Никоя технология не е решение, ако проблемът е в техниката Избрана

С това обстоятелство се сблъскват 90 на сто от стопанствата в Европа, в резултат на което 30 – 40 на сто от потенциала на земеделските култури остават неразкрити, а при No-Till нещата дори се влошават

Уплътнената почва е подобна на стисната гъба – в нея няма място за въздух и вода. Особено чувствителни към преуплътняването на почвата са царевицата, слънчогледът, рапицата, соята, както и бобовите култури

Ася Василева

Какви са опитите да се преборим с деградацията на почвата поради преминаването на тежките земеделски машини и какви стъпки по преоборудването на земеделския парк може да предприемат стопанствата, ще се опитам да разкажа в тази статия.

Проблемът за деградирането на почвите е многократно разискван от фермерите по цял свят. И ако в западните страни и Америка с неговото решение се занимават вече второ десетилетие, то в България темата стана актуална едва през последните десетина години. През тези години производството значително се интензифицира, съответно присъствието на тежка техника на полето съществено се увеличи, а и самите машини станаха по-тежки. При традиционната технология на почвообработка следите от земеделските машини покриват от 80 до 100% от сеитбените площи. А средното тегло на трактора е не по-малко от 10 – 20 тона, зърноприбиращият комбайн тежи почти 30 тона. Като се вземе предвид, че техниката излиза на полето около 10 – 12 пъти за сезон, то не е чудно, че проблемът се изостри. Преуплътняването на почвата е с натрупване. И резултатите не закъсняват – добивите никога не достигат максималния си потенциал. Основни лимитиращи фактори пред реализирането на заложения в културите потенциал за добиви са съдържанието на хумус и влагозадържащата способност на почвата, които намаляват на първо място поради преуплътняване и едва на второ място – поради механичните почвообработки.

Оптимален състав на почвата

Когато почвата е преуплътнена, тя не може да попива вода. В нея няма място нито за вода, нито за въздух. И още по-зле – в това пресовано състояние се образува непроницаем слой, които препятства оттичането на излишната вода.

В районите с дефицит на влага при преуплътняване на почвата значителна част от водата изтича от повърхността на полето, а останалата – бързо се изпарява. Следователно на нивото, на което се развиват корените, става невъзможно натрупването на влага, и при най-малката засуха растенията изпитват силен дефицит на живителна вода. През този преуплътнен слой корените на растенията не могат да си пробият път към по-дълбоките пластове в търсене на вода. Оттук и засушаването на почвата, нейното напукване и като резултат – намаляването на добивите.

В районите с прекомерна влага проблемът е различен – там водата застоява, растенията подгизват и почвата се заблатява.

Оптимален от агрономична гледна точка е следният състав на почвата: 50 – 45% твърди вещества  (минерални части), около 5% хумус (органични вещества), 25% въздух и 25% вода. И ако това съотношение се поддържа в течение на годината, то е напълно възможно да се приближим до максимално заложените в културите добиви.

 

9d4ae35f0fbf6ac858080faba15378b0

Но преуплътняването води до намаляване на свободното пространство, необходимо за циркулирането на въздуха и водата и растежа на корените на растенията. При благоприятни условия корените на есенната пшеница могат да проникват в почвата на дълбочина до 1,5 – 2 м. Опирайки в преуплътнения слой, културата рязко намалява добивността си, особено при засуха.

Според изследванията пролетниците са по-чувствителни към преуплътняването на почвата от есенниците.

Изследвания, проведени от компания Väderstad, са показали, че при увеличаването на броя на преминаванията по полето на тежка техника, и съответно увеличаване на уплътняването на почвата, добивите от всички култури намаляват. 

Много фермери се надяват технологията No-Till да реши този проблем, но правят стратегическа грешка. Те използват техника с високо относително почвата налягане. Като резултат те продължават да уплътняват почвата, и още след няколко години добивите падат. При класическата технология основната обработка разрохква горния слой на почвата и компенсира преуплътняването поне веднъж годишно. Ако искате  No-Till – премахнете уплътняването на почвата.

Поради липсата на всякакъв контрол върху налягането на машините върху почвата, много стопанства са преминали от проблема на плужната пета към друг, още по-неприятен – непрекъснатото уплътняване на почвата на дълбочина над 70 см. И ако с плужната пета може да се борим с дълбоко продълбочаване, то с такъв дълбоко залегнал слой битката е трудна. И ще се наложи тя да се води в продължение на няколко години, максимално намалявайки налягането, което техниката оказва на полето.

4218eaecda42a8f861868e1eaa5d8a87

Да преобуем машините

Първата крачка към намаляването на остротата на проблема трябва да стане намаляването на налягането върху почвата по пътя на оптимизирането и преоборудването на машинния парк. Да не се пренапомпват гумите е едно от най-честите искания на агрономите. То съвпада и с препоръките на специалистите – да не се подържа налягане в гумите над 1,1 бара. Но практиката показва, че до 95 на сто от земеделските производители не следят налягането в гумите. И дори повече – не е рядкост на полето да работят машини с налягане в гумите от 1,5 – 1,8 бара. Специалистите препоръчват да се проверява налягането по метода на „трите елхички“ – отпечатъкът на правилно напомпаната гума на равна повърхност трябва да е не по-малко от три „елхички“ в рисунката на протектора. Това петно на контакт е оптимално.

Специалистите на CLAAS препоръчват при работа на полето стопаните да се ориентират към средно налягане в гумите около 0,9 бара, което води до увеличаване на контактното петно и подобрява теглително-сцепителните характеристики. При увеличаване на налягането до 1,2 бара теглителната мощност на трактора намалява средно с 12 на сто, при 1,5 бара – с цели 38 на сто.

Но работа с такова налягане е възможна само със специални гуми – безкамерни, с ниско или свръхниско налягане. Те като правило имат по-голям размер в сравнение със стандартните и мека, но достатъчно здрава гума в страничните части. За сметка на нея тези гуми могат да се разтягат както на ширина, така и на дължина, увеличавайки контактното петно. С помощта на широкопрофилната гума налягането върху почвата може да се намали с 6 – 7 кг/кв. см.

С меки гуми

Водещите световни производители на гуми предлагат за земеделските машини два вида (по-точно две технологии) на специални гуми с много ниско налягане за работа на полето: IF (Improved Flexion) и наскоро разработените VF (Very Flexible). Гумите по технологията IF могат да работят с налягане 1 – 1,2 бара, като в същото време товароподемността на гумите се увеличава с 20 на сто в сравнение с обикновените радиални селскостопански гуми.

2acf1bcf539ac5a56d6f9ad04584fe91

Гумите VF са още по-меки, те могат да работят със суперниско налягане. При различните производители налягането им варира в границите от 0,6 до 0, 8 бара. Товароподемността на гумите е увеличена с 40 на сто. Такива гуми са предназначени основно за трактори и комбайни с автоматично регулиране на налягането в гумите, което се променя в зависимост от режима на работа на машината – на полето и за транспорт.

Използването на такива гуми е възможно само ако се поставят по-широки джанти. И ако стандартните гуми имат размер 710/70R 42, то гумите VF – 710/60R 42. При работа с гуми VF трябва много внимателно да се следи налягането.

Намаляване на налягането

Земеделието днес е немислимо без използването на техника. Машините, тежащи много тонове и работещи на полето, оказват значително налягане върху почвата, стават причина за нейното уплътняване и разрушаване. В резултат на това почвите се изтощават, падат добивите и рентабилността на производството.

От друга страна, постоянното натоварване на ходовата част на самите машини води до необходимост техниката да се ремонтира по-често. А престоят по време на ремонта също се отразява негативно върху ефективността на земеделското производство.

Именно този комплекс от причини е станал стимул за търсенето на начини, които биха позволили да се минимализира натоварването на почвата и да се намали престоят на техниката. В резултат са проведени многобройни изследвания, които са показали, че един от най-ефикасните начини за решаването на тези проблеми е намаляването на налягането в гумите, с които е оборудвана земеделската техника.

Да се постигне намаляване на налягането, е възможно по няколко начина. Ако става дума за обикновени гуми, то трябва просто правилно да се подбере налягането, изхождайки от конкретните условия на работа. Например, намаляването на скоростта при запазване на изходното натоварване помага да се намали налягането. Но този начин за намаляване на налягането е приложим само ако бъдат променени условията на работа – скоростта или натоварването.

Като цяло, по-ефикасен метод е използването на специални гуми с технологии IF и VF, самата конструкция на които изначално предполага намаляване на налягането върху почвата или, ако е необходимо, позволява да се използват гумите със стандартно налягане, но с увеличена носеща способност.

Радиалните гуми имат няколко важни предимства – те осигуряват по-плоско контактно петно, което намалява въздействието им върху почвата. Флотационните гуми, за разлика от стандартните, са конструирани по такъв начин, че при всякакви условия да остават на повърхността. И разбира се, радиалните флотационни гуми осигуряват минимално въздействие върху почвата.

fd40131779dd3b8fa27311aec5fed9f7

Изводът е, че за намаляване на налягането върху почвата и повишаването на добивите е необходимо да се избират съвременни, специализирани гуми и да се регулира налягането им в зависимост от конкретната работа.

Почти всички световни производители на земеделска техника предлагат окомплектоване на машините си с гуми с ниско налягане.

Сдвояване

Друг начин за намаляване на налягането на колесната техника върху почвата е поставянето на сдвоени и даже строени гуми. През 80-те години на миналия век се е смятало, че за намаляването на налягането на колесната техника върху почвата е достатъчно да се поставят сдвоени или утроени гуми. На практика използването на такива колесни системи е позволило да се намали относителното налягане върху почвата с 20 – 50% и да се повиши проходимостта на машините и теглителната им сила.

Днес практически всички производители предлагат да се избере такава окомплектовка – още в завода се поставят сдвоени гуми на машините.

Решението да се сдвоят гумите позволява да се избегне покупката на скъпи гуми и намалява налягането върху почвата. От друга страна, основният проблем при сдвоените гуми е голямата ширина. Със сдвоени гуми габаритите на машината на колелата стават около 3,8 м. Тези машини не се вместват в разрешените транспортни габарити, което означава, че не могат да се придвижват по обществените пътища.

Недостатък на сдвоените гуми е и значителното увеличаване на радиуса на обръщане и повишеното износване на гумите. Поради сдвояването колелата имат различни ъглови скорости и по време на завиването натоварването върху външното колело е по-високо. Това води не само до намаляване на срока на живот на гумата, но и до неравномерно налягане върху почвата. При машини, които имат еднакъв диаметър на задните и предните колела, например при класическите трактори, е за предпочитане да се използват широки гуми с ниско налягане без сдвояване. Но дори ако в стопанството се използват сдвоени гуми, това най-често се прави само рано напролет – в най-опасния за уплътняването на почвата период. А през останалото време работата се върши с обикновени гуми, продължавайки да се уплътнява почвата.

Вериги

Веригите са най-малко травмиращи за почвата – разликата в контактното петно между колесните и верижните системи е от 50 до 150%. Според данните, обикновените единични гуми имат контактно петно около 1,2 м², сдвоените гуми – около 2,5 м², а контактната площ на средни по размер вериги е приблизително   3,2 м². Съответно при съпоставима мощност, верижните машини оказват около три пъти по-малко налягане върху почвата.

Например, верижен трактор John Deere на широки вериги има с 47 на сто по-голяма контактна площ, отколкото същата „деветка“ на най-широките сдвоени гуми IF800/70R38.

Друго предимство на веригите е намаляването на буксуването. При движение с буксуване става притискане и изместване на горния слой на почвата с образуване на гладка повърхност, която се уплътнява при изсъхване и се образува повърхностно уплътняване. Освен това в моментът на буксуване колелата се заравят в почвата, образувайки колея, под която се формира по-дълбоко уплътняване. Но благодарение на голямото контактно петно, буксуването на верижния трактор не превишава 2%, докато при колесния трактор дори и със сдвоени гуми може да достига 15%.

Опити на компания Fendt са показали, че при равни други условия (спазване на технологията, едни и същи обработки и т.н.) преминаването на работа с верижна техника позволява да се получат с 4 на сто по-високи добиви.

Четири вериги

Един скорошен революционен тренд сред верижните трактори е преминаването на делтатрак или триъгълни вериги, разположени аналогично на колелата по две от всяка страна на машината. Технологията е представена за първи път от Сase IH през 2014 г. с пускането на пазара на модела Сase IH Quadtrac с шарнирно-съчленена рама. Тази конструкция, според специалистите, копира по-добре релефа, осигурява стопроцентов контакт на всичките четири вериги с почвата дори при неравни площи и предотвратява изгребването на почвата от веригите при завиване. И повече – според специалистите на Case IH, с увеличаването на контактното петно отпада необходимостта от баласт, тъй като масата на трактора е еднакво добре разпределена между четирите вериги. Това позволява да се увеличи теглителното усилие без допълнителен баласт. При Case IH Quadtrac необходимостта от допълнителни тежести е сведена до минимум. Вариант с четири вериги предлага и John Deere – мощните машини от серия 9RX. И въпреки че верижните трактори от 9-а серия на две вериги са по-леки от тези на четири, благодарение на по-голямата контактна площ налягането върху почвата на последните е с 5 на сто по-малко.

Към плюсовете на верижните трактори може да се отнесе компактната им ширина – поради наличието на голяма площ на контактното петно, такива машини успяват да се вместят в разрешените транспортни габарити за разлика от огромните гуми с ниско налягане и още повече – сдвоените. Но въпреки армираните гумени вериги, честото движение по отъпкани пътища е вредно за тези машини. Именно в това, както и във високата им цена, е главният проблем при верижните трактори. Разликата в цената между верижен и колесен трактор, отнасящи се към един и същи теглителен клас, може да достигне до 25 на сто. Също трябва да се има предвид, че самите вериги са по-скъпи от гумите, но това се компенсира от разликата в разхода на гориво.

Компромисен вариант представи Петербургският тракторен завод. Моделите от новата серия К7 могат да сменят колелата си с вериги в зависимост от нуждите на стопанството.

Какво причинява проблема?

За да се подходи комплексно към проблема с преуплътняването на почвата, специалистите препоръчват да се анализира налягането на всички видове самоходна техника, която така или иначе се появява на полето. Освен мощните трактори, на които се отделя голямо внимание, на полето доста често излизат и относително леки машини със средна мощност, налягането върху почвата е не по-малко проблемно. Много изследвания показват, че относително леките трактори, които имат по-тесни гуми и малко петно на контакт с почвата, я уплътняват не по-малко от мощните трактори на обикновени гуми. По данни от руско изследване – трактор МТЗ 80 с гуми R380 има фактическо налягане върху почвата от 1,5 – 2 атмосфери.

Освен това не бива цялото внимание да се насочва само към тракторите. Комбайните, без които прибирането на реколтата не е възможно, поради теглото си имат много по-високо налягане върху почвата. И проблемът с преуплътняването не може да бъде решен без намаляването на налягането, което оказват тези гиганти. Средно зърноприбиращ комбайн от осми клас тежи около 18 тона. Ако към това се прибави теглото на бункера, то и по най-скромните сметки по полето редовно преминава машина с тегло 20 – 25 тона. А вариантите за намаляването на теглото на комбайна са си все същите – гуми с ниско налягане, сдвояване и вериги.

Много производители вече предлагат оборудването на своите зърно и силажокомбайни с гуми с ниско налягане. Така например, силажокомбайните Krone Big М могат да се оборудват с три вида гуми, в това число с ниско налягане и със система за автоматично коригиране на налягането, което зависи от твърдостта на почвата и пътното платно.

Комбайн на вериги

Много мощни комбайни вече се предлагат с верижна ходова част. Компания CLAAS вече повече от 20 години предлага зърноприбиращия комбайн LEXION TERRA TRAC. А през 2017 г. на изложението Агритехника компанията представи и първото верижно решение при силажокомбайните – CLAAS JAGUAR TERRA TRAC. Специално разработената за тази техника система позволява да се намали негативното въздействие не само върху почвата, но и върху тревната покривка. При маневрите за завиване комбайнът се поддържа от средни опорни валяци, и всяка от веригите частично се повдига. Подобно намаляване на контактната площ позволява да се избегне изместване на почва, което обикновено се случва при завиването на верижната техника на трева.

Главният проблем

Но главното бедствие на съвременните поля от гледна точка на уплътняването на почвата са камионите, които товарят зърното по време на жътва. Преминаването на многотонните Камази с тесни гуми е сравнимо с преминаването на валяка за полагане на асфалт, който просто трамбова бъдещата реколта на мъртво. Тази техника оказва върху почвата налягане от 4 атмосфери на всяка гума, и както показва практиката, там, където такива камиони са минавали често, още след година растенията силно изостават в развитието си.

Зърновозите с едно преминаване зачертават целия ефект от прилагането на минимални почвообработки. Например, при влажно време те често буксуват, нарушавайки целостта на стърнището, а тя е най-важният елемент за задържането на влагата. А и след това се налага полето отново да се изравнява.

Решение може да стане преоборудването на зърновозите с гуми с ниско налягаве. Но оптималният изход от ситуацията е използването на претоварващи ремаркета. За разлика от камионите, те се оборудват с широкопрофилни гуми или вериги, поради което минимализират негативното въздействие върху почвата по време на жътва. Същите машини могат да се използват в логистичната верига по време на сеитбата, за товарене със семена и минерални торове.

Прочетена 1828 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта