Германският съюз на земеделските производители определя гранична изкупна цена на млякото от 33 евроцента за килограм, пише topagrar.com. Позицията на браншовата организация е, че мандрите не трябва да намаляват изкупните цени под тази граница. Подобен праг е под миналогодишната изкупна цена от 38,5 евроцента за килограм,  но над дългосрочната цена между 32 и 33 цента. Те очакват спад в производствената цена на млякото в първите месеци на новата година, като към момента производители  и преработватели са се разбрали за цени от около 33 цента за килограм мляко. Засушаването и горещините през лятото на миналата година са оставили своите следи върху производството, и доставките в момента са с между 1 и 2% под миналогодишните нива. Дългият период на засушаване се е отразил и на качеството на фуража, ето защо до появата на първата свежа трева през пролетта не може да се очаква силно увеличение на производството. От бранша не изключиха възможността за подпомагане на фермерите във връзка с високите интервенционни запаси от сухо мляко в ЕС.

След кризата в сектора през 2011 година в складовете останаха 380 хил. тона сухо мляко, като ЕК се е ангажирала с успешна пазарна политика  чувствително да намали тези запаси. През миналата година те спаднаха до 270 хил. тона при стабилни или леко повишаващи се производствени цени. Според  браншовата организация германските млекопроизводители са си взели своеобразен „икономически отдих” през сезон 2017/18, а производствените им  резултати надминават дългогодишното ниво и дори са значително над тези в други сфери на производството.

Публикувана в Животновъдство

Производителите на хлебни изделия в Грузия определиха повишаването на цените на пшеницата на международните пазари като една от основните причини за поскъпването на хляба с 5-10%, тъй като страната внася до 90% от зърното, което потребява, съобщи казахстанската телевизия „Хабар 24”. „В продължение на няколко месеца удържахме цените, използвайки ресурсите на компанията. На този етап обаче вече няма смисъл да очакваме стабилизиране на цената на пшеницата на световния пазар. Към днешна дата цената на чувал пшенично брашно се колебае между 47 и 50 лари (15,27-16,24 евро, бел. ред.) докато през август стойността му бе 33-35 лари”, заяви Мариам Гогишвили, ръководител на отдела за връзки с обществеността в компания за производство на хлебни изделия.

Производителите изтъкват, че освен брашното са поскъпнали опаковъчните материали, техниката и особено бензинът, което е увеличило разходите за зареждане на търговските обекти. Те не изключват възможността цената на хляба да продължи да се повишава.

Според икономиста Вахтанг Чарая обаче въпреки обективните причини разходите на отделните компании не биха могли да се повишат в еднаква степен, при това по едно и също време. „Някои купуват пшеницата от Казахстан, други – от Русия, а трети – от Украйна. Четвърти пък са съхранили запаси. А в закона пише, че съгласуваното ценообразуване от страна на производителите в ущърб на интересите на потребителите е нарушение. Затова проблемът трябва да бъде проучен от Агенцията за конкуренцията”, настоява Чарая.

Публикувана в Бизнес

Първите пострадали ще са хората в традиционните райони, които са намерили препитание на земя, където нищо друго не става, коментира д-р Ангел Конакчиев, експерт в Лаборатория за екстракция на природни продукти и синтез на биоактивни съединения към София Тех Парк.

Интервю на Лили Мирчева

- Д-р Конакчиев, чувала съм фермери да сравняват лавандулата с плевел. Какви уникални свойства притежава този „плевел“ и толкова лесно ли се отглежда ценната етеричномаслена култура?

  • Това не е истина. Налага се мнението, че лавандулата се отглежда на нископлодородни почви, на които дори и ръж не вирее. Вярно е, че лавандула може да вирее на такива терени, но когато става въпрос за добиви, там се радват, когато получат 3 кг масло от декар. Докато на дълбокия чернозем се сърдят на 15 -18 кг от дка и в това е цялата разлика.

  • Това обяснява и защо цяла Добруджа стана лилава от засадената през последните години лавандула.

  • Да, но напоследък масово се приема, че е най-добре да се използва вегетативен посадъчен материал. Почти напълно е зачеркнат семенният посадъчен материал.

  • Каква е разликата при тях?

  • При вегетативния посадъчен материал се запазват характерните свойства на сорта - количество и качество на етеричното масло. При семенния посадъчен материал, който е малко разнороден, тъй като има кръстосано опрашване и разпадане на сорта, е малко по-ниско съдържанието на масло. Но основната разлика е, че семенният материал пуска дълбока коренова система, докато при вегетативния материал кореновата система е плитка. Ако се случат една-две сушави години, ще пропаднат много от растенията, от което броят им на декар намалява, а оттам и количеството на маслото от декар. В по-дългосрочен отрязък от време може да се окаже, че в даден район е по-добре да се отглежда семенен материал, отколкото вегетативен.

  • А кои са тези райони на страната?

  • Зависи от почвата, зависи от терена, но тези показатели почти никой не отчита и почти всички фермери търсят вегетативен материал, защото прихващаемостта е по-голяма.

  • Доколкото разбрах, вие имате специално научно изследване върху лавандулата. Какви са целите му?

  • Започнах тези изследвания преди повече от 15 години, защото тогава се получиха запитвания от чужбина дали сме сигурни, че изнесеното от страната масло е българско лавандулово масло. Навремето, говоря за годините, когато още имаше ТКЗС-та, масово се районираха сортовете – в коя част на България кой сорт вирее най-добре. Двата основни сорта тогава бяха -„Дружба“ и „Хемус“. Те формираха качеството на маслото, което се произвеждаше и изнасяше. През 90-те години навлязоха нови сортове - „Рая“, „Севтополис“, „Юбилейна“ и още няколко, но те са с малко по-различен количествен и качествен състав и оттам идва промяната в аромата. Когато те започнаха за изместват старите сортове, изведнъж характерът на аромата на маслото се промени.

  • Има ли нещо характерно за българското лавандулово масло или зависи от какви сортове лавандула е произведено?

  • Не може да се каже нещо характерно за българското лавандулово масло като цяло. Има големи фирми в България, които се стремят да поддържат близко качество в годините – като химичен състав и като аромат, подбирайки съответните сортове и смесвайки ги в съответните количествени съотношения.

  • В България е масова практика самите фермери да произвеждат разсад, но много от стопаните се оплакват, че не могат да различат сортовете само по резниците. Има ли начин да се разбере какъв е сортът още при покупката?

  • Срещу съответното заплащане в лаборатория – да, но тъй като никой не иска да даде 50 -100 лв. за генетично доказване на сортовия произход на материала, не знам по какъв друг начин може да стане.

  • Имате ли поглед върху пазара на лавандулово масло през последните години?

  • Тази година все още нямаше ексцесии по простата причина, че годината не бе добра за лавандулата. Беше мокро по време на цъфтежа и стопаните не успяха да приберат големи количества, като някои я ожънаха дори прецъфтяла. Това се отрази и на количеството, и на качеството на добитото масло, и донякъде спаси нещата. В момента статистиката за ползваните площи с лавандула е на базата на регистрираните земеделски производители. А колко площи има от нерегистрирани производители – може само да гадаем. По неофициална информация в момента в България има над 80 хил. дка с лавандула.

  • Аз дори предполагам, че са повече, защото има много примери за хора с различни професии, които засяват с лавандула наследствени земи и дори селски дворове от няколко декара, но никъде не обявяват това. Колко лавандулово масло се произвежда в страната годишно?

  • В Добруджа добивите се движат между 15 кг и 20 кг от декар, докато в традиционни райони като Розовата долина, в Разлог и в Банско са около 5 кг от дка, и ако приемем среден добив от 10 кг от дка, това означава производство на лавандулово масло от порядъка на 800 тона в България. Годишната консумация в световен мащаб е не повече от 450-500 тона. Разбирате за какъв взрив говоря! Тази година земеделският министър Румен Порожанов ходи да гаси пожари покрай розите, но когато дойде да прави това за лавандулата, ще бъде още по-страшно. Същата истерия, но в по-ограничени размери беше при розите. Говориха им, предупреждаваха ги, че ще гръмнат, че няма кой да поеме такова количество цвят за преработка без твърди договорни отношения с преработвател, но не – продължиха да садят рози.

  • Хората се надяваха, че износът ще върви във възходящ тренд. Защо тъкмо сега се случи обратът?

  • Около 2.5 тона е годишният износ на България на розово масло. Ако годишното производство е под 2.5 тона, цената расте. Ако е над това количество, първо - цената пада, второ – остава преходен остатък за следващата година. Този остатък допълнително натиска цената надолу през следващата реколтна година. Добре – търговецът ще плати цвета, ще произведе маслото, но после как ще се разплати с банката, ако не може да го продаде. Същото ще стане и с лавандулата.

  • В какъв срок предвиждате да се случи?

  • Това трябваше да стане преди 2-3 години. Просто няколкото лоши години задържат спукването на балона. И другата трагедия, която в момента се случва, особено в Добруджа, е, че вкараха лавандин.

Цялото интервю четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Бизнес

„В България зърнопроизводството е на световно равнище като технология и  ефективност. Посоката ви на развитие е само една- напред и нагоре. Тази година има проблем с качеството, затова пък цената се вдигна с 22%, което не допусна загуби за сектора, а на много места по света сушата провали реколтата. За сметка на по-ниските добиви от пшеница,  с 30%  са по-големи при царевицата, а с почти 13% на слънчогледа”. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на Осмия Национален агросеминар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Той информира, че в момента се подготвя задание за т. нар. SWOT- анализ, свързан с подготовката на стратегическите планове в новата Обща селскостопанска политика. Това е най-важния документ, който ще изведе целите, инструментите и начина по който ще бъдат финансирани плащанията, каза министър Порожанов.

„Темата за бюджета е много важна. България го запази, като абсолютна сума със съвсем леко увеличение  на директните плащания в рамките на целия програмен период“, каза още министърът на земеделието.

„Приветствам изкючително обединената Асоциация на зърнопроизводителите, която освен, че защитава Вашите професионални интереси, дава сигурност в търговски аспект“, обобщи Румен Порожанов.

Публикувана в Бизнес

В България селекция на пшеница се прави от 100 г. , но от всички 10 млн. декара, засети с пшеница, само върху 1 млн. дка се сеят наши сортове. Маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон, твърдят учените - селекционери от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево

Лили Мирчева

Наше научно изследване показа, че от 26 български и 50 чужди сортове пшеница, само един чужд сорт се равнява на нашите по издържливост при лоши метеорологични условия. Това обяви проф. д-р Иван Киряков, фитопатолог, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред в. „Гласът на фермера“. „Аз не твърдя, че чуждата селекция е лоша, но българската селекция отговаря на условията в страната. Западните семена навлязоха при нас от 2010 година насам и това не е достатъчно време да се докаже, че тази пшеница е стабилна у нас”. Според учения няма търсене на българската селекция като цяло, а продължава тенденцията да се сеят чужди сортове семена – предимно френски, но и австрийски, сръбски.

проф Иван Киряков 1

 

Приключилата стопанска година в България бе доста стресираща за фермерите. „Заради валежите стопаните малко позакъсняха със сеитбите, но пък зимата беше мека и даде възможност на пшениците да влязат във вегетация и братенето им да продължи. Нещата вървяха много добре, но само до април месец, когато започна суша и проливни дъждове с градушки на места в страната“, обясни проф. Киряков. По думите му откакто е прибрана пшеницата, е станало ясно, че имаме 20-25% по-нисък добив и цената на зърното се повиши, а оттам - и цената на хляба. „После започна да се говори, че причината е в малкото количество качествена пшеница. Не може, грубо казано, при 10 млн. дка пшеница, да имаме само1 млн. дка, които да са покрити от пшеници от качествените групи, говоря за А и Б1 група, а да очакваме поне половината количество от добитата пшеница да е качествена. Според статистиката около 5.6 млн. тона е прибраната пшеница. Когато сортовете са от по-ниските групи, като качество за хляб, когато имаме резки климатични условия, особено по време на прибирането на реколтата - какво да очакваме“, попита риторично професорът.

Той с горчивина сподели, че в 30-годишната си научна и професионална практика в Добруджанския земеделски институт, наблюдава оттеглянето на фермерите от българските сортове зърно. „Не може да не искате нашите сортове, защото били нискодобивни, без да отчитате качеството и после да казвате, че хлябът ще скочи, защото видите ли, няма да има достатъчно качествена пшеница. Аз искам да питам – откъде точно ще я вкараме качествената пшеница в хляба. От години твърдя, че за да започнем в България да ядем хляб, който не мухлясва на втория ден, е необходимо държавата да регулира по някакъв начин пазара. Вярно – ние сме пазарна икономика, но трябва като в Турция, Чехия, Полша, да има минимална изкупна цена за качествена пшеница. А маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон“, коментира професорът пред няколко добруджански фермери.

„Трябва да кажа, че маржът в цените в Турция е от 90 до 100 лв. разлика, но никой не си позволява да сее пшеници от т. нар. групи на фуражките. В науката термин фуражна пшеница няма. Има нискокачествени сортове“, заяви ученият. По думите му селекция в Добруджанския институт се прави от 60-70 години, а в В България селекция на пшеница има над 100 години.

Доц Илия Илиев 1

 

„Всички изследвания показват, че от генетична гледна точка връзката между висок добив и качество много трудно се преодолява. Затова навремето, когато са определяли групите на пшеницата, са направили висококачествени сортове, които са подобрители на по-ниските групи. Според мен тази година в България, независимо, че институтът в Генерал Тошево разполага с 4 сорта пшеница с много високо качество, надали има и 10 хил. дка засети с тези сортове. Ако имаше повече декари от силните групи, то тогава добитата от по-ниски сортове, може да се допълни с качествените, за да имаме добро брашно, което не се нуждае от изкуствени глутенини, набухватели и други подобрители на хляба“, категоричен е проф. Киряков. Той добави, че въпросът с количеството и качеството на произведеното зърно е основополагащ в българското земеделие. По думите му ако метеорологичните условия станат още по-тежки, тогава българските фермери, избрали да отглеждат зърно от чужда селекция, ще бъдат поставени на колене.

„За съжаление сортовете на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са високо оценени в Турция, където има дори по-тежки метеорологични и почвени условия от нашите. Същото е и при сортовете памук, селектирани от колегите в Института по полски култури - Чирпан, който е единственият на Балканите институт за памука“, заяви проф. д-р Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института в Генерал Тошево. По думите й фермерите използват неконтролируемо количество торове и препарати за растителна защита, за да спасят добивите от зърно, чужда селекция, и така силно увреждат плодородния слой на почвата. Проф. Нанкова предложи държавата да предприеме радикални мерки като позволи само 45% внос на чужд генетичен материал. „Не бива да затриваме нашите сортове и да оставяме да ги оценяват само в чужбина. Но трябва да има минимална изкупна цена за качествената пшеница, да има сериозен марж между различните категории“, допълни проф. Нанкова. По думите й недопустимо е при 10 млн. дка засети с пшеница, само 1 млн. дка да са качествени и да очакваме да имаме качествена реколта. Тя подкрепи идеята на колегата си проф. Киряков държавата да регулира пазара на пшеница.

„Докато разликата в цените между едната и другата пшеница е само 2 стотинки за килограм, няма да има качествена пшеница в България“, заяви фермерът Георги Балабанов, чието семейство обработва16 000 дка земя в различни землища в Генерал Тошево.

„Земеделците казват, че нашите сортове дават по 500 - 600 кг от декар, а вносните фуражки дават 800 килограма“, включи се в разговора директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев. На места нашите сортове дадоха по-високи добиви от вносните. Идеята е с разумни инвестиции да се отгледат посевите, като не се гонят максималните добиви, които науката е постигнала до момента“, каза директорът на института доц. Илиев.

Публикувана в Бизнес

Вече 25 години жени ръководят една от най-големите и силни земеделски кооперации в България - „Нива 93“ в силистренското село Иширково

Лили Мирчева

В една от най-големите земеделски кооперации в България - „Нива 93“ в силистренското село Иширково, всичко е подредено като в уютен дом. Навсякъде се усеща здрава женска ръка, която е преобърнала всяко кътче и го е направила полезно и спокойно място за хората, които живеят тук. Въпреки че главният агроном е мъж, вече 25 години кормилото на кооперацията здраво държи председателят й Велика Славова Стоилкова.

Неслучайно кооперацията има синдикална организация и може би единствено в България осигурява социална и синдикална програма за своите членове. Работниците се осигуряват на пълен трудов договор, имат допълнително почивки, редовно изпълняват програма на НОИ, в която 10 дни съчетават обучения, спорт, култура и развлечения.

„Скоро след създаването на земеделската кооперация, през 1994 г. направихме и синдикат“, разказва председателят Йорданка Димитрова Иванова. „Започнахме с 31 члена, но постепенно увеличихме структурния състав. Целта е

защита синдикалните права на работниците, т.е. достоен труд с достойно заплащане. Всяка година подписваме колективен трудов договор, към който можем да добавим анекси. Осигуряваме социални привилегии като допълнителна отпуска за всички членове на синдиката, компенсации за условия на труд с вредни за здравето препарати и т.н.“, разказва Иванова. При пенсионирането си членовете получават допълнителни средства. Стимулират се финансово сватби и раждане на бебета, което за съжаление в Иширково вече се случва изключително рядко. Около 120 хил. лв. всяка година се отпускат за стипендии, помощи за стари хора или социално слаби.

Кооперацията има 33 добри механизатори, които получават между 18 хил. лв. и 22 хил. лв. годишна заплата. Около 5 месеца в годината хората са в отпуск или на борсата. „За съжаление трудно се намират сезонни работници, защото за бране на кайсии хората тук получават на ден толкова, колкото в Испания на час. Ние не можем да настаним работниците в хубави бази, а само на палатки“, коментира Стоилкова и предлага държавата да субсидира кооперацията при осигуряване на постоянни работници. Докато в останалите земеделски стопанства няколко души с модерна и мощна техника обработват хиляди декари земя, в Иширково, което има около 1500 жители, няма безработица, защото всички са заети. Около 2 млн. лв. плаща кооперацията на година за работни заплати. Средната възраст на работещите е между 45 и 55 години.

В красиво подредения си кабинет, където бюрото й стой под репродукция на една от най-известните картини на Майстора, Велика Стоилкова посрещна група репортери от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България. Отговори открито на всички зададени въпроси.

Земеделската кооперация обработва 30 хил. дка земя и по структурата на производство се отличава от другите кооперации с това, че освен традиционните за Добруджа култури – пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица, отглежда още 2 хил. дка с трайни насаждения. Районът е известен с това, че там виреят много добре кайсиите. Затова най-голяма е овощната градина с ароматния и нежен плод – общо 1300 дка. Следват 110 дка с череши, още 100 дка с праскови и 500 дка сливи.

ЗК „Нива 93“ се слави като най-голямата кооперация в България. Тази година обработва 2 000 дка ечемик, 3500 дка рапицата, около 5 хил. дка слънчоглед, 5-6 хил. дка царевица и около 5 хил. дка етерично-маслени култури - кориандър и резине. Това са доходни култури, но ги отглеждат и заради пчеларството, което развиват в кооперацията.

Извършват и семепроизводство на пшеница, ечемик, люцерна и слънчоглед. Сеят сортове на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, но и от вносна селекция. „Преди 2-3 години използвахме изцяло наши семена от Генерал Тошево и Карнобат, но картината се промени миналата година съотношението бе 50 на 50 наши и чужди. През тази стопанска година превесът е към чуждите сортове и по-малко към нашите. При есенниците имаме 70% чужди и 30% наши семена“, съобщава Велика Стоилкова.

Кооперацията притежава най-съвременна техника и непрекъснато дообогатява машинния парк. „В нашата база могат да се обучават учениците от селскостопанския техникум, но такива вече няма“, с горчивина споделя Стоилкова.

Кооперацията притежава 620 кошера, а пчелите използва за опрашване на културите. Кооперацията развива и търговска дейност. Сега притежава ресторант, няколко магазина, включително хлебарници и сладкарници в село Иширково, в съседните градове – Дулово и Силистра. Затова имат разнообразна структура на кооперацията, в която 160 души са постоянно заети и според статистиката е най-големият работодател в Силистра. Общо 1300 са член-кооператорите в нея.

За многостранната си дейност и добри резултати ЗК „Нива 93“ в с. Иширково е получила досега много награди от Съюза на земеделските кооперации. Нарича се така, защото е основана през 1993 г., след ликвидацията на ТКЗС-то. Кооперацията е пример или по-точно изключение от т. нар. орсовки, добили печална известност в България.

„Мислех си да се поинтересувам къде е този човек, който в онези мътни години ни показа пътя и ни даде увереност, че можем да създадем тази структура. Едва ли е случайно, че в силистренския регион има много кооперации и повечето са стабилни и силни“, разказва Велика Стоилкова.

Въпреки че българският пазар страда от глад за кайсии, ръководството на кооперацията все по-трудно реализира продукцията. Миналата година са решили да преработят прекрасните плодове за ракия и вече обмислят да инвестират в преработвателни мощности.

Не са правили анализ какво количество плодове трябват за преработка с голяма инсталация, но това означава да се търси още работна ръка. Ще трябва поне 50 човека още заради ръчния труд при прибирането и обработката на кайсиите. Ръководството на „Нива 93“ проучва и възможностите за купуване на хладилници за дълбоко замразяване, но стига до извода, че при тези нестабилни пазари и без коопериране с други производители, трудно може да изгради предприятия за преработка. Освен финансиране, това рисково занимание изисква и сдружаване с други кооперации или структури, а това в България все още изглежда невъзможно.

„В Румъния изкупуват много наша продукция, но ние избягваме да работим с тях, защото огромна част от бизнеса им е незаконен“, обяснява Велика Стоилкова. По думите й по всички митници се намират „фактури“ на кооперацията - в Русе, в Силистра, на борсата в София. „От тях излиза, че произвеждаме и банани“, казва председателят на „Нива 93“. Редовно ги привикват, за да доказват, че фактурите са фалшификат. Но нещата не свършват дотук. Оказва се, че дадената фирма е фалирала, но без да внесе ДДС. „Ние трябваше да платим ДДС-то и се съдихме. Спечелихме делото с 20 пъти ходене до Румъния и със съдействието на техните власти. Иначе не можеш да влезеш нито в пристанище, нито в предприятие. Отказахме се да работим с тях“, обяснява Велика.

Но и бъдещето не изглежда по-добро. Идеята да се наложи таван на плащанията за земеделие може да доведе до раздробяване на кооперациите. „Не трябва да се разреши разцепване на кооперацията заради тавани на субсидиите. Кооперацията е сдружение на дребни собственици“, казва председателят на „Нива 93“.

Все още поземлените отношения в България са неуредени. Има неуредена собственост с много наследници и неразделени земи. Въпреки положените усилия да се открият собствениците на нивите и около 200-300 дка „бели петна“ се обработват от кооперацията. Но докато непотърсената земя преди оставаше в кооперацията и рентите са изплащани на собствениците, сега остават в общината.

На шеговития въпрос на в. „Гласът на фермера“ към председателя Велика Стоилкова какво ще направи, ако стане министър на земеделието, професионалният агроном с огромен опит заяви: „Първо ще се опитам с екипа, който имам, да направя стратегия за земеделието и да се започне отнякъде. А сега който дойде на власт, стига до никъде. После - има огромно противоборство. Аз мисля, че каквито и противоречия да има, има отрасли и направления, за които трябва обща политика. Никога няма да пожелая да съм министър, но след като бъда избрана, трябва да имам толеранс от време и уважение към институцията. А при нас тръгне ли някой да прави нещо, другите го събарят. Не се мисли стратегически и в една посока“.

Публикувана в Бизнес

Цената на пшеницата бавно ще расте заради по-малкото количество качествено зърно през отиващата си стопанска година, заяви в Добрич за БТА председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов. По думите му продавачите вече искат на борсите по 400 лева за тон хубаво зърно, а купувачите предлагат по 350-360 лева, докато при жътвата пазарът е тръгнал с цена от 260-270 лева за тон.

Около 50 на сто от тазгодишната реколта е с добро качество, а останалата половина е фуражна пшеница с 15-20 на сто покълнало зърно при юлските дъждове, поясни Костадинов, който оглавява и Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Той смята, че и прогнозата за по-малко зърно в световен мащаб ще увеличи търсенето. Ще има добра цена за хлебната пшеница, заяви Костадинов, без да се ангажира какъв може да бъде очакваният ръст в близките месеци. 

Не само дъждовното лято е "виновно" за по-малкото произведено качествено зърно, коментира за БТА професор д-р Иван Киряков, завеждащ катедрата "Селекция на зърнено-житните култури" в Добруджанския земеделски институт.

Ученият определя като решаващ фактор сортовата структура в пшениченото производство в страната.
Според него сортовете пшеница с високи хлебопекарни качества - от българската и чуждата селекция, заемат само около 30 на сто от площите в страната. Професор Киряков напомня, че в пшеничените масиви през лятото се е появила кафява ръжда.

Зърното ще поскъпне още над сегашното равнище от 300-350 лева за тон, прогнозира и ученият, но смята, че хлебарите нямат основание да качват цената заради брашното. В последните три-четири години зърното се търгуваше на цена на ръба на производствената му себестойност, но хлябът не поевтиня, каза Иван Киряков.

Една от най-големите земеделски кооперации в Добричка област - "Черно море" в Балчик, все още не е продавала зърно от новата реколта в очакване на по-добра цена. Пшеницата тази есен се търгува с около 20 на сто по-скъпо в сравнение със същия период на миналата година, което е обяснимо - добивите са по-ниски и качественото зърно е по-малко, заяви за БТА председателят на стопанството Младен Мартинов.

По думите му кооперацията е добила с 15 на сто по-малко зърно. През жътварския месец юли падналите дъждове в региона са достигнали 300 литра на квадратен метър, което е повече от половината от годишната норма, по данни на стопанството. Ще има нов ръст в цената на пшеницата, следим пазара, за да решим кога да продаваме, каза председателят на кооперацията.

Земеделските стопани в Добричка област, която е лидер в производството на пшеница в страната, добиха тази година 660 863 тона при среден добив 541 килограма.

Според НАЗ износът на зърно към края на август е достигнал миналогодишните нива. И в новата кампания независимо от пазарната ситуация зърнопроизводителите в Добричко ще засеят обичайните около 1 200 000 декара с пшеница.

Източник Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Публикувана в Бизнес

Цената на кафето достигна дo най-ниската си стойност от 12 г. насам, пише FT. Основните причини за това са свръхпроизводството, сложната икономическа обстановка в Бразилия, която от години наред е най-големият производител на кафе, както и поевтиняването на националната валута в страната.

Бразилският реал е загубил 22% от стойността си от началото на 2018 г., сочат данни на Bloomberg.

Проблеми с ниската цена на кафето се наблюдават и в други от големите производители, като Колумбия и Гватемала, информира FT.

В Колумбия, заради ниските цени, все повече фермери се ориентират към отглеждането на кока, чиито листа се използват за производството на кокаин.

В Гватемала пък все повече фермери се отказват от отглеждането на кафе и емигрират в съседни държави, за да търсят по-добре платена работа.

Цената на кафето достигна цена от под 1 долар за паунд (0.453 кг), което е доста по-ниско от производствената цена на големите производители. В Колумбия средната цена на кафето е около 1.20 долара, а в Ел Салвадор – 1.50 долара за паунд.

Въпреки достигането на 12 г. минимум, цената на кафето у нас не отчита сериозно поевтиняване, показа справка на Profit.bg сред големите вериги супермаркети.

Публикувана в Бизнес

Управляващите не искат да чуят за намаляване на ДДС на хляба и така всеки 20 ст. за насъщния отиват в бюджета на големите магазини, а оттам - в държавите, където са регистрирани те

Лили Мирчева

Как бедните българските пенсионери плащат пенсиите на западноевропейските си набори? Отговорът на този въпрос се крие в Данък добавена стойност (ДДС), който е бетониран в България на 20 процента. Така стоките, закупени в България, се оскъпяват с 20%, а парите отиват в касите на търговците. На практика всеки пенсионер и всяко пеленаче в България плащат тези 20% налог, за който държавата ни въобще не може да каже къде отиват.

Вече позабравихме скандала с изнесени данни, че 16 милиарда лв. губи страната ни от невнесено ДДС. Да не говорим за милиардите от ДДС – измами, за които никой досега не е влязал в затвора.

В същото време управляващите не искат да чуят за намаляване на ДДС на хляба и така всеки 20 ст. за насъщния отиват в бюджета на държавите, където са регистрирани големите вериги магазини, които основно оперират у нас. Дребните търговци, които плащат данък печелба тук, отдавна напуснаха малките си магазинчета, смазани от валяка на мощните вериги. А те единствено в България, в сравнение с цяла Европа, се разположиха в центровете на градовете, но това е друга тема.

Цената на хляба може да се увеличи, обяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов от старозагорското село Могилово, където откри сезона на гроздобера. По думите му сега цената на пшеницата е около 350 лева на килограм, при стартиране на кампанията от около 250-295 лв., а това е увеличение от близо 20%. „Когато това увеличение се пречупи през различните себестойности, има реални предпоставки за увеличение цената на хляба в рамките на производството му. Други предпоставки за това са частичното увеличение на цените на газта и електричеството. Аз обаче се надявам да няма по-висока цена на хляба”, каза министърът.

Според Порожанов големите търговски вериги диктуват цената на хляба в България. „Започнал съм разговори с веригите. Ще предложа на премиера, след като направя индивидуалните срещи, да направим и при него среща именно по цените на хляба, защото те са регулатор. Истината е, че веригите имат една своя надценка, която включително и на млечните продукти, ако едно сирене или кашкавал отидат на 10 лева, едни 30% си стоят в тези вериги. Направихме безкрайно много разговори тези месеци с производители, преработватели на млечния сектор, кой прибира разликите. При калкулацията на сиренето и на кашкавала, надценките отиват във веригите. Така че ще направим тези разговори, особено в цената на хляба. Надявам се да няма увеличение“, добави Порожанов.

Земеделският министър коментира, че колегата му Владислав Горанов не иска и да чуе за намаляване на ДДС за хляба. Така че всеки български пенсионер ще продължава да брой плюс 20 ст. за ДДС за всеки самун, а печалбата на супермаркета ще отива в държавите, където връстниците му се чувстват хора и живеят нормално

Публикувана в Бизнес

Само преди една седмица коментирахме, че заради жестоката суша и екстремално високите температури производството на зърнени храни в Германия през 2018/19 г. ще спадне до най-ниското равнище от 24 години насам – до 36,3 млн. т и страната няма да върже зърнения си баланс, без да компенсира ниските добиви с мащабен внос.

Анализаторите акцентират, че в случая става въпрос за държавата, която е  втори по-големина производител и износител на зърнени храни и най-вече пшеница в ЕС. Впрочем голямото пазаруване вече започна.

През юли според търговски източници са сключени сделки за внос на 400 хил. тона фуражна пшеница за германския пазар, а към днешна дата количеството нарасна на около 800 хил. тона. Като основните доставчици търговците посочват страните от  черноморския регион  - Румъния и България и коментират, че покупките продължават.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта