Сега, след като реколтата от зеленцуци и ранни плодове е вече почти прибрана, е моментът да освобождите градината от плевелите. Ако семената им попаднат в почвата през следващите години ще имате много работа. Ако има продължителна суша като сега, добре е да се полее, но не забравяйте, че обилните поливки на ябълки водят до опадване на плодовете.

Освободете дръвчетата от издънки. При дърветата от късни сортове ябълки и круши, родили обилно е добре да се поставят подпори под клоните, за да не се прекършват. Съберете опадалите плодове и ги използвайте за направа на зимнина.

Добре е да помислите за почистване на местата за съхранение на плодовете през зимата и за дезинфекция на инвентара.

Тъй като дърветата приключват растежа си е добре да се подхранят с фосфор-калиеви торове, за да да може успешно да преживеят студените зимни месеци.

Петър Кръстев

1. Редовно плевене
Един от най-трудоемките и най-безвредните начини за справяне с тученицата е постоянното плевене. Опитните градинари знаят, че най-ефикасният начин да се отървем от нежеланата растителност в градината е ръчното плевене. В този случай растението трябва да бъде извадено заедно с корена и след това да се изхвърли на сухо място, така че да няма възможност да се вкорени отново.
Не използвайте за премахване на тученицата мотика, култиватор или други градински инструменти. Факт е, че всички те водят до това, че плевелът се разделя на части – както на повърхността на почвата, така и под нея. Това не трябва да се допуска, защото дори най-малката стъблена част, случайно останала в земята, може да се вкорени много скоро и да даде ново растение. По този начин, такова плевене не само няма да унищожи, но ще увеличава броя на плевелите в градината.
2. Химичен начин
Твърди, че борбата с тученица по химичен път не е ефикасна. Ако това обаче се направи в началния етап, когато плевелът все още не е имал време да се вкорени в почвата, тогава можем да се надяваме на пълно освобождаване от тученицата. В такъв случай хербицидите могат да помогнат в тази трудна задача. За тази цел, подходящи са Торнадо или Раундъп. Хербицидите се разреждат с вода, съгласно инструкциите. В някой случаи се препоръчва към разтвора да се добавят азотни торове (две супени лъжици на десет литра вода). Хербицидите трябва да се прилагат през пролетта, когато все още няма културни растения. Много често се при моркови и лук се използва Стопп, а за картофи Зенкор.
3. Мулчиране
Както и при други подобни плевели, мулчирането на почвата е отлична възможност да се отървем от тученицата. За мулч може да се използва сено, както и сухи дървени стърготини и други традиционни материали. Тази опция за контрол на плевелите е печеливша, защото мулчирането е от полза и за културните насаждения, като запазва влагата.

Петър Кръстев

Алабашът е зеленчукова култура, която у нас все още не се отглежда в големи обеми.  Зеленчукът е богат на витамин С, фолиева киселина, калций, магнезий и желязо, съдържа и добро количество фибри, стимулиращи обмяната на веществата и допринасящи за доброто храносмилане. В листата на алабаша се съдържат полезни нутриенти до три пъти по-високо от тези, които се съдържат в грудката.

Алабашът се отглежда като ранна и късна есенна култура. Когато се отлежда за късно производство се засажда като втора култура след прибирането на ранните зеленчуци - салати, спанак, лук за зелено, марули.

Преди да се засадят растенията, площта трябва внимателно да се почисти от растителните остатъци и добре да се обработи, за да се доведе до градинско състояние.

При късното отглеждане разсадът се произвежда в открити лехи. Сеитбата на семената за производство на разсад се извършва в по-широки граници - края ня май - началото на юни. Разсадът е готов след около месец. В зависимост от меорологичните услови за периода растенията се засаждат на постоянно място в началото на юли.

Алабашът се засажда на разстояние 60 см между редовете и 40 см между растенията вътре в реда.

Алабашът е силно студоустойчиво зеленчуково растение и през зимата стъблоплодите могат успешно да презимуват в почвата.Грижите за алабаша не се различават съществено от тези за късното зеле.

Петър Кръстев

През юни се извършва двукратно или трикратно окопаване на пипера с едновременно внасяне на азотен тор. При нужда се използват листно подхранващи торове. Особено важно е да не се закъснява с прекопаването след поливка. Задължително мероприятие е извеждане на борбата с листните въшки, като се използват препарати с дълъг карантинен срок. Това мероприятие продължава почти до края на вегетацията, като по време на плододаване се използват препарати с къс вегетационен срок. Извършват се профилактични пръскания срещу маната по пипера.

При краставиците през юни се провеждат редовно пръскания срещу кубинската и брашнестата мана, много често се явяват акари, оранжерийна белокрилка и листни въшки. Води се комплексна борба. При интензивно плододаване растенията трябва да се подхранят с листни торове. Преди първата беритба растенията се подхранват с азотен тор. Препоръчително е използването на комбинирани торове, но те не трябва да се слагат като заместители на азотното подхранване.

При зелето през юни продължават третиранията срещу листните въшки, зелевия молец, зелевите бълхи, кръстоцветните дървеници и др., като се използват препарати с по-дълъг карантинен срок. Продължава подхранването. До 15 - 20 юни трябва да се засеят семената за разсад за производството на късното зеле.

Петър Кръстев

Дърветата и храстите страдат от продължителни дъждове не по-малко от зеленчуците. Основните им проблеми са листните въшки, гниене на плодовете и брашнестата мана.

Листните въшки ще откриете в големи количества по ягодоплодни храсти и овощни дървета. Това се дължи на факта, че поради изобилието от влага растежът на растенията се забавя. Младите листа остават нежни по-дълго времеи са много апетитни за листните въшки.
За контрол на насекомите е най-добре да се използват инсектициди. Ако използването на химия по някаква причина е нежелателно, тогава засегнатите растения могат да бъдат третирани с настойки от лют пипер или чесън. Пиперът се пръска в съотношение 1 ч. лъжичка за 1 литър вода,а чесън - 1 глава чесън на 1 литър вода.

Гниенето на плода засяга както ягодоплодните храсти, така и ябълките и крушите. Голяма е опасността от късното кафяво гниене за тези плодове, които остават за дълго време на дървото.

Касисът и цариградско грозде при продължителни дъждове заболяват от брашнеста мана.

Срещу тази болест, може да се използва разтвор на сода и течен сапун, който е ефикасен не само за плодове и ягодоплодни култури, но също така и за зеленчуците. За неговата подготовка е необходима топла вода 10 л (30-35 градуса), добавят се 20-30 г сода и 10-15 г сапун. Необходимо е да се пръскат не само засегнатите, но за превенция и здравите части от растението и почвата около него.

За да се подобри аерацията на почвата, окопайте почвата около растенията. Премахването на плевелите е друг важен начин да се помогне на градината, която страда от продължителни дъждове. Плевелите не позволяват на излишната влага да се изпари. Това може да доведе до заболявания, които засягат корените.

Всеки храст, дори и с малки признаци на увреждане, трябва незабавно да бъде обработен, за да се предотврати разпространението на болести.

Дървените стърготини са подходящ мулч при ягодите. Те предпазват почвата от ерозия, предотвратяват растежа на плевелите, задържат влагата в сухи дни и абсорбират излишната влага в дъждовни дни. Под растението преди дъжд сложете сухи стърготини. Стърготините по време на дъжд абсорбират влагата, като по този начин защитават кореновата система от загниване.

Петър Кръстев

Често хората се заблуждават, че не е необходимо градината да се напоява след дъжд.
Не всеки дъжд овлажнява почвата до необходимата дълбочина. Ако той е силен, но краткотраен, тогава почвата се намокря на незначителна дълбочина, а градината трябва да се полива допълнително.
За да определите дали градината се нуждае от допълнително напояване, достатъчно е да се направи копка на почвата в градината. В идеалния случай, ако мокрият слой е с дълбочина пълна дължина на лопата това означава, че в градината не е нужно да се полива още 5-7 дни. Когато почвата е мокра само на 20 см дълбочина, тогава трябва да добавите още 10 литра вода на квадратен метър. Когато почвата е мокра мо на 10 см, ще трябва да полеете с 20 л/м2. Ако дъждът само препръска, ще трябва да поливате обилно.
Как да защитим градината от преовлажняване?

Повечето растения не обичат излишната влага. За нормално се приема, когато само 60-70% от порите на почвата се запълнят с вода. Останалото трябва да е въздух. Ако това съотношение се наруши, на кореновата система на растенията ще липсва кислород, семената ще гният и няма да покълнат.
Излишната влага не причинява по-малко щети, отколкото сушата. За нормалното хранене на растенията балансът на водата и въздуха в почвата трябва да бъде балансиран. Ако влагата е изместила кислорода, растенията се задушават. Това се случва при продължително дъждовно време. За да избегнете застояването на водата, окопавайте почвата. Така ще се избегне уплътняването й. Добри помощници в тази работа са земните червеи- ако ги има много, не се притеснявайте за окопаване.

Петър Кръстев

Астрите не са особено капризни към условията на отглеждане . Те изискат лека почва , богата и добре обработена. Астрите предпочитат полусянка. При разделянето на коренищата на многогодишните във всяка една част трябва да има по две-три вегетативни връхчета. Полейте веднага след разсаждането. През цялото лято цветята се нуждаят от вода. За да се радвате дълго на тази красота, ще трябва да ги подмладявате през две години. Астрите имат силна и разклоняваща се коренова система, разположена на 15-20 см дълбочина. Повредените при разсаждането коренчета бързо се възстановяват и затова може да разсаждате растенията и когато са доста развити.

Много често листни въшки нападат астрите. Тези неприятели пренасят вируси и затова още щом ги видите, пръскайте.

Сортът Aster Dumosus достига на височина от 15 до 50 см. Храстчетата силно се разклоняват. Понеже са ниски приличат на пъстър килим през септември и октомври, когато се обсипват с лилави, кремави или червени цветове.

Петър Кръстев

Разсадът от тагетис, цинии и едногодишните астри вече трябва да е готов за разсаждане. Има различни варианти да оформите цветната градина. Един от тях е да засаждате стръковете от един вид шахматно на петна. Но може да се оформят цели композиции, като най-отпред се слагат най-ниските. Интересна комбинация е жълтият тагетис на преден план, а зад него – сини гладиоли, които също се засаждат сега.

В сандъчетата вече се засаждат петуниите и сакъзчетата. Почвата трябва да е лека и рохкава, най-добрата смеска е от листовка и оборски тор. За да сте сигурни, че цветята ще имат достатъчно хранителни вещества, може в почвата да поставите няколко пръчки тор, който се продава по цветарските магазини.

Далиите се засаждат на слънчево и плодородно място. По-едрите сортове имат нужда от колове, с по-ниските може да се опасват бордюрите. Папратите и иглолистните растения, които сте отглеждали в стаята изнесете навън, но ги настанете под сянката на по-едрите храсти.

Петър Кръстев

Поливайте пипера, само ако наистина се засуши, а две седмици след разсаждането леко разрохкайте почвата. Доматените растения се загърлят при първото окопаване, за да стане по-силна кореновата система. Когато окопавате градинския фасул, не пропускайте да проредите стръковете.

В случай, че сте отгледали разсад от дини и пъпеши и той вече има 3-4 листа, време е да го настаните в градината. Някои смятат за по-лесно да засяват директно семената навън, до края на май спокойно могат да свършат тази работа.

Плодните дървета имат нужда от подхранване с азотни торове през пролетта. Преди това обаче окопайте около стъблата и премахнете плевелите, защото ще отнемат хранителните вещества и влагата през лятото.

Ако и след естественото окапване на завързите все още има много завръзи от ябълки и круши, трябва да ги проредите. В противен случай плодовете ще останат недохранени и ситни.

Окопайте малините и премахнете издънките, които растат между редовете. Огледайте храстите и ако са прекалено гъсти, е добре да ги разредите. Обикновено се изкореняват най-слабите и най-силните. Наторете с около 20 г на квадрат амониева селитра и окопайте отново. Ако се засуши, полейте и ще се радвате на едри малини.

Петър Кръстев

В практиката е доказана несъвместимастта на различни зеленчуци, взаимно угнетяващи се и понижаващи продуктивноста и устойчивоста към неприятели. За да избегнете засаждането на несъвместими култури вижте кои от тях не си подхождат:

• При зеле - не засаждайте домати и фасул;
  • При цвекло - копър и бял синап;
  • При краставици – картофи;
  • При картофи - краставици, тикви, целина;
  • При домати – картофи и гулия;
  • При лук – грах и фасул.

Друго важно при засаждане на зеленчуците е и това, че не трябва да се отглеждат на едно място растения от един вид, но с различно време на узряване. Например: ранно и късно зеле, тъй като те имат отрицателно влияние едни на други.

За увеличаване на добивите е добре да се увеличи и видовия състав в градината,

-         като се добавят и културни треви и цветя, които на местообитанието си отделят фитонцидни или инсектицидни вещества, като латинка, невен, тагетис и др.

-         растения, които привличат опрашващите насекоми като босилек и чубрица.

-         растения за привличане на полезните насекоми - анасон, кимион, копър, лайка, циния, лавандула и др.

При такъв подбор на растения в градината естествено няма да изчезнат всички вредители, но няма да могат да се размножават лавинообразно и да нанесат големи поражения. Например при засаждане на тагетис и чесън в редовете с ягоди може спокойно да се отървете от сивото гниене и хоботниците. При това се повишава качеството и добива.

Петър Кръстев