ова са вторични метаболити, продукт на нишковидни гъби, които причиняват токсичен отговор микотоксикоза, при поглъщане от висши животни

До момента са открити над 400 вида микотоксини. Най-известните от тях могат да бъдат разделени на шест основни категории: афлатоксини, трихотецени, фумонизини, зераленон, охратоксини и алкалоиди от ерготамични продукти.

Fusarium, Aspergillus и Penicillium са най-често срещаните гъбички, които произвеждат токсини и замърсяват фуражите и съответно животинската продукция. Това става при неправилно прибиране на зърнените култури, които са в основата на приготвянето на храната за животните, както и лошото по-нататъшно съхранение на фуражите.

Нивото на заразатас микотоксини в зърното варира в годините и е различно в различните региони. Основни фактори, които влияят на заразяването на пшеницата например, са предишните култури, които са отглеждани на парцела, растителните остатъци, които са останали на полето, условията приотглеждане на реколтата, времето, особено по време на цъфтеж и прибиране на реколтата.

Растителните остатъци на полето са основна причина за размножаване на патогенните гъби. Ето защо изораването, заедно с обръщането и вкарването в почвата на останалата слама е добър вариант за борба с разпространението на микотоксините. Някои плевели също могат да бъдат гостоприемник за плесенните гъби, например фузариум, което води до заразяване. По време на цъфтеж културите са особено податливи на инфекции със спори. Продължителните валежи по време на прибиране на реколтата също могат да станат причина за заразяване с фузариум.

Стресиращите фактори като суша, недостатъчно торене, висока плътност на културите, конкуренция на плевелите, насекомивредители могат да отслабят естествената защита на растенията. Най-често това води да колонизиране на посевите с гъби, които продуцират микотоксини.

Микотоксините могат да бъдат намерени при всички зърнени култури и фуражи. Ето защо животновъдите трябва да се отнесат отговорно към проблема и да не го пренебрегват.

Какво можем да очакваме, ако изхранваме прасетата с фуражи с микотоксини?

Свинете са най-чувствителните животни за микотоксини. Афлатоксините потискат имунната им система, а първият признак за замърсяване на фуража е намаляването на приема на храна от животните. Клиничните признаци, в зависимост от нивото на замърсяване, могат да варират от намаляване на прираста и хепатоза на черния дроб до смърт.

Сред трихотецените деоксиниваленолът (сметоксин) и Т-2 токсинът са най-важни за свинепроизводството. Т-2 токсин инхибира приема на храна.

Деоксиниваленолът потиска храненето, намалява прираста на животните и предизвиква повръщане.

Охратоксините са токсични за черния дроб и бъбрецине на прасетата и причиняват специфични хронични заболявания. Най-често животните страдат от бъбречна недостатъчност и намален прираст.

Зеараленонът причинява главно естрогенни смущения при прасета. Увеличава се броят на абортите при бременните свинемайки и този на мъртвородените сукалчета. В други случаи заразената със зеараленон храна причинява подуване и зачервяване на вулвата, лъжлив еструс и фалшива бременност.

Фумонизините атакуват черния дроб, белите дробове и панкреаса и причиняват белодробен оток при прасета.

Преживните животни са непрекъснато атакувани от микотоксините

Афлатоксините, трихотецените и зеараленоните са еднакво вредни за всички селскостопански животни.

Въпреки това поради факта, че кравите имат четирикамерен стомах, те са по-устойчиви на действието на микотоксините, отколкото еднокамерните стомаси на свине или коне. Това се дължи на способността за детоксикация на микотоксини от някои микроорганизми в търбуха.

По принцип телетата са по-чувствителни към афлатоксини, отколкото възрастните животни. Най-често преживните са атакувани от афлатоксини, трихотецени и зеараленон.

Клиничните признаци при кравите, които са приемали заразени с афлатоксини фуражи, са намален прием на храна и намаленмлеконадой, диария, остър мастит, загуба на тегло, респираторни заболявания, плешиви петна по кожата, увреждане на черния дроб и имуносупресия.

Какви са последиците от поемане на микотоксини при домашните птици?

Домашните птици са чувствителни към микотоксини, но има разлика за различните категории. Бройлерите са по-малко чувствителни към афлатоксини, отколкото другите птици като патици, гъски или пуйки.

Афлатоксините при домашните птици най-често потискат имунния отговор.

Трихотецините тип А (Т-токсин, НТ-2 токсин) са от голямо значение за птицефермите и причиняват икономически загуби в производителността. Те са изключително токсични за домашните птици, особено за пилетата. По-специално, токсинът Т-2 намалява приема на храна, което е последвано от задържане в развитието и наддаването на птиците, оказва неблагоприятно влияние върху растежа и развитието на пилетата.

Младите пилета и пуйки са много чувствителни към охратоксини. Този токсини влияят на бъбреците на птиците, потискат приема на храна и растежа, могат да доведат до намаляване на производството на яйца, а самите яйца са с нискокачествена черупка.

Фумонизините са фатални при домашните птици. Признаците на фумонизин в храната са намаляването наимунитета, загубата на тегло и намаляване на дневнияприраст, както и повишаване на теглото на стомашно-чревния тракт.

В сравнение с другите домашни животни, например свинете, птиците са по-малко податлива на зеараленон. Комбинацията от различни микотоксини може да доведе до значителни загуби на плодовитост.

Публикувана в Животновъдство

Азот

Азотът усилва растежа, следователно той е елементът, който задава на клетъчно ниво увеличаването на размерите. Така при засилено азотно торене, се засилва растежът на леторастите, на междувъзлията. Азотът помага за натрупването на повече влага в тъканите и клетките. Зърната са по-воднисти, понижава се захарността не толкова за сметка на количеството въглехидрати, колкото за сметка на понижаване на тяхната концентрация. Това се наблюдава особено при обилно поливане или силни дъждове в периода на зреенето. Освен това при мускатните сортове се наблюдава намаляване на мускатовия вкус. В същото време, способствайки за увеличаване обема на меката част на зърното, азота не увеличава дебелината и размера на кожицата на зърното. Т.е. обвивката (ципата) се разтегля, но се намалява и здравината й.

Особенно силно това се проявява, ако преди поливка или дъжд е имало продължително засушаване. Освен, че увеличава обема на зърното за сметка на меката му част, увеличавайки водното съдържание на зърното, азотът задържа повишаването на концентрацията на захари, увелечавайки и срока на зреене.

Фосфор

Фосфорът е хранителен елемент, който спомага за делене на клетките, оттам се увеличава и размера на зърното. Но освен увеличаване на меката част на зърното, елемента спамага и за увеличаване на дебелината на обвивката (ципата), а от там се увеличава и здравината й. Фосфорът дава и интензивността на окраската. Това обяснява и факта, че сортовете с оцветено зърно, с повече натрупан фосфор, са по- устойчиви на напукване на зърното.

Калий

Калият регулира постъпването на влага в тъканите и клетките. Благодарение на него лозовите храсти понасят по-леко дефицита на влага в почвата при по-продължителни засушавания. Това е благодарение на режима на разход на влага, който калият регулира. В периода на дефицит на влага калият задържа процеса на транспирация (изпаряване) - намалява разхода на влага, а при преовлажняване задържа постъпването й. В същото време калият задържа увеличаването на обема на меката част на зърното, за разлика от азота и не изменя дебелината на обвивката.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Учените направиха сериозно откритие!

Очаква се иновационната технология значително да повиши добивите от селскостопанските култури, благодарение на използването на нанометрична транспортна платформа, която досега се е прилагала само в хуманната медицина

Изследователи от израелския технологичен институт - Технион, са разработили нова форма за доставка на хранителни вещества в растенията. Технологията, която увеличава скоростта на проникване на хранителните вещества в растенията от 1% до 33%, е основана на наноразмерни платформи на доставка, които досега са прилагани за транспортиране на лекарства до конкретни цели в организма на пациенти.

Използването на нанотехнологиите за целенасочени доставки на лекарства са нов подход и се намират в центъра на вниманието на изследователската дейност, провеждана в лабораториите с технологии за персонализирана медицина на химическия факултет в медицинския център Едит Волфсън в Израел.

Настоящото изследване, което е препрофилирало технологията за селскостопанско използване, било направено от учените Ави Шрьодер и Ависай Карн.

„Постоянният ръст на населението на света изисква по-ефективни селскостопански технологии, които да произвеждат по-здравословни хранителни продукти и да намаляват екологичните вреди, казва професор Шрьодер. - Настоящата работа представлява съвършено нов начин на доставка на необходимите хранителни вещества на растенията без да вреди на околната среда“.

Изследователите зареждали хранителните вещества в липосоми - малки сфери, състоящи се от мастен външен слой. Тези липосоми са устойчиви в течната среда на растенията и могат да проникват в клетките. Освен това, изследователите от Технион намерили начин да „програмират“ липосомите за дезинтеграция и освобождаване на хранителните вещества в точното място, а именно в корените и листата. Дезинтеграцията протича в кисела среда или в отговор на външен сигнал, такъв като светлинни вълни или топлина. Трябва да се отбележи, че молекулите, съдържащи тези частици, са получени от соеви растения и затова са одобрени и безопасни за използване както от хора, така и от животни.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Най-новите методи за подобряване и управление на необходимите количества за изхранване на животните, представени от сп. France Agricole

Алекс Петров

Внедряването на автоматизация на процесите трябва да бъде задължителен елемент на всеки нов проект на животновъдни ферми. В противен случай те вече са морално остарели, преди да са построени. Необходимо е да се внедряват автоматизирани системи за индивидуално порционно дозиране и раздаване на фуража, за управление на целия производствен процес по отглеждането на животните, като се контролират разходът на фураж, млеконадоят, физиологичното и здравословното състояние на всяко отделно животно. Автоматизацията в животновъдството повишава културата на труда, като го превръща в разновидност на индустриалния.

Храната е важен инструмент в търсенето на ефикасна методика за намаление на производствените разходи при отглеждането на животни. Без да се променят порционът на хранене или даже управлението на стадото, съществуват решения за ограничаване на прахосването на храните, което може да достигне 10% от разпределените количества. Неотдавна във френския град Рен се състоя Международното изложение за животинска продукция (SPACE, 13-16 септември), на което бяха представени най-новите технологии за подобряване и управление на необходимите количества за изхранване на животните, както и методите за точното определяне на дозите от твърди и течни съставки в храните. Новостите бяха представени обстойно в специализираното френско сп. France Agricole.

Разграфени кофи, ведра, дори грабнатите с шепа минерали са все още основни мерни единици за определяне на порциите храна. Базирана на опита на отделния животновъд, от тази емпирична техника произтичат значителни отклонения, особено когато различни оператори се заловят с тази задача. Управлението от кабината на фуражосмесителите и бункерите дава ефикасни решения за точното дозиране на ингредиентите в изпълнение на рецептата. В много случаи предписанията могат лесно да се адаптират и прекроят според наличните запаси от храни, с което се намаляват инвестициите.

Първото решение е

да се постави комплект за претегляне в бункера (kitdepesage). Това устройство, разработено от специалисти по измервателна техника, представлява две метални пластини, монтирани във вид на сандвич, с датчик помежду им, който регистрира натоварванията. Точността на прибора е приблизително с грешка около 500 г на база от 3 т, каквото е количеството на храните в бункера.

Интелигентни решения

Илюстрация за навлизането на компютрите в точното разпределението на храните и приготвянето на дажбите на животните е създаденият фуражосмесител Premix Melodis на бретонския производител Emily. Тази система използва Wi Fi за свързване на кофата с измерителното и смесително устройство на сухите храни в бункера. Emily свежда отклоненията с точност до 100 г. Тази микрофабрика за храна се управлява от дигитален таблет. Животновъдът задава рецептурата на екрана и след това зарежда смесителя на бункера с ингредиенти до определеното ниво с помощта на еталонизирано устройство, регистриращо натоварванията. Всички операции са автоматизирани и операторът се придвижва само за да премества кофата с храните на определените места за хранене. Както всички системи, данните за разпределението на порциите се съхраняват в програмното осигуряване. Отчитат се данните от момента на доставката до последното разпределение, заедно с добавките на сухото вещество. Устройството позволява да се осъществи пълно проследяване на продукта и заедно с повишената точност при меренето и разпределянето на храната да се намали себестойността на прехраната на животните. Premix Melodis осигурява точност, съизмерима с тази на роботите за хранене, но е много по-евтина.

Следене на оградите с приложение на смартфона

Разхищенията при храненето не щадят пасищата. Кравите имат естествена тенденция да съсипват тревата в пасището, където се хранят, когато фермерът ги пусне на воля в обширна ливада. Ето защо е важно да им се определи ежедневната пасищна площ и да се осигури действието на електрическата ограда. С тази цел специализиралата се в огради фирма Lacmé снабдява своите инсталации с електронното съединително устройство LBox, което позволява на животновъда да наглежда и контролира на „живо” своята уредба чрез смартфон или таблет. Връзката и обмяната на данни се осъществява безжично чрез Wi Fi. Приложението е безплатно и работи без абонамент и SIM карта.

Публикувана в Животновъдство

Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.

За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.

За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:

*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;

* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.

Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на

22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.

Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?

Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества

варират от 20 до 25 процента от общата маса.

Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.

Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж

при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.

Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно

за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.

Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови

люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.

Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,

абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж

в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта.

Публикувана в Животновъдство

Британски експерти споделят опита си и дават ценни препоръки на фермерите

Месопреработвателите във Великобритания все повече се интересуват от изкупуването на животни с тегло в определени граници. Това е и причината все повече фермери да променят концепцията си за отглеждане и реализация на стоката си. Според изследвания, около една трета от труповете на животни не отговарят на изискванията за телета с по-ниско тегло.

През последните 12 месеца повечето преработватели са променили изискванията си за горна граница на теглото на изкупуваните животни. Те дори налагат глоби при изкупуването на животни с тегло над 400 килограма.

Според Съветът за развитие на селското стопанство и градинарствотооколо 80 на сто от юниците имат тегло в рамките на 260 – 280 кг и едва 60% от биците отговарят на тези изисквания.

Все пак фермерите могат да предприемат някои стъпки, с които да осигурят клането на животните, преди те да станат на 100-дневна възраст и по този начин да избегнат налагането на такъв тип глоби.

Екип на специализираното британско сп. FarmersWeekly посети Деня на отворените врати на Съвета за развитие на селското стопанство и градинарството в Бишъпс, Хертфордшир и се свързва с експертите Ендрю Линскот и Денис Дрейк, които дадоха полезни съвети.

  1. Преходът в начина на хранене трябва да става постепенно

Много е важно храната, която приема животното през преходния период, да не дразни стомаха, обяснява Линскот. Когато новопостъпила крава бъде преместена във фермата, за да бъде угоена, или пък крави от съществуващото стадо са подложени на диета за угояване, често се констатират разстройства и затруднена стомашната дейност. Значително намалява ефективността на храненето. Това е резултат от неправилно гледане – рязко преминаване от богата на фибри храна към такава, богата на нишесте. В никакъв случай не трябва да се пренебрегва и стресът.

- Всичко това води до нарушаване на стомашната дейност, а в крайна сметка – и до субклинична и клинична ацидоза, които могат да станат причина за по-късното колене на животните – обяснява Линскот.

За да се преодолее този проблем, поне две-три седмици на животните им се дава фураж, с който са хранени до момента на преместването и който не дразни стомаха. Постепенно към него трябва да започне да се добавят и концентрати. Фуражът трябва да остане основната съставка на дневните дажби на животните. Включването на прясна мая, която да действа като буфер за киселините в стомаха, също може да се окаже от полза.

2. Торът може да подскаже много за състоянието на стадото

Съставът на тора трябва да бъде проверяван всяка седмица. Препоръчително е ползването на анализатор, който ще даде информация за доброто усвояване на храната от животните.

Ендрю Линскот обяснява, че изпражненията не бива да са нито твърде твърди, нито прекалено течни. Цели зърна жито и друга несмляна храна не бива да са част от състава им.

- Не бива да виждате голямо количество фекален материал и несмляна храна на върха на ситото. Още нещо, за което трябва да следите, е наличието на слузести субстанции. Те могат да бъдат сигнал за наличие на проблеми с червата, причинени от ацидоза.

3. Обърнете внимание на ефективността при усвояването на храната

Животните трябва да бъдат претегляни поне веднъж месечно, за да се изчислят средните стойности за дневно наддаване и коефициентът на ефективност при усвояването на храната.

Специалистът по храненето Денис Дрейк препоръчва животните да наддават средно килограм за всеки 6 – 8 кг фураж, който приемат. Във Великобритания обаче тези стойности са значително по-високи и животните изяждат по 10 – 12 кг, за да наддават килограм.

4. Хранете животните с повече фуражи, собствено производство

Ендрю Линскот твърди, че висококачественият силаж трябва да е основа за всяка дажба, предвидена за животните. Всеки фермер трябва да се стреми сам да си произвежда именно такъв силаж. Това може да бъде постигнато с коситбата на силажа в края на деня, когато стойностите на захарите са най-високи. Освен това силажирането трябва да бъде извършено в максимално кратки срокове, за да се запазят качествата. Уверете се, че платната, с които покривате окосената трева, прилягат плътно.

5. Давайте на животните прясна и чиста вода

Никога не подценявайте значението на достатъчното количество прясна и чиста вода, която да пият вашите животни. Обикновено всяка крава има нужда от 5 – 7литра прясна вода на килограм прието сухо вещество.

Бокс:

Оптимизиране на ефективността на храненето

Денис Дрейк от английската фирма за производство на фуражи KeenanBeef излага три начина за подобряване ефективността на храненето:

  1. Не оставяйте животните да гладуват. Ако го правите, когато им дадете храната, те ще се опитат да наваксат, като поемат по-големи от нужните им количества фуражи. Ще наддадат много.

  2. Давайте на животните „правилния“ протеин – той може да бъде бързо-, средно- и бавноосвободаващ се. Например 10 – 15% от фибрите трябва да са бавноусвоими, за да не дразнят стомаха на животното.

  3. Използвайте богати на фибри груби фуражи.

Публикувана в Животновъдство

Ако сте решили да внасяте хранителни вещества само листно, рискувате да доведете растенията до глад.
При неправилен избор на концентрация на торове, може да изгорите растението, особено когато става дума за торене с минерали торове.

Те ще бъдат успешно адсорбирани от листата, но хранителните вещества няма да достигнат до всички части на растението. Това означава, че няма да бъде решен проблема с недостига на хранителни вещества в кореновата система.
Затова :
. Не разчитайте на листното внасяне на торове като надежден начин за доставяне на растенията необходимите хранителни вещества. Използвайте листното хранене като тест за дефицит.
. За предпочитане е растенията да се подхранват листно с микроелементи. Те се абсорбират от листата по-добре от макроелементите.
Листното подхранване на растенията правете сутрин и ако е възможно при облачно време. Това ще намали риска от пригори по листата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

След слънчоглед пшеницата изисква специално хранене

Маслодайната култура оставя почвата суха и бедна на хранителни вещества

Агр. Петър Кръстев

С ръста на цените на торовете, препаратите за растителна защита и горивата повечето фермерски стопанства през последните години се ориентираха към отглеждането само на максимално изгодни в икономическо отношение култури. В повечето случаи този подход не е съвсем правилен, защото не съответства на научнообоснования сеитбооборот. Посевните площи на слънчогледа в страната значително нараснаха, което се обуславя от доходността на културата и увеличеното търсене на растителни масла в световен мащаб. В тази връзка много зърнопроизводители търсят отговор на въпроса, възможно ли е чрез промени в технологията на хранене да се намали негативното влияние върху добивите от зимните житни култури – най-вече на пшеницата, след такъв предшественик като слънчогледа.

Вредата от слънчогледа като предшественик на пшеницата

Слънчогледът изнася от почвата голямо количество минерални елементи,затова сеитбата на пшеница след този предшественик води до нарушаване на сеитбооборота, изтощаване на почвата и намаляване на нейната производителност. Добре развитата му коренова система, която прониква на дълбочина от 3 – 4 м, а в хоризонтално положение се разпространява на 1 – 1,2 м, позволява на растенията да усвояват хранителни елементи и влага в големи количества от дълбоките слоеве на почвата. Особеност на слънчогледа е, че той изнася от почвата големи количества калий – значително повече, отколкото други елементи. Установено е, че за формиране на 1 т семена и аналогичното количество зелена маса растенията поглъщат от почвата до 5 – 5,5 кг азот, 2,5 кг фосфор и до 10 – 15 кг калий от декар. Най-голям дефицит на калий в почвата може да се наблюдава при отглеждане на слънчогледа на едно поле през година, каквато практика, за съжаление, не липсва.

С агробиологични изследвания е установено, че през вегетацията слънчогледът поглъща хранителните елементи неравномерно. През първия месец от вегетацията културата усвоява 10 – 15% от азота, 10% от фосфора и същото количество калий. През следващите 1,5 – 2 месеца, когато започва формирането на бутона, и до края на цъфтежа слънчогледът поглъща хранителните елементи интензивно, използвайки до 80% от азота, 70% от фосфора и до 50% от калия. Още 40% от калия растенията поглъщат във фаза наливане на зърното и до началото на фаза узряване.

Ползата от слънчогледа като предшественик на пшеницата

Въпреки посочените недостатъци, слънчогледът, като предшественик за пшеницата, има и няколко положителни качества. Тази култура остава след себе си растителни остатъци в големи размери, които намаляват или почти предотвратяват вероятността от образуването на ледена кора през зимния период. На всички е известно какви вреди нанася ледената кора на посевите с пшеница, вследствие на повреждане на кореновата система на културата при резки колебания на температурата през зимно-пролетния период. Следжътвените остатъци от слънчогледа играят мулчираща и слънцезащитна роля пролетта и през летния период. Освен това те не са така жилави, както царевичните, поради което не затрудняват сеитбата на зимните житни култури, дори при технологията No-till. В последно време, с появата на ранозрели, нискостъблени хибриди, които по-малко изтощават почвата, слънчогледът до известна степен получава положителна характеристика като предшественик. Ранното му прибиране от полето дава възможност сеитбата на нови, високопродуктивни сортове пшеница да се направи в оптимални срокове, което повишава добивите на зърно.

Сеейки пшеница след слънчоглед, задължително трябва да помним, че след неговото прибиране в почвата остава голямо количество семена (самосевка). През есенната вегетация на пшеницата тази самосевка създава голям проблем, докато полето се освободи от нея след първите замръзи. Въпреки това през пролетно-летния период прилагането на хербициди срещу слънчогледовата самосевка е задължителна. Ненавреме проведената борба с плевелите и самосевката води до значително заплевеляване на посевите и силно затруднява прибирането на пшеницата.

Добивът от зърнените култури след слънчоглед винаги е по-нисък от желания

 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Храненето на телетата при индивидуално отглеждане винаги е било трудоемка задача. Работата се облекчава с използването на релсовата система CalfRail

Маркус Палке

dlzPrimusRind, ФРГ

Най-напред ще ви представим схематично новата система. Тръбата, по която се подава млякото, може да регулира височината си. Тя си движи по релса, която е разположена на тавана на помещението и може да доближава индивидуалните боксове на телетата. Накрая на тръбата е поставена пластмасова приставка с биберон. Когато съдът с млякото спре пред бокса на телето, приставката с биберона се приближава на около 30 см от решетката и малкото започва да се храни. Съдът е свободно хванат за горната релса, което позволява на телето да придърпва и бута биберона си. Всяко теле получава определената му порция мляко или млекозаместител. Щом приключи с храненето, приставката се връща в транспортна позиция и се придвижва към следващия бокс. Когато всички телета са нахранени, подвижната хранилка се връща в изходно положение, където всички тръби и приставки се измиват с вода. На другия край на подвижния млекопровод е автоматизирана система, която приготвя млекозаместителите за хранене, измива и почиства тръбопровода и води сметка всяко от телетата какво количество мляко получава.

По своята същност това е нова стъпка към пълното автоматизиране на храненето и отглеждането на телетата. Системата дава възможност за стандартизиране на процеса на хранене, разработване на нови концепции за отглеждане на животните и не на последно място пести работно време. Възможно ли е наистина тази система на индивидуално хранене да се приложи на практика?

В стопанството на Клаус Беле автоматът работи от май 2012 година. Компанията FoersterTechnik, която е разработила системата, я е нарекла CalfRail (релса, влак за телета). Съдът с млякото се движи с колелца по релсата, като тегли след себе си на буксир млекопровода, който е свързан с автомата за хранене. Фермерът, на 22 години, е във възторг от новата система за хранене. Ето какво споделя той:

  • CalfRail ни позволява да пестим време. Не е необходимо да носим до всеки бокс кофите с мляко, нито пък трябва след това да ги мием. Сега работата по отглеждането е много по-малко – трябва само да следим за водата на животните, да зареждаме със сено и концентрати. Зареждаме съда за приготвяне на млекозаместителя със суха субстанция, което ни позволява да следим какво количество мляко пият телетата. По моя преценка в момента работата във фермата ни отнема два пъти по-малко време.

Във семейната ферма се отглеждат 160 крави от породата Холщайн-фризийско. Заедно с Клаус работят брат му Кристиан и техните родители. В момента в индивидуалните боксове се отглеждат 4 телета и още две все още се хранят с коластра. Храненето е 5 пъти: 7.30, 10.30, 14.00, 16.30 и 20.00 часа. „По време на доенето сутрин и в 16.30 проверяваме дали при телетата всичко е наред. През останалото време автоматът действа без нашата намеса. Досега всичко работи безупречно.“

Дозата мляко от 2,5 литра, която телето получава при всяко хранене, трябва да бъде изпита за 2-3 минути. Ако телето не започне да суче веднага, автоматът изчаква 3 минути и едва тогава се премества пред следващия бокс. Ако малкото изсуква значително по-малко количество, суче бавно или не отива да суче, фермерът е уведомен с SMS или може да получи съобщение на монитора на пулта.

По време на целия млечен период (от втория до 35-ия си ден след раждането) теленцето получава по 12,5 л мляко на ден (2,5 л на едно хранене и концентрация на млекозаместителя 150 г/л). От 36-ия до 70-ия ден количеството на млякото намалява за сметка на повече давани концентрати и груби фуражи. Твърдите храни се предлагат на телетата още от първия ден. Тъй като храненето е интензивно, то до отбиването всяко теле изяжда около 84 кг сух млекозаместител. Клаус Беле се е убедил, че така отглежданите телета са по-жизнеспособни, като едновременно с това няма задържане в наддаването при преминаването на хранене с концентрати. (Виж карето). Новият метод на хранене е икономически оправдан, сочат постигнатите резултати при възрастните животни. Теоретично, метаболично програмираният прираст през първите месеци е насочен към израстване на животните, защото това е периодът на активно делене на клетките в тъкани и органи. През следващите месеци прирастът е за сметка на увеличаване на размерите и натрупване на маса.

Телетата започват да се учат да използват новата система за хранене още от втория си ден, след като в автомата се въведат данните за всяко животно поотделно. Техниката е снабдена с копче за „обучаване“. То позволява на стопанина да пуска млякото в биберона на малки порции.

  • Досега нямаме случай на трудност при приучването. Животните много бързо свикват – радва се Клаус.

Много често се чуват аргументи против храненето „на воля“. Причината е в зачестилите случаи на диария при телетата. Опитът на семейство Беле е точно противоположен. „В старите помещения разстройствата при малките бяха често явление. Откакто ги преместихме в новите помещения, нямаме нито един случай на диария!“ Разбира се, причината не е само в новата техника. Има редица други фактори. „Млякото се дава често, през целия ден и винаги с една и съща температура. Това е много важно. Не е за пренебрегване и автоматът, който почиства тръбопровода.“

Стопаните имат намерение тази зима да построят нов телчарник. Тук ще се отглеждат не само сукалчета, но и телета – „старша възраст“. В новите помещения също ще бъде монтиран CalfRail. И двете групи телетата ще бъдат хранени от една станция.

Фирмата, разработила автомата, твърди, че няма опасност тръбопроводите да замръзнат, ако по тях тече топло мляко. Подгряването на млякото не само ще предпази от замръзване, но и ще осигури нужната температура в бибероните. Когато автоматът известно време не се ползва, той може да бъде подгряван с топла вода, да се продуха с горещ въздух под налягане или да се постави в подгряваща камера.

Заключение

CalfRail е интересна система за автоматично хранене; подходяща е за ферми, които имат съответната техника, или за стопанства, които планират разширяване на помещенията за отглеждане на теленца.

 

На воля или ограничено?

Сравнителното изследване на резултатите при хранене на телетата на воля или ограничено беше направено в Университета Хохенхайм, ФРГ. След началния период от 14 дни, когато всички получават по 6 литра мляко на ден, сукалчетата се разделят на групи. Всяка група получава различно количество мляко в зависимост от интензивността на угояване. Двадесет и четири телета продължили да получават по 6 л мляко на ден. Останалите 30 телета до 35-ия ден имали неограничен достъп до млекопровода и поемали средно по около 11 л мляко на ден. След 40-ия ден обемът на млякото е намален до 8 литра, а от 51-вия ден е започнала фазата на отучаване от млякото.

Получените изводи били доста интересни. След влизането в групата на неограниченото хранене, телетата започнали бързо да наддават, като среднодневният прираст бил с около 600 г повече, отколкото при „лимитираната“ група (среднодневният прираст е около 1100 г). Тази разлика не е могла да бъде стопена до края на експеримента (до 90-ия ден).

Един от аргументите за ограничено хранене е, че така животните по-рано се приучават да се хранят с груби фуражи. Въпреки че телетата от „лимитираната“ група от 43-ия до 60-ия ден поемали по-голямо количество концентрати, на по-късен етап нямало различия по този показател между двете групи.

Експериментът доказал, че по-голямото количество мляко, което се поема през първите 4 седмици, осигурява прираст, който по-късно не може да бъде компенсиран. Телетата, които са хранени ограничено, в случаите на заболявания (диария или белодробни възпаления) нямали прираст. Хранените на воля сукалчета даже и по време на боледуване продължили да наддават по около 800 г, по-бързо оздравявали и се възстановявали.

Плюсове и минуси на системата CalfRail

  • Спестява работно време, свързано с разнасянето на кофите с мляко и с последвалотоизмиване

  • Обемът, температурата и хигиената на млечните смеси се контролират автоматично

  • Данните за храненето на телетата още от втория им ден се записват и съхраняват

  • Дава възможност за по-често хранене (хранене на воля)

  • Нужни са автомати за хранене

  • Допълнителни разходи за закупуване на техниката и за монтаж

Публикувана в Животновъдство

Изхранването с невтасал и неузрял силаж крие опасности както за качеството на млякото, така и за здравето на животните – предупреждава д-р Франк Лоуф, бизнес мениджър по силажиране в DuPont Pioneer, Германия

ssss

Случва се понякога фуражът от силоза да свърши. Да се разкрие ли траншеята с току-що заложения? Ако има възможност да се изчака –.решението заслужава внимание. Но ако положението с изхранването на кравите изисква предприемането на форсмажорни мерки, съветите на германския експерт по силажиране д-р Франк Лоуф към DuPont Pioneer, ще ви бъдат от полза. Ще припомним, че американската компания DuPont Pioneer, която е световен лидер в производството и доставката на висококачествени семена, предоставя и специализирана агрономическа помощ на фермерите. В случая д-р Лоуф разглежда съдържанието на скорбялата и смилаемостта на нишестето като най- важните критерии при изхранването на кравите с царевичен силаж.

Изхранване на стадо с дойни крави

Силажирането е процес на превръщането с неголеми загуби на водоразтворимите въглеводороди (захари) в млечна киселина, осъществен с помощта на млечнокисели бактерии. След като млечната киселина достигне достатъчна концентрация, при която рН падне под 4, преработката се счита за приключила. Известно е, че протеините и замърсяванията действат като буферни съединения и „гасят” киселината. Тогава, за да се достигне нужната киселинност, е необходимо като компенсация в сместа да се отложи по-голямо количество млечна киселина.

В сравнение с тревните смески и люцерната, царевичната култура съдържа по-малко буферни съединения и за ферментацията са необходими по-малки количества от захари. Като правило – в добре зареден силоз за царевичен силаж киселинността пада до стойност рН 4 само за няколко дни.

В силажиращата се кукурузна маса протича още един положителен процес – променя се структурата на скорбялата, което води до повишаване на смилаемостта, а подобрението е толкова по-качествено, колкото по-продължителен е този процес. Предполага се, че преработеното по този начин нишесте по-бързо се разгражда в търбусите на питомниците.

Експерименти в Съединените щати са показали, че смилаемостта на царевичната скорбяла се повишава с всеки изминат ден през първите два месеца от зареждането на силоза. Това обяснява защо при хранене на животните със силаж от предсрочно разкрит силоз в екскрементите се виждат много царевични зърна. Трябва да се отбележи, че смилаемостта на нишестето продължава да се увеличава и след три месеца от зареждането на силоза.

Нишестето в полза на бактериите

Скоростта на разграждане на нишестето в търбуха има основно значение при изхранването на стадото от млечни крави. Целта на животновъдите е да се осигури висока скорост на растеж на бактериалната среда в търбуха на животното и по този начин да се икономисат средства от добавяне на скъпи белтъчни храни. Именно нишестето в повечето дажби е основният източник на енергия, подхранваща микрофлората в търбуха на животните.

Ако енергията е в недостиг, микроорганизмите се развиват по-бавно и консумират по-малко от разграждащия се в търбуха протеин. Като резултат се повишава съдържанието на карбамид (CH4N2O, съединение близко до уреята, карбонилдиамид) в млякото.

От друга страна, излишното количество нишесте в търбуха е опасно, защото процесът води до повишение на киселинността (ацидоза). Следва, че скоростта на разграждане на нишестето е фактор, който строго трябва да се оцени и да се вземе предвид при съставяне на диетата.

При изхранване от преждевременно разкрит царевичен силоз (а също така от силоз с консервирани влажни царевични зърна, необелени мамули или само обелки) трябва да се знае, че разграждането на нишестето зависи както от срока на съхранение, така и от условията на прибиране на реколтата.

3. Схема Factors 2

Ако все пак преждевременното разтваряне на силоза не може да се избегне, е необходимо да се вземат следните мерки:

  1. Да се увеличи съдържанието на нишестето

Още в самото начало ще се откриват не смлени зърна в екскрементите. По този начин животните няма да получават необходимото запланирано количество скорбяла за смилане. Когато в търбуха възникне дефицит от енергия, ще намалее наличието на животински протеин. Съдържанието на урея в млякото ще се увеличи, като на първо място ще бъдат засегнати младите крави първескини . За компенсация на вредното явление е необходимо да се завиши съдържанието на нишестето в порциона или да се подобри усвояването му. За подобрение на храносмилането фуражът от царевица може да се замени с други зърнени култури.

  1. Бързи действия при стареене в силоза

При увеличението на срока на съхранение се увеличава фактическото съдържание на нишестето в дажбата. Повишава се скоростта на разлагане на царевичната скорбяла. На практика, с настъпване на новата година се намалява съдържанието на нишестето в порциона.

Вземането на решение не трябва да се протака до появата на първи признаци на ацидоза (повишение на киселинността).

4. Качествен силоз

  1. Пресичане на затоплянето на силоза

Разкритите преждевременно силози са склонни към бързо самоподгряване. Допълнителна топлина отделят бързо размножаващите се дрожди. За компенсация помага по-бързото придвижване напред на фронта за изгребване на силаж от силоза.

Могат да се използват препарати за консервиране, съдържащи млечно – кисели бактерии. През първите седмици те не са ефективни. Ефектът на оцетната киселина за намаляване на затоплянето се проявява след шест седмици.

Може да се опита да се прекрати процесът на затопляне за кратко време, като се увеличи съществено обемът на изземване на силаж от силоза (да се отсекат поне 1 – 2 метра перпендикулярно на среза).

5. Некачествен силоз

Технология на силажирането

Растителните захари ферментират до органични киселини посредством анаеробни бактерии. Нивото на рН намалява, увеличава се киселинността и това способства за дълговременно запазване на хранителната маса. Висококачественият силоз се характеризира с преимуществено производство на млечна киселина, която още през първата седмица понижава рН до стойност 4,0, оптимално ниво за запазване на силажа.

Основни био-химически изменения в процеса на ферментацията са: аеробна и анаеробна ферментация, съхранение и извличане.

Аеробен стадий. Той започва още с прибирането на реколтата и продължава до ликвидиране на достъпа на кислород, след запълването на силажохранилището. При аеробната ферментация се влошава качеството на силажа. В растителната маса освен млечнокисели бактерии съжителстват многочислени „конкуренти” от дрожди и плесени, любители на кислорода и захарите. При усиленото им размножаване се консумира енергия, която намалява количеството сухо вещество, увеличава се температурата. При достигане на стойност 37,7 °С се образува киселинно детергентен или транзитен, неусвоим от животните протеин, т.е. растителните протеини се разлагат на азот, пептиди, аминокиселини и амоняк (процесът се нарича протеолиза). По този начин ефективно се намалява дажбата на животните, протеолизата е нежелателна, защото разтворимият азот намалява възможността за усвояване на азотните съединения от скорбялата, което води до ниска продуктивност на дойните стада. Затова тенденцията е аеробният стадий да се съкращава и при добра практика достига само няколко часа.

Анаеробен стадий. От момента, в който кислородът е изразходван и достъпът му е ограничен, започва анаеробната ферментация. На този етап под действието на разнообразни ферменти, захарите се превръщат основно в млечна киселина, етанол, въглероден диоксид и други по-маловажни продукти. Производството на киселина понижава нивото на рН в силажната маса и потиска растежа на нежелани микроорганизми. Основни бактерии при силажирането са млечно-киселите. Млечната киселина се отличава с по-високата си подкиселяемост в сравнение с другите органични киселини. Тя се образува в достатъчно количество за достигане на ниво рН – 4,0 в силозите още в първите три дни от началото на процеса. Дрожди и плесени в такава среда не се развиват и промеолиза не се проявява. Млечната киселина противодейства на затоплянето в силоза до температура повече от 37,7 °С , освен това тя способства за внедряване на процес за хладно консервиране. При такова силажиране протеините и захарите се съхраняват в лесно за усвояване състояние и попадайки заедно с млечната киселина в търбуха на животните, те претърпяват по-бързо метаболичните преобразувания в глюкоза и други жизнено важни продукти. Силаж с високо съдържание на млечна киселина издава аромат, свойствен на първоизточника си, и се приема с охота от животните.

Стадий на съхранение и извличане. Основен фактор, който оказва влияние на качеството, е попадането на атмосферен въздух в хранилището. Кислородът стимулира растежа на дрожди и плесени, което води до загуба на сухо вещество и затопляне на силажа. Количеството на разваления фураж е в пряка зависимост от уплътняването и площта на силоза, която влиза в пряк контакт с окръжаващата среда. Загубите вследствие на аеробното действие при тези обстоятелства достигат до 20 – 40%.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 5

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта