Внедряването на дронове в земеделието не е панацея срещу проблемите и сами по себе си те няма да повишат добивите, няма да въведат ред в работата и няма да помогнат с планирането. Само при наличието на желание, време, техническа и финансова възможност е възможно стъпка по стъпка да се внедрят новите технологии като се интегрират с уникалната система на работа на всяко конкретно стопанство.

Някои от рационалните варианти за използването на дрони в земеделието са следните:

Получаване на данни за планиране и контрол на разходите

1. Създаване на картографска основа (граници и площи на полята, препятствия, разполагане на културите и т.н.);
2. Създаване на релефа на полята;
3. Получаване на съпътстващи данни (определянето на площи за жътва, определяне на участъци с полегнали култури, идентифициране на пропуски в сеитбата, сгъстени посеви и т.н.)
4. Картиране на областите със слабо развитие на растенията в периода на максималната листна маса.

Получаване на данни за контрол на работата и оперативна намеса в технологичните процеси в периода на вегетация на културите

1. Контрол върху изравнеността на площите;
2. Планиране и контрол на оптималните посоки на почвообработката;
3. Контрол върху гъстотата на поникналите растения
4. Картиране на разпределението на плевелите (анализ по междуредията);
5. Картиране на разпределението на азота в листната маса;
6. Картиране на пропуските непосредствено сред провеждане на мероприятия по растителна защита;
7. Контрол на площите за поразеност от заболявания (видове и степен), в това число и на поразеност от ръжди.

Получаване на данни за диференцирано внасяне на азот.

Получаване на данни за дългосрочно планиране на работата.

Важно е да се разбира, че внедряването на безпилотните технологии е системен и поетапен процес.

1. Получаване на картографска основа и инвентаризиране на площите е първостепенна задача. Целта е планиране и предвиждане на ресурсите. Данните се използват 2-3 години.

2. Получаването на релефа на полята е втората по важност задача. Целта са влагоопазващи, мелиоративни, противоерозионни мероприятия. Данните могат да се използват средно 5 години.

3. Получаването на съпътстващите данни цели контрол на ресурсите, планиране на резултатите, изглаждане на технологичните процеси и управлението на работата. Тези данни могат да бъдат използвани само през текущия сезон.

4. Картиране и анализ на областите на слабо развиващи се растения. Целта е вземане на решения и провеждане на мероприятия за увеличаване на продуктивността на културите в следващия сезон.

Ася Василева
Повече - във вестник "Гласът на земеделеца"
Публикувана в Агротехника

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта