Розопроизводители от Казанлък се оплакват от ниски цени при изкупуването на розовия цвят тази година, предаде БГНЕС. На фона на увеличаващите се насаждения с рози проблем е липсата на берачи. В региона има голяма вероятност полета от розов цвят да останат необрани. Причините са няколко - забавянето на брането на розите, липсата на работна ръка и ниската изкупна цена на розовия цвят. Цената за килограм набран розов цвят в дестилериите само за последните два дни е паднала от 4,40 на 3 лева за килограм.

В началото на кампанията розовият цвят се е изкупувал на цена от 4,20 и 4,30 лева за килограм, е съобщил пред БТА председателят на Националния клонов съюз на производителите на етеричномаслените култури Зара Клисурова. По нейни данни в момента цените вече са достигнали около 3,80 лева за килограм, даже розоварни изкупували на 3 лева. По неофициална информация се очаквало обаче изкупната цена да достигне до 2,70-2,80 лева за кг. Ако това стане, тази кампания няма да бъде успешна за розопроизводителите, прогнозира експертът. Клисурова казва, че след последните разговори с тях е станало ясно, че ако цената продължи да пада, спират беритбата и в розоварните няма да влезе повече нито един розов цвят. След това предупреждение те очакват розопреработвателите да се вразумят и да помислят и за земеделските производители, като дадат една разумна цена, която според експертите в бранша е над 4 лева за килограм.
Според нея тази година розоберът е малко по-различен от преходните, защото ниските температури са забавили развитието на розовите насаждения. За разлика от минали година, когато розоберът започваше на 3-4 май, тази година първото бране бе след 15 май, казва още Клисурова. Като причини за това тя посочва и частичното измръзване, което е оказало влияние върху първите цветове - те са с деформации и по-леки.
В момента имало достатъчно цвят, розоварните били затрупани със суровина и розопреработвателите си позволявали да "бутнат" цената на розовия цвят дори на 3 лева за килограм. Моето мнение е, че тази цена не е достатъчна за розопроизводителите, защото липсата на работна ръка ги принуждава да дават висока надница на розоберачите, коментира Клисурова. Според изчисленията й при изкупна цена от 3 лева и при цена 1,20 лева за килограм на берач за производителите остават по 1,80 лева и като се извадят разходите им, на тях остават някакви стотинки. По думите й коментарите за това са еднозначни - по-добре да си берач и да си получиш чисти парите, отколкото целогодишно да се грижиш за насажденията и накрая да получиш стотинки.

Председателят на Националния клонов съюз на производителите на етеричномаслени култури казва, че от бранша продължат да настояват пред Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за преференциални плащания за маслодайната роза. Искането е те да бъдат изравнени с останалите земеделски стопани, което по думите й ще покрие част от разходите и така стопаните могат да си позволят и по-ниска изкупна цена.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През изминалите седем дни (12-18.05.17 г.) цените на пшеницата на международните пазари продължиха да се плъзгат надолу под пресата на рекордните глобални запаси и подобрение на агрометеорологичната обстановка на Стария континент и в Щатите. Според първата официална прогноза на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) производството на пшеница в ЕС през новата 2017/18 маркетингова година ще нарасне с 5,5 млн.т - до 151,0 млн.т. Възстановяването на производството след спада през текущия сезон позитивно ще се отрази върху износа – 31 млн.т, с 4 млн.т повече спрямо 2016/17 г.

Впрочем най-коментираната новина за пазара в Европа бяха резултатите от мащабния египетски търг за внос на мелничарско зърно, в който отново основният дял (61%) извоюва черноморската пшеница. На 18 май Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 295 хил. тона пшеница, в това число:

60 хил. т руска пшеница по $ 198,00 /т FOB ($208,49/т C&F);

60 хил.т украинска пшеница по $ 197,05 /т FOB ($208,74 /т C&F)

60 хил.т румънска пшеница по $ 197,49 /т FOB ($207,18/т C&F)

55 хил. т пшеница от САЩ по $ 185.40/т FOB ($207.90/т C&F)

60 хил. т пшеница от САЩ по $ 186.75FOB ($207,25/т C&F)

Специално внимание заслужава и първото успешно от 2014/15 г. насам участие на американска пшеница в търга за Египет. Този факт безспорно допринесе за понижение на цените на борсата в Париж, от EUR 170/т до EUR 165,75/т в края на седмичния период. С 4 евро спаднаха и експортните котировки на мелничарското зърно на френския пазар – до EUR 166/т FOB Руан за френска пшеница (11-12,5% протеин), но в същото време цените на германската пшеница 12,5% протеин останаха почти непроменени – около EUR173/т СРТ Хамбург (EUR156/т и EUR159/тсъответно на 18.05.16 г.).

Експортните котировки на царевицата също бяха подчинени на низходящия тренд. На 18-19 май френската царевица се предлагаше за износ по EUR 172/т FOB Бордо, в сравнение с EUR 176 в края на предходната седмица и EUR 167/т FOB Бордо на 18.0516 г.

. Със слаб тон на развитие през изминалите седем дни бяха цените на пшеницата (12,5% протеин) на руския и украинския пазар $182- 186/т FOB черноморско пристанище.Анализаторите отбелязват рекордните темповете на износа на зърнени храни от Украйна – 39,14 млн.т (1.07.16 г. – 17.05.17 г.), в това число: 16,28 млн.т пшеница; 17,5 млн. царевица и 5,14 млн.т ечемик.

Публикувана в Бизнес

С 30-40% са поскъпнали краставиците, зелената салата, репите и зрелият чесън през април спрямо същия месец на миналата година, показват данните на Държавната комисия за стокови борси и тържища. При доматите увеличението е с 14%. Поскъпване на годишна база се наблюдава също при картофите и морковите.

По-скъпи станаха и яйцата – с 18% спрямо април 2016 г. Най-голям ръст има в цената на  фасула – с 26%, което е резултат от трайното му поскъпване през пролетта и лятото на предходната година, обясняват експертите.

Увеличение има и при цените на млечните продукти за година, като по-силно е изразено то при кравето масло – с 15%. Кравето сирене и кашкавал „Витоша“ са се покачили със 7% в сравнение със същия месец на миналата година.

Мръвката обаче ни излиза по-евтино тази пролет. Най-голям спад от 8-10% има при цената на свинското месо, пилешките гърди и трайния салам. С между 2-4% е намалението на пилешкото месо, пилешкия бут, кренвиршите, малотрайните салами и каймата.

По-скъпо плащаме за копърката и сафрида – с 8-14%, и пангасиуса и хека – с около 4 на сто.

Публикувана в Бизнес
При вносните оранжерийни краставици се отчита рязък спад с почти 34% до 1,35 лв./кг, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ). Българските краставици също са поевтинели до 1,86 лв./кг. Разликата между вносните и българските оранжерийни домати е 0,80 лв./кг като очаквано по-скъпи са произведените в България. През изминалата седмица те са се повишили с 5% до 2.94 лв./кг, докато цената на вносните домати по тържищата е средно 2.11 лв./кг. 
 През изминалата седмица се отчита намаление в цената на пресните картофи с почти 21%. За разлика от предходната седмица, когато цената за килограм картофи беше 2,45 лева, сега те се предлагат на цена от 1,94 лв./кг.
Репите и зелената салата продължават да поевтиняват като цената им през изминалата седмица е съответно 0,56 лв./бр. и 0,50 лв./брой, сочат още данните на ДКСБТ.  
Публикувана в Новини на часа

С 25% може да е по-евтино агнешкото месо по магазините за Гергьовден”. Причината за спада на цените е, че много български агнета са останали непродадени преди Великден в кошарите на стопанит., коментира „Монитор

Според Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите, причината за спада на цените е и в нелоялния внос преди Възкресение. 

„Така във фермите останаха много непродадени агнета и сега търговците на едро натискат стопаните да им го дават и по 4 лв. за килограм живо тегло”, обясни браншовикът.

По думите му хората са принудени да продават по-евтино, защото това е последният им шанс да си пласират отгледаната стока. По този начин обаче по-голяма печалба ще остане у прекупвачите, смята Синапов.

По Великден изкупната цена стигна 6 лв. Животновъдът смята, че е време държавата да вземе мерки за защита на родните производители.

2 дни преди Великден по месарниците на Женския пазар агнешката плешка се продаваше от 11,30 до 11,50 лв. кило, а бутчето бе около 13,50 лв. Според търговците преди Гергьовден цените се очаква да бъдат поне с лев-два по-ниски.

Има вероятност и в големите търговски вериги агнешкото да е по-евтино, отколкото по Възкресение, когато цените варираха в широки граници от 14,90 за плешката до 20 лв. за бутче. Запознати прогнозират, че по Гергьовден целите агнета по месарниците ще са още по-изгодни.

За предишния голям празник те вървяха от 12 до 14 лв. за килото. Агнешките главички на Разпети петък вървяха по 3,50 лв./кг, сега се очаква цените им да паднат поне с 50 -60 ст.

Отново се очаква по магазините да се появи и замразено месо, докарано от далечни земи, което да бъде представяно като родно производство, прогнозират от бранша

По информация на бТВ животновъди от Крайдунавска Добруджа са разтревожени от импорта на агнета и агнешко месо от съседна Румъния. Те се оплакват още и от по-ниските изкупни цени, налагани им от търговците.

Публикувана в Бизнес

Големите играчи на пазара се преориентират към по-малко известни продукти като киноа или органически земеделски продукти с високо търсене от страна на потребителите, които искат да се хранят здравословно, пише агенция Bloomberg.

Доходите от търговията с водещите зърнени култури спаднаха, след като фермерите започнаха да отглеждат по-големи количества, отколкото са необходими на пазара. Този период продължава вече 4 поредни години. Това подбуди големите играчи на пазараq като немската компания BayWa AGq да търсят други ниши, например домати или биологични зърнени култури, където доходите са по-високи. Други насочиха своето внимание към безглутеновите култури.

Брокерската къща Grain Services Srl, например, получава 30 на сто от доходите си от безглутенови, биологични и нишови продукти, като киноа, ориз, амарант и леща, въпреки, че те са едва 7 на сто от обема на цялата продукция, с която търгува.

Безглутенови продукти

Потребителското търсене прави безглутеновите и биологичните продукти едни от най-динамично развиващите се сегменти на пазара. Производството на безглутенови продукти ще нараства с 10 на сто ежегодно, а световните обеми на продажбите им до 2020 година ще се увеличават до 7 милиарда щатски долара годишно.

baywa logo2

Компания BayWa се превключва на билогично и оранжерийно производство.

Френската групировка Soufflet, която е най-големият купувач на зърно в Европа, започва търговия с бобови култури.

Дори такива гиганти в бранша като Glencore и Bunge се насочиха към различни от зърното сегменти. Bunge, която е търговска компания вече 200 години купи производител на зехтин от Турция, а Glencore търгува със зехтин от офиса си в Мадрид. По данни на FAO, обемите на световната търговия с бобови култури са по-малко от 6 на сто от световния пазар на пшеница през 2013 г. Но все повече големи играчи се ориентират към тези култури като допълнение на зърненото си портфолио, за да компансират спадащите световни цени на зърнените култури.

Публикувана в Бизнес
Къке да пазаруваме за великден и колко ще ни излезе празничната трапеза? Над тези въпроси се замисля почти всяко българско домакинство.

Представяме ви репортажа на Боряна Черганова от БНТ, която представя цените на агнешкото и зеленчуците в Гюргево и в Русе, броени дни преди Великденските празници.

 Зададохме си въпроса колко ще ни струва агнешкото и салатата и дали цените са същите както в Румъния. Става въпрос за малкия град Гюргево, който е само на 2 километра от Русе. БНТ тръгна по следите на агнешкото и стана ясно, че доста българи ходят тези дни на шопинг и то не за друго, а именно за да набавят по-евтини и качествени продукти за празничната трапеза. С помощта на Държавната комисия по стоковите борси и тържища проследихме движението на цените не само в рамките на последните десет дни, но и назад във времето до 2013 година на основните продукти, които българина задължително пазарува. Между първи и десети април тази година цената на едро на цяло агне е малко над 13 лева. Това е най-високата цена достигната след 2013 година насам за този продукт. През 2013 агнешкото е струвало 13.77 лв. Същата тенденция забелязваме и при агнешкия бут - цената е по-висока с няколко стотинки в сравнение с миналата година, но по-ниска от цената през 2013, когато за бут сме плащали 14 лева и 62 стотинки. Единствено при плешката има увеличение на цената в сравнение със същия период на 2013 - 13.71, сега тя е 13.79. За сравнение миналата година плешката се е продавала в същия период за 13.39, година преди това за 12,90. 12.48 е била цената през 2014. У нас ако решим да си купим агнешко месо директно от фермата дни преди празниците, килограм живо тегло е най-малко 6 лева. Така едно агне от 25 килограма можем да купим за около 150 лева. В магазина обаче цената е друга – килограмът достига до 17 лева. Простата сметка е, че от обора до щанда цената скача 3 пъти. Отиваме в румънския град Гюргево и питаме за агнешко. Така необходимото месо за традиционната великденска трапеза ще се появи на пазара едва няколко дни преди празника, за да е прясно, категорични са търговците. Все пак намираме агнешко. Цената е 20 леи за килограм. Според фиксинга това прави 9 лева. "И миналата година цената беше такава. И тази година ще е същата. Това месо е от животни, които отглеждам лично аз в моя ферма", казва търговецът Ангел. Фермите са ситуирани в близките села. Овчарят Йон от дете се занимава с този поминък. "Много хора идват при мен да искат да си купят. Но чак не ми стигат животните", споделя той. Пазарим се да си купим агне направо от него. Но пазарлъкът ни удря на камък и Йон е не сваля цената. "Живо агне предлагам за 54 лева, а ако е заклано и разфасовано струва 90 лева", категоричен е той. Цената не подлежи на коментар, защото доброто агнешко изисква грижи - обилна паша, чиста природа и най-вече добра охрана. Освен това ни издава тайната: Не е ясно дали за лични цели българите купуват румънски агнета или ги препродават, но определено са чести клиенти. Отиваме и на пазара за зеленчуци. "Оставам с впечатлението, че при вас е по-скъпо, защото тук в Гюргево идват всеки ден българи, които са търговци на дребни стоки. Те не пропускат да си купят от нас зеленчуци –салати, домати, лук", коментира Джиуреску Джордже – търговец. А защо е така говорят цените и вида на стоката. Марулите за по 70 стотинки. "Много са добри цените, но проблемът е, че хората, както при вас, нямат пари. Аз съм от едно съседно село на 10 километра от тук и всичко, което виждате, е от моята градина. Помня как, когато бях още в първи клас, помагах на майка и татко да продават на пазара. От дете се занимава с градинарство и търговия. Това е моя поминък", казва Джиуреску Джордже. Търговците не пропускат да ни дадат съвет как да си сготвим агнешкото, така че гостите ни да си оближат пръстите: "Слагаш в тавичката месцето и подреждаш много зеленчуци - лук, чесън. Мяташ в пещта и важното е да имаш желание. Традициите са важно нещо – агнешко се яде сега." И докато до преди година румънците атакуваха българския пазар, днес доста българите предпочитат румънските цени.


Публикувана в Бизнес

Дни преди Великден цените на пресните зеленчуци спадат. Това показва анализ на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цените на зелената салата и репите на борсите на едро се понижиха съответно до 0,61 лв. (-10%) и 0,65 лв. за брой (-20%).

Оранжерийните краставици поевтиняха с 9,6% до 2,17 лв./кг на едро, а цените на вносните са с 6,7% по-ниски до 1,95 лв./кг на едро. При зеленчуците единствено цените на доматите тръгват нагоре, като килограм на едро внос стигна 2,05 лв. (+6,2%). Българското производство домати поскъпна с 1,6% до 2,60 лв./кг на едро.

Цената на яйцата се задържа без промяна, като на едро се продават по 0,20 лв. за брой. Картофите поевтиняха с 2,7% до 0,72 лв. за килограм на едро, а морковите с 1,9% до 1,03 лв. за килограм на едро. Зелето стигна 0,61 лв. за килограм на едро, което е понижение с 6,2%.

При плодовете най-голям спад на цените има при ябълките, като килограм на едро стигна 1,10 лв. (-8,3%). Лимоните също поевтиняха с 0,5% до 2,07 лв./кг на едро. Стойността на бананите стигна 2,26 лв./кг на едро (+2,7%), а на кивито - 1,77 лв./кг на едро (+1,1%).

Литър прясно мляко се търгуваше по 1,45 лв., което е увеличение с 3,6%. Кофичка кисело мляко струваше 0,76 лв., което е повишение на цената с 4,1%.

Публикувана в Бизнес

Традиционно преди Великден цената на агнешкото се вдига, въпреки, че все още няма активно търсене на агнешко месо. Във фермата килограм живо тегло може да се закупи за 4-5 лв, а дни преди празника обикновено цената достига до 6 лв. за килограм. 

Едно агне от 10-25 кг. може да се купи за около 120-150 лв. В магазините обаче цената е три пъти по-висока започва от 11-12 лв. за килограм, като на места достига 16-17 лв, показва проверка на Нова тв.

През последната седмица най-евтино агнешко месо е предлагано в градовете Бургас(11,40 лв/кг),а най-скъпо - в Добрич и Кюстендил(около 15 лв/кг). 

Цената на агнешкото се надува от прекупвачи, които изкупуват месото от фермите и го препродават на търговци, съобщава сайтът Парите ни.

Очаква се и тази година пазарът да бъде залят от замразено агнешко месо от Нова Зеландия и Австралия. Специалистите съветват да се гледа внимателно преди да се купува. Месото може да се познае трудно по цената, но е важно да се гледа цвета и срока на годност.

По време на Великденските празници дежурни екипи на Комисия за защита на потребителите (КЗП) ще приемат сигнали, ще консултират потребителите и ще извършват проверки. Най-силен ще бъде контролът върху веригите за хранителни стоки.

Публикувана в Бизнес

Анализ показва, че плодородието на почвите у нас се понижава с драстични темпове през последните 20 години. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години, коментира Борислав Петков, земеделски производител

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Петков, в момента се представяте като земеделски производител, но сте известен и с анализите за цената на земеделската земя, които правехте в качеството си на председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Какво предстои на пазара на земя у нас през близките години?

  • За мен темата - ренти и пазар на земята, е болна. Това са пазарни елементи, които се регулират по определен начин. В момента на пазара има силни корпоративни интереси. Едните казват – цената на земята ще пада, другите твърдят обратното – че ще се качва. Ясно е, че има силно надценена земеделска земя в България. Благодарение на субсидирането, имаме изкуствено създадени ренти и това през следващите 3-4 години няма как да не се коригира. Когато се вдигне цената на земята, тя пада доста трудно, в смисъл, че цената пада с 4 или 5 пъти по-бавно темпо, отколкото се е вдигнала. Това е закономерност. Мога да кажа, че 12 или 13 години съм бил на този пазар и прогнозирам какво ще се случи след пет години. Пазарът на земята и пазарът на рентите са следствие от определени фактори, които се случват в самото земеделско производство. Много е важно да накараме земеделският производител да добави стойност към произвежданата от него продукция, да направи диференциация на културите вътре в стопанството си. Да не произвежда пшеница, ечемик и рапица сам. Това са нетно износими култури и нищо повече. Той трябва да произвежда други продукти, които може да преработи там, където се намира.

  • За целта обаче трябва да се кооперира с други фермери.

  • Да, ще кажа, че през миналата година бях няколко месеца в Холандия, за да проучвам как се прави сдружение на фермери. Там един стопанин със 150 дка земя, отглежда различни култури – зеленчуци, цветя и т.н. Но той не прави консерви от зеленчуците, а ги опакова така, че да ги продава на кооперативния магазин, създаден от всички производители в региона. Тази година фермерът кара домати, другият кара картофи и т.н. На следващата година правят ротация на културите - този, който е карал домати, кара картофите и т.н.

  • Защо не върви кооперирането у нас?

  • Имаме поговорка – двама човека – дружина, трима – дружина с предател. Манталитетът на българина обаче може да се пречупи и това ще стане чрез интереса. Трябва да се даде възможност и да се каже на хората - ако се кооперирате и продавате продукцията си общо, ще получите повече пари. Сдружаването е много трудна мярка за земеделските производители, докато директните плащания са най-лесното нещо – задраскваме квадратчето, очертаваме едни декари, молим се някой да не дойде на проверка, и получаваме едни пари. А какво се случва с тези пари? По-голямата част от тях отива в автомобилната индустрия, другата отива в туроператорите и третата част – в скъпите ресторанти. Ако някой иска да ме обори – аз ще му докажа с цифри за какво става въпрос.

  • Какво земеделие трябва да има в България?

  • Силно семейно, фамилно, прерастващо в регионално. Аз в момента имам фамилно стопанство и искам да го направя регионално, т.е. да обединя около себе си още 3-4 земеделски производители. Заедно можем да направим преработвателно предприятие за остатъците от растениевъдството – слама, биомаса и т.н., да направим гранулиран фураж за животните, от другата част – да направим дървесни пелети и с това да се затвори целия цикъл, а стопанството да няма отпадъци. Оттам натам татък може да се започнат други неща – да се добави животновъдство и съответната преработка. Така може да се изгради една обща кланица, която да обслужва фермерите в района, а може да се мисли и за преработвателен цех, примерно. Всичко трябва да върви поетапно, но земята е първичното.

  • Всичко това звучи с лек привкус на фантастика. Как може да се прави успешно земеделие, като няма напояване

  • Непрекъснато говорят, че Световната банка ни направила стратегия за напояването, но не ни казват къде ги прави тези хидромелиорации – на земята или във въздуха? Харчат се едни пари, включително и за Поземления кодекс. Сега прокуратурата разнищва случая, но преди 15 години се водеше процес за източването на Държавния резерв. Помните ли го? Делото приключи съвсем скоро, но виновни... няма. Някой източи 250 хил. тона зърно и какво от това?

  • Сега усилено се обсъжда Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Как според Вас, трябва да се субсидира агросектора?

  • Според мен подпомагането на земеделските производители след 2020 г. задължително трябва да се обвърже с производството на продукция, и то не просто подкрепа на каквото и да е количество, а да се стимулира все повече и повече продукция. Така произвеждайки повече продукция, фермерът ще получи и повече субсидия. Но все пак той ще търси вариант, какво да прави със земеделската продукция. Единият от начините е да удовлетвори преработвателните предприятия, които вече са изградени. Друг вариант е самият той да изгради преработвателно предприятие за своята продукция, така че да може да прибави добавена стойност към суровината. Освен това, той ще може да обедини и други производители на суровини. Това са елементарни механизма на пазарната икономика и лостовете, с които разполага държавата под формата на субсидията, е да накара земеделските производители да отиват към обединяване и към добавена стойност. Това са двата елемента, които ще помогнат на агросектора. Много бих искал някой да натисне бутона на субсидиите и да ги спре.

  • Какво ще се случи тогава?

  • Ще има отрезвяване в сектора. Сега 40% от себестойността на зърнените култури е субсидия. Предлагам начинът на усвояване на парите да се промени коренно.

  • С какво се занимаваш сега?

  • Обработвам около 15 хил. дка в необлагодетестван район на границата с Турция, като около 2 хил. дка от общата площ са за биоземеделие. Отглеждам тритикале, пшеница, ечемик, грах, нахут, ръж, боб и други. Някои от тях продавам директно в Турция и Гърция. От тази година започвам производството на гранулиран фураж. Инвестирах в малка преработвателна инсталация, която може да поеме капацитета на собственото ми производство и евентуално на още двама колеги. Започнах да прилагам No Till земеделие. Обиколил съм двете основни държави, които прилагат тази система – Аржентина и САЩ. Самата технология е позната в България. Тя е експериментирана и дори прилагана у нас, но си има своите особености. Трябва да се прилага по определена схема. Минималната обработка на почвата предполага определени култури, които да структурират почвата и да извеждат хранителните вещества в горния й слой. Това не е само да сееш и да жънеш, а още куп други неща. Анализ показва, че плодородието на българските почви пада с драстични темпове през последните 20 години. Анализът е неофициален, но ако той излезе успоредно с мой анализ за пазара на земеделските земи, ще изскочат някои истини. Има огромна корелация с това каква земя купуваш и какви са нейните качества. Защото досега тази земя носеше еди-колко си лева на декар, разбирайте директното плащане, респективно и рентите се определяха от това.

  • Каква е причината за резкия спад в плодородието на земята ни?

  • Множеството минерални торове, които се вкарват, са пагубни за микрофлората на почвата. Ефектът, който се постигат с гранулиран тор, е моментен. Оттук нататък химията слиза надолу в почвата и убива бактериите. Затова биопроизводство трябва да се прави на земя, която 20 години не е обработвана. Там да започнеш да отглеждаш култури, но без никакви пестициди. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 21

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта