А над полето дронове не летят Избрана

За безпилотните летящи апарати се говори много – на конференции, в новините, в медиите. Но над полята те никакви не се виждат. Защо?

Ася Василева

През последните 3-4 години темата за дроновете е много модерна. Ние също не останахме настрани и доста писахме за новите безпилотни технологии, активно споделяхме новостите на пазара.


И защо все пак при целия този шум над полетата не се виждат никакви дронове? Къде са хилядите работещи апарати, за които се пише по медиите? Къде са стотиците безпилотни самолети, които уж всяка година се продават на земеделците?

Нека да се опитаме да погледнем трезво на ситуацията. Основният вид дронове, който се използва от земеделците са китайските DJI Phantom 3 и 4. В най-добрия случай те се ползват от грамотни агрономи, за да могат бързо и на място да идентифицират проблеми с посевите. Но най-вече не се използват изобщо или с тях се заснема някоя свадба или красиви кадри от жътвата за споделяне с колеги.

Земеделците купуват дронове, които не решават техните проблеми. Най-разпространените решения са квадрокоптерите DJI. Но техните мащаби не са относими за по-големите стопанства в България, които трябва да правят мониторинг на хиляди декари. Например, DJI Phantom 4 може с едно излитане да направи ортофотоплан с площ до 500 дка, въз основа на който може да се анализира състоянието на посевите. Същият дрон може да облети до 100 дка за едно излитане при събиране на данни за преброяването на поникналите растения при окопните култури (технология Plant Counting).

Това не е рационално за стопанства с обработваема земя над 30 000 дка. Може да се купят 10 батерии, да летиш цял ден, постоянно да зареждаш батериите през инвентор, да се опитваш да хванеш интернет на равното или да се връщаш в офиса, за да източиш данните... Но тогава ще трябва на всеки 2 месеца да сменяш батериите, а най-вероятно и самия дрон.

Да, този недостатък може да се компенсира с провеждането на видеомониторинг, когато с 1 излитане същият този DJI Phantom 4 снима видео от 3000 дка, а с 5 батерии може за ден да заснеме до 20 000 дка. Но какво става после? Това не е автоматична обработка на данните. Получавате 6 и повече часа видео запис, който някой трябва да изгледа, да анализира и да обощи. И това със сигурност няма да бъде агронома...

С дронове така и не се внасят средства за растителна защита...

Непрекъснато четем за скорошното нашествие на дронове за пръскане на културите. Времето си върви, а нашествие няма и не се предвижда. Защо? Защото тази технология няма гарантиран резултат и не е рентабилна в сравнение с класическото внасяне на средства за растителна защита с пръскачки.


Но при това успешно се развива пазарът на внасянето на трихограми с дронове (използването на трихограма (паразитна за царевичния стъблопробивач оса) е прост, ефективен и надежден метод за борба с този вредител.) Но той е много по-малък и не присъства в пубичното пространство. Затова всички продължават да четат новини за 10-литрови DJI Agras.

Смятам, че ултранискообемното пръскане е перспективна технология, но или само на опитни участъци, или при нишови култури.

Какви са перспективите за дроновете на агропазара?

Шест за основните посоки, в които използването на дронове в земеделието има бъдеще:

. Мобилен инструмент в помощ на агронома – когато агрономът използва дрона за минимализиране на загубите си на време;

. Измерване на площи – използването на самолетните платформи за получаването на точни контури и площи на полята с оглед на релефа;

. Анализ на ефективното прилагане на технологиите – използването на дронове за 1-2 облитания през сезона с цел анализиране на нарушения в технологията на производството, откриването на проблеми с оборудването и т.н.;
. Аналитичен инструмент за прецизно земеделие – използване на дронове и мултиспектърни или RGB камери за анализ на състоянието на посевите и създаване на работни карти за диференцирано торене и пръскане;

. R&D проекти – използване на дронове и мултиспектърни камери за мониторинг на демо участъци, използването на октокоптери за нискообемно внасяне на средства за растителна защита;

. Борба с кражбите – използването на дронове с топловизьори.

Еднозначно дроновете имат перспектива. Особено с оглед на динамичното развитие на computer vision, big data, machine learning технологиите и компаниите, които ги внедряват. Но трябва да се разбира кое е още перспектива и кое – съществуващ работен инструмент, който може да решава реални задачи още сега и да възвърне инвестицията в себе си.

Както е писал Марк Твен: „Шумът не доказва нищо: кокошката снася яйце, а кудкудяка така, сякаш е снесла цяла планета. “.

Прочетена 823 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта