Четвъртък, 23 Януари 2020 11:30

Психология в животновъдството

Полин Гарсиа съчетава академичното си обучение по етология с практическия опит по отглеждане на стадо Салерс. Разберет как действат 5-те сетива на кравите, за да ги обгрижвате по-добре, съветва тя

Мила Иванова

Как виждат кравите? Чувстват ли, когато стопанинът им е стресиран, или не? Кога и как пускат гласа си и усещате ли разликите в тяхното мучене? Всеки стопанин се сблъсква всекидневно с различни прояви в поведението на своите животни, но не всеки умее да ги разкодира и да разбере мотивите за едно или друго действие. Компетентни съвети на животновъдите дава френската специалистка по етология Полин Гарсиа. Младата жена е изучавала академично психологията и поведението на животните в Университета в Рен, има и практически опит – отглежда стадо от месодайни крави Салерс във ферма в департамента Кантал, Централна Франция, Тя споделя теоретичния и практическия си опит от общуването на човека и животните в сайта Terre-net, предлага обучение на животновъди на говеда, коне, кози… изнася лекции в цялата страна. Полин иска да помогне на стопаните да опознаят по-добре и да предвиждат поведението на своите животни, "да изпитат задоволство от разкодирането на техните постъпки и реакции и да работят по-безопасно.“

2. Любов необяснима една от двете

Като че ли има някаква магия…

На хълма край селцето Аланш (780 жители), департамента Кантал, на височина 1280 метра, няма нито една сграда, не се вижда и човек – на поляната пасе кротко стадо крави Салерс. И ето че идва Полин Гарсиа, тя разговаря с юниците, леко ги приближава. С голямата четка минава по гърба на една юница, после на втора – милва ги, продължава да им говори, обяснявайки с прости думи всяко свое действие. Много скоро цялото стадо се скупчва около нея, притихнало… Наистина това е животновъдка, която не прилича на никоя друга. С диплома по етология, Полин се възползва от шанса да прилага на място познанията си за връзките между стопанина и неговите животни, отношения, които често са основани на страха, стреса, недоверието, което може да се окаже опасно както за човека, така и за животното. Ако прилага обаче позитивно отношение и обучение към животните, човекът няма да се възприема като заплаха, а манипулациите (преместване, грижи, транспортиране, конкурси) се възприемат без стрес, спокойно и безопасно. „За да разберем едрия рогат добитък, трябва да се поставиш на неговото място, да проумееш дейността му и да го наблюдаваш в неговата цялост. Кравата ни сканира и разбира, когато не сме добре, което със сигурност ще я накара да реагира“ – споделя Полин

Доверието е двустранен процес

От първостепенна важност е да познаваш начина, по който едрият рогат добитък възприема околната среда, как реагира на външните информации – животните изпращат послания, които трябва да бъдат декодирани от човека, за да предвиди следващите им реакции. От друга страна, посланията, предавани от стопанина към животното, позволяват да се установи доверие, особено в трудни моменти или при неговото връзване.

Кравите имат 5 сетива като човека – зрение, слух, обоняние, вкус иосезание, но със свои специфики, както е при различните животни – обяснява Полин.

Стресът замъглява зрението на едрия рогат добитък

„При говедата 70% от сензорната информация преминава през зрението. Те обаче нямат същата визия като нас и имат 2 слепи ъгъла: от линията на гърба до ханша (образува се фуния на гърба на животното) и под муцуната. Между другото, тези слепи петна се въртят с движението на главата", споделя специалистката.

3. С юниците на 18 месеца

Зрението на едрия рогат добитък е насечено. „Животните виждат няколко образа, които следват един след друг. Всяко преместване от страна на животновъда и дори на кучето на стадото предизвиква стрес, поради което е необходимо да се изчака кучето да спре, за да могат животните да проумеят неговото положение“ – казва Полин и продължава: – Цветовете са ясно видими за животните, но с по-голям контраст. Всичко, което е ярко или флуоресцентно, привлича погледа им и може да ги заслепи. Същото се отнася и до отраженията, които предизвикват неприятно усещане у кравите. Например, отразяващото се от снега слънце заслепява добитъка още повече. Освен това те се нуждаят от повече време от човека (от порядъка на 5-6 пъти), за да се приспособят към промяната на осветлението. Това трябва да се има предвид, когато вкарваме кравите в доилната зона или в обора.“

Полин обръща внимание на още една особеност при говедата. „Когато те са стресирани, мускулите на очите им се свиват, което променя зрението им. Някои от тях могат да не виждат абсолютно нищо и те се измъкват от това неудобство чрез бягство или чрез нападение.“

Пускайте на кравите радио, за да привикнат и към други звуци

Говедата общуват помежду си чрез звуци, включително да се разпознават, да се открият, да се заплашват… Те могат също така да си „говорят“ с човека, за да му поискат нещо (особено храна) или да показва болка по време на интервенция.

"Кравите имат предимството с тяхната подвижна ушна раковина, която им позволява да насочват слуха си, без да обръщат главите си. От друга страна, те са много чувствителни към ултразвука (това трябва да се има предвид при млечните крави в доилните зали) и реагират особено на остри, пискливи звуци.

Специалистката по етология обяснява: „В утробата на майка си телето чува звуци и може да го свърже със стреса, ако го почувства чрез поведението на майка си. Ако бременната крава се паникьосва винаги щом чуе гласа на селекционера, телето ще направи същото по-късно. Полин препоръчва на животновъдите да пускат радио на своите животни, което е добър начин да привикнат и към други звуци.

Стопанинът трябва да знае, че

говедата са чувствителни на допир животни

Полин цитира 3 вида чувствителност: тактилна (където кожата е тънка, т.е. бузите, гушата, в началото на опашката, вимето и т. н.), термична (животното може да възприема температура, влажност) и болезнена. По тази последна точка тя предупреждава: "Бъдете внимателни, някои стопани използват за връзване на животните си носа (през ноздрите) и основата на рогата, а това са чувствителните и болезнени области на животното“.

Друг аспект е близането. Говедата се ближат много, за да покажат връзките си на привързаност. Това действие е важно също и за хигиената и им позволява да забавят сърдечния си ритъм (важно по време на стрес).

Обоняние и вкус: повече или по-малко изразена чувствителност

Муцуната на едрия рогат добитък е 15 пъти по-голяма от тази на човека, така че обонянието играе голяма роля при добичето. Освен това учени са установили, че по температурата на муцуната на кравите може да се съди за тяхното настроение – негативни емоции като стрес и страх могат да доведат до съществен спад в назалните температури.

"Подушването им служи за изследване. Не трябва да се забравя, че говедата улавят обонятелни сигнали като феромони. Трябва да им позволим да ни подушат, това е важно за връзката ни с тях. Кравите имат и една специфична поза, при която горната им устна се сбръчква, за да анализират миризмите“ – обяснява Полин.

"Що се отнася до вкуса, говедата също имат свои хранителни предпочитания. Те разпознават 4 вкуса: горчив, кисел, солен и сладък. "Соленият и горчив вкус ще намали апетита и следователно приема на храна. Обратно, сладкият вкус стимулира консумацията на храна, поради което на кравите се дават и меласирани храни.“

Философията на Полин Гарсиа се свежда до няколко постулата: да отглежда животните си в обширните пространства на Кантал, където природата е запазена и съществува биоразнообразие; да отделя време за наблюдение на животното, за да определи неговия профил и да действа по произтичащия според това начин; да уважава благосъстоянието на животното, като се вземат предвид всички неговинужди и биологични изисквания; да намали максимално напрежението в ситуация на обучение, като се избягват дразнещи стресфактори (връзване, викове, удари); да се изгради реципрочно доверие за позитивни и ефикасни отношения между човека и животното, което ще помогне то да се приучи и да се управлява.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 23 Януари 2020 07:21

Бонус точки за кандидати по 4.1

Подмярката е заложена за прием през март-април 2020 година

Последният прием за този програмен период по подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ по индикативен график е заложен през март-април 2020 година. Той ще бъде целеви – за земеделски стопани в сектор „Животновъдство“ и само такива кандидати са допустими. Максималният процент на съфинансиране е 50. Минималната стойност на един проект е 15 хил. евро, максималната – 500 хил. евро.

Какви са критериите за оценка, гласувани на последното заседание на Комитета по наблюдение?

Максимален брой точки – 25 ще получат проекти, подадени от стопанства с икономически размер под 38 хил. евро СПО (стандартен производствен обем). С 15 точки ще бъдат оценени стопанства със СПО над този обем.

10 бонус точки получават сертифицираните биоживотновъдни стопанства.

2 точки ще се дават за създаването на най-малко едно работно място.

5 точки получават стопани, които към момента на кандидатстване не са навършили 40 години.

Бонус точки са заложени на принципа на територията. С приоритет е Северозападна България – 5 точки за областите Видин, Враца и Монтана, 3 точки за Ловеч, 2 точки – за област Плевен.

Най-голям брой бонус точки – 15 получават проекти, подадени от населено място, 10 – от община и 5 – от област.

С 25 точки ще бъдат оценени кандидати, които са в зони с епизоотична обстановка или в близост до такава. Те трябва да са заложили в своите проекти мерки за биосигурност в животновъдните обекти. Важно изискване: огнище на заразна болест трябва да е обявено след 1 януари 2014 година – за съответния вид животни, с които се кандидатства по 4.1.

10 точки ще получат кандидати, които планират 50% от допустимите инвестиционни разходи по проекта в мерки за биосигурност, 5 точки – за 25% такива.

Проекти, представени от признати групи и организации на производители ще бъдат оценявани с 10 бонус точки.

 

Публикувана в Агроновини

Земеделските стопани ще получават с 25% по-висока ставка за първите 50 животни по Схемите за обвързано подпомагане на животни в Кампанията по директни плащания 2020. Това предвиждат промени в Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. По този начин се въвежда завишена модулация в ставката за подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол, по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници и по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол и Схемата за обвързано подпомагане за биволи. Предвижда се промяна в модулацията и по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол. При нея за първите 200 животни те ще получават с 25% по-висока ставка отколкото за останалите животни.

Проектът на Наредба въвежда облекчение в изискването за доказване на реализацията на мляко по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави за стопаните на млечна крава в преход или преминала период на преход към биологично производство. Вместо досега изискваните количества от 2000 кг., те ще трябва да докажат реализация на по-ниски количества от 1 500 кг. мляко. Към момента кандидатите по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци със сертифицирано биологично производство и площи в преход към биологично земеделие също удостоверяват по-ниски добиви, спрямо конвенционалното производство. Третата промяна в Наредба№ 3 се отнася за възрастта на биволите, допустими за подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за биволи, а именно женски животни на 27 месеца и повече.

При извършване на теренни проверки в сектор „Плодове и зеленчуци“ МЗХГ ще осъществява и контрол на площите, заявени за подпомагане с култура, несъответстваща на актуалния начин на трайно ползване на физическия блок. Ще се следи и за стриктното спазване на минималните агротехнически мероприятия.

От 2020 г. периодът на задържане на полето на междинните култури за целите на изпълнение на изискванията за екологично насочени площи ще бъде от 1 септември до 1 ноември на годината на кандидатстване. Досега прилаганият период беше от 1 октомври до 1 декември. Добавя се изискване междинните култури да бъдат засети преди 1 септември на годината на кандидатстване. Промяната е в резултат от проведено допитване до земеделски стопани през месец юли 2019 г. от областните дирекции „Земеделие“. То показва, че от 591 земеделски стопани, 487 (82.4%) са изразили становище, че периодът от 1 септември до 1 ноември на годината на кандидатстване е по-подходящ предвид националната специфика на страната. За периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване са отговорили 104 земеделски стопани (17.6%).

Сред промените в Наредбата по Схемата за специално плащане за културата-памук е да бъдат предоставени единствено официалните етикети от опаковките на семената, използвани за посев, като се заличава изискването за предоставяне на сертификат. Официалните етикети остават към екземпляра на заявлението за подпомагане, което се изпраща на съответната областна дирекция на ДФЗ-РА. Официалните етикети са документи с уникални номера и могат да бъдат проследявани, за разлика от сертификатите, които се издават за цяла партида.

Преди старта на Кампанията по директни плащания 2020 г. се предвиждат и промени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми. Най-съществените изменения са свързани с въвеждането на подмярка 13.3. „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения“. Комитетът по наблюдение на ПРСР 2014-2020 одобри включването на новата мярка в програмата. Регламентира се и изискване към кандидатите по Схемата за единно плащане на площ, които използват площите за производство на коноп. Те трябва да представят всички оригинални етикети от използваните опаковки семена. ДФЗ-РА ще маркира етикетите и ще ги върне на кандидатите.

Промените в Наредба № 3 и Наредба № 5 са обсъдени с бранша. Те са публикувани за обществено обсъждане.

Публикувана в Животновъдство

През 2020 г. ще стартират целеви приеми по три подмерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за повишаване на биосигурността в животновъдните стопанства. През настоящата година собствениците на животновъдни обекти ще могат да кандидатстват с проектни предложения по подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ и 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. Критериите за подбор на проектите бяха одобрени на днешното заседание на Комитета по наблюдение на Програмата.

Приемът по подмерките е насочен към сектор „Животновъдство“ и дава възможност за инвестиции в превантивни действия срещу епизоотии. Приоритет отново ще бъде даден на животновъди, които предвиждат да повишат биосигурността в стопанствата си.

В периода март-април 2020 г. се планира прием по подмярка 4.1. Той е насочен към модернизиране на физическите активи на земеделски стопанства. Минималният размер на проектното предложение е 15 хил. евро, а максималният 1 млн. евро.

По подмярка 5.1 приоритетни ще са проектните предложения, които се реализират в райони в близост до зони в епизоотична обстановка, такива с по-висок риск от епизоотии, както и вече пострадалите животновъдни стопанства. Предвиденият прием е в периода февруари-март 2020 г., като общият бюджет по процедурата е 23 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение за частни бенефициени е 700 хил. евро за кандидати, отглеждащи свине, 500 хил. евро за отглеждащи птици и 200 хил. евро за стопанства с дребни преживни животни (ДПЖ). Във връзка с усложнената епизоотична обстановка по мярката ще могат да бъдат закупувани и животни за репопулиране на стопанствата, засегнати от епизоотията.

Тази година е предвиден и прием по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. По него ще се предостави възможност на малките свиневъдни, птицевъдни, козевъдни и овцевъдни стопанства да преодолеят неблагоприятните икономически последици. Чрез осигурената подкрепа те ще могат запазят конкурентните си предимства спрямо по-големите земеделски стопанства. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 6 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение е 15 хил. евро.

Публикувана в Бизнес

УС на ДФ „Земеделие” утвърди 2 000 000 лв. финансов ресурс по схемата „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко“ за 2020 г.

Срокът на действие на схемата е до 31.12.2020 г. Нотифицираният максимален бюджет по схемата за периода е 2 млн. лева. През 2019 г. са одобрени и договорирани 85 проекта на обща стойност 1,5 млн. лв., които предстои да бъдат изплатени през 2020 г.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходи за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 25 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в стационарни и мобилни доилни съоръжения, оборудване за съхранение на мляко и съоръжения за изкуствено изхранване на новородени животни с мляко.

Целта на държавната помощ е стимулирането на земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално - да намалят производствените разходи.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Животновъдство

УС на ДФ„Земеделие” утвърди общ финансов ресурс до 15 871 860 лв. за изплащане на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързани с производството (ПНДЖ1) за Кампания 2019 г.

В средата на октомври миналата година ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 193 877 лева на 4461 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1).

Припомняме, че преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г., като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та. През Кампания 2019 г. средствата за всяка от схемите за Преходна национална помощ може да достигне максимум 55% от бюджета на съответната схема за национални доплащания през 2013 г.

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ преустановява до второ нареждане физическите проверки на място в свиневъдните стопанства на територията на цялата страна. Забраната е разпродадена със Заповед на изпълнителния директор на ДФЗ – РА Васил Грудев. Тя е част от кризисните мерки, предприети от държавата, за превенция и преодоляване разпространението на Африканската чума по свинете (АЧС).

При планиране на проверките на място ДФЗ ежедневно ще проследява информацията за актуалната епизоотична ситуация на официалния сайт на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Преди извършване на посещение на място при кандидатите за финансово подпомагане от ДФЗ, ще бъде съблюдавана публикуваната информация от БАБХ както по отношение местоположението на свиневъдни обекти, така и във връзка с наложените ограничения за придвижване на хора и транспортни средства.

Публикувана в Животновъдство

Соланинът в зеленясалия зеленчук поразява вътрешните органи и е възможно да доведе до летален изход

Картофите са едни от най-популярните и лесно достъпни продукти, с които стопаните изхранват стоката си – прасета, крави, зайци, кокошки и др. Много често обаче забравяме, че зеленясалите картофи съдържат опасното вещество соланин, което лесно може да превърне храната в отрова за домашните питомци. Това важи в особена степен за прасетата.

Картофите са ценен източник на въглеводороди за домашните животни. Техният състав приблизително е следният: 75,9% вода, 1,66% белтъци, 0,21% мазнини, 0,64% целулоза, 20,4% безазотни вещества, 1,15% пепелни вещества.

Въпреки че картофите много добре се усвояват от организма, то техният дял в порциона на животните, например на прасетата, не трябва да надвишава 35 на сто. Разтворимите захари в зеленчука са около 20 на сто, като до 14,1% това е нишесте. Обикновено картофите се дават на животните в сварен вид, смесени с концентрати и белтъчни добавки.

При прасетата се преработват до 90% от органичното вещество. В 1 кг сварени картофи се съдържат 0,36 КЕ и 14 г усвоим белтък. Смеските с картофи трябва да са добре балансирани по отношение на протеини, фосфор, калций и каротин, които в този зеленчук са в малки количества. Картофите се използват като източник на въглехидрати, а останалите вещества се набавят чрез богати на протеини храни, минерални вещества и витамини.

Смесите на концентрирани фуражи и варени картофи трябва да се дават на прасетата в следните препоръчителни количества:

- отбити прасенца – 1 кг;

- прасета за угояване – 2,5-3,5 кг;

- нерези и свине майки – 4-6 кг.

Да храним ли домашните животни със зелени картофи?

Когато клубените не се съхраняват правилно и са изложени на светлина, те повишават производството на гликоалкалоиди, в това число и соланин, и стават зелени. Това е защитна реакция на растенията, за да предпазят оголените и почистени от пръстта клубени. Зеленият цвят е следствие от повишеното количество хлорофил, който сам по себе си не е опасен, но е индикатор и за увеличаването на концентрациите на соланин. Отровното вещество до 50-80 на сто е концентрирано в кората и тънкия слой непосредствено под нея. Ако при повечето картофи концентрацията на соланин е около 0,2 мг/г, при зелените клубени този показател може да достигне до 1 мг/г и даже повече. За да не позволите отровата да достигне до животните ви, е нужно редовно да се претърсват хранилищата и да се почистват прорасналите „мустаци“.

Най-често картофените токсикози се срещат при едрия рогат добитък и при свинете, по-рядко се открива при кози, овце и коне. Причината може да е, че животните се хранят с некачествени клубени, с листата и зелените части от стъблото на картофите.

Зелени и прораснали картофи могат да се дават на животните само след като са почистени и обелени и да се варят минимум 1 час. Водата, в която са врели тези клубени, се изхвърля.

Какво е въздействието на соланина върху организма?

Соланинът оказва локално дразнещо и резорбционно въздействие. Попадайки в организма, той предизвиква възпаление на слизестата обвивка на стомаха и чревната лигавица. След като премине в кръвта, първоначално възбужда централната нервна система, а после започва да действа потискащо има хемолитично действие върху еритроцитите. При извеждането от организма отровата поразява бъбреците и кожата. Това важи в особена степен при хроничните отравяния.

Диагнозата се поставя чрез химико-токсикологични изследвания на храната, питейната вода и биологичен материал от поразените животни.

Сред характерните микроскопски изменения в органите и тъканите на починалите животни могат да се отбележат:

- поражения на слизестата обвивка на устната кухина, хранопровода, стомаха и тънките черва;

- напълване на стомаха с кръв;

- множество кръвоизливи и кръвонасядания по вътрешните органи;

- дистрофични изменения на вътрешните органи, особено на черен дроб, бъбреци и далак;

- събиране на течности в гръдната и стомашната кухини.

Отравянето със соланин при животните може да протече в три форми:

- Стомашно-чревна интоксикация. Проявява се като анорексия, подтиснатост, настръхналост на космената покривка на животните, диария, воднисти зловонни изпражнения, примесени с кръв и слуз. От устата се отделят слуз и слюнка. Животните през повечето време лежат, което води до поява на рани от залежаване.

- Нервна форма на интоксикация. Възниква вследствие на резорбция на соланина в нервните тъкани и проява на токсичното въздействие. Проявява се като подтиснатост на животните, липса на реакции към външни дразнители, парези и парализи на задните части на тялото и на задните крайници. При някои животни се наблюдава повишена двигателна активност.

И при двете форми на интоксикация се наблюдава ускорен пулс и учестено дишане, телесната температура е в норма или леко понижена. При нервната форма на отравяне смъртта настъпва след 18-24 часа, а при стомашно-чревната – в зависимост от нивото на интоксикация. Някои животни могат да починат до 48 часа, но при правилно и навременно лечение могат и да се излекуват.

– Кожна форма на интоксикация. При нея е характерна хроничността й. Първите признаци на отравяне се появяват след седмица, дори месец след започването на храненето с прораснали картофи. Наблюдава се язвен стоматит, конюктивит, везикуларен и струпеоподобен дерматит по крайниците, вимето, скротума, в основата на опашката и ануса.

Лечение на отравянията

Още при първите признаци на отравяне със соланин трябва да се пристъпи незабавно към лечение. Преди всичко трябва да се прекрати храненето със съмнителни фуражи и да се освободят стомахът и червата с помощта на средства, предизвикващи повръщане.

Препоръчват се и промивки на стомаха със суспензия от активен въглен, последвано от даването на препарат, образуващ филм по стомашната кухина. Доказано най-ефективен е 0,5%-ен разтвор на пектин – по 150 мл за крава и по 20-30 мл за свиня.

Като средство за детоксикация се използва изотоничен разтвор на натриев хлорид или 20-40%-ен разтвор на глюкоза в дози, препоръчани от ветеринаря. При съмнение за сепсис се назначават антибиотици, които се прилагат инжекционно. Също така могат да се дадат натриеви препарати (натриев цитрат, тетраацитат, натриев етилен диамин), витаминни препарати (Zoovit, Forvit, никотинамид, рибофлавин, рибофлавин-мононуклеотид, тиамин хлорид, пиридоксин хидрохлорид), средства, които активират обмяната на веществата (рибоксин, метилурацил и др.), лекарства срещу аритмия (лидокаин, дифенин, при брадикардия – атропин сулфат). За възстановяване на микрофлората се препоръчва имунобактерин-Д. (По материали от чуждестранния печат)

Публикувана в Животновъдство

Отделете зърното от плявата във вашите разсъждения и решения, призовават френски експерти и професионалисти

Мила Иванова

Прекалено много приблизителни информации или направо фалшиви новини съпътстват животновъдството. Често те се разпространяват от псевдонаучни индивиди, вегани и дори невежи всезнайковци, чиято цел е да обезверят всеки животновъд или да го убедят да изостави своята дейност. За да можем да вървим напред, нека възстановим някои истини, призовава авторитетното френско сп. France Agricole и посвети на темата обоснован материал. В него експерти и професионалисти в бранша разглеждат (не)верни твърдения и най-разпространени заблуди в сферата на животновъдството и след критичния анализ ги подпечатват с резолюцията „Вярно“ или „Невярно“.

  1. Влиянието на животновъдството върху емисиите на CO2 превишава въздействието от транспорта. Невярно. Това шокиращо твърдение – че 14% от парниковите газове (ПГ) са отделяни от транспорта срещу 14,5% от домашните животни, бе публикувано от ФАО през 2006. Оттогава неговите автори се коригираха. При транспортните показатели се отчитат само преките емисии, докато при емисиите от животните се съчетават преките и непреките емисии. Във Франция селското и горското стопанство заедно представляват 19% от ПГ, а транспортът – 29%. При това в тези 19% животните са отговорни за 14% от емисиите. А потенциалът за намаляване съставлява 20%. В страните, които отбелязват развитие в периода от 1961 до 2010 г., парниковите емисии са се намалили до 23 на сто, докато в развиващите се страни те са се увеличили на 117%. Според доклад на ФАО за 2016 г. глобалният потенциал за намаляване на парниковите емисии съставлява 30%.
  2. Едрият рогат добитък може да намали емисиите си. Вярно. Във Франция например променящите се практики (намаленото използване на торове, повишената продуктивност на животните, оптимизирането на хранителните продукти) позволиха въглеродният отпечатък да намалее с 15 – 25% между 1990 и 2010 г., като същевременно се запази обемът на производство.
  3. Ако се спре консумацията на месо, бедността в най-слаборазвитите страни ще намалее. Невярно. Твърдото ядро на бедността обхваща един милиард хора, от които 800 милиона са земеделци и животновъди. За тях животното представлява продукция за изхранване, но също така работа, тор, средство за спестяване. Два милиарда в света използват животинската тяга. В Бангладеш 90% от едрия богат добитък „работи“ (тяга или обработка на земята). В Индия преди десет години 60% от площите се обработваха от животни, 20% ръчно, 20% – от трактори. Екологическото въздействие на PVD от животновъдните ферми може да се намали за сметка на увеличаването на производителността. В частност, чрез засилване на борбата с болестите, които водят до огромни загуба на ресурси. В бедните страни половината от животните умира от тях. В по-малко напредналите страни растящото търсене на месо, мляко и яйца води до увеличаване на тяхното количество, а следователно и на парниковите емисии: ако са по-ефективни, тези системи могат да намалят емисиите със 70 на сто, според Жан-Пол Прадер, ветеринар в Международното бюро по епизоотии (OIE).

4. Производството на килограм месо изисква 15 000 литра вода. Невярно. Това число циркулира в телевизионните студии и в публикации за широката публика. Но тези 15 000 литра включват дъждовна вода, уловена от почвите и растенията (95%). "Зелената" се връща към водния цикъл. "Синята" е този, който всъщност се консумира от животните и служи за напояване на културите. "Сивата" се използва за почистване на отпадъчните води и рециклирането им. Като се вземат предвид "синята и сивата", научната общност оценява, че е необходимо между 550 и 700 л за производство на 1 кг говеждо месо.

5. На животновъдството се падат три четвърти от световните земеделски площи. Вярно е, но… Животновъдството използва 75 на сто от световните селскостопански площи, но две трети от тях не могат да бъдат използвани. Единственият способ те да се оползотворят е да се отглеждат тревопасни. От тях има само полза. Що се отнася до обработваемите площи, животните разполагат с една трета. По думите на Жан Луи Пейро из Института INRA, само 14 на сто от храните, изядени от животните, се конкурират с тези, консумирани от хората. Що се отнася до глобалното производство на зърно, конкуренцията между животинската и човешката храна съставлява една трета от обема му.

6. Необходими са от 2,5 до 10 кг растителни протеини за производство на 1 кг животински протеини. Вярно е, но... Конкуренцията се отнася само за фракцията на растителните белтъци, които могат да се консумират от човека. Или 86% от храната, погълната от животните, не попадат в тях. Способността на животните да произвеждат протеини следователно е по-голяма, отколкото се предполага. Съществуват нетни системи за производство на протеини: птиците имат много нисък индекс на консумация; при свинете голяма част от трупа може да се консумира и те усвояват съпътстващи продукти (шротове и др.). И накрая, ако всички народи на света приемат вегетариански хранителен режим, ще са необходими повече обработваеми зами за изхранване на планетата. Според INRA около 20-25% от животинските протеини в глобалната хранителна дажба, които нямат да бъдат консумирани от човека, ще бъдат пропилени. Ще бъде необходимо излишък от обработваеми земи, за да се произведат растителни продукти, които да дадат енергия и полезно изхранване на човешкия индивид.

7. Преживните животни са вредители. Невярно. Това твърдение произтича от тяхната чревна ферментация. Но благодарение на преживянето, те обработват грубите субпродукти, които иначе ще бъдат изгорени. Използват сухите площи (16% от земната повърхност в света). Те са работна и транспортна сила. Пашата компенсира голяма част от емисиите на парникови газове, поддържа фауната, биоразнообразието и ландшафта.

8. Авторитетната група от експерти към ООН Giec препоръчва вегетарианска диета. Невярно. Някои прибързано оповестиха, че Giec (Междунарона група от експерти по изменение на климата) съветва да се премине към постепенно изключване на храните от животински произход. Тези експерти никога не са поддържали подобен специфичен режим, а още по-малко в глобален мащаб. Те препоръчват "балансирани диети, включително храни на растителна основа, като например вторични зърнени култури, бобови растения, плодове и зеленчуци, ядки и семена.И храни отживотински произход, произведени в устойчиви, нисковъглеродни системи.Ще напомним, че 30% от храната в развитите страни се пропилява. Що се отнася до развиващите страни, Giec предупреждава, че е трудно да изиска от някого да стане вегетарианец, при положение че има недостиг от протеини. „Промяната на режима преминава през хранителна диверсификация, включително консумацията на месо на равнища, които спомагат за доброто здраве.“

9. Яденето на по-малко месо е по-здравословно. Вярно и невярно. В света има 1 милиард затлъстели хора, но също 800 милиона, които страдат от недохранване. Така че не може да има една и съща рецепта за всички. Във Франция лекарите препоръчват да се премине от две трети животински протеин в храната до разпределение 50/50 на белтъчните от животински и растителен произход.

10. Растителните протеини са по-полезни от животинските. Невярно. Белтъчините, както въглехидратите и мазнините са хранителните вещества, които осигуряват жизненоважните функции в нашия организъм. Девет „незаменими“ протеина трябва да присъстват задължително в храната ни. Животинските протеини имат високи хранителни качества и са по-богати на аминокиселини, отколкото растителните.

Освен това нашето тяло ги абсорбира по-добре. Най-добрият начин да не пропуснете една необходима аминокиселина е да комбинирате животински и растителни протеини, като ги консумирате в разумни количества. Що се отнася до минералите, животните, хранейки се с растения, ги „сдъвкват“ вместо нас, защото ги предоставят в по-лесен за човека смилаем вид. Желязото от животните се асимилира шест пъти по-добре от нашия организъм, отколкото желязото в растенията. Същото се отнася за цинка. А жизненоважният витамин B12 не съществува в никоя растителна храна. Разбира се, могат да се вземат хранителни добавки. Но според проф. Филип Льогран, специалист по хранене и професор по биохимия в Agrocampus в Рен, „това е равнозначно да си помагаш с химическа патерица“.

11. Прекалената консумация на животински продукти също е опасно за здравето. Вярно. Храната, която е много богата на животински белтъчини, може да доведе до недостатъчен прием на фибри и прекомерен прием на наситени мазнини. Хроничните прекалявания допринасят за появата на наднормено тегло и на заболявания като високо кръвно налягане, сърдечно-съдови проблеми, диабет тип 2. Високата консумация на червено месо и на преработено (колбаси, консерви, месни продукти) е свързана с повишен риск от колоректален карцином. Във Франция Върховният съвет за обществено здраве препоръчва ограничаването на консумацията на червено месо (с изключение на домашните птици) до 500 г/седмично, а тази на колбаси – на 150 г. В храната трябва да присъстват сухите зеленчуци най-малко два пъти седмично.

12. Да бъдеш вегетарианец или веган не е опасно. Невярно. Веганите не ядат месо, риба, мляко, мед, яйца... Изместването на храните от животински произход създава риск за здравето. При веганския режим на хранене особено алармиращо е отсъствието на витамин В12, както и на калций заради липсата в менюто на продукти като мляко и сирене. Витамин В12 е важен за стабилната имунна система, а калцият – за доброто здраве на костите и зъбите. Веганизмът не трябва да се прилага при кърмачета, деца до 18-годишна възраст, бременни жени, възрастни. Той трябва да бъде забранен за хора, които нямат достъп до достатъчно разнообразна и балансирана храна. Тези лишения създават проблеми с развитието на мозъка, особено при кърмачета и деца, и крият рискове от депресия. И накрая, излишната консумация на соя не се препоръчва, защото съдържа изофлавони, които разрушават ендокринната система.

13.Зеленчуковият стек е по-добър от стека от животински произход. Невярно. Създаването на растителни „стекове“се извършва с много добавки и технологии. Дванадесет съставки за фалшиво сирене, повече мазнини, захар и по-малко протеини оформят един вегетарианския бургер. Въпреки това този пазар нарасна с 24% за една година. Всички големи ресторанти, супермаркети, както и веригите за бързо хранене предлагат в менюто си и veggy. Ще прибавим и изследванията за създаване на изкуственото месо, което неоснователно е наречено clean meat  ( "чисто месо"). Всичко това е далеч от природата и от здравословното хранене. И се дължи на бизнесинтереси, реклама, а вероятно и на снобизъм.

Публикувана в Животновъдство
Стопанствата в ЕС се различават значително според културите, които отглеждат. Около половината (52.5 %) от всички стопанства през 2016 г. са с растениевъдна насоченост. Една четвърт от стопанствата  (25.1 %) са животновъдни. Смесените стопанства са 21,1 %.
Земеделието в ЕС заема площ от 173 милиона хектара. Почти три четвърти от цялата обработваема земя в Евросъюза  (71.5 %) се намира в 7 страни членки: Франция - 27, 8 млн. ха, Испания - 23,2 млн. ха, Великобритания и Германия по 16, 7 млн. ха, Полша - 14, 4 млн. ха, Италия - 12, 6 млн. ха и Румъния - 12, 5 млн. ха.
Земеделието заема по-малко от половината от цялата площ на ЕС (47, 1%).

Броят на земеделските стопанства в ЕС намалява всяка година. Броят им спадна с почти една четвърт само за краткия период между 2005 и 2016 г. Това означава закриването на 4,2 млн. стопанства в ЕС. Повечето от тях (85 %) са били малки, с размер под 5 ха. Най-много ферми са затворили врати в Полша (около 1,1 млн, 43 %), Румъния  (0.8 млн. ферми,  20 %) и Италия ( 0.6 млн. ферми, 34 %).
Земята, използвана за земеделие в ЕС, обаче е останала непроменена. 
Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта