Призвание: механизатор Избрана

Все още ги има... Срещам ги по командировките си на полето, срещам ги и във Фейсбук. Въпреки огромния проблем с работната ръка, съществува една особена група трудолюбиви български момчета с достойната професия - механизатор. Имала съм късмета да се запозная с някои от тях.  Корави мъже, които треперят над машините като над малки деца. Стават рано, лягат късно, често работят и през нощта. А ръцете им са винаги в масло, гащеризоните - в прах. И въпреки това са щастливи. И докато работят, пускат камерата на смартфона, за да се похвалят с правата бразда след тях. И си мисля, че тази права бразда е по-стойностна от всяка диплома от реномиран университет. Защото без земеделие няма нищо.
 
Защо го правят? Прочетох в една от групите им във Фейсбук - механизаторът не работи за пари, а от любов. Защото парите, които вземат обикновено не са адекватни на тежкия им труд. Но те от малки са по полето, все са покрай машините. А от тази любов измъкване няма. Дори и след работа се събират във Фейсбук, за да си говорят ... за трактори, да споделят снимки с колегите ...  Харесва им да видят пищна девойка върху трактора, разбира се. Но все пак по-важен като че ли си остава трактора.
 
Дори и в кръчмата се различаваме, каза ми веднъж един от тях. И там разговорите се въртят около тракторите и комбайните. Обсъждат се конски сили, мощност, двигатели, хидравлични системи... Продължават и през нощта,  във Фейса.  Всеки има предпочитания, понякога се разгарят дискусии до виртуална кръв за любимата марка. Макар и тракторът да е на шефа, те го чувстват като свой. По-младите дори отиват на бала с любимата машина. А най-голямата гордост в очите на механизатори съм виждала, когато синът им сам за пръв път подкара трактора!
 
Мисля, си че тези момчета са наследници на старите българи. Защото това е страст. Страст към земята, към труда, към този аромат на свобода, който може да почустваш само на полето. Докато ги има тези момчета, ще го има и българското земеделие. Дано да има повече пари, за да вземат те по-достойни заплати и да прекарват дългите си работни дни и нощти в по-комфортни машини. В България се намират пари за какво ли не, дано се намерят повече и за задържането на способните кадри в земеделието. Но дори и в стария съветски трактор, те пак орат и пеят с радиото от сутрин до здрач. Да, все по-малко са. Но още ги има... 
Благодаря ви, че ви има момчета!
Ася Василева
Прочетена 7086 пъти Последно променена в Сряда, 31 Юли 2019 21:26
Оценете
(6 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта