Завитите листа на черешата са знак за черна черешова листна въшка

У нас черната черешова листна въшка е разпространена повсеместно и е основен неприятел по черешата. По-слабо напада и вишната.

За година развива 12-15 поколения и зимува като яйце в основата на пъпките на черешата и вишната. Ларвите се излюпват напролет, при набъбване на пъпките - смучат сок от тях, а по-късно от долната страна на листата и леторастите. След като се изхранят се превръщат в безкрили женски, които започват да раждат ларви, които се развиват във фаза цъфтеж. След цъфтежа, по връхните части на леторастите се образуват големи колонии.

В резултат от храненето им листата се завиват, а леторастите се деформират. Въшките отделят медена роса, по която се развиват чернилни гъбички и допълнително зацапват листата и клонките.

Крилатите разселителки се появяват в края на май и прелитат по други черешови и вишневи дървета.

Част от популацията на черната черешова листна въшка мигрира през май и юни по лепката и великденчето, където се развиват големи колонии въшки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бялата ръжда се причиняванява от гъбата Blumeriella jaapii и е една от икономически най-важните болести по черешата и вишната. Силна проява има при дъждовна пролет или умерено топло време с температури между 17 и 20°С. Гъбата зимува в окапалите листа, където напролет се формират както аскоспори, така и конидии. С развитие на листата започва и заразяването. По горната повърхност на заразените листа се появяват дребни кафяво-червени до морави петна, с кръгла до неправилна форма.При влажно и дъждовно време върху долната повърхност на петната се образуват изобилно бели купчинки от спори, откъдето идва и едно от наименованията на болестта „бяла ръжда".

За разлика от сачмянката тъканта на петната не опадва. Особено бързо и масово окапват листата в разсадниците, в резултат на което летораслите и пъпките остават недозрели и през зимата лесно измръзват. Макар и рядко, при високочувствителните сортове петна се появяват и по дръжките на листата и плодовете и дори по младите леторасли. Те са удължени и въгленовочерни. По плодовете петната трудно се различават от петната на сачмянката.

Третиранията се провеждат по схема:

І-во пръскане след прецъфтяване с последващи ІІ-ро и ІІІ-то пръскане през интервал от 10-14 дни. Регистрираните продукти за борба с бялата ръжда са: Флинт макс, Скор 250ЕК и др. разрешени ПРЗ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листата на черешовите дървета могат за опадат преждевременно още през лятото, нападнати от някои неприятели и болести. Опасни за дърветата са костилкоплодовата оса и вишневата листна оса. От болестите по черешата най-големи повреди по листата причинява сачмянката и бялата ръжда. Повредите по листата, листните и плодни дръжки и по-рядко по плодовете се причиняват от гъбата Blumeriellajapii.

По горната страна на листата се появяват дребни червеникаво-кафяви, кръгли или с неправилна форма петна. Силно нападнати листа пожълтяват и опадат преждевременно още в средата на лятото. Нападнатите дървета имат намалена устойчивост към ниски температури през зимата.

Съчмянката е болест, която също предизвиква повреди по листата и преждевременен листопад. Болестта се причинява от гъби и бактерии. По листа се появяват светлокафяви дребни петънца. Центърът им просветлява. Тъканите некротират, като се отделят от здравата част и опадат. Листата са осеяни с малки кръгли дупчици. Силно нападнатите листа пожълтяват и опадат още през лятото.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 20 Юли 2017 15:57

Подложки за череша и вишня

Черешата и вишната основно се присаждат върху семенни подложки на черешата и махалебката. За подложка понякога се използва и вишната, но по-рядко. Семената за черешови подложки се събират както от дивата череша, така и от някои културни сортове. Тази подложка е по-подходяща за почви с добър механичен състав, дълбоки и добре овлажнени. При тежки и силно овлажнени почви се получава задушаване на корените, растенията не се развиват добре и загиват преждевременно.
Махалебката също се използва много широко за размножаване на черешата и вишната, с които се сраства много добре и индуцира силен растеж. Особено подходяща е за по-сухи, каменисти и слабо варовити почви. Сортовете, присадени върху махалебка встъпват по-рано в плододаване и през първите години дават по-високи добиви.
Вишневата подложка има по-добра приспособимост към почвените и климатичните услоивя. Отличава се с висока студоустойчивост и сухоусточивост и по-добре понася по-тежките, преовлажнени и слабо засолени почви. Като недостатък на тази подложка е по-малкият процент на прихващане, образуването на много издънки в овощната градина и проявата на несъвместимост с някои черешови сортове.
Напоследък са получени и някои клонови подложки при черешата, които придават по-слаб растеж и по-ранно встъпване в плододаване. Те позволяват създаването на по-гъсти насаждения, с по-ниски корони, при които се улесняват производствените процеси и особено беритбата, която заема основен дял от трудовите разходи. Тези подложки, за съжаление, все още не са разпространени в нашата практика.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Недостигът или излишъкът на макро- и микроелементи предизвиква разнообразни неинфекциозни болести по костилковите овощни видове, които се отразяват върху жизнеността на растенията, количеството на продукцията и нейното качество.

АКО НЯМА АЗОТ - ИМА ДРЕБНИ ПЛОДОВЕ

Дефицитът на азот предизвиква издребняване на листата при черешата и разливащо се между нерватурата пожълтяване или дори побеляване. В някой случаи по листната петура се появяват оранжеви, червени или пурпурни петна. При остър недостиг листата окапват много преди нормалния листопад. Плодовете остават дребни.

АКО ЛИПСВА ФОСФОР - СЛАБ ЦЪФТЕЖ И СЛАБО ПЛОДОДАВАНЕ

При недостиг на фосфор листата на черешата и вишнята остават дребни, със сивкав, а в някои случай с пурпурен оттенък. Развитието на растенията е потиснато. Цъфтежът и плододаването са слаби. Листопадът настъпва преждевременно.

МАЛКО КАЛИЙ ПРАВИ ЛИСТАТА СУХИ

При калиев дефицит листата на черешата и вишнята добиват кафявочервеникав оттенък. При остър калиев недостиг те засъхват по краищата и изглеждат като обгорели.

ЖЕЛЯЗОТО ПРИЧИНЯВА ИЗВЕСТНАТА ХЛОРОЗА

.Железният дефицит се проявява като хлороза - пожълтяване на листата, по връхната част на леторастите. При условия на силен дефицит те побеляват напълно, а по краищата им се образуват некротични петна. В по-тежки случаи могат да засъхнат цели леторасти. Най-често се нападат черешите, отглеждани на карбонатни почви.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 15 Юни 2017 09:04

Смолотечение при черешата

Бактериалният пригор напада черешата, вишнята, кайсията, прасковата, сливата, бадема. Установено е, че досега у нас това заболяване има икономическо значение само при черешата и кайсията. Причинява се от бактерия.

ПРИЧИНИ ЗА ЗАРАЗЯВАНЕ

Заплахата за черешата е в резултат на две причини:
. най-често старите насаждения са масово заразени, а във вашия регион такива има много и пчелите по време на цъфтежа разнасят бактериите по здравите дървета;

. заразата може да дойде и от разсадници, където не се извежда ефикасна борба.

СИМПТОМИ ПО БОЛНИ ДЪРВЕТА

При черешата симптомите се наблюдават най-често по стеблото, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите. Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекция и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят. Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват остават сухи и покрити със смола. Симптоми по листата и плодовете се наблюдават много рядко. При благоприятни условия за развитие на болестта тя обхваща постепенно цялото дърво. Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бялата ръжда по черешата или както още е известна червени листни петна по череша и вишня е една от икономически най-опасните болести по тези култури.

По горната страна на листата се появяват множество дребни точици, които в началото са пурпурни, а по-късно некротират (покафеняват и прегарят). Лесно може да познаете болестта след дъжд – от високата влажност по долната страна на листата в местата на петънцата се забелязва налеп от белезникави купчинки. Подобни признаци се наблюдават още по дръжките и зелените плодове на по-чувствителните сортове, като Бинг, Наполеон, Козерска и Ламберт от черешите и Сенчеста морела от вишните.

Заразените листа започват да пожълтяват от мястото на повредата, докато пожълтеят и изсъхнат целите, след което опадват. Това става преждевременно още в средата на лятото и картината е често срещана в малките градини, където след беритба стопаните не пръскат.

Ако в продължение на две-три години с благоприятни условия за развитие на болестта, плододаващите дръвчета не се пръскат, те силно се изтощават. В резултат на това и от ранното обезлистване, те не могат да се подготвят за успешно презимуване, остават с недозрели и слаби леторасти и загиват.

Грижите за дръвчетата не свършват до беритбата. При чести летни валежи, каквито наблюдаваме на много места в страната тази година, бялата ръжда се развива в най-голяма степен около и след прибиране на реколтата. Това изисква пръсканията да продължат и през този период, като това се налага дори и през август в случай, че има валежи.

За вегетационните (летни) пръскания срещу бялата ръжда могат да се използват всички посочени за пролетните пръскания. След беритба може да се използва фунгицида Силит 40 СК в доза 15 мл за 10 литра вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

От всички овощни видове най-остро на недостиг на азот реагират прасковата и черешата. Листата им пожълтяват, плодовете остават дребни и част от тях засъхват и опадват. Затова не пропускайте да ги подхраните.

Прасковите подхранете с азот сега, за наедряване на плодовете, но при черешите го направете веднага след беритба.

Двата вида страдат и от недостиг на желязо

На много места в страната, където почвите са със силно съдържание на карбонати, при прасковата и черешата се наблюдават признаци от недостиг на желязо. Признаците тук вече не са само по старите листа, а по всички - и млади и стари, което различава недостига от този на азот.

Почвеното подхранване не дава добри резултати

При констатиран недостиг на желязо, първата реакция на повечето любители е да наторят дръвчетата с железен сулфат, популярен като зелен камък. Действително първоначално след внасянето има ефект, но впоследствие признаците на недостиг отново са на лице. Това е свързано с характеристиките на почвата, за които споменахме. За кратко време корените усвояват малко желязо, но в следващия момент остатъкът от него се свързва трайно с почвения комплекс и не може да бъде усвоено.

Комбинираното подхранване е по-ефикасно

В подобни случаи най-добре е да се направи комбинирано подхранване със желязо – к

акто почвено, така и листно. Освен железен сулфат, който може да се разтвори във вода в концентрация 15 г на 10 литра вода и с разтвора да се напръскат листата, може да се използват и други специално формулирани за листно подхранване торове съдържащи елемента. Пръскането се повтаря след 10-14 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-често за подложки на черешата и вишнята се използват семеначета от махалебка, дива череша и някои културни сортове череши. У нас най-широко се използва махалебката. Тази подложка има много добра студо- и сухоустойчивост, но не понася тежки влажни, сбити, непропускливи и кисели почви и високи подпочвени води. Присадените на махалебкови подложки сортове череша и вишня могат да се отглеждат успешно и в райони с малко валежи през вегетацията и при неполивни условия на наклонени терени и на площи с по-леки, песъкливо-глинести и варовити почви. Дивата череша се различава съществено по своите изисквания към почвените условия от махалебката - за нея са подходящи по-тежките, дълбоки, водопропускливи, глинесто-песъкливи, лошо аерирани и неутрални до слабо кисели почви.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бялата ръжда е гъбна болест известна още като червени листни петна по череша и вишня и е една от икономически най-опасните болести по тези култури. Всяка година тя нанася големи щети по черешовите и вишневи дръвчета в цялата страна. Вредата от нея е особено голяма при влажно време и неизвеждане на борбата.

Гъбата причинител на бялата ръжда зимува в окапалите листа. От там идва и първичната инфекция рано напролет, която ако не се ограничи с пръскания предизвиква масови заразявания през вегетацията, особено при влажно лято с чести превалявания.

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта