България ще отчете най-добрата си зърнена реколта в последните години. Това каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на посещение в Дом за възрастни хора и Дневен център за възрастни хора с увреждания „Подай ръка“ в Разград. „Жътвата на практика е приключила. В някои райони остават съвсем малко площи. За края на месеца сме свикали Консултативен съвет по зърното, на който ще обявим окончателните си данни“.

 Земеделският министър коментира още, че реколтата е над прогнозите, направени  в началото на годината. За това свидетелства  факта, че българският зърнопроизводител е достигнал ниво на развитие, което го прави конкурентоспособен на производителите в най-развитите земеделски страни. „Безспорен е фактът, че тази година се отчитат и рекордно ниски цени, но това е пазара. Той зависи от много фактори. Все пак трябва да се радваме на положителното – отчетохме една добра зърнена година като добиви”, допълни още земеделският министър. Коментирайки тежкото състояние на пролетните култури в някои региони и нулевият добив на царевица в някои места, Десислава Танева заяви, че пролетниците, поради засушаването, са в тежко състояние в някои региони, но те са единични. „Имаме наблюдения и на Консултативния съвет по зърното ще обсъдим информацията, с която всяка от страните разполага”.

Публикувана в Растениевъдство

Игор Валентович

През изминалите седем дни (29.07-4.08.) ситуацията на международните зърнени беше доста противоречива. За разлика от предходните седмици на пазара липсваха драматични обрати, но векторите на ценовото развитие често бяха противопосочни не само при отделните зърнени култури, но и в различните страни и региони. Характерна особеност на разглеждания период беше и необичайно силното влияние на европейските цени върху световната конюнктура и най-вече върху пазара в Щатите (Чикаго, Канзас Сити и др.). Високите добиви от пшеница в САЩ, Австралия, Украйна и най-вече рекордната реколта в Русия обусловиха формирането на изразен низходящ ценови тренд на борсата в Чикаго, но през последните дни темпото на ценовия спад там значително се забави поради поскъпването на хлебното зърно във Франция и Германия. Ситуацията във Франция основен производител на пшеница в Евросъюза продължава да се влошава и според повечето експерти добивът там може да спадне под 30 млн.т (41 млн.т – 2015 г.) и то при значително влошаване на качеството на зърното. През миналата седмица европейските котировки бяха подкрепени и от тревожните новини от Германия, където също се заговори за по-малки от очакваните добиви и по-лошото качество на пшеницата вследствие на силните дъждове по време на жътвата.

Въпреки понижението на цените в Щатите, мелничарската пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с положително отклонение от 1-2 евро за тон на равнище EUR 166,25 за тон за доставка през м. септември. Физическият пазар изглеждаше доста по-твърд от фючърсния. В рамките на седмичния период експортните котировки на френската (11,5-12,5% протеин) и германската (12,5% протеин) мелничарска пшеница се покачиха с 4-6 евро – до EUR171/т FOB Руан; EUR168/тСРТ Хамбург и EUR173-178/т FOB Балтийско море( EUR174/т FOB Руан; EUR189/т СРТ Хамбург и EUR194-199/т FOB Балтийско море - 4.08.15 г.).Търговците коментират, че възходящата динамика на пазара вероятно щеше да е много по-изразена, ако световният и черноморският баланс не беше толкова комфортен за купувачите. Една от основните теми в пазарните доклади са рекордните добиви от пшеница в Русия. През миналата седмица прогнозната летва там беше вдигната до нов исторически връх - 70-72 млн.т, в сравнение с 68-69 млн.т очаквани само допреди десетина дни и 59-61 млн. т прогнозирани през пролетта (61 млн.т – 2015/16 г.). Според търговски източници фобните котировки на руската и украинската пшеница (12,5%) в момента се колебаят около $165/т. На 2 април египетската държавна компания GASC напазарува чрез международен търг нови 60000 тона руска пшеница по $168,90/т FOB за товарене през м. септември.

Под депресиращото влияние на пазара в Щатите, цената на френската царевица за износ в рамките на изминалите седем дни се понижи с 3 евро – до - EUR171/т FOB Бордо (EUR176/т FOB Бордо – 4.08.15 г.).

Борсата в Будапеща на 28 юли 2016 г. затвори както следва: фуражна пшеница (м.IX) - $140,50/т ($131/т); царевица (м.XI) - $144/т ($148/т) и ечемик (м.IX) - $123/т ($123), слънчогледово семе (м.Х) - $348/т; рапично семе (IX) - $373/т

Публикувана в Бизнес

Във връзка с тиражираната  информация за рекордни добиви при пшеница реколтата за 2016 г., Националната асоциация на зърнопроизводителите приканва показателите да се отчитат комплексно, за да се избегне изопачаване на фактите, т.е. да се вземат под внимание всички съществени фактори, оказващи влияние върху реалната картина на зърнопроизводството в страната.

На повечето места добивите от есенните култури се доближават и надхвърлят миналогодишните, но следва да се отбележи, че земеделските стопани от сектора бяха принуди да повишат себестойността на продукцията си чрез извършване на допълнителни разходи за растителна защита, поради влажните условия през пролетта на тази година и високия инфекционен фон от гъбни болести (мана, видове ръжди и септории). Въпреки множеството агромероприятия, регистрираният резултат при пшеницата показва незадоволително ниво на качеството и значителен превес на пшеница с фуражни показатели.

Сривът на изкупните цени на международния пазар, както и трудностите пред реализацията на продукцията, също допринесоха за лошия финансов резултат и утежняване на търсената от производителите възвръщаемост като редица стопанства вече се изправят пред предизвикателството да оцелеят.

Понижението на изкупните цени, от своя страна, ще рефлектира негативно върху наемната и пазарната цена на земята, поради незадоволителните резултати от производствената дейност.

Междувременно силен натиск върху производителите идва и от обективните очаквания за изключително ниски добиви при пролетните култури. Притеснително е лошото състояние на площите с неполивна царевица и незадоволителното на слънчогледа, в следствие от трайното засушаване и недостиг на почвена влага през последните два месеца. Прогнозите за съществено отклонение в добивите има за районите на изток от Централна Северна България и Южна България, където пролетниците са най-засегнати от липсата на дъжд.

НАЗ напомня, че тежките условия, в които трябва да устоява родното зърнопроизводство, не се изчерпват с рисковете от пазарите и природата. Призивът на бранша е за балансиране на земеделската политика на държавата в посока повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на българското зърнопроизводство, не само в настоящия програмен период 2014-2020 г, а и занапред.

Публикувана в Бизнес

Спадът в цените на зърното означава, че е крайно време да намалите разходите, иначе сте фалирали каквото и друго да направите

Velcourt е водещ доставчик на консултантски услуги по селскостопански бизнес мениджмънт в Обединеното кралство и в чужбина, с почти петдесет годишен опит. Фирмата предоставя бизнес решения за управление на земеделските стопанства на клиентите си.
Силата на Velcourt е в специалистите й, които са изключителни личности, работещи заедно за постигане на резултати на най-високо ниво. Всички те имат практическо разбиране в целия диапазон на земеделски дисциплини, както и задълбочена оценка за бизнес етиката на Velcourt. Доказателство за техния опит и успех са забележителната финансова възвръщаемост, която те постигат за клиенти си.
Стопанските ръководители на Velcourt са прецизно подбрани и имат реален ангажимент за растежа на селското стопанство, както и пълно разбиране на бизнес моделите, по които работят. Кадрите на фирмата са в земеделието всеки ден, като по този начин получават реална подготовка на технически и бизнес умения.
Ефективната комуникация и редовния контакт с клиентите са от първостепенно значение за всеки един член на екипа на Velcourt. В персонала на Velcourt фермерите намират доверени и уважавани партньори за собствения си бизнес.

Всички зърнопроизводители са изправени пред повишаващи се разходи и намаляващи цени и в този критичен момент ето как се справя най-голямата фермерска група Velcourt.

Как да правиш пари, когато отглеждаш пшеница, чието производство надвишава цените, на които после можеш да продаваш? Производствените разходи за фуражна пшеница за цяла Великобритания се очакват да достигнат 135 британски паунда* на тон, а цените за продажба – 100 паунда/т. Директорът на Velcourt Ник Шортър е сред тези, които се надяват разходите да са значително по-ниски от прогнозите. Velcourt е селскостопанска група, която обработва 550 000 дка, и се стреми да повиши добивите си и намали разходите си, и следва маркетингова стратегия, чиято цел е да достигне максимални цени на продукцията. Прогнозираните разходи от 135 паунда/т включват и наеми, както и субсидии. Ако се погледне разходът на хектар, ситуацията не е много по-добра. Вариращи разходи между 450 лири/ха и 550 лири/ха, включващи семена, торове и препарати, са трудни за преодоляване, ако не се засегнат добивите. Ето защо се обръща внимание на разходите по ефикасността на труда, машините и горивото, както и по сградите и сушилните за зърно, които заедно водят до разход от 550 лири/ха. И така пшеница, която дава добив от 10 т/ха, трябва да покрива общи разходи от 1 000 лири/ха, без дори да се включи наем от около 350 лири/ха. Той частично ще бъде покрит от субсидия от 165 лири/ха.

Основният фокус на Velcourt е да произвежда възможно най-много и да продава на най-висока цена, намалявайки максимално разходите”, подчертава г-н Шортър. Фирмата разглежда и договорите със своите 101 партньори земевладелци, които обикновено са с продължителност от три до пет години. „Взаимоотношението между дългосрочна възвръщаемост от земята и цената на земята е ключова за нас”, допълва директорът.

Как все пак земеделската група успява да излезе на печалба? Първо, всички 42 мениджъра са опитни агрономи, които вземат всички решения. Във фермата Фонтхил в западен Уилтшър, средният добив на пшеница е 10,6 т/ха, което е внушително.

Избор на сортове е ключов елемент

Фонтхил предпочита предимно фуражна пшеница, заради леките варовити почви, които преобладават в 650-те ха на фермата. Търсенето от местното животновъдство също е определящо при избора на сортове. Този сезон изборът на фермата се спира на пет сорта – Рифлекшън, Ревълейшън, Еволушън, Рилей и Дикенс. Тези сортове са подходящи, защото дават добър добив и имат силна устойчивост на септория. Септорията, която обича влажното време, е особено рисков фактор за региона на Уилтшър, където валежите са много често явление.

Специалистите се придържат към по-късна сеитба

Фермерите на Velcourt в района се придържат към късната сеитба на зимна пшеница, а именно през края на септември, за да имат по-добър контрол над лисичата опашка и да ограничат развитието на болести през есента. 650-те ха се засяват с две сеялки за седем до 10 дни, което позволява да се забави сеитбата до първите две седмици на октомври. Има поне две пръскания с глюфозат между сеитбата и жътвата, за да се контролират плевелите.

Г-н Шортър споделя, че фирмата не се изкушава да сее по-рано, за да запълва земите, тъй като специалистите смятат, че понякога да не се засява е най-доброто решение. Това се налага, за да се справят най-ефикасно с проблема с лисичата опашка. Друго преимущество на късната сеитба е, че дадени хербициди преди поникването действат много по-добре при по-хладно време. „Сеитбата при по-ниски температури и по-малко слънце не стресира толкова химията”, казва агрономът-мениждър Тим Мейхю.

Контролът над болестите се базира на конкретните условия

Фунгицидната програма на фирмата е изработена въз основа на двата рискови фактора – сеитбената дата и пролетните температури, но всяко действие се определя от индивидуалните условия на всяка ферма.

Основната болест, която е проблем за добива, е септория, затова меката зима на 2014-15 г. постави фермите нащрек през ранната пролет. Традиционното четирикратно третиране с фунгицид бе приложено, което доведе до разход от около 100-110 лири/ха според г-н Мейхю. По-голяма част от посевите бяха напръскани преди братене срещу септрория с хлороталонил, като това пръскане можеше да се избегне, тъй като пролетта се оказа суха и студена. „Второто и третото пръскания след братене бяха обичайните комбинации от фунгициди, както и третото, което показва, че тези разходи са доста фиксирани и не могат да се намаляват особено”, разказва г-н Мейхю.

Торенето е съобразено с планираните добиви

Торенето е област, която може да показва големи вариации, като тук се използват пилешка тор, компост, оборска тор, за да се спестят от 30 до 40 паунда на ха за фосфор и калий. Фермата вече използва и течен азот за по-добра точност и удобство, тъй като нямат достатъчно налично място за съхранение на твърд азот. „След като жънем култури от 10-11 т/ха плюс три тона слама на ха, трябва да подхранваме почвите”, споделя г-н Шортър.

Добрият маркетинг е важен за крайните резултати

Сортовете се подбират само след обсъждане със земеделския кооператив Оупънфилд, който продава цялото производство от пшеница, ечемик и рапица.

Около 40% от пшеницата е продадена на средна цена от 123 паунда/т, което е добре в сравнение с цените от 100 паунда/т в момента. Високите добиви през последния сезон също помагат да се компесират по-ниските цени, тъй като зимната пшеница стигна средни добиви от 10,6 т/ха, зимния фуражен ечемик – 10,4 т/ха, пролетния ечемик Пропино 8,2 т/ха, а рапицата с високо съдържание на ерукова киселина – 4,2 т/ха. „Това е добив с около един тон над средния добив за всички култури през последните пет години,” разкрива групата.

*1 британски паунд = 2,55 лв.

Превод от FW Десислава Радоева

Публикувана в Агроновини

Европейската комисия прогнозира нова, висока ечемична реколта, може би и най-добрата от 2008 г. насам. Повишаването на продукцията се дължи на увеличените площи, засети с ечемик, и на подходящите атмосферни условия. Продукцията в Испания, Великобритания и Полша се е повишила почти двойно. Във Франция отглеждането на пролетен ечемик е ограничено, докато през зимата, заради по-добрите възможности за износ, се е увеличават и площите с тази култура, достигайки най-висок обем от 2009 г. насам. В Германия площите със зимен ечемик също са се увеличили спрямо миналата година, но за пролетниците остават непроменени. Европейските експерти прогнозират, че в Испания и Румъния ще има доста голям спад на добива на ечемик спрямо този от 2015 г.

Качеството и трайността на запасите от ечемик през новата стопанска година достигат своето най-високо ниво от пет години насам. Това е една от причините износът за Китай от Европа да сеувеличава през последните години, достигайки рекорднинива.

Износът на ечемик от Германия поддържа добро ниво и се е повишил с почти 20% спрямо миналата година. Във Францияобаче отчитаттроен спад на износа. Причината: очаква се намаляването на търсенето от страна на Китай заради проведени там реформи относно пазара на ечемик. Вначалото на май, на Хамбургското пристанище, цените на фуражната суровина са с 10 до 12 евро над обичайно ниските нива за ечемика. Прогнозите за стопанската 2016/17 г.са цените да остават с 10 евро по-ниски в сравнение с двете изминали години.

 

Публикувана в Растениевъдство

Трябва да се пресекат каквито и да е опити явни и неявни за картелни споразумения за смъкване на драстично ниско ценово равнище на изкупуването на пшеница 2014 г. Това каза пред журналисти Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), предаде репортер на Агенция „Фокус”. „В земеделието няма никога спокойна ситуация, земеделието е рисков занаят. Няма място за паника, ще има известна редукция надолу в количество. Надяваме се, на добро време в близките седмици, за да може да приберем реколтата, иначе доброто заложено качество. Няма някакви катаклизми още. На консултативният съвет бяха разгледани наличните въпроси от дневният ред”, каза Вукодинов. „Присъединявам се към думите на Марияна Кукушева по отношение на работата на Министерството на земеделието в областта на борбата срещу градушките – сравнително успешна е тази година, не може да не го признаем. Защо казвам сравнително, защото е успешна като цяло за България – тежко му и горко му когото го удари. По отношение на рисковете в занаята ни единственият риск е за джоба на земеделеца. Ще имаме висока себестойност, по-ниски добиви от очакваните и търговците ни успокоиха, че за сметка на това ще имаме ниски цени”, обясни той.
„Присъединяваме си към министър проф. Димитър Греков, че около 25 % може би ще има редукция от очакваното количество. Мисля, че по-скоро реколтата би била със знак 4 млн. и нещо, отколкото 5 млн. и нещо. По отношение на качеството казах, че можем да го запазим. По отношение на цените България не е фактор с 4 млн. тона на базата на 700 млн. тона производство в света. Притесняваме се и го казваме – да се пресекат каквито и да е опити явни и неявни за картелни споразумения за смъкване на драстично ниско ценово равнище на изкупуването на пшеница 2014 г. Каквито успехи имаше миналата година, когато световните цени бяха в порядъка на 350 лв., България имаше унизителни цени в порядъка на 250 лв. – нормално е да има разлика в порядъка на 50 лв. на цените между световните и българските, но не е нормално да има разлика 100 – 120 лв.”, каза още Вукодинов. На въпрос, дали обвинява търговските на зърно каза: „Никого не обвинявам – аз нямам доказателства. Просто казвам, че нещо ми намирисва”.

Публикувана в Растениевъдство

През текущия сезон България ще изнесе рекорден обем пшеница, благодарение на активното външно търсене и ескалацията на политическото напрежени в Черноморския регион, прогнозира Чуждестранната селскостопанска служба към Министерство на земеделието на САЩ, цитирана от руското електронно издание Зерно Он-Лайн.
По официални данни за деветте месеца на настоящия сезон (юли 2013 – юни 2014) са изнесени за чуждите пазари 3,281 млн. тона пшеница, в това число 2,252 млн. тона за Европейския съюз.
Износът на царевица за периода септември 2013 г. до януари 2014 г. е в обем 1,561 млн. тона.
През следващия сезон реколтата и общият обем на събраните зърнени култури ще е по-слаб.

Публикувана в Растениевъдство

Ако ситуацията в Украйна продължи да се влошава и стигнем до една война, защото там нещата са пред гражданска война - това няма да се отрази на България, а ще се отрази и то в много силна степен. Това каза проф. Чавдар Николов, икономист, преподавател в Югозападния университет в Благоевград, в интервю за Агенция „Фокус”. „От няколко месеца, във връзка с кризата в Украйна, има коренно променена геополитическа ситуация в света, което означава, че икономиката е завила в посока, която ни носи страшно много неизвестни. Това, което знаем до момента е, че поскъпна транзитът през Украйна, че нашият износ е под въпрос, както и нашият внос. За сега не виждам някакви данни за актуализация на бюджета в България. Това не са само доставките на газ, които са едно от нещата с голямото неизвестно и големите опасности за България, защото ние имаме запаси за 4 месеца, нямаме сериозни интерконектори, и в един момент може да се окаже, че икономиката може да спре, ако прекъснат доставките на газ”, каза проф. Николов. „Нищо не направихме през последните години, за да изградим това нещо, преди пет години, бях кандидат за евродепутат - единствената мажоритарна кандидатура, тогава говорих за въпроса, които се повдига в момента, за енергиен съюз в ЕС. С други думи за единна система – доставки на газ. Изразих се така, за да могат да достигнат доставки от Норвегия до България и второто - с Русия да се водят преговори единно, а не страна по страна. Разбира се това бяха визии, които не се осъществиха, трябваше да минат 5 г. докато ЕС стигне до някакви нови позиции, и в момента енергийният съюз да е модерна тема, но ние изпуснахме страшно много време. Това е първото, което ни заплашва, второто, което може да се отрази и върху благосъстоянието в България, това е поскъпване на храните.”, допълни проф. Чавдар Николов. 
„Ако ситуацията в Украйна продължи да се влошава и в един момент не се събере реколтата, а Украйна е един от големите производители на житни култури в Европа, в света, това коренно ще промени ситуацията на търговията с житни храни. Едно поскъпване не може да се отрази в България. Разбира се, ще кажем - България ще изнесе повече – може, да, но и хората в България ядат; спомняте си - докъде се стигна, когато поскъпнаха храните в Близкия изток, Арабската пролет и т.н. Това са да кажем два компонента, които касаят България директно и директно са в посока влошаване на икономическата ситуация.”, обясни проф. Николов.

Публикувана в Растениевъдство

Министерството на земеделието на Русия очаква увеличение на добивите от зърнени култури до 95 млн. тона през 2014 година в сравнение с 92, 4 млн. тона през миналата година.
Прогнозата представи ръководителя на отдела в министерството Николай Федоров. Според неговите данни, износът на зърнение през 2014/2015 ще бъде около 22 млн. тона. Най-високи добиви през последните 10 години в Русия са регистрирани през 2008 г, когато реколтата е достигнала 108, 2 млн. тона, а най-ниски през 2010 г. - с по-малко от 61 млн. тона.

 

Публикувана в Растениевъдство

Цените на пшеницата с добри хлебопекарски показатели с доставка през януари се търгува с USD 10-15/тон повече спрямо тази с доставка декември в основните пристанища на Черно море. Някои от експортните компании изпитват трудности в набавянето на достатъчни количества хлебна пшеница, тъй като производителите в Украйна продължават да задържат количества в очакване на по-високи цени.

През декември хлебната пшеница със съдържание на протеин 11,5% и 12,5% се търгува на нива около USD 290 при условия FOB в Черноморския регион, като няма съществени разлики между цените в големите страни-износителки и България.

Ечемик почти не се търси. Обявените цени при условия FOB в дълбоките пристанища на Русия на Черно море са USD 240-245, подобни са цените и в Украйна. Не се очаква раздвижване поне до средата на януари.

Експортните компании предлагат цена на тон царевица при условия FOB в диапазона между USD 202-215/тон през декември в Русия и Украйна, докато в България цената се движи в диапазона USD 220-225/тон. Преобладава мнението, че това е таванът на цената засега и през януари е възможна корекция надолу. В тази посока говорят и натрупаните значителни запаси от културата в украинските пристанища.

Слънчогледът продължи да бъде атрактивен, макар търсенето и при него вече да спада. Обявените цени при условия FOB в средата на декември за България са от USD 470/тон.

В края на 2013 г. сред анализаторите все пак надделява мнението, че освен ако не станем свидетели на сериозни от стопанска гледна точка природни катаклизми (като например сушата от 2012 г.), реколтата при основните култури от зърнения и маслен комплекс през 2014 г. ще бъде дори още по-добра и от настоящата година. Съответно и нагласите за цените при основните селскостопански стоки е да се движат на нива около тези от 2013 година.

Очаква се площите с пшеница да достигнат 222,9 млн. ха през 2014 г. – с 3,1 млн. ха повече спрямо т.г. Това разбира се не означава, че потенциалът за ръст на цената на пшеницата е изчерпан, но нейната динамика в голяма степен ще зависи и от прогнозите за световния добив на царевица.

При рекордно високите цени на царевицата от 2006 г. насам и въпреки тазгодишния спад, все още са налице достатъчно стимули (или да го кажем така – липса на достатъчно добри алтернативи) за значителна замяна на площите с други култури. Що се отнася до другия фактор – климатичния, твърде е рано дори да се споменава. Остава нагласата, че освен ако не станем свидетели на сериозна суша от мащаба на тази през 2012 г., няма сериозни основания да се очаква ръст на цената. Единствено SocGen предупреждават, че има потенциал за ръст на цената до USD 5/бушел. Напрежение по отношение на търсенето може да дойде от животновъдния сектор, който получи глътка въздух през 2013 година.

Възможно е цената на слънчогледа да се покачи леко в началото на 2014 г., движена от засиленото търсене, но след това ще се успокои и вероятно ще се понижи в последните месеци на пазарната 2013/14 г. заради очакваните добри данни за масления комплекс в света.

повече тук http://ime.bg/var/images/zarno_Nov_2013.pdf


Николай Вълканов

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта