300x250 static

Освен спестяването на разходи, директната сеитба връща живота в почвата и повишава нейното плодородие. Британски фермери разказват за приложението на технологиите No-till и Mini-till в техните полета

Технологията за минимална обработка на почвата е възникнала в Средния запад като начин за противодействие на ветровата ерозия и съхраняване на влагата в почвата, която там често не достигала и по-рано, преди глобалното затопляне. Но днес тези технологии се внедряват дори във Великобритания, където до този момент валежите, а и ветровата ерозия никога не са били проблем. Кое подтиква британските фермери да преминават към технологиите No-till и Mini-till?

Съчетаване на Strip-till и директната сеитба

Фермерът Брайън Баркър, който със синовете си обработва 5800 дка глинести и песъчливо-глинести земи в окръг Съфолк, си поставил за цел на намали разходите за поддръжка на плодородието на почвата и с времето да подобри общото й състояние. Той разчитал, че намаляването на обема на разместване на почвата и въвеждането в сеитбоорот на покривни култури ще повишат добивите и ще подобрят състоянието й в дългосрочна перспектива. Сега вече Баркър отбелязва намаление на разходите за гориво и резервни части и се надява структурата на почвата да се подобри.

Независимо от относително малката площ, фермата закупила две сеялки за директна сеитба – решение, което не е било лесно, но било оправдано. „Разбира се, ние оценихме предимствата от по-малкото разместване на почвата с цел подобряване на нейната структура и намаляване на разходите. Все пак на определени участъци в определени години и при определени култури се налагаше да обработваме почвата по-активно – по технологията Strip-till, докато в други условия – преимуществено на леки почви за сеитба на пролетни култури след зимни покривни култури, прилагахме сеялки за директна сеитба“, казва Брайън Баркър. Затова с две технологии на сеитба може да се работи в широк спектър на почвите — от висококарбонатни глинести до глинесто-песъчливи.

Предшествениците на пшеницата са едновременно пролетни и покривни култури. Сега сеитбооборотът се състои от две поредни години отглеждане на пшеница, след което сеят покривни култури и пролетни бобови или маслодайни култури. Следват отново две поредни години пшеница, по-нататък вече друга покривна култура, после тревна смеска, в която подсяват пролетна пшеница или ечемик и след това двугодишни треви.

„Ние не смятахме, че пълният преход към директна сеитба беше най-правилното решение, още повече че то не подхожда за всички наши почви, не обхваща всички технологии на отглеждане и не се отнася за всяка година“, отбелязва Баркър. По-рано фермерите обработвали половината площ без оран, след което преминали веднъж или два пъти на продълбочаване и правели сеитбата с 6-метрова дискова сеялка с култиватор. На другата половина, където отглеждали пшеница втора поред година, правели оран без обръщане на пласта, валиране и сеитба.

При избора си на сеялка, фермерите държали не просто да е най-изгодната, но и да копира колкото се може по-точно релефа на полето и да поддържа дълбочината на сеитба. „Имаше сеялки с твърда рама, но ние избрахме сеялка с независими ботуши със стабилно натоварване, която точно копира релефа на полето и по този начин поддържа точна дълбочина на сеитба“, разказва Брайън. Фермерите преценили, че останалите сеялки размествали прекалено много почвата или имали прекалено големи лапи. Освен това те търсели сеялка с минимална мощност, за да намалят разходите за гориво и минимално да се преобръща почвата, затова купили сеялка с тесни лапи. „Обърнахме внимание и на възможността за калибриране и лесна проверка на състоянието на ботушите“, обобщава Брайън Баркър.

Във фермата използвали 5-метрова сеялка за Strip-till или 4-метрова сеялка с длетообразни ботуши за директна сеитба в зависимост от типа почва на конкретното поле, влажността, културата-предшественик и културата, която се сее. 5-метровата сеялка агрегатирали на AGCO Challenger 765C – с 320 к.с., а 4-метровата на Fendt 826 с 260 или Fendt 516 със 160 к.с.

Преходът към новата технология на обработка още в самото начало довел до положителни резултати. „За лятото и началото на есента ние икономисахме 20 хил. литра дизелово гориво, отбелязва фермерът. – Още не сме пресметнали разходите за сеитбата, но сеялката за Strip-till е много подходяща за зимни култури“, добавя той. Сега във фермата планират да я използват и за сеитба на пролетни бобови култури. Затова сеялката за директна сеитба ще използват за пролетна сеитба: на пшеница, ечемик, лен – директно, като покривна култура, а така също и за подсяване на пшеница в миналогодишната тревна смеска в необработено твърдо семенно ложе.

„Ние се надяваме, че можем да намалим разходите си за внасяне на семена, торове, препарати за растителна защита и да върнем почвеното равновесие. Опасяваме се, че някои разходи могат да нараснат и да се появят проблеми, например от рода на охлюви. Едновременно с това очакваме, че други проблеми пък ще изчезнат при реализацията на нашата дългосрочна стратегия по подобряване състоянието на почвата и отглеждане на културите“, обобщават фермерите. Освен това, използвайки новите сеялки във фермата, в която имахме 3 трактора Fendt (826, 280 и 516), решихме да продадем единия от тях. Сега фермерите смятат, че с времето потребността от сеялки за Strip-till може да намалее, но те ще държат все още плуговете, в случай че се върнат към старата технология.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Кои са най-подходящите моменти за приложение на неселективни хербициди срещу смесено заплевеляване?

Агр. Петър Кръстев

Инж. Никола Средков от с. Чомаковци, община Червен бряг, от 5 години практикува земеделие, като прилага технологията No-till. Повечето от машините, които той използва, е направил сам, тъй като по професия е инженер конструктор.

Тази година инж. Средков е планувал сеитбата на 200 декара царевица по технологията Strip-till. Въпросът му е свързан основно с извеждане на борбата с плевелите при културата и по-конкретно – колко време преди сеитбата на културата да приложи тоталния хербицид Раундъп.

Потърсихме професионалното мнение на Александър Китев, един от пионерите в прилагането и популяризирането на технологията No-till в нашата страна.

Хербицидът Раундъп (или друг глифозатсъдържащ хербицид) преди сеитбата на царевицата може да се приложи в три варианта:

. 15 дни преди сеитбата;

. 1 ден преди сеитбата;

. 1 ден след сеитбата.

Тези срокове са препоръчителни за практиката, защото са установени в резултат на дългогодишни проучвания и експерименти в страните, главно в САЩ, където технологията No-till се практикува вече над 30 години, посочва специалистът. Приложението в тези срокове осигурява чист старт на царевицата без конкуренти по отношение на влага и хранителни вещества и без опасност от фитотоксичност за поникващите растения на културата.

По принцип приложението на неселективни (тотални) хербициди напролет трябва да се извършва максимално късно – т. е. в момент, в който са поникнали по-голяма част от плевелите. Някои специалисти препоръчват сеитбата да се извърши 20 дни след третирането.

По време на вегетацията на царевицата борбата с плевелите се извежда така, както при конвенционалната технология, т.е. използват се вегетационни хербициди или комбинации от тях. Те се подбират според конкретния плевелен състав – срещу широколистни, срещу житни или продукти срещу смесено заплевеляване. Моментът за прилагане на избрания вегетационен хербицид, освен с фазата за чувствителност на плевелите, задължително се съобразява със селективността на продукта спрямо фазата на културата.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 26 Февруари 2018 11:04

Препоръки за ефективно снегозадържане

С No-till се натрупва повече пролетна влага, отколкото при традиционното земеделие

Процесът на задържане на сняг в технологиите, използващи традиционна обработка на почвата, е сложен и скъп. No-till максимално опростява и намалява неговата стойност.

В традиционните технологии, за да се създаде надеждна снежна покривка, е необходимо да се изпълни цял комплекс мероприятия по снегозадържане: създаване на живи плетове, оран, отъпкване на снега, разхвърляне на слама около полето, поставяне на снегозадържащи прегради и др. Всичко това способства за натрупването и съхранението на снега на полето, а също така удължава периода на снеготопене, което помага за максимално ефективно използване на влагата пролетта.

При No-till всички тези мерки са ненужни. Растителните остатъци ефективно задържат снега на полето. Стеблата на слънчогледа или царевицата работят доста по-добре от дървените щитове и прегради.

Скоростта на топене на снега на полето по технология No-till е по-ниска, отколкото при традиционната технология, тъй като почвата по-бавно се затопля под слоя сняг и растителни остатъци. Температурата се повишава постепенно и водата от разтопения сняг успява да попие в почвата.

През зимата температурата на почвата на поле, където се прилага No-till технология, е с няколко градуса по-висока. Веднага щом се появи черно „плешиво петно“ на изораното поле, процесът на топене се ускорява и практически става необратим. Това се случва, защото черната земя се нагрява по-силно и снегът се топи още по-бързо.

Препоръките по ефективно снегозадържане са достатъчно прости: използва се директна сеитба, а при прибирането стъблата на слънчогледа или царевицата се оставят максимално най-високи. Стърнището и стъблата ще задържат снега на полето, а влагата от топенето на снега ще бъде използвана максимално ефективно. Така с прилагането на No-till ще забравите завинаги за водната ерозия.

Публикувана в Растениевъдство

. Какви са преимуществата и недостатъците на различните технологии – анализ на американски специалист в авторитетното издание Farm Journal

Почвообработката има критично значение за доходността от земеделието. Целта на тази операция е да се създаде еднороден по пълтността си слой, така че нищо да не възпрепятства корените на растенията и влагата. Американските специалисти открояват четири различни типа основна почвообработка хоризонтален (традиционен), вертикален, Strip-Till и No-Till. Всяка от тези системи има своите особености. А изборът на конкретна система за конкретно стопанство може да се прави не само въз основа на природните фактори дебелина на плодородния слой на почвата, климат и структура на почвата, но и според размера на стопанството и неговото финансово състояние. По-подробно за преимуществата и недостатъците на различните системи разказва агрономът Кен Ферри пред американското издание Farm Journal.

Хоризонтална обработка

Някога хоризонталната обработка на почвата е била синоним на оран с обръщане на пласта. Днес тя обикновено включва преминаване с култиватор или компактна почвообработваща машина на дълбочина от 7,6 до 10,2 см преди пролетната сеитба. При соево-царевичен сеитбооборот хоризонталната обработка не предвижда никакви операции наесен, асамо едно преминаване с компактна почвообработваща машина преди сеитбата на царевицата напролет. Това е надежден начин да се получат бързи и равномерни посеви.

Като недостатък на хоризонталната обработка авторът посочва резкия преход на плътността между орния хоризонт и т.нар. плужна пета. Дали такъв преход е проблем, зависи от годината.

Интензивните дъждове в началото на годината могат да доведат до това, водата да се натрупа над плужната пета, което може да причини загуби на азот и болести по растенията. Когато през юли и август е горещо и сухо, при наличието на рязък преход в почвата, първите три горни групи корени при опита си да се доберат до влага, може да спрат, натъквайки се на значително по-плътния слой.

Ако това се случва, вероятно си струва да се премине на вертикална обработка на почвата, No-Till или Strip-Till.

Работата е там, че една от главните цели е проникването на първите три горни пласта на корените дълбоко в почвата. При вертикалната почвообработка, Strip-Till или Nо-Till те растат на дълбочина. Но при хоризонталната почвообработка преди сеитбата (изключенията са редки, например песъчливи почви) независимо от това какви операции се провеждат наесен, първите два горни етажа от корени почти винаги се сгъват, натъквайки се на плътния слой почва. За щастие, ако наесен се прави вертикална обработка на почвата, третият етаж корени прониква в дълбочина.

Рязкото преминаване към вертикална почвообработка, Nо-Till или Strip-Till за някои фермери може да бъде твърде шокираща промяна. Първата крачка е да се разрохка целият почвен профил с помощта на определени операции наесен. След последвалата почвообработка напролет плужната пета ще се запази, но разликата в плътността на почвата между различните пластове ще намалее.

Есенната вертикална почвообработка може да се проведе с различни машини дискови или линейни продълбочители, чизелни плугове. Сред тях не може да се открои еднозначно най-доброто. Оптималният избор зависи от конкретната ситуация с растителните остатъци на полето, дълбочината на обработката на почвата, мощността на наличните трактори.

Ако е необходимо да се заорават растителните остатъци на царевица например, която е отглеждана след царевица или пшеница, то линейният продълбочител няма да е подходящ, тъй като той само повдига и спуска почвата. Но при царевично-соев сеитбооборот трябва да се оставят растителните остатъци на повърхността, за да се предотврати ерозията, поради което линейният продълбочител може да е напълно подходящ. За да се разбият основателно буците и да се раздроби почвата, с линеен продълбочител трябва да се влиза в полето колкото е възможно по-рано, докато почвата не е натрупала влага. С чизелен плуг може да се обработва и влажна почва. Ако е необходима обработка на почвата на голяма дълбочина, е по-добре да се използват дискови чизелни култиватори или дълбокопродълбочители. След есенната почвообработка напролет трябва да се прояви търпение.

80 на сто от случаите на уплътняване на почвата, които съм виждал на полето, са станали след първата пролетна почвообработка“, отбелязва авторът Кен Ферри в статията си.

След сеитбата трябва да се проверят горните корени. Ако третият им пласт е прегънат, това означава, че по време на пролетната почвообработка е било твърде влажно, поради което и есенната не е преминала както трябва. Алтернативен път на преминаване към по-малко интензивна обработка на почвата е отглеждането на соя по технологията No-Till.

Резюме

Преимущества: по-малко налягане върху почвата и по-малко машини, използвани при сеитбата; по-малки разходи за хербициди; сеитба в оптимални срокове; по-бързо поникване на културите; по-равномерни посеви.

Недостатъци: създава плътен слой, над който се натрупва влага и който задържа растежа на корените, а това анулира почти всички преимущества.

Пречки при прилагането: не бива да се прилага на почви, подложени на водна или ветрова ерозия или пресъхване.

Допълнителни съвети: обработете допълнително почвата наесен на голяма дълбочина с цел разбиване на плужната пета или преминете към по-неинтензивна обработка.

Вертикална обработка

Машините за вертикална обработка имат дълги лапи, които разрохкват уплътнените почвени слоеве, премахвайки прехода в плътността на почвата, създаден от хоризонталната обработка. Машините включват линейни дълбокопродълбочители, чизелни плугове, дискови дълбокопродълбочители, които напролет се агрегатират с брани, за да се изравни повърхността на почвата. Дълбочината на обработката зависи от типа на почвата. При малки дълбочини обикновено се използват чизелни плугове. За да се формира еднороден почвен слой, дълбочината на обработката трябва да е половината на ширината на междуредията. Например, при обработка на дълбочина 17,5 см трябва да се постави ширина между работните органи от 35 см.

Колкото по-късно се провежда вертикалната почвообработка, толкова в по-къси срокове трябва да стане това. При използването на дискови дълбокопродълбочители, дискови чизели и чизелни плугове, които могат да работят на влажна почва, сроковете са по-дълги, отколкото при използване на линейни дълбокопродълбочители.

Еднородно разрохкване е по-лесно да се постигне с дискови дълбокопродълбочители или дискови чизели, тъй като те имат по-големи работни органи. Тъй като еднородността на разрохкването зависи от дълбочината на обработката, разстоянието между работните органи, скоростта на работа и влажността на почвата, най-вероятно ще се наложи машината да се пренастройва за всяко поле наново.

Особено внимание трябва да се отдели на изравняването на почвата. За целта към почвообработващите машини трябва да се прикрепят машини за подравняване. Недостатъчно качественото подравняване може да доведе до това – хербицидите да се натрупват и да действат на полоси, а не навсякъде.

Роля има дори формата на работните органи. От нейния правилен избор зависи дали растителните остатъци ще остават на повърхността, или ще се заравят в почвата.

Окончателното изравняване на почвата се прави напролет с брани. Браната не заравя растителните остатъци, а само изравнява почвата, поради което при необходимост от заравяне на растителните остатъци, това се прави при първоначалната почвообработка.

Вертикалната обработка на почвата се прави на скорост 11-20 км/ч . Тракторите и пръскачките трябва да се оборудват със специални гуми, тъй като уплътняването от обикновените гуми е невъзможно за разрохкване.

По време на пролетното брануване има възможност добре да се почувства качеството на първичната обработка. Ако тракторът се тресе, значи обработката е направена недостатъчно дълбоко. Ако дълбочината на обработката е била избрана правилно, поставена в кабината чаша с вода по време на брануването не трябва да се разсипва. Тогава тракторът се люлее настрани, но не подскача нагоре-надолу.

Ако първичната обработка на почвата е направена правилно, е лесно да се зададе правилното налягане в изсяващите апарати. А ако не е, това ще бъде невъзможно, тъй като меките участъци на почвата ще се редуват с твърди.

Резюме

Преимущества: отстранява плужната пета, уплътнените пластове, разликите в плътността и коловозите.

Недостатъци: изисква повече усилие и внимание, отколкото хоризонталната почвообработка.

Пречки пред внедряването: изисква изключителна мощност на тракторите и пръскачките, за да се предотврати образуването на коловози, сеялката трябва да заравя растителните остатъци; изисква приключване на есенната почвообработващ, преди да са завалели дъждове.

 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Данните на НАСА и многочислени изследвания, резултатите от които са публикувани в научни издания, свидетелстват, че 97 на сто от климатолозите са съгласни, че именно човешката дейност е предизвикала рязката промяна в климата през миналия век. Много политици обаче не са съгласни с това. Фермерите също се съмняват в изводите на учените. През 2011-2012 година сътрудниците от университета Пердю на щата Айова са провели допитване до 6795 души от агросектора и са установили, че 66 на сто от производителите на царевица вярват в данните за климатичните промени, но едва 8 на сто от тях признават, че основната причина за тях е човешкия фактор.

Промяната в климата е продължителен процес, поради това не е толкова лесно да се каже, дали индикатор за него е засухата или наводненията през някоя конкретна година. Както твърди водещият стратег по въпросите на земеделието  и околната среда на  Monsanto Майк Лохуйс, климатът се променя твърде бързо и именно поради човешката намеса в него.

В съчетание с технологиите за обработка на семената и селекцията на раннозрели сортове промените в климата помагат на канадските фермери да отглеждат соя и царевица там, където преди десетилетие те не биха могли да го направят. От друга страна, увеличаването на съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата способства повече за растежа на плевелите, отколкото на културните растения.

Увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата само с 50 молекули на милион (ppm), например от 350 до 400 - стимулира растежът на повечето плевели, особено агресивните, почти 2 пъти. По тази причина трябва да се създават земеделски култури, които да реагират на въглеродния диоксид по същия начин, казва директорът на Националната лаборатория по селско стопанство и защита на околната среда на Министерството на земеделието на САЩ Джери Хатфилд. Друг красноречив факт е, че днешната концентрация на въглероден диоксид от 400 ppm за последен път се е наблюдавала на Земята преди повече от 2 млн. години в плиоценовата ера.

Фермерите могат да спасят положението

Добрата новина е, че още днес фермерите използват технологии, които могат да смекчат климатичните промени. "Устойчивото земеделие е равнозначно на съвременно земеделие", казва директорът по устойчиво развитие на Monsanto Дион Макбет.

През 2015 година Monsanto обяви, че спира изхвърлянето на въглеводородни емисии в атмосферата до 2021 г. През 2016 година компанията публикува изследване, наречено „Път към въглеродно неутрално земеделие. Потенциал за намаляване на емисиите въглероден диоксид и стратегии при отделните култури“. Този отчет предвижда два специфични метода:

Устойчиво управление на храненето

В доклада се отбелязва, че прецизното земеделие, в частност използването на технологии с помощта на GPS повишава ефективността на производството. „По всяко време можем да използваме по-малко, за да произвеждаме повече, така можем да станем устойчиви“, казва М. Лохуйс.

Минимална почвообработка и използването на почвопокривни култури

Почвообработката засилва окисляването на органичния почвен въглерод до въглероден диоксид. Не само почвата губи въглерод – жизненоважна част от здравето на почвата, но въглеродният диоксид се изхвърля в атмосферата.

Намаляването на интензивността на почвообработката или пълното й спиране ще подобри състоянието както на почвата, така и на атмосферата. А растителните остатъци, оставени на повърхността на почвата, подобряват здравето на почвата и свързват въглерода.

Голям потенциал

Тези краткосрочни стратегии имат потенциал да намалят емисиите на въглероден диоксид. Ако на 60 процента от селскостопанските земи, на които тези стратегии не се използват сега, те бъдат внедрени до 2030 г., само земеделието на САЩ ще намали ежегодните емисии на въглероден диоксид с повече от 100 млн. тона. Толкова въглероден диоксид поглъщат 2,5 млрд. дървета за 10 години. Повече от 90 на сто от този потенциал могат да реализират производителите на соя и царевица.

Технологиите, които могат да смекчат климатичните промени, такива като растителни остатъци, сидерати или прецизно земеделие, също така способстват за оздравяването на почвата. Разпространението на внедряването на междинните култури и no-till ще способстват и за нарастването на популациите на микроорганизмите и ускоряването на кръговрата на хранителните вещества. А именно това повишава реколтата и минимализира ерозията.

Потенциалната реколта от внедряването на тези методи няма да се промени, дори ще се повиши в дългосрочен план. Междинните култури имат неразкрит потенциал в земедлието. Но засега те са разпространени едва на 3-5 на сто от селскостопанските площи. Ниските цени на земеделската продукция препятстват разпространяването на покровните култури. Но в дългосрочен план, активирането на кръговрата на хранителните вещества ще помогне да се повиши ефективността от внасянето на торовете.

„Това ще позволи на производителите да оставят фермите си на следващото поколение в добро или даже по-добро от днешното състояние“, казва агрономът на компания Channel Брайън Фришмейер. Освен забавянето на ерозията, положителното влияние на покровните култури върху почвената биота подобрява структурата и проницаемостта на почвата. Той добавя, че увеличената конкуренция между покровните култури и плевелите ще намали настъпването на последните.

Твърде големият обем на растителните остатъци може да е проблем за фермерите, особено ако това е царевица, отглеждана по no-till. Но технологиите на прецизното земеделие помагат да се засява на необходимата дълбочина и по no-till. Това помага на растенията, докато растителните остатъци повишават съдържанието на въглерод в почвата и го запазват.

Растителните остатъци също така повишават концентрацията на почвенитге организми, които разрохкват почвата и така подобряват нейната водопроницаемост.

Публикувана в Растениевъдство

Само така ще се преборим с понижаващите се доходи и ще избегнем необоснованите агротехнически мероприятия

Традиционните обработки на почвата през последните 200 години се различават коренно от използваните от човечеството преди това практики за получаване на реколта. Прилагането им все по-често води до драстично разрушаване структурата на почвата и намаляване на добивите от културите. Ако не се вземат адекватни мерки за спирането на деградационните процеси с обработваемата земя, опасността от задълбочаване на продоволствената криза в световен мащаб ще става все по-голяма. Земеделието в България не може да бъде автономно, то също е подвластно на тенденциите, които бележат това производство. Настоящият материал е ориентир за това как да се избере най-подходящата система за обработка на почвата, която да е съобразена с конкретните специфики и да е най-щадяща за земята.(Бел. Ред.)

Изборът на система на обработка на почвата и необходимите за това агрегати пряко зависят от спецификата и характера на проблемите във всеки конкретен случай. Днес навсякъде фермерите се сблъскват с понижаващи добивите фактори, като уплътнение и нарушение структурата на почвата, а така също и с недостига на влага. Да влияе на последното, агрономът не може, но при избора на технология за обработка на почвата той задължително трябва да има предвид високата вероятност от засушаване. Уплътнението на почвата и нарушаването на нейната структура обаче най-често се причиняват от необоснованите агротехнически мероприятия, прилагани в продължение на много десетилетия, съпроводени с масово използване на тежка колесна техника.

Още преди повече от 15 – 20 години почти всички земеделски производители са били ориентирани изключително към традиционната система на обработка на почвата, с което се обяснява отсъствието на съответстваща информация за алтернативни подходи, подкрепени с практически опит. Новите технологии влязоха в широка употреба през последните две десетилетия и днес ние можем да различим

няколко основни подхода на почвообработване

Това са обработка на почвата с обръщане на плодородния пласт – оран; обработка без обръщане на пласта; плитка обработка на почвата – Mini-till; комплексна обработка с периодично продълбочаване и отказ от обработка на почвата – No-till.

Правилният избор на технология за обработка на почвата задължително трябва да се прави, като се имат предвид почвено-климатичните особености на конкретното стопанство и факторите, които влияят негативно на структурата и плодородието на почвата. Ще се спрем на това подробно.

Преди всичко следва да се обърне внимание на структурата на почвата, която обработвате. Необходимо е да се определи степента на уплътнение и образуването на кора на повърхността, да се изясни колко активно протича жизнедеятелността в почвата. Необходимо е също така да се определи опасността от ерозионни явления. След това да се вземат предвид количеството и периодичността на валежите и температурният режим в течение на последните няколко сезона. След като направи обективен анализ на получената информация с критичната й оценка, ръководителят на стопанството може да избере най-ефективната технология за обработка на почвата. Чак тогава той може да започне последователната й реализация на практика. Необходимо е да се разбере, че изменението на системата за обработка на почвата в даденото стопанство предполага достатъчно дълъг период за възстановяване на нейната структура и жизнените процеси в нея – от пет години.

Отдавна сме длъжници на плодородието на почвите

Всички ние констатираме тяхната деградация в резултат на ерозията, уплътняването и образуването на кора – негативни явления, които са настъпили в продължение на много десетилетия. Това води към неспособност на земята да поглъща и съхранява влагата – съответно пропада дори това ограничено количество валежи, които са регистрирани през последните сезони.

Нарушението структурата на почвата и ниската активност на жизнените процеси в нея водят до това, че органичните съставки не се нитрифицират. Т.е. те не отдават хранителните вещества на бъдещите посеви. Именно затова оптималната система на обработка трябва да включва преди всичко преодоляване на тези ключови фактори, пряко влияещи на добивността.

Оранта вреди на почвата многостранно

Що се касае за традиционните технологии, предвиждащи периодична оран на полето, следва да се отбележи, че тази практика поначало е доста популярна в световното селско стопанство. Обръщането на повърхностния (наричан още орен) слой почва способства за намаляване количеството на растителните остатъци на повърхността. Въпреки това в тази технология има редица недостатъци. Първо, растителните остатъци не се смесват с почвата, а просто попадат в по-долния й слой. В същото време в повърхностния слой се образува недостатъчно органично вещество, което забавя активността на жизнените процеси в почвата. Второ, преместването на сухата почва надолу, а изваждането на влажната от долните слоеве отгоре, води до допълнителна загуба на и без друго оскъдната влага. И не на последно място подобна практика причинява образуването на печално известната „плужна пета“ (силно уплътнен почвен слой на дълбочината на оранта), унищожаването на която изисква допълнителни усилия и ресурси.

Цялата статия четете единствено във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 14 Октомври 2016 11:09

Плугът: Какво може и какво - не 

Свързана ли е оранта с максималните добиви

Сергей Карабинеш,

Роман Крикун,

Национален университет за биоресурси, Украйна

В съвременното земеделие за основна почвообработка се препоръчват множество методи и технологии: 

. дълбоко разрохкване с култиватор;

. оран с плуг;

. дълбоко разрохкване без обръщане на пласта с плуг;

. оран с обръщане на орния хоризонт.

Най-важната и трудоемка операция при основната обработка на почвата е оранта.

Оран

Това е основният технологичен метод за почвообработка. Оранта е предназначена за разрохкване и обръщане на почвения пласт. Разрохкването облекчава циркулирането на въздуха, водата и хранителните елементи към корените на растенията, способства за натрупването и запазването на влагата в орния хоризонт, помага на кореновата система да се развива по-добре, засилва жизнедеятелността на полезните микроорганизми. Основните видове оран са пълно обръщане на пласта на 180 градуса, оран с повдигане на пласта и култивиране.

Изборът зависи в голяма степен от почвено-климатичните условия. При различни климатични условия, а един и същи метод дава различни резултати.

Пълно обръщане на пласта

се прилага при усвояването на нови площи и такива, които са обрасли с ниска растителност. При тази оран затревената част на пласта се обръща напълно  и се поставя на дъното на браздата.

Оран с отмятане на пласта

означава непълно обръщане на почвата и поставянето му на 135 градуса на една страна. Тази оран се провежда с конвенционални плугове.

Култивирането

отговаря в най-голяма степен на изискванията на агротехниката. То е и най-разпространеният метод на основна обработка на почвата. Провежда се с плуг с предплужно тяло. При култивирането в горния слой на почвата предплужникът първо изрязва тънък слой от пласта на 2/3 от ширината на основния и го хвърля в браздата, а след това се отрязва останалата част, която при това се обръща на 130-150 градуса и покрива изрязаната преди това тънка част от пласта.

При обръщането на пласта, горният, загубил структурата си слой се поставя на дъното на браздата, а долният - се повдига нагоре. В почвата се заорават тревата, растителните остатъци, плевелите и техните семена, вредителите, както и тора. Най-високи резултати се получават при провеждане на култивирането на дълбочина 27-30 см или на цялата дълбочина, ако орният хоризонт на почвата е малък. Но трябва да се внимава - оранта на дълбочина по-голяма от орния хоризонт може да доведе до премесване на хумусния слой и да повиши неговата киселинност, което се отразява зле върху добивите от някои култури. В този случай е по-добре да се проведе дълбока обработка без обръщане на пласта на почвата на 30-35 см, която не отстъпва по ефективност на обикновената оран на дълбочината на орния хоризонт. Агрономията е изработила строги изисквания към оранта. При провеждане на работната операция трябва да се спазва зададената дълбочина на обработката, отклонение се допуска в рамките на 1 см при равни терени и 2 см при неравни. Размерите на напречните сечения на пластовете трябва да са еднакви, а обръщането им - пълно и с качествено заораване на плевелната растителност, растителните остатъци и внесения на повърхността тор. Повърхността трябва да е слята или с леки гребени.

Необходимо е плугът да се движи строго по права линия и да не оставя недообработени участъци. Височината на браздите е не повече от 70 мм. При големи неравности на релефа площите се орат напреки на склона. 

В условията на разширяване на площите, заети с царевица, използването на плуг отново придобива голямо значение.

Намаляване на заболяванията, механично унищожаване на плевелите поради увеличената им резистентност към определени хербициди, борба с гризачите и останалите вредители са основните задачи на оранта, при решаването на които днес няма достойна алтернатива на плуга. 

Най-новите изследвания показват, че използването на плуг за разрохкване и насищане с въздух на почвения слой, където се образува кореновата система, например за оптималното развитие на рапицата, няма алтернатива и създава прекрасна основа за високи добиви.

Популярните днес ресурсоспестяващи минимална и нулева обработки на почвата са невъзможни без масирано използване на химически средства за растителна защита и минерални торове. Но умението да се ориентират в широката гама от пестициди с оглед на тясната избирателност на действието им и много други фактори на резултатното им приложение е проблем за огромното мнозинство агрономи-практици, а повърхностното внасяне и заравянето в повърхностния пласт на почвата на основните дози минерални торове често не се отплащат с получените добиви.

Поради това днес периодичното обръщане на почвата няма алтернатива по отношение на подобряването на фитосанитарното и състояние, заораването на минералните и органичните торове, особено по отношение на екологичната безопасност на утилизацията на органичния тор, представляваща голям проблем в страните с развито животновъдство.

Промяната на икономическите и екологичните условия определя развитието на механичната почвообработка, насочено към конкретно диференцирано решаване на широк кръг агротехнически задачи в зависимост от почвено-климатичните фактори, биологичните особености на отглежданите култури и предшествениците, замърсеността на почвата с плевели, вредители и болести по растенията, системите на внасяне на хранителни вещества и другите елементи, съставящи системата на земеделие.

Трансформирането на задачите на основната почвообработка в съвременните условия обуславя съответната адаптация към тях в конструкцията на предлаганите от производителите почвообработващи машини, където ясно се забелязват няколко тенденции.

Например, задачата за подобряване на качеството на обръщането на пласта в широк диапазон на дълбочината на почвата за заораване на горния слой със семената на плевелите и вредителите, причинителите на заболявания и торовете се решава посредством присъединяването на спомагателно оборудване към традиционните корпуси на плуга - разнообразни предплужници и режещи тела. При това диапазонът на дълбочината на обработката на почвата с изразено обръщане на пласта е от 6 до 10 см.

Проблемът за уплътняването на почвата от ходовите апарати на тежките земеделски машини и образуването на плужна пета се решават с помощта на машини за периодично разрохкване без обръщане на пласта, увеличавайки дълбочината до 50-80 см, както и с разширяването на технологичните възможности на плуговете в посока на комбиниране на технологиите с обръщане на пласта с разрохкване на долните пластове с допълнителни приспособления. 

Не е трудно да се отговори на въпроса: "Защо фермерите орат?". Оранта е повсеместна. Фермерите обичат да орат. Ако те не получаваха удоволствие, виждайки как почвата се обръща и знаейки, че при това отстраняват целия боклук, който след това ще им пречи при сеитбата и обработките, биха орали по-малко. Но фермерите биват поощрявани да орат. Повсеместно се одобрява дълбоката оран или вместо нея на фермерите се препоръчва дълбоко да се разрохква почвата в дълбочина във всяка бразда. Но трябва да съществуват някакви ясни научни основания, за да се оправдае практика, толкова радушно одобрявана и препоръчвана.

Но освен значителните разходи на време, работа и ресурси, механичната оран води до ерозия, а и до деградиране на почвата. Системата на нулева обработка на почвата е основана на отказа от оран. Рязкото покачване на цените на енергийните източници в края на миналия век принуди земеделските производители в много страни стремително да преминат към технологията No-Till. При това бяха постигнати значителни резултати, които позволиха на технологията да заеме лидерски позиции в световен мащаб. 

В световното земеделие площите с нулеви технологии заемат над 940 млн. дка, предимно в страните лидери в областта на селскостопанското производство - Канада, САЩ, Бразилия, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия. Основните задържащи фактори са високите цени на горивно-смазочните материали и консерватизма, както и негативното отношение от страна на много от представителите на аграрната наука. Но въпреки всичко това, нулевата технология на почвообработката все по-широко се прилага от земеделските производители.

За разлика от традиционното полевъдство, стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. Растителните остатъци, след прибирането на реколтата, се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Така се формира защитаващо почвата покритие, противостоящо на почвената и ветрената ерозия, осигуряващо запазването на влагата, препятстващо растежа на плевелите, съдействащо на активизирането на микрофлората на почвата и явяващо се база за възпроизводството на плодородния слой на почвата и повишаването на добивите. За правилно земеделие по тази технология е необходим колкото е възможно повече мулч. Така че при отглеждането на културите се взема под внимание не само какви добиви от зърно ще се получат, но и получаването на максимално количество биомаса. Например, желателно е отглеждането на високи сортове пшеница, въвеждането в сеитбооборота на култури с голямо количество биомаса като царевицата и т.н.

Системата на нулевата обработка на почвата има редица предимства в сравнение с традиционната: икономия на ресурси - гориво, торове, работна ръка, време, намаляване на амортизациите. Намаляването на разходите превишава незначителното намаляване в добивите и, съответно, повишава рентабилността.  Запазва се и се възстановява плодородния слой на почвата.  Намалява се и дори напълно се предотвратява ерозията на почвите. Натрупва се влага в почвата и по този начин се намалява зависимостта на добивите от климатичните условия.

Недостатъци

Относителен недостатък на системата на нулевата обработка на почвата е нейната сложност и необходимостта от строго спазване на сеитбооборота. Сеитбооборотите, видовете и нормите на използваните химични вещества и т.н. трябва да бъдат подбрани специално за конкретното стопанство с оглед на климата, почвите, обичайните за местността плевели и вредители, както и много други фактори.

Неравните участъци на повърхността трябва да се изравняват, за да могат сеялките да разпределят семената равномерно. Нулевата обработка на почвата води до натрупването в горните пластове на патогени и вредители и изисква активни химични обработки.

Основната краткосрочна разлика между орната и безорната почвообработка е използването на хербицидите, както и количеството на култивиранията.

Култивираните почви, от които се изпаряват 15-20 мм влага, губят органичния въглерод, стимулира се появата на плевели в зърнените култури, почвите става трудно проходими, подложени са на значителни физически повреди, образуват твърда кора на повърхността, имат по-малко количество активни хербициди. 

Така, че изборът на една или друга система на почвообработка трябва да бъде индивидуален и комплексен и да вземе предвид всички недостатъци на всяка от тях.

Публикувана в Агротехника

. За характерните грешки при избора, експлоатацията и настройките на пневматичните машини разказват представители на  Amazone, John Deere, Kverneland,  AGCO, Ростсельмаш, Kuhn и Horsch

Ангел Върбанов,

По материали от чуждестранния печат

От производителността и качеството на работа на сеялката зависят пряко добивите, а следователно и доходите на земеделеца. По време на кампанията тази машина трябва да работи бързо, безотказно, с висока точност и в строго определените срокове.

Сеялката се експлоатира активно само 3-4 седмици в годината, но понякога поради капризите на времето сроковете на сеитбената кампания силно се скъсяват, и работа, предвидена за 2 седмици, трябва да се свърши за 5 дни например (и то в промеждутъците между дъждовете). Съответно натоварването върху тези машини може да нараства на пикове, поради което, когато избират сеялка, е добре фермерите да предпочитат дълговечна, непретенциозна и поддаваща се на ремонт в домашни условия машина.

Да разкрием тайните

От друга страна, земеделците искат да имат максимално автоматизирана „умна“ машина с голяма работна ширина, позволяваща да се извърши сеитбата с минимално натоварване върху оператора. Но такива машини трудно се ремонтират самостоятелно. Да се намери оптималното решение и да не се допуснат грешки на етапа на избор на машината, според специалистите е реално, ако земеделецът още от самото начало предостави на продавача възможно най-пълна и с най-големи подробности информация за това как ще се експлоатира машината.

Понякога фермерът разкрива на продавача само част от своите планове, казват експертите. По-късно в процеса на работа се изясняват подробностите, но време за оправяне на положението вече няма. И дават пример – клиент споделя своите намерения да сее соя. Съответно в комплекта се включват стандартните изсяващи дискове за тази култура. Но това, че клиентът е имал намерение да спазва нестандартна норма на засяване, не е споделено, и едва на полето става ясно, че при такава норма дисковете не се справят с поставената пред тях задача.  В крайна сметка на земеделеца му се налага срочно да поръчва нови дискове, да задържа сеитбената кампания, да хаби нерви и да дава излишни пари.

Според специалистите основните факти, които фермерът трябва да сведе до знанието на продавача, са технологията на отглеждане на културите, условията, при които протича сеитбата, релефът, контурите на площите, разнообразието на културите, средните размери на полята, тяхната отдалеченост и необходимостта от преместване на сеялката, състоянието на машинно-тракторния парк и готовността на персонала за обучение и степента на неговата отговорност.

Избор на работни органи

Днес основните засяващи органи са анкерни и дискови ботуши, практикува се и сеитба под култиваторни лапи. Критерии за избор тук са технологията на обработка, плоскостта на терена, машинният парк и икономиката на стопанството.

Както обясняват сервизни специалисти, основното преимущество на машини, при които сеитбата става под култиваторни лапи, е намаленият брой на работни преминавания по полето и провеждането на почти целия комплекс от пролетни полски операции – предсеитбена култивация, брануване, сеитба, торене, притъпкване, изравняване на почвата. По този начин стопанинът може да спести закупуването на някоя машина (култиватор, брана), да съкрати времето за работа, да намали необходимостта от работна ръка, обслужване и да ликвидира времевия промеждутък между операциите по предсеитбена подготовка и сеитба, характерен при традиционната обработка на почвата.

По принцип, сеялките на база на култиватора (с лапи на стойка) са способни да сеят практически на всякаква почва, забелязват експертите. Те, като правило, са избирани в стопанства, където сроковете за сеитба са много кратки и няма време за предсеитбена подготовка на почвата. В случая на полето се влиза по-рано, въпреки високата влажност, а в такива условия за дисковите сеялки е почти невъзможно да работят – нищо не може да спаси дисковете от задръстване. По тази причина, ако в стопанството се работи главно рано напролет, фермерът трябва да се замисли за закупуването на сеялка от култиваторен тип (със закрепване на работните органи на стойка – култиваторна лапа, длето, ботуш) или сеялки с анкерни ботуши.

Действително, анкерните сеялки с длетовидни лапи успешно работят на влажни почви, тъй като за сметка на тясното контактно петно налягането върху ботушите е равномерно, а работните органи не се задръстват.

А основният недостатък на култиваторните сеялки, казват специалистите, е лошото копиране (твърдото прикрепване на лапите към рамата не позволява на ботушите да повтарят неравностите на релефа). По този причина закупуването на култиваторна сеялка с голяма работна ширина е съществена грешка за стопанство с неравни и неголеми площи – поставянето на семената ще е неравномерно, предупреждават експертите. Като правило, сеялките от култиваторен тип се избират от стопанства с равни и големи площи и не много висок потенциал за добиви, за които най-важна е икономичността на процеса.

Земеделците, които сеят в по-сухи условия (например наесен, когато почвата е пресъхнала след горещото лято), в повечето случаи предпочитат дискови сеялки, които позволяват да се копират неравностите на терена независимо от положението на рамата, както и да се запази влагата благодарение на минималното разрохкване на повърхността на почвата.

В дъждовни години разликата в посевите между култиваторните и дисковите сеялки често не се забелязва, тъй като при достатъчно количество влага в почвата развитието на растенията се изравнява, а освен това растенията в широк ред при сеитба под лапа братят много по-добре, отколкото при лентовата сеитба на дискова сеялка, за сметка на по-ниската конкуренция между семената.

Паралелно с това днес набират популярност сеялките с копиращи анкери. Тези машини имат независимо окачване, при това те позволяват да се излиза на полето по-рано напролет, без проблем сеят върху следжътвени остатъци и точно поставят дребни семена на минимална дълбочина.

Да се впишеш във веригата

Специалистите са убедени, че машинно-тракторният парк в стопанството не бива да се формира, започвайки от сеялката. Те съветват да се започне, опирайки се на почвообработващите машини, а сеялката трябва да се впише в технологичната верига. За качествената и производителна работа на сеялката трябва строго да се вземат предвид една камара детайли – изравненост на полето, обработка на почвата, нейната структура, раздробяване и разпределението на растителните остатъци след жътвата. Всичко това трябва да съответства на конструктивните особености на сеялката.

Експертите призовават фермерите да бъдат особено внимателни при избора на сеялка за директна сеитба – не всеки анкерен или еднодисков ботуш (дори с голяма сила на натиск) може да влезе в дълбока слама, особено на площи, където сечката не е разпределяла нарязаната слама по цялата работна ширина. Откосите, образувани от недоразпределени растителни остатъци, може да създават сериозни препятствия за работата на анкера или диска (няма да може да ги разреже). В такива случаи спецовете препоръчват да се обърне внимание на допълнителното разпределяне на следжътвените остатътци от зъбни брани.

Освен това специалистите предупреждават, че не всички сеялки са способни да сеят върху мулч. Ако в стопанството се работи по технологията на минималната почвообработка, което предполага наличието на много растителни остатъци на полето, то добре ще работят или дискова сеялка с предварителна подготовка на почвата (не самостоятелна сеялка, а именно сеитбена комбинация, която позволява още веднъж да се работи с растителните остатъци), или анкерна сеялка. Подходяща е и дискова сеялка с голямо налягане на дисковете и добри чистачи, която може да работи по мулч. Със следжътвени остатъци добре се справят сеялките от култиваторен тип.

Въпреки големия избор както на анкерни, така и на дискови машини, трябва да се признае, че повечето от тях съвсем не са създадени, изхождайки от почвено-климатичните особености на някои райони, обръщат внимание специалистите. А това е най-важно за практиката. Не всеки анкерен ботуш може да влезе в преуплътнената почва с тежък механичен състав (особено при сеитбата на есенници), и не всяка дискова машина може да сее в следжътвени остатъци на полето. Поради това най-сигурният път е да се пробва машината на собствените поля, тоест да поискате индивидуална демонстрация от дилъра.

При избор на сеитбен комплекс е важно да се вземе предвид средният размер на полето и неговата геометрия, за да се избере правилната работна ширина, напомнят производителите. При малки размери на площите не бива да се купува „влак“ с голяма работна ширина, за да не се губят време и сили на завоите и обработване на полосата за обръщане, която заема голяма площ. И обратно, ако размерът на едно поле е 700-100 дка, то логично ще е да се работи с 12-16 метрови машини.

Освен това на този етап трябва да се помисли за гъвкавостта на технологиите. Ако се счупи една машина с голяма ширина, сеитбата ще спре, а ако фермерът има две или три сеялки сумарно със същата ширина, то вероятността всички да излязат от строя едновременно е малка.

А с какво ще теглим?

Естествено най-важното е да се избере правилното енергийно средство, способно да работи със сеялката. Като характерна грешка при избора на сеялка специалистите сочат недостатъчната мощност на трактора, който фермерът е предназначил да дърпа новопридобитата машина. Такава грешка най-често се прави при покупката на сеялка с голяма работна ширина.

Типична е ситуацията, когато и тракторът, и сеялката се избират изключително по данните, описани в брошурите, констатират експертите. А всяко измерване е регламентирано от норми на определен стандарт, международен или национален. Това също е указано в брошурите, но с най-дребния шрифт. А какво включва стандартът не всеки фермер си прави труда да разбере. Както обясняват експертите, нормите на стандартите (например американските, международните и европейските) могат съществено да се различават помежду си.

Теглителното съпротивление на прикачната машина на свой ред може да бъде указано за „стандартни“, тоест благоприятни условия на работа (когато бункерът е натоварен с леки семена, на сухи и меки почви, с добра предсеитбена обработка). И ако производителят на трактора декларира в своите брошури мощността му по най-либералния стандарт, а производителят на сеялката указва някакви осреднени показатели на теглителното съпротивление на машината, то на практика може да се получи, че при нормално натоварване и в реални условия тракторът трудно помръдва сеялката от мястото й и работи с много ниска скорост.

Както си спомнят специалистите, случвали са се прецеденти, когато фермерът, ориентирайки се по голи цифри, е купувал машини, а после възмутено е изказвал претенции пред производителя на сеялката, че скоростта на работа е наполовина по-ниска от посочената в брошурата.

Сега в тези брошури обикновено се посочва ножицата от минималната до максималната граници на мощностния диапазон, а специалистите призовават фермерите да не се ориентират по минималната мощност. Вземете предвид обичайните условия на работа, оставете резерви за случаи на сеитба при екстремни условия, качеството на предсеитбената подготовка и ще получите реално необходимата мощност за вашата работна ширина, обясняват експертите.

 Впрочем, случва се и ножицата между указаните диапазони на мощности да е твърде голяма, и в резултат фермерът не знае по коя стойност да се ориентира. Например, предлага се машината да се агрегатира с трактор с мощност от 250 до 400 к.с. Но машините с такава мощност принадлежат към различен теглителен клас и имат различна цена. В този случай трябва да се забрави за брошурата и да се посъветвате с производителя, а също  да съберете опит от други земеделци, работещи с такива машини.

Добросъвестните производители имат достатъчно точни графики, отчитащи условията на работа на машината и количеството мощност, необходима при такива условия на всеки метър работна ширина. Например, те могат да пресметнат необходимото енергийно средство с точност до 10 литра в секунда.

Като цяло специалистите са единодушни, че за осигуряване на необходимата скорост на сеитба е необходим трактор с резерв на мощност не по-малък от 30 на сто от средната стойност на диапазона на мощността.

Също при избора на трактор експертите препоръчват да се обърне внимание на хидравличните възможности на теглителната машина, с която ще се агрегатира сеялката.  Работата е там, че на всички производителни пневматични сеялки е необходим въздушен поток, създаван от турбината. Тя се върти от хидравличен мотор, за който е необходим постоянен регулируем поток масло от разпределителя на трактора. С новите машини не възникват проблеми. Но ако земеделецът планира да работи със стар руски трактор, той ще има проблем, тъй като тези машини нямат такива възможности.

Публикувана в Агротехника

При въвеждане на директната система на сеитба се регистрира повишаване на добивите от селскостопанските култури, без да се увеличават дозите на торовете. Какво показва международният опит: изследвания и препоръки на американски специалисти

В три последователни броя на в. „Гласът на фермера” ви запознахме със стъпките, които трябва да направи всеки земеделски производител, решил да премине към No-till системата за отглеждане на селскостопански култури. Материалите предизвикаха голям интерес сред фермерите у нас. Ето защо ние се постарахме да намерим още информация за безорната система и нейните предимства. В настоящата публикация изтъкнати американски учени доказват на практика, че след въвеждането на безорната система културите имат нужда от торене само през първите 3 – 5 години. След това, в резултат на правилен подбор на основни и покривни култури в сеитбооборота, почвата възвръща естественото си плодородие и отглежданите растения дават оптимални добиви без торене. (Б. ред.)

Конвенционалното земеделие разрушаване естествената структура на почвата и води до нейното обедняване

При отглеждането на селскостопанските култури без напояване в условията на недостатъчно естествено навлажняване в традиционната система на земеползването, главните технологични начини за управление състоянието на почвата и минералното хранене на растенията са различни видове механична обработка, внасяне на органични и минерални торове, а така също и варуване или гипсуване на почвите. Обикновено се практикува и заравяне на надземната биомаса от сидератни култури, прилагат се интензивни механични обработки, включително и оран. Всичко това води до чувствително намаляване на минерализацията на органичното вещество в почвата, включително хумуса; разрушаване на природната структура, крайно нерационално използване на валежите, ерозия на най-плодородния слой почва. Възвръщането на разходите за получаване на продукция от растениевъдството намалява с всяка година – затвърждава се природният закон за унищожаване на плодородието (намаляващата възвръщаемост).

Директната сеитба възвръща естественото плодородие на почвата

Методът на директната сеитба се основава на природните закони за кръговрата на хранителните вещества в екологичната система „растение-почва“. В природна среда кръговратът на хранителните вещества се осъществява без каквито и да е минерални торове, внасяни отвън. Следователно мъдростта не е в това, да се използват минерални торове, а да се създаде оптимален воден, въздушен и хранителен режим на почвата. Това ще даде на микроорганизмите в нея органично вещество, като източник на енергия и строителен материал за клетките. Подобно отношение към почвата било проявено в Русия преди повече от сто години от Иван Овсински – първия руски агроном, който показал възможностите чрез отказ от плуга, чилийската селитра и други минерални соли. Системата на директния посев е насочена към намаляване внасянето на минерални соли в почвата. Действително на почвата е нужно само едно торене – органично вещество като храна и строителен материал за микроорганизмите в почвата и като защитен мулч. А внасянето в почвата на минерални торове или водни разтвори на соли е необходим технологичен процес само по време на преходния период.

Варианти на азотно хранене

Проф. Дуейн Бек от Университета в Северна Дакота е посветил много години за изучаване на ефективността на селското стопанство чрез намаляване въздействието на човека върху околната среда. Според мнението на известния професор дори двойна доза торове не може да възстанови напълно продуктивността на ерозирани почви.

Преходът от традиционната система на обработки към директна сеитба благоприятства увеличаване на органичното вещество в почвата. Въпреки това в първия етап от прехода към No-till е потребен повече азот, отколкото могат да усвоят културите.

По данни на проф. Дуейн Бек в продължение на първите три – пет години от прилагането на метода No-till е препоръчително да се внасят с 10 – 20% повече азотни торове. Разходите за тези допълнителни количества са добра инвестиция, защото тя ще се отплати напълно.

Четете само и единствено във вестник "Гласът на фермера"!

Публикувана в Растениевъдство

В глобален мащаб естественото плодородие на почвата намалява бавно, но стабилно. Процесът на деградация може да бъде спрян чрез внедряване на съвременните методи в културата на производство

В зората на цивилизацията стремежът към намиране на храна е карал хората да търсят най-различни начини за оцеляване. Така е възникнала и първата осъзната дейност на човека – земеделието. С времето начините за получаване на насъщния са се променяли, като за доста дълъг период от време (хилядолетия) основно място е заемала обработката на почвата с плуг. Да, това е бил революционен и единствен начин да се усвоят пустеещите територии от плодородни земи в миналото. Появата на плуга е способствала за увеличаване населението на Земята, а бедата, която той е причинил, не е била така очевидна – естественото плодородие намалявало бавно, но стабилно. Днес, когато сме наясно какво сме направили с почвата и започнахме да осъзнаваме, че трябва да възстановим нейното естествено плодородие, е добре, че вече има създаден инструментариум за това. В най-съвременните агротехнологии има глобален отказ от плуга в полза на щадящи технологии за обработка на почвата. Вече не отделни фермери-новатори, а цели страни са опровергали необходимостта от обработка на почвата и са възприели безорното земеделие. Дали не е дошло време и нашият фермер да отправи плуга към фермерския музей като експонат от времето на „безумната оран“ („Безумието на оранта“ от Едуард Фолкнър)! В днешно време съвременните машини могат да са само четири на брой: трактор, комбайн, сеялка и пръскачка. Успешното земеделско производство с тях е вече доказана практика в Латинска и Северна Америка, а с успех се прилага и в най-развитите в земеделско отношение страни по света.

За да помогнем на нашите фермери да се запознаят с безорното земеделие, предлагаме изследванията на видния учен Ролф Дерпш, които откриват нови хоризонти пред стопанствата и отговарят на въпроса – как чуждите земевладелци достигат висока ефективност при използване на сходни материали и техника, и в климатични условия, близки до нашите. С тази цел започваме да публикуваме поредица материали за стъпките, които трябва да извърви всеки един фермер, който е решил коренно да промени конвенционалното си земеделско производство с технлогията No-till.

Основни стъпки по внедряване на No-till

Бедни почви – бедни фермери

Традиционните системи за обработка на почвата, като интензивната обработка, водят до нейната деградация и намаляват продуктивността на културите. Бедни почви, означават и бедни фермери. Ако искаме да дадем на фермерите възможност не само да преживяват, но и да достигнат до екологично рационално и икономически жизнеспособно стопанство, тогава подходът към селскостопанското производство трябва да бъде заменен и да се внедрят нови методи в културата на земеделие.

Четете само и единствено в следващите броеве на "Гласът на фермера"!

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта