Повечето от съвременните, както и някои от най-старите сортове рози цъфтят няколко пъти до есента. Можете допълнително да стимулирате цъфтежа като постоянно изрязвате увяхващите цветове. Ако розите цъфтят на съцветия е по-добре да се изчака, докато всички цветове от съцветието не увяхнат и след това го изрежете изцяло. Отрязва се увяхналият цвят или съцветия директно над първия, перфектно развит лист (обикновено той се състои от 5 дяла), точно под цвета често има 2-3 недоразвити листа, които също трябва да бъдат премахнати. Тази резитба е известна като лятна резитба при розите и трябва да се извършва редовно до около средата на септември.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Четвъртък, 05 Юли 2018 14:59

Защо розата не цъфти?

Розата може да не цъфти, ако е засадена на сянка.
Друга причина е липсата на влага в почвата. При недостиг на влага розите спират да образуват издънки, листата повяхват и падат. Ако почвата просъхне силно по време на развитието на пъпки, в последствие дори усиленото поливане няма да помогне на розата да цъфне. При горещо, сухо време розите се поливат поне веднъж седмично с вода (10-15 литра на растение).
Ако растението изглежда здраво, зелено и красиво, но не цъфти, тогава възможната причина е излишъкът на азотни торове в почвата. Това води до бърз и бурен растеж на листата и липса на цъфтежа. При това положение се внася калиев тор, който стимулира образуването на пъпки.
Важно е също, че розите предпочитат неутрална или слабо кисела почва. При много кисела или алкална почва розите се развиват и цъфтят слабо.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Пиперът е много капризен и се нуждае от навременно хранене. Особено внимание трябва да се обърне на подхранването му, когато цъфти и плододава.

Какви вещества са необходими за пипера
За нуждите на растението от допълнително хранене се съди по вида на самото растение. Ако листата му са нагърчени, това показва липса на калий в почвата. Виолетовият цвят на долната страна на листата показва, че пиперът се нуждае от фосфор. Но ако пиперът расте буйно и не цъфти навреме е напълно възможно растенията да са преторени с азотни торове.

Торене по време на цъфтежа
През този период е важно на пипера да се внася калий, за да се образуват хубави завързи. За да се попълни липсата на калий в почвата се използва калиев сулфат (1 ч. лъжичка за 10-11 литра топла вода). Също така по време на цъфтежа може да внесете разтвор на карбамид (25 грама на кофа вода) или комбинация от суперфосфат - 1 ч. лъжичка в 10 литра вода + 1 чаена лъжичка калиев сулфат.
Важно! Подхранването се извършва не повече от веднъж на 2-3 седмици, в противен случай може да се получи излишък на внесените хранителни вещества.

Торене по време на плододаване
По време на зазряването на чушките се предпочита подхранване с натурални продукти. Например често се използват настойки от чайове за поливане. Необходимо е да се залеят с 3 литра вода 200 грама чаени листа от черен чай и да се оставят за 6-7 дни. След това полейте пипера с тази инфузия. В тази настойка се съдържа калий, желязо, магнезий и калций.
Настройка от млада, прясна коприва също перфектно подхранва пипера по време на узряването на плодовете с необходимите микроелементи. Приготвя се от нежна млада коприва, залята с топла вода. След престояване няколко дни на топло място, копривата ще се утаи на дъното. Така че инфузията е готова и с нея може да се полива. С коприва може да се подхранва през 10-11 дни.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Много от градинарите през летните месеци са изправени пред този проблем. Какво да се предприеме в този случай?
Краставицата, въпреки че се смята за топлолюбива култура, не обича жегите. Оптималната температура за цъфтеж и плододаване е 18-21 ° C. Ако е под 16 или над 25, прашецът става "стерилен" и оплождането спира. Плодовете, които се образуват в жегите, може да са горчиви. При температура 42°C, растението спира да се развива напълно.
Освен това, високата температура и суша правят цветовете по-слабо привлекателни за пчелите – така не се получава опрашването. Ето защо не трябва да ви изненадва, че в най-горещите дни краставиците цъфтят обилно, но не дават плод.
Трябва да отбележим, че има и партенокарпни хибриди , при които за образуване на плодове процесът на опрашване не играе важна роля. Следователно такива растения ще дадат краставици и в горещо време и при отсъствието на опрашители. За предпочитане е да се отглеждат такива хибриди.

Сред сортовете опрашващи се от пчели преобладават такива с женски тип цветове, но има и мъжки ("празни цветове"). Така че за да получите плодове е нужно да се засеят няколко растения от смесен тип.
При партенокарпните краставици опрашители не са нужни. При опрашване на такива растения се образуват изкривени краставици с частично присъствие на семена.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Болестта екскориоза по лозата се проявява на огнища, които могат да достигнат големи размери (стотици метри в диаметър).

Благоприятни за екскориозата са умерено топло и влажно време. Лозите са най-чувствителни към заразяване в периода от набъбване на пъпките до фаза на растеж и развитие на летораслите 3-ти - 4-ти лист. Заразените растения обаче не проявяват ежегодно симптомите на болестта.

Повредените пъпки обикновено не проявяват растеж или от тях излизат слаби леторасли със скъсено междувъзлие и дребни и деформирани листа, по които се наблюдават точковидни некротични петна с хлоротичен ореол. Обикновено появилите се леторасти загиват наскоро след покарването им.

В основната част на зелените леторасти се образуват малки тъмни петънца, които по-късно, сливайки се, изсветляват в центъра, като придобиват елиптична форма и корковидна структура. Повредената кора се разкъсва и разкрива поразената дървесина на лозовия летораст. Под влияние на вятъра или тежестта на гроздовете болните от екскориоза леторасти се пречупват лесно.

Ресите, заразени преди цъфтежа, загиват. По заразените зърна се образуват тъмни петна. През есента кората на заразените леторасти побелява, напуква се и започва да се лющи, като под нея се виждат плодните тела на гъбата под формата на дребни черни точки.

Борбата с екскориозата през вегетацията се провежда с 1-2 третирания за предпазване на младите лсторасти от заразявания. Първото третиране се извършва, когато около половината от пъпките в основата на леторастите са във фаза пеперуда, а второто - при отделяне на третия лист от леторастите.

Описаните срокове за третиране на лозите с горепосочените препарати календарно са преди първото пръскане на лозите срещу маната, а следващите пръскания съвпадат с тези на маната и фунгицидите са за едновременна борба с двете болести - Делан 700 ВДГ,Моментум ЕКСТРА ВГ и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Условията и фазата на растенията са благоприятни за развитие на маната, затова вземайте мерки. Кои са условията за заразяване:

. Почвата да бъде влажна в продължение на три дни и да се меси като "тесто".

. Температурата на почвата да е над 11°С.

. Температурата на въздуха да е над 13°С .

. Листата да са с големина 3 см.

След продължителното засушаване с нетипично високи температури за сезона, дойде влажен период създаващ благоприятни условия за развитието на болестта. Този период съвпадна и с цъфтежа на лозите, а това е и най-уязвимата фаза за заразяването им с мана - от поява на ресата до нарастване на плода до грахово зърно.

При тези условия е необходимо да се осигурява пълно покритие на растенията с фунгицид.

Маната напада само зелените части на лозата. Първите симптоми се проявяват по младите нарастващи листа, като "мазни петна". Те са закръглени с бледозелен цвят, лесно видими на преминаваща светлина и с плесенов налеп от долната страна на листата.

По старите листа петната са ограничени от нерватурата, имат ъгловата форма и "мозаичен" вид. При висока влажност на въздуха върху петната, от долната страна на листата, се образува бял спорообразуващ налеп.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Прасковеният клонков молец или наричан още анарзия, напада кайсията, прасковата и сливата, а често и череша, и бадем. Неприятелят зимува като гъсеници от втора възраст в пъпките, под кората, в мумифициралите плодове и на други места. Рано напролет гъсениците се хранят с пъпките като повреждат една-две пъпки.

След развитието на леторастите малките гъсенички на анарзията се вгризват в тях и ги тунелират от върха към основата. Една гъсеница поврежда 5- 6 летораста. Повредените леторасти увяхват, върховата част увисва надолу, изсъхва и на мястото на повредата се появява смола.

Пеперудите от зимуващото поколение летят през май и снасят яйцата си по плодовете, в които се вгризват гъсениците. След средата на юли летят пеперуди от трето поколение, а гъсениците им причиняват червясване на плодовете на прасковата. Гъсеницата на анарзията е шоколадово кафяво оцветена със светли между сегментни полета. По този белег се отличава от гъсениците на източния плодов червей, които са бяло до слабо розово оцветени.

През вегетационния период, първото пръскане трябва да се проведе непосредствено преди разпукване на цветните пъпки, преди гъсениците да напуснат зимните си убежища. Второто третиране се прави след прецъфтяването. Използват се инсектициди от всички групи. Успешното извеждане на борбата с презимувалото поколение, снижава плътността на неприятеля и през летните месеци той не нанася икономически значими щети.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

На повечето места в страната сливите са в масов цъфтеж и наближава моментът за второ пръскане срещу осата.

Сливовата плодова оса снася яйцата си в чашката на цветчето, откъдето излюпената ларва навлиза в младите плодчета и се изхранва с вътрешността на костилката. В продължение на около две седмици една женска снася общо 60-70 яйца в тъканта на чашелистчетата и по-рядко в самите чашки на още неразтворените цветове. Ларвите се развиват в продължение на две до три седмици, като една ларва унищожава от 2 до 5 плода. Повредените плодове окапват на земята заедно с дръжките.

За да не успеят новоизлюпените гъсеници на сливовата плодова оса да се вгризат в плодчетата и да доведат до тяхното опадване, направете пръскане. Точният момент за това е, когато цветчетата са вече прецъфтели, но венчелистчетата още не са опадали. Тогава няма опасност и за пчелите, които вече не посещават завехналите цветове.

За борба със сливовата плодова оса използвайте един от следните препарати: Децис 2,5 ЕК, Децис 100 ЕК, Суми Алфа 5 ЕК, Оазис 5ЕКи др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Засаждането на гладиолите започва, когато почвата на дълбочина от 10 см е с температура 8-10°C. Това обикновено става в края на април. Важно е точно да се определи този момент, тъй като при забавяне почвата е загубила влага, а това се отразява неблагоприятно на развитието на луковиците и забавя времето на цъфтежа на гладиолите.

На всеки 2 до 3 години луковиците на гладиолите трябва да се третират с фунгициди, за да се предотврати развитието на гъбни заболявания.
Първото нещо, което трябва да направите е да почистите посадъчния материал от сухите люспи покриващи луковиците. Почистването трябва да става внимателно, за да не се повредят кълновете.
Почистването се извършва приблизително 2-3 седмици преди засаждане на луковиците. При почистването се отделят всички болни луковици, а заедно със сухите люспи от луковиците се отделят и много паразити - микроорганизми, които водят до заболявания, както и трипсове.
Що се отнася до детките, те трябва да бъдат почистени много по-късно - най-добре преди засаждането, за да не изсъхват. Всички отпадъци, които остават след тези дейности, най-добре е да се изгорят, за да се предпазят растенията от разпространение на болести и вредители.

Гладиолите се засаждат в бразди на разстояние 25-35 cм и с дълбочина за големите луковици - 15 см, а за малките около 8-9 см. На дъното на браздата се посипват няколко сантиметра пясък, което предотвратява редица болести, а през есента луковиците се изваждат лесно. Разстоянието между луковиците в реда е 10-15 см за големите луковици, 10 см за средните, и 3-7 см за детките. След засаждането площта се покрива с слой хумус или торф с дебелина 3-4 cм.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Учените от Гьотингенския университет показаха, че на изменението на сроковете на прорастване и фазите на цъфтежа влияят не само глобалното затопляне, но и особеностите на новите сортове и хибриди. Те изяснили, че зимната пшеница сега започва да цъфти примерно с 14 дни по-рано, отколкото преди 60 години.

Учените са обобщили резултати от наблюденията за развитие на зимната пшеница от 1952 до 2013 година. В изследванията са взели участие почти 5000 стопанства в Германия. Освен това две години учените самостоятелно отглеждали и сравнявали най-популярните сортове зимна пшеница, култивирани в Германия.

Оказало се, че съвременните сортове зимна пшеница изискват за появата на пониците от семената и последващия цъфтеж с 14-18% по-малко топлина, отколкото разновидностите на културата от средата на миналия век.

Изследователите предполагат, че тази промяна в сроковете на етапите на вегетацията може да е свързана с изменението на климата и с особеностите на селекцията. Затова сега те преоценяват въздействието на глобалного затопляне върху отглеждането на зимната пшеница.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 5

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта