Цифровизацията започва от хората, не от софтуера Избрана

Тя е един безкраен процес, от който обаче в България малцина разбират

Ася Василева
Дигитализацията е направлението, по което ще се дават пари в ЕС оттук нататък. Това е нормално. В условията на все по-голяма липса на качествена работна ръка, застаряване на населението и т.н., работата трябва да е максимално автома тизирана. Данните са разменната валута на новия век, те стават по-ценни от парите и струват милиарди. Затова всяка политическа власт е заинтересована да владее информацията, а за целта трябва да я вкара в информационни системи. Както се казва, които владее информацията, владее света.
В България, ако някой иска да владее информацията в цифров вид, ще удари на камък. Ние не просто няма да я вкараме в никаква система, но и ще похарчим парите за това. Всеки, който си направи труда да прочете наскоро приетата Стратегия за цифровизация на земеделието, и е малко от малко технически грамотен, ще умре от смях с това четиво. Явно е написана от амбициозен ученик втори курс в селскостопански техникум. В нея става дума за елементарни неща като датчици за влага и метеостанции, създадени от наш научен институт. Говори се и за блокчейн в МЗХГ, но тук явно пишещите стратегията са се пошегували.
Най-вероятно на практика ще се случи една част от стратегията – създаването на още десетина сайта, гръмко наречени хъбове, които, разбира се, никой чичо на село няма да чете. А те реално ще струват една стотна от цената, която ще се плати за тях, като се проведат и няколко семинара. Нашите хора обичат семинари, през тях лесно се усвояват пари. Но всичко това е без значение, защото едва ли някой ще седне да я чете тази стратегия. Тя, така или иначе, е писана проформа. Процедурите по получаване на европейски пари са много стриктно разписани и контролът върху формалната част е строг. Трябва да има стратегия на хартия. И я има. Няма кой за какво да се заяде. Качеството на написаното е друг въпрос. Явно не е ставало дума за привличане на чуждестранни консултанти по цифровизация за съвети, каквито в България няма, защото те, естествено, вземат хонорари.
А ВСЪЩНОСТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ЦИФРОВИЗАЦИЯ И ТОВА Е ЕДНА СЕРИОЗНА ОБЛАСТ ЗА РАБОТА

Accenture Evolution Precision Agriculture Background.1140x600Аграрният бизнес е базиран на огромен обем данни. Доскоро цялата тази информация се натрупваше от агронома. Той определяше какво ще е добро за стопанството през следващата година – какъв сеитбооборот да се приложи, какви сортове и хибриди да се закупят, какви да са нормите на торене, за да се получат оптимални добиви.
Дълги години работеше формулата: има агроном, той знае! Но човешкият мозък не може да задържи и анализира толкова информация, колкото може един компютър. Особено що се отнася до въпроси, свързани със статистически анализ, оценка, корелация на различни събития помежду им.
Дигитализирането на земеделието е вкарването в информационна система на огромен масив от данни, описващи характеристиките на всички площи, на които се работи: агрохимични, физико-химични, историята на климата, историята на добивите, историята на внасянето на средствата за растителна защита, нормите, получените добиви... Това е огромен масив от данни. И това е само информацията, която трябва да се използва, за да създаде системата производствения план, например.
Правилното боравене с данните е залог за ефективност в агробизнеса. Дигитализацията в същността си е нов формат за използване на данните с цел вземането на правилни решения за бизнеса.
Процеси, данни, алгоритми – всички те са важни съставки на съвременния модел на работа на агрокомпаниите. Достоверната история на полята, качествените справочници и алгоритми помагат на системата по-добре от всеки човек да анализира резултатите и да планира действията за постигането на ефективни показатели.
Внедряването на такава система изисква голямо количество нови устройства и гаджети, които позволяват проектът да се реализира. Например, полските датчици са в състояние да сигнализират за съдържанието на влага в почвата, а това е много важно в рамките на пролетната сеитбена кампания. Земеделецът вижда онлайн динамиката на показателите на конкретното поле.
От друга страна, когато става въпрос за мониторинг, вече има достатъчно много стартъп компании и технологии, които позволяват по нов начин да се анализират спътниковите снимки или тези, получени от дрон. За сметка на натрупаните знания и алгоритми на машинното обучение по снимки вече могат да се разпознаят първите симптоми на заболявания или появата на плевели. Може предварително да се идентифицира проблем, да се планират и реализират превантивни мерки.
Аграрният бизнес се превръща все повече в работа, която изисква максимална точност, максимално внимателно боравене с данните. Това ще помогне за постигането на две много важни цели – отглеждането на повече реколта и по-качествено управление на разходите, постигайки оптимална ефективност на всяко отделно поле.
Максималните добиви зависят от конкретната климатична зона, конкретните почви. Всички поля имат собствен предел и ако този предел не е известен, земеделецът може да „заравя“ в него суперскъпи хибриди, торове и препарати, и пак да не постигне повишаване на добивите.
В условията на настоящата икономическа ситуация, когато цените на земеделските продукти не растат, качественото управление на разходите е много важен аспект. Но ако всички данни не се прехвърлят в цифров формат, не се вкарат в съответната система, то няма как да говорим за някакъв пробив, увеличаване на производството и ефективността на земеделието.
Разбира се, дигитализация е необходима на всички. И на малките, и на средните, и на големите агрокомпании. Всички те са заинтересувани да отглеждат повече, да харчат по-малко, при внимателно отношение към земята.
Но процесите на работа на малкия земеделски стопанин и голямото стопанство имат своите особености, поради това тук
ЩЕ ПОГОВОРИМ ЗА МОДЕЛА НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА СРЕДНИ И ГОЛЕМИ СТОПАНСТВА

Колкото повече е обработваемата земя, толкова по-критична е необходимостта от анализиране на данни. Голямата структура означава и много работници. А колкото повече са хората, толкова по-голяма е вероятността от появата на грешки. Дори и идеалното планиране може да бъде обезсмислено от допускането на твърде много грешки при реализирането му. Необходимо е да се променят процесите и начинът на мислене.
За големите стопанства цифровата трансформация е не толкова нов качествен софтуер, колкото трансформация на колектива – как хората подхождат към работата, която вършат, как реализират поставените им задачи. Една от най-важните задачи, които трябва да бъдат решени, е минимализирането на човешките грешки.
Що се отнася до по-малките стопанства, то на тях са им необходими базови услуги за планиране на посевите и мониторинг на площите. Ако в стопанството има 10-15 поля, агрономът, естествено, може да ги познава като пръстите на ръката си, но мозъкът на агронома има своите ограничения. А такива малки стопанства има много. И за да се повиши качеството на производството в цялата страна, всички те трябва да бъдат обхванати от дигитализираните системи.
ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА ЦИФРОВАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Всички земеделски стопанства са на различно ниво от технологичното си развитие. Но ако говорим за първите, елементарни крачки, то в началото трябва да се събере информация за площите. После тези данни трябва да се внесат в карта в някоя от системите.
Земеделският производител трябва ясно да разбира къде са неговите поля, какви са контурите им, каква е историята им. Също така той трябва да осигури поне базов мониторинг – това са спътникови снимки, индекс NDVI, който показва колко добре или зле се развиват културите, какви проблеми има на полето.
Следващата стъпка е техниката, която се използва. С какво оборудване за прецизно земеделие тя е окомплектована на завода? Как фермерът може да „източва“ данните, къде може да ги анализира? Ако производителят не вижда данните от техниката – това вече не е прецизно земеделие. Плюс е оборудването за прецизно земеделие, с помощта на което може да се изпълняват точните операции, да се намали количеството на работните операции на полето, и да се увеличи крайната ефективност, свързана с това как се развива растението.
Това е базовото ниво. Земеделският производител трябва да вижда как растат културите, какви проблеми има на определен участък.
По-нататък към таза елементарна база трябва да се прибавят по-специализирани услуги, директно свързани с прецизното земеделие. Формирането на карти за работа на земеделската техника със запазване на историята. Как е протекла сеитбата през настоящата година, внасяни ли са торове, как трябва да се сее следващата година – отдясно наляво или отляво надясно, север-юг или запад-изток? Сеитбена норма, торене – това са показатели, които влияят върху крайния резултат. Съществуват различни технологии и всичко това е важно да се помни.
Следващата стъпка е мониторингът. Тази сфера се развива много интересно. Проекти, като израелския Taranis, вече дават възможност да се разпознават фотографии и да се определят вредоносни обекти, които се появяват на полето. Да се следи състоянието на културите, е възможно по различни начини: малките площи – визуално, големите – с помощта на дрони и по-нататъшно разпознаване на снимките. Това позволява навреме да се провеждат превантивни действия, свързани с грамотната растителна защита.
Днес почти всеки фермер използва мобилни устройства. Вече има много прости мобилни приложения, с помощта на които може да се прави елементарен мониторинг. Тетрадките и тефтерите все повече остават в миналото.
Следващото развитие е точковото внасяне на средствата за растителна защита. Вече има варианти, когато първо се създава карта на огнищата на заболяването, а след това умна пръскачка внася необходимото вещество само в рамките на поразената зона.
Всяко голямо поле може да бъде нееоднородно от гледна точка на хранителните вещества. Ако това не се вземе предвид, то ще се внася една норма на цялата площ. В този случай на картата на добивите след жътва ще се получат „дупки“, където добивите силно падат.
Съществува термин zone management — полето се разделя на определени зони на продуктивност. И при формирането на технологията може да се се вземат предвид индивидуалните норми във всяка зона. След това данните отиват в работните карти на машините.
Смятам, че следващата технологична стъпка ще бъде разпознаването и едновременното внасяне на средства за растителна защита.
След прибирането на реколтата се получават всички фактически данни. Те може да се сравнят с прогнозните и планираните. Това позволява да се направят изводи – какво сме получили и колко точно сме работили с нормите в различните зони. Не всички полета са различни, но има много участъци с различни зони на запасеност.
Големите стопанства вече вземат предвид всички тези аспекти, тъй като те означават и оптимизиране на разходите, и повишаване на добивите. Малките – все още не. Това е обусловено от факта, че трябва да се изпращат проби в лаборатории, необходима е техника със съответното оборудване.
ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА Е ЕДИН БЕЗКРАЕН ПРОЦЕС
Да допуснем, че стопанството е внедрило определени базови технологии. Вече съществува система, в която са заредени площите, техните граници, поземлената собственост. Има история и лабораторни данни. Тези данни вече правилно се използват при планирането. Има техника с оборудване за прецизно земеделие. Внедрени са работни карти за променливо торене или диференцирана сеитба, и се събира информация за извършените работи.
Но всяка от тези части продължава да се развива. Скоро ще се използва техника без механизатори. Ще се усъвършенстват алгоритмите за разпознаване на заболяванията или за определяне на нивото на хранителните елементи в листната маса. Усъвършенстват се датчиците на полето и се появяват хранителни елементи с много продължително действие. Ще се развиват специализираните мрежи за предаване на данни от типа LoRaWAN, с помощта на които може да се събира информация от полето и техниката, дори и в зони без GSM покритие. Определено ще продължи развитието на алгоритмите за обработка на големи масиви от данни. Колкото повече качествена статистика има в една система, толкова повече храна за обучение ще имат алгоритмите. И толкова по-добре ще работи.
В Европейският съюз, който е заинтересуван от развитието на дигиталното земеделие, е изграден модел за работа с формиране на центрове в посока работа по направленията IoT, farm management, big data и т.н.
Във Великобритания в държавно-частно партньорство в областта на прецизното земеделие работят Agri-EPI Centre и държавната агенция Innovate UK, която притежава част от тази структура, инвестира в развитието на иновациите, в това число и в земеделието. Една от интересните разработки в тази посока е създаването на 3D-карта на почвите във Великобритания.
В България няма дори обикновена карта на почвите, нито такава е заложена в приоритетите на Стратегията за дигитализация на българското земеделие, по която в най-скоро време ще се похарчат милиони, за да се създадат поредните интернет сайтове, които никой не чете, и да се сложат български метеостанции на полето, за които изобщо не става ясно с кого и дали ще бъдат свързани.
А създадената във Великобритания 3D-карта на почвите освен всичко останало позволява да се правят интересни корелации при налагането на различни пластове данни върху почвата. Това е огромен обем работа. И там държавата има водеща роля при внедряването на подобни проекти, тъй като разбира ценността на тази инвестиция. Освен това частно-държавното партньорство в тази страна работи не само по отношение на усвояване на държавните пари в частни джобове. Там има работещ модел. Всеки роден внедряващ дигитализацията чиновник може да отиде и да види R&D центровете им.
(Повече може да прочетете във в. "Гласът на Земеделеца")

Прочетена 924 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта