Внесените количества рапица в държавите-членки на Европейския съюз като цяло през първото тримесечие на селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на първи юли, са достигнали рекордните за този период от годината 910 хил. тона, сочат данни на експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. През юли-септември 2016 г. доставките на рапица от трети страни са били едва 580 хил. тона.
Най-големите количества от маслодайната култура са внесени от Украйна (674 хил. тона при 486 хил. тона година по-рано), Сърбия (84 хил. тона при 14 хил. тона през юли-септември 2016 г.) и Австралия – 71 хил. тона при положение, че през първото тримесечие на миналия сезон оттам не са били осъществявани доставки в ЕС.
Само през септември вносът на рапица в ЕС е достигнал 412 хил. тона от 338 хил. тона през същия месец на 2016 г.
Доставките от трети страни обаче не са за сметка на вътрешното производство, тъй като през настоящия сезон то е нараснало. В крайна сметка вносът през първото тримесечие е довел до увеличаване на запасите от рапица в ЕС до 17,9 млн. тона към 1 октомври.
Същевременно експертите на Oil World изтъкват, че тъй като основните количества рапица от Украйна вече са доставени на пазара на ЕС, а прибирането на реколтата в Австралия се забавя съществено, от ноември се очаква понижаване на вноса на рапица в ЕС.
На фона на високия внос износът на рапица от ЕС през юли-септември тази година се е свил на практика 3 пъти – до 105 хил. тона от 313 хил. тона през същия период на 2016 г. В най-голяма степен са намалели доставките за Турция и Обединените арабски емирства.

Публикувана в Бизнес

Вносът на маслодайни култури в държавите-членки на Европейския съюз от началото на настоящия селскостопански сезон до 21 ноември е достигнал 6,5 млн. тона, обявиха от Службата за наблюдение на пазарите на селскостопански продукти и храни към Европейската комисия, цитирани от електронното издание ZOL.
Доставките на соя от трети страни са намалели с 9% спрямо същия период на миналата година до 4,7 млн. тона, вносът на слънчоглед се е свил с цели 45% до 178 хил. тона, докато този на рапица е скочил със 70% до 1,6 млн. тона, уточняват от службата.
Най-много соя са внесли Испания (1,2 млн. тона) и Холандия (1,3 млн. тона). Холандия е лидер и по внос на рапица с 525,9 хил. тона, докато доставките на слънчоглед от трети страни са най-големи за Румъния – 72,4 хил. тона.
Основните вносители на маслодайни култури в ЕС са съответно САЩ за соята с 1,77 млн. тона и от Бразилия с 1,62 млн. тона, Украйна за рапицата с 1,31 млн. тона и Молдова за слънчогледа със 121 млн. тона.
Същевременно за посочения период от ЕС са били изнесени едва 160,6 хил. тона соя, 104,6 хил. тона рапица и 95,4 хил. тона слънчоглед.

Публикувана в Бизнес

В ноемврийския си доклад експертите на министерството на селското стопанство на САЩ повишиха оценката си за световното производство на пшеница през настоящия селскостопански сезон 2017-2018 г. до 751,9 млн. тона от прогнозираните през септември 751,2 млн. тона, съобщи електронното издание АПК-Информ. Заслугата за повишението е на предвижданията за увеличаване на реколтата в Русия (до 83 млн. тона от очакваните 82 млн. тона през октомври) и в Европейския съюз (до 151,5 млн. тона от 151 млн. тона).
Експертите повишиха прогнозата си и за световния износ на пшеница до 182,1 млн. тона от 181,9 млн. тона преди месец, доближавайки се плътно до изнесените през миналия сезон 182,2 млн. тона.
Същевременно оценката за крайните световни запаси от зърнената култура бяха понижени до 267,5 млн. тона за сезон 2017-2018 г. от максималните за последните 5 сезона 268,1 млн. тона, предвиждани през октомври.

Публикувана в Бизнес

Властите в северногръцките области Ксанти и Тракия са предприели мерки, за да предотвратят разпространението на птичи грип в техните региони след установено огнище на зараза в Хасково, съобщава гръцкото регионално издание "Ксантинюз", цитирано от БТА.

Във връзка с това е наложена и забрана върху вноса на птици и яйца от България. За целта са активирани и всички други превантивни мерки, се казва в информацията. В нея се посочва още, че гръцките санитарни власти са задължили различните ловни, орнитоложки и други организации да ги извествят за появили се огнища на заразата сред дивите птици.

Публикувана в Бизнес

Русия забрани вноса на още редица селскостопански продукти и страни от държавите-членки на Европейския съюз, както и от САЩ, Канада, Австралия, Украйна, Черна гора, Албания, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, съобщи агенция „Новости”, като се позова на постановление, публикувано на официалния уебсайт на руското правителство. До 31 декември 2018 г. се забранява вносът на живи свине с изключение на породисти, на продукти от месото на едър рогат добитък, свине, овце кози, коне и други животни, на сланина, на стеарин от свинска мас, на масла от животински произход и други. Въпросът за забраната на вноса на костно брашно е бил отложен.
В коментар към решението вицепремиерът на Русия Аркадий Дворкович отбелязва, че по този начин страната затваря „сиви” канали за доставки, използвани за вноса на някои забранени продукти, представяни за разрешени, като по този начин са нанасяли щети на руските производители. Според руското правителство ограниченията няма да се отразят върху задоволяването на вътрешните потребности на страната.
Руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) забрани вноса на продукти от свинско месо от държавите-членки на ЕС през януари 2014 г., след като в балтийските републики бе регистрирана африканска чума по свинете. Тогава ЕС определи забраната като „непропорционална” и се обърна към Световната търговска организация (СТО). През август 2016 г. назначената за целта комисия в СТО определи голяма част от въведените от Русия ограничения противоречат на поетите от страната задължения като член на организацията. Русия обжалва решението, но жалбата бе отхвърлена.
През август 2014 г. Русия въведе забрана за внос на селскостопански продукти и храни от няколко държави и ЕС в отговор на санкциите, които те наложиха на определени руски физически и юридически лица заради окупирането на Крим и положението в Източна Украйна. Забраната обхващаше месо и месни продукти, риба и морски продукти, зеленчуци, плодове и млечни продукти. Срокът на действие на забраната бе удължаван неколкократно и в момента тя е в сила до 31 декември 2018 г.

Публикувана в Новини на часа

Обединените Арабски Емирства  (ОАЕ) забрани вноса на всички пилешки и яйчни продукти от България след откриване на високопатогенна инфлуенца (грип) по птиците, съобщава The National (базирана в Абу Даби медия). Забраната обхваща всички живи домашни, диви и декоративни птици, пилета, яйца за разплод и всички яйчни продукти, които не са термично обработени. Министерството на промените в климата и околната среда на ОАЕ обяви рестрикцията на продуктите след уведомление от Световната организация по здравеопазване на животните. Министерството коментира, че иска да повиши нивото на безопасност на храните и да осигури безопасна храна на потребителите в цялата страна. На 3 октомври министерството временно забрани вноса на живи домашни птици, диви и домашни птици от Русия, за да предотврати разпространението на високопатогенен вирус в страната. Забраната включва и страничните продукти от птици, но изключва готвените меса. 

През август министерството издаде декларация до местните органи и общини за изтегляне на всички яйца, внесени от Холандия, за да се гарантира, че пазарите в цялата страна нямат яйца, евентуално заразени с фипронил.


Публикувана в Бизнес

Износът на България за трети страни се увеличава с 16.8% през периода януари - август 2017 г. в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 11 693.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия, бившата югославска република Македония и Египет, които формират 51.6% от износа за трети страни, сочат данни на Националния статистически институт /НСИ/. Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (50.7%) и "Разнообразни готови продукти" (34.7%). Спад се наблюдава в сектор "Храни и живи животни" (9.4%). 

Вносът на България от трети страни през периода януари - август 2017 г. се увеличава с 26.7% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 13 932.8 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. Най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (66.9%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (40.9%). Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - август 2017 г. е отрицателно и е в размер на 2 239.1 млн. лева, показва статистиката.


Публикувана в Бизнес

През селскостопанкия сезон 2017-2018 г. реколтата от слънчогледово семе в Турция може да достигне рекордните 1,6 млн. тона от 1,35 млн. тона през предишния сезон благодарение на значителното разширавяне на засетите площи най-вече в Тракия – ключовият производствен регион за маслодайната култура в страната, заяви анализаторът на компанията Sunseedman Вейсел Кая, цитиран от електронното издание АПК-Информ. „От посоченото количество 150-175 хил. тона са изполваните в сладкарството и генетично променените сортове. С цел защита на интересите на местните производители в момента в Турция е в сила мито от 27% върху вноса на слънчоглед, но по-високите цени на дребно и разходи по вноса на останалите маслодайни култури обуславят необходимостта за закупуване от чужбина на значителни количества слънчоглед за осигуряване на ежегодното вътрешно потребление на олио, достигащо 1 млн. тона”, посочи Кая.
Той припомни, че в момента Турция е на второ място по внос на слънчоглед в света след Европейския съюз. По негови данни към края на август от сезон 2016-2017 г. вносът на маслодайната култура в Турция е надхвърлил 500 хил. тона, като основни доставчици са Русия и Молдова със съответно 219 и 204 хил. тона, а на трето място е България със 77,5 хил. тона.

Публикувана в Бизнес

Около половината от птичето месото, което ядем е вносно, съобщи Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България пред "Монитор". Според него немалка част от импортните мръвки след първична преработка у нас отиват за реекспорт, като у нас остават по-некачествените, които се използват основно за колбаси. Причината е, че родното производство не може да задоволи нуждите на преработвателите от вътрешности, използвани за направата на пастети. „Импортът на птиче месо идва основно от Полша и малка част от Румъния“, обясни браншовикът. След 2012 г. е имало спад в производството на пилешко месо и яйца в България, заради въведените от ЕС изисквания за хуманно отношение към птиците и подобряване на условията им на отглеждане. Причината е, че българските птицевъди не са успели бързо да реконструират птицефермите и да осигурят по-големи площи. В момента обаче цялото ни птицевъдство спазва принципите на хуманното отношение към птиците, твърди Белоречков.

Данни от статистиката на земеделското министерство показват, че през миналата година консумацията на пилешко месо у нас е била около 170,5 хил. На лице от домакинството потреблението е 10,8 кг, което е с 3,6% под количеството, отчетено през 2015 г. В същото време общата консумация е с 2 хил. т по-висока, като ръстът е за сметка на по-големите количества птиче месо изядени в заведенията за обществено хранене. Поради голямото предлагане на птиче месо, през 2016 г. потреблението на този вид месо в ЕС нараства с 4% спрямо 2015 г., до 23,7 кг на глава от населението, отчасти замествайки консумацията на свинско. През 2017 г. се очаква ръстът на консумацията на птиче месо в Общността да се забави до по-малко от 1%. Цените на дребно на замразените пилета към края на полугодието са били около 4,80 лв./кг или с 2,6% по-ниски на годишна база. Подобно на предходни години, през цялата 2016 г. и от началото на 2017 г. цените на производител на замразени бройлери в България се движат съществено под средното ниво за ЕС. По данни на ЕК бройлерите в българските птицекланици за 2016 г. се продават средно по 144,52 евро/100 кг без ДДС (282,66 лв.) - с 19% по-ниска спрямо средната цена за ЕС. През отделните месеци тази разлика варира от 15% до 21% и е най-висока през май. През миналата година у нас са произведени почти 1,1 млрд. яйца за консумация и други над 223 млн. - за люпене. По данни на БАБХ, към 1 април са 174 или с 14 повече в сравнение със същия период на 2016 г. Същевременно, общият капацитет за отглеждане на птици в тях нараства с 6,7%. Средните цени на дребно на яйцата се запазват на ниво от 26 ст./бр., а на едро - по 19 ст., сочи още статистиката на МЗХГ.

Публикувана в Бизнес

Обявените днес данни от Националния статистически институт (НСИ) за търговията на България с трети страни и ЕС от началото на годината до април показват, че износът и вносът нарастват, но с различно темпо, като традиционно вносът изпреварва експорта. Общото външнотърговско салдо остава отрицателно.

През периода януари-април 2017 г. България е изнесла стоки общо на стойност 16 072.4 млн. лв. и на годишна база (спрямо април 2016 г.) експортът се е увеличил 13.0%. Само за април 2017 г. общият износ възлиза на 3 913.6 млрд. лв. и нараства със 7.6% спрямо същия месец на предходната година.

През периода януари - април 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 18 627.4 млн. лв. (по цени CIF), което представлява ръст с 19.9% спрямо същия период на 2016 година. Само за четвъртия месец на годината общият внос се увеличава с 16.8% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 690.7 млрд. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - април 2017 г. и е на стойност 2 555.0 млн. лева. Само за април 2017 г. общото външнотърговско салдо отново е отрицателно и е на стойност 777.1 млн. лева.

Извън ЕС основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Египет, Сърбия, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 51.9% от износа за трети страни, който общо за пърсеца на настоящата година възлиза на 5 653.2 млн. лева и на годишна база се увеличава с 22.1%. Също на годишна база през април общо от България са изнесени стоки за 1 409.6 млрд. лева и в сравнение с април 2016 г. статистиката отчита ръст с 28.3 процента.

Според обявените от НСИ данни за търговията на България със страните от ЕС за първото тримесечие, също обявени днес, българският износ за ЕС се увеличава с 12.2% спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 7 915.2 млн. лв., а вносът от ЕС нараства с 11.4% и е на стойност 8 773.0 млн. лева. Външнотърговското салдо обаче е отрицателно за периода януари - март 2017 г. и е на стойност 857.8 млн. лева.

Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.9% от износа за държавите - членки на ЕС.

Според данните на НСИ, само през март 2017 г. износът за ЕС се увеличава с 18.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 960.6 млн. лв., а вносът нараства с 10.1% и е на стойност 3 309.6 млн. лева.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта