Култиваторът е най-често използваната почвообработваща машина Избрана

Функцията на култиватора е да разрохква, размесва и изравнява почвата. Но тъй като всеки вид култиватор има собствено предназначение, най-важният въпрос, който трябва да си зададе фермерът при избора на такава машина, е за какви операции и при какви условия ще се използва тя

На стърнище

Стърнищните култиватори са предназначени за най-тежка почвообработка. Те се използват като алтернатива на плуга, тоест правят основна почвообработка на стърнището веднага след комбайна, за да не се допусне изпаряване на влагата, обясняват специалистите.

0152 Amzone Cenius 3002 mulch cultivator 2

Ширината на лапите на стърнищния култиватор е 28-40 см, разстоянието между редовете с лапи – от 25-30 см, при това натоварването на стойките при тях е от 200 кг. Обработката със стърнищни култиватори може да се прави на дълбочина от 15 до 30 см, което означава, че те трябва да имат мощна, масивна рама (6-8 мм).

Тези машини са предназначени за работа с голямо количество растителни остатъци и интензивното им размесване с почвата.

Ако култиваторът е многоредов, то двата последни реда на стойките трябва да са на увеличено разстояние един от друг, тъй като именно те дават видимия за окото ефект на изравнено поле и осигуряват отрязването на останалите плевели. И колкото по-далеч един от друг са тези два реда, толкова по-лесно преминава растителната маса, и толкова по-малко вероятно е да се задръсти машината.

Култиваторите, предназначени за най-тежка първична почвообработка, правят непрекъсната недълбока обработка на стърнището веднага след комбайна, за да не се допусне изпаряване на влагата, да се заорат растителните остатъци, като при това не остане плужна пета. Култиваторите, предназначени за работа с голямо количество растителни остатъци и обработка на почвата над 18 см, трябва да имат широко поставени в реда стойки с работните органи, голямо количество стойки и припокриване на разстоянието между лапите, за да се осигури максимална пропускателна способност. За осигуряването на непрекъснато припокриване се поставя допълнителна греда и частично се махат работните органи от първата и втората греда, като се пренасят на третата или четвъртата. Фактически, колкото повече греди или редове има, толкова по-интензивен е култиваторът – високата пропускателна способност повишава интензивността на смесването.

169286 11402418

Височината на стойките също има значение за тези машини – колкото е по-висока стойката, толкова е по-голям клирънсът на култиватора (разстоянието между рамата и повърхността на почвата). Това означава, че е по-малка вероятността машината да се задръсти с растителни остатъци. Според експертите, за да се осигури добро смесване, на повърхността при забита в почвата машина трябва да остават само 40-50 см. Тоест височината на рамата трябва да е не по-малко от 70-80 см.

Стърнищните култиватори могат да бъдат както с класически лапи, така и с комбинирани, тоест да имат дискове. Но някои от производителите смятат, че тези машини не бива да бъдат комбинирани. И дисковата брана, и култиваторът с лапи изпълняват една и съща задача – смесване на голямо количество растителни остатъци с почвата и подрязване на плевелите на зададена височина. Вярно е, че култиваторът разрушава и плужната пета. Поради това какъв е смисълът да се съвместяват двете в една машина, като се получава „конфликт на скоростите“. Оптималната скорост на работа на дискатора е от 12 км/час, а на култиватора – до 12 км/час. Освен това конструкцията на комбинираните машини става по-тежка, което увеличава разхода на гориво. А и цената на подобна машина е доста по-висока, без да се смята увеличената стойност при смяна на работните органи, тъй като всички те се износват еднакво.

С какво е за предпочитане да се работи на стърнището – с дискатор или със стърнищен култиватор е тънък въпрос, предупреждават специалистите. Изглежда, че и двете машини вършат една и съща работа, но при заплевеност с многогодишни плевели, по-добре се представя култиваторът с лапи, а дисковата машина, напротив, може да увеличи заплевеността. Но изравняването с дискове е по-добро. Използвайки комбинирана машина, трябва да се разбира, че дисковата част при влажна почва бързо ще затъне на полето и ще спре да работи. Докато машината само с лапи се представя много добре при такива условия и продължава да работи.

Есенна почвообработка

Култиваторите за основна, обикновено есенна, почвообработва имат стойки, предназначени за натоварване до 150 кг, ширината между редовете им е 17-20 см и ширината на лапите около 17−22 см. Дълбочината на почвообработката при тях е не повече от 12−15 см.

169537 11789216

С такива машини се работи след минаването на основната машина обикновено след оран или дълбоко продълбочаване. Целта, според специалистите, е дълбокото подрязване на корените на плевелите, тяхното размесване с почвата и запазването на влагата в почвата в периода от пролетта до сеитбата на есенниците. Работните органи на тези машини задължително трябва да са стрелообразни лапи.

Това е вторична обработка, подчертават производителите, и с такава машина в никакъв случай не бива да се влиза веднага след комбайна в стърнището. Тя не е предназначена за това. Въпреки това използването на такива култиватори, като стърнищни, се среща често в практиката. Резултатът е разкъсаната от прекомерното натоварване рама.

Ако в стопанството има необходимост от работа в стърнище, то първото преминаване трябва да се направи с дискова брана, да се разрохка почвата, да се смеси самосевката и да се почака, докато тя поникне на равен килим. И едва след това да се подрязва с култиватор и да се изравни полето.

Финишна обработка

Предсеитбеният култиватор е най-леката машина. Неговата задача е не само в изравняването на повърхността, но и в създаването на дребнозърнеста структура на почвата. Тези машини са предназначени за повърхностна (на 2−10 см) обработка на почвата. Към тях може да се отнесат компакторите – култиватори със стрелообразни лапи и изравняващи греди, оборудвани с раздробяващи валяци. Тези машини обработват почвата на дълбочината на сеитбеното ложе, разрохкват почвата, разбиват буците, осигурявайки равномерна обработка и равномерно дълбок орен хоризонт на посева.

Съответно, изискванията към машините, провеждащи финишна обработка, са по-високи, тъй като някои култури реагират много критично към качеството на предсеитбената обработка, подчертават специалистите. Например, рапицата, при която почвата трябва да е обработена на дълбочина само 2 см.

Тези машини трябва да осигуряват най-пълно срязване на плевелите, което означава, че разстоянието между стойките трябва изцяло да се покрива от лапата. Ако разстоянието между стойките е 15 см, то и лапата трябва да е широка не по-малко от 15 см, за да осигури 100-процентно припокриване.

Предсеитбените култиватори са предназначени само за работа по предварително обработена почва на малка дълбочина . Въпреки това една от грешките, които правят фермерите, е прекомерното задълбаване на машината. От това следва силно натоварване на стойките, трактора и двигателя, увеличен разход на горивото и претоварване на рамата, което носи риск от разкъсване.

Amazone Cenius

Оптималната работа на предсеитбения култиватор, според специалистите, трябва да е на дълбочината на сеитбата (обикновено не по-дълбоко от 6−8 см). При това някои смятат, че дисковите машини се справят по-зле с предсеитбената подготовка от тези с лапи.

Универсален майстор

Освен специализираните машини, има и универсални култиватори, предназначени за работа на стърнище, есенна обработка и предсеитбена подготовка на почвата. Разбира се, работните органи при тях се сменят в зависимост от вида на обработката. Такива машини предлагат много от производителите.

Тези култиватори са най-популярни сред земеделците и са компромисен вариант за различни поля и култури. При избор на такава машина специалистите препоръчват да се обърне внимание на избора на работните органи в съответствие с конкретните условия.

Ширината на лапите и тяхното количество определят интензивността на работата на култиватора и размера на почвообработващите машини. Например, широки лапи и голяма стъпка на следата формират големи, трудноразбиваеми буци на повърхността на тежки почви. Съответно, колкото по-тежка е почвата, толкова по-голяма трябва да бъде работната дълбочина и по-малка стъпката на следата на лапите, и толкова по-тесен трябва да бъде самият работен орган.

Така широката стрелообразна лапа (250 мм) се използва при работа на дълбочина 3-10 см и е подходяща за повърхностна обработка на стърнище. Сред основните задачи на стрелообразната лапа влизат срязването на стърнището по цялата му повърхност, разрушаване на капилярите и смесване на растителните остатъци с горния слой почва, подрязването на кореновата система по цялата повърхност и създаването на ясно сеитбено ложе.

Такъв работен орган е много подходящ за заплевени почви, където се налага подрязване на плевелите. Стрелообразните лапи правят непрекъснато срязване, имат малък ъгъл на атака по отношение на дъното на браздата и нисък ефект на смесване.

Длетообразните лапи са тесни, което им позволява най-ефективно да работят на голяма дълбочина. Ако имат странични ножове, те се представят добре на дълбочина 6-12 см. Основните им задачи са сходни с тези на стрелообразната лапа – подрязване и интензивно смесване на растителните остатъци.

Kongskilde 800 Series Field Cultivator 682x500px

Правите длетообразни лапи с ширина 80-100 мм работят добре в дълбочинния диапазон 10-30 см и могат да се използват както за недълбока обработка на стърнище, така и при основна почвообработка. Според специалистите, те се използват на всякакви почви, а в съчетание с насочваща пластина осигуряват интензивно смесване на растителните остатъци с почвата.

Но ако работният орган е избран неправилно, ще пострадат и качеството на обработката, и производителността, предупреждават експертите. Например, стрелообразна лапа на дълбочина над 12 см ще затормозява трактора и ще създава гребени. А колкото по-дълбока трябва да е обработката, толкова по-тясна лапа е необходима.

С длетообразни лапи е по-добре да се изравнява почвата, но не и да се подрязва стърнището. Този орган се използва основно за финишна обработка, в това число за изравняване след оран. А за да се постигне разбиване на буците, е добре на стърнищния култиватор да се поставят вибриращи стойки с длетообразни лапи.

При каменисти и плътни почви специалистите препоръчват да не се икономисва от подсилени накрайници – тяхното износване е 3-5 пъти по-малко, отколкото при обикновените лапи, а цената им едва 30 на сто по-висока.

При всички случаи експертите съветват да се спазват препоръчваните в инструкцията по експлоатация дълбочини и да не се очаква от машината повече, отколкото от това, за което е предназначена. И още: необходимо е правилно да се съотнесат способностите на машината с конкретните култури и техните изисквания.

Валяк

Изборът на валяк е не по-малко важен и оказва силно влияние върху качеството на почвообработката. Валякът прави обратно уплътняване на почвата, разбива буците. Ако не се използва, след преминаването на култиватора на повърхността остават разрушените капиляри, а това означава, че вътрешната влага няма да излезе на повърхността, а повърхностната – няма да проникне навътре. Особено важно е да се затворят капилярите, ако култиваторът се използва за предсеитбена подготовка на почвата. В този случай винаги трябва да се използват култиватори с отъпкващи валяци.

terrano 4 mt a

Валякът се подбира, изхождайки от свойствата на почвата, влажността в конкретния район, типа на обработката, сезона, механичния състав на почвата и т. н. Ако машината е универсална, то използването на един и същ валяк за всички обработки не е желателно. Често универсалният валяк, който се предлага от компанията производител към култиватора, не е подходящ за конкретния тип почва и релефно-климатичните особености на стопанството. Поради това специалистите препоръчват в стопанството да има няколко валяка за всяка почвообработваща операция.

Например, на влажни почви е по-добре да се използва валяк от отворен тип, бодливата конструкция на който не способства за налепването на почва по него. При каменисти почви такива валяци не се препоръчват, тъй като между елементите им се забиват камъни. А това води до повреди в конструкцията. За леки и средни почви са подходящи тръбообразните и планковите валяци. Те правят минимално обратно уплътняване на почвата и леко изравняване на повърхността.

При леки, песъкливи, богати на хумус или мулчирани почви тежките затворени валяци също не се за препоръчване, тъй като, затъвайки в почвата, създават пред себе си вълна. На подобни почви се препоръчва да се използват валяци от отворен тип. При това частите им трябва да имат достатъчна ширина за увеличаване на опорната повърхност, за да не затъва валякът в почвата.

Използването на валяк с клиновидни метални или гумени пръстени на леки почви може да доведе до прекомерно уплътняване. Такива валяци са много подходящи за средни и тежки почви – правят достатъчно обратно уплътняване, запечатват влагата и осигуряват бързо прорастване на самосевката.

И напротив, ако почвата е твърде плътна в сухо състояние и склонна към налепване при влажни условия, са необходими универсални валяци от отворен или затворен тип, а най-добре комбинация от двата вида.

В условия на повишена каменистост е препоръчително да се използват цели стоманени или гумени валяци за задълбаването на камъните дълбоко в почвата и да не се използват открити валяци, които ще се задръстват с камъни. В райони със силни ветрове е добре отъпкването да се прави с валяци, оставящи вълнообразна повърхност на полето. В този случай издухваният от вятъра от върховете на гребените слой почва ще се задържа в браздите, а няма да се издухва от полето.

Kverneland S tine cultivator

Също така добре се представят на предсеитбената подготовка универсалните клиновидни валяци. Според производителите, те работят добре с буците и структурират почвата. С тях може да се работи на глинести почви както през пролетта, така и наесен при основната почвообработка.

За предсеитбена подготовка на почвата специалистите препоръчват да се избират двойни тръбообразни планкови валяци, които правят едновременно разбиване на буците, обратно уплътняване и сепариране на почвата на фракции. За някои култури това е жизненонеобходимо условие.

От гледна точка на експлоатационната надеждност са много актуални самопочистващите се валяци. Тези валяци са по-прости, евтини и надеждни. Само трябва да се помни, че машината не бива да се кара назад без демонтиране на чистачите. Иначе тези елементи на конструкцията ще се счупят.

Понякога е необходимо машината да може да работи без валяк. Много фермери трябва да имат възможност да направят есенната почвообработка без обратно уплътняване. Например, когато е важно да се натрупа зимната влага. Прекомерното изравняване на повърхността на полето може да затрудни реализирането на възможностите му – например, да се влоши задържането на снежната покривка. Именно по тази причина много земеделци през есента не искат да правят обработка с обратно уплътняване.

При някои производители обаче валякът е част от конструкцията на култиватора, без него е невъзможно воденето на машината на дълбочина. И ако в стопанството има голяма ерозионна опасност и е актуално натрупването на зимната влага, се препоръчва да се обърне внимание на този факт.

В междуредието и полосите

Отделно направление са култиваторите за окопни култури, задачата на които е да работят само на местата, където няма посеви, и да не влизат в реда. При такива култиватори е важно разстоянието между лапите да не съответства точно на ширината на междуредието, както и да имат ограничителни пластини за настройка на ширината.

doppel u profil 50 01 15

Още по-интересен тип култиватор е полосовият, работещ по технологията Strip-Till. С него се обработват само онези полоси, където ще се провежда сеитбата. Той също има редица специфични изисквания, на които трябва да се обърне внимание.

При тези машини е важно едновременното внасяне на торовете, както и наличието на специални ограничителни турбодискове отстрани и валяк, който има за задача не само обратното уплътняване на почвата, но и разбиването на буците и формирането на гребен.

Но още по-важно при използването на тази технология е наличието на навигационно спътниково оборудване, фиксиращо отклоненията с точност 2-3 см. Както обясняват специалистите, при сеитбата на окопни култури през пролетта, сеялката трябва да върви точно по същите коловози, където са били внесени торовете през есента. Иначе смисълът на технологията се губи.

Чупещият се болт отива в миналото

Стойките в култиваторите трябва да бъдат защитени с пружинен или амортисьорен механизъм, осигуряващ мек контакт с препятствията. И колкото на по-голяма дълбочина работи култиваторът, толкова по-важна е защитата от претоварване. Всички големи производители защитават култиваторите си посредством винтови амортисьори с високо усилие на сработване. Малко по-зле се справят със задачата пружинните стойки.

Защитата може да бъде и с използване на хидравликата. Ако стойката е сработила, налягането в системата се преразпределя равномерно. Този способ е препоръчителен особено на твърди почви и поля с технологични коловози.

Защитата с чупещ болт отива в миналото, убедени са специалистите. Това е постоянен разход на болтове при твърди почви и тяхното „сеене“ из полето. Освен това представлява значително перо от разходи, особено ако се купуват оригинални болтове. А ако се използват неоригинални, е голям рискът от увеличаване на натоварването на стойките и забавяне на сработването на защитата, което може да доведе до счупване на стойката. Освен това използването на чупещи се болтове като защита съществено забавя производителността, тъй като замяната им изисква време.

Типът на стойките няма водеща роля в качеството на почвообработката. Разликата в налягането между видовете не превишава 5-7 кг, което в мащаба на вторичната почвообработка няма голямо значение. Дали налягането ще е 130 кг или 90 кг, няма разлика, ако машината работи на предварително подготвена почва. Най-често стойки с по-високо налягане се използват със стрелообразни лапи с по-голяма ширина, за да се компенсира по-голямото съпротивление на почвата. Върху стабилността на работния орган това не оказва голямо влияние.

Тегло и мощност

Специалистите препоръчват да се обърне внимание на дебелината на стойката – тя трябва да е достатъчна, за да издържа на претоварване, но не прекалено. А най-важното е да бъде лека.

За да поддържа добре работната дълбочина, култиваторът не трябва да е супер тежък. Той трябва да се задълбава в почвата не под въздействието на теглото си, а заради формата на работните органи. Затова не се препоръчва да се търсят тежки машини с дебел метал – прекомерното тегло само увеличава разхода на гориво, уплътнява почвата и създава допълнително износване на всички възли на машината. Основните показатели за добрата машина са лекият качествен метал, доброто смесване на растителните остатъци с почвата, изравнеността и равномерността на обработената повърхност независимо от дълбочината на обработката, лесната експлоатация. Тогава инвестицията ще се окаже изгодна.

Много важно е при избор на работната ширина да се вземе предвид не само конфигурацията на площите, но и мощността на тракторите. Оптималната работна скорост на всеки култиватор е в диапазона 10-12 км/час. И ако мощността на трактора не е достатъчна, фермерът, работещ на скорост 7-8 км/час, няма да получи дребнозърнест слой при предсеитбената обработка. А ако работата се върши на по-голяма дълбочина, то при недостатъчна мощност износването на трактора ще бъде три пъти по-високо.

И обратно – ако мощността на трактора е излишна, той може да не чувства машината. В този случай е висок рискът да се развали култиваторът. Скоростта на обработката на предсеитбения култиватор много зависи от дълбочината. И ако тракторът с цел повишаване на производителността кара с над 10-13 км/час, то земята ще се разхвърля твърде далеч от стойките. Като резултат страда равномерността на дълбочината на обработката и не се осъществява пълно срязване на плевелите.

Грешки при настройките

Основното изискване към култиватора е изравненост по хоризонтала. Както обясняват специалистите, рамата на машината в работно положение трябва да бъде успоредна на опорната повърхност. При наличието на ъгли по отношение към земята, в машината възникват излишни натоварвания, по-бързо се износват работните органи, а най-лошото е, че обработката става неравномерна.

Експертите съветват настройките да се правят на равни бетонни площадки, които обаче са доста редки в стопанствата. Много земеделци изобщо не обръщат внимание на налягането в гумите. А често се случва различно напомпаните гуми да изкривяват рамата и да влияят върху равномерността на обработката. Освен това машината може да поднася настрани, в резултат на което при обработката се образуват гребени.

Ако машината има няколко секции, то настройката на паралелността трябва да се проведе за всяка една от тях поотделно.

Кога е по-добре да не се излиза на полето

Ако стойката не се смазва и е необслужвана, това не означава, че нищо не трябва да се контролира. Необходимо е болтовите съединения в стойките и шарнирните болтове да се проверяват редовно. Отслабването на гайките на стойката води до счупването на другите възли и неправилно подрязване на плевелите. Ако не се проверява ходовата част, може да загубите на полето и колелата.

Специалистите също обръщат внимание на факта, че състоянието на полето пряко влияе върху продължителността на живота на машината. Ако почвата е много твърда или нейната влажност е над 30 на сто, не си струва да влизате в полето с култиватор. При такива условия машината ще е подложена на прекомерно натоварване, което създава голяма вероятност от счупването й.

Прочетена 2375 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта