Еднодневните трудови договори по-скоро затрудняват, отколкото подпомагат работата в сектора, жалват се производителите

Срещнахме се с кметa Димитър Андреев на емблематичното в отглеждането на праскови с. Гаврилово, Сливенска община. Оказа се, че той е и земеделeц: произвежда грозде, праскови, череши и ябълки на площ от 120 декара. Неотдавна селото е било домакин на празника „Златна праскова“, на който земеделски производители от района са обсъждали проблемите и перспективите на овощарския отрасъл в България. Димитър Андреев представи акценти от дискусията за в. „Гласът на фермера“.

  • Г-н Андреев, кой беше основният проблем, който изтъкнаха овощарите от района?

  • Основния проблем за овощарите са еднодневните трудови договори, които не помагат на земеделските производители, а ги натоварват допълнително с бумащина и бюрокрация. Съгласни сме, че тези договори трябва да ги има, но да са под друга форма. Колеги, които са ходили в Германия, разказват, че там регистрираните на борсата сами си търсят работа. Работната ръка, която ние ползваме в овощарството, е неграмотна и ниско квалифицирана, без никаква отговорност. Често се случва даден човек да започне работа в 8 часа и в 8,30 вече да си е тръгнал. А осигуровките се плащат предварително, след като се регистрират договорите в инспекцията по труда.

  • Каква форма предлагате?

  • Хората, които са регистрирани като безработни, сами трябва да си търсят работа, като им се постави изискване за определен брой работни дни. Това ще ги направи заинтересовани и ще се облекчи работата на земеделските производители.

  • В момента Бюрото по труда ли изпраща работници с тези договори?

  • Не, те са регистрирани в Бюрото по труда като активно търсещи работа и някои от тях са в списъците за полагане на общественополезен труд в рамките на 14 дни по 4 часа. Допълнително по тези договори им се позволява да работят до 90 дни в селското стопанство. Това е добре, но договорите не са изработени добре. Изисква се организация, която по-скоро затруднява земеделските производители, отколкото да е ефективна за самото производство.

  • В какво друго се изразява трудността с тези еднодневни трудови договори?

  • В една овощна градина от 100 декара с череши например има по 200 работници на ден, което означава, че 2-3 човека са ангажирани с попълването на договорите на тези работници. В същото време те не са изпратени от Бюрото по труда, а ние ходим сами да ги търсим. Те не са ангажирани да търсят работа, защото нямат интерес.

  • Какви други проблеми споделиха овощарите на дискусията в Гаврилово?

  • Тази година цената на водата за напояване стана по-скъпа. Това предизвика недоверие в хората и те не искат да подписват договори за напояване. Имаме изградена система за напояване, която е изправна и работи, но цената на водата не устройва земеделските производители. Докато цената на водата за целия поливен сезон в Гърция е 8€/дка, тук е 35-40€/дка. Тяхната и нашата продукция се срещат във фирма Фрукто, която изкупува прасковите. Гръцките праскови са с много по-ниска себестойност, а нашите са с много висока и ние не сме конкурентоспособни на пазара. Хората споделиха също и за нерешения проблем за борбата с градушките.

  • А високите температури отразиха ли се на плодовата реколта?

  • Най-напред се отразиха ниските температури през април – на 20-22-ри те паднаха до минус 4-5 градуса и плодовете, които бяха завързали, окапаха. Сега това, което е останало, не можа да се налее от високите температури и плодът остана по-дребен. Не на последно място е проблемът с цената на продукцията. Прасковите се изкупуват по цени отпреди 20 години – 50-60 до 80 ст/кг.

Публикувана в Бизнес

Приоритетно възстановяваме главните напоителни канали, заяви Снежина Динева, изпълнителен директор на "Напоителни системи" ЕАД

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-жо Динева, Световната банка направи анализ и стратегия за напояване в България, за което от държавния бюджет бе заплатено, доколкото ми е известно, около 30 млн. евро. Реализира ли се тази стратегия или ще си остане само на хартия?

  • Общата стратегия на Световната банка и към настоящия момент се изпълнява. Тя е част от програмата на правителството за хидромелиоративния сектор. В момента правим бизнес план и анализ дали ще бъде изпълнена в компонент Първи, както беше записано по предложение на Световната банка. Но тъй като има доста приоритети, които не могат да бъдат изпълнени в срок, ще бъде преразгледана и най-вероятно може би ще остане компонент Трети от изпълнението на Стратегията, т.е. ние продължаваме изпълнението на общата стратегия на Световната банка, но най-вероятно – стабилизация и запазване на статуквото на Напоителни системи. Към настоящия момент вървим към тази визия, тъй като показваме доста добри финансови резултати и стабилизация в поливното земеделие, разширяване на поливни площи и усвояване на европейски средства в бъдеще. Стремим се и към изчистване на финансовите ни задължения, за да можем да бъдем бенефициенти по европейски програми, т.е. искаме да стабилизираме самото дружество. Но основната ни цел е чрез рехабилитация на напоителната инфраструктура да намалим себестойността на цената на водата и така да отговорим на земеделските производители в очакванията им за спад в цената на водата. 

  • Тази година фермерите бяха ужасени от новата методика, по която изчислявате цената на водата за напояване. Това поскъпване може ли да продължи в годините? Както виждате напояването става непосилно за стопаните?

  • За първа година към настоящия момент се изпълнява методиката, приета на 20 януари 2017 г. от Министерския съвет. Знаете, че всяко ново нещо, което се прилага за първи път, търпи съответните промени.

  • В град Лозница, който е крупен център на малинопроизводството в България, има сдружение за напояване, но по една или друга причина техният проект не се е реализирал. Фермерите твърдят, че малинопроизводството е на второ място след ориза по консумацията на вода и специално в района на Лозница и Попово са въведени редица иновативни методи и системи за напояване с цел икономия на водата. Но за съжаление няма интегрирано разграничение между тези хора, които се стараят да икономисват водата и тези, които я използват на воля. Как ще изгладите тези противоречия?

  • Целта на Министерството на земеделието и храните е да се разширяват поливните площи. Правим проучвания къде са площите, които можем да разширим с най-ниски инвестиции в момента и къде има нужда от повече средства за мащабно разширяване на напоителните полета.

  • От браншовата организация на малинопроизводителите настояват ягодоплодните и малините да бъдат включени като приоритетни култури за напояване по две причини. Тези култури са първите и последните, които се нуждаят от напояване в рамките на 6 месеца.

  • Съгласна съм и искам да инициирам специална среща след края на поливния сезон със земеделски производители от другите асоциации, за да изчистим проблемите. За първа година се вкарва в ефективно действие методиката за цената на водата и бихме искали да направим работна среща, за да нямаме такива проблеми като тези в началото на поливния сезон.

  • Настоящият поливен сезон е почти в края си. Фермерите твърдят, че около 5-6 пъти се е повишила цената на водата. Отчитате ли техните притеснения?

  •  Според методиката, приета от Министерския съвет за оценяване на водата за напояване, ние от Напоителни системи сме взели всички забележки, които имат земеделските производители относно самото прилагане на методиката. Както казах, тя се прилага за първи път и е двукомпонентна – имаме такса на декар и цена на използваната вода, където няма рязко увеличаване. Смея да твърдя, че и като разходи, и като приходни елементи, успяхме да запазим цените, които бяха актуални преди 2-3 години.

  • Разбираемо е, че и други браншове също ще поискат да получат статута на оризопроизводители, за да ползват преференции за напояване. Има ли шанс да бъдат чути и удовлетворени техните искания?

  • Абсолютно всички производители в България имат шанс – и зеленчукопроизводителите, и картофопроизводителите, и малинопроизводителите... Дано не пропусна някои, но ние работим за това, всички те да бъдат чути при нас. Затова считам, че трябва да се направи работна среща след поливния сезон, да се преразгледат проблемите и ако има някакви корекции, които в бъдеще биха осигурили по-добро приложение и безпроблемно протичане на поливните сезони, да се приемат и да се променят. Производителите всъщност определят облика за земеделието в България, така че – да, имат шанс техните проблеми да бъдат чути и според възможностите на нормативната уредба.

  • Има ли опасност и вашите служители да стачкуват, както направиха в агенцията за борба с градушките?

  • Към настоящия момент възнагражденията в Напоителни системи се изплащат редовно, нямаме забавяне и смея да твърдя, че до края на година сме осигурили средствата за фонд „Работна заплата“ в нашата агенция. Засега такава опасност няма и се надявам, че и в бъдеще ще е така.

  • Коя е следващата стъпка, която ще предприеме дружеството Напоителни системи?

  • Най-важното в момента е да се предприеме стъпка към изпълнение на бизнес програмата, която следва да бъде приета в рамките на няколко месеца и която цели стабилизация на дружеството за намаляване на задълженията, да бъде увеличена събираемостта на вземанията. Относно цените на водата за напояване в момента има методика, по която работим, с тенденция да се разгледат пропуските и да внесем една друга методика, която да работи ефективно другия поливен сезон.

  • Все още ли агенцията е голям длъжник на държавния бюджет и има ли все още много длъжници дружеството?

  • Имаме доста длъжници и съответно и ние дължим доста. Намалили сме с около 3,5 млн. лв. задълженията на Напоителни системи само през последните три месеца, но все още трябва да се предприемат сериозни мерки за финансова дисциплина и считам, че с добро управление, нещата бързо ще влязат в релси. Всъщност ние сме търговско предприятие и за нас земеделските производители са много важен клиент.

  • Къде в България инфраструктурата за напояване е най-зле, с най-много липси и разрушения? Както знаете има области, където са напреднали, но и такава, където инфраструктурата е в плачено състояние. Налага ли се едните да влачат другите?

  • Към настоящия момент дружеството Напоителни системи разработва бизнес план за 5-годишен период за възстановяване и стабилизация на предприятието. Не знам дали в мярка 4.3 от Програмата за развитие на селските райони ще бъде включено напояването или ще зависи само от наши средства, но към настоящия момент главните напоителни канали са приоритетни за възстановяване. Надявам се в рамките на тази и на следващата година да се похвалим с възстановяването на дюкер Попово, който е сред приоритетните ни обекти, тъй като в района на Лудогорието ще бъдат възстановени най-много поливни площи след неговата рехабилитация. Направили сме съответната количествено-стойностна сметка и знаем какво трябва да се предприеме. В момента уточняваме какво точно финансиране е необходима да се осигури и периода за възстановяване. Не смея да давам обещания сега, тъй като трябва да се вземе решение от Съвета на директорите на дружеството и съответно да бъде одобрено от министъра на земеделието, но се надявам искрено през следващия поливен сезон да можем да се похвалим в рехабилитация или поне със започване на такава.

  • Тази година времето бе много нестабилно дори странно – от порои, наводнения и градушки до суша. Има ли вече някакви анализи на тазгодишния напоителен сезон?

  • Не сме го приключили още. След като приключи, ще ви дам пълен анализ.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През миналата седмица цените на основните зърнени култури на пазарите от двете страни на Атлантическия океан се движеха в низходяща посока. С по-изразени отрицателни ценови отклонения и в Европа и в САЩ отново беше пшеницата. На 17 август котировките на мека зимна пшеница на борсата в Чикаго се сринаха до най-ниските стойности от четири месеца насам - $152/т ($156,60/т – 17.08.16 г.). На борсата в Париж цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница в рамките на седемдневния период (11-17.08.) се срина с 5 евро – до EUR 156,50 за тон. С 3-5 евро поевтиня западноевропейското хлебно зърно и на експортния пазар – до ЕUR161/т FOB Руан за пшеница (11-12% протеин) и EUR164-166/т СРТ Хамбург и EUR170-174/т FOB Балтийско море за германска пшеница12,5% протеин (EUR167/т FOB Руан /СРТ Хамбург и EUR172-177/тFOB Балтийско море на 17.08. 16 г.). Основният фактор за понижението на цените на пшеницата е изобилното предлагане и очертаващият се агресивен износна пшеница от черноморския регион, най-вече от Русия. Водещите американски анализатори (USDA) прогнозират, че добивът от пшеница в Русия през 2017/18 г. ще възлезе на 77,5 млн. т в сравнение с 72,0 млн.т очаквани през юли и 72,5 млн.т произведени през 2016/17 г. Експортният потенциал на Русия се оценява от западните експерти на 31,0- 31,5 млн.т пшеница, в сравнение с 30,5 млн.т очаквани през юли и 27,8 млн.т натоварени за износ през 2016/17 г. Последните информации от Русия показват, че настроенията там са още по-оптимистични и горната граница на прогнозирания добив от пшеница вече се движи в диапазон 77-80 млн.т.

Руската пшеница отново беше безспорен фаворит в последния мащабен египетски търг. На 16 вгуст Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 355 хил. тона пшеница за товарене 20-30 септември, в това число 295 хил.т от Русия и 60 хил. т от Украйна по цени от $192,20 до $193,80/т FOB, което е с около 10 долара под нивата реализирани на предишния търг, проведен на 25 юли.

Резултати от Египетския търг от 16 август 2017 г.

Количество в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB $ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Русия

Louis Dreyfus

193.80

13.60

207.40

55

Русия

Union

192.20

16.05

208.25

60

Русия

ECTP

193.80

15.55

209.35

60

Русия

Union

193.80

15.55

209.35

60

Русия

Union

193.80

15.55

209.35

60

Украйна

Louis Dreyfus

193.80

16.43

210.23

Тенденцията при цените на царевицата на европейския пазар също остана низходящаглавно вследствие на понижението на цените на пшеницата в ЕС и поевтиняването на царевицата на американския пазар. Ноемврийският контракт царевица завърши седмичния период в Париж с отрицателно отклонение от 4 eвро на равнище EUR 161,25. В момента френската царевица се котира за износ на база FOB Атлантика по EUR162FOB в сравнение с EUR177/т FOB на 17.08.16 г.

 

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 21 Август 2017 11:50

24% спад в цената на зеления пипер

С близо 24% намалява цената на зеления пипер като достига 0,78 лв/кг, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за периода 14-18 август. Над 18% е поевтиняването при червения пипер като той се продава за 1,31 лв/кг, а морковите се търгуват с 18,4% по-евтино до 0,62 лв/кг. Над 18% поевтиняват и оранжерийните домати до 0,98 лв/кг. Почти 20% надолу е стойността и на картофите като килограм от тях се е търгувал по 0,43 лв.  Спад има и в цената на тиквичките – с почти 16% като достига 0,53 лв/кг.

Дините и пъпешите също поевтиняват съответно с 10,7% и 9,1% като цените им са както следва 0,25 лв/кг и 0,70 лв/кг. Над 7% надолу е цената на прасковите – 0,89 лв/кг, близо 10% е понижението на стойността на домати от открити площи. При зрелия кромид лук се отчита спад с почти 5% до 0,60 лв/кг. Зелето поевтинява с 6,7% до 0,42 лв/кг, съобщават още от ДКСБТ.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 14 Август 2017 12:21

Обзор на Софийска стокова борса

Цените на основните зърнени контракти продължават да спадат на борсата в Чикаго. Пшеницата поевтиня с 6,32 долара до 161,82 щатски долара за тон,  царевицата я следва с минус 2,44 долара до 140,62 щд./т., а соевият шрот и соята вървят доста чувствително надолу с минус 12,10 и 23,51 долара до съответно 294,20 и 341,94 щд./т.

В Будапеща тенденцията в котировките обаче остава обратна и цените продължават леко нагоре. Мелничарската пшеница се повиши с 3,20 лева за седмицата до 296,74 лева за тон, при фуражната имаше плюс 3,09 лева до 286,74 лв./т., а при царевицата покачването отново е най-забележимо – с 11,36 лева до 288,41 лв./т. Маслодайният слънчоглед продължи да повишава цената си – плюс 6,75 лева до нива от 625,16 лв./т. На борсата в Париж /Еuronext/ другата маслодайна култура, рапицата, за пореден път е с плюс 2,50 евро и се търгуваше на 368,50 евро за тон.

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио качи 5 долара до 800 щд./т., а рафинираната захар в Лондон направи рязък скок надолу с 22,30 долара и спадна до 366,50 щд./т.

В кръг "Зърно" на „Софийска стокова борса” АД хлебната пшеница се търгуваше на 250-260 лв./т. „купува“, продавачите също свалиха от 290 до 280 лв./т. Има и търсене на биологично сертифицирана пшеница на начална цена от 400 лв./т. Фуражният ечемик държи цената на търсене на 330 лв./т., но предложения липсваха. Царевицата се движи между 290 и 300 лв./т., като има само предлагане, а биологично сертифицираната се търси на доста по-високата цена от 420 лв./т. При маслодайния слънчоглед купувачите са леко нагоре - 560-610 лв./т. от място, но продавачи пак нямаше. Отново има и търсене за биологично сертифициран слънчоглед на 800 лв./т. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни, бяла рафинирана захар в пакети се търси на начална цена от 720 лв./т.

В кръг „Нехранителни стоки” на „Софийска стокова борса” АД оживлението е по-осезаемо, продадоха се бензин А95 Н от 1716,67 до 1725 лева за хиляда литра и дизелово гориво на цени от 1592 до 1716,67 лв./хил. л. Газьол за отопление се изкупи на 1486,14 лв./хил. л. Има богато предлагане на различни видове масла.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През изминалите седем дни (21.-27.07.17 г.) посока на ценовите отклонения на зърнените пазари задаваше климатичния фактор. В началото на този период, валежите в засегнатите от суша територии в САЩ и царевичния предизвикаха рязкото понижение на котировките в Чикаго и цените на експортния пазар. В средата на седмицата обаче, оперативните данни за влошеното състояние на посевите и увеличения износ стабилизираха цените в Щатите, макар и при по-ниски в сравнение с предходния период стойности. На 27 юли мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от САЩ по $197/т FOB, а царевица – по $162/т FOB, в сравнение с $206FOB и $167/т FOB съответно на 20.07.17 г. ($175/т и $170/т към 28.07.16 г.). Понижението на американските котировки се отрази негативно и върху европейските пазари, но все пак тонът на ценовото развитие в Евросъюза беше по-твърд предвид влошените заради сушата перспективи за новата реколта. На 27 юли Международният съвет по зърното (IGC) редуцира оценката си за добива от мека пшеница в ЕС през 2017/18 г. с 1,5 млн.т спрямо юнската прогноза – до 139,3 млн.т. Този обем на производството е с 4,2 млн.т по-голям, в сравнение с предходния сезон (135,1 млн.т), но е значително по-малък в сравнение с 2015/16 г., когато добивът от мека пшеница в ЕС достигна рекордните 151,1 млн.т. Според актуализирания баланс производството на царевица в ЕС през 2017/18 г. ще възлезе на 59,5 млн.т, в сравнение с 60,2 млн.т очаквани един месец по-рано и 60,5 млн.т реколтирани през настоящия сезон.

В рамките на изминалия седем дневен период цената на септемврийския контракт пшеница на борсата в Париж ерозира от EUR170,25/т до EUR168,75. Експортният пазар в Западна и Централна Европа обаче остана стабилен, като на 27 юли френска пшеница (11-12% протеин) се предлагаше за износ от Руан по ЕUR168-169/т FOB, а цената на германската пшеница 12,5% протеин се задържа на равнище EUR175/т СРТ Хамбург и EUR178-183/т FOB Балтийско море. При царевицата натискът отвъд Океана определено се оказа по-силен - EUR162/т FOB Бордо на 27.07.17 г. в сравнение с EUR168FOB на 20.07.17 г. (EUR173/т - 28.07.16 г.).

В черноморския регион липсваха значими ценови промени. Износът на пшеница от Русия е много интензивен и анализатори прогнозират рекорден обем на експорта през 2017/18 г. – 30,0 млн.т според данни на IGC (28,1 млн.т – 2016/17 г. и 25,5 млн.т – 2015/16 г.). Важно е да се отбележи и увеличението на прогнозата за новата руска реколта от пшеница в доклада на Международния съвет по зърното – 71,0 млн.т, в сравнение с 68,0 млн. т, очаквани през юни и рекордните 72,5 млн. т ожънати 2016/17 г. (61,0 млн.т – 2015/16 г.).

Руската пшеница отново беше безспорен фаворит в последния мащабен египетски търг. На 25 юли Държавната египетска агенциая GASC информира за покупката на 420 хил. тона пшеница за товарене 1-10 септември, в това число 300 хил.т от Русия, 60 хил. тона – от Румъния и 60 хил. тона от Украйна по цени от $202,35 за тон до $204,99/т FOB. За участниците в зърнената търговия са интересни и първоначалните офертни цени на фирмите доставчици за участие в тръжната процедура, а те са следните (на база FOB):


Руска пшеница

ADM: 60,000 тонапо $202.35
Louis Dreyfus: 60,000 тонапо $205.00
GTCS: 60,000 тона по $205.00
AOS: 60,000 тона по $205.05
Daewoo: 60,000 тона по$205.65
Aston: 60,000 тона по$206.15
Allegro: 60,000 тона по $206.75
Friends: 55,000 тона по $209.09

Френска пшеница 

Glencore: 60,000 тона по $207.60

Румънска пшеница

Cofco: 60,000 тонапо $204.99
Ameropa: 60,000 тонапо $206.05
ADM: 60,000 тонапо 206.35

Публикувана в Растениевъдство

Игор Валентович

През втората половина на миналата седмица в развитието на международните зърнени пазари настъпи нов драматичен и много динамичен обрат. Всъщност седем дневният период (7-13.07.) премина под знака на доклада на Министерството на земеделието на САЩ за състоянието на световния зърнен баланс. Актуализирани прогнозни данни за 2017/18 г. бяха оповестени вечерта на 12 юли и веднага станаха основен фактор, определящ посоката на ценовите отклонения в Чикаго и Париж. До оповестяването на доклада цените на пшеницата на най-голямата зърнена борса в света се катериха нагоре, повлияни от информациите за силната суша в районите засети с пролетна пшеница в САЩ; неблагоприятните агрометеорологични условия в редица основни страни производителки на Стария континент (най-вече Франция и Испания), поройните дъждове в Русия и др. Спекулантите успешно разиграваха климатичната карта, като в търговските среди доминираха очаквания за значимо намаление на оценките за добивите от пшеница и царевица в Европа и САЩ в сравнение с юнските прогнози. Цифрите в доклада на USDA обаче драстично се разминаха с песимистичните нагласи. Вместо очакваното редуциране на прогнозата за добив от пшеница в САЩ с 3-4 млн.т, същата беше намалена само с 1,7 млн.т, като това намаление се компенсира от увеличения начален запас и спад в износа. В крайна сметка вместо значимо редуциране на запасите от пшеница в Щатите в края на новия сезон USDA предвижда ръст на преходните наличности в сравнение с юнската прогноза. Намалението на оценката за добива от пшеница в ЕС, противно на пазарните нагласи също е минимално – от 150,75 млн. т до 150,00 млн.т, а това е с 4,5 млн.т повече в сравнение с предходния сезон. Като голяма изненада с негативен за цените знак участниците в зърнената търговия възприеха и актуализираната прогноза за новата руска реколта от пшеница – 72,0 млн.т, в сравнение с 69 млн.т очаквани през юни и рекордните 72,5 млн.т ожънати през 2016 г. Респектира и увеличената оценка за обема на руския износ – 30,5 млн.т, спрямо 27,8 млн.т през сезона 2016/17 г. и 26,5 млн.т очакваният износ на Щатите през новия сезон. Подобно разминаване на очакванията на търговските среди и актуализараните данни на USDA виждаме и в новата редакция на балансите на царевицата и соята.

Под пресата на по-оптимистични от очакваните от търговските среди прогнози цената на септемврийския контракт пшеница в Чикаго само за два дни (12-13 юни) се срина с 17 долара (до $188/т), а на борсата в Париж мелничарската пшеница поевтиня от ЕUR181,75/т до ЕUR175,25/т.С 5- 6 евро, в сравнение с пиковите седмични стойности падна цената на западноевропейската пшеница на експортния пазар – до ЕUR172/т FOB Руан за френска пшеница (11-12% протеин), и EUR176/т СРТ Хамбург и EUR181-186/т FOB Балтийско море за германската пшеница12,5% протеин (EUR157; EUR158 и EUR163-168 съответно на 14-15 юли 2016 г.)

Пазарът на царевицата в ЕС завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 2 евро на равнище – ЕUR 172/т FOB Бордо.

На пазара за сурово слънчогледово масло в Ротердам липсваха значими промени като котировките му се колебаеха в тесен диапазон $790-800/т .

София, 14 юли 2017 г.

 

Публикувана в Бизнес

Цените на плодовете и зеленчуците у нас ще се покачат заради градушките, но поскъпването няма да е драстично. Причината е, че 85% от плодовете и зеленчуците у нас са вносни, а едва 15% е родното производство, заяви пред “Труд” Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България. По думите му засегната е реколтата от сливи, ябълки, кайсии, череши, праскови, като на места в Източна и Западна България пораженията са много сериозни. “Има фермери със 100% щета от градушката, а обезщетението, което предоставя министерството на земеделието и храните, не може да покрие само разходите на производителя през годината”, добави той.

Данните на комисията за стокови борси и тържища показват, че 57% от предлаганите на пазара у нас домати са вносни. През юни производството на български оранжерийни краставици се увеличава, но все още относителният им дял е по-малък от количествата вносна продукция и представлява 41%.

Количествата картофи от старата реколта намаляват, но на пазара има предлагане и на пресни картофи и българската продукция съставлява 77% от общото количество продажби.

Наблюденията през последните години са, че производството на ябълки в страната е изключително малко и предлаганите количества не могат да задоволят търсенето, твърдят експертите на комисията. Относителният дял на български ябълки на пазара е 38%, такива са и половината ягоди и едва 31% от кайсиите.

Публикувана в Бизнес

Цените на повечето плодове и зеленчуци намаляват през изминалата седмица, като най-значително е това по отношение на кайсиите, които регистрират понижение от 43% до 1,15 лева за килограм на едро. Това показват данните на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ) за периода 26-30 юни. С над 13% намалява цената на зелената салата, с по около 7% по-ниска е цената на краставиците и доматите, а с 8% - на тиквичките.

В същото време цената на ябълките се увеличава с 3,6%, а на морковите с 3,3%.

От комисията съобщават за поскъпване на прясното мляко, макар и минимално - с 0,6% до 1,57 лева за 1 литър. Маслото обаче се търгува на едро с 1,2% по-евтино в края на юни.Краве сирене, ориз и брашно тип „500" поскъпват с над 2% на едро само за седмица.  Цената на брашното се повишава с 3,7% до 0,84 лева за килограм. Сиренето по борсите добавя 2,8% към стойността си и достига 5,97 лева за килограм с ДДС. Оризът поскъпва с 2,1% до 1,91 лв./кг.

Усреднено, цените на хранителните продукти, следени от ДКСБТ записват минимален ръст в края на юни. Индексът, който следи институцията, достига 1,348 пункта при ниво от 1,347 в началото на месеца.

Публикувана в Бизнес

1600 лева е средната цена на един декар земеделска земя в област Добрич за 2016 г., съобщават от "Статистически изследвания". Стойността на чернозема е нараснала спрямо предходната година с 13.9% и е най-висока в сравнение с останалите области.

За страната средната цена достига едва 761 лева на декар. За сравнение в Добричко сделките през 2012 г. са вървели средно за 1320 лева, коментира "Дарик". Най-скъпи са земеделските площи в община Балчик - 2190 лева, като бележат увеличение спрямо 2015-а с над 400 лева. Следват общините Каварна и Шабла с цени съответно 1770 и 1720 лева за декар. Там също има нарастване на цените с по 300-400 лева. Спад се отчита в Генерал Тошево, където от 1700 лева през 2015 г. през 2016-а търговията е вървяла за 1550 лева на декар. Най-ниска е цената на земята в Добричко в община Тервел - 1230 лева, но и там се забелязва ръст от 250 лева спрямо предната година. В най-голямата община в страната - Добричка, нивите се търгуват за 1300 лева.  Средната рента за един декар земеделска земя в област Добрич достига 85 лева, което е с 3.7% по-високо спрямо 2015 година. Най-добре плащат земеделците в Балчишко - 96 лева, следвани от тези в Добричка община - 89 лева, и Добрич и Шабла - 82 лева. В страната се плащат за наем и аренда средно 44 лева, посочват от още от статистиката.


Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 22

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта