Неделя, 22 Декември 2019 11:27

Златното руно на Добруджа

Изчезващата „североизточна тънкорунна” порода овце се съхранява в Добруджанския земеделски институт

Габриела Събева

30 797 е броят на овцете, регистрирани по Наредба 3 за 2019 г. в Добричка област, сочат данните на ОД „Земеделие”. Три години по-рано броят им е бил 37 429. А ако се върнем десетилетия назад, виждаме почти десет пъти по-големи числа. Преди години почти във всяко добруджанско село са се отглеждали по 3000 - 5000 овце. Основите на старите овцекомплекси с многобройните сгради, предназначени за овце-майки, малки, шилета и мъжки животни все още стоят край по-големите населени места в Добричка област.

Породата „североизточна тънкорунна овца” е символ на овцевъдството в Добруджа през миналия век. Така както е определяла бита на българина от Шумен до Карнобат и от Силистра до Русе, така днес породата е обявена за застрашена. В момента най-голямото стадо с тези животни се отглежда в Добруджанския земеделски институт. Стопаните там се грижат за 1700 овце.

Свикнали сме да възприемаме научния център в гр.Ген.Тошево като място за селекция на български сортове от различни полски култури. Някак встрани остава ангажиментът за опазване на генофонда на породата. 1080 глави е основното стадо от овцете-майки, 70 коча и над 500 малки се помещават днес в бившия чифлик Орлово в землището на Добруджанския институт.

Десет пъти повече овце е имало преди години в тази ферма. Десет пъти повече са били и в цяла Добруджа. „От шест години съм в овцефермата, овцете са все толкова – около 900-1100. Преди години обаче са били до 10 000. Всички са взимали оттук животни”, разказва Пламен Ташев, бригадир към овцевъдната ферма на Добруджанския земеделски институт. Според фермера овцевъдството загива и дава пример за частно стопанство в съседство, в която са ликвидирани преди няколко месеца над 500 овце.

„Ние имаме най-голямото племенно стадо от североизточна тънкорунна порода и наше задължение е да го размножаваме и поддържаме чистотата на породата”, категоричен е Стефан Димитров, ръководител на производството в научния център. Тази задача обаче не е от лесните. Племенното стадо връзва двата края с помощта на субсидиите и още нещо – растениевъдната дейност на института.

Въпреки че продажбата на животните трябва да е приходно перо, от него идва все по-малка печалба за фермата. Причината е в цената. „Чакаме пролетните празници, за да си реализираме продукцията и да можем до някаква степен да обезпечим производството. Тогава интересът към агнетата е най-голям по обясними причини”, допълва специалистът. През пролетта на тази година агнетата са вървели по около 4,60 до 4,80 лв./кг живо тегло. Тези цени са успели да покрият само част от себестойността на агнетата, произведени във фермата. Изводът за пореден път е ясен - от животновъдство трудно се излиза на печалба. Задачата за опазване на генофонда на „североизточната тънкорунна порода” си остава.

При продажба на агнета Добруджанският земеделски институт не може да излезе на свободния пазар, а трябва да спазва редица правила. Едно от условията е да се търгува с лицензирана кланица. „Трябва да спазваме изисквания, които много ни спират пазара и така кланиците ни диктуват цените. Ако частните лица продават например на 6 лв., при нас ни се извиват ръцете и виждате – по Великден давахме агнета за 4,60-4,80 лв. Но няма как, трябва да ги реализираме някак. Ние не можем да задържим животните извън определения минимум, тъй като това е свързано с разходи”, допълни Пламен Ташев.

Сериозен проблем през последното десетилетие се оказва тоталният срив на цената на вълната. Трудностите са много, споделя още Ташев. „Изискват се кадри, няма пазари, никой не те подкрепя от никъде. Няма пазар за вълната. Овцете ни са за вълна, а тя е без пари днес. Хората я изхвърлят и са съгласни някой да я остриже, но да се поддържат животните. Преди години 7-8 лв. струваше килограм вълна, а сега? На нас дават по 2 лв./кг, защото имаме количества. Но на други хора е под 1 лев, по 0,80 лв./кг”, обяснява ситуацията на пазара Пламен Ташев. Той показва колко са фини влакната от овчето руно, но за съжаление този природен продукт никъде не се използва. У нас текстилната промишленост вече не търси вълна. Овцефермата произвежда редовно по 5-6 тона, които трябва някак да бъдат реализирани.

Намирането на кадри за работа в овцефермите е проблем за цяла Добруджа, който не подминава института. Вече става въпрос изобщо за работна ръка, а не за квалифициран персонал, уточнява още бригадирът. „Нито един ученик от селскостопански техникум не е дошъл при нас. Другото е, че почти никой не гледа животни в къщата си и не знае какво прави. Сложно е, хващаш човек от пътя и тепърва го учиш”, посочва още Ташев.

Въпреки всички трудности, стадото със североизточна тънкорунна овца трябва да бъде опазено – за по-добри времена, когато овцевъдството отново ще бъде доходен занаят. „Дано не изгубим овцевъдството”, не крият притесненията си фермерите от института. Те поясняват, че преди години ние сме учили френски и испански животновъди на овцевъдство, а сега е обратното. В страните от Европа науката е развита, подкрепя се и е силно застъпена в животновъдния сектор. „Просто е жалко, при милиони овце сега останаха хиляди. Трябва да има ясна държавна политика спрямо животновъдството. Няма регламент. Ние топлата вода няма как отново да я открием. Нашите предци са го измислили, от нас се искаше да усъвършенстваме”, жалва се още Пламен Ташев.

Началото на породата е поставено през 1954 г., когато започва създаването и въвеждането на родословна книга с цел извършване на селекционна дейност. Така в процеса на селекция през 1974 г. с Министерско постановление тънкорунната овца е призната у нас. Основното направление на породата е за вълна, тъй като тогава текстилната индустрия е процъфтявала. По-късно, преди 20 и повече години, селекционерите започва да акцентират върху добива на месо, за да задоволят търсенето. Създават се кръстоски с помощта на друга порода – Ил дьо Франс. Основното направление обаче – за вълна, си остава.

„Всички тънкорунни и мериносови овце са създадени само за вълна. Това е заради специфичността на самото влакно, което е невероятно фино. Така наречения габардин едно време се е правел само от такава вълна”, разказва още Стефан Димитров.

Някога, в древността вълната е била равностойна на злато. Не е случайно, че още Омир е описал бродещите тънкорунни стада, символ на богатство. Не е случайно, че в древна Колхида са скрили Златното руно и го пазели като очите си. Поне така е в митологията.

Днес рухналите основи на големите овцевъдни комплекси, побирали от 3000 до 5000 животни, все още стоят в Добруджа. Те реално показват състоянието на един изчезващ български поминък.

Публикувана в Животновъдство

Филип Гарние управлява две стопанства, отглежда 120 крави с храна домашно производство и следи зорко за рентабилността

Френският фермер Филип Гарние от две десетилетия се занимава с животновъдство. Неговите крави Лимузин, еднатипично френска млекодайна порода, са симпатични и приветливи, добре гледани с храна „домашно“ производство. Към фермата на родителите си в региона Бретан, Западна Франция, той добави и имението на съпругата си, така че сега управлява две стопанства.

Фермерът произвежда собствен фураж

и само понякога му се налага да купува допълнително храна. На двете локации той отглежда 520 дка царевица за силаж, 310 дка зърнени култури (със среден добив 750 кг/дка), а останалите свободни пасища предоставя на лимузините . Общо Филип отглежда сега 120 крави и разполага със 1350 декара земя. Много би му се искало да закупи още (желанието му е да има за своето стадо 1600 – 1700 дка), но си дава сметка, че няма да му стигне работна ръка, която сега поскъпна много.

2

Сега на двете ферми се произвеждат ежегодно близо 1 милион литра мляко (производителността е до 8 хил. л. на крава), които стопанинът реализира по контракт с местния кооператив SODIAAL по цена 340 евро/хил.л. Филип се колебае колко точно е неговият доход – движи се между 1000 и 1500 евро на месец. Разходите обаче се увеличават (за логистика, отопление, услуги, работна ръка) – повишават се с 5 –7% годишно, докато цените на млякото се увеличават едва с 1%.

За да запази рентабилността, фермерът взе решение да увеличи обема на производството на мляко. Ето защо започна глобална реконструкция на родителската ферма. Подобриха се условията за животните и технологията за отглеждане на царевицата за фураж, защото качеството на получената продукция е също важна съставка в цената.

След окрупняването на фермата Филип Гарние разчита, че още от следващата 2020-а ще получава над 1 милион литра мляко годишно. За реконструкцията той похарчи 260 хил. евро и инвестира още 200 хиляди. Всички средства са получени чрез заеми. Креди (сега лихвите са под 2%) фермерът ползва вече от 15 години. Признава, че със собствени пари

можеш криво-ляво да преживееш, но не и да се развиваш

До 2015 г. във Франция действаха квотите, които ограничаваха количествено производството на фермерското мляко. Те бяха обвързани включително и с количеството декари: от общия масив трябваше да се произвежда по-малко мляко. Затова формално семейното имущество си оставаше раздробено.

3

Благодарение на отменянето на квотите, в стопанството започнаха да произвежда два пъти по-голяма продукция. Но семейство Гарние не бърза с оформянето на обединението, тъй като бюрократичната система си остава дълга и скъпоструваща.

Важно е, че самият Филип и неговата съпруга имат специално агрономическо образование. Без него на фермерите не отпускат дотации за хектарите земя и за млечните крави.

С отмяната на квотите, разказва Филип, много от неговите съседи преминали към производство на биомляко. Тогава маржът е по-голям. Но разхвърляните участъци усложняват много сертификацията. Затова Гарние засега няма да се заеме с органика.

Технология срещу рисковете

Своята силажна царевица с различна генетика фермерът отглежда по три различни технологии, за да избегне рисковете от променливото време. Климатичните промени са много забележими. Така например през последните години времето за сеитба и прибиране на реколтата се измести с 10 дни. Фермерът експериментира със сроковете и с хибридите с различни срокове на зрялост. С избора на генетика помагат експерти от специализирания институт ARVALIS – фермерът се доверява повече на независимите експерти, отколкото на представителите на компаниите производители.

4. Силажите

Част от културите е покрита със специална синтетична материя, която се саморазлага. Такава царевица се засява в средата на май. Фермерът съзнателно отива на по-големи разходи: в технологията с покривния пласт той инвестира 400 евро повече на хектар. Твърди, че толкова му струват спокойствието и сигурността. Получава се и повече сухо вещество под пластиката. Цялата реколта се събира в края на септември.

На съседното поле фермерът е засял участъци по традиционната технология през юни. Културите там ще узреят до средата на октомври.

Съществуват много ранни хибриди в сеитбооборота след ечемика. Фермерът разказва, че тази царевица се адаптира добре към биогазовото производство и неговите съседи практикуват и това направление. Но това е отделен бизнес. Фермерът не планира да се занимава с нишови култури. Смята, че почвите и климатът способстват най-вече за растежа на фуражната култура, защо да се товари и с други грижи.

Филип сам разработва рецептурника на храните на своите любими лимузинки. Разбира се, той кани специалисти за консултации, заедно внимателно следят за влиянието на дажбата върху състоянието на животните и качеството на млякото.

Най-животновъдният регион на Франция

Фермерското семейство Гарние е типично за района Бретан, разказва Сабин Батеж, управителка на Асоциацията на производителите на царевични семена (A.G.P.M.)

5. Силажът се прибира до срая на октомври

В исторически план районът е бил много беден, докато държавата не започнала да подкрепя нови направления в развитието на селското стопанство. В резултат на това 4% от населението на Бретан сега работи в селскостопанския сектор, въпреки че общият показател за Франция е два пъти по-малък, или 2%. По-специално, регионът е лидер в иновативното развитие на млекопроизводството. И още: тук се отглежда всяко трето френско пиле. Общо в региона работят 26 хиляди ферми.

Сабин Батеж е уверена, че основните предимства на региона са комбинацията на земеделските и животновъдните стопанства и преработвателната инфраструктура – млекозаводите, кланиците и пр.

Знаменателно е, че именно в централния град на региона – Рен, се провежда ежегодно едно от най-големите изложения за животни във Франция, SPACE. То сериозно претендира за международен статут и допринася за развитието на Бретан.

Популярни и в Париж

Кооперативът SODIAAL не щади средства, за да промотира продукцията си и всяка година участва в трите най-големи селскостопански изложения във Франция. Мениджърът на кооператива Оливие Гафе казва, че фермерското обединение прави производителите по-силни и им помага активно да излязат на пазара. „Успяхме да обединим нашите усилията с големите преработватели, да привлечем мениджъри по продажби не само на вътрешния, но и на външния пазар“ – допълва Гафе.

Сега SODIAAL е добре позната марка, търсена от много клиенти, включително и от парижани. Купуват неговите млека, йогурти, сухите детски смески, сирената. Бретанецът Филип Гарние е горд, че с труда си е причастен към този популярен бранд.

Публикувана в Животновъдство

Определеният размер на ставката за едно допустимо за подпомагане животно по Схемата  за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за 2019 г. е в размер на 80.11 лева на животно за първите 100 (включително) допустими за подпомагане животни и 72.83 лева на животно за над 100-ното допустимо за подпомагане животно.

 Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) приключи с изплащането на финансовата подкрепа на всички останали схеми по обвързана подкрепа в животновъдството за Кампания 2019.

Очаква се през тази седмица 9-13 декември да бъде реализирано и плащането към стопаните.

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ продължи с изплащането на финансовата подкрепа на животновъдите за Кампания 2019. Преведени са 79 781 705,04 лева на 9315 животновъди по пет схеми за обвързано производство.

      По Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-мляко), бяха изплатени 29 850 823,27 лв, разпределени между 879 кандидата. Съгласно заповед за определяне размера на плащането № РД 09-1122 от 04.12.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, за едно допустимо животно по схемата, подпомагането е 515,89 лева за първите 30 животни, и 468,99 лева за над 30-тото допустимо животно.

       По Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК), бяха изплатени 25 993 210,43 лв, разпределени между 3 813 кандидата. Съгласно заповед за определяне размера на плащането № РД 09-1121 от 04.12.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, за едно допустимо животно по схемата, подпомагането е 308,69 лева за първите 30 животни, и 280,63 лева за над 30-тото допустимо животно.

     По Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-месо), бяха изплатени 3 007 836,99 лв, разпределени между 398 кандидата. Съгласно заповед за определяне размера на плащането № РД 09-1123 от 04.12.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, за едно допустимо животно по схемата, подпомагането е 172,56 лева за първите 30 животни, и 156,87 лева за над 30-тото допустимо животно.

      По Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ), бяха изплатени 17 535 177,96 лв, разпределени между 5 336 кандидата. Съгласно заповед за определяне размера на плащането № РД 09-1120 от 04.12.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, за едно допустимо животно по схемата, подпомагането е 161,46 лева за първите 30 животни, и 146,78 лева за над 30-тото допустимо животно.

     По Схемата за обвързано подпомагане за биволи, бяха изплатени 3 394 656.39 лв. разпределени между 262 кандидата. Съгласно заповед за определяне размера на плащането РД 09-1124 от 04.12.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, за едно допустимо животно по схемата, подпомагането е 362,36 лева.

     Следващата седмица ДФЗ ще плати и по последната схема за обвързано подпомагане - на козевъди и овцевъди, които гледат животни под селекционен контрол.

Публикувана в Животновъдство

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева са определени ставките за обвързано подпомагане за животни за 2019 г. Ставката за едно допустимо за подпомагане животно по Схемата за обвързано подпомагане за биволи за е 362,36 лв. Размерът на ставката за едно допустимо за подпомагане животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол е 172,56 лв. за първите 30 (включително). За над 30-тото допустимо за подпомагане животно, ставката е в размер на 156,87 лв.

За едно допустимо за подпомагане животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници е 161,46 лв. за първите 30 (включително) допустими за подпомагане животни и 146,78 лв. за над 30-тото допустимо за подпомагане животно.

Ставката за млечни крави под селекционен контрол е в размер на 515,89 лв. на животно за първите 30 (включително) и 468,99 лв. на животно за над 30-тото допустимо животно. За млечните крави размерът на плащането е 308,69 лв. за първите 30 (включително) допустими за подпомагане животни и 280,63 лв. за над 30-тото допустимо за подпомагане животно.

По схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки, под селекционен контрол, се финализира проверката и валидирането на документите, доказващи реализация. Затруднението идва от предоставените много документи, тъй като е допустима реализация както на мляко, така и на месо. Очаква се обработката им да приключи в понеделник, когато ще бъде издадена и заповедта за определяне на ставката по схемата.

Публикувана в Животновъдство

УС на ДФЗ-Разплащателна агенция утвърди общ финансов ресурс до 13 280 202 лв. за изплащане на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019 г.

Deminimiseзаложен за земеделски стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018. Определен е финансов ресурс в размер на 776 000 лв. по тази схема.

Помощта се предоставя на стопани, които са заявили за подпомагане схемата за обвързана подкрепа за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018 г., и които не са могли да представят документи за реализация на мляко в пълен обем.
На база на данните, предоставени от ДФ „Земеделие" за Кампания 2018, броят на допустимите за подпомагане животни, за които земеделските стопани не са могли да докажат реализация на мляко по Схемата овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол са 19 588 броя на 312 земеделски стопани. 

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).

От 5,5 млн. лева, бюджетът по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ скача на 7,1 млн. лева“.

Помощта се предоставя на развъдните организации/ИАСРЖ/ за извършените от тях услуги и не включва директни плащания към бенефициерите. По линия на помощта се подпомагат до 100% от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните.

Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите и ИАСРЖ да изготвят промяна в указанията за предоставяне на помощта.

Държавен фонд „Земеделие” отпуска 90 000 лева по de minimis на земеделските стопани, които отглеждат автохтонната порода „Източнобалканска свиня” - за да бъдат преодолени последиците от заболяването „Африканската чума по свинете”.

Финансова подкрепа имат право да получат регистрирани земеделски стопани със сключен договор за развъдна дейност с Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканска свиня. Финансовото подпомагане, което стопаните ще получат по линия на минималната държавна помощ, е в размер до 75 лв. за едно животно за закупуване на фураж за неговото изхранване до края на 2019 г. Подкрепата има за цел да компенсира част от производствените разходи по изхранване на животните и за справяне с последиците от ограничителните мерки, наложени във връзка с АЧС. Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.)

Публикувана в Животновъдство

Интересът към биологичното животновъдство у нас е факт. По данни от последния аграрен доклад на земеделското министерство, в рамките на една година, се наблюдава плавен ръст при биологичното отглеждане на говеда и кози. Изключение от тази тенденция са биологичните пчелни стопанства – при тях ръстът е значителен.

Какво показва статистиката

За последните 5 години говедата, отглеждани по методите на биологично производство бележат ежегоден ръст. През 2017 г. те нарастват със 7%, до 10 400 броя, което представлява 1,9% от общо отглежданите говеда у нас. През 2017 г. отглежданите по биологичен начин кози се увеличават със 781 броя или 9,5% спрямо предходната година, до 9 023 броя, което представлява 3,5% от общия брой кози за страната. С 5,9% е годишното увеличение през 2017 г. на отглежданите по биологичен начин пчелни семейства, които достигат до 250 434 броя или около една трета от общо отглежданите пчелни семейства в страната. Само при овцете, отглеждани по методите на биологично производство, през 2017 г. се отчита леко намаление в сравнение с 2016 г. (с 3,2%), до 25 959 броя, което представлява 2% от общия брой овце в страната.

Младите фермери инвестират основно в биоземеделие

Това отчете в средата на август изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, при връчването на първите подписани договори на бенефициенти по подмярката 6.1, популярна като „Млад фермер“.От договорираните 880 проекта 654 са насочени към биопроизводството. В сектор „Животновъдство“ има одобрени 78 проекта, от които био са 59.

Пазарът на биологични продукти в България е сравнително нов и все още твърде малък, но в същото време бързоразвиващ се. През последните няколко години се наблюдава бум на пазара на биопродукти у нас. Увеличава се броят на специализираните магазини, както и броят на търговските вериги, които се включват в дистрибуцията на биологични храни. По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначени за външни пазари. Това показва анализът на земеделското министерство, базиран на данните в годишния аграрен доклад.

Някои от мащабните и утвърдени производители на млечни и месни продукти у нас развиват и бранда био. Повечето от тях обаче признават, че имат проблем със суровината. Биосертификатът за месото изисква проследяемост на целия процес на отглеждане на животното, включително храненето. Задължително условие е съставките в храната да са носители на биостандарт, както и пасищата да са сертифицирани като такива. При производството на млечни биопродукти изискванията са още повече. При ферма с големи мащаби, тяхното постигане се оказва трудно. В този контекст, очертават ли се по-добри перспективи пред малките животновъдни семейни ферми, позиционирани в планинските и полупланинските райони?

Ферма „Бродилово“ – малки и успешни

Ферма „Бродилово“ е фамилно стопанство в региона на Странджа. Започнали със зърнопроизводство, после решили да отглеждат и животни. От 2 години фермата е сертифицирана като био. В стопанството има 120 месодайни породи говеда – основно от породата Херефорд. Животните се отглеждат предимно пасищно. Продукцията се реализира на пазари в Бургас, Варна и София. „Бродилово“ е със затворен цикъл на производство, част от междинните процеси /клане, логистика/ се извършват на ишлеме. Фермата има собствена политика на маркетинг. „Придържаме се към бутиковите продукти, което е естествено за едно семейно стопанство, което произвежда по биологичен начин“, казва 29-годишният Васко Морфов.

Рекламна политика „От уста на уста“

Въпреки, че тенденциите у нас не са в посока на увеличаване на семейния тип ферми, Морфови смятат, че този модел е добър и успешен, ако произвеждаш качествени продукти и добре ги маркетираш. Говедовъдите нямат интерес към големите търговски вериги, изцяло разчитат на рекламната политика „От уста на уста“. По този начичн вече са набрали достатъчен брой клиенти и успяват на 100% да реализират произведеното и преработеното във фермата. „Нямаме интерес да се разрастваме и да търсим пазар в големите търговски вериги, защото това предполага съвсем нова организация на производството. Малкият пазар е достатъчен за нас и ни задоволява“, обяснява Морфов.

Кредити срещу субсидии

Субсидиите не бива да участват в сметката за рентабилност на едно стопанство. За биологично отглежданите животни те не са съществено по-високи. Фермерите обикновено си гарантират с тях тегленето на кредити от банките. Повечето участват и по мярката „Агроекология“ – по линия на постоянно затревените площи. Те така или иначе се поддържат, защото животните се отглеждат предимно пасищно. Всяка малка семейна биологична ферма обвърза аритметиката на стопанството най-вече с пазара.

Качеството и доброто име са основен фактор в пазарната реализация, категорични са Морфови. Затова работят в посока на образуването на по-голяма добавена стойност. Пазар има, има незаети ниши, просто трябва да се работи здраво и качествено, казва младият говедовъд от Бродилово. И отново подчертава – най-важен е маркетингът.

Американският опит

Още си спомня посещението в САЩ, по линия на програмата „Лидери в земеделието“, която се организира от фондация „Америка за България“ и изпраща на практическо обучение в Америка успешни български фермери . Васил Морфов останал силно впечатлен от умението на американците да превръщат всеки на пръв поглед незначителен факт в част от печеливша маркетингова стратегия. В България имаме още много да учим в тази посока. Всяка стъпка на растеж и развитие трябва да бъде съхранявана, за да послужи като пример на следващото поколение в семейната ферма. За да има то върху какво да надгражда.

Поглед напред

Посоката, в която гледат малките биологични семейни стопанства, е свързана с разширяване на дейностите във фермата в посока на локален информационен туризъм. Голямата мечта на Васко Морфов е да обедини животновъдството с модерния екологичен туризъм. Той е развит в редица западни страни, но у нас тепърва прохожда. Тук не става дума за селска къща с джакузи, каквито у нас се нароиха, а за споделено битие. Всеки, който желае, да може да посети една фамилна семейна ферма, да участва наравно със стопаните в ежедневната работа, да види на терен какво означава фермерски живот. Подобно начинание не изисква големи инвестиции и вероятно малките биоживотновъдни ферми успешно ще заработят и в тази посока. Това е шанс за тях да се превърнат в устойчиви фамилни стопанства.

 Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Земеделският производител Стефка Боева:

Във всеки областен град може да има пазар за прясно месо – ако фермерите си подадат ръка

Анета Божидарова

Фамилната ферма „Мерата“, която предлага качествено прясно телешко месо, е една от най-успешните у нас. Семейството започнало преди 20 години със зърнопроизводство. През 2009 г. решило да надгражда. Днес отглежда над 750 месодайни говеда, със затворен цикъл на производство. Животните са от породите Абърдийн Ангус, Блонд а`китен, италианските породи Кианина и Маркиджана и съответно кръстоски. Какъв е пътят от фермата до пазара?

Мобилни магазини за фермерска продукция

Стефка Боева, мениджър на „Мерата“ започва да работи по пилотен проект, който заимства от Европа. Във Франция тя вижда мобилни магазини за фермерска продукция. Идеята й харесва, защото една бърза аритметика показва, че така се спестяват пари от ежегодна поддръжка на стационарен търговски обект. Като жена и домакиня, Стефка бързо пресмята, че едно семейство обикновено пазарува месо веднъж в седмицата. В този смисъл е лесно да се планира график на един мобилен магазин за месо и хората от различни населени места да знаят в кои дни могат да пазаруват от него.

stefka 2a

 

Към днешна дата Стефка Боева има два мобилни магазина за месо и през тях успява да реализира част от продукцията от семейната ферма. В нея се развиват и двата процеса: работи се на ниво технологично стадо „майка с теле“ и отделно има телеугоително стопанство. Капацитетът на стопанството е по-голям и затова то е разделено на два сегмента: продават се живи животни за клане, работи се на ишлеме, като се коли в регистрирана кланица и месото се продава през двата мобилни магазина.

Трудно ли е узаконяването на този тип продажби

За да продава прясно месо, фермата на Стефка Боева е регистрирана по Закона за храните – това се оказало предизвикателство дори за експертите от ведомството. Документацията, която се изисква за подобна регистрация, е като за всеки магазин: вход и изход, чисти и мръсни процеси, място за санитарни принадлежности и т. н. Програмите на ХАСЕП са приложими в този процес. Детайл: за адрес се води регистрационният номер на мобилния магазин-камион. В наредба 26, която обхваща директните продажби, няма разписан сегмент, който да покрива дейността на фермата „Мерата“, която иска да продава прясно месо. Прилагайки обаче обхвата на наредба 26, стопанството на Боева, което е в региона на Монтана и граничи със София област и със София град, се позиционира предимно в столицата. Веднъж в седмицата мобилните магазини отиват и в Пловдив.

Stefka 2

 

Пазарски неволи по български

Разказано така, изглежда просто, но всъщност е доста сложно, признава Стефка. Защото пазарските неволи са типично по български: добре организираните тържища и пазари в България, със задължително осигурени течаща вода и тоалетна за персонала, със спокойно позициониране на мобилния камион в определено пространство, са малко. Обикновено се налага допълнителна организация на място, обяснява Боева. А това отнема ценно време, струва нерви и създава несигурност за едно предварително оповестено присъствие. Въпреки, че за него има платено разрешително. Пазарът в София, например, не се ангажира със заделяне на място. Това не е проблем за хората, които продават своята продукция на сергии. Когато обаче става дума за продажба на месо, условията са по-специфични – изисква се хладилна среда, за да може нормално да се осъществи целият процес по съхранението и последващата реализация на месото. От тази гледна точка пазарът е труден и сложен.

Обединени или всеки сам да се спасява

Ако фермерите са обединени в името на пазара, това може да осигури целогодишно прясно месо в цялата страна, разсъждава Стефка Боева. Не е сериозно един месец да се работи и да си на пазара, след това три месеца да няма никой. Това е добра ниша за малките фермери – те трябва просто добре да се организират и да планират продукцията си така, че тя да бъде разпределена във времето за една година напред. И това ще е полезно за всички. И би било приложимо във всеки областен град, в който има организиран пазар. Малкото специализирани фермерски пазари у нас, които прохождат едва от няколко години, не покриват сегмента „прясно месо“.

Липсата на работна ръка – факт и фактор за инвестиции във високи технологии

Стопанството на Стефка Боева е успешно, защото тя инвестира във високи технологии. Дефицитът на квалифицирана работна ръка и в този сектор от години е факт и фактор. Има и друг проблем – високите технологии изискват и специалисти от висока проба, с отношение към автоматизацията на процесите. Такива още по-трудно се намират у нас. Въпреки това, и в зърнопроизводството, и в животновъдството семейството залага на високите технологии. Посланието да се механизираш, за да избегнеш проблема с работната ръка не е красиво, но е изход за нас, казва Стефка.

Във фермата се обработват около 60 хил. дка земя. Преди 10 години семейството решава да диференцира портфейла и се насочва към месодайното животновъдство. Подобно решение повече е въпрос на личен избор, а не непременно на държавни стимули, смята Боева. Диференцираното стопанство, в което е включено животновъдство, иска съвсем различна експертиза, различна организация на работния процес. Без съмнение, зърнопроизводителите разполагат с перфектните условия да отглеждат и угояват животни. Но дали ще го направят – решават сами.

Месодайното е лесно – това е погрешна мантра

„Когато решихме да се занимаваме с говеда, и то с месодайни породи, общата мантра беше: Лесно е, нищо не правиш! Не ги доиш, те си излизат на паша, лесно е! Това изобщо не е вярно“, казва Стефка. Но отново би извървяла този труден път. Защото така успехът е по-сладък. И най-вече – по-осмислен. Не е нужно обаче всички да правят едно и също.

Ако могат да се произвеждат качествени месодайни животни в планинските и полупланинските райони, като се ползва суровината от зърнопроизводителите, които са в равнината, за да се финализира процесът на угояване в животинските ферми, това би било доволно, честно и справедливо за всички по веригата. Възможно ли е това при доказано

трудната нагласа на българския фермер да се сдружава

„Нямаме избор! Поединично няма как и за кога да продължаваме да работим. Сдружаването е житейски доказана практика, никой в нищо не може да успее сам“, възкликва Боева. Вярва, че узряването в тази посока ще дойде, когато бъдат въведени и правила: утвърдени стандарти във всички посоки и на всяко ниво – за изискванията в производствения цикъл, за суровинната база, за технологията на отглеждане, за живите животни, за месото и т. н. И когато всеки фермер се научи първо да смята, преди да се увлича да прави всичко на всяка цена, тогава сам ще намери своето място в един толкова дълъг и сложен процес, какъвто е животновъдството. При добро и разумно планиране, положителните резултати няма да закъснеят. Защото всички земеделци в крайна сметка работят за това – за висока принадена стойност и добра печалба.

Публикувана в Животновъдство

Парите за развъдните организации скачат от 5,5 на 7,1 млн. лева

De minimis за източнобалканската свиня - заради АЧС

За първи път до края на календарната година ще бъдат изплатени на 100% средствата за подпомагане в сектор "Животновъдство", обяви на форум в София земеделският министър Десислава Танева.

УС на ДФЗ-РА утвърди общ финансов ресурс до 13 280 202 лв. за изплащане на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019 г.

През октомври ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от общо 15 775 520 лева на 6 963 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3), за Кампания 2019.

 Припомняме, че преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г., като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та. През Кампания 2019 г. средствата за всяка от схемите за Преходна национална помощ може да достигне максимум 55% от бюджета на съответната схема за национални доплащания през 2013 г.

Управителният съвет на ДФЗ утвърди финансов ресурс в размер на 776 000 лв. за земеделски стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018. 

Помощта се предоставя на стопани, които са заявили за подпомагане схемата за обвързана подкрепа за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018 г., и които не са могли да представят документи за реализация на мляко в пълен обем.
На база на данните, предоставени от ДФ „Земеделие" за Кампания 2018, броят на допустимите за подпомагане животни, за които земеделските стопани не са могли да докажат реализация на мляко по Схемата овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол са 19 588 броя на 312 земеделски стопани. 

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).

От 5,5 млн. лева, бюджетът по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ скача на 7,1 млн. лева, реши още Управителният съвет на ДФ „Земеделие“.

Помощта се предоставя на развъдните организации/ИАСРЖ/ за извършените от тях услуги и не включва директни плащания към бенефициерите. По линия на помощта се подпомагат до 100% от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните.

Разпределя се допълнителен финансов ресурс за 2019 г. по схема на „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга за определяне продуктивността и генетичните качества на животните в размер на 1 676 000 лв.

Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите и ИАСРЖ да изготвят промяна в указанията за предоставяне на помощта.

Държавен фонд „Земеделие” отпуска 90 000 лева по de minimis на земеделските стопани, които отглеждат автохтонната порода Иизточнобалканска свиня” - за да бъдат преодолени последиците от заболяването „Африканската чума по свинете”.

Финансова подкрепа имат право да получат регистрирани земеделски стопани със сключен договор за развъдна дейност с Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканска свиня. Финансовото подпомагане, което стопаните ще получат по линия на минималната държавна помощ, е в размер до 75 лв. за едно животно за закупуване на фураж за неговото изхранване до края на 2019 г. Подкрепата има за цел да компенсира част от производствените разходи по изхранване на животните и за справяне с последиците от ограничителните мерки, наложени във връзка с АЧС. Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.)

Публикувана в Агроновини

- Г-н Тасков, за да бъде успешен и пазарно ориентиран, българският животновъд трябва да има желание да се учи от добрите практики – какво показват вашите наблюдения в тази посока?

- Ако искат да бъдат успешни, фермерите задължително трябва да се обучават. И не еднократно, а през целия си живот. Обучението е непрестанен процес. Нищо не приключва с едно висше образование, например. Човек непрекъснато трябва да следи тенденциите в животновъдството – в европейски и в световен мащаб. В сектор „Мляко“ новите технологии бързо навлизат – кравите вече се доят роботизирано. В месодайния сектор чипове проследяват на кое пасище са твоите животни. Нашите стопани трябва да са в крак с тези новости – да четат, да се информират, да внедряват иновации в своите ферми.

- Месодайният сектор у нас от 3-4 години бележи ръст – какъв е вашият анализ за неговото състояние днес?

- Внесоха се голям брой месодайни животни с добра генетика – предимно от породите Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Симентал. Хората, които закупиха тези животни, първоначално имаха идеята да ги отглеждат пасищно и да продават телета. Мнози от тях обаче бързо смениха тази концепция. Защото разбраха, че за да получат максимална печалба от своите животни, трябва да ги угояват. И една голяма част от месодайните говедовъди се захванаха с тази дейност – създадоха телеугоителни стопанства и се фокусираха върху този сегмент. Това наложи да търсят млади животни за угояване от други фермери. Проблемът е, че в България всеки иска да си продаде месодайните животни още през месец септември и да се отърве от тях. Тогава обаче се изкупуват и доста млечни крави и телета за клане, защото приключва схемата по обвързаната подкрепа. И изкупните цени падат.

- Труден ли е пазарът на говеждо и на телешко месо у нас?

- Труден е, защото хранителната култура на българина все още не предполага честа консумация на телешко. От друга страна, в сравнение с пилешкото и със свинското месо, цената на говеждото и на телешкото е доста по-висока, почти двойна. И малко хора могат да си го позволят.

- Каква е причината за толкова голям сив сектор у нас в животновъдство – той е почти 80%?

- Картината в сектора е динамична. Много от животните, които бяха млечни, станаха месодайни. В крайна сметка – всички крави стават на месо. Само преди няколко години те са били в млечно направление. Но след като животновъдните обекти не са отговорили на високите изисквания, които Европейският съюз наложи, за да бъдат регистрирани като млечни ферми, кравите бяха прехвърлени в месодайното направление. Тези животни обаче продължават да се доят, млякото се продава без документи, произвеждат се и се продават преработени продукти, които също са без документи. И така се образува една сива икономика с този солиден процент в мащаба.

- Как могат да бъдат пресечени тези процеси?

- Единственият вариант е субсидиите да се дават на базата на произведена продукция – за литър мляко или за килограм месо от класифицирани трупове, заклани в лицензирана кланица. За съжаление, тази система в България все още не работи. И това е причината за толкова голям сив сектор в животновъдството. Ако подпомагането се дава за производство, логично е всеки фермер да се стреми да произвежда повече. Сегашното изискване за 4 тона сурово мляко от крава под селекционен контрол е твърде ниско. В Германия, Холандия, Франция това е изискване е двойно – търсят се 8 тона. Да не говорим, че в Германия, например, има стопанства, които отчитат по 10-12 тона.

- Ако тази система на подпомагане бъде въведена у нас, не очаквате ли реакция от страна на животновъдите?

- Със сигурност ще има такава. Вероятно ще има и отлив от бранша. Но това е справедливият начин за подпомагане в животновъдството и той постоянно се отлага. А за него се говори още от 2006 г. Тогава предложих изискването за доказване на мляко всяка година да се вдига с 10%, но то не беше прието. Няма разбиране, че ниската млечност и ниският среднодневен прираст при месодайните породи обричат всеки един фермер на загуби и на фалит. За мен не е логично един стопанин да тръгне да инвестира в телеугоително стопанство, в което няма предварителна аритметика за рентабилността на фермата – колко средно струва един храноден на едно животно, колко дни са нужни за неговото угояване, преди да стигне до пазара. Статистиката е повече от тревожна. По документи в България има заклани 27 хил. животни, при условие, че се декларират около 500 - 600 хиляди млечни и месодайни говеда. Това направо е абсурдно. При условие, че във високопроизводителните ферми ремонтите стигат до 25-30%. При животни до 3 месеца, статистиката сочи, че те са с трупно тегло 150 кг, а реално те не могат да имат такова при живо тегло. Затова доста неща трябва да се променят и да се работи в правилната посока – секторът да е на светло. Доста често чувам спекулации, че нямало кой да купува. Това не е съвсем вярно. Винаги има търсене на качествена млечна и месна суровина. Тя обаче е обвързана с качественото отглеждане, хранене и угояване на животните. Развъдните асоциации имат задачата да контролират тези процеси. От 2006 г. посещавам ферми в Германия и добрите практики там биха били изключително полезни за нашите животновъди. В Германия, например, няма как един фермер да реши кое животно ще остане в стопанството за селекция. Това го решава асоциацията. Контролите са реални, животните са реални и асоциацията препоръчва на фермера по кои показатели трябва да работи, за да увеличи рентабилността в своето стопанство. Затова казвам: нека да имаме конкретни цели, нека да нямаме само едни написани развъдни програми, а да започнем реално да ги изпълняваме, като контролираме фермерите. Знам, че на мнозина от тях това няма да се хареса, но в крайна сметка отглеждаме животни, за да произвеждаме продукция, нали?

Интервю на Анета Божидарова  

Публикувана в Интервюта

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта