здравословна храна.

Все по-голяма част от жителите на света обитават големите населени места. Те се сдобиват с храна от големи супермаркети. Плодовете и зеленчуците по рафтовете са резултат от изобилно подхранване на земята с изкуствени торове, третиране с пестициди, обработка с мощни консервиращи препарати и продължително транспортиране.

Красиви на вид, повечето плодове и зеленчуци са загубили своя естествен вкус. Мнозина се оплакват, че ядат „пластмасови” домати и ягоди. Наред с неприятния си вкус такава храна е и вредоносна за здравето на хората.

Отглеждането на собствена, екологично чиста храна е мечта за все повече обитатели на големите градове. Спомените за вкусотиите от бабините градини извикват носталгия. Някои решават това предизвикателство чрез градско земеделие. Други напускат големия град и се завръщат към природосъобразния живот в малки общности.

Мнозина обаче не искат да се разделят с текущия си живот – те не мечтаят да копаят земеделски земи, нито да сменят средата си, а най-малко – да се простят с професията и клиентите си. Joypol Agrobot е замислен като техен „личен земеделец”.

Роботът може да се управлява дистанционно, чрез 3D очила и сензори за движение. Посредством очилата за виртуална реалност хората могат, без да мърдат от дома си или офиса си, да наблюдават и контролират роботизираната обработка на нивата – да копаят, садят, плевят, берат. Разбира се, съвременното развитие на изкуствения интелект позволява това да се случва и напълно автономно, без човешката намеса.

Корпусът на машината е покрит с фотоволтаични клетки. Това му осигурява енергийна независимост. Клетките генерират най-много енергия през светлата част на деня – именно когато е и подходящото време за обработка на градината. Заедно с това всеки робот разполага и с батерии, които се зареждат от PV клетките. Те осигуряват енергия за дните с по-малко слънчево греене.

Кутии за събиране на узрелите плодове и зеленчуци, земеделски сечива и, разбира се, роботизирани ръце, допълват арсенала на робота-земеделец.

С помощта на такъв роботизиран асистент всеки градски жител би могъл да отглежда храна в своя градина с предпочитаните от него плодове, зеленчуци, овошки. Това означава също всеки сам да избере терена, на който ще отглежда храната си. Той има свободата сам да реши дали да третира растенията с определени химикали (тор, пестициди) и колко.

След добре свършената работа на полето идва време дрон да вземе храната и да я достави от градината право до дома, директно на трапезата. Предвид нарастващата подемна мощ на съвременните дронове – VTOL машините могат да вдигат и превозват до 4 тона – за летящия апарат няма да е проблем да достави реколтата, колкото и изобилна да е тя. По-предприемчивите граждани биха могли дори да продават част от продукцията си на съседи или пък на фермерски пазари.

Публикувана в Бизнес

Учени от Швеция препоръчват птичите пера да се превръщат в хранителен продукт и да служат за храна както за домашни любимци, така и хората.
Изследователите са успели да открият вещество, което превръща перата на птиците в хранителна съставка.
Революционната идея на шведските биотехнолози е посрещната от научната общност със значителна степен на скептицизъм. Въпреки факта, че учените са успели в експерименти с определен вид бактерии да превърнат перата в хранителни вещества, самата концепция предизвиква много опасения. На първо място те са свързани с хигиенните стандарти, счита се, че перата от домашни птици са място за развитие на много разновидности на епидемии.
Учените представящи своите продукти, подчертават присъствието на голям брой хранителни протеини, аминокиселини и други полезни микроелементи. Тези вещества могат да увеличат теглото на едрия рогат добитък и свинете и да увеличат добивите на мляко.
За хората в хранително-вкусовата промишленост продуктите от пера може да се използват като хранителна добавка.

Петър Кръстев

Публикувана в Животновъдство

Зелените изпратиха негативно експертно становище до ресорните институции в рамките на обявената процедура по обществено обсъждане на концесионно намерение за добив на газ в блок "Добрич" на "Рускгеоком БГ" ЕАД. От доклада за оценка на въздействието върху околната среда и работната програма, представени от концесионера, се пораждат основателни съмнения, че фирмата възнамерява да извършва дейности с използване на неконвенционални методи и за добив на неконвенционални въглеводороди, което е в нарушение на приетата забрана от 41-ото Народно събрание през 2012 г., разработена с участието на представители на Зелените. Геоложката обстановка, броят на проектосондажите и предоставената информация за газосъдържащите пластове ни води към тези заключения, коментират от ПП Зелените.

Приемаме за недопустимо да бъдат противопоставяни здравето и живота на местното население с евентуални ползи за диверсификацията на доставките на газ. Освен че не може да бъде гарантирана ниска цена от евентуален газодобив, няма гаранция и за обеми на продукцията, но при всички положения те няма как да бъдат значителни. Истинска диверсификация и конкурентни цени могат да бъдат постигнати единствено при свързване на газопреносната мрежа на България с тези на съседни нам страни, особено с Гърция, Румъния и Турция. Десетилетното забавяне на този процес е отговорност на правиетелствата на прехода, които основателно могат да бъдат обвинени в нарушаване на националните интереси и престъпно бездействие.

Хидрогеоложката остановка на Добруджа е изключителна, тъй като той не разполага с повърхностни води и единственият източник е подпочвения артезиански басейн Малм Валанж, който е еднороден и непрекъснат за целия район. От този басейн се напоява "житницата" на България и той служи за питейни и битови нужди на около 1 милион  граждани в Североизточна България и около половин милион в Югоизточна Румъния. Евентуално замърсяване с химикали, деривати и газове от сондажна дейност може да замърси целия артезиански басейн и да доведе до криза с питейната вода, създавайки пряка опасност за здравето на хората..

Разгърнатата площ на концесията, предвижда десетки сондажи, които изискват допълнителни площи за инстраструктура за пътища, паркинги, газопроводи, резервоари за отработените води. Тези площи ще са за сметка на земеделска земя, част от която не може да бъде възстановена като такава след приключване на добива. Увеличеният трафик и дейнсотта на инсталациите ще доведе до шумово замърсяване, трудови злополуки и нарастване на катастрофите по пътищата, заедно с амортизация на пътната мрежа, включително в населени места. Развитието на добивен отрасъл ще е пречка за развитието на други отрасли на икономиката, особено в частта земеделие, туризъм и отрасли, които са зависими от чиста вода и естествен пейзаж.

Следва да отблежим, че добива на още изкопаеми горива ни отдалечава от целите за преход към по-чиста, възобновяема енергия, която не само да гарантира поставените цели за овладяване на климатичните промени, но и да гарантира на местните общности повече енергийна независимост, правото да решават как и какво да потребяват и харч. Ние отказваме да приемем газа като решение или необходимост в качеството му на преходно гориво между конвенционалната енергетика и тази на възобновяеми енергийни източници. Възобновяемата енергия ще доминира още през следващте две десетилетия на национално, европейско и глобално ниво, носейки повече свобода на потребитлите. Газификацията е монопол, повтарящ модела на топлофикациите. Не бива да допускаме още една подобна схема. Едва 2-3% от българските домакинства са газифицирани и за България и е по-добре останалите да не бъдат поставяни в монополна зависимост, а стимулирани към директен преход чрез осигуряване на енергийна независимост на локално ниво, чрез принципите на либерализиран енергиен пазар, децентрализирана система, разчетена с растежа на възобновяеими източници.

Подкрепяме провеждането на местен референдум в Генерал Тошево. Нека местната общност сама да реши дали желае да приеме негативните ефекти и зависимостите от добива на газ, или да поеме по пътя на иновативното алтернативно развитие, включително производство на биогаз от остатъци и отпадъци от селското стопанство, бита и хранително-вкусовата промишленост. Подкрепяме местните инициативни комитети, които се самоорганизираха за граждански действия. Вярваме, че местните общности, които са пряко застрашени от тесни инвестиционни интeреси, трябва да имат думата и избора, се казва в обращението на ПП "Зелените".

Публикувана в Бизнес

Във фермите на Великобритания и Австралия се появиха първите роботизирани системи за производство на фуражи. Американските създатели съобщават, че в случай на успех на предварителните тестове, новата система ще направи истинска революция в индустрията, изключвайки човешкия фактор в значителна част от процеса на производство на продукцията.

Системата е за отглеждане на фуражни култури, подходящи за консумация от едър рогат добитък, без използване на слънчева светлина, почва и човешка намеса на закрито. В специални контейнери щесе навлажняват семена от ечемик, а лампи ще осигуряват осветяване на специалните контейнери. След шест дни на отглеждане, този зелен фураж ще попада на местата, къдетокравите могат да се хранят с него.

Авторите на проекта твърдят, че новата система не е просто конвейер. Това е робот, който създава фундаментално нов вид храна за животни. Стандартното оборудване на роботизираната система позволява ежедневно да се произвеждат около 2 тона храна. Авторите вече са създали аналог, способен да произвежда дневно 12 тона храна.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 03 Февруари 2017 12:08

Храната в почвата се изчерпва

Овощните дръвчета растат, развиват се, плододават, като използват хранителни вещества от ограничен обем почва през целия си живот. Този обем не е в състояние непрекъснато да поддържа необходимото количество елементи за нормалния живот на растенията. Затова се налага периодично почвените запаси да бъдат обогатявани чрез торене.

Богатите почви също се торят

Торене се налага и при естествено богата почва, тъй като ресурса и в нея се изчерпва за няколко години от отглежданите дръвчета. Има натрупан достатъчно практичен и научен опит, относно количествата извлечени хранителни вещества от почвата за определен период от време. Това дава възможност на всички овощари да поддържат хранителната дажба на овошките, като внасят в почвата определени количества естествени и изкуствени торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 2

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта