Големите играчи на пазара се преориентират към по-малко известни продукти като киноа или органически земеделски продукти с високо търсене от страна на потребителите, които искат да се хранят здравословно, пише агенция Bloomberg.

Доходите от търговията с водещите зърнени култури спаднаха, след като фермерите започнаха да отглеждат по-големи количества, отколкото са необходими на пазара. Този период продължава вече 4 поредни години. Това подбуди големите играчи на пазараq като немската компания BayWa AGq да търсят други ниши, например домати или биологични зърнени култури, където доходите са по-високи. Други насочиха своето внимание към безглутеновите култури.

Брокерската къща Grain Services Srl, например, получава 30 на сто от доходите си от безглутенови, биологични и нишови продукти, като киноа, ориз, амарант и леща, въпреки, че те са едва 7 на сто от обема на цялата продукция, с която търгува.

Безглутенови продукти

Потребителското търсене прави безглутеновите и биологичните продукти едни от най-динамично развиващите се сегменти на пазара. Производството на безглутенови продукти ще нараства с 10 на сто ежегодно, а световните обеми на продажбите им до 2020 година ще се увеличават до 7 милиарда щатски долара годишно.

baywa logo2

Компания BayWa се превключва на билогично и оранжерийно производство.

Френската групировка Soufflet, която е най-големият купувач на зърно в Европа, започва търговия с бобови култури.

Дори такива гиганти в бранша като Glencore и Bunge се насочиха към различни от зърното сегменти. Bunge, която е търговска компания вече 200 години купи производител на зехтин от Турция, а Glencore търгува със зехтин от офиса си в Мадрид. По данни на FAO, обемите на световната търговия с бобови култури са по-малко от 6 на сто от световния пазар на пшеница през 2013 г. Но все повече големи играчи се ориентират към тези култури като допълнение на зърненото си портфолио, за да компансират спадащите световни цени на зърнените култури.

Публикувана в Бизнес
Къке да пазаруваме за великден и колко ще ни излезе празничната трапеза? Над тези въпроси се замисля почти всяко българско домакинство.

Представяме ви репортажа на Боряна Черганова от БНТ, която представя цените на агнешкото и зеленчуците в Гюргево и в Русе, броени дни преди Великденските празници.

 Зададохме си въпроса колко ще ни струва агнешкото и салатата и дали цените са същите както в Румъния. Става въпрос за малкия град Гюргево, който е само на 2 километра от Русе. БНТ тръгна по следите на агнешкото и стана ясно, че доста българи ходят тези дни на шопинг и то не за друго, а именно за да набавят по-евтини и качествени продукти за празничната трапеза. С помощта на Държавната комисия по стоковите борси и тържища проследихме движението на цените не само в рамките на последните десет дни, но и назад във времето до 2013 година на основните продукти, които българина задължително пазарува. Между първи и десети април тази година цената на едро на цяло агне е малко над 13 лева. Това е най-високата цена достигната след 2013 година насам за този продукт. През 2013 агнешкото е струвало 13.77 лв. Същата тенденция забелязваме и при агнешкия бут - цената е по-висока с няколко стотинки в сравнение с миналата година, но по-ниска от цената през 2013, когато за бут сме плащали 14 лева и 62 стотинки. Единствено при плешката има увеличение на цената в сравнение със същия период на 2013 - 13.71, сега тя е 13.79. За сравнение миналата година плешката се е продавала в същия период за 13.39, година преди това за 12,90. 12.48 е била цената през 2014. У нас ако решим да си купим агнешко месо директно от фермата дни преди празниците, килограм живо тегло е най-малко 6 лева. Така едно агне от 25 килограма можем да купим за около 150 лева. В магазина обаче цената е друга – килограмът достига до 17 лева. Простата сметка е, че от обора до щанда цената скача 3 пъти. Отиваме в румънския град Гюргево и питаме за агнешко. Така необходимото месо за традиционната великденска трапеза ще се появи на пазара едва няколко дни преди празника, за да е прясно, категорични са търговците. Все пак намираме агнешко. Цената е 20 леи за килограм. Според фиксинга това прави 9 лева. "И миналата година цената беше такава. И тази година ще е същата. Това месо е от животни, които отглеждам лично аз в моя ферма", казва търговецът Ангел. Фермите са ситуирани в близките села. Овчарят Йон от дете се занимава с този поминък. "Много хора идват при мен да искат да си купят. Но чак не ми стигат животните", споделя той. Пазарим се да си купим агне направо от него. Но пазарлъкът ни удря на камък и Йон е не сваля цената. "Живо агне предлагам за 54 лева, а ако е заклано и разфасовано струва 90 лева", категоричен е той. Цената не подлежи на коментар, защото доброто агнешко изисква грижи - обилна паша, чиста природа и най-вече добра охрана. Освен това ни издава тайната: Не е ясно дали за лични цели българите купуват румънски агнета или ги препродават, но определено са чести клиенти. Отиваме и на пазара за зеленчуци. "Оставам с впечатлението, че при вас е по-скъпо, защото тук в Гюргево идват всеки ден българи, които са търговци на дребни стоки. Те не пропускат да си купят от нас зеленчуци –салати, домати, лук", коментира Джиуреску Джордже – търговец. А защо е така говорят цените и вида на стоката. Марулите за по 70 стотинки. "Много са добри цените, но проблемът е, че хората, както при вас, нямат пари. Аз съм от едно съседно село на 10 километра от тук и всичко, което виждате, е от моята градина. Помня как, когато бях още в първи клас, помагах на майка и татко да продават на пазара. От дете се занимава с градинарство и търговия. Това е моя поминък", казва Джиуреску Джордже. Търговците не пропускат да ни дадат съвет как да си сготвим агнешкото, така че гостите ни да си оближат пръстите: "Слагаш в тавичката месцето и подреждаш много зеленчуци - лук, чесън. Мяташ в пещта и важното е да имаш желание. Традициите са важно нещо – агнешко се яде сега." И докато до преди година румънците атакуваха българския пазар, днес доста българите предпочитат румънските цени.


Публикувана в Бизнес

Дни преди Великден цените на пресните зеленчуци спадат. Това показва анализ на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цените на зелената салата и репите на борсите на едро се понижиха съответно до 0,61 лв. (-10%) и 0,65 лв. за брой (-20%).

Оранжерийните краставици поевтиняха с 9,6% до 2,17 лв./кг на едро, а цените на вносните са с 6,7% по-ниски до 1,95 лв./кг на едро. При зеленчуците единствено цените на доматите тръгват нагоре, като килограм на едро внос стигна 2,05 лв. (+6,2%). Българското производство домати поскъпна с 1,6% до 2,60 лв./кг на едро.

Цената на яйцата се задържа без промяна, като на едро се продават по 0,20 лв. за брой. Картофите поевтиняха с 2,7% до 0,72 лв. за килограм на едро, а морковите с 1,9% до 1,03 лв. за килограм на едро. Зелето стигна 0,61 лв. за килограм на едро, което е понижение с 6,2%.

При плодовете най-голям спад на цените има при ябълките, като килограм на едро стигна 1,10 лв. (-8,3%). Лимоните също поевтиняха с 0,5% до 2,07 лв./кг на едро. Стойността на бананите стигна 2,26 лв./кг на едро (+2,7%), а на кивито - 1,77 лв./кг на едро (+1,1%).

Литър прясно мляко се търгуваше по 1,45 лв., което е увеличение с 3,6%. Кофичка кисело мляко струваше 0,76 лв., което е повишение на цената с 4,1%.

Публикувана в Бизнес

Традиционно преди Великден цената на агнешкото се вдига, въпреки, че все още няма активно търсене на агнешко месо. Във фермата килограм живо тегло може да се закупи за 4-5 лв, а дни преди празника обикновено цената достига до 6 лв. за килограм. 

Едно агне от 10-25 кг. може да се купи за около 120-150 лв. В магазините обаче цената е три пъти по-висока започва от 11-12 лв. за килограм, като на места достига 16-17 лв, показва проверка на Нова тв.

През последната седмица най-евтино агнешко месо е предлагано в градовете Бургас(11,40 лв/кг),а най-скъпо - в Добрич и Кюстендил(около 15 лв/кг). 

Цената на агнешкото се надува от прекупвачи, които изкупуват месото от фермите и го препродават на търговци, съобщава сайтът Парите ни.

Очаква се и тази година пазарът да бъде залят от замразено агнешко месо от Нова Зеландия и Австралия. Специалистите съветват да се гледа внимателно преди да се купува. Месото може да се познае трудно по цената, но е важно да се гледа цвета и срока на годност.

По време на Великденските празници дежурни екипи на Комисия за защита на потребителите (КЗП) ще приемат сигнали, ще консултират потребителите и ще извършват проверки. Най-силен ще бъде контролът върху веригите за хранителни стоки.

Публикувана в Бизнес

Анализ показва, че плодородието на почвите у нас се понижава с драстични темпове през последните 20 години. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години, коментира Борислав Петков, земеделски производител

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Петков, в момента се представяте като земеделски производител, но сте известен и с анализите за цената на земеделската земя, които правехте в качеството си на председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Какво предстои на пазара на земя у нас през близките години?

  • За мен темата - ренти и пазар на земята, е болна. Това са пазарни елементи, които се регулират по определен начин. В момента на пазара има силни корпоративни интереси. Едните казват – цената на земята ще пада, другите твърдят обратното – че ще се качва. Ясно е, че има силно надценена земеделска земя в България. Благодарение на субсидирането, имаме изкуствено създадени ренти и това през следващите 3-4 години няма как да не се коригира. Когато се вдигне цената на земята, тя пада доста трудно, в смисъл, че цената пада с 4 или 5 пъти по-бавно темпо, отколкото се е вдигнала. Това е закономерност. Мога да кажа, че 12 или 13 години съм бил на този пазар и прогнозирам какво ще се случи след пет години. Пазарът на земята и пазарът на рентите са следствие от определени фактори, които се случват в самото земеделско производство. Много е важно да накараме земеделският производител да добави стойност към произвежданата от него продукция, да направи диференциация на културите вътре в стопанството си. Да не произвежда пшеница, ечемик и рапица сам. Това са нетно износими култури и нищо повече. Той трябва да произвежда други продукти, които може да преработи там, където се намира.

  • За целта обаче трябва да се кооперира с други фермери.

  • Да, ще кажа, че през миналата година бях няколко месеца в Холандия, за да проучвам как се прави сдружение на фермери. Там един стопанин със 150 дка земя, отглежда различни култури – зеленчуци, цветя и т.н. Но той не прави консерви от зеленчуците, а ги опакова така, че да ги продава на кооперативния магазин, създаден от всички производители в региона. Тази година фермерът кара домати, другият кара картофи и т.н. На следващата година правят ротация на културите - този, който е карал домати, кара картофите и т.н.

  • Защо не върви кооперирането у нас?

  • Имаме поговорка – двама човека – дружина, трима – дружина с предател. Манталитетът на българина обаче може да се пречупи и това ще стане чрез интереса. Трябва да се даде възможност и да се каже на хората - ако се кооперирате и продавате продукцията си общо, ще получите повече пари. Сдружаването е много трудна мярка за земеделските производители, докато директните плащания са най-лесното нещо – задраскваме квадратчето, очертаваме едни декари, молим се някой да не дойде на проверка, и получаваме едни пари. А какво се случва с тези пари? По-голямата част от тях отива в автомобилната индустрия, другата отива в туроператорите и третата част – в скъпите ресторанти. Ако някой иска да ме обори – аз ще му докажа с цифри за какво става въпрос.

  • Какво земеделие трябва да има в България?

  • Силно семейно, фамилно, прерастващо в регионално. Аз в момента имам фамилно стопанство и искам да го направя регионално, т.е. да обединя около себе си още 3-4 земеделски производители. Заедно можем да направим преработвателно предприятие за остатъците от растениевъдството – слама, биомаса и т.н., да направим гранулиран фураж за животните, от другата част – да направим дървесни пелети и с това да се затвори целия цикъл, а стопанството да няма отпадъци. Оттам натам татък може да се започнат други неща – да се добави животновъдство и съответната преработка. Така може да се изгради една обща кланица, която да обслужва фермерите в района, а може да се мисли и за преработвателен цех, примерно. Всичко трябва да върви поетапно, но земята е първичното.

  • Всичко това звучи с лек привкус на фантастика. Как може да се прави успешно земеделие, като няма напояване

  • Непрекъснато говорят, че Световната банка ни направила стратегия за напояването, но не ни казват къде ги прави тези хидромелиорации – на земята или във въздуха? Харчат се едни пари, включително и за Поземления кодекс. Сега прокуратурата разнищва случая, но преди 15 години се водеше процес за източването на Държавния резерв. Помните ли го? Делото приключи съвсем скоро, но виновни... няма. Някой източи 250 хил. тона зърно и какво от това?

  • Сега усилено се обсъжда Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Как според Вас, трябва да се субсидира агросектора?

  • Според мен подпомагането на земеделските производители след 2020 г. задължително трябва да се обвърже с производството на продукция, и то не просто подкрепа на каквото и да е количество, а да се стимулира все повече и повече продукция. Така произвеждайки повече продукция, фермерът ще получи и повече субсидия. Но все пак той ще търси вариант, какво да прави със земеделската продукция. Единият от начините е да удовлетвори преработвателните предприятия, които вече са изградени. Друг вариант е самият той да изгради преработвателно предприятие за своята продукция, така че да може да прибави добавена стойност към суровината. Освен това, той ще може да обедини и други производители на суровини. Това са елементарни механизма на пазарната икономика и лостовете, с които разполага държавата под формата на субсидията, е да накара земеделските производители да отиват към обединяване и към добавена стойност. Това са двата елемента, които ще помогнат на агросектора. Много бих искал някой да натисне бутона на субсидиите и да ги спре.

  • Какво ще се случи тогава?

  • Ще има отрезвяване в сектора. Сега 40% от себестойността на зърнените култури е субсидия. Предлагам начинът на усвояване на парите да се промени коренно.

  • С какво се занимаваш сега?

  • Обработвам около 15 хил. дка в необлагодетестван район на границата с Турция, като около 2 хил. дка от общата площ са за биоземеделие. Отглеждам тритикале, пшеница, ечемик, грах, нахут, ръж, боб и други. Някои от тях продавам директно в Турция и Гърция. От тази година започвам производството на гранулиран фураж. Инвестирах в малка преработвателна инсталация, която може да поеме капацитета на собственото ми производство и евентуално на още двама колеги. Започнах да прилагам No Till земеделие. Обиколил съм двете основни държави, които прилагат тази система – Аржентина и САЩ. Самата технология е позната в България. Тя е експериментирана и дори прилагана у нас, но си има своите особености. Трябва да се прилага по определена схема. Минималната обработка на почвата предполага определени култури, които да структурират почвата и да извеждат хранителните вещества в горния й слой. Това не е само да сееш и да жънеш, а още куп други неща. Анализ показва, че плодородието на българските почви пада с драстични темпове през последните 20 години. Анализът е неофициален, но ако той излезе успоредно с мой анализ за пазара на земеделските земи, ще изскочат някои истини. Има огромна корелация с това каква земя купуваш и какви са нейните качества. Защото досега тази земя носеше еди-колко си лева на декар, разбирайте директното плащане, респективно и рентите се определяха от това.

  • Каква е причината за резкия спад в плодородието на земята ни?

  • Множеството минерални торове, които се вкарват, са пагубни за микрофлората на почвата. Ефектът, който се постигат с гранулиран тор, е моментен. Оттук нататък химията слиза надолу в почвата и убива бактериите. Затова биопроизводство трябва да се прави на земя, която 20 години не е обработвана. Там да започнеш да отглеждаш култури, но без никакви пестициди. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години. 

Публикувана в Бизнес

 С близо 12% е паднала цената на килограм оранжерийни  краставиц от внос до 1,94 лв. В същото време мандарините са поскъпнали с 12,4% до 1,54 лв/кг,, сочат данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ), обработени от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).  Оранжерийните домати са поскъпнали с 9,6% до 2,50 лв за килограм, с 8% е скокът при вносните оранжерийни домати до 1,78 лв/кг. Със 7,3% е намаляла цената на репите за брой до 0,76 лв. Зелената салата е поевтиняла с 9,5% до 0,67 лв/бр. Увеличението при зелето е 3,4% до 60 стотинки за килограм, а зрелият кромид лук и ябълките са поевтинели съответно с 1,6 и 2,4% до 0,62 лв/кг и 1,23 лв/кг.

Скок с 1,8% бележи кивито като се търгува по 1,68 лв/кг, а почти 2% е спадът в цената на лимоните, които са се продавали по 2,06 лв/кг.

През изминалата седмица не са наблюдавани промени в цената на брашното, захарта и яйцата

През изминалата седмица средната цена на едро на брашно тип „500” за страната отбелязва леко покачване спрямо предходната седмица, докато тези на дребно и в двата типа наблюдавани търговски обекти остават без промяна.

Публикувана в Бизнес

Оранжерийните краставици, българско производство, удариха рекорд и стигнаха почти 5 лв. за кг в магазините на дребно. По данни на Института по аграрна икономика цените са ударили 10-годишен връх. Само за няколко месеца цената на зеленчука скочи със 100 процента, съобщава БТВ.

По данни на експерти от института в сравнение с февруари т.г. краставиците са поскъпнали с 6%, а на годишна база се отбелязва ръст от 40% и сега цената се движи около 4.44 лв. за кг на едро.

„Тази година започна трудно за зеленчуците за България и Европа“, коментира доц. Велин Георгиев. По думите му през януари и февруари в цяла Европа зеленчуците са поскъпнали с около 40%. По принцип страната ни произвежда над 50% от от вътрешното предлагане на краставици и това се дължи на краткия вегетационен период на зеленчука. Не така стоят нещата с доматите, където са необходими много повече време е ресурси. През изминалата седмица се забелязва, чевносните оранжерийни домати поскъпнаха с 3,3% до 1,57 лв./кг, а цената на родния зеленчук се повиши с 2,4% до 2,10 лв./кг на едро. Това сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. При цената на вносните оранжерийни краставици се отчита понижение с 23% до 2,32 лв./кг на едро, а на зелената салата с 14,6% до 0,88 лв./кг.

Но обичайната търговска надценка е 45%-50%, което изключително много оскъпява пресните зеленчуци. В крайна сметка се оказва, че килограм краставици вече се изравнява на пазара по цена с килограм пилешко месо.

Публикувана в Бизнес

Оранжерийните краставици поевтиняха с 9,8 на сто, до 3,30 лева средно за кг само за седмица, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/.  Оранжерийните домати поевтиняват с 8,6 на сто тази седмица и се търгуват по 1,49 лева за килограм. Картофите поевтиняват с пет стотинки и се търгуват по 0,68 лева за килограм на едро. Морковите се продават по 1.04 лева за килограм. Зелето се търгува по 0,42 лева за килограм на едро. Цената на зелената салата се понижава с 3,8 на сто, до 1,01 лева за брой. Ябълките се търгуват средно по 1,35 лв./кг. Лимоните поскъпват с 5,1 на сто, до 2,08 лева. Портокалите поскъпват с 0,9 на сто и се търгуват по 1,12 лева. Мандарините се продават по 1,23 лв./кг, а бананите - по 2,20 лева за килограм. 

Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи тази седмица с 0,43 процента, до 1,436 пункта. От края на януари, когато постигна най-високото си ниво през тази зима, ИТЦ падна с над 3 процента, съобщават още от ДКСБТ.
Кравето сирене се продава средно по 5,65 лв./кг. Кашкавалът, тип "Витоша", поевтинява с 0,8 процента и се търгува по 9,77 лв./кг. Олиото поевтинява с един процент и се купува по тържищата по 2,06 лева за литър. Каймата се търгува по 4,66 лева за килограм. Пилешкото замразено месо поевтинява с 1,4 на сто и се търгува по 3,52 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,57 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", се задържа 0,78 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,42 лв./кг. Яйцата поскъпват с една стотинка и се продават средно по 0,21 лева за брой на едро.

Публикувана в Бизнес

Цените на храните са продължили да се повишават през февруари в световен мащаб, стимулирани от поскъпването на зърнените култури, обявиха от Организацията за земеделие и прехрана, цитирани от Ройтерс. Индексът на храните, изчисляван от агенцията към ООН и отразяващ месечните промени в цените на избрани зърнени и маслодайни култури, млечни и месни продукти, както и захарта, се е повишил с 0,5% спрямо януари до 175,5 пункта – най-високото му ниво от февруари 2015 г. Спрямо същия месец на миналата година ръстът е достигнал 17,2%.

С най-голям принос за увеличаването на цените е поскъпването на зърнените култури, достигнало 2,5% в рамките на месеца най-вече заради повишаването на цените на пшеницата и в по-малко степен – на царевицата и ориза. От организацията вече очакват световната зърнена реколта да достигне 2,6 млрд. тона през настоящия селскостопански сезон, приключващ на 30 юни, като прогнозата е завишена с 0,3% спрямо предвиждането от януари. В първата си оценка за следващия сезон нейните експерти очакват световната пшенична реколта да намалее с 1,8% до 744,5 млн. тона, оставайки все пак над средния показател за последните 5 години.

Освен това през февруари е отчетено повишение с 1,1% на подиндекса на цените на месото, стимулирано от поскъпването на говеждото заради свитото предлагане в Австралия, където фермерите обновяват стадата си.

„Подиндексът на цената на захарта нарасна с 0,6% през февруари, тъй като недостатъчното предлагане от Бразилия бе компенсирано само отчасти от увеличаването на площите в СЕ, засадени със захарно цвекло”, се отбелязва в съобщението.

Млечните продукти са поскъпнали незначително вследствие на повишаването на цените на маслото и сухото пълномаслено мляко.

За сметка на това подиндексът за растителните масла се е понижил с 4,1% през февруари на фона на забавянето на ръста на световното търсене на палмово масло, както и благодарение на подобрените прогнози за реколтата от соя в Бразилия и Аржентина – две от големите страни-износителки на маслодайната култура.

Публикувана в Новини на часа

Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2016 г. намалява с 5.1% спрямо същото тримесечие на 2015 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се понижава с 4.2%, а на продукцията от животновъдството - с 11.2%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 3.3%, като спадът в растениевъдството е с 2.6%, а в животновъдството - със 7.3% . Това съобщават от Националния статистически институт /НСИ/.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. спрямо същото тримесечие на 2015 г. се наблюдава спад в цените на зърнените култури - с 4.0%, на техническите култури - с 3.7%, на зеленчуците - с 13.8%, и на плодовете - със 7.7%. По-високи са цените на фуражните култури - с 23.6%, и на картофите - с 4.5%. По-ниски са цените на меката пшеница - със 7.3%, на ечемика - със 7.8%, на ориза - с 22.1%, на слънчогледа - с 8.8%, на рапицата - с 1.8%, на виненото грозде - с 6.2%, и на орехите - с 32.5%. Намаление се наблюдава и в цените на зелето - с 34.1%, на оранжерийните краставици - с 5.3%, на морковите - с 18.7%, на пипера - с 4.5%, и на зрелия кромид лук - с 21.2%. По-високи са цените на царевицата за зърно - с 1.9%, и на силажната царевица - със 70.4%.

Спрямо същото тримесечие на 2015 г. се наблюдава намаление в цените на живите животни - със 17.1%, и на животинските продукти - с 5.8%. Най-голямо е намалението в цените на домашните птици - с 35.6%, и едрия рогат добитък - с 16.7%. Увеличение се наблюдава в цените на свинете - с 11.1%, на овцете - с 4.3%, и на козите - с 14.3%. При животинските продукти най-голямо е намалението в цените на кокошите яйца за консумация - с 18.6%, на пчелния мед - с 11.5%, и на кравето мляко - с 5.4%. Цените на биволското, овчето и козето мляко отбелязват повишение - съответно с 6.5, 2.4 и 16.8%.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. спрямо 2015 г. най-голямо намаление е отбелязано в индекса на цените на фуражните култури - с 22.6%, на зеленчуците - с 20.7%, и на плодовете - с 12.3%. Увеличение се наблюдава единствено в цените на техническите култури - с 2.0%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 11.0%, а на животинските продукти - с 4.0%.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. спрямо 2015 г. по-ниски са цените на меката пшеница - със 7.4%, на ечемика - с 8.5%, на ориза - с 30.8%, на слънчогледа - с 2.6%, на оранжерийните домати и краставици - съответно с 12.9 и 11.7%, и на виненото грозде - с 8.7%. По-високи са цените на царевицата за зърно - с 1.9%, на ръжта - с 2.8%, и на крушите - с 5.2%.

В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2016 г. спрямо 2015 г. увеличение се наблюдава в цената на овцете - с 4.8%, и на козите - с 9.7%. Цените на останалите категории животни се понижават, като най-голям спад е отчетен в цената на едрия рогат добитък - с 16.5%, и на домашните птици - с 16.0%. При животинските продукти най-голям спад се наблюдава в цените на кокошите яйца за консумация - с 13.6%, и на пчелния мед - с 12.4%. Увеличение е регистрирано в цената на козето мляко - с 14.4%, на биволското мляко - с 4.4%, и на овчето мляко - с 1.6%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2016 г. е с 1.2% подравнището на същото тримесечие на предходната година и с 3.2% спрямо 2015 година.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. спрямо съответното тримесечие на 2015 г. намаляват цените на електроенергията и горивата - с 2.1%, и на минералните торове - с 26.6%. По-високи са цените на посевния и посадъчния материал - с 14.0%, и на продуктите за растителна защита - със 7.7%.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. спрямо 2015 г. индексът на цените на електроенергията намалява с 6.3%, а на минералните торове - с 27.3%. Увеличават се цените на продуктите за растителна защита - с 5.9%, и на фуражите - с 1.6%, съобщават от НСИ.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 20

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта