Русия обжалва решението на експертната група към Световната търговска организация, с което ограничаването на вноса на свинско месо от Европейския съюз, наложено от страната в началото на 2014 г. заради разпространението на африканската чума по свинете в държави-членки на общността, бе обявено за несъответстващо на правилата на организацията. Това се посочва в съобщение на руското министерство на икономическото развитие, цитирано от електронното издание Rambler.

„На 23 септември Руската федерация подаде жалба срещу решението на СТО по спора „Руската федерация – мерки за ограничаване на вноса на живи свине, свинско и други продукти от него от ЕС”, се подчертава в документа.

Решението на експертната група бе публикувано в средата на август и в него ограниченията бяха приети за основателни единствено по отношение на Латвия.

„Въпреки положителното решение за Латвия като цяло Русия не е съгласна с решението на експертната група. За по-малко от 2 години в балтийските страни и Полша са регистрирани около 2 500 огнища на заразяване с африканска чума по свинете, при това епизоотическата ситуация продължава да се влошава. Това показва колко са неефективни мерките, предприети от компетентните служби на ЕС за ликвидиране на огнищата и за осигуряване на надеждна защита. Наличните факти противоречат на решението на експертната група за регионализацията на територията на ЕС и поради това несправедливото решение е едно от основанията за обжалване”, се отбелязва в съобщението на министерството.

От ведомството добавят, че въпреки изискването на територията на ЕС да няма огнища на заболяването в продължение на 3 години, залегнало  в съгласуваните между Русия и ЕС двустранни сертификати по отношение на доставките на продукция от свинско месо, експертната група реши, че прекъсването на доставките на свинско от ЕС е свързано с ограничителната мярка на Русия, а не с неспособността на ЕС да доставя безопасна продукция, отговаряща на изискванията. „От наша гледна точка решението е нелогично и подлежи на обжалване”, настояват от министерството.

Публикувана в Бизнес

На 3 септември турското правителство е взело решение за повишаването на ставките по вноса на слънчоглед и слънчогледово олио, става ясно от публикация в официалния орган T.C. Resmi Gazete, цитирана от електронното издание АПК-Информ.  Митото върху доставките на слънчоглед от чужбина скача до 23,4% от настоящите 4%, става ясно от публикацията. При суровото олио скокът е до 36% от 12%, а при преработеното увеличението е до 67,5% от настоящите 50%.

Междувременно през юли Турция е увеличила доставките от чужбина на маслодайни култури до 231 хил. тона от 227 хил. тона, внесени през юли 2015 г., сочат данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World. С основна заслуга за ръста е вносът на рапица, от която са внесени 18 хил. тона спрямо 4 хил. тона година по-рано. Намалели са доставките от чужбина на соя (до 193 хил. тона от 197 хил. тона през юли 2015 г.) и на слънчоглед (до 19 хил. тона от 27 хил. тона).

Вносът на растителни масла е намалял до 69 хил. тона от 92 хил. тона през юли миналата година, като особено забележимо и свиването на доставките от чужбина на слънчогледово олио (до 40 хил. тона от 57 хил. тона), докато при палмовото отстъплението е по-слабо – до 29 хил. тона от 34 хил. тона през юли 2015 г.

Вносът на шротове отчита значителен ръст – до 243 хил. от 138 хил. тона през юли миналата година. Доставките на соев шрот са се увеличили близо 3 пъти – до 123 хил. тона от 433 хил. тона, докато на слънчогледов регистрират отстъпление до 32 хил. тона от 40 хил. тона.

От началото на селскостопанския сезон за маслодайните култури, започнал на 1 октомври 2015 г., до края на юли 2016 г. доставките им в Турция отчитат леко понижение до 2,54 млн. тона от 2,61 млн. тона за същия период на предходния сезон. Вносът на растителни масла също се е свил – до 1,15 млн. тона от 1,27 млн. тона. За сметка на това доставките на шротове от чужбина са нараснали до 1,9 млн. тона от 1,67 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

През третото тримесечие на селскостопанския сезон 2015-2016 г. вносът на слънчогледово олио в Европейския съюз достигна рекордните 488 хил. тона, надхвърляйки повече от 2 пъти показателя за същото тримесечие на предходния сезон (220 хил. тона), показват данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. Като основна причина за рекордния резултат се посочва свиването на вътрешното производство на растителни масла.

Основен доставчик на вносната продукция е Украйна с 434 хил. тона при едва 129 хил. тона за същия период на предходния сезон. Вносът от Аржентина пък е намалял до 25 хил. тона от 38 хил. тона.

От началото на сезона в ЕС са внесени 1,17 млн. тона олио при едва 640 хил. тона за същия период на предходния сезон, като доставките от Украйна са достигнали 1,07 млн. тона спрямо 430 хил. тона за предишните 12 месеца.

Трябва да се отбележи също, че през третото тримесечие на сезона ЕС е изнесъл 88 хил. тона олио – колкото и през същия период на предходния сезон. От началото на сезона от ЕС са били изнесени 288 хил. тона олио, като спадът на доставките за Турция, Мароко и Ливан не могат да бъдат компенсирани от износа за ЮАР.

Публикувана в Бизнес

Увеличеният внос през последните години на евтино замразено телешко и говеждо месо в България оказва отрицателно влияние на родните производители. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна доц. д-р Милена Панайотова, председател на Експертния съвет към Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ). Тя посочи, че друг проблем е липсата на знания и умения на българския фермер да отглежда месодайни говеда.
„Тук не може да се прави аналогия с млечния сектор т.е. - директно преориентиране на фермери с практика в млечното говедовъдство, а са необходими специализирани ноу-хау и практики за това производство, технологии на отглеждане, при които да се съчетават ниските разходи за сгради, оборудване, работна сила и т.н. с покриване на изискванията за конфорт и благополучие на животните, и ефективна трансформация на растителните фуражи във висококачествено телешко месо”, посочи доц. Панайотова. Тя каза още, че при увеличаване на броя на стопанствата и на кравите от специализирани породи за месо, може да се очаква увеличаване на произведените угоени животни и на висококласно трупно месо (класове U и E по системата EUROP, които са и с най-високи цени на международния пазар). „За тази цел обаче е необходима активна работа на организация за развъждане на месодайните породи говеда, която да организира и подпомага процеса на интродукцията и генетичното усъвършенстване на месодайните породи, да консултира и обучава своите членове в изкуството да са успешен фермер-развъдчик в месодайното говедовъдство и да печелят от дейността си. Това бе мотивът за създаването и дейността на Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България”, добави още Милена Панайотова.

Публикувана в Животновъдство

Германското министерство на прехраната и земеделието обмисля забрана на вноса на пшеница от САЩ, след като бе открито генно модифицирано зърно, предаде БТА като се позова на ДПА.

През юли САЩ информира Европейската комисия, че на неселскостопанска площ в щат Вашингтон са открити 22 генно модифицирани разновидности на пшеница.

Пшеничените разновидности са резистентни към хербициди на базата на глифозат като Roundup на Monasnto.

В интервю за германския седмичник "Шпигел" говорителят на министерството отбелязва, че ЕК е поискала от американските власти да изпратят резултатите от последващи тестове на генетичните разновидности, открити в пшеницата.

По данни на министерството на прехраната и земеделието вносът на американска пшеница в Германия намалява през последните години. През 2013 г. Германия е внесла около 26 200 тона, докато през 2015 година вносът е намалял до около 514 тона.

Публикувана в Бизнес

Необходимо е да бъдат взети мерки за намаляване на натиска върху производителите на овче месо в Европейския съюз, оказван от вноса му от държави извън общността, призова Чарлз Съркъм, който е сред водещите специалисти в европейския овцевъден бранш, цитиран от електронното издание Meatinfo. Съркъм предупреждава, че ЕС трябва да възпрепятства притока на вносно овче месо на своя пазар, за да могат местните производители да не губят приходи.

В момента около 15% от консумираното в ЕС овче и агнешко месо се внасят, най-вече от държави с голямо производство като Австралия и Нова Зеландия. И макар внасяните количества да не са чак толкова големи, експертът е убеден, че те оказват натиск и върху вътрешното производство.

Секторът на овчето месо в ЕС преминава през труден период, колебаейки се между слаб ръст и доста резки свивания на производството, което показва, че нивото на потребление на продуктите в ЕС не се повишава, а по-скоро гравитира около миналогодишните количества.

Съркъм вече призова производителите да разработят нови и интересни за приготвяне продукти, както и да популяризират нови рецепти за ястия от овче и агнешко месо, за да стимулират потребителското търсене.

Публикувана в Бизнес

Родни производители на плодове и зеленчуци отново протестират срещу дъмпинга на евтини и некачествени стоки от борсите в Гърция, внасяни с тонове от търговци "за собствена употреба", съобщи Българското национално радио. Спекулата и нерегламентираната търговска дейност в сектора е явна, твърдят те.

Зеленчукопроизводители от Благоевградско се оплакаха за пореден път от подбиване на цената на българската продукция за сметка на внос от Албания, Македония, Гърция и Египет. Председателят на Сдружението на производителите на плодове и зеленчуци "Югозапад 2013" Георги Кафтанов заяви, че те настояват за обмитяване на вносната продукция от трети страни, приходите от която влизат в хазната. „Трябва ясна стратегия за развитие на сектора. Искаме правила”, настояват производители.

На свой ред търговци твърдят, че има лошо качество и при българските продукти. Според тях много от клиентите са разколебани в желанието си да изберат българското и предпочитат гръци и полски домати.

„Националната агенция по приходите има готовност да се включи при наше искане. Има търговци с големи задължения. Малките търговци с микробуси до 1 тон, които пътуват ежедневно и чиито обороти не са малки, но така се водят, явно са неуловими. НАП контролира големите тирове”, коментира София Стаменова, директор на дирекция "Контрол на качеството на плодовете и зеленчуците" в Българската агенция за безопасност на храните. Тя уточни, че този проблем се появява периодично, и подчерта, че не се внася само залежала и некачествена стока, има и продукти с високо качество и други с по-ниско качество на по-ниска цена. Проблемът може да се реши при добра координация между Гранична полиция, НАП и БАБХ, смята Стаменова.

Публикувана в Бизнес

Френското министерство на земеделието обяви в края на юни, че прекратява вноса на череши от 9 държави, в които за борба с плодовите мухи по реколтата се използва инсектицид с активно вещество диметоат, и забрани изцяло употребата му. В деветте държави попада и България, а също и Румъния, Хърватия, Австрия, Люксембург, Чехия, Канада, САЩ и Турция. По същото време Испания и Италия обявиха, че повече няма да позволяват продажбата на веществото на пазарите си. От 2013 г. и Швейцария се отказа от пестицида заради заплахата за здравето и започна да издава специални разрешителни за употребата му само под строг контрол.

На какво се дължи неготивното отношение срещу този широко използван и познат препарат и какво всъщност има в него?

Веществото е разработено и патентовано през 50-те години на миналия век от американската компания American Cyanamid. Използва се в овощарството, защото има ефект срещу плодовите мухи, листните въшки и акарите, които се роят около плодовете, но в България препарати с активно вещество диметоат са регистрирани и за третиране на зеленчуци и тютюн.

В листовките на част от тези продукти, достъпни за поръчка в интернет, се предупреждава, че с препарата трябва да се борави внимателно и е отровен при вдишване, поглъщане или допир с кожата - бързо се абсорбира и може да събуди алергии. Може да се отрази зле на белите дробове.

По класификация на Световната здравна организация попада в клас II: "Умерено опасни". Продуктът е токсичен за водни организми и е запалим, предупреждава един от информационните листове за безопасност.

Публикувана в Растениевъдство

Чарлз Серкомб, един от водещите специалисти в европейската овцевъдна индустрия, призова да се вземат мерки, за да се намали влиянието на европейските производители на агнета, оказвано от вноса на това месо от страни, извън границите на ЕС. Той предупреждава, че ЕС трябва да намали потокана вносни агнета на своя пазар, за да могат местните производители да не загубят доходите си. Вносът на агнета оказва негативно влияние на местните производители в ЕС.
Днес около 15% от потреблението на агнета в ЕС е внос, основно от страни,които саголеми производители на червени меса, като Австралия и Нова Зеландия. И въпреки, че обемите на вноса не са толкова големи, Серкомб заяви, че предлагането на вносно месо оказва влияние на вътрешното производство. Като цяло, секторът за производство на агнета в ЕС преживява лоши времена, колебаещ се между малко и значително рязко съкращаване на производството, което говори за това, че нивото на потребление на агнешко в Европа не расте и остава на нивото на миналата година. Но без оглед на стабилността на показателите, Серкомб прогнозиранамаление на обема на потребление на агнета в ЕС. Той призовава производителите да разработят нови интересни и лесни за приготвяне продукти от агнешко месо, а така също да популяризират интересни рецепти от агнешко, за да стимулират ръст в потребителското търсене.

Публикувана в Животновъдство

Череши от Гърция ще внасят плодопреработвателни фирми в Кюстендил заради слабата реколта тази година. Изкупната цена на доходоносния плод в Гърция е 80 евроцента за килограм. С транспортните разходи това оскъпява черешите до Кюстендил и те стигат до около 2 лева за килограм. Вносът обаче се налага защото тези предприятия, намиращи се в Кюстендил и близките села Слокощица и Раждавица, имат договори за сушене на плодове и трудно ще ги изпълнят. Причината е, че около 85-90 %, а на места и почти на 100%, насажденията в Кюстендилско са измръзнали при студовете в края на април тази година. Възможно е да се внасят череши за сушене и преработка и от Македония, прогнозират местни бизнесмени. Там черешите са на три цени, според това дали са за прясна консумация или за преработване и са около 1 евро за килограм. Междувременно изкупната цена на черешите в Кюстендилско скочи на 1,20 лв. за килограм, казаха по пунктовете в района. Следващата седмица се прогнозират цени по 1,50 лв. за килограм, коментираха от местните земеделски кооперации.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта