Известно е, че ябълката е овощен вид, който не може да бъде отглеждан успешно без резитба. Плодове с най-високо качество се получават основно от по-младата плододаваща дървесина (до тригодишна възраст). Поради тази причина са необходими редовни ежегодни резитби за обновяване на плододаващата дървесина - чрез резитбата се извършва прореждане или пълно премахване на по-старата плододаваща дървесина. Без прилагането на резитба както в млада възраст, така и през плододаващия период, дърветата започват да дават плодове относително по-рано, но сгъстяват прекомерно короните си, а плодовете са дребни и недостатъчно оцветени. Такива дървета лесно преминават към нередовно (алтернативно) плододаване. Влошения светлинен режим води до бързо отслабване на растежа и плодните клонки във вътрешните части на короната засъхват по-рано, в резултат на което скелетните клони се оголват, а растежът и плододаването се изнасят по периферните части на короната. По този начин отглеждането на такива дървета става икономически неизгодно. Ако резитбата за формиране не се извърши през първите три години по-нататък ще трябва да се реже много дървесина, а количеството на набраните плодове ще бъде малко.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

По растежа и плододаването, по листните и плодните пъпки, по различните видове клончета и тяхното развитие, включително и по торбестите и сложните (разклонените) плодни клонки, крушата и ябълката много си приличат. Повечето от крушовите сортове обаче имат по-добра пробудимост на пъпките, но по-слаба разклоняемост, поради което, общо взето, крушите образуват по-редки, по-светли корони в сравнение с ябълките.

Централният клон (водачът) при крушата е по-добре развит. Скелетните клони са му по-добре подчинени и короната обикновено има по-пирамидален и по-строен вид, отколкото при ябълката.

При крушата е по-добре изразена и подчинеността на скелетните разклонения от различните разреди,  в сравнение с ябълката. Разклоненията и скелетните клони при крушата се покриват по-добре с обрастващи клонки, чиито разклонения са и по-приближени до скелетните оси, отколкото при ябълката.

Короната на силно растящите крушови дървета се формира обикновено по етажните системи. Може да бъде формирана и по безетажни системи.

При повечето крушови сортове короната е малко по-остро конусовидна в сравнение с ябълковите дървета. При резитбата за формиране на короната на крушовите дървета водачът се оставя да надвишава малко повече скелетните клони, отколкото водачът при ябълковите дървета. Така подчинеността на скелетните клони по отношение на водача при крушата е по-добре изразена, отколкото при ябълката. Може обаче и приформирането на короната на крушата да се спазят същите съотношения на дължините на водача, скелетните клони и скелетните разклонения, както при ябълката. Чрез резитбата на крушите трябва да се повиши разклоняемостта при повечето от крушовите сортове, за да се подберат необходимите скелетни разклонения, както и за да се предизвика развитието на по-силна обрастваща дървесина за надебеляване и плододаване. Съкращаванията на продължителите на скелетните клони и разклонения трябва да бъдат умерени, за да не се предизвиква прекомерно разклоняване и сгъстяване на короната от голям брой излишни силни разклонения. Продължителите на скелетните клони и разклонения по време на формиране на короната се съкращават обикновено с около 1/5 до 1/4 от дължината им, а някои от тях се съкращават по-малко или никак.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако старото дърво рязко е намалило добива си, клонит му съхнат, а ви е много скъпо (спомен от близък предшественик или рядък сорт, които искате да запазите), или просто искате да въстановите изоставена с времето градина, тогава е нужно да се проведе силна подмладяваща резитба.

Отрежете клоните на не по-малко от 2/3 от дължината им.Това ще предизвика образуването на голямо количество мощни лакомци. Част от тях трябва да се изрежат, а другите се оставят за въстановяване на короната и силната резитба в течение на две три години ще доведе до плододаване.

Важно условие на този начин за подмладяване е запазването на един скелетен клон , чиито листа трябва да осигурят храненето на дървото, докато не се развие новата корона.

След тази силна резитба е нужно срезовете да се замажат с блажна боя, а дърветата да се подхранят добре.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Възможни са различни причини за липса на плодове на дръвчетата. Те могат да се дължат както на особеност в сортовете, така и на пропуски в грижите, които се полагат за тях.

Възможно е безплодието при ябълките да е свързано със сортовата особеност на дръвчетата. Когато засаждате един или няколко сорта, трябва предварително да проучите дали те са самоопрашващи се или се опрашват от друг сорт и кой точно.

Встъпването в плододаване е различно при различните сортове - някой встъпват в плододаване след 3-4 година, а има и такива, който встъпват след 7 година. Но е възможно и най-рано встъпващия в плододаване сорт да не ражда, ако не е подходящ за вашите условия, местност, студоустойчивост, има високи изисквания към летните температури, продължителен вегетационен период и др. Естествено това са изисквания за топлолюбивите сортове. Тук значение има и подложката – при семкова подложка плододаването започва след 6-7 година, а при вегетативна (клонова) – след 3-4.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 14 Октомври 2018 10:16

Ако ще засаждате ябълка

Мястото, на което ще се отглежда ябълката трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия.

От климатичните фактори най-голямо значение има топлинният режим, особено минималните температури и късните пролетни студове и слани, както и тяхната честота. Ябълката е една от най-студоустойчивите овощни култури и понася студове до -30°С. Тя е особено взискателна към количеството на валежите, които у нас обикновено са недостатъчни през юли, август и отчасти - септември. На места с надморска височина 600-800 м не бива да се засаждат къснозреещи сортове.

Ябълката не обича водонепропускливите почви, тъй като те са бедни на кислород и корените на дръвчетата се задушават и умират. Пропускливостта на долния почвен слой трябва да бъде умерена, но не и силна, в противен случай бързо изсъхва.

Доколко почвата на дадена местност е подходяща за отглеждане на ябълкови дървета, най-добре може да се съди по съществуващите насаждения и по-точно по тяхната сила на растежа, дълготрайността и родовитостта им, като се вземе предвид и прилаганата агротехника.

При избора на място за засаждане на ябълката обаче трябва да се има предвид, че най-малко 20 години след изкореняването й може да се засади дърво от същия вид. По този начин ще се избегне вредният ефект на почвената умора.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листопадът при ябълката е в периода от средата на октомври до средата на ноември. Листопад в началото или по средата на лятото говори за болни дървета.

Причини

Ако листопадът при ябълката започне през юни или юли, това обикновено е свързано с кореновата системата на дървото или листата са нападнати от вредители.

. Повредата по кореновата система на ябълката може да бъде от къртици, мишки, ларви на майски бръмбар. При голяма плътност ларвите на майските бръмбари се хранят с корените на младите ябълкови дървета.

. При засаждане на ябълкови дървета в ниски меса може да се задържа вода по време на дъждове, топене на сняг, а през пролетта, близо до корените могат да преминават високи подпочвени води. Отсъствието на система за отводняване на излишната вода може да доведе до отмиране на кореновата система. При такива ябълкови дървета може да се наблюдава опадване на листата още през юни.

. Кореновата система може да изпитва недостиг на влага и хранителни вещества в почвата. Песъчливите почви не задържат влага. При такива почви и при продължителна суша от 2-3 месеца, за да се справи със сушата ябълковото дърво започва да се освобождава от листата си още в края на юли-началото на август.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Почернели листа по ябълката могат да се забележат още в началото на лятото. Те не получават хранителни вещества от дървото и при тях се забавя процесът на фотосинтезата.
Почерняването на листата вече е вторият етап на гъбната болест струпясване. В първия етап по листата се появяват сиво-зелени петна с маслен налеп, които бързо се разрастат, което води до почерняване на листата. Следващият етап на развитие на струпясването е поражения и по плодовете на дървото. Листата частично опадват. По ябълките се появяват плътни черни петна.

Важно е още като забележите петната по листата, ако разбира се до тогава не са провеждани предпазни пръскания, да започне борбата с болестта, за да се сведе до минимум увреждането на плодовете.

Струпясването, както повечето гъбни болести обича дъждовно време и висока въздушна влажност. Тя напада обрасли дървета, при които не се провежда резитба и липсва циркулация на въздуха в короната. Поливането от маркуч по короната на ябълковото дърво може да доведе не само до пригори, но и до разпространението на гъбните спори.

За да имате добри добиви и качествени плодове е необходимо да се изключат причините за разпространението на болестта и да се провеждат профилактични мероприятия.

Листата играят важна роля при растежа и развитието на ябълката, при образуване на хлорофила и главно при залагането на плодните пъпки, отговарящи за реколтата следващата година. При нападнати и болни листа, тези процеси се забавят, а това води до ниски добиви и понижаване на устойчивостта на измръзване на дървото. Струпясването рядко води до загиване на дървета, но плодовете нападнати от струпясване не са с добър вид, а според някои данни и вредни.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Жълтият лозов акар предпочита ябълката и лозата, но най-вреди на лозите като предпочита сортовете Памид, Ркацители, Алиготе, Димят, Мискет Отонел, Каберне Совиньон, Мерло.

В края на април плъзва по листата и по пъпките в Южна България, а в Северна България и Черноморското крайбрежие - към началото на май.

Окончателно се преселва по развиващите се пъпки и листа в първата половина на май.

Ако видите, че цветът на листната петура се променя в жълт, жълто-зелен, кафяв, ръждиво-кафяв, виолетов, виолетово-червен или друг цвят. Ако листата се деформират и стават по-груби, леторастите на нападнатите лози закъсняват в развитието си и прорастват по-късно. Тогава става дума за акари.

Химичната борба се извежда с акарициди, регистрирани са Аполо 50 СК,Енвидор 240 СК, .Масай ВП,Нисоран 5 ЕК и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Макар и най-широко отглеждана от всички овощни видове, ябълката изисква много грижи и най-вече пръскания срещу многобройните болести и неприятели. Публикуваме примерна схеха за евентуалните вредители и прерпарати за борба с тях за началния период на вегетацията.

    Примерна схема за растителна защита при ябълката  
                   
период за фаза на   вредител   средства за концентрация
извършване на развитие     борба   при розход 100л
мероприятието             р-р/дка  
            Санкоцеб 80 ВП   0,2%  
края на март до Миши уши струпясване Купроксат ФЛ 0,3 %  
началото на   до начало на     Каптан 50 ВП          0,2    %  
втора деседневка цъфтеж       Шампион ВП 0,30%  
на април           Мерпан 80 ВДГ              0,15%  
        брашнеста мана Байфидан 250ЕК 0,015%  
            Кумулус            0,6-0,9%  
                   
                   
        листогризещи Децис 100 ЕК 7,5-12,5 мл/дка  
        гъсеници листоза- , Овитекс 2 л/дка  
        вивачки,хоботници, Карате експрес ВГ   60 гр/дка  
        щитоносни въшки Паразомер 3%  
            Лайкойл   1,5 л/дка  
        листни въшки Моспилан 20СГ   25 гр/дка  
                 
                   
        червен ов. акар,      
        ако е пропуснато Нисоран 5ЕК 0,05%  
       

пръскането при на-

бъбване на пъпките

Паразомер                  3%  
               
                   

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листопадните овощни растения се различават по своята студоустойчивост и могат да бъдат наредени ориентировъчно в следния низходящ ред: ябълка (най-студоустойчива), вишня, слива, круша, череша, дюля, кайсия, праскова и бадем (най-чувствителен към ниски температури).

КЛАСАЦИЯТА Е УСЛОВНА

Това подреждане е до известна степен условно, тъй като между сортовете от даден вид може да има голяма разлика в студоустойчивостта. Като критични температури по време на дълбокия покой на дърветата се посочват:

. от –30 до –32˚С за разпространените в нашата страна ябълкови сортове;

. от –28 до –31˚ С при вишнята;

. от –25 до –30˚ С при крушата;

. от –20 до –27˚ С при черешата.

Прасковата започва да измръзва при температура от около – 22˚С. Tрябва да се има в предвид, че степента на повредите зависи от начина на настъпване на студовете, от скоростта на понижаване на температурата, продължителността на действието, изложението на терена, наследствените особености на сортовете и други.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта