300x250 static

Бялата ръжда по череша и вишня всяка година нанася големи щети по черешовите и вишневи дръвчета в цялата страна. Вредата от нея е особено голяма при влажно време и неизвеждане на борба.

Признаците

По горната страна на листата се появяват множество дребни точици, които в началото са пурпурни, а по-късно некротират (покафеняват и прегарят). Лесно може да познаете болестта след дъжд – от високата влажност по долната страна на листата в местата на петънцата се забелязва налеп от белезникави купчинки. Подобни признаци се наблюдават още по дръжките и зелените плодове на по-чувствителните сортове, като Бинг, Наполеон, Козерска и Ламберт от черешите и Сенчеста морела, Облачинска от вишните.

Заразените листа започват да пожълтяват от мястото на повредата, докато пожълтеят и изсъхнат целите, след което опадват. Това става преждевременно още в средата на лятото и картината е често срещана в малките градини, където след беритба стопаните не пръскат.

При чести летни валежи, каквито наблюдаваме на много места в страната тази година, бялата ръжда се развива в най-голяма степен около и след прибиране на реколтата. Това изисква пръскания и през този период дори и през август в случай, че има валежи.

Само така ще опазите листната маса на дръвчетата и ще си гарантирате добра реколта за следващата година.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

„Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха […], за да изразят недоволството си от ниските изкупни цени.“ (2015 г.)

„Търговците и преработвателите на череши до един са смъкнали цената и не дават повече от 60 стотинки за килограм.“ (2009 г.)

Подобни информации циркулират през няколко години в медиите и трайно насаждат в главите на хората картина, която ако някой художник нарисува, вероятно би кръстил „Спекуланти съдират по три кожи от отрудения земеделец“. И докато някои черешопроизводители намериха смисъл в протеста и тази година, то други, с които разговаряхме, реагираха по следния начин:

  • „Срещу какво да протестирам?“ и „От кого да искам какво? От пазара да си коригира цените ли?“

А земеделец от Шумен обобщи ситуацията по следния начин: „Всяка година правим едно и също нещо и очакваме различен резултат. Това не граничи ли с лудост?“ Какво има предвид?, Така започва анализът на  Николай Вълканов от ИнтелиАгро. В него авторът търси причините за ежегодно повтарящите се проблеми в сектора на производстното и реализацията на череши у нас.

Производството на череши

Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 120 000 декара през 2018 г. Само за периода 2014-2017 г. реколтираните площи са се увеличили с над 40%, по данни на Агростатистика, и с изключение на слабата заради неблагоприятни климатични явления 2016 г., страната е произвела около 50 000 тона череши на година. Производственият капацитет продължава да нараства, като по оценки на ИнтелиАгро през настоящата година в плододаване са влезли нови над 8000 дка (или по консервативни оценки над 4 хил. тона продукция).

Източник: Агростатистика, МЗХГ

От произведената продукция обикновено между 60-65% (25-30 хил. тона) отиват за преработка – най-вече пулп, който се изнася и който впоследствие се превръща в коктейлни череши, но също за бонбони и др. Ако се вярва на данните на НСИ, то средно едно домакинство в страната консумира по около 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от търговската мрежа, така и нерегистрираните покупки, напр. директно от производител на пътя). Това означава, че пазарът на прясна консумация у нас едва достига 7 000 тона. Официално регистрираният износ от страната през последните години се движи между 1000 и 3000 тона. Очевидно е, че при растящото производство фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества навън, тъй като вътрешния пазар не може да ги поеме. Това, обаче, не се случва.

Кълбото се разплита

Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преработка или за износ. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така например преработвателите търсят по-дребен плод, но това не означава непременно по-некачествен (размекнат, червив). Те не купуват едри череши, защото не им вършат работа. Родният пазар за прясна консумация предпочита т.нар. хрущялки (основно остарелите вече сортове „Ван“ и „Бинг“ с диаметър 25-28 мм., а също и български сортове). За износ критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмно червен, еднороден в партидата), което означава и по-нови и търсени навън сортове, както и заготовка (охлаждане, калибриране), евентуално опаковка, сертифициране на стопанствата по определени международни стандарти (абсолютен минимум е GlobalGap) – все изисквания, на които в България отговарят все още незначителен процент от стопанствата.

Коя череша колко струва

Трите канала на реализация съвсем естествено носят различен приход на килограм продукция. Черешата за преработка през годините се движи на цени между 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг. И тази година, както и в предходни, масово в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за килограм и впоследствие се продават по 3-4 лева в големите градове. Това, обаче, просто не е вярно. Това е цената за преработка, докато за прясна консумация цената на производител и в момента се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лева за кг.

Защо близо 2/3 от произведената продукция у нас отива за преработка след като цената там е най-ниска? Отговорът е - защото масовото качество е такова, че няма как да се реализира на друг пазар.

А е такова по ред причини, които сме коментирали многократно през годините – сортовата (остаряла и твърде разнородна за организиране на големи партиди) и възрастовата структура на част от насажденията, масово разпространените екстензивни технологии дори сред новите градини, липсата на достатъчно инвестиции в заготовка, нежеланието на производителите да се сдружават (повече за състоянието на черешопроизводството виж тук).

Губят ли производителите?

Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка от над 200 лв. (обвързано подпомагане, плащане на площ, преразпределително плащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен акциз за горивата, намален данък печалба), което в голяма степен покрива разходите по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лв./кг. и разликата в продажната цена формира печалбата. От тук следва, че доходността на единица площ зависи от добивите, качеството и пазарната реализация – т.е. от начина, по който производителите се справят с бизнеса си.

Сбърка ли някъде държавата?

Ако държавата е трябвало да вземе конкретни мерки за развитие на черешопроизводството, те са свързани най-вече с условията за получаване на публична подкрепа (основно от европейските фондове за земеделие). Политиката на ЕС за субсидиране в сектора го направи атрактивен за всякакви случайни играчи, които влязоха в него без абсолютно никаква подготовка. Въпреки растящия брой модерни, интензивни черешови насаждения с капково напояване и защита против измръзвания и градушки, прави впечатление, че все още се създават много градини по морално остарели технологии, с посадъчен материал със съмнително качество, без да се прави сметка за новите пазарни изисквания. Инвестициите в заготовка (охлаждане, калибриране, пакетиране) значително изостават от ръста на новите насаждения. Сортовия състав е толкова шарен, че е много трудно да се направи групаж от голяма по обем, еднородна продукция. Нежеланието на фермерите да си сътрудничат в планирането и предлагането на продукция на пазара, както и в преговорите с потенциални търговски партньори, също оказва огромно влияние, а изкуствените мерки за стимулиране на групите на производители от страна на МЗХГ няма да промени този факт.

В серия от публикации сме спирали вниманието си на нуждата европейското финансиране да се насочва именно в посока стимулиране решаването на тези проблеми. Инвестиционни намерения да се подкрепят там, където условията са подходящи, да са обвързани с интензивни системи за производство, с нужното напояване и защита на насажденията, с ограничен, но елитен сортов състав и едва след като се създаде суровинната база да се дава приоритет на инвестициите в заготовка и маркетинг. Давали сме и достатъчно чуждестранни примери как това може да стане на практика.

Публикувана в Бизнес

Преваляванията по време на узряване на плодовете на черешите водят до напукването им и развитие на кафяво гниене, което унищожава голяма част от реколтата. По принцип черешите се отглеждат при неполивни условия и запасите от зимните валежи са достатъчни за нормално развитие на културата. Реагира добре на естественото навлажняване на почвата, но когато и пролетта е с повече валежи, влагата им идва в повече.

За да няма проблеми с напукването на черешите при зреенето на плодовете, плододаващите дървета трябва да се пръскат с листни торове, съдържащи елемента калций. Пръска се 2-3 пъти през 12-14 дни преди зреенето на черешите.

Калцият заздравява клетъчните стени на плодовете. Той ги прави по-еластични и устойчиви на повишена влага, като предотвратява напукването, дори при валежи по-време на зреенето.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Като цяло стойността на износа на череши (без вишни) е нараснала средно с 44,1% за всички страни износители от 2012 г. насам, когато доставките на череши са оценени на 1,6 млрд. долара. На годишна база (спрямо 2015 г.) износът на череши през миналата година е скочил с 34.6 на сто, сочат данните на специализирания сайт worldstopexports.com, подкрепян от Световната търговска организация (СТО).

По континенти, страните от Латинска Америка (с изключение на Мексико) и Карибските острови отчитат най-голям ръст на износа на череши през 2016 г., оценен на 819,6 млн. долара и с дял от 34,5% от световния износ. На второ място са азиатските износители с дял от 25.9%, докато 21.7% от износа на череши по света се пада на Северна Америка. Следват Европа (13,9%), Океания най-вече Нова Зеландия и Австралия (3,8%) и Африка (0,3%).

Топ 15 на строните-износителки на череши:

1. Чили: 802.5 млн. долара (33.8% от oбщия износ на череши);

2. САЩ: 455.5 млн. долара (19.2%);

3. Хонконг: 347.6 млн. долара (14.6%);

4. Турция: 182.5 млн. долара (7.7%);

5. Австрия: 97.3 млн. добара (4.1%);

6. Испания: 66.5 млн. долара (2.8%);

7. Канада: 59.1 млн. долара (2.5%);

8. Узбекистан: 51.6 млн. долара (2.2%);

9. Нова Зеландия: 47.6 млн. долара (2%);

10. Австралия: 42.3 млн. долара (1.8%);

11. Гърция: 34.8 млн. добара (1.5%);

12. Германия: 24.7 млн. долара (1.04%);

13. Азербайджан: 22.9 млн. долара (0.97%);

14. Италия: 22.6 млн. долара (0.95%);

15. Холандия: 18.3 млн. долара (0.8%).

На посочените по-горе 15 държави се пада 95,8% от световния износ на череши през 2016 г. в стойностно изражение. От 2012 година насам най-бързо нараства износът от Узбекистан (с 405.3%), Хонконг (251.7%), Нова Зеландия (226.7%) и Азербайджан (138.6%).

Държавите, при които се отчита спад в експорта, са Италия (понижение с 52,2%), Холандия (-20,2%), САЩ (-13,1%), Испания (-7,7%), Австрия (-7.4%).

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 20 Юли 2017 16:22

Лятна резитба при черешите

Лятната резитба при черешите е вече доказана полезна операция. Тя се прави веднага след беритбата на плодовете. Основните принципи са в премахване на конкурентите на водача и скелетните клони и премахване на всички растящи във вътрешността на короната леторасти, които я сгъстяват.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-ниските добиви на череши от няколко десетилетия отчетоха кюстендилските земеделци след края на кампания 2017 г. „Тази година имаме рекордно ниски добиви, които едва достигнаха около 2 хиляди тона за региона“, обявиха от Областна служба “Земеделие”, цитирани от Struma.bg. За сравнение през минали години в региона са отчитали прибрани между 6-7 хил. тона, при цена на черешите около 2 лева за килограм. Според специалистите след измръзването на ранните и средно ранните череши през последните дни от кампанията и късните сортове са засегнати и унищожени от градушките, което още повече утежнило нещата.

От плододаващи 16 193 декара с череши са прибрани около 1976 тона, а в общините Невестино и Рила не е подаден нито един килограм. Причините за слабата реколта са измръзванията на овошките през април, когато бяха регистрирани до -6 градуса. Едва 52-ма от пострадалите собственици на черешови масиви обаче са подали заявления за обезщетение по така наречените пропаднали площи – за 100-процентови поражения при ниските температури. Комисия е направила оглед на всяко място. Констатирани са несъответствия, като по-малко дървета от посочените в заявлението, разкриха земеделски чиновници. Миналата година, когато пак имаше измръзвания при черешите, подадените заявления за обезщетение бяха над 160, но нито един земеделски производител не получи и 1 лев за компенсиране на загубите, оплакаха се овощари. Това е и причината част от земеделците да не подават заявления за обезщетения.


Публикувана в Бизнес
Вторник, 23 Май 2017 10:26

Черешите поевтиняха с над 42%

Черешите поевтиняха през миналата седмица на борсите на едро в страната с 42,4% до 3,83 лв./кг, съобщават от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Цените на ябълките поевтиняха леко с 2,1 на сто до 1,40 лв./кг, а цената на лимоните се понижи с 0,5 на сто до 2,17 лева. Българските ягоди се продаваха по тържищата за 3,24 лв./кг,а вносните - по 3,40 лв./кг.

Българските оранжерийни домати поевтиняха с 17,5% и се продаваха по 2,07 лв./кг. Вносните оранжерийни домати се търгуват по 1,60 лв./кг, с 10,1% по-евтино от миналата седмица.

Българските оранжерийни краставици паднаха с 1,1 на сто, до 1,60 лева средно за килограм,а вносните се търгуват по 1,35 лв./кг.

Картофите поскъпнаха с 1,2 на сто до 0,84 лв./кг на едро. Цената на пресните картофи се понижи с 21,5% до 1,15 лв./кг. Морковите се продаваха по 1,06 лева за кило, а зелето поевтиня с 6,3% и се търгуваше на борсите по 0,74 лв./кг на едро.

Цената на зелената салата се понижи с 6,8% до 0,41 лева за брой, репичките поевтиняха с 6,1% до 0,46 лева за брой.

Най-купуваните преработени храни запазиха относително стабилни цени на едро. Кравето сирене поскъпна с 0,7 на сто до 5,71 лв./кг. Кашкавалът тип "Витоша" се търгуваше по 10,13 лв./кг. Олиото поскъпна с 1,1% до 2,11 лева за литър.

Каймата се продаваше по 4,66 лева за кило. Замразеното пилешкото месо поскъпна с 0,5 на сто и се продава по 3,67 лв./кг на едро.

Захарта се купува по 1,58 лв./кг. Цената на брашното тип "500" се повишава с 1% до 0,81 лв. за килограм. Яйцата се продават по 0,17 лева за брой на едро, сочат данните на ДКСБТ.

Публикувана в Новини на часа

Не чакайте листата на черешите да се навият, пръскайте срещу въшките, когато забележите още единични екземпляри.

Рано напролет, още в края на март и началото на април, започва излюпването на блестящо черни въшки-основателки. Първоначално те се хранят с листенцата на набъбналите пъпки.

По-късно преминават по долната страна на младите листенца и по връхчетата на развиващите се леторасти. Ларвите и възрастните на неприятеля образуват плътни колонии по долната страна на листата, по листните и плодни дръжки, в основата и по връхните части на младите леторасти и смучат сок от тях. Нападнатите листа по няколко заедно се завиват и образуват пакети, изпълнени с безкрили въшки. Повредените листа почерняват и изсъхват, леторастите не нарастват, деформират се и силно закържавяват. Ако са нападнати по-стари плододаващи дървета, добивът намалява, а прирастът е много слаб. При силно нападение, медената роса, която се отделя зацапва плодовете и влошава търговската им стойност.

Високата атмосферна влажност е благоприятна за развитието на неприятеля и числеността им силно се увеличава.

Ако черешата ви е ранна и скоро ще узрее, за борба с черната черешова листна въшка използвайте инсектициди с кратък карантинен срок.

Ако дървото ви е средно ран или късен сорт череши, тогава за борба с въшката използвайте препарати с по-дълъг карантинен срок.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Преваляванията по време на узряване на плодовете на черешите водят до напукването им и развитие на кафяво гниене, което унищожава голяма част от реколтата. По принцип черешите се отглеждат при неполивни условия и запасите от зимните валежи са достатъчни за нормално развитие на културата. Реагират добре на естественото навлажняване на почвата,

но когато пролетта е с повече валежи, каквато е настоящата, влагата им идва в повече.

За да няма проблеми с напукването на черешите при зреенето на плодовете, плододаващите дървета трябва да се пръскат с листни торове, съдържащи елемента калций.

Пръска се 2-3 пъти през 12-14 дни преди зреенето на черешите.

Калцият заздравява клетъчните стени на плодовете и ги прави по-еластични и устойчиви на повишена влага, като предотвратява напукването, дори при валежи по-време на зреенето.

При влажно време плодовете на череши, които не са третиране срещу напукване се повреждат до 85%, а напукването води и до развитие на кафяво гниене.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Черешовата муха е един от най-разпространените неприятели при черешата и вишнята. Поврежда съзряващите плодове на тези култури. Нападнатите плодове опадват или загниват. При силно нападение се наблюдава до 80% повредени плодове. Плодовете с ларви на черешова муха не са годни за както за консумация, така и за преработка.

Биологията на черешовата муха е такава, че тя се разива при сравнително по-високи температури. Затова тя поврежда плодовете на средноранни и късни сортове череши и вишнята. Ранните череши най-често остават незасегнати.

Мухата е блестящо черна, със зелени очи, жълто-кафява глава и жълто щитче. Започва да лети около средата на май в зависимост от температурите и продължава летежа си до юни. Женските мухи предпочитат да снасят яйцата си в избистрените, започнали да зазряват плодове. Мухата пробива плода и снася по едно яйце под кожицата. Невъзможно е да се установи, в кои плодове има снесени яйца, тъй като раната е много малка и обикновено зараства бързо. Една женска черешова муха снася до 200 яйца. След излюпване на ларвата, тя се храни с меката част на плода и го превръща в каша. Повредения плод загнива, при лек вятър повредените от ларвите плодове опадват на земята.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта