Картинката обаче трудно ще се избистри

От 66 проверени биологични стопанства, 11 полета с биорапица, биорезене и биокоринадър се оказали фалшиви. Ти да видиш!

Така новият зам.-министър Чавдар Маринов, чиито ресор биопроизводителите си извоюваха след протести тази пролет, хвърли първия камък в мътното блато, наречено био. Като е казал обаче „А“ заместник-министърът, трябва да стигне и до края на азбуката. Доста кал има да се изгребва от този сектор, докато картинката започне да се избистря.

Повече от ясно беше още преди 2-3 години, че няма как в малка България биопроизводителите да растат с такава главоломна скорост. И че тук не става дума за лична кауза, посветена на чистото производство, а за източване на едни пари. Лошото е, че от това пострадаха истинските биопроизводители.

До тоталното заблатяване на картината всъщност се стигна законно. След като нормативната уредба позволява, защо да не се появят едни 20-30 фирми, които лесно са си направили аритметиката колко субсидии ще получат като се регистрират като биопроизводители с едни огромни площи. И понеже контролът ни е муден и неефективен, щетите се констатират с огромно закъснение.

Секторът остана блокиран и без финансиране за повече от 2 години. И третата се очертава трудна. Защото законовите механизми за санкциониране у нас, са като да минеш през девет планини в десета, докато стигнеш до конкретен резултат. От МЗХГ ще пишат предписания до сертифициращите органи. И ще чакат те да бъдат изпълнени. Ако не бъдат, едва тогава могат да бъдат налагани глоби.

50 млн. лева са неправомерно получените субсидии от фалшивите биоземеделци. Не изглеждат много, но са около 30- 40% от финансирането на биосектора. И тук не става дума само за едни пари. А за това, че целият бранш вече е под съмнение. Името му е опетнено. Само да припомним – в края на ноември предстои одит на Европейската комисия у нас. Той трябва да установи био ли е българското био или е нещо фалшиво?

Тъкмо затова зам.-министър Чавдар Маринов трябва да прояви кураж. Добре се започна с обновяването на електронния биорегистър. Вече са ясни 11 нарушители. Но колко са още? Най-добре е да бъдат проверени всички. Така цялата картина бързо ще се избистри. От което всички имат интерес. За да не берем срам пред Европа. И за да сме свършили поне едно нещо като хората.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Европейската комисия представи преходните правила за Обща селскостопанска политика след 2020 г. Това стана по време на заседанията на Специалния комитет по селско стопанство и на Комисията по земеделие в Европейския парламент.  Предложението е за преходен период от една година, като рамката се базира до голяма степен на съществуващите правила, но допуска използването на средства от бюджета за следващия период. Целта е да се осигури непрекъснатост и сигурност на предоставянето на подкрепата на европейските фермери за 2021 година.

По отношение на директните плащания е предвидена опция за държавите членки да продължат процеса на вътрешна конвергенция след 2019 г. В предложението за преходен период е осигурено продължението на плащанията по СЕПП, както и останалите схеми, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Европейската комисия предлага прекратяване на схемите за преходна национална помощ, като обясни това с преходния характер на схемите до края на 2020г.

България възрази на предложението за отпадане на преходната национална помощ в преходните разпоредби. Страната ни изразява категорична позиция за запазване на прилагането на преходната национална помощ на нива, не по-ниски от 2020 г.

По отношение на Програмата за развитие на селските райони е възможно удължаване на настоящия програмен период 2014-2020 за една година в съответствие с Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г.. Това гарантира, че многогодишните ангажименти от настоящия програмен период могат да продължат и в новия програмен период.

Преходните правила следва да бъдат одобрени в рамките на съ-законодателна процедура, която се очаква да продължи до лятото на 2020г. като техническият преглед в работните формати на Съвета стартира тази седмица.  Предложенията ще бъдат разгледани и в рамките на предстоящото заседание на Съвета на министрите на Европейския съюз.

Публикувана в Агроновини
Петък, 04 Октомври 2019 13:43

Агрокомисар на кантар

Кандидатът за европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица.

В досието на полякът Януш Войчеховски има солидна черна точка. Той е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г. 

Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това няма да повлияе на избора.

Полякът обаче започна с фалстарт своята битка за поста. Провалът при първото му изслушване пред европейските депутати изостри въпроса до колко неговата кандидатура за аграрен еврокомисар е уместна.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша би бил повече от приемлив на тази позиция. Структурата на полското селско стопанство обаче е различна.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговото първо изслушване. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните. Не даде конкретен отговор обаче на въпроса дали директните плащания между държавите членки трябва да бъдат изравнени. Част от евродепутатите се разсмяха на нищо неказващото изречение от страна на кандидата за аграрен еврокомисар „Отворен съм за обсъждане“.

Поляците имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението „ОСП не е Библия“, Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Дали при второто изслушване пред европейските депутати полякът ще издържи изпита, предстои да разберем. Ако това се случи, Януш Войчеховски определено ще е най-странната птица като еврокомисар по земеделието в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, не е ясно. Засега е агрокомисар на кантар.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари

Ясни са вече имената и ресорите на новите еврокомисари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи днес своя екип и състава на новата ЕК. Ресор „Земеделие“ отива при полякът Януш Войчеховски, а българката Мария Габриел е предложена за еврокомисар по иновациите и младежтa.

Новата комисия ще се състои от осем заместник-председатели, в това число върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел (Испания). Заместник-председателите отговарят за водещите цели на ЕК. Те ще ръководят работата по въпроси като опазването на природата, цифровизацията, икономиката, съхраняването на европейския начин на живот.

Трима изпълнителни заместник-председатели ще имат двойна функция. Те ще бъдат едновременно заместник-председатели, отговарящи за една от трите основни теми в дневния ред на новоизбрания председател, и еврокомисари.

Изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс (Холандия) ще съгласува работата по Европейския зелен пакт. Той ще отговаря и за политиката за борба с измененията в околната среда. Изпълнителният заместник-председател Маргрете Вестагер (Дания) ще съгласува цялата програма за подготвеност на Европа за цифровата ера и ще бъде комисар по въпросите на конкуренцията.

Изпълнителният заместник-председател Валдис Домбровскис (Латвия) ще съгласува работата в областта на икономиката в интерес на хората и ще бъде комисар за финансовите услуги. Останалите петима заместник-председатели са Жозеп Борел, Вера Юрова, (Чехия), Маргаритис Схинас (Гърция), Марош Шефчович (Словакия), Дубравка Шуица (Хърватия).

Останалите кандидати за еврокомисари са:

Йоханес Хан (Австрия) ще отговаря за "Бюджет и администрация" и ще се отчита пряко пред председателя на ЕК; Дидие Рейндерс (Белгия) ще бъде еврокомисар по правосъдието, включително по въпросите за върховенството на закона;  Стела Кириакидис (Кипър) е предложена за еврокомисар по здравеопазването; Кадри Симсон (Естония) ще отговаря за енергетиката; Юта Урпилайнен (Финландия) ще поеме международното сътрудничество; Силви Гулар (Франция) ще отговаря за вътрешния пазар; Ласло Трочани (Унгария) ще отговаря за политиката на съседството и разширяването на ЕС; Фил Хоган (Ирландия) е предложен за еврокомисар по търговията; Паоло Джентилони (Италия) ще бъде еврокомисар по икономиката;

Виргиниюс Синкявичюс (Литва) ще бъде еврокомисар по околната среда; Никола Шмит (Люксембург) ще отговаря за работните места; Хелена Дали (Малта) ще отговаря за въпросите за равенството;  Елиза Ферейра (Португалия) ще бъде еврокомисар за сближаването и реформите; Рована Плумб (Румъния) ще бъде новият еврокомисар по транспорта; Янез Ленарчич (Словения) ще поеме управлението при кризи; Илва Йохансон (Швеция) е предложена за еврокомисар по вътрешните работи. 

При избора на членовете от екипа си Урсула фон дер Лайен е спазила половия паритет. Сред еврокомисарите има 14 мъже и 13 жени. 8 от тях са от предишния състав на ЕК. 

Публикувана в Агроновини

Заради изключителните горещини, обхванали големи части от териториите на държавите-членки на Европейския съюз и предизвикващи силно засушаване, се предприемат извънредни мерки в подкрепа на фермерите в общността, съобщиха от Европейската комисия. „Задържащата се неблагоприятна метеорологична обстановка тревожи нашите селскостопански производители. Комисията държи връзка с държавите-членки и оценява положението по места. Както винаги, ние сме готови да се притечем на помощ на фермерите, засегнати от сушата”, обяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Той уточни, че в случая става въпрос за увеличаване на размера на авансовите преводи по директните плащания и мерките за развитие на селските райони и за облекчаване на екологични правила, за да може да се облекчи изхранването на домашните животни чрез допускането им до територии, които по принцип са забранени за използване като пасища. Друга част от екологичните изисквания пък може да бъдат загърбени с цел разнообразяване на засажданите култури и увеличаване на гъвкавостта при производството на фуражи, което е особено засегнато от сушата.

Авансовите плащания, извършвани през октомври, са в размер на 50% от договорените субсидии за директното подпомагане, но през тази година ще достигнат до 70% и до 85% по мерките от ПРСР при обичайни 75%.

Публикувана в Бизнес

През тези дни делегация на Европейската комисия е в България с цел дискусии за подобряване прилагането на Европейското природозащитното законодателство, както и конкретно напредъка по неразрешени проблеми – закононарушения и наказателни процедури, съобщават от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). В дневния ред на Комисията са такива горещи случаи, като присъдите за Калиакра и Рила, наказателните процедури за неправилното прилагане на оценките на планове и проекти и за необявяването на зони от Натура 2000, както и жалбите за разораване на тревните местообитания и за изграждане на автомагистрала Струма през Кресненското дефиле. По всички тези случаи са открити явни нарушения на законодателството, които все още не са поправени. Най-фрапиращият случай е изграждането на ветрогенератори в района на Каварна, заради който страната ни е осъдена.

Дванайсет години след подаване на жалбата до Европейската комисия и три години след като Съдът на Европейските общности е постановил решение по делото Калиакра (C-141/14), където е установено, че България не се е съобразила с опазването на природата в ЕС - по-специално с Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и Директивата за ОВОС по отношение на изграждането на вятърни паркове в района на Калиакра и унищожаването на Понто-сарматското степно местообитание 62СО *, фактите днес са следните:

  • Около 100 вятърни турбини работят в защитена зона и ОВМ Калиакра в нарушение на природозащитното законодателство на ЕС и оказват значително въздействие върху мигриращите, зимуващите и гнездящите птици, причинявайки сблъсък, прогонване и бариерен ефект вече 10 години, когато няма признаци, че това посегателство ще бъде спряно. Няма съответствие с член 260 от Договора за членство;

  • Докато Бернската конвенция продължава открито и систематично да търси решение на проблема и наскоро издаде Препоръка 200 (2018), Европейската комисия все още не е предприела конкретни действия, видими за данъкоплатците в ЕС, за да принуди българското правителство да изпълни решение на Европейския съд С-141/14:

  • Всички преговори с правителството са напълно непрозрачни и не е публично ясно какво правителството предлага на Комисията и какъв е отговорът на комисията;

  • Комисията е свръх толерантна към българското правителство по отношение на процедурата по прилагане на съдебните решения на Европейския съд, по-специално сроковете и вместо 6 месеца, тя изчаква вече 3 години правителството да представи пакет от достатъчни мерки и не препращат случая на Европейския съд за второ решение;

  • Въпреки това от научна гледна точка е ясно, че ефектът на изместване и бариера не би могъл да бъде избегнат или сведен до минимум без отстраняване на вятърните паркове и че отстраняването на вятърните паркове е единствената достатъчна мярка, която би могла да разреши случа. Комисията не взема никаква ясна позиция по този въпрос и не настоява за правилно прилагане на Директивата за птиците в това отношение.

  • Комисията не представя ясна позиция по въпроса пред Бернската конвенция и дори не представя нужните доклади за действията, предприети от ЕС във връзка с делото от Калиакра, отворено от Конвенцията.

  • Неотдавна комуникацията между Комисията и жалбоподателя стана трудна и предимно едностранна, когато Комисията избягва да отговори на нашите въпроси.

  • Мълчанието на Европейската комисия, въпреки че правителството не направи нищо, за да се съобрази с решението на Съда на Европейските общности, създава сред българската общественост впечатлението, че спазването на правото на ЕС и на решението на Съда на Европейския съюз не е необходимо и не трябва да се приема сериозно.

  • Нараства инвестиционният натиск върху зоните по Натура 2000 и нарушенията на законодателството на ЕС в областта на природата, официално подкрепяни от компетентните органи, стават все по-чести; Натура 2000 и биологичното разнообразие в България на практика не са защитени.

  • Има официални опити за отслабване на националното законодателство, което защитава биоразнообразието и Натура 2000, както и опити за намаляване на мрежата Натура 2000

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) твърдо остава на позицията, че най-подходящата мярка трябва да бъде отстраняването на вятърните паркове в Калиакра, още повече, че правителството официално заяви, че в региона не могат да се прилагат повече компенсационни мерки. Няма значение колко мерки ще приложи правителството, ако те не са подходящи или достатъчни.

Бихме искали да подчертаем, че досега не са предприети или предложени достатъчно мерки, за да се спази решението на Съда на Европейските общности. Съществуват редица предложени мерки, които никога не са били прилагани, като интегрирания план за управление. Има и мерки, които изглеждат подходящи, но те не са достатъчни (като системата за ранно предупреждение) или са подходящи за целта (като забраната за лов на червеногушата гъска).

Наскоро правителството съобщи за действия, свързани с възстановяването на Понто-сарматскато степно местообитание 62СО*, включващи разработен план за възстановяване му и наскоро община Каварна разработи конкретно проектно предложение с искане за близо 100 000 евро. Проектното предложение има сериозни проблеми, по-специално: има за цел да възстанови степните местообитания на територии, където вече съществува това местообитание, което изобщо няма да промени настоящото положение; включва някои изкопи и други подобни дейности, които могат да бъдат вредни за степните местообитания и видовете птици; не се занимава с така наречените степни местообитания, унищожени / влошени поради проектите, предмет на решението на Съда на Европейските общности; подходът включва разработване на методологии за възстановяване и управление от специалисти с много нисък опит по непрозрачен начин; повечето от дейностите не са ясно описани и бюджетът, отпуснат за тях, не може да бъде оправдан като необходим и подходящ за целта.

Планът за възстановяване, на който се основава проектното предложение, също е разработен по непрозрачен начин и включва редица слабости.

В доклада си към Бернската конвенция правителството показа, че не следва стриктно новата Препоръка, и по-специално за точка 4 от Препоръката (по отношение на премахването на вятърни паркове, ако не съществуват алтернативни решения), правителството ще разчита на становището на Европейската комисия.

Освен това е важно да се спомене, че РИОСВ Варна продължава да дава разрешения за нова урбанизация в района на Тракийските скали въз основа на ОВОС от 2005 г., без да прави нова оценка, включително и оценка съвместимост по Закона за биологичното разнообразие.

Изглежда, че нито правителството, нито Европейската комисия биха искали да вземат решение за решаване на проблема в полза на природата, обществения интерес и правото, а междувременно на последиците за птиците в района на Калиакра, Натура 2000 и биологичното разнообразие в България са силно отрицателни. Липсата на сериозни мерки срещу България вреди на цялата концепция за опазване на природата у нас и ще даде знак на други държави-членки, че не е необходимо да се спазват европейските закони и решенията на Съда, които ще имат сходни последици за природата на ЕС като цяло.

В заключение считаме, че делото не може да бъде закрито, преди да бъдат осигурени безопасни местообитания и миграционни коридори в защитена зона Калиакра и е постигнато пълно прилагане на решението на Съда на Европейските общности. Правителството не успя да предложи и приложи достатъчно мерки в рамките на 3 години след решението на Съда и трябва отново изправено пред Съда, коментират от БДЗП.

Публикувана в Новини на часа

От 2030 г. Европейската комисия забранява употребата на палмово масло в производството на биогорива, съобщава АгроПортал. Решението е публикувано на официалния сайт на Комисията и е продуктувано от желанието да се спре обезлесяването на тропическите гори в Индонезия и Малайзия. Както е известно тези страни са сред основните производители на палмово масло.

Според решението на ЕК, използването на палмовото масло като суровина за производството на биогориво, постепенно ще започне да се свива от 2023 г. и напълно да спре до 2030 г. 

Допускат се обаче изключения, които ще позволят частичното включване на палма в производството на биогорива. Но те ще бъдат обвързани с ангажимента това да става, когато се отчита повишен добив на суровината, която се ползва и в хранителната индустрия..

Това решение продължава да оказва натиск върху цените на палмовото масло, които са паднали с 3,7% от началото на март до 511,25 долара за тон, коментират анализатори.

Спадът в цените на палмовото масло оказва натиск върху пазара на маслодайни култури като соя и слънчоглед. Соевото масло в Чикаго се търгува на 656,3 долара на тон, а слънчогледовото масло – на 660-665 долара / т FOB, коментирт борсови анализатори.

Публикувана в Бизнес

ЕК одобри нови правила за държавните помощи в земеделието (т.нар. помощ де-минимис), като повиши максималния таван на помощта, която националните власти могат да отделят без предварително одобрение от Комисията. Сумата вече е 25 хил.евро. Това е добра новина за сектор “Зеленчуци и плодове”. Максималният размер на държавната помощ на стопанство за 3 години вече ще е 20 хил.евро. Ако държавата не харчи за такава помощ повече от 50% от определения таван от 1,25% от брутната селскостопанска продукция за подпомагане на 1 сектор, помощта може да нарасне до 25 хил.евро, а фондът и до 1,5% от брутната продукция. 

Няколко са очертаващите се тенденции в потреблението на зеленчуци в страните с повисоки потребителски възможност, коментират от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/. Около 40% от потребителите в ЕС пазаруват биологична продукция, около 50% търсят продукти от къси вериги на доставка и расте паралелно консумацията на сезонните зеленчуци и плодове.
Публикувана в Бизнес

ЕК одобри нови правила за държавните помощи в земеделието (т.нар. помощ де-минимис), като повиши максималния таван на помощта, която националните власти могат да отделят без предварително одобрение от Комисията. Сумата вече е 25 хил.евро. Това е добра новина за сектор “Зеленчуци и плодове”. Максималният размер на държавната помощ на стопанство за 3 години вече ще е 20 хил.евро. Ако държавата не харчи за такава помощ повече от 50% от определения таван от 1,25% от брутната селскостопанска продукция за подпомагане на 1 сектор, помощта може да нарасне до 25 хил.евро, а фондът и до 1,5% от брутната продукция. 

Няколко са очертаващите се тенденции в потреблението на зеленчуци в страните с повисоки потребителски възможност, коментират от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/. Около 40% от потребителите в ЕС пазаруват биологична продукция, около 50% търсят продукти от къси вериги на доставка и расте паралелно консумацията на сезонните зеленчуци и плодове.
Публикувана в Бизнес

Преди дни ЕК публикува т.нар. зимен пакет на европейския семестър, който включва пакет от няколко доклада, сред които и доклада за България по процедурата за макроикономически дисбаланси. Такъв доклад за България се изготвя ежегодно още от първата година на въвеждането на процедурата (2012), тъй като България винаги е сред страните с дисбаланси – преди бяха прекомерни, сега са просто дисбаланси, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Задълбоченият преглед и съответно последният доклад за страната са обосновани най-вече със слабости във финансовия сектор, както и големия дълг, вкл. и необслужваните кредити на реалния сектор. От гледна точка на таблото от индикатори, което е съществена част от наблюдението за макро дисбалансите, България „свети” (т.е. превишава индикативните стойности) по три показателя:

1/ нетната инвестиционна позиция – това е така откакто започна да се използва таблото и се дължи на сериозния приток на чужди инвестиции към страната в периода до 2008 г. Тук няма да коментираме адекватността на тези показатели от гледна точка по-слабо развитите и съответно догонващи европейски страни като  България, тъй като вече сме го правили. Само ще отбележим, че инвестициите към страната от 10 години насам са в едни много по-умерени граници, но тъй като този индикатор отчита размера им, а не потока за определен период, вероятно още дълги години ще бъдем „абонирани” за него. От гледна точка на България чуждите инвестиции са изключително важни за ръста на икономиката и процеса на догонване, така че в общия случай този индикатор трябва да се разглежда „със щипка сол” (т.е. да не се осланяме на него кой знае колко), както обичат да казват англичаните. 

2/ ръста на единица разходи за труд – това се дължи на бързия ръст на заплатите последните години, което от своя страна е следствие и от чисто пазарни процеси покрай все по-острия недостиг на кадри и от административни такива, а именно – ежегодното вдигане на минималната заплата и осигурителните доходи. От гледна точка на макро дисбалансите притесненията са най-вече за външната конкурентоспособност на страната. Интересното е, обаче, че в последния доклад за България се отбелязва изрично, че засега такъв негативен ефект не се вижда върху конкурентоспособността, но все пак може да се очаква в бъдеще. Т.е. дори и ЕК донякъде признава, че превишението на този индикатор не е задължително да създава проблеми на икономиката и нейния износ.

3/ ръста в цените на жилищните имоти – макар и все още да превишаваме индикативния праг, ЕК отчита в доклада за България, че се наблюдава успокояване на ръста на цените. Комисията също така отбелязва, че не се наблюдава надценяване на имотите (разбирай балон) от гледна точка на съотношенията цена към наем и цена към доход (стр. 15 в доклада). Обяснението е, че в момента по-скоро пазарът се възстановява от период на подценяване след последната криза. Все пак, ЕК прави уговорката, че ръстът на цените в някои райони с бърз растеж трябва да се следи (вероятно се има предвид няколкото големите градове с бум в недвижимите имоти, но не са изрично посочени от ЕК).

Извън конкретните индикатори и таблото, докладът посочва, че най-ограничен прогрес по коригиране на дисбалансите спрямо предишните препоръки към страната се отчита в следните четири сфери:

- Подобрение на управлението на държавните предприятия;

- Завършване на реформата в рамката по несъстоятелността и създаване на работещ; вторичен пазар за необслужвани кредити;

- По-добър достъп до здравни услуги, вкл. намаление на доплащанията от пациента и недостига на здравни работници;

- Въвеждането на прозрачна методика за определяне на минималния гарантиран доход; (основната база за различни социални плащания) с цел подобряване на неговото покритие и адекватност.

Тъй като по първите две теми в момента се изпълняват проекти от администрацията (заложени и като ангажименти от т.нар. Пътната карта за приемане на България в чакалнята на еврозоната), там вероятността да се отчете по-сериозен напредък при следващия доклад е голяма. Що се отнася до здравните грижи, обаче, там кой знае какви промени не се очакват в скоро време; въпреки това е възможно предстоящите протести на медицински сестри да провокират такива, поне що се отнася до заплащането на здравните кадри и задържането им в България.

По отношение на последната сфера – гарантирания минимален доход (ГМД), там наистина отдавна е нужна актуализацията му и обвързването му с някакви обективни показатели, предвид изключително ниското му и неадекватно ниво. Силно препоръчително е, поне по наше мнение, това да се направи само и единствено с цялостна реформа на социалната работа. Последното би следвало да цели максимално бързо и устойчиво извеждане от бедност и да разглежда социалните плащания (обвързани с ГМД) само като мост във времето между две състояния на не-бедност.

Извън гореспоменатите 4 проблемни сфери, в които прогресът е най-нисък, прочитът на целия доклад за България прави впечатление с директност и отдалечаване от дипломатическия „брюкселски” език на няколко места, например:

- За финансовите престъпления на стр. 34: „Потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване.”

- За надзора на застрахователните дружества на стр. 36: „Надзорът на групово равнище остава предизвикателство за адекватния надзор в застрахователния сектор, основан на риска. Оценката на две застрахователни групи на ниво група така и не приключи. В единия случай надзорът на равнище група вече не е приложим поради преструктуриране. В другия случай Върховният административен съд отмени решението на органа, определящо дружеството като група.”

- За банковия надзор на стр. 32: „Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.”

Повечето наблюдаващи банковия сектор знаят за коя банка става въпрос; все пак е радостно, че най-накрая и тази банка е успяла да си попълни т.нар. капиталови буфери. Скоро ще излязат и резултатите от новия преглед на активите и стрес-тестовете на банките във връзка с амбицията на България да получи положително решение за чакалнята за еврозоната до юли месец тази година. Гореспоменатата банка е неофициално една от 6-те, на която Европейската централна банка ще направи задълбочен преглед; резултатите съответно ще дадат и най-актуална информация за това до каква степен тази банка е успяла да преодолее убедително капиталовия си недостиг.

Като цяло, въпреки фундаменталния спор по същината на процедурата за макроикономически дисбаланси, докладът за България е интересно и полезно четиво, което посочва повечето проблеми в нужната конкретика. Въпросът е дали и местните политици ще си направят труда да го прочетат внимателно, колентират от ИПИ.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта