ДФ „Земеделие“ реши на свое заседание на Управителният съвет да предостави 20 млн. лева по Схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните“ за 2018 г. и за изпълнени мероприятия по ДПП и ПНЛБЖ, извършени през 2017 г.

Чрез схемата животновъдите ще бъдат компенсирани за разходваните средства, направени за гарантиране здравето на животните, недопускане разпространение на заразни болести в стадата и предотвратяване на зоонози. С помощта ще се покриват до 100% от допустимите разходи за услуги, свързани с изпълнение на мерките от Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болестите по добитъка. Помощта ще се предоставя под формата на субсидирани услуги.

От общо утвърдения бюджет средства в размер на 6 654 317 лева за компенсиране на разходите по извършени от регистрираните ветеринарни лекари дейности, свързани с изпълнение на мерките по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите и зоонозите в България, за 2017 г. ще бъдат разпределени както следва:

  • Имунопрофилактични мероприятия - 2 198 415 лева

  • Клинични изследвания – 1 797 906 лева

  • Вземане и изпращане на проби за лабораторни изследвания-2 629 770 лева

  • Идентификация на животни – 46 лева

  • Отразяване на данни по идентификация във ВетИС – 28 180 лева

Финансовите средства се изплащат след решение на УС на Фонда до 10 работни дни след представяне на заявка от страна на БАБХ.

Публикувана в Животновъдство

Представената за обществено обсъждане Наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане със средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони въвежда в българското законодателство разпоредбите на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година, чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година и чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година по отношение на изкуствено създадени условия. Това се казва в становището на Института за агростратегии и иновации относно проекта на Наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане със средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

В становището се подчертава, че към настоящия момент в българското законодателство липсва легална дефиниция за „изкуствено създадени условия”. Този израз за първи път се появява в чл.43а, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Държавен вестник брой 12 от 2015 г.). Понастоящем обаче тази разпоредба е отменена, а на нейно място този израз се среща в създадените с последното изменение на ЗПЗП (Държавен вестник брой 2 от 2018 г.) разпоредби, а именно:

1. в чл. 9а, т.4, който е правното основание за издаването на Наредбата;

2. в чл. 11а, ал.1, т.11, където на ДФ ”Земеделие”-Разплащателна агенция се дава правомощие да извършва проверки за изкуствено създадени условия;

3. в чл. 43, ал.3, т.9, където е упоменато, че „Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане”.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) „Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен”. Съгласно посочения в чл.1 обхват на Проекта на Наредба, тя следва да урежда единствено условията и реда за установяване на наличие или липса на изкуствено създадени условия. При това положение правната дефиниция на израза „изкуствено създадени условия” следва да бъде в Закона за подпомагане на земеделските производители, а не в нормативния акт по неговото прилагане, какъвто се явява Проекта на Нерадба.

По отношение на значението и тълкуването на израза „изкуствено създадени условия”, към Европейската комисия има отправени два въпроса от Членове на Европейския парламент. Първият въпрос е зададен на 28 Октомври 2013 г. от депутатът Rareş-Lucian Niculescu по отношение тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011: „Както може да се види, тази разпоредба дава общо, абстрактно определение на "изкуствени условия", без да се споменават какви са тези "изкуствени условия", като се посочва само, че е забранено нарушаването на целите на мярката / схемата за подпомагане. Може ли Комисията да изясни този въпрос, който има въздействие върху потенциалните бенефициенти, и да даде ясно определение на тези "изкуствени условия"?”

На 10 декември 2013 г. Комисаряt по земеделие и развитие на селските райони г-н Dacian Cioloş, отговаря следното: „Комисията не възнамерява и не планира да предостави ясно и недвусмислено определение на клаузата за заобикаляне, "изкуствено създадена", използвана в Регламент (ЕС) № 65/2011, тъй като концепцията е твърде специфична за контекста. Също така в член 62 от проекта за регламент относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика се посочва, че без да се засягат специалните разпоредби, не се предоставя предимство, предвидено в секторното законодателство в областта на селското стопанство, в полза на физическо или юридическо лице, за което е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Тази позиция се подкрепя от Съда на Европейския съюз, който в неотдавнашното си решение относно клаузата за заобикаляне (дело C-434/12) припомни, че злоупотребата с даден оператор може да се установи чрез комбинация от два елемента: обективни обстоятелства, когато целта на правилата не е постигната въпреки формалното спазване на условията, предвидени в законодателството на ЕС, и субективен елемент, състоящ се в намерението да се получи предимство. На първо място, що се отнася до обективния елемент, Съдът отбелязва, че трябва да се провери дали целта на разглежданата схема за подпомагане може да бъде постигната. На второ място, по отношение на субективния елемент, Съдът е постановил, че трябва да се разгледа истинската същност и значение на спорната молба за помощ. Следователно всеки бенефициер трябва да бъде подложен на отделен и индивидуален анализ, тъй като двата елемента, въведени от Палатата, следва да бъдат разгледани по същество и според особеностите на всеки отделен случай.”

Вторият въпрос е зададен на 31 май 2016 г. от депутата Laurenţiu Rebeg към Комисаря по земеделие и развитие на селските райони г-н PhilHogan относно дефиницията на термина „изкуствени условия” в чл.60 от Регламент 1306/2013 г., а именно: „Разпоредбите на член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно установяването и санкционирането на създаването на изкуствени условия за достъп до финансиране от ЕС са неясно определени и не се прилагат еднакво в целия ЕС. Всяка държава-членка е тълкувала текста на този член на базата на натрупания от националната си разплащателна агенция опит и редица одити от страна на органите на ЕС показаха изкуствени условия. Защо не бяха приети и спазени уеднаквени определения на равнище ЕС от всички държави-членки на ЕС?”. В своя отговор Комисар Hogan прави препратка към съдебната практика на Съда на Европейския съюз като заявява: „Както се споменава във въпроса на уважаемия колега, член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) предвижда общо правило, че когато се установи, че условията, необходими за получаване на предимства съгласно общата селскостопанската политика (ОСП) са създадени изкуствено, тези предимства не се предоставят. Разпоредбата съответства и на общия принцип, предвиден в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Що се отнася до конкретния въпрос относно хармонизираното определение, което да се прилага от държавите-членки, следва да се отбележи, че тези разпоредби отразяват постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, (Вж. Например дела C-255/02, C-456/04, C-116/12, C-131/14). В своите решения Съдът предостави насоки за това как да се оценят ситуациите на злоупотреба с практики. Във всеки случай, в случай на съдебно оспорване, националните съдилища следва да определят дали дадена ситуация действително се счита за злоупотреба.”

Видно от горепосоченото и по-специално от цитираната съдебна практика, както и от отговорите на Европейската комисия, изкуствените условия следва да се установяват на национално ниво и да се преценяват индивидуално от ДФЗ-РА, като се отчита комбинацията от двата елемента, както са посочени в Решението по дело С-434/1, а именно: „за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (вж. в този смисъл Решение от 21 юли 2005 г. по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, С‑515/03, Recueil, стр. I‑7355, точка 39 и цитираната съдебна практика”.

Въпреки наличието на съдебна практика по този въпрос, при изготвянето на Проекта на наредба у нас не са взети предвид аргументите на Съда в Люксембург и не е създаден механизъм, чрез който да се проверяват горепосочените два елемента. Дадената в чл.2, ал.1 от Проекта на наредба дефиниция на „изкуствено създадени условия”, съгласно която това са действия или бездействия на юридически или физически лица, които са извършени за получаване на предимство, с цел набавяне на облага в противоречие с Европейското законодателство по никакъв начин не кореспондира с Решението по дело С-434/1. Като основен критерий за „изкуствено създадени условия” е посочено единствено наличието на свързаност на кандидати, бенефициенти, ползватели на помощта или упълномощени техни представители. Без да е създадена дефиниция на посочените в чл.3 от Проекта на наредба „лична, правна, икономическа, външна или структурна свързаност” в следващите разпоредби е посочено, че индикаторите на база на които ще се проверява за такава свързаност ще се утвърждават със заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА. Предоставената в проекта на Наредба възможност субективно да се посочват индикатори, чрез които да се дефинира свързаност, различна от залегналата в националното ни законодателство, освен неправилна, е и изключително опасна. Още повече, че това ще става с административен акт, който ще може да се променя от лице, което е различно от автора на Наредбата.

В българското законодателство свързаност между отделни лица може да има по силата на няколко различни нормативни акта. Във всеки един от тях, съобразно неговата насоченост, свързаността е дефинирана по различен начин. Така например по силата на Закона за малки и средни предприятия свързаността е ограничена до четири хипотези, докато по смисъла на Търговския закон свързаността е много по-широко дефинирана. В случаите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за корпоративното подоходно облагане свързаността има един смисъл, а във вече посочения Търговски закон има съвсем друг смисъл.

Никъде не е посочена обосновка, поради която свързаността е избрана като критерий за наличие на изкуствено създадени условия. Ако целта е била спазването на изискването на чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., където е посочено, че „Никакви предимства, получени посредством избягване на намаляване на плащането, не се дават в полза на земеделски стопани, по отношение на които е установено, че след 18 октомври 2011 г., изкуствено са създали условията за избягване на последиците от настоящия член.”, като по този начин се създаде механизъм за санкциониране на изкуствено разделени земеделски стопанства, то това трябва много ясно да бъде посочено и доказано. Причината е, че в определени случаи такова разделяне може да бъде обосновано и да не попада в хипотезата на изкуствено създадени условия. Като пример за това може да бъде посочен чл. L. 341-3 от Кодекса за селските райони и морския риболов, който се прилага във Франция - „Le code rural et de la pêche maritime”. В тази разпоредба е посочено, че „Разделянето на земеделско стопанство не може да позволи на фермите да получат помощ или публични субсидии, по-високи от онези, които биха получили, ако не бяха направили такова разделяне. Това правило се прилага независимо от правната форма на въпросните стопанства. Тази разпоредба може да не се прилага, когато разделянето е оправдано, от една страна, от разстоянието между отделените фондове или автономността на средствата за производство на тези фондове и от друга страна, от подобряването на жизнеспособността на стопанствата или запазването на тази жизнеспособност, по-специално в случаите отговарящи на условията на член L. 330-1.” (La division d'une exploitation agricole ne peut conduire les exploitations qui en sont issues à bénéficier d'aides ou de subventions publiques supérieures à celles dont l'exploitation initiale aurait bénéficié en l'absence de division. Cette règle s'applique quelle que soit la forme juridique des exploitations en cause.

Il peut toutefois y être dérogé lorsque la division est justifiée, d'une part, par la distance entre les fonds séparés ou l'autonomie des moyens de production desdits fonds et, d'autre part, par l'amélioration de la viabilité des exploitations ou le maintien de cette viabilité, notamment dans le cas d'une installation répondant aux conditions de l'article L. 330-1.) Видно от тази разпоредба, законодателят във Франция напълно се е съобразил със съдебната практика на Съда в Люксембург. Паралелно с въведената забрана за разделяне на земеделски стопанства, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., е въведена и възможност за преценка на причините, които са довели до разделянето. По този начин някои случаи на разделяне могат да бъдат обосновани, без да има наличие на изкуствено създадени условия.

Подобна разпоредба би трябвало да има и в Проекта на Наредба, най-малкото за да бъде избегнат субективния елемент по отношение на свързаността и да бъде гарантирана правната сигурност на всички бенефициенти. Освен това, що се касае за установяването на изкуствено създадени условия по отношение на мерките и подмерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и ПРСР 2014 – 2020 г. следва да бъдат предвидени критерии различни от свързаността, които да могат да бъдат обективно проверявани с оглед трайната практика на Съда в Люксембург (виж цитираните по-горе в становището съдебни решения).

            Съгласно посоченото в Проекта на наредба проверките завършват със становище за:

-          липса на изкуствено създадени условия или

-          съмнение за наличие на изкуствено създадени условия.

Не е ясно поради каква причина в Проекта на наредба проверката не завършва със становище за наличие на изкуствено създадени условия, а със съмнение за наличие на изкуствено създадени условия. Съмнението е субективен елемент, който предполага липса на доказателства за изкуствено създадени условия. В Проекта на Наредба е посочено, че ако становището е за съмнение за наличие на изкуствено създадени условия, то заявлението за подпомагане се изпраща на компетентната дирекция в ДФЗ-РА, която отговаря за нередностите и тя регистрира сигнал за нередност. По този начин изкуствено създадените условия се приравняват на нередност. Нередността, съгласно легалната дефиниция дадена в чл.2, точка 36 от Регламент 1303/2013 г. е „всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.” Наличието в чл.2, ал.1 от Проекта на наредба на самостоятелна дефиниция на „изкуствено създадени условия” обаче предполага разлика между двете. Освен това в ал.2 на същата разпоредба е посочено, че при наличие на изкуствено създадени условия се прилагат разпоредбите на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл.11, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. Това предполага установяване на наличие на изкуствено създадени условия, а не съмнения за такива. Свен това посочените разпоредби посочват, че ако се установи наличие на изкуствено създадени условия не трябва да се дава предимство на съответните физически лица, които са създали тези условия. Никъде в тях не се коментират неправомерни плащания, възникнали в следствие на нередност съгласно чл.54 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Създаването на подобен вид противоречия в нормативен акт и смесването на две различни понятия е в нарушение на чл.9, ал.1 от Закона за нормативните актове, съгласно който „Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.”

            Освен това трябва да се има предвид, че           никъде в Проекта на наредба извършването на отделните действия на контролните органи в рамките на проверката не са обвързани с конкретни срокове. Липсата на конкретни срокове противоречи на чл.11 от Административно процесуалния кодекс, където е посочено, че „Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт”. Установяването на изкуствено създадени условия и прилагането на посочените в чл.2, ал.2 от Проекта на наредба разпоредби от европейското законодателство ще касаят премахването на полученото от съответния бенефициент предимство. По този начин ще бъдат засегнати негови права и интереси. Това съгласно чл.21 от Административно процесуалния кодекс, което е извършено от административен орган става с индивидуален административен акт. В тази връзка следва разпоредбите на Проекта на наредба да бъдат приведени в съответствие с глава пета на дял втори и дял трети от АПК.

Така разписаният параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Проекта на наредба следва да отпадне. Съгласно записаното в него, започналите и неприключили производства се довършват по досегашния ред, в тримесечен срок от влизането й в сила. Не става ясно кой е досегашният ред, тъй като законодателство, което да касае изкуствено създадените условия към настоящия момент няма. При това положение, наредбата ще се прилага за всички производства, които не са приключили в рамките на посочения срок от три месеца. Не е ясно обаче този срок дали ще може да бъде приложен за всички бенефициенти. Ако няма да може да бъде приложен към всички, тогава има опасност да бъдат създадени дискриминационни условия. Ако ще може да бъде приложен за всички бенефициенти, тогава необходимостта от него отпада. При това положение възможно решение би било да се посочи, че Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването в Държавен вестник, през което време всички започнали производства следва да бъдат довършени.

Така разписаният параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби към Проекта на наредба също следва да отпадне. Причините са посочени по-горе в становището.

Не на последно място трябва да се отбележи, че съгласно чл.19, ал.1 и чл.20, ал.1 от Закона за нормативните актове към всеки Проект на нормативен акт трябва да има предварителна оценка на въздействието. В доклада, който съгласно чл.28 от Закона за нормативните актове трябва да придружава Проекта на наредба няма данни за наличието на такава оценка.

Посочените в настоящото становище пропуски, неясноти и противоречия могат да доведат до неговата отмяна като незаконосъобразен. Поради тази причина от Института по  агростратегии и иновации се препоръчва Проектът на наредба да бъде оттеглен, преработен и представен за ново обществено обсъждане.

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 91 170 646 лева на 32 791 земеделски стопани по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020.

Изплатената субсидия по подмярка 13.1 (НР1 – „Компенсационни плащания в планински райони“) е в размер на 68 975 673 лева. По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са разплатени 22 194 973 лева.

Изчисленията на финансовото подпомагане са извършени на базата на ставки, определени в Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020.

Окончателното изплащане на подпомагането по мярка 13 ще бъде извършено след актуализирането на слой „Площи, допустими за подпомагане“ на базата на подадените възражения и след изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за Кампания 2017 г.

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ приключи административните проверки на приетите 1742 заявления по мерки А, Б, В, Г и Д, за финансовата 2018 г., от Национална програма по пчеларство за периода 2017-2019 г.

Готово е и първото класиране на кандидатите за подпомагане в бюджета по мярка Д "Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Европейския съюз", съответно дейност 1 „Закупуване на нови кошери за подмяна на стари негодни кошери и/или за увеличение на пчелина“, дейност 2 „Поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства“ и дейност 3 „Закупуване на пчелни майки“. Класирането е направено според критериите за оценка, определени в Наредбата за условията и реда за прилагане на пчеларската програма.

Списък на класираните пчелари с одобрени заявления е качен на сайта на ДФ „Земеделие“. Одобрените кандидати ще бъдат поканени за подписване на договори в областните дирекции на ДФЗ-РА, където са подали документи за участие.

    Припомняме, че през 2018 г. най-голям е интересът за финансиране по мярка Б „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата”, с 1259 подадени заявления. 1235 пчелари са заявили желание за подкрепа по мярка Д „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Европейския съюз”. Подпомагане по мярка Г „Мерки за подпомагате на лабораториите за анализ на пчелните продукти“ очакват 327 земеделски стопани. За техническа помощ по мярка А бяха приети 324 заявления и за подвижно пчеларство по мярка В - 6 бр.

Приемът по мярка Е „Сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти“ ще приключи на 23 февруари 2018 г.

   Националната програма по пчеларство (НПП) 2017-2019 г. е с общ бюджет от приблизително 14.28 млн. лева, от които 50 на сто са осигурени от ЕС и 50% - от националния бюджет. Определеният за 2018 година ресурс е 4 758 594 лева. 

   

Публикувана в Пчела и кошер

От началото на новия програмен период 2014-2020 г. до момента земеделските стопани са получили общо 4 750 251 032 лева по схемите и мерките на директните плащания. Това съобщи изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция Живко Живков.

За Кампания 2015 са кандидатствали 114 716 земеделски стопани по 24 схеми и мерки от директните плащания. Общата разплатена сума в размер на 1 997 612 549 лв., което представлява средно 94.46 % от бюджета за кампанията. Към нея влизат и 268 млн. лв., преведени за агроекологични плащания, подчерта Живков.

За Кампания 2016 са подадени 114 548 заявления за подпомагане по 28 схеми и мерки, прилагани от дирекция „Директни плащания“. Общата оторизирана сума е в размер на 1 958 485 639 лв. което представлява средно 93.82 % от бюджета (включително и 83 млн. лева за агроекологични плащания).

В Разплащателната агенция за Кампания 2017 г. са внесли 113 682 заявления за компенсаторни плащания. Към момента по 11 от схемите са изплатени общо 785 152 844 лв., което представлява средно 82.58 % от бюджета, каза изпълнителният директор на ДФЗ - РА.

В началото на 2018 г. беше оповестен индикативния график за плащанията по останалите схеми и мерки за Кампания 2017 г. Графикът е указателен и има за цел да ориентира предварително земеделските стопани за предстоящите плащания на субсидии. От март стартира и приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2018 г. В ДФ „Земеделие“ е създадена необходимата организация на работа, за да получат земеделските стопани субсидиите си в срокове, максимално близки до заложените в индикативния график, каза още Живко Живков.

Публикувана в Бизнес

Със свое решение Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ утвърди условията, при които одобрените кандидати по Националната програма по пчеларство (НПП) 2017-2019 г. ще имат възможност чрез кредит да реализират проектите си. Условия на Схемата за кредитиране ще позволят на бенефициерите по НПП да получат предварително финансов ресурс за реализиране на одобрените им проекти по мерки А, Б, В и Д от Програмата – за нови кошери, голи роеве, отводки, пчелни майки, ветеринарно-медицински препарати, разходите за закупуване на пчеларско оборудване и прикачен инвентар за подвижно пчеларство.

Схемата допринася за значително увеличение в усвояването на средствата по НПП. ДФ „Земеделие" отчита пълна и бърза възвръщаемост на предоставените кредити, заедно с начислените по тях лихви и такси за обработка и управление.   Кредитите се отпускат пряко от Фонда при лихва от 4% на годишна база като предоставянето на средствата е еднократно. Максималният размер на отпусканите средства е до 80 на сто от размера на реално договорените разходи по сключени договори за покупко-продажба. Погасяването на по-голямата част от кредита се осъществява чрез прихващане на полагащата се субсидия по НПП, а за останалата част от дълга се дава възможност да бъде издължена до 25 юли на следващата година. За гарантиране погасяването на кредита не се изисква учредяване на обезпечения върху материални активи, а само издаване на запис на заповед.

Ново облекчение по схемата е отпадането на изискването за откриване на банкова сметка със специално предназначение, както и издаването на съгласие за директен дебит.

Актуализираната Схема за кредитиране на лица с одобрени проекти по Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 г. ще се прилага от датата на настоящото решение за периода 2018 г. - 2019 г.

След одобрение и сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ по НПП пчеларите ще могат да подават заявления за кредит в срок до 15 юли в областните дирекции на Фонда по постоянен адрес на физическото лице и по адрес на регистрация на юридическото лице.  

Публикувана в Пчела и кошер

За последното тримесечие на 2017 година ПРСР 2014-2020 е достигнала изпълнение (договаряне и поети ангажименти по площни мерки) в размер 43,2% от общия бюджет от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Напредъкът за тримесечието е с близо 7% спрямо предходни периоди, а договорената сума от периода 305 408 054,70 лв. Усвояването за последните три месеца на 2017 година е с ръст от близо 1 % и стойност на изплатената субсидия (ЕЗФРСР) от 39 799 466.57 лева. Това сочат данните от традиционната месечна информация за изпълнението на ПРСР 2014-2020 към 31.12.2017 г., която е обявена на сайта на ДФ „Земеделие”-РА.

Подробната справка е публикувана в секцията за публичност за ПРСР 2014-2020 на интернет страницата на ДФЗ-РА: http://dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/prsr--2014-2020-pulic/

Публикувана в Новини на часа

От 2 до 31 януари фонд „Земеделие" ще приема документи за реализираните през 2017 година плодове и зеленчуци на пазара. Фактурите и другите 6 вида счетоводни  документи се подават от кандидатствали по схемите за обвързано подпомагане производители на плодове, зеленчуци и оранжерийни зеленчуци. 

Всички те трябва да докажат минимални добиви и реализация на произведената продукция. Затова трябва да подадат декларация по образец и да предоставят документи в ДФЗ. Утвърденият електронен опис е достъпен за изтегляне от сайта на фонд "Земеделие". Към приложения файл има и инструкция за неговото попълване.

Попълненият опис по образец се подава до 31 януари 2018 г. на електронен и на хартиен носител, придружени от заверени копия на описаните документи. Те се приемат в областните дирекции на ДФЗ по постоянен адрес на кандидата - физическо лице или по адрес на управление на фирмата, ако бенефициентът е юридическо лице или едноличен търговец. При попълване на приложения файл не се обединяват редове, не се добавят работни страници и по никакъв начин не се променя формата на зададената таблица.

В декларацията може да се отбелязва площ, на която се отглежда съответната култура, само до размера на заявената за подпомагане в Кампания 2017 площ по схемите за плодове, зеленчуци и зеленчуци - оранжерийно производство, уточняват от ДФЗ.

Публикувана в Новини на часа

Земеделските стопани, поели ангажименти за първа година по мярка 10 „Агроекология и климат” и мярка 11 „Биологично земеделие” в Кампания 2016, трябва да преминат агроекологично или биологично обучение до 31 декември 2017 г.

  Стопаните могат да упълномощят друго лице да прилага агроекологичните или биологичните дейности при условие, че упълномощаването е направено до края на втората година от първото одобрение по съответното направление. Това означава, че нотариално заверените пълномощни на тези лица трябва да са издадени не по-късно от 31 декември 2017 година. Документи за преминато обучение или опит, както и нотариално заверените пълномощни трябва да бъдат представени най-късно с подаването на заявление за плащане на третата година от ангажимента, Кампания 2018.

   Към момента много от кандидатите по мярка 10 и мярка 11 все още не са представили документи, с които да докажат, че са изпълнили изискванията. Документите се подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие” по място на кандидатстване. Стопаните могат да представят удостоверение за преминато агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа, издаден от обучаваща институция съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение, или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014-2020.

  Признават се и документи за преминато обучение или документи, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични плащания"от ПРСР 2007-2013, както и дипломи: за средно професионално или висше образование, за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, с квалификация земеделие или ветеринарна медицина.

  Фермерите, които прилагат мярка 11 „Биологично земеделие”, могат да докажат опит и със сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата за биологично производство. Сертификатът трябва да бъде издаден до 31 декември 2017 г. от контролиращо лице, одобрено от министъра на земеделието и храните и да удостоверява биологично качество на продуктите.

  Когато земеделският стопанин е бил бенефициер по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013 г. и вече е представил документ за преминато обучение или е доказал наличие на опит, не е необходимо отново да представя същия документ.

   В случай че, по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 е представен документ на името на упълномощено лице, кандидатът за подпомагане трябва да предостави актуално нотариално заверено пълномощно, което да е издадено до 31.12.2017 г. и да потвърждава, че и в програмния период 2014-2020 г. същото лице ще извършва агроекологичните или биологичните дейности в стопанството му.

   Фонд „Земеделие“ се обръща към всички бенефициери, които вече са преминали обучение и имат наличен документ, който отговаря на изискванията по мярката, да го представят пред Фонда.

   ДФ „Земеделие“ може да прекрати ангажиментите си към бенефициерите, които не подадат документи, отговарящи на описаните изисквания и срокове. В тези случаи може да се наложи те да възстановят 100% от получените до момента субсидии.

Публикувана в Новини на часа

ДФ „Земеделие“ продължава изплащането на финансовата подкрепа на земеделските стопани за Кампания 2017 г. Преведени са общо над 40,5 млн. лева на 11 864 животновъди. По Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ) подпомагане от общо 14 752 815 лева получиха 6 486 фермери. По Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-месо) бяха изплатени 2 957 972 лева на 264 стопани. Още 22 770 278 лева субсидии бяха разпределени между 5 573 фермери по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК) за Кампания 2017.

  Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно по СМКЮ е 142 лв. Тя е определена със Заповед № РД 09-947 от 12.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Ставката за плащането по ЕЖСК-месо е 271,25 лв. за първите 250 допустими за подпомагане животни и 217 лв. на глава добитък за тези, които надхвърлят 250-тото животно. Размерът на подкрепата е определен със Заповед № РД 09-949от 12.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Ставката по СМлК е 254 лв. на едно допустимо за подпомагане животно, съгласно Заповед № РД 09-948 от 12.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

  Право на подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 5 и повече месодайни крави или юници. Финансовата подкрепа по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол се предоставя на фермери с най-малко 20 месодайни крави от една порода.

   Третата схема – за обвързано подпомагане за млечни крави е насочена към животновъди, които отглеждат в стопанството си над 10 глави добитък с цел производство на мляко.

  Земеделските стопани, кандидатствали по трите схеми на обвързана подкрепа трябва да продължат да отглеждат заявените за подпомагане животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта