Нова наредба удари даренията на храна. От Хранителна банка обявиха, че те са спаднали с 30% заради новата нормативна уредба.

Храната пристига от институции, търговци, производители и всякакви браншови организации, като именно те са основните донори на Хранителната банка.

Заради новата наредба обаче опаковането на храната за нуждаещите се изисква отделянето на повече време заради допълнителното маркиране на опаковката – мярка, чрез която се цели предотвратяването на евентуална продажба на дарените продукти.

,,Всички ние като общество имаме интерес това да се случва особено когато става въпрос за най-бедната страна в Европейския съюз'', заяви представител от Хранителната банка.

,,Просто е престъпление една трета от храната да отива в коша за боклук, вместо за над един милион бедни, които имат реална нужда от нея'', допълни още той.

Публикувана в Бизнес

Много градинари използват междуредията не само при млади, но и при плододаващи градини за отглеждане на цветя, зеленчуци и др. При плододаващи дървета е абсолютно забранено да се използват междуредията за получаване на допълнителна продукция.

Конкуренцията на влага и хранителни вещества между овощните и другите култури засадени в междуредията може да доведе до задържане на началото на плододаването, намаляване на добива и преждевременно остаряване на дърветата.

За да се намали влиянието на културите в междуредията на овощните е нужно да се спазват правила:

  • Да не се засажда кръга около стъблото на дървото, а да се държи постоянно окопан.

  • Ежегодно да се разширява диаметъра на кръга около ствола, с увеличаване на короната на дървото.

  • Да се отглеждат междуредови култури с поливане, оросяване.

  • Отглеждане на зеленчукови култури с повишено подхранване и пълно обезпечаване на всички минерални елементи.

  • След засаждането през първата година в почвата около стъблото на дървото не се внася тор.

  • През втората година задължително се внася тор около стъблото на дървото или в междуредията

  • През следващите години на бедните почви ежегодно се внасят торове на овощни и ягодоплодни, на по-богати почви е достатъчно веднъж на две- три години независимо от добива.

    Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Овощните дръвчета растат и плододават, като използват хранителни вещества от ограничен обем почва през целия си живот. Този обем не е в състояние непрекъснато да поддържа необходимото количество елементи за нормалния живот на растенията. Затова се налага периодично почвените запаси да бъдат попълвани чрез торене.

Торене се налага и при естествено богата почва, тъй като ресурса и в нея се изчерпва за няколко години от отглежданите дръвчета. Има натрупан достатъчно практичен и научен опит, относно количествата извлечени хранителни вещества от почвата за определен период от време. Това дава възможност на всички овощари да поддържат хранителната дажба на овошките, като внасят в почвата определени количества естествени и изкуствени торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Роботи и дронове могат да отглеждат и да ни носят чиста, „домашна” храна, отгледана от самите нас в избрани от нас градини, до градските ни домове, за да се храним с екологично чиста и здравословна храна, без да се откъсваме от динамичния градски живот и професията си, съобщава GreenTech.bg.

Роботите, въоръжени с изкуствен интелект и автономни енергийни ресурси, могат да обработват полята и да берат узрелите плодове и зеленчуци. След тях ролята на дроновете е да доставят свежата храна право на трапезата ни. Концепцията, наречена Joypol Agrobot, е разработка на българските иноватори арх. Димитър Паскалев и Красимир Мандаджиев.

Joypol Agrobot е визия за бъдещето на устойчивото земеделие. Нуждата от подобно решение е породена от цялостното откъсване на хората, особено в големите градове, от екологичната и здравословна храна.

Все по-голяма част от жителите на света обитават големите населени места. Те се сдобиват с храна от големи супермаркети. Плодовете и зеленчуците по рафтовете са резултат от изобилно подхранване на земята с изкуствени торове, третиране с пестициди, обработка с мощни консервиращи препарати и продължително транспортиране.

Красиви на вид, повечето плодове и зеленчуци са загубили своя естествен вкус. Мнозина се оплакват, че ядат „пластмасови” домати и ягоди. Наред с неприятния си вкус такава храна е и вредоносна за здравето на хората.

Отглеждането на собствена, екологично чиста храна е мечта за все повече обитатели на големите градове. Спомените за вкусотиите от бабините градини извикват носталгия. Някои решават това предизвикателство чрез градско земеделие. Други напускат големия град и се завръщат към природосъобразния живот в малки общности.

Мнозина обаче не искат да се разделят с текущия си живот – те не мечтаят да копаят земеделски земи, нито да сменят средата си, а най-малко – да се простят с професията и клиентите си. Joypol Agrobot е замислен като техен „личен земеделец”.

Роботът може да се управлява дистанционно, чрез 3D очила и сензори за движение. Посредством очилата за виртуална реалност хората могат, без да мърдат от дома си или офиса си, да наблюдават и контролират роботизираната обработка на нивата – да копаят, садят, плевят, берат. Разбира се, съвременното развитие на изкуствения интелект позволява това да се случва и напълно автономно, без човешката намеса.

Корпусът на машината е покрит с фотоволтаични клетки. Това му осигурява енергийна независимост. Клетките генерират най-много енергия през светлата част на деня – именно когато е и подходящото време за обработка на градината. Заедно с това всеки робот разполага и с батерии, които се зареждат от PV клетките. Те осигуряват енергия за дните с по-малко слънчево греене.

Кутии за събиране на узрелите плодове и зеленчуци, земеделски сечива и, разбира се, роботизирани ръце, допълват арсенала на робота-земеделец.

С помощта на такъв роботизиран асистент всеки градски жител би могъл да отглежда храна в своя градина с предпочитаните от него плодове, зеленчуци, овошки. Това означава също всеки сам да избере терена, на който ще отглежда храната си. Той има свободата сам да реши дали да третира растенията с определени химикали (тор, пестициди) и колко.

След добре свършената работа на полето идва време дрон да вземе храната и да я достави от градината право до дома, директно на трапезата. Предвид нарастващата подемна мощ на съвременните дронове – VTOL машините могат да вдигат и превозват до 4 тона – за летящия апарат няма да е проблем да достави реколтата, колкото и изобилна да е тя. По-предприемчивите граждани биха могли дори да продават част от продукцията си на съседи или пък на фермерски пазари.

Публикувана в Бизнес

Учени от Швеция препоръчват птичите пера да се превръщат в хранителен продукт и да служат за храна както за домашни любимци, така и хората.
Изследователите са успели да открият вещество, което превръща перата на птиците в хранителна съставка.
Революционната идея на шведските биотехнолози е посрещната от научната общност със значителна степен на скептицизъм. Въпреки факта, че учените са успели в експерименти с определен вид бактерии да превърнат перата в хранителни вещества, самата концепция предизвиква много опасения. На първо място те са свързани с хигиенните стандарти, счита се, че перата от домашни птици са място за развитие на много разновидности на епидемии.
Учените представящи своите продукти, подчертават присъствието на голям брой хранителни протеини, аминокиселини и други полезни микроелементи. Тези вещества могат да увеличат теглото на едрия рогат добитък и свинете и да увеличат добивите на мляко.
За хората в хранително-вкусовата промишленост продуктите от пера може да се използват като хранителна добавка.

Петър Кръстев

Публикувана в Животновъдство

Зелените изпратиха негативно експертно становище до ресорните институции в рамките на обявената процедура по обществено обсъждане на концесионно намерение за добив на газ в блок "Добрич" на "Рускгеоком БГ" ЕАД. От доклада за оценка на въздействието върху околната среда и работната програма, представени от концесионера, се пораждат основателни съмнения, че фирмата възнамерява да извършва дейности с използване на неконвенционални методи и за добив на неконвенционални въглеводороди, което е в нарушение на приетата забрана от 41-ото Народно събрание през 2012 г., разработена с участието на представители на Зелените. Геоложката обстановка, броят на проектосондажите и предоставената информация за газосъдържащите пластове ни води към тези заключения, коментират от ПП Зелените.

Приемаме за недопустимо да бъдат противопоставяни здравето и живота на местното население с евентуални ползи за диверсификацията на доставките на газ. Освен че не може да бъде гарантирана ниска цена от евентуален газодобив, няма гаранция и за обеми на продукцията, но при всички положения те няма как да бъдат значителни. Истинска диверсификация и конкурентни цени могат да бъдат постигнати единствено при свързване на газопреносната мрежа на България с тези на съседни нам страни, особено с Гърция, Румъния и Турция. Десетилетното забавяне на този процес е отговорност на правиетелствата на прехода, които основателно могат да бъдат обвинени в нарушаване на националните интереси и престъпно бездействие.

Хидрогеоложката остановка на Добруджа е изключителна, тъй като той не разполага с повърхностни води и единственият източник е подпочвения артезиански басейн Малм Валанж, който е еднороден и непрекъснат за целия район. От този басейн се напоява "житницата" на България и той служи за питейни и битови нужди на около 1 милион  граждани в Североизточна България и около половин милион в Югоизточна Румъния. Евентуално замърсяване с химикали, деривати и газове от сондажна дейност може да замърси целия артезиански басейн и да доведе до криза с питейната вода, създавайки пряка опасност за здравето на хората..

Разгърнатата площ на концесията, предвижда десетки сондажи, които изискват допълнителни площи за инстраструктура за пътища, паркинги, газопроводи, резервоари за отработените води. Тези площи ще са за сметка на земеделска земя, част от която не може да бъде възстановена като такава след приключване на добива. Увеличеният трафик и дейнсотта на инсталациите ще доведе до шумово замърсяване, трудови злополуки и нарастване на катастрофите по пътищата, заедно с амортизация на пътната мрежа, включително в населени места. Развитието на добивен отрасъл ще е пречка за развитието на други отрасли на икономиката, особено в частта земеделие, туризъм и отрасли, които са зависими от чиста вода и естествен пейзаж.

Следва да отблежим, че добива на още изкопаеми горива ни отдалечава от целите за преход към по-чиста, възобновяема енергия, която не само да гарантира поставените цели за овладяване на климатичните промени, но и да гарантира на местните общности повече енергийна независимост, правото да решават как и какво да потребяват и харч. Ние отказваме да приемем газа като решение или необходимост в качеството му на преходно гориво между конвенционалната енергетика и тази на възобновяеми енергийни източници. Възобновяемата енергия ще доминира още през следващте две десетилетия на национално, европейско и глобално ниво, носейки повече свобода на потребитлите. Газификацията е монопол, повтарящ модела на топлофикациите. Не бива да допускаме още една подобна схема. Едва 2-3% от българските домакинства са газифицирани и за България и е по-добре останалите да не бъдат поставяни в монополна зависимост, а стимулирани към директен преход чрез осигуряване на енергийна независимост на локално ниво, чрез принципите на либерализиран енергиен пазар, децентрализирана система, разчетена с растежа на възобновяеими източници.

Подкрепяме провеждането на местен референдум в Генерал Тошево. Нека местната общност сама да реши дали желае да приеме негативните ефекти и зависимостите от добива на газ, или да поеме по пътя на иновативното алтернативно развитие, включително производство на биогаз от остатъци и отпадъци от селското стопанство, бита и хранително-вкусовата промишленост. Подкрепяме местните инициативни комитети, които се самоорганизираха за граждански действия. Вярваме, че местните общности, които са пряко застрашени от тесни инвестиционни интeреси, трябва да имат думата и избора, се казва в обращението на ПП "Зелените".

Публикувана в Бизнес

Във фермите на Великобритания и Австралия се появиха първите роботизирани системи за производство на фуражи. Американските създатели съобщават, че в случай на успех на предварителните тестове, новата система ще направи истинска революция в индустрията, изключвайки човешкия фактор в значителна част от процеса на производство на продукцията.

Системата е за отглеждане на фуражни култури, подходящи за консумация от едър рогат добитък, без използване на слънчева светлина, почва и човешка намеса на закрито. В специални контейнери щесе навлажняват семена от ечемик, а лампи ще осигуряват осветяване на специалните контейнери. След шест дни на отглеждане, този зелен фураж ще попада на местата, къдетокравите могат да се хранят с него.

Авторите на проекта твърдят, че новата система не е просто конвейер. Това е робот, който създава фундаментално нов вид храна за животни. Стандартното оборудване на роботизираната система позволява ежедневно да се произвеждат около 2 тона храна. Авторите вече са създали аналог, способен да произвежда дневно 12 тона храна.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 03 Февруари 2017 12:08

Храната в почвата се изчерпва

Овощните дръвчета растат, развиват се, плододават, като използват хранителни вещества от ограничен обем почва през целия си живот. Този обем не е в състояние непрекъснато да поддържа необходимото количество елементи за нормалния живот на растенията. Затова се налага периодично почвените запаси да бъдат обогатявани чрез торене.

Богатите почви също се торят

Торене се налага и при естествено богата почва, тъй като ресурса и в нея се изчерпва за няколко години от отглежданите дръвчета. Има натрупан достатъчно практичен и научен опит, относно количествата извлечени хранителни вещества от почвата за определен период от време. Това дава възможност на всички овощари да поддържат хранителната дажба на овошките, като внасят в почвата определени количества естествени и изкуствени торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ххраната във всички училища трябва да е по Български държавен стандарт (БДС). Това изискване ще важи за млечните и месните продукти. Брашното и хлябът трябва да са произведени по утвърдени стандарти, а лютеницата и слънчогледовото масло по браншови.

Учебните заведения имаха време цяла година, за да изчерпат старите количества и най-късно от днес да хранят децата по новите правила.

Целта на стандартите е да гарантират качествена храна. Не се предвижда поскъпване на купоните за храна на учениците, нито редуциране на порциите, но ще се увеличат разходите на фирмите за хранене.

Публикувана в Новини на часа

Освобождаването от ДДС на храни е една много добра крачка към това производителите да даряват храни, когато са в срок на годност, произведени по съответната технология на нуждаещи се хора. Това заяви министърът на земеделието Десислава Танева на икономически форум в Ямбол днес, предаде "Фокус".

По думите ѝ ДДС затруднява потенциалните дарители.

„Надявам се, че ще се намери механизъм за премахване на данъка у нас, който разбира се, да не носи риск и за бюджета предвид възможни злоупотреби. Мисля, че това е притеснението, което съществува, когато се говори на тази тема. Министерството на земеделието и храните ще изпълни волята на водещото министерство по темата за ДДС, а именно министерство на финансите”, категорична беше Танева.

Тя каза още, че тази година не се предвижда отварянето на мярка 6.4, обикновено свързвана с къщите за гости.

„За следващата година мярката и нейните условия ще бъдат предмет на обществен дебат по отношение в какъв вид този тип инвестиция може да бъде допустима”, заяви министърът. По думите ѝ една къща за гости може да бъде допустима, когато се изгражда в район, селище, община, в които по статистиката и икономическото развитие основният поминък е алтернативният туризъм.

„Всичко останало в някои случаи компрометира тази мярка и не бихме допуснали друг такъв риск. Аз от една страна съм атакувана за къщите за гости, които в този мандата, аз го заявих и в началото, че в този вид няма да го допуснем, от друга страна - защо не сме пуснали къщите. Всеки има различен вид мнение – това е много интересна тема. Във Facebook също получавам писма, кога ще отворим къщите за гости. Мярка 6.4 е с много възможности и това не са само къщите за гости. Това са всеки тип друг бизнес – в услуги, производство, в селските райони, които не са земеделски дейности. Ние трябва да дадем възможност за създаване наистина на заетост и икономика различна от земеделската в тези селски райони с помощта на тази мярка, предвид слабости, които се допуснаха в къщите за гости”, каза още Танева.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта